Възлюби го

Исус като го погледна, възлюби го.

 

Думите имат смисъл само когато са тясно свързани – това е закон в Природата. Думата свързан е двузначна, не означава една определена идея – може да свържеш някой лош човек, може да свържеш и добър човек, т.е. тя не е силна дума. Макар че е неразбрана, когато в нашето съзнание се произнесе думата свързан, в подсъзнанието ни произвежда обратен ефект. И съвременните езици на културните народи, като англичани, французи, германци, са негативни; в езика на всички има малко точно определени думи, които означават само една идея – например като кажеш жажда, ти не мислиш за друго, освен да се напиеш с вода; като кажеш глад, смърт, ти подразбираш само онова, което тези думи изразяват. Думата любов е двузначна, тя няма сила, няма смисъл – казват любов, но каква любов подразбират? Думите жажда, глад, смърт, страдание, пожар са силни – те имат определено значение. По причина на езика сегашната култура не е израснала.

В дипломацията онези, които разбират всички тънкости на езика, избират такива изрази, че само с една запетая дипломатът може да се изплъзне от известно положение като риба или като змия. Казват за някого: "Цял дипломат е"; дипломатът е човек, който може да мине през всяка дупка, да извърти всяко положение – в това седи изкуството на дипломацията. "Еди-коя си клауза не може да се тълкува другояче" – така казват. Не, една клауза трябва да има само един смисъл. У гладния човек гладът може да се уталожи само с един елемент – с хляба. Някои казват: "Той може да яде много неща"; не, не му трябват други неща, само едно търси гладният, за да уталожи глада си – това е хлябът.

Казвам: съвременните хора гладуват и жадуват, много неща търсят. Наготвиш си едно ядене – картофки, сложиш им масълце, пиперец, солчица; отлично ядене, но във всички тия съчетания има само един важен елемент и затова хората изпадат в друга крайност, като казват: "Нужно е еднообразие"; после идва контрастът и те казват: "Не, разнообразие е нужно". В Природата има еднообразие – Слънцето всякога изгрява от изток към запад, но в този изгрев има и едно разнообразие, едно съчетание. В изгрева може да има разнообразие, но е възможна друга опасност: нещата така да са разпокъсани, че да няма никаква връзка между тях. Понеже всякога засягам Любовта, ще кажете: "Това е еднообразие"; да, на вид е еднообразие, в принципа, но всъщност в този принцип има разнообразие.

"Като го погледна Исус, възлюби го." Донякъде разбирате думата възлюбил. Всеки от вас се стреми да има някой, който да го е възлюбил – нали това търсят хората? Или, както казват, да имаш някое протеже – такъв приятел, като заеме висока служба, грижи се за теб, услужва ти по всяко време; но той може да бъде на твое разположение само ако те е възлюбил. Обаче има и други услуги – банкер, сарафин, лихвар, които са направили фирма и казват: "Ние сме хора, услужваме на нуждаещите се, правим добро"; който има нужда да си направи къща или жени дъщеря си, обръща се към тях и те му казват: "Можем да ви услужим, ние сме много услужливи хора". Лихварят е много услужлив, но ти казва на ухото: "Аз ще ти дам назаем, но с 45% лихва". Ти казваш: "Как, с 45% лихва?", попревиеш се малко, но имаш голяма нужда от пари, ще вземеш при това условие. После ще му стиснеш ръката като на благодетел, а след една година той ще те изкара пред съда за неизпълнение на договора – това е любовно разбиране.

Защо го възлюби Христос – младежът се приближи при Него и казва Му: "Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?"; той Му зададе един от най-важните въпроси. Единственото нещо, което сега търсим, това е Вечен живот, без страдания, без болести, без смърт. Някои от вас могат да ми възразят: "Нали проповядваш, че човек трябва да страда?". Щом си направил дългове, ще бъдеш честен да си ги платиш – това значи страдание; ще бъдеш честен, ще бъдеш като човек, който мисли – направил си дългове, ще ги платиш; ще калиш диамантена воля – честно и почтено ще плащаш. Ще кажеш: "Не може ли да не платя?"; не може. – "Защо не може?"

А Исус, като го погледна, възлюби го и му показа, че Вечният живот седи в Любовта. Е, хубаво, не започва ли всяка работа в този свят с любов: угощенията не започват ли с любов; сватбите не започват ли с любов; когато ръкополагат свещеника, не започват ли с любов – всичко все с любов започва, а свършва без любов. Докато има Любов, има живот. Хората казват: "Чакай да видим как ще бъде без Любов" и като дойде да се върши работата без Любов, те умират. А щом стигат до насищане от любов, това не е любов – там, където има насищане, Любовта не е говорила. В химията има един процес, наречен насищане – някои елементи се насищат при реакцията; някои го наричат насищане, а други – пресищане. Да се наситиш, това не е Любов – в Любовта няма насищане, няма пресищане; тя не е гладна, тя не жадува, а казва: "Който е жаден и гладен, да дойде при мен".

Възлюби го Христос и му показа начин как да намери Вечния живот. Защо ви трябва Вечният живот – за да реализирате всички ваши идеи на Земята. Как ще ги реализирате? Всички ваши философски и религиозни системи, всички тълкуватели, моралисти, социолози обясняват проявите на живота по различни начини и дават различни тълкувания за подобряване на единичния и обществения живот, но теориите им не почиват на здрава основа. Че е така, няма какво да се аргументирам, фактите от осем хиляди години доказват това – ако тези теории почиваха на здрава основа, те биха съградили нещо здраво и трайно.

Съвременният строй не е основан върху закона на Любовта, пък и не може да се съгради на тази основа, защото хората не го разбират, те разбират това, което не е Любов. Първо, когато те възлюби някой, той ще те ограничи. Например дъщерята е свободна като птичка – родителите я оставят да ходи където поиска, да се събира с другарки, да пее, да се весели, но един младеж я възлюби и й казва: "Няма да се срещаш с другарки, няма да ходиш тук, няма да ходиш там, аз те обичам, с мен ще бъдеш". Влезеш в едно религиозно общество – същият закон владее.

Някои казват, че аз не разсъждавам добре, но моите разсъждения са така здрави, философски, както никои досега – в моята мисъл, в моите разбирания има единство в принципите. На нещата, които проверявам всеки ден, почива цялото Битие. В което и религиозно общество да влезеш, ще срещнеш много форми. От това гледище всички прояви, всички форми са на мястото си – ако нямахте нужда от тях, те нямаше да се явят, а явят ли се, когато не са нужни, те ще изчезнат; тия неща съществуват, следователно са необходими. Така че и в религиозното общество има ограничения. Ще ти кажат: "Ще вярваш в символа на вярата, в нашите правила"; отстъпиш ли малко от тия правила, те казват: "Приятелю, ние си имаме правила, по които трябва да ходиш". Влезеш в университета, някой виден професор преподава нови идеи, ново учение, но щом се отклониш от тях, веднага ти казва: "Това не се позволява". Ако професорът поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният – илюзорен, а ти не си на същото мнение, трябва да напуснеш университета; ако друг професор поддържа обратното и ти се отклониш от тази рамка, веднага ще те ограничат и ще кажат: "Как, ние не знаем ли къде е истината?". Това е заблуждение: и едните, и другите мислят, че знаят истината, а те сами ограничават.

Всеки, който ограничава, не познава истината. Нима когато аз уча някого, трябва майка му да ми препоръчва как да го уча да яде? Аз възразявам: кокошката учи ли пиленцето си как да яде – щом то се излюпи, майката казва: "Кът-кът", то тръгва след нея и започва да яде. Това пиленце е много по-умно и по-интелигентно от твоето дете, което с години ще се учи как да яде и някога ще стане държавник, философ. Понякога дадеш на детето голяма вилица, друг път голяма лъжица; понякога му дадеш гореща храна, то я налапва наведнъж, изгаря се и изплюва храната; друг път сготвиш месо, което не е крехко, то се заклещи между зъбите му и не може да го яде – то ли не знае как да яде, или майката не знае какво да му даде?

И Христос, като го видя, възлюби го и му каза: "Философските системи, през които е минала твоята душа, пътят, по който си вървял, няма да ти помогнат да намериш вечния живот. Ти научи ли Мойсеевото учение с ограниченията му?". Ние нямаме пълния текст на техния разговор, но аз го тълкувам. Младежът казва: "Учителю благи", но той не разбира тези думи. Христос го спира и му казва: "Ти не можеш да Ме наричаш благ. Ти не разбираш Любовта. Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, само един Бог. Заповедите знаеш: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не обиждай, почитай баща си и майка си". Не прелюбодействай – кой прелюбодейства? Който няма Любов. Не убивай – кой убива? Който няма Любов. Не кради – кой краде? Който няма Любов. Кой свидетелства на лъжа – който няма Любов. Кой не почита баща си и майка си – който няма Любов. Това са все отрицателни принципи на Мойсей.

И защо хората не успяват? Ако всеки ден си казваш: "Аз няма да крада", ти никога няма да се освободиш от кражбата. Какво е кражбата – желание да вземеш нещо; какъв е цярът на това желание – да даваш, започни да даваш навън. Кражбата е вътрешен процес, една утайка. Сега всички морализират – бащата казва на сина, майката на дъщерята: "Няма да крадеш!"; ще видите как детето ще краде, това е неправилно възпитание. Имате две деца, направете опит с едното, като му казвате: "Давай, давай!", а на другото казвайте: "Не кради, не кради!". У второто дете ще се яви желание да види какво е кражбата. Мойсей е дал тия заповеди, а сега Христос казва какъв е цярът.

А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: "Едно ти недостига сега"; Той го учи как да се освободи от всички недостатъци и му казва: ,,Иди, продай все, що имаш, и раздай го на сиромасите". Там е всичкото – "Раздай!". И сегашните богати хора, милионерите, искат да знаят какво ги очаква в бъдеще. Не говоря това от себе си, Писанието говори в Якововото послание, където е казано: "Елате, вие, богати! Горко вам, богати, които ядохте и пихте, които онеправдахте работниците! Идат върху вас дни, когато всичко ще ви се вземе". И сега идат тия дни – бедните ще ви хванат за гушата и ще кажат: "Дайте!"; те ще се явят в една или друга форма, но ще се явят. И за да се освободят богатите, Христос им казва: "Давайте!". Сега църквите се пълнят с богати, не с бедни; богатите палят големи свещи. Бедният може ли да отиде на църква – той не може да пали свещи, защото няма пари. Богатият запали голяма свещ, прекръсти се и каже: "Голям грешник съм, Господи! Запалих Ти една големичка свещ, да се потрудиш за мен", а Господ казва: "Аз Съм приготвил да ти запаля друга свещ".

Сега някои ще кажат: "Понякога говориш зле"; не говоря зле. Господ ще започне да говори в света. Той говори в умовете на всички хора. Голямо брожение има и трябва да знаете, че когато Господ говори, Земята ще се обърне с главата надолу, но всичко това ще стане. И понеже Бог ни е възлюбил, Любовта ще се яви. Досега беше законът на какво? Досега хората учеха само терапията на Христовото учение, т.е. начини как да се лекуват; ще видите, че във всички църкви проповядват все за спасение, за покаяние, за вечен живот: как да се освободят от греховете, от наказанията, как да се лекуват, все за болници говорят – всеки иска да се спаси. Нямам нищо против това, но тия хора се заблудиха и след това питат здравите: "Ти спасен ли си?". Някои ме питат: "Ти спасен ли си?", а аз се поусмихвам и ги питам: "Какво е това спасение?" – "Как, не знаеш ли?". Спасението е само за болните, аз не съм болен. Щом не си болен, ти вече си спасен.

Казват: "Той е еретик, не разбира Евангелието, не вярва, че може да се спаси". Питам кой е по-прав: аз ли, който имам Бога в себе си, цял ден съм с Него, разговаряме, радвам Му се, или този, който никога не е видял лицето на Бога, а ми говори за спасение. Пита ме спасен ли съм; казвам: "Братко, никога не съм бил спасяван и не бих желал да бъда спасяван".

Ето една двузначна дума – спасен. От какво да се спасиш? Когато крадецът открадне десет хиляди лева и избяга, нали той е спасен? И после дохождат проповедници да ме убеждават, че думата спасен е силна. Казвам: тя е двузначна дума, в нея няма никаква философия – онзи, който краде, спасява се; онзи, който падне в реката и го извадят, и той се спасява – и единият, и другият се спасяват, къде е силата на тази дума? Думата любовсъщо е двузначна: може да любиш някого, който ти е направил добро; може да любиш и онзи, който е направил зло другиму. И в съвременната любов хората постоянно се карат: някой залюби двама души и те се скарат помежду си – това не е Божествена любов, тази любов е двузначна.

Аз констатирам само факти, не казвам, че това е лошо. Не казвам, че не трябва да мразиш – мога да ви обясня научно, че омразата е потребна. Мога да обясня как е дошла тя, защо е дошла, причините за нейното явяване, но няма да го направя, защото ще се явят мнозина архимандрити, свещеници, които ще изопачат мислите ми тъй, както мисълта ми за обмяна на енергиите, и ще кажат: "Така казва г-н Дънов".

Ще приведа един факт: вземете един народ като еврейския. Евреите са толкова тесногръди, фанатици, жестоки (не аз ги наричам такива, така ги описват в Библията, така казва техният пророк, който е живял между тях) и точно между тях се явява един човек като Христа, с най-широки идеи, които обхващат целия свят – как ще обясните това противоречие? Следователно хора с широки умове, с благородни сърца могат да се явят само в такъв народ. Вземете и гърците – помежду им се яви Сократ15, който също беше преследван от тях. Вие знаете много добре гръцката история, няма какво да ви разказвам за гърците – българите са имали немалко стълкновения с тях, познават се. Значи в еврейския народ имаше материал, от който можеше да се създадат най-благородните идеи. Когато съществува злото, това показва, че светът е в еволюционно състояние: гради се, създава се нещо; когато се завърши цялата еволюция, когато целият Космос се съгради, злото ще изчезне. Когато се гради къща, случва се да падне камък върху главата на някого – това е зло, нали? Но като се завърши постройката, казват: "Отлична постройка!"; отлична е, но трябваше да мине една фаза. Злото е само една фаза, не е нещо съществено. Законът е същият и в морално отношение – там, където има градеж, трябва да се минава отдалеч. Когато казвам, че трябва да сме моралисти, подразбирам, че трябва да сме далеч от силите, които работят в Природата, защото може да ни сполети голямо нещастие.

Сега ще направя една малка диверсия във вашия ум. Ще ви приведа един окултен разказ. Амерфу бил адепт на Бялото Братство и прочут цар на народа паузисти от древността, който казвал, че Земята е имала съвсем различен от сегашния вид. При най-голямата планина тогава имало един свещен извор. Амерфу направил чешма, но при съграждането й всички камъни оживели и започнала вътрешна борба между тях кой да бъде пръв. Най-напред е трябвало да се постави кран, през който да тече водата – явили се всички скъпоценни камъни и предложили той да се направи от тях. Амерфу им казал: "Не може да се направа такова нещо от вас, дребни сте, не сте големи диаманти". Скъпоценните камъни опитали да направят голям камък, но не могли и водата трябвало да потече през мраморен кран; всички корита на чешмата били направени от мрамор. Сега трябвало да се поставят тръби, обаче се явил спор между тях коя да бъде първа до крана. Амерфу им казал: "Само една от вас може да бъде първа, останалите ще се наредят една след друга, чак до извора, другояче не може – такъв е редът на нещата". Наредили тръбите както трябва и най-накрая всички се укротили – зарадвала се чешмата и започнала да тече.

Но в чешмата се събудило съзнание – тя разбрала, че е голямо благо за хората. Започнали да идват при нея богаташи, идвали и принцове, като се прочула много, започнали да я посещават и бедни хора; и животни започнали да идват и да оставят там своите извержения. Възнегодувала чешмата: "Как така – аз давам такива блага на хората, а тия простаци да си оставят тук изверженията? Не мога да търпя това безобразие!". Започнали да идват и жени, за да си перат дрехите. Чешмата започнала да се моли на Бога да спре водата й. Чул Господ молбата и спрял водата – пресъхнала чешмата, престанала да тече, никой не отивал вече при нея. Сега дошло едно голямо зло – като спряла водата, явили се малки мушички и оставили там изверженията си, но нямало кой да ги чисти, както по-рано водата чистела всичко.

Сега мнозина ще кажат: "Дотегна ни вече да слушаме все за любов да ни се говори. Не искаме любов – да се махне чешмата, да престане водата!". Но като престане водата, ще дойдат мушичките и няма да има кой да чисти; те така ще се загнездят там, че след време цялата чешма ще се разруши и ще дойде смъртта. Не е ли това сегашната философия на живота? След като сте приели всички богатства на света: жена и деца имате, къща имате, вие пак сте недоволни – защо? Майката казва: "Дъщеря ми се ожени за еди-кого си, но той не е за нас, той е непрокопсаник" – защо? Не е според мярката на майката. Е, добре, синът се оженил, бащата е недоволен – снахата не е по мярката на бащата. И така се явяват спорове.

Когато Господ е направил света, Той не го е създал, за да се нрави само на вас. Той не е създал снахата, за да се нрави на бащата – на него може да не се нрави, но да е приятна на други десет души. Когато прозрете и намерите Бога, само в Любовта ще разрешите тия въпроси. Аз не говоря за Бога в такъв смисъл, както вие Го разбирате, аз давам на тази дума друго значение: думата Бог е силна; под думата Бог аз разбирам това, което включва в себе си всичко възвишено, благородно. Този, който има в себе си Бога, може да примири всички противоречия в живота, да се справи с всички мъчнотии в света. Това е Бог, това е Живот вечен – да познаем Теб, Единаго, Истиннаго Бога, Който ще ни научи да се справим с противоречията в живота.

Защо се явява недоволството? Защото ние се мислим за по-умни от Господа. Някой казва: "Защо Господ е направил света така?"; отговарям: "Дай си програмата, да видим как искаш Господ да направи света". Казвате: "Защо дъщеря ми се е родила такава?" – а каква трябваше да се роди дъщеря ти? В дадения случай ние сме точно такива, каквито трябва да бъдем; засега формата ни е точно подходяща за случая. Ако искаш, можеш да измениш формата си. Сега съвременните учени казват, че по наследство човек се изменя; вярно е, постепенно може да се измени, но това може да стане и моментално. Ако поставя най-мъчнотопимия метал на огън от 100-500°, той няма да се стопи, но ако го поставя на над 1000° температура, той ще се стопи. Топлина, огън ни трябва. Съвременните хора работят без топлина.

Съвременните хора нямат този Божествен огън, изгубили са го. Някой казва: "Слушай, да не ме излъжеш!" – "Как, аз съм честен човек!". Мъжът казва на жена си: "Аз ще се оженя за теб, но да ме любиш!" и не след дълго той я разлюбва; и жената казва същото на мъжа. Прометей16, който донесе този Божествен огън от Небето, тази светлина, беше прикован на скалата; и Христа разпнаха, защото донесе Божествения огън, а казваха: "Още не може". Защо – защото хората са болни. Цели две хиляди години се лекуват, след което ги поставят в ретортата – ти си грешник, ела в ретортата!

Тези дни дойде при мен една студентка и ме попита какво нещо е морал, какво представлява духовният живот. Духовният живот е превръщане на твърдите вещества в течни. Ще вземеш един стар човек, ще го поставиш в ретортата и ще го стопиш – така той става духовен. Как ще го стопиш? Ще го стопиш, разбира се. Аз имам в своята стая десет реторти – ако в една от тях сложа 90-годишен старец, в първо време той ще вика, ще плаче, но след няколко дни ще излезе обновен, млад момък. Който не знае какво става в стаята ми, ще се чуди какъв съм и ще каже: "Този човек добре проповядва, а като дойдат хората при него, викат и плачат". Ето, и ти, ако искаш да знаеш какво става със старите в ретортата, влез в стаята ми и наблюдавай; ще гледаш и ще мълчиш. Старият постепенно ще се стопява, ще минава от една реторта в друга, от едно вещество в друго, докато престане да вика – с него ще стане алхимична промяна и от стар ще се превърне в 20-годишен момък; ще излезе от последната реторта и ще каже: "Свърши се всичко, сега съм нов човек".

Ще ви приведа примера за буквите. Един ден Бог извикал всички букви една след друга. Първа се явила буквата А и Господ я запитал:

— Как се казваш?

А – отговорила буквата.

— Повикай сестра си!

Дошла буквата Б.

— Как се казваш?

Б-б-б – не може да каже името си, не се чува никакъв глас.

— Сложи буквата А след теб, ще се чуе името ти.

Като сложила А след себе си, чуло се Ба. Ба – знак за учудване. Втората буква казала: "Малко съм гъгнива". Като сложиш първата буква след теб, и твоето име ще се чуе. Сложете А като начало на Любовта – така ще се чуе Ба, Ва, Га. Ако сложиш пред Ва буквата А, ще се получи Ава. Така се изменят буквите и сричките в Кабалата17 и всяко нещо придобива смисъла, който му е даден. Ти си гъгнива буква Б, нищо не можеш да кажеш – сложи гласната А след себе си. Гласните имат сила в себе си. Следователно, за да пееш, нужни са гласни звукове.

Великите истини са гласни звукове, чрез които съгласните получават израз; без гласните съгласните ще си останат завинаги гъгниви. Какво ще кажете за едно общество, съставено от съгласни, т.е. гъгниви звукове? За да се развива добре това общество, между съгласните звукове ще сложите гласни. Като влезе Любовта в едно общество, веднага след нея иде Чистотата, после идат Мъдростта и Светлината, а след тях – Истината, т.е. Знанието и Свободата.

"Като го погледна, възлюби го." Значи Христос възлюби този младеж и дълго време говори с него. Младежът Му каза: "Учителю, като се върна у дома си, ще проуча това Учение, ще го подложа на опит". Христос разбра, че младежът се огорчи дълбоко в душата си. Ето, две хиляди години изминаха оттогава и той все опитва това Учение. Кой е този богат младеж – това са християнските народи; богатият младеж символизира християните, които носят богатството на Христа. Той запита Христа: "Учителю, какво да сторя, за да наследя Вечния живот?". Ще се откажеш от стария живот, от старото учение и ще заживееш разумно – знание, мъдрост имаш, сега ще прилагаш. И до днес богатите опитват Христовото учение.

Днес на всички се налага нов метод – прилагането. Всички искате да бъдете възлюбени. Възлюбил ви е Христос и като ви казва какво да правите, вие отговаряте: "Всичко това направихме още в младостта си". Тогава иди, продай все, що имаш, и го раздай на сиромасите. – "Как да го раздадем?" Това вие сами трябва да знаете. Павел казва: "Ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм направил" – значи ще давате с любов. Сегашните християни не разбират закона за даването. Той представлява процес на сеене – от това, което си посял, ще даваш, т.е. временно ще го изгубиш, но после стократно ще спечелиш. Мислите ли, че ако дадете от любовта си на някой болен, страдащ, той ще ви забрави? Векове, хилядолетия ще минат, но където и да ви срещне тази душа, тя ще помни любовта, която сте й дали, и пътя, който сте й посочили; тя никога няма да ви забрави и ще каже: "Заради любовта, която ми даде, заради онова, което нося в душата си, аз всякога ще съм ти длъжен" – само този човек ще те приеме в дома си, ще ти измие краката и ще ти даде свята целувка.

Сега, ако ви говори евангелски проповедник, ще каже: "Братко, ти трябва да се покаеш, да се откажеш от лошия път, от греховете си и да приемеш Любовта". Покаяние и Любов са несъвместими. Не може да боледуваш и да имаш Любов в себе си – болестта показва, че Любовта те е напуснала. За да приемеш Любовта, ти трябва да се откажеш от всички стари възгледи. Аз говоря за онези от вас, у които съзнанието се е пробудило, а не за децата или за ония с материалистичните възгледи. Едни от вас са големи материалисти, а други – идеалисти. Вие принадлежите към различни партии – радикали18, народняци19, демократи20 и др.; едни са българи, други англичани, французи, руснаци. Каквито и да сте, към каквато и школа да принадлежите, едно се иска от вас: да имате Любов. Любов трябва на хората.

Всички говорят за Любовта и свещениците говорят за нея – много естествено, всички се нуждаят от Любов. Онази сила, която поддържа света, това е Любовта, но всички са злоупотребили с нея, ето защо трябва да разберат Любовта и нейните широки прояви. Не отричам старите форми, но казвам: новият живот носи нови форми. Старото не отхвърлям, но с новото ще правя опити. Ние не сме длъжни да се справяме със старите форми на Природата – тя разполага с безброй методи, за да се справи с тях. Сегашният свят ще се оправи по магически начин: ще дойде Бог един ден на Земята и ще оправи света. Вие си представяте Господа като старец с бяла брада. Не, Бог, Който ще оправи света, ще излъчва такава светлина, че няма да остави у вас неосветено, тъмно място. Той ще донесе такова изобилие, каквото никога не сте виждали, и тогава ще бликнат такива извори, че няма да остане жадно същество в света. Той ще донесе такива сили, че няма да остане болен човек, ще донесе такова богатство, че няма да остане беден човек на Земята. С едно движение на ръката, от горе надолу и от дясно наляво, всичко това ще стане; с едно духване целият свят ще се преобрази. Всички говеда ще приемат човешки образ – рогата и копитата им ще паднат и в тях ще видите свои братя, които ще ви попитат: "Познавате ли ни?". Това значи да живеем в братство и единство; тогава няма да има юлари и хомоти, няма да има оран, жътва и вършитба. Какво ще има тогава сами ще си отговорите.

И тъй, само онези, на които съзнанието е пробудено, ще разберат, че Бог е слязъл на Земята; на когото съзнанието не е пробудено, само ще гледа, без да вижда и разбира. И моята котка често седи при мен. Аз чета някоя философска книга, а тя погледне, свие се и заспи; понякога ме гледа, но нищо не вижда – нито каква е книгата, нито картините в нея. Случва се да ме пита:

— Има ли в стаята ти мишка, която те смущава?

— Чувам от време на време, че нещо скърца, трябва да е мишка, но слушай, като я хванеш, не я изяждай!

— А-а-а, нашият закон не признава такива неща. Как да не я изям? Ти ме изпитваш. В нашия закон пише като хванеш мишка, да я изядеш.

— Тогава не я яж с кожата, свали я.

— Нямам време да чакам, кой ще търпи да свалям кожата й?

Така разговарям с котката. Като свърша разговора, тя ми казва: "Хайде сега, гледай си работата, аз ще си поспя" и заспива. Казвам: умна е тази котка. Понякога тя мине край мен, поглади се, погледне ме и казва: "В много тясна стая си се затворил. Аз не мога да остана тук, отвори ми да изляза навън!". Умна е тази котка, иска да излезе навън, в широкия свят. Ставам, отварям й вратата и тя излиза. Пак се обърне и ми казва: "Помни, ще се върна. Няма да оставя да те смущават мишките, аз лесно се справям с тях".

"И като го погледна, възлюби го." И на вас казвам: приложете Любовта в живота си. Като изучавате закона на Любовта, не се занимавайте с хората – всеки човек се занимава със себе си, следователно не се бъркайте в неговата работа. Например аз чета книга и моят приятел до мен чете някаква книга – имам ли право всяка минута да го побутвам и питам какво е разбрал от това, което чете? Ако го побутвам така, той няма да си научи урока. Трябва ли да го уча, да го морализирам как да живее? Българинът е практичен, но същевременно обича да морализира.

Отиват двама млади, мъж и жена, на гости у кума си. Жената казва на мъжа си: "Като говориш, ще внимаваш; ще си служиш с високи, отбрани думи, да не ме засрамиш!". Мъжът говори: "Небе, Слънце, светлина, Бог, Ангел, Архангел, Серафим, океан" – все отбрани думи; кръстникът му, като го слуша, казва: "Дъската му хлопа!". Така постъпват мнозина, на които е казано да си служат с езика на Библията и Евангелието. Срещне ме някой и ме пита: "Ти знаеш ли какво е казал Христос?" – и започва да ми цитира един, втори, трети стих от Евангелието; срещне ме друг и ме пита: "Знаеш ли какво е казал Христос?" – и започва да ми цитира същите стихове; среща ме трети – и той цитира същите стихове. Аз си записвам всичко, каквото ми казват. Еднообразие е това!

Един ден срещам едного и го питам: "Знаеш ли нещо, което Христос е казал, но не е записано?". Ето едно от ненаписаното: глупавите повтарят, а умните се учат. Ще кажете, че повторението е майка на знанието. Какво знание придобива фонографът, като повтаря нещата? На фонографа е отбелязана само една реч, която, пусната за първи път, прави впечатление, но щом се повтори, всички казват:

— Чухме я, искаме нещо ново.

— Не мога да изнеса нищо ново.

— Защо?

— Интелигентността не е в мен, тя е вън от мен.

Така мнозина преповтарят писаното в книгата на Любовта. Питам знаеш ли колко градуса има Любовта – 135 милиона градуса топлина. На тази топлина всичко се топи – поставят ли човека на нея, той се стопява и изгаря и след това му слагат надгробен камък. От Любовта материята претърпява цяла метаморфоза – силите взимат друго направление и започват да съграждат Божественото тяло, в което човек ще живее в бъдеще. Това са творческите сили, които градят. Ето защо всички добри хора, всички светии, като минават от едно състояние в друго, преживяват такива състояния, каквито обикновеният човек не може да си представи; те минават през големи вътрешни страдания. Не е лесно да те поставят в една реторта, във втора, в трета. Колкото да викаш и да плачеш, ще минеш през 135-те милиона градуса на Любовта. За този огън апостол Павел е казал: "Горко ми, кой ще ме избави от закона на плътта?". Като минал през този огън, той казал: "Разбрах какво нещо е Любовта. Сега тя е в мен и Дух Божий живее в мен".

Днес аз говоря на младите, които са за Любовта. Казват, че съм развращавал младите; така мислят само старите, затова ги оставям настрани, настрани оставям и религиозните хора. Младите са на моя страна – те нямат Църква, те питат: "Нова Църква ли ще градите?". Може ли да се гради Църква – как ще градиш Любовта? Ние не градим Църква. Благодарим на ония, които градят Църкви. Ако е въпрос за Църкви, ние признаваме само една Църква във Вселената – Църквата на Природата, с безброй кандила – звезди и слънца. Цялата Природа е едновременно и Църква, и училище. Ние можем да посетим Църквата на ония, които са я градили; ние може да се радваме на тия братя, че си имат Църква, но не можем да градим такива Църкви. Извинете ме, но аз не зная да градя Църква, не зная и дали има нужда. Всичко мога да градя, но за Църква и за училище не съм се учил да градя. Докато има толкова майстори, дошли преди мен, нека те градят Църкви и училища.

"И като го видя Христос, възлюби го" – спрете се върху този стих. Че ви е възлюбил Христос, никой не може да го отрече – за това има такива силни аргументи, които никой не може да обори. Имате живот – това е резултат на тази Любов. В деня, когато откажете тази реалност, вие моментално ще свършите. Докато вашият ум свети, докато вашето сърце грее, докато вашето тяло се движи, вие се ползвате от тази Любов. Не питайте Бога възлюбил ли ви е – Той ви е възлюбил. От хиляди години имате Неговата любов, а от вас се иска съзнание – да се покажете достойни синове на вашия Баща, Който досега нищо не е искал от вас. И когато вършите престъпление, Бог не се изпречва с тояга пред вас – Той затваря очи, за да не вижда. Двама братя се карат, убиват се – Той все затваря очи, за да не вижда. Защо прави това – защото има Любов към вас и казва: "Вие не разбирате още великия закон – че Любовта Любов ражда, а насилието ражда насилие". Няма друг закон, друга система, освен Любовта, която може да поправи вашия живот. Вие можете да го приложите практически, но правилно да го приложите. Някой казва: "Да раздадем имането си"; не, братко, ако раздадеш имането си без Любов, не го раздавай, защото в моята душа ще се явят същите принципи, същите чувства, както в твоята душа, и аз ще ти стана най-големият неприятел. Дадеш ли парите си с Любов и забравиш, че си дал тези пари, ти печелиш един добър приятел – такъв е законът. Това е един въпрос, който можете да проверите.

Сега ние сме пред един от великите опити в света. Понякога аз съжалявам, че даже мои ученици криво тълкуват думите ми. В моето съзнание думите имат само едно значение. В мен няма никакво пропукване на съзнанието; няма абсолютно никакво съмнение за вечното, за реалното, защото ние живеем вътре в този свят. Ние го знаем какъв е – той не е такъв, както учат философите; не е такъв, какъвто го представят и разните религии. Те така го рисуват, обясняват, но сами са виновни за това. Ще ви разясня мисълта си. Някой рисува една картина сутрин при зазоряване. Картината ще бъде една според светлината, при която рисува художникът, но при друго осветление картината ще бъда друга. Божественият свят е такава хармония, в която като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания; там нещата имат смисъл и дълбочина, там всичко живее с Любов, там има изкуства, каквито не подозирате, и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. И като живееш с радост в този свят, може да се учиш. С хиляди години може да живееш там, без да ти дотегне. Животът не е еднообразен. И като те възлюби Христос, ще влезеш в Божествения свят и тогава няма да бъдеш като съвременните хора.

"И като го видя Христос, възлюби го." Сега и вие сте от възлюбените, на които Христос казва: "Идете, продайте всичко, каквото имате, и след това елате и Ме последвайте", а вие казвате: "Господи, ще си помислим малко". От две хиляди години все мислите, аз ви питам сега: "Намислихте ли? Последният ден е вече!". Като се прави заем, нали се определя падежът и като се изпълни времето, трябва да се приключи със заема. Та вие сте вече в последния ден и може би след няколко часа ще кажат: "Затвори се вече касата, заемът е или сполучлив, или не е сполучлив". Сега всички Църкви може да ви кажат: "Има още време, Христос не е в света, най-малко след един век ще дойде"; лъжат се, Христос е в света – всяка сутрин, като изгрява Слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Той вижда, но хората не Го виждат. Като минава през София, Той е отворил широко очи и казва: "Я доведете онзи, богатия, при Мене!". Христос казва: "На Мен се даде всяка съдба – нека Ми доведат този министър!". Хващат го и го завеждат. И като дойде при Христа, Той няма да го изобличи, а ще каже: "Спомняш ли си онова време? Аз те възлюбих. Готов ли си да изпълниш това Учение?" – така ще те пита Христос. Ако си готов, ще кажеш: "Господи, готов съм, реших и свърших каквото искаш от мен". Той ще ти даде една целувка и ще каже: "Радвам се, ти сега си Ми брат". Ако не искаш да изпълниш Учението, Той ще те пусне и като излезеш, там ще те хванат други ангели.

"И умря Лазар, и го заведоха в лоното Аврамово." Като умря Лазар, нямаше музика, попове, владици също нямаше. Сега, като умре някой богат човек, там има и попове, и владика, но като отиде на онзи свят, там ще има плач, мъчение. Знаете ли как го посрещат там?

"И възлюби го" – това е важно за вас. Няма да мислите за смърт. Аз искам учениците на Бялото Братство да приложат тази Любов в най-малък размер, микроскопично да я приложат, без никакво изключение. От вас искам да разрешите кардинално този въпрос.

Сега всички сте възлюбени и аз се радвам, че ви намирам. Уверен съм, че вие сте решили така въпроса: ще дойдем, ще изпълним великата Божия воля така, както великата Божия Любов изисква; по Любов ще направим всичко и тогава всички спорове ще се разрешат. Ще оставим света, нека си спорят там. Има два процеса в света, но ние сме за вътрешния, вечния процес, в който съществува абсолютна хармония. Сега разрешаваме този въпрос. Той е решен в далечното минало, а в бъдеще ще донесе най-добрите резултати.

Тайна молитва.

22 октомври 1922 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube