Гладуват и жадуват

Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят.

От Матея 5:6

Силни думи в стиха са които гладуват и жадуват – те изразяват силно желание, защото само оня, който е гладен или жаден, разбира какво нещо е глад и жажда. Следователно Христос употребява тия две думи, които имат един смисъл, а не са двусмислени. Значи за да разбере човек Правдата, трябва да е гладен и жаден – така, както хлябът може да се оцени само от гладния и водата – от жадния; да се оцени, т.е. да се използва. Сега може да се направят много разсъждения: да се отвличаме какво нещо е Правда, какво нещо е глад – обаче ние ще го вземем в пряк смисъл, така, както чувстваме глада всеки ден.

"Блажени – казва Христос, – които гладуват и жадуват" – за какво? За Правдата. Виждали ли сте вие лястовички, които цял ден слизат и се качват, какво хубаво упражнение правят из въздуха? И всичко това е обосновано от онзи вътрешен глад, който прави всички тия извивания. Питате какво кара онази птичка да се разхожда – гладът е, който я заставя да се разхожда, това е една необходимост.

Мнозина културни хора имат криво понятие за развиването на човешката душа – всички търсят лесния път. Даже преди войната бяха дошли до мисълта, че един ден химията ще измисли такива малки пилюлчета, че без много работа, без оране да се хранят хората. Такива пилюлчета няма и не може да има. Може, но когато хората достигнат състоянието на Ангелите, т.е. за това се изисква една възвишена култура, а не като сегашната.

Сега Христос засяга един основен въпрос – за Правдата. Това е въпрос на човешката интелигентност: Правда може да съществува само там, където има възвишена интелигентност, като вземем думата интелигентност в много широк смисъл – където има Мъдрост и истинско Знание. Ние не трябва да се заблуждаваме, че имаме знания. Ще оставим и ония афекции, които се зараждат в ума ни, защо трябвало да бъдем интелигентни – в даден случай сме много интелигентни, а в друг случай не сме. Аз говоря за онази интелигентност, която владее всичките човешки емоции и при каквито и условия да е човек, той всякога пази равновесие. Това е по отношение на проявата на Целокупния живот. Блажени – кои? Блажен е само онзи, който е умен; само умният човек може да бъде блажен, който може да се наслаждава на музика, който има музикален дух, който може да се наслаждава на художество, на изкуство – онзи, който има тия чувства. Сега твърдят, че всички хора имат еднакви дарби, но не са еднакво обработени. И когато говорим за Любовта, вие не схващате еднакво Любовта, понеже у всички ви чувствата на Любовта не са еднакво развити.

Едно време огънят се влюбил в леда и казал: "Понеже ми е много горещо, искам по някой път да ме разхлаждаш", но един ден, когато огънят стопил леда, той изгаснал и казал: "Аз исках да ме разхлаждаш, а ти ме изгаси". Сега понякога и вие искате като огъня разтуха и разхлада в живота, но като се стопи вашият лед и загаси огъня, какво ще стане?

Представете си, че душата е реално същество. Вие сте интелигентен, умен човек, основавате живота си върху лед и съграждате една къща там; ледът е здрав, як, вие съграждате един отличен палат върху него, но идва Слънцето, разтопява леда, разрушава вашата основа, целият палат се превръща във вода и виждате, че настава цял катаклизъм – как да се избавите от нещастието? Направите си лодка и казвате: "Слава Богу, избавихме се от катастрофата на леда, във водата можем да живеем" – но представете си, че водата се изпарява и вие оставате пак без основа. Питате какво трябва да правим – щом водата стане на пара, трябва да си направите криле. Следователно всеки един от вас трябва да се научи да минава от едно състояние в друго: от състоянието на леда в онова на водата и да влезе в състоянието на парата, за да може и в нея еднакво да функционира – това е, което съвременните хора наричат да се приспособиш към условията на живота.

"Блажени, които гладуват и жадуват." Ние гладът и жаждата не можем да унищожим, те са една необходимост, един вътрешен подтик, абсолютно правилен. Човек, който иска да знае дали е здрав, или не, ще познае по това: докато чувства глад и жажда в себе си, той всякога е здрав; изгуби ли глада и жаждата, това състояние е болезнено. Докато в човека има глад и жажда за Правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здрав; стане ли индиферентен, каже ли: "Безразлично е за мен", това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато съществува жажда да се интересувате за душите на хората, да се запознаете с тях, във вас има истинско разбиране на живота; а когато кажете: "Мен много малко ме интересуват хората", питам тогава: щом много малко ви интересуват хората, тогава от какво се интересувате?

Същото е и в окултизма, ако кажете: "Мене много малко ме интересува целият човек, щом престанат да живеят всичките отделни части на тялото му"; е, хубаво, ако всичките отделни части престанат да живеят, къде е тогава животът? Философията на живота е да знаете да се интересувате от хората, да знаете техните отношения към вас какви са и вашите отношения към тях какви са.

Сега казва Христос: "Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата". Върху тия стихове има написани цели томове, томове с богословски тълкувания, и аз облазявам ония хора, които са писали, защото има какво да четат хората за блаженствата на гладуващите и жадуващите за Правдата. И всеки един вестник все за правда пише: "Правда, Правда!" – но в съвременните хора още няма глад и жажда за тази Правда. Да гладуваш и жадуваш за нея, това значи да я приложиш в себе си.

Сядали ли сте вие някой път да си дадете един отчет, да помислите какво представлявате като човек? Оглеждате се в огледалото, очите ви са сини, казвате: "Ясни са очите ми, сини"; хубаво. Веждите – черни, косата, докато сте млад – черна, мислите, че сте нещо, нали? Това е, докато сте млади, но на 45 години, на зряла възраст, имате една промяна, а на 90 години имате друга промяна – тогава вече тялото ви не е онова стройно тяло, а е станало като една въпросителна и се чудите защо гръбнакът на човека се изменя. Но отвън вие, като една интелигентност, като една душа, какво представлявате сами по себе си?

Може ли да си съставите една ясна представа можете ли да живеете вън от тялото? Представете си, че сте излезли от тялото си – имали ли сте това преживяване? Говорите, че има един Невидим свят, това, онова, но да оставим далечните работи; кой от вас е имал тази малка опитност – да излезе от тялото си? Като излезе един човек от тялото си, казваме, че е умрял, а като влезе, казваме, че е оживял; това е изопачение: излизането наричаме смърт, а влизането – живот. Но ще ви се види чудно, ако кажа, че излизането е живот, а влизането е смърт. Защото като излезеш от къщата, отиваш да работиш, да припечелиш нещо, а като влезеш в нея, отиваш да ядеш. И съвременните хора, щом влезе човек в къщата им, казват: "Дайте кокошка, хляб" – той всичко унищожава, причинява навсякъде смърт. Неправилното излизане от тялото причинява смърт и неправилното влизане в тялото пак причинява смърт; правилното излизане от тялото причинява живот и правилното влизане в тялото причинява живот – така седи въпросът.

Ако сега на вас така, както сте, бихме извадили душата, или астралното тяло, или духовното тяло, за да влезете в Духовния свят, вие щяхте да забележите от цялото пространство проточени нишки, това са милиони нишки, и ще видите, че цялото пространство е прекръстосано само с тях; ще намерите една обвита мрежа и всичкото изкуство на науката седи в това да знаеш как да функционираш из тия нишки, да се отплетеш от тях. Ако не си умен, тия нишки се заплитат една с друга и някой път трябват 10-20 години, докато се оправят.

Хората казват: "Оплели му се работите", а ние казваме: "Заплели му се нишките". Някой господин излезе вечер, заплете му се някоя нишка и на втория ден го търси един господин да се разправя с него – някой път по приятелски начин, а някой път да се кара и първият вече търси как да се отплете било по добър, било по лош начин. И в сегашния живот хората трябва да заспят, за да се поправят, трябва да дойде Христос на Земята, да каже така: "Всички да заспят" – като при хирургическа операция да приспи хората. Той иде сега да разплете всичките нишки, в които са се заплели и ученици, и свещеници, и владици, съдии, учители, бащи и майки, на всичките нишките им са така заплетени, че не знаят кой път да хванат.

И казва Христос: "Блажени, които гладуват и жадуват" – за тази Божествена Правда, която трябва да дойде, да разплете тия нишки. Как са заплетени нишките? На онези ученици, които започват да учат музика, учителят казва да сложат само кордите. Ученикът, който не познава кордите, ще сложи тънката корда на мястото на басовата, ще ги размести и не върви, гласи ги, но не може. Казвам: всяка корда трябва да се постави на нейното място, а за да стане това, ще повикаш един учител, за да ти каже коя корда на кое място трябва да се сложи. Цигулките си имат мерки и на всеки инструмент, при който струните се поставят според мярката, постепенно ще бъдат наредени по дебелината им – щом се нагласи цигулката, тя може да свири правилно.

Сега, за да разберете тия Христови думи, вие трябва да нагласите своя мозък, т.е. най-първо на всичко, каквото има в главата, трябва да направим един голям ремонт; на всички съвременни хора трябва ремонт от първа степен. Някой казва: "Да си ремонтирам къщата"; казвам: най-напред главата си трябва да ремонтираш, после ще ремонтираш сърцето – защо? Понеже грехът е достигнал и до човешкото сърце. Грехът е проникнал и в човешкия ум, и в човешкото сърце. В душата още не е проникнал и в Духа не е проникнал. Всичката поквара съществува само в сърцата и умовете. Има нещо чуждо, което е проникнало в сърцата ни, има нещо чуждо, което е проникнало и в умовете ни и тези чужди елементи ги развращават.

Как ще си обясните едно положение, един факт: обикнал си някого (това е прост психологически факт), а след малко го намразваш. Защо, защо си го обикнал и защо го мразиш? Ще кажеш: "Той ми направи едно добро, обикнах го; направи ми едно зло, намразих го". Но ти уверен ли си, че той ти е направил едно добро и затова го обикна? Имаш ли факт, че ти е направил добро? И после, ти уверен ли си, че той ти е направил зло, факт имаш ли? Да констатираме факта това, което той е направил, добро ли е и в какво седи доброто, а не само привидно нещата да бъдат добри или лоши – сега поне ние трябва философски, разумно да определим.

Има радост физическа, има радост духовна; има скръб физическа, има скръб духовна – стимулите, причините не са едни и същи. Подаряват ти една къща, ти се радваш, скачаш, имаш един физически стимул, но утре някой я запали, дойде ти скръб, казваш: "Голяма е скръбта ми!"; скръбта ти не е много голяма – щом ти направят нова къща, скръб няма. Но има радост, която е причинена от съвсем друг стимул: затварят те в затвора – скърбиш, пускат те навън – радваш се.

Допуснете сега следното: човек иска да бъде в полза на своите ближни, но един ден го хващат, обвиняват го, пъхат го в затвора, обаче той се радва – вижда условия да работи за Бога, да проповядва в затвора; изгубва честта си, но се радва и може в 2-3 години да реформира целия затвор. Пускат го от затвора – той върви и скърби. Как ще си обясните тия противоположности? Едни хора, когато влизат в живота, се радват, а когато излизат от живота, от затвора, скърбят.

"Блажени, които гладуват и жадуват, казва Христос, за Правдата, защото те ще се наситят" – ще се наситят на какво? Само Правдата ще отвори онзи път да се наситят – от какво? От Божествената Любов. Насита може да донесе само Любовта, да ви задоволи, но не както ние се задоволяваме, а да създаде онова ново състояние, при което ние можем да работим.

Сега трябва да се създаде този глад, истински глад и жажда трябва да се създадат вътре в душата. Онези, които искат да минат по пътя, трябва да разбират живота малко по-дълбоко, те трябва да пристъпят към първия опит. Някои ще кажат: "Имаме опит", но разбирайте ме опит в следното: когато ученик е започнал да взема уроци по музика, той взима първи урок, втори, пети, шести, после започва да изучава позициите – първа, втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция. Той не трябва да се спре на първия опит или наполовина, а да довърши всички, които са необходими, и след като стане виртуоз, ще има друго управление, ще приложи съдържанието на своята техника.

Сега съвременните вярващи, след като направят един малък опит, престават. Някой казва: "Аз искам да ида в онзи свят, за да видя". Е, хубаво, допуснете, че аз ви завеждам в онзи свят – ето, разказвам ви какъв е: ще влезете в един град, добре устроен, на който всички улици са постлани с диаманти, вместо с блокове; къщите на тия същества са от най-прозрачно стъкло; масите им са направени от злато, чашите им, всичките съсъди са от най-фино злато; водата е от най-чист нектар, тя е като нашата, но като пиеш, казваш: "Нима това е вода?"; въздухът е толкова чист и приятен, а пък птичките – славеите, гургулиците, гълъбчетата, са по-красиви и по-пъстри от нашите и толкова приятно пеят! Там си имат особени начини за съобщение. Железници нямат и дим нямат като нас, и фабрики нямат; като влезеш в Духовния свят, индустрия няма, всъщност има, но без кадеж. Там ще намерите училища отлични, музики, изкуства до висша степен развити. И мъже, и жени има там, и деца има, но с красота, каквато вие не сте виждали. Там ще ви приемат, ще ви нагостят, а като ви върнат в този свят, ще ви потопят в една течност, за да забравите всичко от техния свят. И като отива някой от този свят там, те пак ще го потопят, за да забрави всичко и да не внесе някоя развратна мисъл, с която да опетни онзи свят. Те са толкова умни, че и когато отиваш, и когато се връщаш, ще те потопят, нищо няма да помниш, не ще знаеш нищо нито за тоя, нито за оня свят, нито ще занесеш, нито ще донесеш нещо. Тази е причината мнозина от вас всяка вечер, като ходите в другия свят, все да ви приспиват. Сега някои от вас ще кажат: "Това прилича на 1001 нощ". Всъщност не е тъй, както ви го описвам, то е хиляди пъти по-хубаво, отколкото мога да го опиша, аз ви начертах само една скица.

Трябва да се създаде в нас този глад и тази жажда за онзи възвишен живот, където Правдата съществува. Само в един възвишен живот, проникнат от онази Божествена интелигентност, можем да разберем красивото и хубавото в живота, само там е мястото на Любовта. Сега например, като ви говоря, ако вие можехте да забравите вашия живот, щяхте да ме разберете другояче, а сега някои от вас си имате грижи и мислите дали това, което говоря, е вярно, дали ще ви измамя и т.н. Но представете си, вземам едно цвете и двамата го гледаме с еднакви очи, тогава в какво можете да се съмнявате? Казвам: това е едно червено цвете, вие какво казвате? – "Червено цвете." И двамата виждаме червено – какво има да спорим? Или синьо, жълто, оттенъците еднакво ги виждаме. Обаче щом дойдем до съпоставяне, може ти да си видял синьо, а аз – червено, и спорим. Ти казваш:

— Цветето е синьо.

Аз казвам:

— Цветето е червено.

Но ние гледаме две различни цветя: моето цвете е червено, а твоето – синьо; и ти си прав, и аз съм прав. Представете си, че двама сме на една празна сфера, аз съм отгоре, ти си вътре. Казвам:

— Тази сфера е изпъкнала.

А ти казваш:

— Не, тя е вдлъбната.

— Как може да е вдлъбната, не виждаш ли?

— А не виждам ли?

И започваме да спорим:

— Математически мога да ти докажа.

— И аз математически мога да ти докажа.

И двамата математически имаме право – това са две състояния на Битието: от едната страна Битието е изпъкнало, а от другата страна е валчесто. Питам сега: ако вътрешното съдържание на тази сфера се напълни и този господин не може да живее в нея и излезе навън, какво ще каже – че животът е изпъкнал само отвън. Е, допуснете друго състояние: всичко отвън се заглади и остане само вдлъбнатата страна. Тия противоречия постоянно изпъкват в живота – дали се намираме отвън, или отвътре. Сега какво е физическият живот и какво е духовният? Физическият живот е външният живот, а духовният – вътрешният, но тия два живота съставляват две положения на човешката душа, или две положения на човешкото съзнание.

"Блажени, които гладуват и жадуват." Гладува кой – стомахът; жадува кой – пак стомахът. Но всъщност не жадува стомахът, а в слепоочните кости има един център, в който се зараждат и гладът, и жаждата. Следователно от мозъка се предава това състояние на стомаха и стомахът изисква. Онзи, който не разбира, казва: "Коремът иска", но ако унищожим този център, никакъв глад няма да има, а хората щяха да ядат автоматически. Представете си друго положение: да можем да ядем, без да усещаме някаква приятност – какво щяхме да научим? Сега правите разлика между месце, кебапчета със солчица и черен пипер и като ви замирише, казвате: "Това си струва". Представете си сега, че нямате никакъв вкус – тогава като ядете, каква полза ще ви принесе яденето? Следователно яденето е един начин за придобиване на знание. Чрез него животът влиза в нас.

Сега да обясня моята мисъл. Представете си, че влизате в една текстилна фабрика, където се приготвят бои: червени, сини, жълти и т.н., опаковат ги – могат да ги сложат в шишета или могат да ги стриват на прах и да ги опаковат в пакет. Да кажем, вие изучавате как се образуват тия бои във фабриката, знаете техния състав, знаете как се опаковат и там вашето знание спира. Питам: какво сте научили от тези бои? Но някой художник, като знае за тях, ще създаде един отличен образ или някой пейзаж от Природата – започнал е чрез тях да използва идеите на своето платно. Сега и стомахът е една фабрика, където се приготвят онези материали, в които Духът може да прояви своята интелигентност и да вложи нещо разумно в хората; от тия материали Духът може да създаде нещо възвишено – това има смисъл само така.

Какво трябва да създаде Духът? Духът трябва да създаде на първо място формите на Любовта. Е, как ще изразите една форма на Любовта? Сега бих ви попитал: каква е първата форма на Любовта? Не искам отговор, но като се върнете в дома си, помислете коя е първата форма на Любовта, с която вие сте започнали. Помните ли в детството си първата дума, когато се е появило у вас съзнанието, когато сте почувствали, че обичате? Помните ли – през първата, втората, третата, четвъртата година? Аз слушах един американски професор философ: когато станал на 21 години, един ден за пръв път осъзнал, че има ум, и това е било един славен момент, и като осъзнал, че има ум и може да го употреби, то е било за него един ден на радост. Значи това съзнание има известна форма, която може да се употреби. Вие навярно всички имате такава опитност – някой може да е имал на 5 години, на 6, 7, 8, някои към 14-ата година, но във всекиго от вас, и мъже, и жени, ще се явят тия форми.

Мнозина не са се спирали коя е първата форма и вие не сте я запазили. Първата форма – това е първият слънчев лъч, който е излязъл от Слънцето и е влязъл във вашите очи; този лъч може да влезе в очите ви по отражение на някое огледало, но тогава не иде направо от Слънцето. Следователно първата форма подразбира онази, която иде направо от Духа. А формата може да е минала в друг ум и по отражение от него да е влязла във вашия. Някой човек люби и вие се заразявате, и вие любите – то е чрез отражение; тази светлина, тази Любов, ако изгасне в онзи, и във вас ще изгасне. Така има цели общества, които любят, защото един люби, но когато любовта угасне в единия, във всички угасва по същия начин. Има семейства в света, създадени по същия начин: когато умре някой от това семейство, цялото семейство измира и един като се роди, всички живеят.

Според този закон ето как не трябва да обичаш: на Земята, във физическия свят, не трябва да обичаш никое същество или предмет с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, защото този, когото обичаш така, ако умре, и ти ще умреш. И затова на физическото поле трябва да има постоянна дисхармония – за да живеят хората, и където физическият свят може да съществува, то е именно затова – благодарение на дисхармонията вие живеете. При сегашните условия, ако вие сложите хармония на физическото поле, всички хора ще измрат. Е, как ще си обясните това противоречие? Всички вие искате да сложите във физическия свят хармония, но в тази хармония ще се задушите. Казва Писанието: "Плът и кръв не могат да наследят Царството Божие".

Христос казва: "Блажени, които гладуват и жадуват" – не на физическото поле, не за къщи, не за ниви и не за пари, но онези, които гладуват за великия принцип на Правдата, ще се наситят. Искат да се наситят, гладни са всички ония хора, които са недоволни, ония, на които животът е станал безсмислен.

Христос дава едно правило: само който гладува и жадува за Правдата, той ще се насити, той ще бъде доволен. Ако сте жена и сте недоволна, намерете Правдата, за да се наситите; ако сте мъж, свещеник, учител, законът е верен – в каквото и положение да сте, намерете тая Правда, приложете я чрез глада и жаждата и ще се наситите. И тогава вие няма да се спрете при това блаженство, а всички блаженства ще се изредят.

Христос е дал форми и начини, за да може човек да изправи живота си. Сега четат тези стихове: "Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Небесно"; "Блажени нажалените, защото те ще се утешат"; "Блажени кротките, защото те ще наследят Земята"; "Блажени, които гладуват и жадуват...". Хубаво, но Христос е дал начини, чрез които ние можем да изправим живота си. Срещнали ли сте досега някой богослов, който да е разтълкувал, да е дал нещо? Не че богословите не искат да намерят смисъла, но иска се учение, учение, интелигентност се иска. Дотогава, докато ни сломява най-малкото препятствие в живота, докато ни измъчват загубените хиляда лева, докато ни смущава една изгоряла къща, докато ни смущава един умрял наш приятел, докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6-годишно вино и какви ли не други неща, с които ние се смущаваме, казваме: "Блажени, блажени, блажени". И седят някои, че описват блаженството на светиите – как ще опишат това блаженство, как може да описваш това, което не си опитал? Опитът трябва да продължава. Ние трябва да вървим по същия естествен начин.

Не мислете, че аз отричам вашата опитност, не, но ви казвам: не се спирайте там, където сте стигнали, вие сте още в началото. Допуснете, че ако посеете в Природата едно семенце, вие трябва да го присадите 5-6 пъти – такива присаждания има в Природата: вие правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета, четвърта и само на петата присадка ще имате плод. И в психическо отношение има не само едно присаждане, а 5-6 пъти трябва да се присади едно дръвче, за да има резултат.

А знаете ли колко присадки трябва да направите от Любовта, за да имате плод? Присадете Любовта най-напред на физическото поле, в тялото си, след това в сърцето, после в ума си – той е разсадник, – след това я внесете в душата си и в духа, за да имате плод. Сега каква ще бъде Любовта, проявена във вашето сърце? Вие ще хванете човека, ще го стискате от едната страна, отляво, отдясно, ще го целувате насам, натам, ще кажете: "Обичам ви". И ще заприличате на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но красива рускиня и постоянно й казвал: "Ну, поцелуемся". Първият ден й дал хиляда целувки, но тя огладняла и трябвало малко хляб да се яде. "Ну, поцелуемся", обаче любовта на Земята не може да устои на глада – и на Земята гладът и жаждата са по-силни от Любовта.

Ако вие имате една жена, която казва, че ви обича и че е готова да умре за вас, дръжте я три дена гладна и любовта в нея ще изчезне, ще каже така: "Аз се ожених за един мъж, за да ме храни, а не да ме държи гладна". Казват: "Няма нищо в света като любовта", а пък аз казвам: гладът е по-силен от любовта – какво ще кажете на това? Сетне казвам: жаждата е по-силна от любовта. Следователно ние трябва да опитаме Любовта, докато тя дойде в тази форма – да надделее над глада и жаждата, значи да намерим тоя закон; може ли да ги замени, тогава имаме истинската Любов. Може ли Любовта да ги замести, т.е. да намерим този закон на глада и жаждата, ние сме дошли до основите на духовната Любов; но ако по-силни са гладът и жаждата, да не си правим илюзии, че можем да любим и да основем дом или да управляваме държава – ако любовта е по-слаба, този обществен строй ще се управлява само от глад и жажда. И цялата съвременна култура е основана само на глад и жажда, право казват комунистите: "Папо, папо, папо" и прави са и духовните, защото и те казват: "Само с хляб човек живее" – те са прави, отгоре са те на тази изпъкналост, те са прави и ние сме прави, които сме отвътре, от другата страна.

"Блажени сте, които гладувате и жадувате." Сега схванете правилно – не отричам вашата опитност, но продължавайте с присадките на вашите чувства. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъл не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъл или това чувство са слаби. Един човек, който е гладувал три дена, може да ви обича и като дойде на трапезата ви и в любовта си забрави и глада, и жаждата си и започне да ви служи, той наистина ви обича; а щом като този, който ви обича, иска да се понаяде и тогава да прояви своята любов към вас, любов не може да има, то е едно физическо състояние. Не трябва да се лъжем с думи, че имаме любов, не!

Казват, че Любовта заглажда много погрешки – ако нашата любов в даден случай не може да заличи погрешките ни, тази любов е чисто физическа. Сега нали говоря принципно? Вие искате да изправите живота си – ако сте гладни, трябва да знаете как да го употребите. Не отричам хляба, не отричам и водата, но стомахът ви най-първо трябва да бъде здрав; не само стомахът ви трябва да бъде здрав, но и вашият мозък трябва да бъде здрав, за да използва тази енергия на ума, защото в това тяло ще живее Духът.

Трябва да знаете как да градите, не да казвате: "То ще се нареди" – няма да се нареди, а ние ще го наредим. Ние трябва да градим както зидарите; те казват ли: "Господ ще нареди тухлите?" – не, онзи майстор пуска своя правомер и по него гради, а ние, духовните хора, казваме: "Господ ще оправи тази работа". Ще опънеш своя конец от единия край, ще спуснеш своя перпендикуляр, ще размерваш точно и ще слагаш правилно по една тухла на мястото. И когато говориш, кажи една дума, но да е казана намясто – а сега ние бъбрим, слагаме тук-там тухлите, наляво, надясно и след това, като дойде комисията, каже:

— Направил си погрешка.

— Защо да съм направил погрешка?

— Не градиш добре.

Правото говорене е градеж в живота, това е изкуство; говорете право и малко, всяка дума да поставяме на нейното място.

"Блажени, които гладуват." Ние още глад и жажда за Правда нямаме, съдя за това от резултатите. Аз измервам, а вие казвате, че някои от вас нямат инструмент. Дойда при един, казва ми: "Колко голям огън имам!"; измервам – 100 градуса; казвам: това е огънят, на който едва олово може да се стопи, а голям е този огън, който има 10-15-20 хиляди градуса и каквото сложиш в него, всичко се топи. После ние казваме: "Нашите скърби са много големи", но измервам градусите и намирам, че това даже не е скръб. На някой му влязло едно малко трънче, болка имал, но гледам – извади малкото трънче, минава болката, а на другиго влязло едно голямо желязо в крака, но той даже не чувства голяма болка.

И тъй, "блажени, които гладуват и жадуват". Следователно гладът и жаждата са стимул на високата интелигентност – само човек, който е високоинтелигентен, може да усеща глад и жажда и степента им показва как се развива и расте умът му. Затова в Природата всеки ден трябва да се молим и трябва да усещаме глад всяка сутрин и на обед, и вечер, за да се подбужда нашия ум.

Някой казва: "Защо трябва да ядем?"; този глад трябва да бъде един стимул, за да расте умът, сега обаче умът не расте, а стомахът расте – вместо главата да се сформира, ние виждаме хора, на които изпъкват такива благоутробия... Българите са забележителни по следното: един човек, сух като кука, стомахът му хлътнал, направят го кмет и той стане чорбаджия в селото; не се минават две годин и той пусне благоутробието, едва се движи и казват за него: "Чорбаджията". Да, но неговата умствена дейност е спряла.

Следователно дейността трябва да върви нагоре, а не надолу. Главата ни трябва да се развива, иначе ще заприличаме на онези двама приятели германци, които били бедни студенти, после станали богати, развили големи шкембета, около половин метър, и си дали рандеву – в охолството си искали да си припомнят как са прекарали своите студентски години. Като се срещнали, искали да се целунат, но не могли и казали: "Нещастие!". И сега ние, съвременните хора, сме изопачили живота си със своя стомах.

"Блажени..." Значи този глад и тази жажда не трябва да бъдат в стомаха, а трябва да бъдат в нашата глава. Да имаме жажда за какво – за Божествената Правда. Ако един народ, едно общество, един дом, един човек усеща този глад и тази жажда за Правдата Божия, ето къде е спасението. Трябва да усещаме този глад и тази жажда за тази Правда и тогава ще можем да се справим. И сега ние усещаме глад и жажда, ала мислим със стомаха си.

"Блажени" – казва Христос. Блажен е умният човек; блажен може да бъде само интелигентният човек; блажен може да бъде човекът, на когото всичките чувства и мисли са хармонизирани и той може да работи. Затова именно Бог е създал целия свят само за умните хора – за умните хора в широк смисъл. Ние трябва да проучим Природата от гледището на глада и жаждата: всяка една течаща вода трябва да ни напомня за жаждата – това е стимул на ума, т.е. че ние трябва да се развиваме, и всеки един плод на дървото трябва да ни напомня за глада; тия красиви форми трябва да ни припомнят всичко.

Бог казва: "Нашите умове трябва да се развиват" – и повече интелигентност се изисква, повече интелигентност! Някои казват: "Не трябва много ум – по-малко ум, повече пари"; не, интелигентност трябва, а в тази интелигентност ние ще можем да внесем Божествената Правда – ако я внесем, тя ще оправи живота ни.

Сега, ако Христос е закъснял малко да дойде на Земята, то е, защото Правдата още няма своите основи. Христос иде на Земята само за интелигентните хора, за хората на Правдата – на тях Той ще се изяви, на тях ще говори, тях ще учи. Когато дойде в някой град един музикант, на кого иде да свири, на глухите ли – не, на онези, които чуват; когато някой художник рисува, за слепите ли рисува – не, за хора, които имат очи и чрез тия очи прозира тяхната интелигентност; когато музикантът свири, той свири за хора, които имат уши, и то интелигентни уши, за да слушат, т.е. да разбират. Хората казват: "Христос ще дойде за всички" – под всички се подразбира онези, у които тази интелигентност е развита.

"Блажени, които гладуват и жадуват." Сега пак ще ви попитам: вие имате ли истински глад и истинска жажда? Трябва да сте имали тази опитност: връщате се от екскурзия и срещнете някой, който ви даде сухи корици без вода, и след като ядете малко, да говорите с години за това: "Едно овчарче ми даде корици, но много сладко ядох, няма да го забравя". Само гладът и жаждата могат да ни дадат истинско понятие за великите неща в света.

Сега допуснете, че Христос дойде като един велик Учител в света; как ще Го познаете? Ще кажете: "Как няма да Го познаем, Той ще носи цигулка, по нея ще Го познаем". Всеки може да носи цигулка, но тя още не е доказателство – важното е, че ще свири тъй, както никой друг не може да свири; Неговото свирене се отличава по това, че никой не може да го подражава. Той ще носи Любовта и по нея ще се отличава. Всички ще бъдат подобни на Христа, но по същество никой няма да бъде подобен на Него.

Ако Христос дойде сега и проповядва със символи, тогава учени и попове как ще разберат тия Негови символи? Ако ви кажа така: "Обърнете водата в лед, за да се спасите, обърнете парата във вода, за да оправите работите си", как ще ме разберете? Ако имате огън, на който скоро ще дойдат разбойници, за да опекат някой човек, превърнете този огън в лед; ако имате едно езеро с вода, в което след няколко часа ще дойдат да удавят няколко души, превърнете това езеро в лед; ако вашият котел е толкова пълен с пара, че ще се пукне и ще избие стотина души, казвам: превърнете тази пара във вода! Това са символи.

"Блажени, които гладуват и жадуват." И ние трябва да превърнем съвременното знание, за да спасим човечеството. Изучаваме вълците в зоологията – защо ги изучаваме? Ако попитам един съвременен зоолог, той ще ми опише формата му, козината му, но защо ни е този вълк, защо го изучаваме? Или изучаваме един паяк. Защо трябва да изучаваме паяците, защо трябва да изучаваме вълците? Трябва да има една поука. В съвременната зоология можем да използваме такива моменти: има пороци, които не могат да се лекуват по друг начин, освен чрез закона на втръсването, на пресищането – такъв случай е пиянството, у което ще се яви обратно действие. Имаш деца, които са толкова лоши, че никой метод не може да им подейства – ако това дете изучава вълка, в него ще се яви едно пресищане и то ще се превърне в овца. Психологически така разбирам да изучаваме зоологията, а сега е обратното: когато учителят описва вълка, детето вместо да стане овца, става вълк. Питам: знанието намясто ли е? Затова казвам, че съвременните учени не са прави в своите методи. За химията важат същите закони – казват: "Как, ние трябва да изучаваме елементите на времето", но защо трябва да изучаваме химията? Трябва да я обосновем разумно.

Не че тия неща не са прави, но за всяко нещо в света си има определено време и ние трябва да знаем това време, кога и какво трябва да учим – а сега учим всичко безразборно и вследствие на това всички резултати са неверни. Ние говорим за Спасение, за Правда, за Любов, но не навреме – аз съм дошъл при вас, говоря ви за Любов, а вие сте се наяли с едно печено прасе, искате да спите; питам: навреме ли говоря – не е навреме. Дойде някой, заразен със сифилис, аз отида да му говоря за Христовата Любов и искам да го целуна – питам: тази целувка навреме ли е? Това не е целувка, това е извращение. – "Ама това го казва свещената Библия." Но тази свещена Библия – това са преживяванията на милиони хора; тия преживявания са семенца.

Ти имаш ли преживяванията на Давид? Четеш Псалом 51 и като го започнеш от единия край до другия, мислиш, че си преживял положението на Давид, който е взел жената на Урия и след това се изобличил. Казва: "Блажени", но това не е четене на Псалом 51 – когато направиш като Давид някое голямо престъпление, в което те обвиняват, тогава ще го четеш и като го четеш, ще го разбереш. А сега свещеникът облече одеждите и започва да чете този псалом – така той има обратно действие.

Гладуване и жадуване трябва да има в нашите души; гладуване и жадуване трябва да има и в науката. Учителят, като влезе в клас, трябва да знае учениците имат ли глад и жажда за знание, или нямат: ако нямат, да не преподава, а да излязат навън и да се упражняват с физическа работа; ако забележи в душите им глад, да започне предмета си – и тогава и ученици, и учители ще се разбират. Някой път учителят говори, а учениците се прозяват и учителят казва: "Какво се прозявате, хайде навън!". Проповедникът говори на своите слушатели, а те заспиват – значи той проповядва не навреме.

Глад на всички ви! Ако има някои гладни сега, ще ме разберат, а който не е гладен и жаден, няма да ме разбере. Аз бих желал да огладнеете и ожаднеете. Нашият метод е: ние ще държим болния човек три дена гладен и жаден. Казвам: първото нещо е да се стараете да създадете във вас глад и жажда за Истина, за Знание. Знаете ли вие какво значи да имате едно преживяване да почувстваш Бога в тежестта на живота си – когато си оскърбен, да почувстваш това Велико същество, Което е създало цялото Битие? Знаете ли какъв свещен трепет ще обхване душата ви, когато Той се докосне? Имали ли сте вие такова преживяване? Това е едно велико преживяване и в такъв момент, ако сте го изпитвали – да си гладен и жаден – знаете ли с каква красота ще се изпълни душата ви? Това са изпитвали някои светии и някои велики хора, някои мъченици: те изведнъж разбирали смисъла на цялото Битие и казвали: "Разбираме какъв е смисълът на живота".

Такова преживяване могат да имат и стари, и млади. Някои казват: "Само старите могат да го имат" – не, и младите могат, защо да го няма младият? Я онази мома, която е оставена от нейния възлюбен – отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утеши се, почувства едно облекчение и каже: "Аз ще посветя живота си на Бога". Това е великото преживяване на човешката душа, и то толкова реално, че хиляди години могат да минат и хиляди катаклизми могат да станат, но няма да се изгуби вашата опитност.

И ние се нуждаем от едно силно преживяване на реалността – от допирането на този Божествен пръст на Любовта; а сега отидеш в църква, запалиш една свещ или кандило, но едно такова преживяване, едно такова допиране на този Божествен пръст на Любовта струва повече от хиляди проповеди. Аз бих желал всички да слушате велики проповедници, но като ги слушате, искам Господ да допре със Своя пръст ума и душата им, та и техните мисли да станат по-ясни.

Желая ви сега едно Добро – един лъч, и то жив лъч, да докосне вашата душа и всичко, което е заложено там, да се оживотвори, да се преобърне, животът ви да мине от едно състояние в друго, или както Христос казва: "Ще минат от смърт в живот".

"Блажени, които гладуват." Желая всички да гладувате и жадувате и такива неутолими глад и жажда да имате, че като дойде Великата Божия Правда, да внесе тази опитност: всички да бъдете наситени с Божествена Любов и да кажете: "Знаем сега смисъла на глада и жаждата". Създайте в себе си тия две състояния – тях ги има, вие им дайте място. Преживейте една малка опитност на Великото в света и тогава ще ви кажа: не сте далеч от Царството Божие; вие ще бъдете до вратата на Царството Божие и като дойде Христос и я отвори, тогава в ума ви знанието от хиляди години ще се обясни и така моментално ще ви стане ясно всичко, ще започне новият, разумният живот.

Приложете правилата за всяко нещо навреме. За Великото не четете всякога, за Доброто не говорете всякога, а навреме; за Доброто ще говориш навреме и за злото ще говориш навреме – така казвам аз. Павел казва: "Навреме и без време", аз казвам: говори навреме за Доброто и говори без време за злото.

Чудни са някои хора, като казват: "Без време". Представете си, че аз съм чиновник, не ми стигат пет минути, за да ида навреме на работа; ще ме уволнят, но без време ми се запалва къщата. Нямам време, но си създавам такова, за да гася къщата – това значи "без време"; като ми се запали къщата, без време ще я гася. А ако вършиш една благородна работа, навреме ще я вършиш; злото е един инцидент непредвиден, без време – и Павел казва много умно: "Навреме и без време".

"Блажени, които гладуват и жадуват." Тия два процеса трябва да бъдат един вътрешен стимул – всякога този закон може да се приложи. На народ, който има тази жажда да се повдигне, всякога Провидението му съдейства – и в глада, и в жаждата Господ говори. И Арабишапка, като го затворили в Русия, три дена гладувал и като огладнял, един ден казал: "Господи, хляб, хляб!"; не минават десет минути и негов приятел носи един голям хляб – и като го взел, усетил хубостта на този самун.

Глад – нищо повече! И когато в нас дойде това Знание, този вътрешен глад, не можете всички да го използвате. Понякога аз говоря, вие мислите: "Какво искаше да каже нашият Учител в беседата?"; казвам: вие не сте били гладни. – "Ама аз не мога да го разбера" – не сте били жадни. – "Ама това е тъмно." Гладни и жадни не сте били – ако имате глад и жажда, как хубаво ще ме разберете! И тъй, аз определям: когато някой човек казва: "Какво искаш да кажеш?", аз зная, че този човек не е гладен; като дойде време да огладнее и ожаднее, ще разбере.

Някои сте гладни, не казвам, че не сте гладни. Глад и жажда трябват на всички ви.

"Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата, защото те ще се наситят." Желая на всички след като гладувате и жадувате за Правдата, най-накрая да се наситите.

25 юни 1922 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube