Видяхме Господа

И казват му учениците: "Видяхме Господа".

От Йоан, 20:25

"Видяхме Господа." Виждането е качество на ума. Аз не разглеждам думата виждане в обикновен смисъл. Човешкият език се е изродил в много отношения и трябва да се изправи, да му се даде нова насока, ново отношение. И думите, с които човек си служи, също претърпяват голямо израждане; думите се израждат, а не се прераждат. В английския език някои думи имат двояко значение – в низходяща и във възходяща степен. Например думата forbid me означава забрани ми; да забраниш на някого нещо означава да му поставиш препятствие на пътя. Преди 200 години същата дума е означавала застави ме да направя нещо. Задача на филолозите е да намерят причината за двоякото значение на тази дума.

И в българския език има думи, едни в низходяща степен, а други – във възходяща. Например думата любов е изгубила своето възходящо значение; ако днес се каже любов, всички ще я разберат в низходящото й състояние. Малцина разбират Любовта във възходящата й степен и много време трябва да се говори на хората за нея, за да разберат вътрешния й смисъл. Защо е така – има си причина. Човешките зрение, слух, обоняние могат да отслабнат и затова има причини. Изобщо за всичко, което става с човека и вън от него, има причини, които трябва да се обяснят научно, от гледище на философията на живота, а не от гледище на религията; философията може да се превърне в религия, но не и религията във философия.

Що е религия – философска система, приложена в живота, т.е. слизане от областта на ума в областта на сърцето; религиозните системи се занимават главно със сърцето. Ако работи само върху сърцето си, човек ще се превърне във вода. Някой мисли, че като стане религиозен, ще придобие морал, ще стане и умен; ни най-малко – може да бъдеш религиозен, без да си морален и умен. Да бъдеш религиозен – това значи да имаш вътрешен стремеж към Бога. Следователно, като се говори за християнството като религия, питам: разбрали ли сте Христовото учение като философия? Христос е велик философ и мъдрец. – "Той е Син Божи." Какво разбирате под Син Божи? Ако под Син Божи разбирате царския произход на Христа по кръв, нищо не знаете. Под цар, поет, философ аз разбирам едно, а вие – друго. От кого се въодушевява човек: от царя, от поета или от философа? Като чуе думата цар, всеки се стряска, косата му настръхва и заема почтителна поза – не от убеждение, а от вътрешен страх; всеки очаква някаква изненада. Когато четат или слушат поезията на поета, всички се въодушевяват, особено младите. Когато се заговори за някой философ, умовете на хората се раздвижват и те започват да мислят. Значи тялото на човека трепери при царя, сърцето му – при поета, а умът – при философа.

Казват за някого, че мъдрува. Бих желал всички хора да мъдруват и да поетизират, да обичат поезията. Значи има три важни думи: цар, поет ифилософ – царят представлява волята на човека, поетът – неговото сърце, а философът – човешкият ум. Когато се заговори за ум, сърце и воля, всички ги разбират, но щом дойдем до душа и дух, там се явяват толкова философствания, че човек се обърква; всички говорят за душата и за духа, но малцина разбират тази философия.

Като разглеждате всички философски системи от историческо време досега, ще се натъкнете на такава каша, че мъчно ще излезете от нея, но за философите това не е каша – те разбират това, което са писали, ала мъчно могат да предадат своята идея. Младият момък, който изпитва красиви, възвишени и благородни чувства, знае какво е любов, но ако се опита да я опише, ще създаде една карикатура. Като го слуша, критикът ще му възразява на всяка дума. Как ще докаже той своята любов? Как философът ще докаже правотата на своята философска система? Много факти, много аргументи са нужни за доказването й.

И съвременните християни нямат предвид факта, че всяка истина след време се разширява, придобива нов смисъл. Те казват: "Така е казал Христос"; да, така е казал Той, но преди две хиляди години – какво ще каже днес? Преди Христа и Моисей беше казал това и онова, но Христос каза друго. Моисей каза: "Око за око, зъб за зъб" – за да каже така, имаше ред причини и основания. Като отговор на Мойсеевата мисъл, Христос каза: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата" – Христовото учение е диаметрално противоположно на Мойсеевото. Мойсей считаше само еврейския народ за правоверен, според него другите народи бяха езичници; Христос проповядваше, че всички хора са братя, не по кръв, но по произход – всички хора са родени от един Баща. В този смисъл волът, конят не са братя на човека – те произлизат от друг баща.

Ще кажете, че Църквите имат един Баща; така трябва да бъде, но всъщност не е – съществуват три християнски Църкви – Православна, Евангелска и Католическа, и понеже не се спогаждат, това показва, че имат трима различни бащи. Наистина, и трите Църкви имат три различни физиономии. Католиците, евангелистите, православните се събират заедно, искат да живеят братски помежду си, но нямат основа за братски живот: Католическата църква се държи за папата, Евангелската – за Лутер46, Православната – за светите отци; къде е тогава Христос? Всички говорят за Христа, но Той е на последен план, вее се като знаме над къщата. Като се обяви война, взимат това знаме и тръгват напред с него, за да плаши неприятеля; като свърши войната, пак го закачат на къщата – това не е Вяра, не е убеждение. От всички се иска смелост да признаят грешките си.

Не е достатъчно само да проповядваш известна философия или религия. Истинската философия се основава на правата мисъл, която се крепи на природните закони; истинската религия се основава на онези принципи, които облагородяват човешкото сърце – те трябва да се прилагат в живота. Не упреквам никоя Църква, но казвам, че те нямат общ Баща и не могат да живеят братски помежду си; те нямат общ принцип, на който да се основават. Ако наистина имаха общ Баща, щяха да се разбират. Кое им пречи да влязат в разбирателство? Лесно се говори: "Господи, Господи" или "Слава Богу, благодаря на Бога" – това са празни думи. Днес овцете мислят повече от овчарите. Един православен архимандрит казал, че овцете на Православната църква по мъдрост и знание са изпреварили своите овчари, т.е. свещениците и проповедниците. Това се отнася не само до Православната църква, но и до Евангелската, и до Католическата. Свещеникът или проповедникът проповядва от амвона, но се страхува – не знае доколко може да изнесе истината. Изнесе една истина и току поглежда към началството – дали му е харесала; като види намръщеното му лице, веднага изменя мисълта си – така той изпада в особено положение.

Един виден красноречив евангелски проповедник, учен човек, знаещ няколко езика, разказва следната своя опитност. Като бил в Америка, поканили го да държи проповед пред многолюдно събрание. Доволен от това, той започнал своята красноречива проповед. Както говорел, в събранието влязла една висока жена с черни очила; тя погледнала към него и в този момент мисълта му се объркала – той забравил какво ще говори, мъчел се да си спомни нещо от проповедта, но не можел.

Във всяка Църква, във всяко общество, във всеки дом има по една такава жена с черни очила – като погледне човека, той се смразява и забравя какво има да каже. И започват тогава хората да се оправдават с времето, с работите, с грижите за семейството си и т.н. Нямам нищо против това, но трябва да се каже истината на хората – коя истина? Онази жива, безсмъртна Истина, която може да създаде права философска мисъл, да събуди благородните и възвишени чувства у човека, да даде импулс на неговата воля.

"Видяхме Господа." Питам всички служители на Църквата видяха ли Господа. Правоверните ще ми отговорят с цитати от Евангелието: "Никой никога не е видял Господа", следователно и те не са Го видели – това е едната страна на въпроса. Учениците на Христа казаха: "Видяхме Господа". Тома рече: "Ако не видя на ръцете язвите от гвоздеите и не вложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам" – значи Тома е реален философ, той вярва само в това, което вижда и пипа с ръцете си, което може да провери с ума си. С това Тома искаше да каже, че има основание да се съмнява в думите на Петър, който три пъти се отрече от Христа – как може да се вярва на такъв човек? – "Той ще ме убеждава, че видял Господа! Ако е за Йоан, ученикът на Любовта – като го хванаха за дрехата, той я остави и избяга; той пък ще ми говори за Любовта!" И днес когото хванат в името на Христа, ще иска да се изхлузи, да се оправдае. Какъв смисъл има да проповядваш една религия, от която сам отстъпваш? Ние не проповядваме такава религия; ние проповядваме една религия, една философия, една мъдрост, едно Божествено учение, основано на опит в трите свята – физическия, Духовния и Божествения. Опитът не се отнася само до пипането, има различни опити. Според мен едно учение може да се проповядва главно по три начина, т.е. в три различни свята.

Дадена е поръчка на един художник да нарисува един портрет. Той взима четката и започва – цапа на платното, замазва боите и сам се възхищава, мисли, че е гениален. Който гледа отвън, не вижда никаква гениалност – вижда само цапането, не схваща идеята и замаха на художника. Като дойде до едно място, художникът се отегчава, иска да смени работата си и понеже знае да свири, той взима цигулката си – така минава от физическия в Духовния свят, т.е. в света на чувствата; от чувствата минава в Божествения свят – уединява се, влиза в света на мисълта и започва да се моли; казват за него, че станал мистик. Според някои старият човек става мистик; не е така – всеки ден човек се проявява и в трите свята: във физическия, в Духовния и в Божествения. С други думи казано: човек яде, пее и се моли; после пак започва отново: яде, пее и се моли.

Що е молитвата – израз на всички философски системи, т.е. израз на правата мисъл. От физическа гледна точка молитвата е дишане. За да създаде една философска система, философът трябва да се моли – в този смисъл молитвата е дишане на ума. Какво е музиката – дишане на сърцето. Молитвата е връзка с Бога – значи като се моли, човек се свързва с Бога; а преди да се моли, не е ли свързан с Бога? Не е право да се мисли, че чрез молитвата човек се свързва с Бога – молитвата, както и връзката с Бога, са непреривни процеси. И работата е молитва, следователно, като работи, човек се моли. И като страда, човек пак се моли – чрез страданието той разрешава известни въпроси. Добрият човек всякога работи, т.е. всякога се моли; той работи и в трите свята: на физическия, в Духовния и в Божествения.

"Видяхме Господа" – да видиш Господа, това значи да придобиеш велик вътрешен импулс. Човек е дошъл на Земята да познае и да види Бога – това е идея, която се отнася както за отделния човек, така и за всички хора и народи. Народът е създаден за човека, а не човек за народа; народът и цялото човечество са условия за развитието на човешката душа. Душата, духът, умът, сърцето и волята са елементи за развитието на човешката душа. Казваш: "Ще живея за своя народ"; това значи: ще живея, за да подобря условията на моя живот. Няма да жертваш живота си за своя народ, но ще подобриш условията както на своя живот, така и условията на онези души, които съставят народа; тези души се сливат в едно цяло – колективна душа.

Според източната философия сливането на душите в едно цяло подразбира състояние на нирвана – сливане с Бога, т.е. изгубване на човешката индивидуалност. Нирвана не е унищожаване на човека, но сливане с Бога, т.е. връщане в първоначалното му състояние. Преди да слезе на Земята, човек е бил в нирвана и в края на краищата пак се връща в нирвана. Дълго време трябва да се говори на хората, че имат висок произход и трябва да се върнат към него; задача на човека е да осъзнае своя първичен произход и да признае Бога като свой баща. Аз не говоря за физическия произход на човека, а за духовния; въпросите трябва да се разбират вътрешно.

Казват на Тома: "Видяхме Господа". Младият момък казва: "Видях своята възлюбена", но неговата възлюбена има значение само за него, само той я вижда; като я види, сърцето му трепва и той казва: "Ето смисълът на моя живот". Други младежи минават, заминават покрай нея, без да я виждат. Защо трепва сърцето на младия момък при вида на неговата възлюбена? Защо трепва сърцето на религиозния, като спомене името на Христа? Защо сърцата на други не трепват при името на Христа – за тях Христос е обикновен човек. Има ред причини за това.

Всички се нуждаете от здрава, положителна философия. Казвате, че евангелистите ви нападат; не се говори така – това подразбира класова борба. Защо трябва да воюват? Вие не сте застанали на великия принцип на Любовта, за да знаете как да разрешавате противоречията. Всяка религия трябва да се основава на Любовта. Аз не говоря за ограничената любов на младия момък, на брата и сестрата, на майката и бащата; аз говоря за Божията Любов, в която всичко живее. Ти съставляваш част от Бога и живееш в Него, следователно Божията Любов е и твоя Любов. Всеки може да опита тази Любов.

Ако попаднеш в Индия, при големите змии, там ще опиташ любовта си – Любовта изключва всякакъв страх; щом си безстрашен и носиш Любовта в сърцето си, и най-голямата змия да те нападне, ще се качи на гърба ти, ще те лиже, ще обикаля около теб и ще слезе, без да те ухапе – човекът на Любовта е в състояние да укроти и най-свирепото животно.

Нека религиозният направи един опит, за да види каква е неговата религия и каква е любовта му. Като направи сполучливо опита, тогава може да говори за религия. Религията на хората е под крака на тигъра, на лъва, на мечката. Хората не са лоши, но нямат знание. В Индия има хора, които, без да са християни, правят по-големи опити от християните. Православните ще кажат, че индусите не са правоверни, няма да се спасят. Вие били ли сте при Господа, за да знаете кой ще се спаси; кой от вас е бил съветник на Господа, за да знае как ще се спаси? По какъв начин става спасението? – "Еди-кой си не може да влезе в Рая." Откъде знаете това? – "От Писанието." Разбирате ли всичко, което Христос е казал? Приложихте ли Учението на Христа? Защо не се обърнете към Христа с молба да ви обясни всичко, което не разбирате? Ще кажете, че Христос, който е отдясно на Отца, не трябва да се безпокои. Значи ако трябва да ви обясни нещо, не искате да Го безпокоите, а като злоупотребявате в Негово име, не мислите, че Го безпокоите. Аз предпочитам да задам сто въпроса на Христа, макар и да Го безпокоя, отколкото да извърша едно престъпление в Негово име.

"Видяхме Господа"; да видим Господа, това значи да Го любим – ние можем да видим някого само ако го любим. Колкото по-безкористна е любовта на човека, толкова по-светла е неговата мисъл. Ще обичаш, без да изопачаваш Любовта. Аз се чудя как някои изопачават моите думи, придават им материален характер. Дойдат някои да ми разказват, че се е явил Христос на Земята – радвам се. Явила се някъде Света Богородица – и за това се радвам. Няколко Христосовци се родили, няколко Свети Богородици – на всички се радвам, но това са противоречия, с които трябва да се справите. Като казвам, че се радвам, имам предвид проявите на живота. Истината, Светлината е една; в тях има единство. Ако се отнася до живота, той се проявява в много форми. Следователно и Христос, и Света Богородица ще се изявят в различни форми.

Ще кажете, че Христос е един, а всички останали са антихристи. Христос е велик принцип в човека, не е нещо материално; Той обновява хората и осмисля техния живот, Той прониква в човешките ум, сърце и воля. Лесно се казва: "Аз съм Христос" или "Аз съм Света Богородица"; питам: живееш ли като тях, имаш ли Любовта на Христа в себе си? Други казват, че духът на Христа и духът на Мохамед са се преродили в някой човек в България, за да примирят българите с турците – това са заблуждения, пазете са от заблужденията! Желая всеки от вас да бъде Христос, но като похлопам на вратата ви, веднага да ми отворите и каквото пожелая, да ми услужите. Ако не сте готови да услужвате на бедни, на страдащи и се оправдавате с това, че сте заети, че работите за оправянето на България, не сте Христос. Отидеш на църква и там намираш Христа с мантия, с жезъл в ръка – това е владиката; ако потропате на неговата врата за услуга, и той ще каже, че е зает, не може да ви приеме.

Днес от всички хора се иска Любов и самоотверженост. Често мои ученици са ми казвали: "Учителю, ти слизаш толкова долу до нас, че не можем да те познаем". Мнозина са идвали при мен, за да ми разказват свои работи. Дойде някой, държи ме с часове, споделя известни въпроси с мен; аз го гледам, изслушвам го с внимание и си казвам: "Нека се изкаже". Трябва ли да го съдя или да го критикувам? Как постъпва Бог с хората? Той гледа на тях като на деца, които минават през различни опитности. И аз изслушвам всекиго с внимание, без да мине през мен една лоша мисъл или едно лошо чувство; казвам си: ето един човек, който превръща буквите в числа. – "Как го търпиш?" Как ни търпи Бог? Мислите ли, че вие, които стоите пред Великата интелигентност и философствате, стоите по-високо от този човек, който разговаря с мене? Не трябва ли и ние да бъдем подобни на Бога? Защо не гледате и на малките неща като на важни? И най-малките неща в света имат смисъл.

Едно дете си играе и ти искаш да го задоволиш – как ще го задоволиш? Като обърнеш внимание на играта му; не считай, че детето се занимава с глупости – не, това не са глупости. – "С кукли и кончета си играят децата." Какво ще кажете за вашите деца, не са ли и те кукли? Има майки, които гледат на децата си като на кукли; всъщност кукли ли са те? Колко години живеят децата? Различно. Като умре детето, майката казва: "Отиде моето ангелче"; къде отиде? Не казвай, че детето ти е било ангелче, но кажи, че е било умно. Майката трябва да познава ума на своето дете, да е свързана с него – това е знание.

Не е достатъчно само да говориш за дух, за душа, но да знаеш какво представляват те. Който казва, че има душа, влязъл ли е във връзка с душите на хората? Казвате още, че човек има ум, сърце и воля; влезли ли сте във връзка с ума, сърцето и волята си? Когато умовете на двама души се свържат, те стават приятели; изобщо, когато двама души са свързани по сърце, по ум или по воля, всякога могат да бъдат приятели.

"Видяхме Господа" – под Господ разбираме Великото, Благородното, с което човек влиза във връзка. Всички хора не са свързани с Великото начало по причина на своите мозъци, които не са еднакво развити. В човешкия живот става едно преливане на енергия от положителния полюс към отрицателния, което изопачава човешките мисли и желания. Например ревността е едно изопачено чувство. Обичаш една мома, готов си да се жертваш за нея, но щом се ожените, започваш да я ревнуваш: като излезе някъде, ти започваш да я следиш, приписваш й най-лоши прояви. Защо я ревнуваш – защото нямаш доверие в нея, не признаваш нейната морална устойчивост. На какво се дължи ревността – на събрана енергия, която не може да се използва. Човешкият мозък е възприемател и предавател на енергии. Понеже човек е живял много пъти на Земята, минал е през различни среди и култури, в мозъка му са отпечатани различни мисли, различни впечатления. Като дойде на Земята, той изявява всичко, което е складирал в подсъзнанието си. Казват: "Характер е това"; да, характер е, но този характер е сбор от различни мисли и чувства на миналото. Ревността например е едно болезнено, изопачено чувство в човека; безверието, безнадежността също са болезнени чувства, които не могат да се използват – те са излишна енергия, която трябва да се впрегне на работа. Кой се обезнадеждава – и бедният, и богатият; бедният – защото няма пари, а богатият – защото няма на кого да остави богатството си; ако е стар и няма наследници, на които да остави богатството си, той се обезнадеждава.

"Видяхме Господа" – да видиш Господа, това значи да се домогнеш до онзи велик вечен принцип, който подмладява, който възкресява, който внася светлина и топлина в човека. Кой не иска да види Господа? Ако хората считат за привилегия да разговарят с някой виден философ или поет, колко по-голяма привилегия ще бъде възможността да видиш Господа. Всички искат да имат достъп до великите хора. Каже ли някой, че иска да има достъп до Господа, веднага ще му възразят: "Я се откажи от това заблуждение". Питам знаете ли какво значи да видиш Господа – това е смисълът на живота; велико нещо е да влезеш в съприкосновение с тази висша интелигентност.

Някой мисли, че като види Господа, цялата Земя ще блесне – това е физическата страна на въпроса. Ако искате да видите Бога, ще Го намерите в най-малките неща – в кристалите, в изворите, в цветята, навсякъде в Природата; първо ще Го видите в най-малките неща, а после – в големите. Да видиш Господа, това значи да разбереш законите на Природата – само така ще разрешиш мъчнотиите си. Да видиш Господа, това значи да се преобразиш – ако си бил лош, ще се измениш, ще станеш по-добър.

Някой мъж е лош, защото жена му не може да му даде това, което иска. Жената пита: "С какво съм задължена към мъжа?". Задължена си, ти си неговата половина. Бог направи жената от реброто на мъжа да се развива свободно, следователно тя има да плаща десятък на мъжа; десятъкът – това е Любовта. Условията за развитието на жената са такива, каквито и на мъжа. Ако жената говори лошо за мъжа си, тя унижава себе си и ако мъжът говори лошо за жена си, той унижава себе си. Като жена, ще гледаш на мъжа си като на същина с ум, сърце и воля. Ти си му задължена и ще гледаш да се изплатиш – как? Като проявиш любовта си към него. Жената казва: "Като наготвя вкусно и мазничко на мъжа си, ще го задоволя"; това не става само с готвене. Първо ще му наготвиш добре, после ще му посвириш или попееш, да задоволиш сърцето му; след това ще философстваш с него и като дойдеш до Причинния свят, ще проявиш Любовта си към него – така и той ще бъде готов да се жертва за теб.

Какво виждаме в съвременния живот? Мъжът коленичи пред жена си и казва: "Не мога да живея без теб". Добро е това, но колко мъже са удържали на думата си? Желая ви всички, които сте коленичили пред жена си, да издържите на своите чувства; няма нищо смешно в това, важно е да издържите на вашите чувства. Вие сте изопачили своите свещени чувства.

Днес всички коленичат и се молят. Лесно се казва: "Господи, грешни сме" – това не е молитва, но лицемерие. Бог не се лъже. Никакво лицемерие! Когато вдигам ръцете си към Бога, кесията ми трябва да бъде отворена, главата ми да бъде пълна със светли и възвишени мисли, сърцето ми да бъде пълно с благородни и чисти чувства и желания, волята ми да бъде диамантена и във всеки момент да съм готов да служа на великия принцип – Любовта. Само така можем да коленичим и да се молим; вън от това всичко друго е лицемерие. Ако кесията ти не е отворена, колкото и да коленичиш, нищо не се постига. Кесията и на богатия, и на бедния трябва да се отваря и затваря разумно. Какво прави светът – това не ни интересува, нека той си пази своето. Ние ще направим опит, за да видим, че има и друг начин за разрешаване на въпросите – по Любов, а не чрез насилие.

"Видяхме Господа." Ако често и съзнателно повтаряте тази мисъл, ще имате резултат. Разсърдиш се на жена си, искаш да я нагрубиш; спри се малко и се запитай: "Видял ли съм в нея Господа?". Ако я нагрубиш, ще я огорчиш. Казваш: "Жена е, пет пари не давам за сълзите й". И жената може да нагруби мъжа си и да каже: "Мъж ли е това? Баба! Не искам да го зная, не се интересувам от него". След това ще отидеш на църква, ще запалиш свещ и ще коленичиш. Ако си евангелист, ще цитираш стиха: "Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син в жертва". Това не е молитва, не се приема за молитва. Ако си истински православен или евангелист, пресуши ли сълзите на жена си или на мъжа си? – "Другите хора очистиха ли сълзите си?" Не е въпрос за другите; ти, като душа, какво направи? – "Ами ти какво направи?" Това, което правя и съм направил, аз съм опитал, проверил и го зная като Абсолютна истина. Каквото проповядвам, аз го прилагам и не се съмнявам в него. В мен се съмняват, наричат ме такъв, онакъв, но аз никога не съм се усъмнил във великото и възвишеното, което живее в мен, както и в моя ближен. Както вярвам в моя Господ, така вярвам и във вашия. Както вярвам на себе си, така вярвам и на вас, а че сте имали грешки – това е друг въпрос.

Имате два кръга, които се пресичат в две точки така, че окръжността на втория кръг минава през центъра на първия – значи имате два скачени кръга. Ако от центъра на първия кръг изтича енергия към периферията на същия кръг, този прилив ще дойде до своя краен предел, т.е. до центъра на втория кръг – от периферията му към неговия център. Следователно положителната енергия става отрицателна. Така се явяват приливът и отливът. С други думи казано: енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив. Не всякога приливът се използва за добро, поради което неговата енергия се наслоява, натрупва, докато един ден причини голям взрив.

Какво е взривът? Представи си един човек с голямо честолюбие – той иска всички да го ценят, само за него да говорят; ако напише една книга, всички да я харесват. Според мен, достатъчно е един човек да хареса книгата ти. Един и всички е едно и също – кога? Когато си свързан с Бога. Тогава, като напишеш нещо или се произнесеш по даден въпрос, пръв Бог, Който се проявява в теб като интелигентност, ще одобри твоята работа. Това не е ли достатъчно? Когато младият момък се прояви като герой, неговата възлюбена ще одобри постъпката му – за него това е достатъчно; ако всички я одобрят, а възлюбената му не е доволна от него, той е нещастен.

Какво се иска от човека? Любов и не само Любов, но и Мъдрост – да има ред и порядък в живота му, Мъдростта има отношение към ума; освен Мъдрост, от човека се изисква да живее в Истината – Истината се отнася към волята, т.е. към физическия свят. Ние вървим от видимото към невидимото и по пътя на Истината човек познава невидимото.

Според едни философи човек съществува вън от Битието. Питате може ли човек да съществува без форма. Ако попитате ясновидеца, той ще каже, че човек съществува и като светлина – това е проява на неговия ум; колкото по-интелигентен е човек, толкова неговата светлина е по-ясна. По цвета се съди за степента на човешката интелигентност – ако интелигентността намалява, светлината придобива слабо синкав цвят, после бледожълт и т.н. Като дойдете до сърцето, където е Любовта, там ще видите особено нежна краска с розов цвят, която излъчва приятна мека топлина. Най-накрая, като дойдете до волята, от човека излиза бяла светлина – цвят на добродетелите. Между трите цвята – светъл, бял и розов, се преплитат останалите цветове. Това преплитане представлява човешката аура. По аурата ясновидецът познава докъде е достигнал човек в своето духовно и умствено развитие.

Учителят изважда един от учениците си на урок и го пита: "Драганчо, знаеш ли урока си, реши ли задачите си?"; Драганчо гледа към земята, не повдига очи и нищо не казва. За такъв човек турците казват: "Който гледа надолу, душа изгаря". Майката говори на детето си, а то не я гледа в очите; тя си казва: "Моето ангелче" – не е ангелче това дете, то гледа надолу и мисли как те е надхитрило. Мнозина мислят, че могат да те надхитрят. Не, така не се живее. Ако гледаш към земята, това показва, че живееш в гъстата материя.

Лесно се казва, че две величини, равни на трета, са равни и помежду си, но какво ще кажете за четвъртата величина? Всяка енергия трябва да се използва; ако има излишък на енергии, те причиняват пакост на човека. Христос казва: "Човек трябва да се отрече от себе си"; и аз казвам: дошло е време хората да се отрекат от себе си. Има закони за еволюцията, които налагат отричането. Ако гъсеницата не се отрече от своя живот, никога няма да стане пеперуда; за да стане пеперуда, тя трябва да се откаже от своята лакомия, да се откаже от листата. Щом започне да вдига главата си, да измерва разстоянието, започва вече да мисли; тя е инженер, който търси удобно място за строеж – изпуска нишки, снове новия си живот. След това влиза в лабораторията си и започва да мисли: "Добре, че се освободих от своята лакомия. Толкова години ядох и пих, нищо повече не ми трябва. Оставям листата за други и започвам да работя за Господа". За да покаже, че е доволен от нея, Бог изпраща един Ангел със своята четка да украси пеперудката; като й приготви новата дрешка, Ангелът казва: "Сега ще отделиш малко киселина, за да пробиеш пашкула и да хвръкнеш свободно в широкия свят". Пеперудата хвръква в широкия свят и започва да се храни със сладкия сок на цветята. От един цвят могат да се ползват много пеперуди. Ако това беше храна за гъсениците, те щяха да унищожат всички цветове. Кога ще се оправи светът – когато гъсениците се превърнат в пеперуди.

И тъй, докато хората живеят като гъсеници, светът никога няма да се оправи. Питат някого: "Защо гледаш нагоре?" – "Искам да си направя пашкул". Следователно, докато хората не вдигнат главите си нагоре, светът няма да се оправи; като гледат нагоре, те ще кажат: "Видяхме Господа. Решихме вече да се отречем от себе си" – добре сте намислили. Сега учителят казва на ученика си: "Драганчо, радвам се, че си решил да отвориш кесията си". Радвам се, че всички в дома ви са тръгнали в този път. Ако всички сте решили да си свиете по един пашкул, аз ще изпратя Ангела да украси вашите дрешки. Достатъчно е едно семейство да тръгне в новия път, за да се благословят и останалите. Като видят новите им дрешки, всички ще пожелаят да имат такива. Който е тръгнал в този път, никога не се връща назад.

"Видяхме Господа." Днес Бог слиза в България и пита българите: "Видяхте ли Ме?". Ще кажете, че това е мистификация; няма никаква мистификация – от толкова години българите викат към Господа и днес Той слиза при тях и ги пита: "Готови ли сте да се откажете от своята лакомия? Ако сте готови да се самопожертвате и да служите на Любовта, Аз ще ви дам най-красивата дреха, ще оправя обърканите ви работи и всичко ще тръгне напред".

Сега мнозина се опълчиха против мен, на първо място владиците и свещениците; те казват: "Господи, от години се яви между нас един човек, който подронва основите на Църквата, руши държавата. Той е опасен, да се махне от пътя ни! Щом се махне, всичките ни работи ще се оправят". Бог им отговаря: "Не е проблемът там, но вие готови ли сте да се откажете от вашата лакомия? Готови ли сте да се откажете от своите заблуждения?". Не е въпрос до външното благочестие – много владици и свещеници външно са благочестиви, но с такова благочестие нищо не се постига.

Преди години отидох в дома на един благочестив свещеник, за да си поговорим малко. Той беше един от редките добри, благочестиви и благородни свещеници. Денят беше забележителен – Велики петък. Като влязох вкъщи, свещеникът ме посрещна малко смутен.

— Как сте? Какво правите?

— Стомахът ми е малко разстроен, искам да го оправя.

В това време виждам, че жена му пече кокошка.

— Как гледа Църквата на поста?

— Светите отци са наредили да се пости, но не са имали предвид моя стомах. Аз престъпвам закона, но дано не научат това.

— Ами ако научат?

— Те не знаят всичко.

Ето, и владиката не спазва поста; въпреки това често ме упреква – казва: "Да не мислиш, че си много благочестив?". Аз не се мисля за благочестив, но гледам да бъда изправен пред Бога.

Като пътувах един ден, отбих се в малко градче, където същият свещеник беше на работа. Отидох в дома му да си почина. Както разговаряхме, дойде един калугер, който пътувал по света, и поиска от свещеника една сума за път, нужна му била. Свещеникът му отговори: "Мога да те нахраня добре, да нощуваш у дома, да ти дам десетина лева, но не мога да ти услужа с толкова пари, колкото искаш – нямам възможност". Той го нахрани и през това време разговаряше с него. След това калугерът благодари, сбогува се със свещеника и си отиде. Като останахме двамата със свещеника, аз му казах:

— Знаеш ли, че този калугер беше Христос?

— Възможно ли е това? Тогава аз ще го настигна и ще му дам всичките си пари.

Казвам: жертва се иска от всички. Свещениците и проповедниците, които най-много говорят за Бога, първи трябва да дадат пример на самопожертване. "Видяхме Господа."

Ако днес дойде Христос на Земята, първи ние ще излезем да Го посрещнем, както направиха членовете на едно американско духовно движение – като тълкували Евангелието, те дошли до заключението, че в еди-кой си ден на 1845 година Христос ще дойде на Земята и облечени в бели дрехи, излезли да Го посрещнат. Цял ден Го очаквали, но Той не дошъл; разочаровани, те се върнали по домовете си.

Казвам: Христос не дойде, както Го очакваха, но спиритизмът дойде – хората започнаха да разиграват маси, да викат духове. Мнозина казваха: "Христос не дойде, но дяволът дойде". Христос казваше на тогавашните хора: "Понеже разигравате маси, вие сте изпаднали в материализъм". Масите увериха хората в задгробния живот, но не можаха да отворят кесиите им. Дотогава религиозните казваха: "Не вярваме в задгробния живот, не вярваме в душата", но спиритизмът ги убеди и в задгробния живот, както и в съществуването на душата.

"Видяхме Господа" – вярвам, че всеки от вас може да Го види. По какво ще познаем, че сме видели Господа – Той ще внесе в човека Любов, Мъдрост и Истина; Той ще внесе в човека Живот, Светлина и Свобода. Розовият цвят ще проникне в сърцата на хората и те ще затуптят; животът им ще се осмисли, умовете им ще светнат и те ще разрешат най-трудните въпроси. Белият цвят ще проникне във волята на хората, ще я кали. Като знаете това, не се страхувайте от мъчнотиите – те са привилегия за вас. Желайте добро на всички и си подайте ръка за обща работа.

Сега какво мисля – да насоча своята губерка срещу всички лоши мисли и чувства на свещениците, владиците и учените. Какво представлява моята губерка – обикновена игла, нагрята до 35 милиона градуса; срещу нея нищо не може да устои – и най-тежкото и голямо оръдие ще се стопи. Който изпита тази топлина, ще каже: "Братко, готов съм да се жертвам за теб".

Светлината на Новата култура ще произведе преврат в човека и тогава, ако младият момък срещне млада мома в гората, няма да я уплаши, както става сега, но ще я вземе под свое покровителство и ще оправи пътя й. Тя се е объркала, не знае откъде да излезе; той ще я успокои и ще й покаже правия път – това е човек със светла мисъл, благородно сърце и възвишена воля.

Желая всички да бъдете братя и сестри от Новото учение, да живеете един за друг с Любов, а не с насилие. Учението на Любовта, за което ви се говори, може да се приложи, но воля се иска за това.

Като ме слушат да говоря така, някои казват: "Този човек се е опълчил срещу владиците и свещениците. Какво иска от тях?". Нищо не искам, но имам работа с тях; аз им желая доброто и казвам, че ако не ме послушат, след десет години ще бъде късно. За всички свещеници и проповедници, които изопачават Истината в името Божие, е вече късно. За всички хора може да има извинение, но не и за духовниците. Всеки владика, свещеник или проповедник, който е злоупотребил с Истината в името Божие, за него извинение няма – това всички трябва да знаят. Никаква лъжа! Законът е строг, той държи еднакво отговорни всички, без разлика дали са мохамедани, будисти или християни.

От всички се иска чиста и възвишена мисъл. Казвате: "Да махнем този, онзи, да не ни пречат"; никого не можете да махнете. Бог е нагрял губерката до 35 милиона градуса и Христос иде с нея; към когото я насочи, тя ще му създаде голямо нещастие. Дали ще я насочи към известно общество или народ – не ги очаква добро; опасна е тази губерка – където мине, всичко ще стопи.

Питат: "Какво трябва да се прави с младото поколение?"; много просто – на младото поколение трябва да се дадат условия да се развива правилно. То се нуждае от безкористна Любов; от Мъдрост, която носи Светлина и Знание; от Истина, която освобождава. Младите имат енергия, имат условия за развитие; те са нови пъпки, които чакат времето да се пукнат и разцъфтят и ние ще махнем всички обвивки, които им препятстват – ние ще събудим вътрешния подтик в тях, ще им дадем условия да се развиват.

Ще кажете, че младите трябва да влязат в Църквата; не, младите трябва да се освободят от заблужденията. Ние желаем младите моми и момци да останат девствени по ум и по сърце, да се развиват под влиянието на Божествената светлина, да дадат добри цветове и плодове. За децата, за младите е Царството Божие, за тях мислим и се грижим ние. Възрастният, който е напъпил, цъфнал или вързал, не се нуждае от нас; ние му се радваме и му желаем да завърши своето развитие.

В човешкия живот има велики моменти, които трябва разумно да се използват. Не е време да плачете и да се вайкате, но да мислите и да работите, да цъфнете и да вържете добри плодове. Вашето спасение е във вас, не го търсете отвън. Не изопачавайте Истината. Погледна някого и той веднага ме пита: "Защо ме гледаш?"; виждам, че си болен, искам да ти помогна. Друг пък е нещастен, не живее добре с жена си – и на него искам да помогна, казвам му: братко, имам начин да ти помогна, да подобря твоя живот, имам специална рецепта за това. Казвам същото и на жената, и на децата. Имам рецепта, с която мога да помогна и на съдията, и на свещеника, и на учителя. В какво се състои тази рецепта – в Любовта, Мъдростта и Истината. Учителят трябва да обича учениците си като себе си. Свещеникът трябва да обича своите пасоми като себе си, да бъде истинолюбив; той не трябва да бъде като онзи свещеник, който ял кокошка на Велики петък и минава за благочестив. От всички се иска искреност, абсолютно никаква лъжа. Това проповядвам: без никаква лъжа, не допускам даже бяла лъжа – това значи да видиш Господа.

Какъв е смисълът на живота – да видиш Господа; това значи всички хора да се познаят, да се възлюбят като братя, да си подадат взаимно ръка. Земята е широка, просторна, всички хора могат да живеят разумно, в мир и съгласие. Това се изисква първо от духовенството, те са най-подготвените; след тях идват учителите, професорите, съдиите – те могат да възприемат Новото учение и да го приложат. Които от духовниците не са готови за новото, нека се държат за Църквата.

Ние не искаме да разрушим Църквата, ние няма да пречупим нито едно клонче от Православната или от която и да е друга Църква. Ние искаме да съградим нещо ново, да създадем ново разбиране. Тогава нека дойдат духовниците да сравнят старото, което те държат, с новото у нас: ние носим новото и в музиката, и в поезията, и в науката – в целокупния живот; ние носим новото в начина на хранене, в пиенето – във всичко; ние творим, градим във всички области. Само така ще се види грамадната разлика между старото и новото. Каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, такава е между старото и новото. Как ще се постигне новото – като напуснете стария живот на гъсеницата, т.е. като се откажете от лакомията, от заблужденията в живота. Ще се завиете в пашкул, където ще очаквате деня на вашето възкресение – превръщането в пеперуда.

"Видяхме Господа." Бъдете смели и решителни, да проявите благородното и възвишеното във вас и да го развиете. Не се страхувайте да изявите навън онова, което е вложено във вас, проявете го и в най-малки размери. Внесете Любовта, Мъдростта и Истината в света. Животът на един трябва да бъде подтик за другите. Който следва пътя на Любовта, нищо не губи – казано е в Писанието: "Който изгуби живота си заради Любовта, той ще го спечели". Казвате: "Добро е това Учение", но не разбирате дълбокия смисъл на стиха: "Ако изгубиш живота си заради Любовта, ще го спечелиш".

Питаш се възможно ли е ти, обикновеният човек, да жертваш живота си; може ли ти, един обикновен чиновник, адвокат, човек с няколко деца, да следваш Новото учение на Любовта? Че това е най-малкият опит, който трябва да направиш. Някой мисли да напусне света; светът не трябва да се напуска, но да се оправи, а за оправянето на света са нужни хора. Аз виждам, че между българските духовници има много способни хора. Колко способни владици има в света, колко войнствени хора има – генерали, учители, които могат да работят за Новото учение; и те не подозират каква енергия се крие в тях и се борят със своите заблуждения и противоречия, като си противодействат едни на други. Ако приемат Новото учение, животът им ще се обнови, ще се осмисли. Като не разбират това, хората се боят за Църквата и казват: "Църквата се руши, народът пропада". Казвам: българите отсега нататък ще живеят. Бог ги пита: "Ще Ме слушате ли вие?". Един ден и аз ще задам същия въпрос на българите: вие Господа ли ще слушате, или вашите свещеници и владици? Ако слушате Господа, ето какво ще стане: нивите ще раждат десет пъти повече, отколкото досега; лозята ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере – какво по-голямо щастие от това? Ако слушате владиците и свещениците, каквото посеете, едва семето си ще изкарате – кого ще слушате тогава?

Хората са дошли вече до положението да осъзнаят нуждата от Любовта, да се кланят на Бога на Любовта – при това положение всеки ще работи с Любов, а не чрез насилие. Който е най-съзнателен, той ще работи двойно повече; ако отиде на лозето, ще вземе най-голямата мотика и лопата. Такива хора са нужни днес, това изисква великият закон на Любовта. Който работи с Любов, само той ще бъде благословен, само той ще придобие светлина в ума, топлина в сърцето и сила на волята.

Вярвайте във възможностите на духа и на душата. Приложете Новото учение в живота си, за да можете и вие да кажете: "Видяхме Господа, чухме Неговия глас". И Моисей чу този глас, идещ от горящата къпина: "Чух гласа на Моя народ и слязох да му помогна". И вие, които слушате Господа, ще бъдете повикани от Него и като Го видите, пак ще чуете гласа Му. Готови ли сте да Му служите? Едни от вас ще отговорят: "Готови сме", други ще кажат: "Ние сме пътници, не се спираме в живота си"; какъвто и да си, ще изпълниш задачата, която ти се възлага, и в помощ ще дойде брат ти Аарон.

Желая всички да видите Господа и ще Го видите, уверен съм в това. И аз мога във всичко да се съмнявам, но не и че ще видите Господа – ще Го видите и ще Го разберете, ще възприемете Любовта, Светлината и Свободата. Като заживеете по новия начин, ще кажете: "Разбрахме всичко, защото царството на лъжата свърши вече, иде на Земята царството на Истината". Хората ще разговарят по нов начин, на разбран език – езикът на братството и сестринството в света.

11 март 1923 г., София.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube