Да наследя

Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

Oт Лука 18:18

Един големец, учен човек, запитал Христа: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?". Ако аз ви запитам какво е животът, как ще отговорите? Ще кажете, че животът е най-голямото благо, но според някои животът е най-голямото нещастие. Искате това да се докаже; няма защо да се доказва, това е очевидна истина – всеки е опитал живота като благо и като нещастие.

"Що да сторя, за да наследя живот вечен?" На български думата вечен не изразява това, което е писано в оригинала – на български под веченразбираме безконечен. Какво означава думата безконечен? Аз заместих вечен с безконечен, това е все едно да определим х с у или със z – едно неизвестно с друго неизвестно. Ще кажете, че х=у, у=z; значи решихте една задача с три неизвестни. Пак питам: какво нещо е животът? – "Да живееш." Как да живееш? Някои социолози решават този въпрос с неизвестни и въпреки това пак остава едно неизвестно, у; и религиозните решават същия въпрос и пак остава едно неизвестно, z; всички хора решават този въпрос и накрая пак остава едно неизвестно. Ако някой се осмели да се откаже от доказателствата на тези хора, ще го нарекат невежа. След тях идват математиците и говорят за фигури, за тела, за различни величини – синус, косинус, тангенс – но какво се решава с това? Това има приложение във фабриките, но какво са допринесли фабриките? Kазвате, че са създали културата на човечеството, но знаете ли колко хора са осакатени в тези фабрики? Там се работи с неизвестни величини. Аз не съм против науката – стремежът й е прав, но методите, с които тя си служи, не са прави. Аз имам предвид положителната наука, която служи на Вечното начало.

Тази сутрин преди беседата, като размишлявах, дойдох до следната мисъл: Любовта не се изменя и в нейния огън всичко изгаря. Любовта, като вътрешен стремеж в човека, никога не се изменя. Всички имате стремеж като този на големеца и питате какво да сторите, за да наследите вечен живот. Под вечен живот не се разбира безконечен, но такъв живот, при който, като разбираш законите му, да можеш да ги прилагаш. Под векразбирам да знаеш да прилагаш; век е корен на една стара дума, която означава да бъдеш ученик на това учение, което прилагаш.

Големецът пита Христа: "Що да сторя, за да наследя вечен живот?" – като прочетете цялата глава, ще видите какво му отговаря Христос. Големецът се обръща към Христа с думите: "Учителю благи". Думата благ произлиза от Любовта. На български думата любов е неразбрана, неопределена, неточна. Затова, като се говори за Любовта, всеки пита: "Каква любов?". Значи освен изменчивата любов има друга Любов, която е съществена, неизменна, при която отношенията всякога остават едни и същи, тя носи благата на хората.

Христос казва на големеца: "Защо ме наричаш благ?"; с този въпрос го навежда към същинската идея – към Любовта, която носи всички блага; Той му казва, че вечен живот се придобива само чрез Любовта. Христос му отговори с две думи: "Иди и люби!" – Той му казва как може да наследи живот вечен. И на вас като кажем: "Идете и любете!", вие питате: "Ама как?"; значи и вие не разбирате.

Хората се ръководят в живота си от три съществени идеи, т.е. от три начина на разбиране. С един анекдот от българския живот ще ви обясня какви са тези идеи. Едно българско чорбаджийско семейство, мъж и жена, се отличавали с голямо скъперничество. Мъжът обичал да си хапва хубаво дървено масло, което си доставял от Гърция и често си донасял вкъщи с бинлик. Като получавал масло, всякога си сипвал в чинийка, топвал в него хляб, хапвал си с удоволствие и казвал: "Отлично масло!". Слугите му гледали и само преглъщали. Господарката запушвала шишето и казвала на слугите: "Никой да не бута това шише, то е само за господаря". Слугите обикаляли около шишето, поглеждали го, топвали с хляб от сянката, която хвърляло шишето, и казвали: "Отлично е това масло!". Тези слуги предавали впечатлението си от маслото на по-долните слуги, които също казвали, че маслото е хубаво.

Значи има три мнения, т.е. три разбирания; кое мнение е правилното – вие сами знаете. Има и три рода слушатели: едни топят направо от маслото, вторите – около шишето отвън, а третите – от сянката на шишето. Защо чорбаджията не иска и другите да вкусят направо от маслото, това е ясно – той иска да запази маслото само за себе си; ако всички го опитват, за няколко дни то ще свърши и за него няма нищо да остане.

Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му? Ще кажете, че те са глупави; който топи масло от стените на шишето, наистина е глупав – той трябва да отвори шишето и да си сипе малко. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Все едно да топиш масло от стените на шишето, а само господарят има право да яде масло. Ти си такъв господар, който е напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: "Аз съм цар, аз ще управлявам отлично" – на ума си само говориш.

Казваш: "Колко е глупав този, който е топил масло извън шишето или от неговата сянка!"; ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав? Ти искаш да бъдеш цар – не си ли цар на себе си? Аз зная кое е най-хубавото царство в света – това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия теб и съставят такава велика държава, каквато светът не познава; в сравнение с тази държава всички останали представляват голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани – всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Можете ли след това да кажете, че държавите на Земята са идеални? И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в Народното събрание, англичаните – в двете камари; навсякъде се коват закони след закони, но в края на краищата те са неприложими.

Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен – как ще стане това? За изяснение на мисълта ще си послужа с живи числа и единици. Взимам например мъже и жени, братя и сестри, не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва – за мен мъжът е една величина, едно число: може да е известно, може да е неизвестно; може да е а, в или с; може да е х, у, z. Представете си, че двама другари по неволя попадат в затвор и стаята, в която се намират, е със стъклени сводове, херметически затворена. В началото те са весели, но после си казват: "Става някаква промяна в нашия живот – атмосферата около нас се сгъстява, нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни". След известно време единият се чувства малко неразположен, след това и вторият; единият погледне през прозорците, после и другият; от притеснение те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух и започват да се задушават. Коя е причината за това и съществувала ли е тя по-рано? С вдишването и издишването те сами създадоха затруднението, разваляйки въздуха. Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия човек сам може да развали въздуха в обкръжаващата среда; както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това; не го знаете – всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Някои от вас казват: "От толкова години слушаме Учителя, разбираме го вече". Ще извините, още нищо не разбирате, защото не е въпрос за теоретично разбиране.

Питам: какво сте разбрали от Любовта, готови ли сте да се откажете от имането си, готови ли сте да приложите оня закон на пълното самоотричане? Ако ви кажа да раздадете имането си, ще кажете: "Чакай да си помисля"; как сте ме разбрали тогава? Когато учителят каже на ученика да излезе навън, а той не иска да излезе, какво означава това – непослушание. С какво може да се обясни? Допуснете, че аз съм в класа и зная, че след пет минути подът ще пропадне; без да обяснявам на учениците, извиквам:

— Скоро навън!

— Защо, г-н учителю?

— Навън, без разсъждение!

И те един след друг изтичват надолу по стълбата.

— Какво става? – се питат.

Не минават пет минути и подът пропада. Ако им обяснявам какво ще стане след пет минути, и аз, и те ще се намерим долу.

При сегашните условия хората търсят причината на нещастията вън от себе си. Например двама души живеят в една стая – и двамата еднакво са виновни за развалянето на въздуха, но въпреки това търсят причината вън от себе си. Казвам им: "Отворете прозорците, да влезе отвън чист въздух и светлина", но те седят в стаята си и се чудят защо им е притеснено в гърдите, защо ги боли глава. Отворете прозорците на главата, на гърдите и на стомаха си. "Разбрахме какво се иска от нас"; разбрахте, а нищо не правите. Щом отворите прозорците си, веднага във вашия живот ще стане коренна промяна. Казвам на едного: "Люби!" – "Ама ще ме използват!". Които любят, са опасни хора, когато ги бутат – любещият е голям, дълбок извор, ще стоиш далеч от него, без да го буташ; не можеш да си играеш с него – той е толкова дълбок и голям, че ако речеш да си поиграеш с него, ще те завлече.

Да дойдем до други разсъждения: например математиците казват, че точката е величина, която не заема никакво пространство; как е възможно тогава кръгът, който е образуван от множество точки, да заема пространство? Значи ред точки заемат известно пространство, а точката, сама по себе си, е безпространствена. Казва се още, че правата линия има само едно измерение – дължина, а няма ширина и дебелина. Какво означава дължината – посока; значи всяка сила, която излиза вън от своя център, радиира и така образува дължина. Така се определя и интензивността на силата, която действа в даден момент. Например имате две оръдия: едното бие на разстояние пет километра, а другото – на десет километра, т.е. първото оръдие образува права линия, дълга пет километра, а второто – права, дълга десет километра.

Какво е права линия – най-късото разстояние между две точки, при това между две точки може да се прекара само една права; според мен, между две точки могат да се прекарат много прави линии – това поддържат и други учени, може да се докаже, но с този въпрос се занимава математиката, тя има думата. Важно е, че правата линия определя интензивността на дадена точка като сила.

Какво е точката – същество, съзнание, неделимо в себе си. Всяка първична единица, която излиза от Бога и Любовта, е също неделима. Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към периферията, се определя като дължина на правата линия.

Какво е плоскост и как се образува тя – от движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си. Плоскостта има две измерения – дължина и ширина, и заема известно пространство. Представете си една дълга линия от хиляда километра, на която са наредени хиляда оръдия, които всеки момент изстрелват по една граната. Можете ли да пресечете тази права? Щом престане да действа, може да я пресечете. Тя е временно владение – докато действат оръдията, правата линия съществува; щом оръдията престанат да действат, и правата изчезва. В това отношение правата линия представлява идеален свят, в който действа законът на безкористието. Това значи да заемаш известно пространство, но да си свободен от всякаква алчност да владееш и обсебваш. Това е невъзможно? Възможно е – човек няма право да владее и да завладява.

"Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?"; Христос му отговори: "Благ е само Бог". Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот. Казвам: докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив път; докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, е на крив път; докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път; докато господарят разчита на слугата си, той е на крив път; докато хората вярват, че свещеници и проповедници ще оправят света, те са на фалшива почва – поставете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи всеки човек трябва да разчита първо на себе си, а после на другите.

Болен си, викаш лекар да те прегледа, той ти предписва известна храна, а ти казваш: "Господин докторе, слаб съм, стомахът и червата ми са изтънели, не могат да приемат храна, нека синът ми се храни заради мен". Синът ти ще се храни заради теб, но той ще печели, а ти ще губиш. Следователно ти ще се храниш сам, колкото и слаб да е организмът ти; ти ще ядеш за себе си, а не синът ти; ще приемаш по-малко храна, ще дъвчеш добре и постепенно ще се засилиш.

Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам предвид той да работи съобразно великия закон на Любовта; всеки ден да приема по трошица от Любовта и постепенно да увеличава. Ако мислиш, че синът ти може да яде заради теб, т.е. той може да оправи твоите работи, един ден Бог ще каже: "Такива глупци нямат право да живеят, те изопачават Моя закон". Казвате: "Този свят е лош, не е създаден добре"; това е ваше мнение, други казват, че този свят е добър. Според някои Земята е свят на страдание, долина на смъртта – това е неразбиране. Моето мнение е, че този свят е един от великите светове, които са съществували; нека учените и философите ми покажат по-добър свят от този.

Аз не говоря за света, който носиш в ума си, и се оплакваш, че не можеш да живееш добре с жена си, с децата си, с брат си и сестра си, не говоря за човешкия свят, пълен със заблуждения и противоречия; за друг свят говоря аз. Ще кажете, че Бог е наредил да се женят хората; ако беше така, те щяха да се раждат женени – женитбата е създадена от хората. Ще кажете, че Бог е наредил да има господари и слуги; ако беше така, хората щяха да се раждат свързани – господар и слуга заедно. Защо трябва да се поддържат такива фалшиви положения? В Божествения свят такива отношения не съществуват. Ще кажете, че в църквата непременно трябва да има богомолци; ако беше така, свещениците и богомолците щяха да се раждат заедно. В заключение хората искат да сложат в устата на Бога такива думи, каквито Той никога не е казал; Бог така казал, иначе казал – не говорете неверни работи в името Божие. Бог търпи човешките глупости, но ги преработва.

Мнозина учени, професори и учители, преподават на своите ученици известно знание, но то не е още онова истинско, положително знание. Всяка наука трябва да има свой център, от който да изхожда. Кой е центърът на математиката? Тя поне минава за положителна наука, за други – за трансцендентална наука. Кой е основният, живият център в математиката, на който можеш да разчиташ? Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага прибягва към имагинерните величини и казва: "Тези величини не съществуват, но се използват като изходни точки" – значи той излиза от нереални величини, за да докаже реалните. Имагинерните числа са играчки, забава за математиците – как може да изучаваш нещо, което не съществува? Всъщност няма несъществуващи числа и величини.

Кой е основният център в химията? Ще кажете, че химията работи с атомите и молекулите на елементите, които се съединяват поради известно сродство между тях. Това сродство както между хората ли е? Някакво привличане има. Химията не е в това да боядисваш предметите и да получаваш експлозивни газове и различни отрови. Учените говорят за някакви хранителни пилюлчета; Природата преди хиляди години е направила такива пилюлчета – тя има фабрики, в които сама ги приготвя, ние не се нуждаем от човешки пилюлчета. Не изнудвайте Природата!

Какво правят сегашните учени – те взимат наготово знанията на Природата и казват като глашатаи: "Еди-кой си учен открил нещо"; не, по-добре кажи: "Чете нещо в една от книгите на Природата и се докосна до един интересен въпрос". Прави своите научни изследвания, но всякога говори истината! Ще ни убеждават учените, че първоначално светът е представлявал някакъв хаос, но после се е оформил и станал разумен; в това няма никаква логика – от неразумния свят да се е създал разумен. Ще кажете, че това е аналогия; да, но в аналогията има известни заблуждения – искат да кажат, че както детето отначало е невежа, а после поумнява, така и светът от хаос се е превърнал в разумен център. Дарбите и способностите са вложени в детето и те се проявяват после – следователно детето е умно, но органите му още не са се развили и то чака времето за своето проявяване. Когато посеете семето в земята, влагате ли нещо в него? То си носи специфични качества, които чакат да се проявят, то знае как да се нареди, знае и химия, и физика. Вие гледате на семето като на нещо малко, нищожно, но вижте какво стъбло, какви гъвкави клони излизат от него, за да издържат на най-големите бури и ветрове. Виждаш как едно растение издига главичката си нагоре, но вятърът му казва: "Преклонената главичка остра сабя не я сече" – и то веднага сваля главичката си надолу, учи се на смирение; щом отмине силният вятър, пак издига главичката си. Учените ще говорят за вибрации, за колебания във въздуха, за високо и ниско налягане; че има колебания – това растенията го знаят преди учените.

Какво е искал големецът от Христа – искал е да наследи вечния, истинския Живот, да наследи онзи Живот, в който умът, сърцето и волята трябва да се проявят свободно. Но и това е неразбрано. Как може да се прояви умът? Ако напишете една книга, това проява на ума ли е – това е теория. Ако направите една църква, това проява на сърцето ли е – църквата е от камъни, следователно тя не е проява на сърцето. Ако направя една голяма бомба, която да разруши всичко около себе си, и това не е проява на човешката воля.

Кои са истинските прояви на ума, на сърцето и на волята? Вървя по улицата и виждам, че някой лежи на пътя с изкълчен крак; всички го гледат, но никой не може да му помогне. Спирам пред него и му намествам крака – ето една проява на ума: с това обръщам внимание на пострадалия така да работи върху себе си, че и той да помага със своя ум на страдащите. Всеки трябва да знае изкуството да намества изкълчени крака. Днес хората са изоставили това изкуство и всеки очаква от друг. Детето се разболее и майката казва: "Тази работа е за лекар"; не, всяка майка трябва да знае как да лекува децата си. Майката трябва да даде първа помощ, лекарят само да санкционира това, което тя е направила, а днес той казва: "Никой да не бута болния, това е мое свещено право". Първата работа на майката е да даде рициново масло на болното дете, после да изпие няколко чаши гореща вода, а след това да му направи постна картофена чорба – това е първата помощ за всеки болен. Боли те глава – защо? Имаш утайки в стомаха или в червата.

Питате защо трябва да се пие гореща вода. Много просто – при храненето по стените на стомаха и червата остават мазнини и утайки, които пречат на правилното храносмилане; горещата вода ги разтваря и регулира процесите. Как миете вие чиниите и тенджерите си – с гореща или със студена вода? Как миете умивалниците си – с гореща вода и сапун; значи за очистване на мазнините и утайките горещата вода се предпочита. Домакинята мие съдовете с гореща вода, докато започнат да скърцат; и вие ще пиете гореща вода, докато стомахът и червата ви започнат да скърцат – това значи докато у вас се събуди здрав, естествен апетит.

Да знаеш как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много, но те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако сегашните учени – математици, физици, естественици – влязат във Великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представляват нищо и сами ще се чудят на своето невежество. Казваш: "Най-накрая, след 20-годишни усилия, постигнах това, което очаквах – открих нещо"; нищо особено не си открил.

Големецът запита Христа: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?"; Христос му каза: "Защо ме наричаш благ?". Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш, не го лъжи! Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност мрази. Какво е омразата – студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека – по това познавам степента на Любовта и на омразата. Между омразата и Любовта има известно отношение: забелязано е, че на онзи, който мрази, температурата му се понижава – значи омразата произвежда студ, а Любовта – топлина. Обаче между небесния и земния огън има известна разлика: небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. Слънчевата топлина представлява небесния огън – на нея зреят плодовете; на земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе – всички престъпления се вършат все на земния огън, който има нисък произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата за вас остават триците и пепелта, нисшите елементи, а праната, жизнените елементи, отива във въздуха – че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а въпреки това боледувате и умирате – защо? Сгрешили сте нещо.

Кой ви даде право да колите агнета и кокошки? Ще кажете, че така е писано в Библията. Който е писал това, нищо не е разбирал. Христос казва: "Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си". Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото Си Учение; ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му. Ако го разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден – щом слушателите му огладнеят, ще го заколят, ще го изядат и ще кажат: "Ако не изядем плътта ти и не изпием кръвта ти, защо си станал проповедник?". Това са нелогични заключения.

Христос казва: "Словото, което ви говорих, носи Живот в себе си" – значи това, което дава Живот, е вън от нашия организъм. И самият Живот не е в нас. От лампата ли иде светлината – не, тя иде някъде отвън. Виждате, че фитилът гори, но как става горенето? Ако сте ясновидци, ще видите, че през маслото минават известни течения, известни енергии, които причиняват горенето; щом се прекъснат енергиите, и горенето се прекъсва – има масло в лампата, но то не гори. Направете следния опит: сипете в едно шише дървено масло и го оставете някъде да стои десет години; след това опитайте да го запалите – ще видите, че маслото не гори. "Може да се е развалило" – така казваме, но всъщност причината е, че през него вече не минават онези енергии, които причиняват горенето.

При Христа дойде един от учените някога хора, за да Го пита как да наследи вечния живот; и вие като този учен чакате да ви обясня известни въпроси. Много въпроси съм ви обяснявал и сега пак повтарям: започнете с малките величини, които като точката, като живота не заемат никакво пространство; започнете да работите с най-малката светла мисъл – приемете я и я приложете. Кажете си: "Бог е Любов и в най-малкото си проявление тази Любов е достъпна за моята душа". Тъкмо се разширите, почувствате тази Любов и Бог похлопа на вратата ви; какво вижда Той – вие биете сина или дъщеря си. Бог ви даде гръб и започва да се отдалечава, като казва: "Този човек не разбира времето и пространството". Какви отношения ще има този син към баща си – ще го намрази. С какво бият днес децата – с пръчица. Ще кажете, че пръчката е излязла от Рая, затова съдържа енергия в себе си. Бий детето си с Любов, влей в него всичката си Любов. Докато биеш детето си без Любов, то всякога ще ти се сърди и ще те избягва; син или дъщеря, бити с Любов, всякога са благодарни и признателни на родителите си.

Днес всички изучават педагогиката, прилагат педагогическите правила; и аз имам своя педагогика, свои педагогически правила. Всички човешки правила са нищо пред правилата на Живата разумна природа, в която Божият Дух работи. Защо човешките правила не издържат в живота – защото човек изпада в две крайности, служи си с две мерки и към себе си прилага една, а към ближния си – друга: работиш някъде – искаш да ти платят скъпо; щом на теб работят, малко плащаш. Според мен никой нищо не трябва да плаща – защо? Отивам при брат си и му работя с Любов; каква заплата ще ми даде – и сто хиляди лева да ми плати, нищо не са. Ще ми плати с Любов. Казвам му: "Братко, ще ти работя всичко, каквото искаш, с Любов, но ще ми платиш с Любов". "Лесна работа, аз те обичам" – това не е Любов. Ако твоята любов отваря кесията ти, това е истинска Любов. "Не мога да отворя кесията си" – щом не можеш, ти не можеш да обичаш. Ако съдията съди престъпника и неговата любов не отвори ума му, за да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна; той ще окачи престъпника на бесилката. Има нещо, което липсва на престъпника, и съдията трябва да вижда това; щом дадеш на престъпника онова, което му липсва, той се изправя.

Сега аз говоря на всички хора, за да се научат как да работят. Ще кажете, че ви се подигравам; в мен не съществуват подигравки – да се подигравам с вас, значи да се подигравам със себе си. Аз обичам Истината, желая и вие да я обичате. Вие я обичате, познавате я, но не я прилагате; когато се отнася до вас, добре я познавате, а когато е за другите, правите се, че не я познавате. Не, кажи си: "Познавам Истината, но не е в мой интерес да я призная" – ще кажеш, че твоите възгледи не ти позволяват да постъпваш съобразно Истината. Не се оправдавай, Истината се прилага при всички условия; кажи си, че не искаш да я приложиш, а защо и за какво не искаш – не е важно.

"Учителю благи, какво да сторя, за да наследя живот вечен?" – "Едно ти недостига: иди, продай все, що имаш; раздай го на бедните и ела, та ме последвай." Младежът нищо не отговори и остана да мисли. И до днес богатите и учените още мислят. Вижте ги какво правят в канторите и в кабинетите си – решават различни задачи с по няколко неизвестни, но и резултатите им не са известни. Те казват: "Да се любим!" – как? Със сладки думи. В какво се заключават сладките думи? Да кажеш на човека една сладка дума – това не е Любов. Американците, като практичен народ, предпочитат да се молят за умрелите, да се подобри техният живот, отколкото да помагат на живите. На живия трябва да дадеш нещо, да отвориш кесията си; за умрелия ще се помолиш и ще се освободиш от всякаква отговорност – с молитвата си ти само се подписваш и оставяш на други, те да свършат работата. В Божествения свят няма такъв закон – щом искаш да помогнеш на умрелия, ще оставиш той да влезе в теб, да му разбереш мъчнотията и сам да я разрешиш. В това отношение и свещениците търсят лесния път – ще се помолят за умрелите и нищо повече; не, ще носиш умрелия в себе си и ще му помагаш, докато го успокоиш. Не се позволява в името на Любовта да се вършат престъпления.

Помни: Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа! Ще погледнеш човека право в очите, с установен, чист поглед. – "Защо ме гледаш?" – "Обичам те!" Ако кажеш тези думи на млада мома, тя ще каже: "Обичаш ме, защото искаш да вземеш нещо от мен". Какво ще отговори бабата, ако и на нея кажеш: "Обичам те!" – "Защо ме обичаш? Аз съм стара жена, нищо не мога да ти дам". И младата, и старата жена мислят криво – грехът говори в тях; и двете не разбират живота, и двете не разбират Любовта. И на двете казвам: ново учение се проповядва на хората, нов закон. Бабата се е обезсърчила, отчаяла се е и ми казва:

— Синко, не се живее между щерки и снахи.

Казах й:

— Бабо, аз владея изкуството да подмладявам хората. Искаш ли да се подмладиш?

— Сериозно ли говориш?

— Сериозно ти говоря.

— Е, да можех да се подмладя, да стана 20-годишна мома, ще зная как да живея.

Ще ви кажа една велика истина: всички можете да се подмладите за пет минути, но Вяра е нужна за това. – "На кого говориш? Ние сме завършили университети, не се лъжем." Че сте завършили университети, че сте учили, не отричам, но зная, че се съмнявате и правите грешки. – "Ние знаем много неща." Знаете много неща, но едно не знаете – че сте нещастни; няма щастлив човек на Земята. Всички задавате въпроса: "Учителю благи, какво да сторя?"; както и да ви се отговори, вие не сте готови още да пожертвате всичко за Господа.

Казвате: "Да омотаем някак Учителя"; как ще ме омотаете? Преди всичко аз не съм всякога в тялото си; понякога идвам на събранието и вие мислите, че съм при вас, но аз не съм, аз съм извън времето и пространството, само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо; нищо особено не съм казал – когато кажа нещо, светът ще се оправи, засега само ви забавлявам. Днес около мен се повдига цял въпрос, искат да противодействат на моето Учение. Ето какво ще ви кажа: когато Божественото учение се приложи, навсякъде ще има огън от 35 милиона градуса; всичко ще изчезне – свещеници, владици, министри, царе, майки и бащи; всичко около вас ще се стопи и ще се създаде нов свят – тогава всички ще кажете: "Благодарим Ти, Господи, че ни освободи от заблужденията. Можем да живеем вече по братски". Какво по-голямо благо от това да може всеки свободно да живее и да се развива. Казвам: иде огън в света. Вече 20 години говоря на българските държавници да не прилагат насилието, да бъдат искрени един към друг, да се обичат като братя. Едно време се оплаквахте от турците, от гърците, от сърбите, сега от кого се оплаквате? Всички сте българи, нямате основание да се оплаквате – значи турчинът, гъркът, сърбинът са още в България, не са си заминали.

Днес вали сняг – какво означава той? Че българските държавници трябва да научат закона на Любовта. Където е Любовта, там няма насилие. Министрите, които сега са в затвора, не са ли правили насилия? Аз съм искрен и питам: чисти ли са техните ръце, постъпвали ли са право? Но и на тези, които съдят, казвам: постъпвайте по Любов, по Божествен начин. Ще кажете, че сте готови да ги оправдаете, но като дойдат на власт, те ще ви съдят. Аз мога да помогна на министрите, но ако в сърцата им се яви беззаветната идея на Любовта – да плащат дълговете си с Добро и с Любов. Засега затворът не е страшен – той е велико училище; и в тялото си човек е в затвор.

Любовта е огън, такова е и моето Учение. Ще се учите, докато излезете от затвора; дотогава ще има репарации, референдуми, ще си служите с бели и черни бюлетини27. Който сложи черна бюлетина, ще се спаси; който постави бяла, ще увисне на въжето. Коя са причината за страданията – безлюбието. Приложете Любовта както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си. Съдействайте на всеки държавник, който иде със светли идеи и желания. Бъдете доблестни и самоотвержени. Не говоря само за партията, тя е един организъм, говоря за целокупния живот, който обхваща всички партии.

Какво струва на българските държавници да приложат закона на Любовта? Мислят ли те, че ако обесят министрите, в България ще се въдвори ред и порядък? С убийства не се разрешават въпросите. Едно не ви достига: да се приложи законът на Любовта, за да се даде възможност на всички да живеят добре. Това е най-малката програма, според която сегашните хора могат да живеят.

Днес всички хора са под закона на кармата. Как действа този закон? По времето на един от египетските фараони, наречен Раамез Фухи, живял един велик учител, Амраха Фу. Раамез Фухи имал красива дъщеря на име Елита, която заболяла от проказа в най-остра форма. Всички видни египетски лекари приложили своето изкуство, но не могли да й помогнат. Най-накрая фараонът извикал великия учител и го запитал:

— Можеш ли да излекуваш дъщеря ми?

— Мога – отговорил той, – но при условие да изправи една своя погрешка.

— Каква е погрешката й? – попитал бащата.

— Тя може да я каже само пред мен, защото аз ще приложа всички усилия да я излекувам.

Това, което ви говорих дотук, е разбрано за вас и вие се питате каква е била грешката на царската дъщеря. Дотук работите вървят добре, ала ако проследя историята на това предание, ще останете с особено мнение; но с това въпросът не се разрешава, трябва да се дойде до великата истина на Живота.

В далечното минало великият учител и Елита живеели заедно в една планинска местност като другари; били бедни, той бил овчар, но се занимавал с астрономия: изучавал небето и многобройните звезди и планети. По едно време през тази местност минал царският син – красив млад момък. Като го видяла, Елита се влюбила в него и напуснала другаря си, прекарвайки живота си с царския син.

Ще кажете, че те били щастливи. Царският син бил сегашният Раамез Фухи, бащата на Елита, той принадлежал към черното братство.

След време и двамата умрели. Минали много поколения и те отново дошли на Земята, като баща и дъщеря. Сега тя заболяла от проказа поради измяната към младия овчар и днес само великият учител може да я излекува – ако тя осъзнае грешката си и разбере какви страдания е причинила на младия овчар, само с едно махване с ръка той може да я освободи от страшната проказа.

Не сте ли и вие от тези, които живяха в планинската местност и без да мислят много, напуснаха своя възлюбен и тръгнаха след царския син? Вашите нещастия в живота се дължат именно на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа. С други думи казано: всички вие напуснахте Бога, всички вие поругахте Любовта и отидохте в света, където и днес страдате. Казвам: аз мога да ви помогна още сега – как? Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност; така ще се намерите пред Любовта, която ще поздрави и ще каже: "Не мислете, че Бог е далеч от вас, Той е близо, но вие, които много пъти сте изменяли на Любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания". Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: "Слушаме те, Учителю!"; вие ме слушате и аз ви слушам, но само със слушане въпросите не се разрешават.

Казвам: няма любов като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов. Нека всички сърца и умове на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас.

Да продължа разказа. Бащата забранил на великия учител да влезе при Елита, но учителят намерил начин и когато влязъл, тя веднага го познала и извикала: "Прости ми, прости, сгреших пред тебе!"; той прострял ръката си над нея и здравето й моментално се възстановило. Като я видял здрава и красива, бащата му казал: "Давам ти моята дъщеря".

Желая Любовта и Мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно. Можете ли като Елита да кажете: "Господи, прости ми, сгреших против Великата истина на Живота"? Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи; кажете: "Господи, прости ни, прости!" и Той ще простре ръце над вас и ще ви прости. Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на Любовта, само така ще се преобразите и ще възкръснете.

Днес аз искам всички да възкръснете, не само вие, но и целият български народ да възкръсне: управляващи и управляеми, съдии и подсъдими, свещеници и владици – всички да възкръснете. Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили по отношение на Великата Любов, и всички да кажете: "Прости ни, Господи!".

19 ноември 1922 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube