Добрата земя

А друго падна на добрата земя
и като израсна, стори плод стократен.

От Лука 8:8

Средата и условията дават тон и направление на човешката душа. Често се говори за условията на живота като добри и лоши, понякога се говори и за средата като добра и лоша. Сегашният век е повече материален, поради което обкръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат цялото им внимание; те се залъгват с тях като деца и не им остава време да се занимават с други работи. Аз наричам материалния век век на забава, век на детски игри; следователно както в децата стават промени, така стават и във възрастните. Днес възгледите на хората се менят лесно: сега защитаваш една философска система, утре – друга; чуваш един младеж да казва: "Няма Бог", утре същият младеж поддържа, че Бог съществува.

Един варненски адвокат казваше:

— Светът да се обърне с главата надолу, аз пак ще си остана материалист.

— Слушай, аз ще ти докажа математически, че след четири години от краен материалист ще станеш краен идеалист.

— Това е невъзможно.

— Ще провериш думите ми.

След две години адвокатът се ожени, роди му се детенце. Една вечер жена му носела в ръце една лампа и детето, но изпуснала лампата, тя се счупила, газта се разляла и запалила; пламнала полата на жена му и тя изгоряла. Понеже обичал жена си, адвокатът започнал да мисли за другия свят и станал вярващ. Като видели, че изменя на материализма, изключили го от тяхното общество – намирали, че е малко объркан. Много естествено, пораснал е този човек; и детето, като порасне, напуска детската среда. Кой от вас не е напуснал детското общество? Всички сте били материалисти, т.е. сте се занимавали с близки до очите ви неща.

Въпросът за смяната на убеждението е вътрешен. Човек има свой вътрешен морал, понякога съществен, понякога несъществен, т.е. понякога се изменя, понякога не се изменя. Кои са моралните принципи, които никога не се изменят? Има мисли и чувства, които никога не се менят – например каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди осем хиляди години, такова е и днес. Но тогавашното облекло се е различавало крайно от сегашното. Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността – скромното облекло е за предпочитане; ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които Природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-видните дами не носят. Други пък е облякла с прости, скромни дрехи – защо е така, Природата си знае, тя има някаква цел. Като говоря да се обличате скромно, аз имам предвид да се пазите от дрехите на неправдата, лъжата, измамата, кражбата; облечете дрехите на добродетелите! Носете пръстени на ръцете си, но със скъпоценни камъни – всеки камък представлява една добродетел; и десет пръстена да имаш, важно е да можеш да ги носиш.

Хората се делят на материалисти и идеалисти, но едно нещо е нужно на човека – да бъде здрав; и материалистът, и идеалистът трябва да бъдат здрави – животът изисква здрави хора, безразлично какви са те. Стомахът, гърдите, мозъкът ти здрави ли са? Под стомах разбирам физическия свят, обикновения живот; под гърди, т.е. под дихателна система, разбирам живота на чувствата; мозъкът има отношение към мисълта – как мисли човек за обкръжаващата среда, за външната природа.

Сегашните хора мислят, че са много умни; дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например един виден лекар дава съвети на болните как да се лекуват, а щом се разболеят жена му, децата му или той сам, тогава вика други лекари – защо? Сам не вярва на лекуването си. Той е опитал всички методи на лекуване и е видял техните резултати. Като се разболее детето му, понеже е лично засегнат, казва: "Ще извикам някой по-опитен, по-способен лекар, той да го лекува". Та нали е капацитет в медицината? Това показва, че дълбоко в себе си той е неуверен. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност и без да искат, те лъжат и себе си, и другите.

Всички минават за знаещи, всички говорят за Бога. Да говориш за Бога е най-важно за душата. Ще разисквате върху създаването на света. Светът е бил причина в последствието или последствие в някаква причина. – "Светът не съществува по някаква причина." Светът е бил, е и ще бъде – където има причина, зад нея се крие друга причина. Всяко нещо, което може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е реално; всяко нещо, за което не може да се мисли, е реално – такава е нашата философия. Това, което не можеш да сънуваш, и то е реално. Питам: мравката мислила ли е нещо за човека – въпреки това човек съществува. Едва ли някога в мравешкия ум ще мине мисълта, че съществува човек на Земята, който разваля техните жилища; едва ли някога през ума на мравката ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн и за неговата теория за относителността на нещата; едва ли мравката ще дойде някога до мисълта за последните нововъведения в музиката – мравките не са дошли в мисълта си до степента на висшите животни. Даже и човекът, достигнал до високо развитие, още се занимава с въображаеми неща.

Питам: коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща? Реално е това, което всеки момент настоява с една и съща сила. Ние чувстваме тази сила в съзнанието и извън съзнанието си и я познаваме по нейната настойчивост. Казваш: "Намислил съм да открадна", но нещо вътре в теб казва: "Не кради!". Оскърбиш някого, обидиш го и отвън се показваш тих и спокоен, като че нищо не си направил, но вътрешно се безпокоиш и нещо ти нашепва: "Не направи добре". Казват за теб, че макар да си обидил някого, пак си спокоен – проникнаха ли в сърцето ти, за да знаят колко си спокоен?

И съвременните учени често си противоречат. Като говорят за Земята, едни казват, че вътрешността й е в огнено състояние; доказват това с постепенното повишаване на температурата във вътрешността й. Като копаят, забелязват, че колкото по-надолу слизат, температурата все повече се увеличава, а като се стигне до ядрото й, температурата е толкова висока, че всички тела са в разтопено състояние. Онези от вас, които искат да се занимават специално с теорията за създаването на Земята, трябва да изучават физиката.

Как учените доказват това, щом никой от тях не е слязъл до вътрешността на Земята? Това са само заключения, изводи, но има нещо, което оспорва тази истина. Учените приемат Лапласовата теория37, според която първоначално ядката на Земята е била твърда, постепенно се е сгъстявала, докато е достигнала този си вид. Как е възможно ядката, от която се е образувала Земята, да стане течна? Това не може да се докаже. Философските твърдения доказват, че центърът на Земята е твърд.

Има начини, по които може да се провери доколко нещата са верни. Направете следния опит: седиш вкъщи, искаш да знаеш дали приятелят ти, който живее на края на града, е у дома си. Вместо да ходиш дотам, ти седни тихо и спокойно, концентрирай мисълта си към него и се вслушвай в себе си – ако останеш спокоен, без никакво раздвояване, ще знаеш, че приятелят ти е вкъщи. После проверяваш и се оказва, че наистина е там. На няколко опита се явява само едно колебание, а именно: на четири случая трите са верни, а един е неверен; или трите са неверни, един е верен. Резултата на всеки опит отбелязвай в едно тефтерче. За да бъде опитът ти абсолютно верен, трябва да го изпълниш поне сто пъти и ако на стоте има само едно изключение, ти си постигнал пълен резултат. Този опит може да се направи с всички същества, които обичаме и които ни обичат.

Разумното носи Живот в себе си. За съществото, което обичаме, има приготвено специално място в нашата душа; то живее там като квартирант, който влиза и излиза от стаята си, когато пожелае. Ето защо, когато искаш да провериш дали твоят приятел е в стаята си, ти ще се вглъбиш в себе си и ако е вътре в теб, ще бъде и в стаята си; ако не е там, и в своята стая не е – това лесно можете да проверите. Случва се, че прозорците на твоята вътрешна стая са затворени; тогава трябва да знаеш законите, по които да ги отваряш. Ще отвориш с ключа, ще влезеш в стаята и ще видиш какво прави той: може да чете, да учи, да мисли и т.н. – каквото правиш ти в твоята вътрешна стая, това прави и той в своята. Тук никаква жилищна комисия не се меси, защото няма жилищна криза.

Това е теория, която предавам нагледно; мога да я обясня и математически, но важно е, че това е факт, който всеки може да провери. Ако нещо е вътре в теб, има го и вън от теб; ако го няма вътре, и отвън не съществува. Казва се, че и Бог има специална стаичка в човека; на кое място е тя – в душата му. Най-хубавата стаичка в човека е тази, в която Бог живее. – "Докажи ни, че Бог живее в човека." Влез в тази стаичка, за да се увериш – ако намериш Бога там, Той наистина живее в теб; ако не Го намериш, това показва, че още не си Му дал път в себе си, но това не значи, че Той не изпълва целия Космос. – "Как ще позная, че Бог не живее в мен?" Ако се молиш, палиш свещи и кандила, а въпреки това усещаш, че нещо ти липсва, това показва, че Бог не е в теб. Не може да отправиш една искрена молитва към Бога и Той да не ти отговори – щом не ти отговаря, няма Го в теб. Момата чувства, когато изгуби любовта на момъка, и момъкът чувства, че момата не го обича вече – отвън я вижда, говори с нея, но вътре я няма. Казвате: "Духът отсъства"; да, същината на нещата я няма. Това са факти, които не се нуждаят от доказване.

Дойде при мен някой и ме пита:

— Съществува ли Бог, или не?

— Слушай, приятелю, това е висока и отвлечена философия, с която малцина могат да се занимават. Аз те моля да ми помогнеш да довърша едно музикално упражнение, което съм започнал преди няколко дни.

— Не мога.

— Чудно нещо – искаш да разрешиш толкова голям въпрос, а не можеш да ми помогнеш в едно малко музикално упражнение! Твоят приятел те е обидил и ти не можеш да се справиш с тази обида, а искаш да разрешиш толкова важен въпрос – кое е заставило Бога да създаде света. Аз те питам: кое те заставя да ядеш по три пъти на ден?

— Така е наредено.

— От кого? Защо днес искаш да ядеш картофи, утре – кюфтета, на третия ден – кокошка?

— Така ми дойде по разположение.

— И това не е отговор. Всяко нещо си има причина.

Помнете: всяка дълбока философска мисъл е дебело въже, което е направено от множество тънки нишки; не са маловажни и тънките нишки. И всяка философска система е създадена от много тънки, малки мисли, като нишките на въжето, като мънистата на гердана. Не може да разбереш цялата система, ако не разбираш отделните мисли, които я съставят. А вие започвате: такъв бил Бог, онакъв бил. Аз, който имам толкова знания, който изследвам нещата дълбоко, още не съм си задал въпроса какво нещо е Бог – този въпрос е вън от моя ум, вън от моето съзнание и милиони години да минат, пак няма да си го задам. Който се осмели да си зададе въпроса какво е Бог, скъпо плаща – Бог го хване леко, стисне го и с него се свършва.

В Средновековието един виден английски учен се заел с изучаването на Доброто и злото с желание да се бори със злото, но изчезнал; и досега ясновидци и окултисти го търсят, искат да разберат в кой свят е попаднал, но никъде не могат да го намерят.

Да се върнем към основната мисъл. Запомнете важното: всеки от вас има една специална стаичка за това, което обича – за своя възлюбен, за Добро и зло. И като проектирате вашата мисъл към Невидимия свят, каквото е вътре във вас, такова ще бъде и вън; и обратно, по същия закон – каквото е вън от вас, такова ще бъде и вътре във вас.

Какво е казал Христос в притчата – "А друго падна на добрата земя и като израсна, стори плод стократен". В какво се състои тази добра земя? На какво се радва земеделецът – на добрата земя. А какво е добрата почва – тя е месото на милиони измрели малки животинки, от които се е образувала тази почва; добрата почва – това е почвата на умрелите, така стои въпросът. И в тази мъртва материя трябва да дойдат семената – всяко зърно е спасител за почвата. Когато семето падне в земята, в почвата на умрелите същества се усеща такава радост, както когато ние приемаме топлия хляб и започваме да движим устата си – главния вход за храната.

"А друго падна на тази добра почва." Коя е добрата почва – всички същества, които съзнават нуждите си и очакват своя Спасител. Ако във вашето сърце не се зароди горещо желание да бъдете тихи и спокойни и да очаквате новата мисъл, която иде да ви учи, ако не я посрещнете с Любов, нейното идване при вас е без полза. Мнозина искат да разберат тайната на Живота, а тайната на Живота е законът на Любовта. Това, което хората разбират под любов, съвсем не е любов – под любов аз разбирам закон на братство, закон на свобода. Да намериш закона на Любовта – това значи да намериш свободата си, а който намери свободата си, той може да расте и да се развива, може да прави всичко, каквото поиска. Като казвам така, аз разбирам, че само умният човек може да прави каквото иска; това не се отнася до лошия, защото злото изменя онези отношения, които сега съществуват, изменя нагласения им ред.

Първо вие трябва да имате съзнание да кажете: "Няма по-велико, по-благородно същество от Бога". Хората мислят, че Господ е безтелесен, невидим, но аз оспорвам това – единственото видимо същество в света е само Бог. Единственото нещо, което чувстваме, това е Бог. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото разположение на духа, това, което ни дава сила, което ни освежава, повдига, то е Неговото присъствие – присъствието на Бога. Когато прави добро някому, Той се скрива. Иван или Стоян ви направят едно добро и като казвате, че някой ви е направил тази услуга, на Бога Му става приятно – така Той се крие зад тези, които е напътил да направят добро. Ще кажете: "Защо да не знаем, че Господ го е направил, та да Му благодарим?".

Сега често питат: "Къде е Господ?" и Го чакат да дойде след 2-3 хиляди години. Казват: "В бъдеще, когато хората се издигнат в своята еволюция, ще бъдат по-способни да познаят Бога и да разберат истинския живот"; не е вярно това – онзи, който иска да познае Бога, трябва още днес да Го разбере. А да чакаш след 8 хиляди години, след 10 хиляди години, далечното бъдеще, то е като в математиката, когато се проектира нещо за бъдещето; то е закон на движение в една посока, в която ще разберем себе си по-добре, а щом разберем себе си, ще можем да използваме по-добре онова, което ни дава Природата.

В какво седи разбирането на Живота? Как мислите: малкото дете, като глътне първото мляко от майчините гърди, не разбира ли какво нещо е яденето? Ако то каже: "Сега не разбирам какво е яденето, но като стана голям и ям хубаво сготвено ядене, тогава ще го разбера по-добре", вярно ли е това? Не, още с първата глътка мляко детето е разбрало какво е яденето. Мислите ли, че след като сте живели 80 години и сте яли най-добре сготвена храна, вие сте разбрали повече от детето какво нещо е яденето? Яденето е закон на Любовта – когато някой ме гощава, аз ще почувствам Любовта, която това същество има към мен. Като ям ябълка, аз се спирам и казвам: "Колко ме обича тази ябълка – тя пожертва днес живота си за мен; аз не съм отговорил на нейната любов". Често ти изяждаш една-две ябълки и после казваш: "Колко съм нещастен! Аз ли се намерих в този свят да страдам?". Че какво си видял ти? Изпитал ли си положението на ябълката – да се забият зъбите в тялото ти? А ябълката казва: "Колко те обичам!" и колкото по-навътре влизат зъбите ти, тя казва: "Аз те обичам". Като я изядеш, ти ставаш радостен, обновяваш се – това се дължи на нейната любов. Стой три дена гладен и след това започни да четеш някоя философска книга, даже моите беседи, и виж как ще се почувстваш.

Казваш: "Гладът е страшно нещо"; като се нахраниш, казваш: "Има нещо велико в яденето". Любовта в хляба, в ябълката ти говори: "Ние не сме чели още Евангелието, но Онзи, за Когото се говори там, живее в нас и ние се жертваме за вас – изпълняваме Неговите закони. Той ни повелява да се жертваме за близките си – такава е жертвата за великия закон на Любовта". Ще кажете, че това е аналогия; не е така, Божественият закон работи във всеки плод. И в кокошката, която колите, работи същият закон – понякога тя роптае, кряка и пита: "Братко, щом искаш да ме изядеш, ти разбираш ли Любовта? Не съжалявам, че ставам жертва. Ако разбираш Любовта, ще се радвам; ако не я разбираш, и ти ще страдаш".

Христос казва: "... а друго падна на добрата земя". Кое семе падна на добрата земя – доброто семе, то е Словото Божие. Син человечески дойде, за да донесе Словото Божие. В Стария завет се казва, че глава на Словото Божие е Истината. Къде се ражда Истината – при Любовта. Който люби, само в неговата душа царува Истината; невъзможно е Истината да работи там, където не е Любовта. Истината не е нещо абстрактно – тя се явява във всяка любеща душа, а Любовта се явява при самопожертването. За изяснение на мисълта си ще ви предам един окултен разказ.

Един окултен ученик бил изпратен при адептите – хора с по-висока култура от човешката, които живеят в най-хубавата част на Земята, на специално място, където крак на обикновен човек не е стъпвал. Много европейски експедиции са се опитвали да проникнат там, но безуспешно, защото те са оградени толкова добре, че никой не може да проникне вътре – жилищата им са построени по нематериален начин. Целият им живот отговаря на тяхната възвишена култура. Те не са духове, но знаят всичко, което става по Земята – във Франция, Англия, Русия, всичко им е известно; няма събитие, станало на Земята, което те да не знаят. Понеже познават добре законите на Природата, те направляват човешките мозъци – изпращат към хората специална енергия, с която изменят мислите на управляващите, на учените; казват им: "Днес ще разисквате по този и този въпрос". Хората на Земята устройват събрания по внушение на тези адепти, по тяхна воля се движат като параход по течението на водата. Ако можеше да попиташ парахода как се движи, той щеше ти каже: "Ти имаш ли витло? Ако имаш едно отзад, и ти ще се движиш с голяма бързина". Колко обороти прави витлото в една минута? Искаш-не искаш – и ти ще се движиш. Казваш: "Добър е Господ, такава е волята на моя Капитан. Който движи парахода, разбира движението на витлото".

Сега ще се върнем пак при адептите. Ученикът, който отивал при адептите, им носел писма от своя Учител; какъв е той и откъде е – не е важно. Учителите, както и всички учени и философи, са ключове за развитието на човека. Както религиозните, така и философските, са сложни системи, не са създадени така просто, както мнозина мислят. Ученикът отивал при адептите с желание да му отговорят на въпроса, който го занимавал от години: как да използва живота си правилно, или какво да прави, за да живее добре. Още при тръгването си Учителят му казал да спазва правилото да излиза и да се връща точно навреме, защото адептите затварят вратата на своя град в определен час – закъснее ли само една минута, ще стои отвън. Като минавал през Русия, той чул да се говори за болшевишкото движение (това се случва в наши дни) и решил да се спре за известно време, да види какво ще бъде новото управление и как ще живеят хората при новите условия. Докато стигне до града на адептите, вратата се затворила.

Какво представлява болшевизмът – това е идея, излязла от адептите, които живеят на Земята. Ще кажете, че тази идея е лоша; не е така. Питам какво прави земеделецът, когато иска да засади една нива с нова култура – той разорава добре земята и изкоренява всичко, каквото намери на нея. Ще кажете, че това е в реда на нещата, такава е Божията воля. Питам: ако дойде една философска система и изисква да се вземат парите на богатите, да се отнемат правата на владиците, има ли нещо лошо в това? Ако тази система не иска богати хора като сегашните, къде е лошото? Защо стават тези неща – има причини за това. Как ще постъпи синът със своя баща, който постоянно го е бил и ругал, ще му благодари ли? Бащата в гнева си е осакатил своя син, счупил му е ръката или крака, счупил му е едно-две ребра; мислите ли, че този син ще благодари на баща си за обходата му към него? Като порасне, синът казва на баща си: "Не искам да живея с теб. Или ти ще излезеш вън, или аз – заедно не можем да живеем". Какво трябва да бъде управлението на една държава – такова, че народът да се повдига и поданиците да се развиват правилно. Когато едно управление дойде навреме, то е добро. Управниците трябва да бъдат умни и здрави; може да се случат и изключения между тях, това е в реда на нещата, обаче повечето управници да отговарят на изискванията.

Пак се връщам при адептите. Ученикът стигнал в техния град, но късно – една минута преди пристигането му вратата се затворила, а кога ще се отвори отново не знаел. Останал отвън и започнал да лее горчиви сълзи, че е изгубил един от щастливите случаи да получи отговор на въжделения за него въпрос – как да живее добре. В това време край него минал един от прислужниците на адептите, който също останал отвън, и го запитал защо плаче.

— Остави се, братко, тръгнах за този свещен град, но се спрях за малко в Русия, за да разбера нещо за болшевизма, и закъснях с една минута, намерих вратата затворена.

— Не плачи, има само един начин, по който можеш да влезеш в тази свята местност.

— Какъв е този начин?

— Ще си изровиш един гроб и ще легнеш в него, но преди това ще помолиш да посеят върху гроба ти жито, което след време ще израсте и ще завърже. После ще ожънат житото, ще го овършеят, ще го смелят на воденица и като направят от брашното топъл хубав хляб, ще те занесат при адептите. Само като топъл хляб ще влезеш вътре – друг начин няма.

— Не, не искам да влизам в гроб да гния, да ме засяват отгоре с жито и т.н. – много скъпо ще платя за знанието, което търся.

Казвам: това е символ, в който е скрита Истината; това показва, че има само един начин за придобиване на Истината. Съвременните хора, които са закъснели за тази Истина, и до днес стоят пред затворената врата на адептите. Превеждам символа: вратата на Рая е затворена за човека и дълго време той ще стои, ще оре земята и ще сее на нея, докато от посятото жито се направи топъл хляб. Какво става сега? Бащата иска да стане ученик на Бялото Братство, да влезе между адептите, но синът му казва: "Татко, легни в гроба, аз ще посея върху теб жито, да направим от него топъл хляб за адептите – този е единственият начин за влизане в Царството Божие".

Разбирайте ме по дух, а не по буква. Аз съветвам върху гроба на всеки от вас да сеят жито. Сейте жито върху гробовете на вашите близки – иди при гроба на баща си и му кажи: "Татко, ако си тук, ето какво: Рай нагоре няма и ад надолу няма; ще посея жито на гроба ти и като израсте, влез в него, да се превърнеш в топъл хляб – само така ще влезеш в Царството Божие". Днес православните проповядват, че умрелите ще възкръснат и ще излязат от гробовете си, окултистите проповядват друго учение; и едните, и другите са прави, но които ги слушат, се заблуждават. Те са в положението на кандидатите за красивата мома – тя има десет кандидати, но си е избрала един. Като я посещават, тя е внимателна, любезна е с всички и всеки си мисли, че той е избраникът. Един по един тя ги поставя на динена кора, подхлъзва ги, без да подозират това, усмихва им се и любезно ги отпраща по домовете им, а при нея остава онзи, към когото е била външно най-невнимателна; всеки се е заблуждавал, че той е избраникът, и без да усети, се намирал навън – политика е това. Това е закон: когато човек започне да страда, той ще бъде избраникът, за него ще се ожени красивата мома; ако не страдаш, динена кора те очаква – ще стъпиш на нея и ще се намериш навън. – "Искам да бъда щастлив." Щастлив ли да бъдеш? Отсега ти подписвам присъдата: динена кора те очаква. Обещават ли ти някъде пари, къща, ще те изпратят за "зелен хайвер"; ако те сполетят големи нещастия, знай, че ти си избраникът.

В Стария Завет се говори за праведния Йов38. Той е бил богат човек, ял и пил, от нищо не се нуждаел. Неговият велик Учител, който е искал да му покаже пътя, му казвал: "Не е този пътят, по който искаш да намериш смисъла на живота". Йов обаче мислел, че има много знания. Неговите приятели идвали, острели си езиците, но с това нищо не ставало. Като изгубил всичко – къщите, нивите, лозята, овцете, говедата, синовете и дъщерите си, нападнали го струпеи по цялото тяло, той започнал да търси Бога. Борил се със себе си, със своята гордост, казвал си: "Аз това направих, онова направих" и най-накрая Господ му казал: "Нали искаш да Ме видиш? Запретни се като мъж, Аз ще ти проговоря". Като му проговори Господ, той каза: "Значи тази работа не била така!". С тази болест Йов влезе в гроба, изгни вътре и жито порасна отгоре му. Нивите, къщите и синовете му се върнаха, но кога – след като издържа великия изпит на страданията. Знаете ли на какви страдания беше подложен Йов? На такива, каквито вие не можете да си представите.

Между вас има някои, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие – чудя им се; този път, в който сте влезли, е един от най-трудните – не за ходене, а за изпълнение; не си правете илюзии, че този път е лесен. Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условие, за да бъдете щастливи – само при тях вие ще се удостоите да вкусите великата Божия Любов, от вас ще изникне нещо много хубаво и тогава вие ще бъдете истински човеци.

Христос казва: "... доброто семе". Кое е доброто семе – то е онзи ученик, който е слушал своя Учител. Коя е добрата почва – като казвам добрата почва, разбирам Любовта; почвата е реалното. Ако ти като семето не можеш да се посадиш в Любовта, ако ти не си готов да жертваш всичко за нея, ще бъдеш един обикновен човек; всичко можеш да бъдеш, но никога ученик на братята адепти, никога Син на Царството Божие. Ако най-малката постъпка на твоя брат може да те съблазни, ти не си готов за ученик. Минаваш по улицата и казваш: "Защо този брат има две къщи?"; защо те съблазняват тия две къщи? – "Този брат може да ми бъде господар, а аз – негов слуга." Обаче господарят няма знания, а слугата има; кое е същественото в случая, кой е господарят фактически – който има знания. Следователно почвата, в която е посадено житото, е Любовта. Вие ще сложите Любовта като основа на живота си и условията ще започнат оттам – при всички условия ще разрешиш този въпрос: и като чиновник, и като работник, и като господар, и като слуга. "Ама имам несгоди!" – несгодите са у теб.

"Първото семе падна край пътя, затъпка се и птиците небесни го озобаха" – това семе не издържало изпита си. "Друго семе падна на камък и като изникна, изсъхна, защото нямаше влага" – и то не издържало изпита си. "Третото падна сред трънете и като пораснаха те, заглушиха го" – и то не издържало изпита си. "Четвъртото падна на добрата земя и като израсна, стори плод стократен" – то издържало изпита си. Това са все отношения на закона. Минавали ли сте през тези опитности, за да знаете какви са отношенията? Да допуснем, че ти имаш една приятелка, която те хване за ръцете, прегърне те, целуне те и ти също я прегърнеш и целунеш – какво сте спечелили и двете от тези прегръдки и целувки? Какво иде след тях? Да обясня мисълта си – ти си гладен, три дена си гладувал, дават ти няколко картофа и бял хляб; питам: сега, като си ял, в какво ще се превърне яденето? Ако съм писател и съм гладен, след като хапна картофките, ще седна да напиша едно стихотворение за малките деца и ще го вземат в училищата, за да го учат децата – в този случай яденето има смисъл, то се е оползотворило. Като съдия, аз трябва да осъдя едного на смърт – ако след като изям картофките, издам оправдателна резолюция за този човек, яденето има смисъл. Ако съм богат човек и след като изям картофките, кажа, че давам половината си богатство за страдащите братя, това ядене има смисъл. Не е нужно да раздадеш богатството си безразборно, но чрез него да се създадат условия за работа на страдащите братя. Аз не насърчавам онова благодеяние, при което ти да се считаш за благодетел, а другият – за зависим от теб; не, това трябва да стане от Любов и заради Любовта. И аз заради Любовта ще направя нещо за теб, и ти заради Любовта ще направиш нещо за мен.

— "Учителю, какво да правя?" Ела при мен, аз ще ти покажа условията. Изкопайте един гроб, закопайте ме в него, след десет дена ще разкопаете гроба и ще видите дали съм там, или не. Ако не ме намерите в гроба, Учител съм; ако ме намерите, не съм Учител. Сега седи някой и казва: "Ти ли си онзи Учител, който искаш да ме упътиш към Бога, или ме лъжеш?"; той не го казва направо – външно е смирен, обръща се с думите: "Учителю благи", но аз чета в очите му тази мисъл. Аз му казвам:

— Изкопай един гроб за мен.

— Защо?

— Изкопай един гроб, дълъг 1,75 м, зарови ме вътре и след десет дена го разкопай. Ако ме намериш вътре, не съм Учител; ако не ме намериш, Учител съм.

— Направихме опита и не те намерихме.

След опита аз пак си влизам и излизам от стаята.

Ще кажете, че това е разказ от 1001 нощ; според вас е така, но Христос не доказа ли на хората, че е Учител? Заровиха Го в гроба и след три дни възкръсна; когато посетиха гроба, там Го нямаше. След това казваха, че Неговите ученици са Го изровили и са скрили някъде тялото Му, но Христос започна да се явява на учениците Си и да им разказва такива неща, каквито хората не можаха да приемат за верни.

Един ден Учителят ще подложи ученика си на същия опит. Ако той не мине през този опит, как ще се познае, че е разбрал учението на своя Учител? И аз се поставям в положението на велик Учител и питам ученика:

— Ти видя ли опита, който направих? Можеш ли да ме следваш? За да видя дали имаш любов към Учителя си, дали си ученик, ще те заровя в земята.

— Какво ще правиш?

— Ще опитам доколко си ученик.

Измервам го, изкопавам гроба, закопавам го и след десет дена го разравям; ако го намеря вътре, той не е ученик, а ако не го намеря, ученик е. И тогава казвам: "Радвам се, че имам един ученик, който следва моето учение". След това посявам на гроба жито и казвам: "Ти си достоен за знанието, което ти поверих". Мислете върху опита, без да се съблазнявате.

Днес от всички се изисква смелост и решителност – без тези качества не може да бъдете ученици на това Велико учение. То не е обикновено учение, както си мислят някои; то изключва всякакви илюзии, всякакво въображение. Че е така, лесно мога да докажа – как? На опит. Казваш, че имаш здрава нервна система, че всичко издържаш. Ще те бодна с един голям шиш и ако не трепнеш, наистина имаш здрави нерви. Сега ще опиташ и моите нерви: забиваш в ръката ми голям дебел шиш и аз не трепвам – значи моята нервна система е здрава; и да потече малко кръв, ще сложа сол и кръвта ще престане. Както виждаш, аз не извиках, но едва боднах иглата в твоята ръка, и ти започна да викаш – значи твоите нерви не издържат.

Ще направя още опити, да видим колко ще издържат в ходене, в носене на тежести. Ако при изкачване на най-ниския връх се изморите, при носене на тежести не издържате, тогава какво ще кажете? После ще се подложим на десетдневен глад, да се опитаме кой е здрав и кой – болен; не само това, но като гладуваш, ще работиш. Ето защо, преди да говори, човек трябва да е изпитал силите си. Казваш за някого, че е болен, а той пръв се подлага на тези опити и ги завършва с успех. Това са максими, които всеки може да приложи в живота си.

Питате кое е същественото в живота – това, което издържа при всички условия. Щом дойдеш до него, няма да казваш: това мога да направя, онова не мога. Божественото начало в човека е същественото; То се проявява по разумен начин и внася в човека светлина, чистота и го прави свободен. Божественото поставя Любовта за основа в живота и казва: "Живейте в Любовта, която дава условия за растене". Под любов разбирам процес на растене. Светлината е процес, който се извършва извън Любовта. Свободата е процес, който освобождава човека от ограниченията – тя е плод на Живота. Всеки иска да бъде свободен в своите действия; щом е свободен, ще пази свободата и на другите. Свободата изключва съмнението. Ако си свободен и Бог живее в теб, ще подозираш ли хората? Аз имам пълна, абсолютна Вяра в Онзи, Който живее в мен. Който се съмнява, той не разбира Живота. Добрият живот подразбира добри резултати.

Мнозина казват: "Докато Учителят ви е жив, вашите работи ще вървят добре, но какво ще правите, като умре един ден?"; и да умра аз, Учението ще живее – то е Божествено учение, а Божественото всякога живее. Светът страда от човешки учения; и те са на мястото си, но аз говоря за себе си. Защо да ви преподавам човешко учение, вие имате такива учения; ако ви проповядвам обикновена философия или ви запознавам с обикновена музика, нищо ново не съм ви дал – и без мен вие ги знаете тези работи. Има нещо необикновено в света – то е Божественото, с него искам да ви запозная, за него ви проповядвам. За да Го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта. – "Няма ли да се излъжа?" Ако се съмняваш, нищо няма да разбереш; който се съмнява, не може да намери Истината. Застани на почвата на Любовта и знай, че Този, Който е създал света, никога не може да те измами. Имай абсолютна Вяра в Бога! Мисли за Него не както хората мислят отвън, но както ти мислиш в себе си. Всичко, което носиш в себе си – заложби, способности, дарби, се дължи на Бога.

Къде е Бог? Ще кажете, че е някъде на Небето. А Христос? Ще кажете: "Преди две хиляди години Той е дошъл на Земята, а сега е отдясно на Бога". Не се лъжете, не заблуждавайте и хората. Днес Христос обикаля целия свят, всички народи и се чуди на това, което се проповядва в Негово име; чуди се на догмите, които се проповядват, чуди се на човешкото верую, на символа на православната вяра. Светият синод седи и мисли какво да прави с еретиците (така наричат моите последователи), чуди се какво име да им даде. Един ден аз ще посетя владиците в Синода по такъв начин, какъвто те не очакват. Те ще разберат, че има един жив Господ, Който вижда всичко и отдава всекиму заслуженото. Те трябва да знаят, че ние стоим на една здрава, чиста основа, без лъжа и измама. Ако българският народ трябва да чуе Истината, нека я чуе такава, каквато е.

Преди две хиляди години Христос проповядваше едно Учение; нека се изнесе това Учение такова, каквото е било тогава, нека се изнесе така, както се проповядва днес. Желанието на адептите е да се приложи Христовото учение такова, каквото е; тогава и те ще приложат своята сила и мощ.

Като ви наблюдавам, виждам, че някои се съмняват. Аз не казвам, че трябва да вярвате във всяка моя дума, напротив; аз не искам да се излагате заради мен, нито да страдате заради мен. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Ако имаш съзнание, доблест да страдаш за Истината, това става само с Любов. Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад заради мен? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете и намерите Бога в целокупния живот, страданията ви имат смисъл – това са страдания с Любов; като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: "Братя, вие ми причинявате големи страдания". – "Защо?" – "Защото страдате без Любов." Аз съм готов да поправя работите на онзи, който страда заради мен без Любов.

Мнозина идват тук, слушат беседите ми, страдат, но без Любов. Решил съм да посетя българските владици само затова, защото без Любов причиняват страдания на другите – ще им дам такъв урок, който да помнят завинаги. Ще употребя другия закон; урокът им няма да бъде като на еврейските свещеници, но такъв, че ще помнят Бога и ще Го познаят. Така казва Христос за българските владици: "Скоро ще ги хвана за брадите и ще ги разтърся" – така ще познаете Христа. Това се отнася не само за тях, но за всеки, който не говори Истината. Има владици, които предчувстват тази опасност и си бръснат вече брадите; защо ги бръснат – за да няма за какво да ги хващат.

Казвам: няма по-неприятно нещо за мен от това да срещна човек, който не говори истината. Ето защо аз изисквам от българските владици да вършат всичко по убеждение и Любов. Ако постъпват така, аз съм с тях; не постъпват ли с Любов, не съм с тях. Нека дадат на българския народ нещо повече от това, което аз давам. Нека му говорят Истината – това иска Христос от всички. Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията, както в Русия? Чрез страдания ли тя трябва да разбере Истината? Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенство не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа си към бедствия. Мислите ли, че и в България няма да дойде същият закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим. Аз не искам Православната църква да хвърли дрехата си, но да приложи закона на Любовта. Нека всички владици и свещеници кажат: "Ние искаме да служим по Любов и без пари", нека те първи дадат пример; нека Любовта излиза от сърцата им и облива обкръжаващите. Но те трябва да се откажат и от месото; има изобилно храна за тях: ябълки, круши, ориз, жито – като опитат тази храна, ще разберат смисъла на много неща. Тогава като се срещнем, ще се познаем и ще кажем: "Това е доброто семе, паднало на добра почва". Какво обсъжда духовенството днес – защо идвали при мен хора. Защо да не идват? Обществото отпадало и причината за това съм бил аз. Аз не искам да ви спъвам, но казвам: вие сами направете реформи и посейте навсякъде Любовта. Нека църквата се пълни с хора. Аз ще се радвам, ако Любовта е в църквата. Още повече ще се радвам, ако Любовта е в сърцата на хората.

Питате защо понякога говоря против духовенството и владиците – защото те са взели ключовете на Царството Божие и нито те влизат, нито на други дават да влязат. Щом те не отварят и не затварят навреме, ние ще им вземем ключовете. И на вас казвам: ако искате да ви почитаме, уважаваме и да ви обичаме, говорете истината. Аз нося в ума си една мисъл и в душата си едно желание – доброто на своите братя; тази е идеята на Господа, тази идея живее и в нас. Когато Любовта дойде в нас и дадем възможност на живия Господ да се прояви чрез нас, всички ще бъдем свободни и щастливи – само така ще докажем на света, че Бог съществува. Това ще докажем чрез дело.

Според мен комунистите и анархистите са по-идейни от съвременните християни; не че те са лоши, че няма между тях добри хора, идеалисти, но те имат един вътрешен страх. В известно отношение светските хора са по-умни от християните. Духовенството се страхува от мен, искат да ме махнат, да не им мътя водата; те не знаят, че това не зависи от тях – да бъда или да не бъда в България. Казвам им: слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите; лозето трябва да се прекопае, че като дойде Господарят му, ще ни пита прекопахме ли добре лозето. Хората не го обработват, но делят чуканите – тези чукани са наши, онези са ваши. Чудни са хората, които делят и казват: "Този народ е наш; това е направила българската Църква за нашия народ, онова е направила". Какво направи българската Църква за своя народ? Тя допринесе за падането на българите под турско робство. Какво мисли сегашното духовенство, пак ли ще сложи българския народ под робство? Не, това няма да го позволим.

"А друго падна на добрата земя." Добрата почва е Любовта. Любов трябва на българите! Духовенството трябва да чуе това. Ще питате какво е Новото учение; моето Учение е на абсолютната Божия Любов. Всичко трябва да се постави на добрата почва – добродетелите растат на добрата почва. Търговецът може да търгува, но на добрата почва. Богатият, като се приближава към касата си, нека знае, че Бог е там и като дойде някой да му иска пари назаем, да му каже: "Братко, нека България бъде страна, където няма никакви полици"; ще дадеш пари назаем без запис, без полица, можеш само да си отбележиш в тефтерче, че си дал например две хиляди лева.

Първата работа, която трябва да извършат българите, е изхвърлянето на всички полици – това се отнася до всички без изключение; после аз ще отида пръв да работя на нивата по пет часа на ден без никакво възнаграждение – тогава няма ли да бъдем един повдигнат народ? Ако всички индустриални и фабрични работници, мъже и жени, постъпват така, на какво ще прилича България? От всички европейски държави щяха да идват, да я гледат и да кажат: "Каква идея е влязла в главата на този народ?". Културен народ ще бъде българският. Аз ще ви създам музика, поезия, ще ви покажа нов начин за възпитание на децата, с други думи: ще ви дам добрата земя; всички други системи сами ще паднат. Само една система съществува в закона на Любовта, по нея ще действат всички.

Имате синове и дъщери, какво направиха тези системи за тяхното възпитание? Христос казва: "Хвърлете доброто семе в добрата почва", вие казвате: "Нека най-напред да разберем дали Новото учение е право; нека прочетем някоя от неговите книги, да видим какво пише за трансформиране на енергиите" – и започват споровете. Важно е каква идея нося в душата си; ако говоря Истината, приемете я. Ако е за знанието на Природата, разбирате ли нейните закони? Защо учите синовете и дъщерите си – това трябва да знаете. Питате: "Ако Христос дойде днес на Земята, на какво ще ни учи?"; аз пък питам сегашните свещеници: "Какъв ще бъде Христос, като дойде втори път на Земята? Какви очи ще има, какъв ръст, ще има ли брада?" – това трябва да се знае конкретно. Казвате, че Христос щял да слезе от облаците, придружен от много Ангели. Така идеята се отдалечава – ако Христос дойде с Ангели, те са огън, който ще изгори света и никаква култура няма да остане на Земята. Друга е идеята, ако подангел се разбира същество на чистота, на кротост, на нежност, като дете – Ангелите ще внесат хармония в света.

И тъй, Христос ще дойде на Земята "и тръбата ще затръби" – коя тръба? Когато Христос дойде на Земята, няма да говори с никаква тръба, но ще говори тихо и нежно, Неговият глас ще внесе радост и веселие във всяка душа и всеки ще разбере проповедта на Христа – и животните ще Го разберат. В Европа има дресирани коне, кучета, котки, срещат се и такива, които са се научили да смятат; има интелигентни животни, които могат да разберат даже Христа и казват на хората: "Когато Христос дойде втори път на Земята, ако вие не Го разберете, ние ще Го разберем и ще бъдем носители на Неговото учение".

Едно нещо се иска от вас: да бъдете посети в почвата на Любовта. Имате ли доброто семе? Като говоря за владиците, казват, че нарочно ви настройвам против тях; напротив, аз искам да махна тяхното настроение срещу вас. Те трябва да вдъхнат Любов у българския народ; да сее градините и да оре нивите си, да учи и възпитава децата си – всичко да върши с Любов; вместо да правят това, те създават настроение против нас, цяла камарила (така я наричам аз) се е създала против нас. Но те не знаят какво ще стане с тях. Ние не им препятстваме, но казваме, че не това е пътят, по който трябва да вървят. Ако е въпрос за пари, за жито, можем да дадем на нуждаещите се колкото искат. Каквото искате, можем да ви дадем, но за това се иска да живеете по Любов, да не изопачавате Истината.

Ние не създаваме религия, но създаваме добра почва, където добрите хора да растат и да се развиват като братя. Какви са хората за нас е безразлично – важно е да живеят като братя, по Любов, и кой каквато дарба има, да я прояви. Трябва ли духовенството да поставя ограничения срещу нас? Наш човек ще се венчава и те го питат: "Ти от дъновистите ли си?"; ако е такъв, не искат да го венчават. Ако искате да знаете от кое учение сме, отговарям: от Учението на Любовта; който иска да научи Любовта, да дойде при нас. Ако някой от тях може да ни покаже какво е Любовта, пръв аз ще го последвам; ако те могат да дадат нещо по-високо от Новото учение, пръв аз ще го приема – но не там е въпросът.

Като говоря за владиците, имам предвид всички хора – те трябва да претърпят известна метаморфоза, да станат истински духовни хора. Владиците, както и синодалните старци, не са още духовни хора; те трябва да работят усилено върху себе си, да се просветят – така се говори за тях в Разумния свят. Ако не се просветят, могат да направят големи пакости. Преди две хиляди години те направиха една пакост и сега искат да направят друга пакост, но това няма да им се позволи – невъзможно е човек да направи едно и също престъпление два пъти. Време е да се стреснат и да приложат Любовта. Владиката, свещеникът, учителят могат да оправят света. Владиката има на разположение цяла епархия – да ходи между хората, да проповядва; не е достатъчно да служи само на Православната църква – той трябва да служи на Бога, време е вече да служат на Бога. Те ще се посеят в добрата почва, да дадат добри плодове. Казано е в Писанието: "Проклет онзи човек, който се надява на човека!". Според мен не е проклет онзи, който се надява на човека, но който се надява на човешките системи.

"Друго падна на добрата земя и като израсна, даде плод стократен" – вложете тази идея в себе си, за да възприемете новото. Старото ще събаряте постепенно, не изведнъж; докато не изтърпите страданията докрай и не ги надделеете, не можете да придобиете новия живот. "Земята и небето ще преминат, но нито една резка от закона няма да се измени." Дали сте вярващи, или не, страданието ще дойде, но да ви намери посети на добрата почва, да дадете плод стократен. За да намерите Бога, трябва да използвате добрата почва – почвата на Любовта. Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Щом намерите Любовта, ще намерите и Мъдростта; като намерите Любовта и Мъдростта, ще намерите Истината; след тях ще намерите Правдата и Добродетелта – като придобиете тези добродетели, вие ще намерите пътя, в който можете да съградите онзи велик дом, да живеете с всички братя и сестри в Любов. Където е Любовта, там са радостта и веселието.

"Друго падна на добрата земя" – коя е тази земя? Любовта. Има само една земя, на която можем да растем и да се развиваме – вън от Любовта няма друга земя.

И тъй, аз ще вляза в гроба и след десет дена ще ме разровите; след това вие ще влезете в гроба и аз ще ви разровя. Ако съм в гроба, не съм Учител, а ако не съм в гроба, Учител съм; ако сте в гроба, не сте ученици, а ако не сте в гроба, ученици сте.

Желая на моите ученици като ви заровя в гроба и след десет дни ви разровя, да ви няма вътре.

17 декември 1922 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube