Ако пребъдете в Мене

Ако пребъдете в Мен и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате, ще просите и ще ви бъде.

От Иоанна 15:7

Често се пита защо трябва да се вземе стих от Писанието, за да се говори. Безразлично е; вземете някой политически оратор или говорител – и той ще вземе някой стих за благото на народа: например може да говори върху намалението на данъците; друг говорител може да вземе стих върху народното просвещение, някой лекар ще вземе изречение върху някоя болест – как се изследва тя, някой техник ще вземе някой принцип за прилагане; така щото всички хора все вземат по нещо, върху което трябва да говорят.

Не мислете, че стихът съдържа това, което говорителят говори – не, то не се съдържа вътре. Ще ви попитам: когато някоя жена изпреде всички нишки от една ока вълна, тия нишки вътре във вълната ли са? Принципно да, но тази жена може да изпреде повече или по-малко нишки, по-дебели или по-тънки – зависи от нейното изкуство как ще изпреде вълната. Понеже тези нишки може да ги направи както си иска – червенички, жълтички, питам: тия краски вътре във вълната ли са? Това са неща, които може после да се придадат.

Сега някой иска да ни опонира, че всичко, което говорим от Писанието, трябва да се съдържа само там, и казва: "От Библията да се говори!". Как се прави попара? Ще се надроби хляб, ще се сложи сол, ще се полее с топла вода – един ред хляб, един ред сирене, хляб, сирене и т.н. Дойде баща ти, по същия начин ще направи попарата, дойде майката – пак по същия начин, дядото – и той по същия начин я прави. Но хлябът по същия начин ли трябва да се прави?

Когато дойде да разискваме върху Великата истина, която съгражда човешкия живот, методите, по които можем да се изкажем, са безбройни. Даже като дойдем до религиозните отношения, много съвременни религии човечеството вече е надраснало, те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега, но днешните религиозни хора мислят и искат да ни убедят, че формите на религията не търпят никакви изменения. Това не е вярно, неизменяем в света е само един Бог, а всичко друго се мени – така седи Великата истина и който казва обратното, той не разбира основния закон на Битието: да говорим Истината.

Разбирам, когато някой казва, че не трябва да се изменят нещата – но кога? Щом си беден, ти не можеш да измениш колибата си: не ти стига ума, не ти иде отръки, не знаеш как да я направиш и казваш: "Не може да се живее в тази колиба". Защо – защото си глупак, не ти стига ума. Но щом станеш силен, започнеш да печелиш, ще направиш голяма къща, ще сложиш по-здрави греди, по-големи прозорци, ще реформираш старата колиба. Започне ли умът ти да расте, душата ти да се разширява, сърцето ти да се облагородява, и колибата казва: "Господарят ми се е реформирал отвътре, затова и ние ще се реформираме отвън".

От две хиляди години съвременната Църква в какво се е реформирала? Например във веруюто "Вярвам в Единаго Бога" – в кой Един Бог? Какво трябва да разбираме под Един Бог? Вярвам в Единия Бог, Който гледа на всичките същества еднакво, без никаква разлика – както на мухата, така и на човека. Ще каже някой сега, че има противоречие. Да, противоречия съществуват, но само за ония индивиди, които не могат да мислят, а ония, които мислят, могат да примирят тия противоречия.

Между един жълъд в семка и самия жълъд има голяма разлика. Ако започна да ви доказвам, че този жълъд е равен на големия дъб, ще кажете: "Да, равен е, но му дайте необходимите условия; той съдържа в себе си всичките възможности за развитие" – и наистина, всичко е вътре в жълъда. Но помислете сега: ако ние дойдем до философията за смисъла на живота и запитаме защо Бог е създал растителното царство, някои ще ни отговорят: "За да поддържа живота на млекопитаещите животни"; донякъде те са прави. А защо е създал твърдата почва? – "За да поддържа живота на растенията". А защо е създал растенията? – "За да поддържа живота на човека". Е, тогава, по аналогия: защо е създал целия Космос – за да поддържа живота на хората. Права ли е тази философия?

Сега, това са отвлечени въпроси за философите, а хората на обикновената философия ги разрешават малко по-другояче – те казват така: "Да видим защо Господ е създал живота сега. Това, което съм аз, това тяло, което имам, този ум, ще останат хиляди и милиони години. Годините, които са минали, ние не знаем, но това, което сега носим, знаем; ние не се интересуваме от бъдещето, понеже и него не знаем, то е за малцина – за поетите, мистиците, ясновидците, които виждат напред работите – ние колкото виждаме, толкова и разсъждаваме; ние седим и разглеждаме как Господ е създал света и знаем как го е създал". Цели теории има какъв ще бъде животът в бъдеще, поетите го описват какъв трябва да бъде.

Поетите знаят как Господ създаде живота и какъв ще бъде, но при все това нашият живот е анормален. Тогава защо да не изучим сегашния наш живот какъв трябва да бъде? Вие били ли сте на гости у някои българи, когато правят баница – такава хубава баница със сирене, после полята с преварено мляко, пъхната малко в пещта и зачервена с прясно, хубаво масълце? От тази баница, след като си похапнеш едно късче, второ, трето, четвърто, стане ти тежко на корема, казваш: "Преядох". Питам: защо си преял? Преял си от обич към хазяина на къщата, за неговия хатър си преял. Е, разбира се, ако аз бих ви дал едно угощение от такива баници, след като свърша своята беседа, всички ще бъдете весели, устите ви ще започнат да мляскат със струните на вашата арфа и от всичко това ще се чува една такава музика в яденето, че даже онзи, комуто не се яде или стомахът е развален, като гледа, оправя му се стомаха. Сегашните лекари например казват: "Това да не яде, онова да не яде"; казвам: всеки, който има развален стомах, прати го при десет души със здрави стомаси и той, като слуша тази музика, ще оздравее. Сложете болния да яде при здравия – такъв е законът.

Христос казва: "Ако думите Ми пребъдват във вас". Кои са тия думи – Разумното в света. Кое е това Разумно – това, което може всякога да измени нашите състояния. Това Разумно, което може да измени едно твое състояние в даден момент, да разшири ума ти, да роди една нова идея, да даде подтик на сърцето ти и на волята ти, ние наричаме Слово – това определение е хубаво. Но ние, съвременните хора, имаме такива стари възгледи, отживели, не искаме да се простим с тях и мислим, че човек е венец на създанието, че той е подобие на Бога; всички мислим, че сме подобие на Бога. Направете един човек владика и той ще мисли, че е като Господа. Някои хора не се издават. И светът страда от това, че всички си мислят, че са като Господа, ала не са като Господа.

Разказват за знаменития генерал Вашингтон1: един ден, като наглежда работата на своите войници, вижда един капрал как заповядва на десет души да вдигнат една греда. Той вдига пръчицата и командва, ругае, вика наоколо: "Вие трябва да я вдигнете!", но те не могат да я вдигнат. Генералът съблича дрехите си, облича работни, подлага си рамото и вдигат гредата. Тогава попитал капрала:

— Защо вие не помогнахте?

— Аз съм капрал, не ми е позволено да вдигам.

— А аз съм генерал Вашингтон.

И сегашните вярващи, владици, попове, проповедници (да ме простят) са все капрали, командват навсякъде: "Този крив, оня крив, а само аз съм прав". За какво е крив – крив ли е за това, че гредата не се вдига или защото съм дошъл да сложа рамото си и да вдигна гредата? Трябва да сложим рамото си, за да се вдигне тази греда, която спъва съвременното човечество и нашия живот, да се махне тази живеница, то е първото нещо.

И как мислите – като дойде Христос, какво ще направи? Христос навсякъде сега слага Своето рамо и вдига тия греди на човечеството. Те не са от материален характер – има нещо, което тежи на човешкия ум, има нещо, което тежи на човешкото сърце, има нещо, което тежи на човешката душа. Всеки един от вас разбира тази горчива истина, защо да говорим за глупави работи? Но как ще се спаси човечеството? Като се вдигне умствената греда на човека, като се вдигне неговата сърдечна греда, като се вдигне гредата на неговата душа и се постави на мястото й.

Сега някои от вас ще ми кажете: "По-ясно да се говори", но слушали ли сте някой фонограф: като се завърти, отначало прави едно съскане, след време, като го слушаш, гласът започва да става по-ясен и по-ясен – нещата могат да станат ясни само отблизо, а не отдалеч. За говоренето: ако ви говоря от един или от няколко километра разстояние, няма да се разбираме, но ако дойда на един, два или три метра от вас, можем да се разберем – най-първо трябва да бъдем близо, за да се разберем. Но ако стои някой на километър разстояние и каже: "Защо не ми говориш ясно?", как ще стане – аз трябва да имам тръба, за да мога отдалеч да говоря, и пак няма да се разберем.

И сега питат: "Ти какво си?"; какво съм – не важи. Когато ученикът постъпи в училището, учителят няма да го пита: "Какъв си?", а "Разбираш ли предмета, върху който говоря?". Той може да е княжески син, даже може да е син на цар, но ако в него няма разбиране, за учителя много малко важи произходът му – за учителя важи неговото вътрешно разбиране. И сега ние седим и мислим от какъв произход сме в света. Не, за нас важи как разбираме, как учим. Произходът е много добър, но ако започна да говоря за него... Не всички деца, които се раждат от царска кръв, са царе; не всички деца, които се раждат от княжеска кръв, са князе; не всички деца, които се раждат от благородна кръв, са благородни. Не, не, има други закони, други условия, които определят това. Как тогава ще примирите тези два факта: в благородно семейство понякога се раждат отлични вагабонти (ако тази кръв е благородна, откъде е попаднало това семе там?), а много пъти в най-бедните семейства се раждат гении. Ние ги наричаме случайности и се учудваме. Не, това е великият вътрешен закон, който определя математически нещата, и ние, като не разбираме този закон, като не разбираме Божието слово, казваме: "Тия неща са така или иначе", но за съвременните интелигентни хора, които са отраснали, дошло е време да го разберат.

Ние не искаме да влизаме в стълкновение, да се борим, да изваждаме ножове, защото ако се борим, нищо няма да разрешим. Ако хората от едно общество са по-силни от ония в друго общество и набият, счупят главите и краката на слабите, мислите ли, че ще напакостят на умовете им – не, умовете им ще останат същите. Но има други, по-силни и от първите, и те ще дойдат, и ще има пак счупване на ръце, глави и крака.

Когато хората проповядват или говорят в каквато и категория да е – дали върху религиозен или обществен въпрос, целта им трябва да е абсолютно безкористна, да изкажат Великата истина тъй, както я разбират, за благото на своите ближни. А сега онези, които питат, и онези, които говорят, всички са заинтересовани – тогава как ще проповядват Истината?

Сега някои искат да ни обвинят, че това Учение, което се проповядва, разваляло народа. Не, не, да говорим Истината: онова, което разваля един народ, не произтича от самите говорители – те са израз на своя народ; какъвто е народът, такива са и неговите говорители; какъвто е народът, такива са и неговите духовници. Един народ създава своите хора според степента на своето развитие. Той ги създава тъй, както в един кошер се създават пчелите работници и царици.

Сега Христос казва: "Ако Словото Ми пребъде във вас". В света има и други фактори – не само българският народ е фактор, не само английският е фактор, не само френският, американският са фактори, такива е имало и в миналото: египетският народ например, а и много други – и те са били фактори. Един народ – това е един магнит, материален магнит, но когато магнитът привлича иглите към себе си, питам: силата в него ли е? Не, в това желязо текат други токове. Един народ е силен, докато тази Божествена сила тече в неговата кръв. И днешните италианци произхождат от римляните, но къде е техният характер – едно течеше в кръвта на тогавашните римляни и друго – сега: тогавашните бяха герои, а тези италианци са само сенки на геройството на римляните.

Друга сила има, която тече в кръвта на един народ, и докато тя тече, всеки трябва да използва това течение, което наричам прилив. Във всеки народ има прилив и отлив така, както в Природата през март се събуждат известни токове – има такива, които минават под земята и всички растения започват да растат, но само до двадесет и втори юни и няколко дена след това, после растежът започва да спира. Спре ли това течение, спира и всяко растене и всяко развитие. Сега, когато е време за култура и ние носим едно течение, има прилив. Днешните свещеници в България, българското духовенство, вместо да работят разумно, да използват това благословение, което Небето изпраща, искат да приведат в изпълнение разни планове, за да ни спънат. Трябва да разберат, че с това сами себе си ще спънат – това течение може да се отбие и тогава те ще останат на празно. Къде ще отиде – от България може да отиде в Чехия, може да отиде в Сърбия, може да отиде в Русия. Това течение може да се отбие, не мислете, че не може – ако вие не го използвате, други ще го използват, защото Писанието казва така: "Словото Ми няма да се върне при Мен, докато не принесе плода" – той е, който Бог изпраща в света.

Сега някои се съмняват и казват: "Ние сме избран народ, Господ ни е благословил"; да, Господ е решил да те благослови, ако си заслужил, но когато ти не искаш да използваш това благословение, то ще те отмине. Знаете случая с двамата синове на Исак2, Исав и Яков – първородният трябваше да приеме благословението, но го прие вторият, защото беше по-хитър. Защо Исав не прие благословението – защото се занимаваше с ловджийство, убиваше животни. А Яков какъв беше?

Съвременните религиозни хора трябва да започнат да мислят. Аз нямам нищо против тия форми, които съществуват, но те са изгубили онова вътрешно значение. Те трябва да се изчистят и да се създадат нови форми в света. Например каква трябва да бъде нашата форма за милосърдие? Вие минавате по пътя, виждате един беден, сакат, слаб човек и той ви се моли, а вие, вместо да му дадете едно петаче, разсъждавате, философствате: "Велик е Господ, колко чудна е Природата!"; утре, като ви се счупи крак, питате защо се е счупил, а когато другите си чупят крак, то е в реда на нещата. Като се счупиха хиляди крака за отечеството, хора измряха, питам: тия, измрелите като мъченици, подтикнаха ли този народ? Аз не казвам, че не са го подтикнали никак, но често даваме жертви не намясто.

И ние, съвременните хора, не сме се оправили още. Войната – това е жертва; ние сме хора, които вярват в една култура на човешки жертви. Вземете последната война: европейските народи принесоха в жертва повече от 25 милиона души. Имаше ли Господ нужда от тия жертви – нямаше. Едно време евреите принасяха само говеда, овце и гълъбчета, а съвременните хора показаха, че принасят в жертва на Бога и хора. Е, питам сега: при такава култура, при която се принасят хората в жертва, може ли да се говори за Любов? Добре е, ако тази жертва бе дадена съзнателно: ако всички тия 25 милиона бяха умрели съзнателно за човечеството, какво щяха да направят – те биха го издигнали четири хиляди години напред и ние щяхме да имаме една възвишена култура на Земята. Ако тия 25 милиона бяха се пожертвали съзнателно, бяха пожертвали имота си, живота си, всичко за тази цел, можеше да има смисъл. Но всички те умряха, без да подтикнат човечеството много напред, едва със 100 години го дръпнаха. Ето един метод, който е краен – такава грамадна енергия, на 25 милиона души, да се иждиви за нищо и никакво! И сега тия хора, вместо да съзнаят своите погрешки, търсят кой е виновен. Аз казвам: тия хора се пожертваха, без да се постигне онази велика цел, която се изисква. И Христос, Който иде на Земята, казва: "Не е този пътят, по който може да се угоди на Бога", а всеки човек съзнателно трябва сам да принесе живота си в жертва, благоугодна Богу, без да го заставят насила – това не е жертва. Прочее, аз не съм против жертвата, аз съм за жертвата, но нека всеки сам себе си доброволно да принесе в жертва.

И казва Христос: "Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мен..." – какво ще стане? Ще се изяви тогава Любовта, т.е. първото качество на Духа. А в какво седи тази Любов? Сега всички говорим за Любов, нали? В човешката и Божията Любов има две различни качества и те са следните: този, който те обича по човешки, в началото ще ти даде един хубав обяд, ще те облече с много хубави дрехи, ще ти даде и най-хубавото вино, но вторият път, третият, четвъртият... колкото повече минава, той ще започне да намалява, докато най-накрая дойде обикновеното. Тази е любовта – ще започне на ден с по стотина целувки, а след десет години няма да има никакви целувки; ще започне с хубави думи и излияния, поетически изречения, ще цитира еди-кой си философ или поет, а след десет години тия изречения ще изчезнат и вместо целувки ще има най-груби думи, които сега не искам да цитирам. Обаче в Божествената Любов процесът е обратен: там започват с най-малкото – как? Работил си цял ден, спечелил си пет лева; ще намериш един беден човек и ще му кажеш: "Братко, седни, заповядай както знаеш, този хлебец съм намерил, ето и солчица, двамата сладко ще ядем; ще ме извиниш, толкова имам, а в бъдеще, Господ е добър, повече ще спечеля и повече ще има". Ще седнете и сладко ще си говорите, само със солчица и хлебец; пуйки няма, шестгодишно винце няма, а, може би, само топла водица. У този човек има Любов. Но той забогатява повече, спечелва повече, сърцето му се разтваря, неговата трапеза става по-богата и най-накрая ще ви даде един царски обяд.

Сетне: в Божията Любов няма такива промени, както в човешката. В човешката любов всякога ще наблюдавате разлика между двама души. Ти обичаш някого, а той ще те гледа правиш ли разлика. Е, хубаво, като седнете на моята трапеза, аз мога да ви сипя по една отмерена лъжица супа в паницата – но онзи човек е голям, може да изяде две лъжици, а ти си малък, една ти стига. Ако ти съдиш по това за моята любов и кажеш: "Той не ме обича, защото ми сипа само една лъжица, а на онзи – две", това е грешка. Ако аз ти сипя две лъжици, можеш ли да ги изядеш – не можеш. И защо ти са тогава, като не можеш? Следователно това не е в реда на нещата. Любовта се състои в това, което в даден момент можеш да възприемеш, да асимилираш и приложиш.

Сега Христос казва: "Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мен, каквото попросите, ще ви бъде". Е, кой от вас не се е молил и не е просил, колко хиляди молитви сте изпратили досега на Господа в църквите и всеки ден правите същото, като казвате: "Господи, искам, искам!"; и Давидовите псалми досега милиони, милиони пъти сте прочели. Не е лошо, добро е всичко това, но еднообразните неща хипнотизират, а разнообразните неща оживяват, карат хората да мислят. Съвременният религиозен живот е еднообразен, животът на чиновниците е еднообразен – вземете всички чиновници, които са заставени да работят: те са уморени и като излязат, искат да си починат от еднообразния живот. Това еднообразие е убило умовете на хората и те не са способни на нищо, следователно най-първо ние трябва да се освободим от еднообразието в живота. И в дома мъжът е еднообразен, синът е еднообразен.

— Е, Марийке, какво ще сготвиш днес?

— Боб ще сготвя.

— А утре?

— Леща, супа, това ще готвя цяла седмица.

Десет-петнадесет яденета през цялата година и като му готви десет години все така еднообразно, Марийка вече не е същата; била е най-голямата красавица, но в тази кухня какво е научила – изгубила е красотата си. Тя казва: "Аз зная да готвя боб" – после гледам, че плаче. – "Защо плачеш?" Нейният възлюбен я кара да плаче, но и тя плаче като дете – гледаш я, текат четири реда сълзи. Тя плаче, но и той плаче: "Ах, тя иска за Великден костюм, какво да се прави, пък и шапка, трябват 2-3 хиляди лева, оттук-оттам трябва да се вземе". – "Ех – казва тя, – да се върне той вкъщи и костюм да няма!" И ние мислим, че сме хора християни.

Аз не говоря за езичниците, говоря за това, което става в България; същото става и в Англия, това са факти, които навсякъде стават. И сега седим при този живот и казваме: "Как ще се поправи светът?" – как ли? Първият ден ще готви мъжът, а вторият ще готви жената, третият ден ще готви синът, четвъртият ден – дъщерята; после пак ще се редуват: жената, мъжът и т.н. – ето така. Трябва да се освободим от еднообразието.

После, вземете турците: защо те не могат да мислят? Защото обичат еднообразието. Турчинът ще вземе три пъти да си измие ръцете; хубаво – то е отлично, Мохамед3 учи така, той обичаше чистотата; пет пъти на ден турчинът трябва да се мие. Е, това е еднообразие; измие се веднъж, дваж и чете същите молитви – и като му стане навик, турчинът се хипнотизира и казва: "Моята къща е седем ката нагоре и седем ката надолу, да става каквото ще".

Сега да дойдем и до най-видните културни хора, до политиците, и те говорят за "любимия" народ, за "брашнения чувал", оплакват народа си, защото бил обеднял. Но аз казвам: ако тия български министри биха отишли да орат земята – всеки един от тях да оре на нивата по два часа на ден или да копае лозето по два часа, и тогава да иде в министерството, за да разглежда делата, не щеше ли да бъде по-добре? И един владика, преди да разгледа едно дело за развод, най-първо да иде да покопае. Всички трябва да копаят и аз ще копая – това трябва да ни бъде едно правило. Когато ние започнем да копаем и да работим така, както Господ е създал света, ще поумнеем, защото ще влезем във връзка със земята и ще почувстваме страданията, които сме причинили на хиляди същества в нея. А сега нашите крака са обути с обувки и казваме: "Лицето му е почерняло, той е дявол, очите му са хлътнали, побеляла е главата му, а онзи е благороден човек, защото е беличък, очите му са весели". Но аз те питам: ако ти си една жена, ще се смееш ли, когато раждаш? Не, разбира се, ще отпадне твоето лице и очите ти ще хлътнат. И ако аз питам тази жена защо отпадна, ще каже: "Ти раждал ли си?".

Сега ние облазяваме тия хора, които не раждат; хубаво, но ще дойде време и те да раждат. Белият цвят трябва да се измени, да даде плод в Природата. Има закон, че може да цъфтят дървета, пчелите може да носят мед, но ако тия цветя не завържат, какво ни ползва това? Питам: ако това Божествено Слово, което иде сега от толкова хиляди години в света – от две хиляди години, – не се възприеме, какво ще спечелите? И вие, българите, от колко години сте християни? Аз изчислявам по закона на вероятностите и намирам, че откакто са приели християнството, сто милиарда пъти са споменали името Христово – и какво са спечелили българите от Христа? Ще кажат: "Христос ни даде малко земица" – да, но Христос можеше да ви даде нещо повече. Да се споменава Христовото име сто милиарда пъти и да има такъв малък резултат – това е един крив метод за изговаряне на това име.

И тогава питат: "Кой е Христос?". Аз нямам нищо против, повикайте който и да е български владика да произнесе името Христово и да видим резултата; да го произнесе както иска, за мен е безразлично, стига това да произведе резултат. Всяко едно име има сила, смисъл в себе си, има и резултат. Това име, което трябва да се произнесе, е Любов. Ще бъде безполезно в бъдеще да лъжем когото и да е. Трябва да слезем от троновете си и да отидем с една мотика да копаем на лозето, да вземем ралото и коня и да отидем да орем на нивата – това значи да слезем до положението на бедните хора и да покажем как трябва да се работи. Тъй както бащата и майката постъпват, а не като децата, така трябва да постъпват разумните хора – бащата и майката не карат първо децата да работят, но те започват.

По закон няма да любим, няма закон за Любовта. Аз не ви критикувам и не ви казвам как да се любите – ако имате Любов, то е за вас. Ако ме запитате: "Моята любов права ли е?", не мога да ви кажа, но в даден момент аз зная дали любя, или не; няма момент в моя живот, в който да не зная права ли е постъпката ми, или не, или за едно разположение, което имам, право ли е, или не; абсолютно зная обичам ли, или не, в каква степен и какви резултати ще даде тази Любов. Съзнанието ми показва каква е Любовта ми, зная това, за себе си го зная. И ако вие ме попитате каква е моята Любов, ще кажа: "Братко, да идем тогава и двамата при Любовта, да влезем в нейната пещ и ако и двамата еднакво издържим, тогава еднакво любим, а ако ти, като се нагорещиш, излезеш от пещта, значи любовта ти е малка".

Вземете някой съвременен човек – като му говорите за Христовото учение, той казва, че е малко прекалено, че има жена, деца, че религиозният живот е за стари години, а сега да си поживее. Но Любовта не говори така. Без тази Любов, ако вие трябва да раждате деца, синове и дъщери, как ще ги родите? Ако ги родите без Любов, ще бъдат едни, а ако ги родите с Любов, ще бъдат други. Любовта е, която ще определи качеството, стремежите, благородството на вашите синове; Мъдростта е, която ще даде формите им, ще развие техните способности, а Истината е, която ще даде методите как да работят.

Сега религиозните хора казват, че една майка ражда по Любов – по Любов като ражда, тя няма да се мъчи три дена, а ще ражда без мъки; с мъки раждат само грешните хора. Имаш едно лошо желание: искаш да си отмъстиш; години го носиш в сърцето си, лицето ти ще стане черно, защото зло носиш в себе си, но един ден все ще извършиш това престъпление. Ти си родил това желание, ти си родил едно дете, което е форма, живееща в Невидимия свят, един престъпник, създаден в Духовния свят, и този престъпник ще се роди на Земята.

И казва Христос: "Ако вие пребъдвате в Мен и думите Ми пребъдват във вас, каквото искате, ще ви бъде" – кое ще бъде? Ние ще знаем как да преобразим сегашния наш живот. Аз трябва да преобразя своя вътрешен живот, това е за мен. Като ходя между хората, забелязвам, че всеки е съсредоточил ума си в другите, гледа, че някой е богат, а той няма нищо. Не, всеки от нас трябва да обърне ума си към своето лозе, всеки трябва да копае своето лозе. "И ако думите Ми – казва Христос – пребъдват във вас." Този закон на Любовта ние можем да го приложим на опит – как? За Любовта има закони във физическия свят, ще я приложим тъй, както прилагаме светлината: има стъкла и хората знаят как да изпращат светлината през тях, как да я прокарват.

В бъдеще майките ще знаят как да прокарват лъчите на Любовта. Тия лъчи излизат от човешките очи. Ти трябва да видиш какви са лъчите, които излизат от очите на оня човек, който те люби – понякога от човешките очи излизат червени лъчи, понякога излизат портокалени, зелени, сини, жълти лъчи, понякога излизат бели лъчи и даже черни. Тия лъчи, които излизат от човешките очи, от човешката душа, упражняват различни влияния. Сега вие мислите, че наближава обяд, и на всички ви от очите излизат лъчи. А тия лъчи са отвън, от други същества около вас, те ви ги изпращат, но вие не ги виждате, влияете се и като се върнете в домовете си, някои ще бъдат разположени, а други – не. Някой ще каже: "Аз много добре разбрах беседата", а друг ще каже: "Имаше един господин, той ми препятстваше със своите влияния". Е, какво е неговото влияние – неговото влияние е, че не е разбрал Любовта.

Сега, в тази беседа аз ни най-малко не искам да се нахвърлям върху свещениците, но казвам една велика Истина – че в съвременната еволюция е настанал един период, в който човешките умове и човешките тела ще започнат да отслабват; тази неврастения, която съществува в цяла Европа, е едно отслабване на бялата раса и трябва да се вземат мерки – какви? Техният егоизъм е станал толкова силен, че отслабва нервната система. Всеки един е така погълнат от разни материални мисли, нашите умове са пълни само с мисли за къщи и пари, в нас няма нищо благородно и свещениците служат само за пари, а не за името Христово.

Аз ще ви приведа един пример, но ще ме извините, то е за добро. Дойде при мен една госпожа и ми казва: "Аз съм възмутена! Искам да ти разкажа нещо, което можеш да разкажеш някой път. Това се случи при започване на войната4 в една от софийските църкви, където отидох с всичкото си желание да се моля на Бога. Разбира се, свещеникът ми поднесе дискоса, извадих една златна монета, дадох я, но като се отдалечих, гледам – пред свещеника се натрупали много пари. Той отдели петолевките и двулевките, погледна ги и ги сложи в джоба си, а грошчетата и еднолевчетата ги занесе на своя другар". Е, питам: как ще служи този свещеник на Бога? Не го обвинявам – той за пари служи на Бога; ако промърмори една молитва, той не мисли за Бога, а колко пари ще му дадат; когато погребва някого, той мисли само колко пари ще му дадат. Всичко е за пари – и свещениците говорят, че имали морал. Къде е тук моралът, къде е тук православието, къде е благочестието? – "Ама на тия свещеници им трябват пари, трябва да живеят". Щом е така, свещеникът трябва да остави онзи, който се венчава, да даде колкото иска и да му каже: "Дай колкото обичаш!" – това е благородство.

Не е в мой интерес да им казвам, за мен е по-добре да ги оставя да си чупят главите, а не да ги поправям, защото като ги поправям, те ще се коригират, ще се покажат праведни и ще скрият греховете си. Не, не, ние искаме грехът съвършено да се изличи. Аз искам, когато срещна българския свещеник, да е безкористен и да свети лицето му; и владиката да бъде такъв – само тогава аз бих му подал ръката си.

Сега питат с коя власт говоря. Аз им говоря Истината и тази Истина един ден ще дойде да заговори, няма да мине много време. И казва Христос: "Ако Аз млъкна да говоря, тия камъни ще проговорят". Ако аз млъкна, целият български народ ще проговори, и най-заспалите българи ще проговорят, и не само българският народ ще проговори, но и всичките им говеда ще проговорят. Вие, които ме слушате, ще схванете тази велика Истина, тя ще проникне във вас.

Ние сме хора разумни и трябва да отворим сърцата си и умовете си, за да говорим Истината, срамота е за нас да лъжем. В очите ме лъжат, говорят неща, които ме отвращават, такова безобразие от лъжи не съм виждал. Ще дойде някой учен българин, някой политик, за да ме изпитва. – "Е, господине, казвам, кажи Истината наяве, няма какво да ме изпитваш. Ако е за изпитване, аз зная твоето минало и какво искаш, зная и онези, които са те изпратили, и тях зная, и какво мислят зная; аз искам да говорим Истината направо. Ако виждате нещо лошо в мен, кажете! Ако това, което е в моята стая, мислиш, че е за мен, половината мога да го разделя с теб; и цялата си стая мога да ти отстъпя".

Всички трябва да говорим истината, разбирате ли? И няма по-отвратително нещо от това един религиозен, духовен човек да говори лъжа и после да се извинява, че бил нервозен. На ония, които дойдат при мен, казвам: "Кажи какво искаш, но ако мислиш, че един ден аз ще го използвам, не ми го казвай. Каква нужда имам да нося твоите грехове – не, мен ще ме ползват само твоите добродетели, мен ще ме ползва само Любовта, която е в тях".

Ни най-малко не любопитствам да зная погрешките им, нито злорадствам, а само съжалявам в душата си, че тия български владици от 20 години не можаха да разберат Христа. Не мен да разберат, не, не, а Христа в себе си да разберат – да не лъжат. Ще каже някой владика: "Аз съм Го разбрал, но не мога да копая". Не, да идем да покопаем на лозето, двамата да вземем ралата, да впрегнем воловете и да изорем нивата – че ти владика ли се роди, та да можеш да проповядваш, а да не можеш да копаеш; ти поп ли се роди, да можеш да служиш в църква, а да не можеш да ореш и да копаеш? В света има само един владика, само един поп и само Него аз признавам – Той е Господ.

Понякога ми казват: "Ти си свят човек" – свят в какво? Свят е само онзи, който люби; не люби ли, никаква святост няма. Какъв свят човек илиотче святи – ако ти не можеш да любиш брата си, никаква светлина няма у теб; ти си свят, без да можеш да дадеш светлина на хората. Да жертваш себе си – разбирам, а да си свят и необикновен човек – не; необикновен е само Бог, а ние всички сме обикновени хора. В тази форма, в която сме, ние сме обикновени и от нас се изисква дълго време, за да се изменим. И Христос минаваше за Син Божи, но като Го набиха, носеше си кръста и Господ казва: "Сега, като си Мой Син, Който всичко може и изцерява, носи Си кръста". Можеше ли Той да го махне – можеше. Как мислите вие, Христос носил ли е кръста? Две теории има: един казват, че го е носил, а други казват, че не го е носил – как мислите вие?

Главното сега е да останат тия мисли у вас – необходимо е Истината да се загнезди в сърцата ви. Да любим Истината с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила – това е първото нещо, което е необходимо за българите, от най-големия до най-малкия. Второто нещо: българинът трябва да обича светлината, абсолютната светлина за ума, и да я желае с всичката си душа и с всичката си сила. После третото нещо: българинът трябва да обича чистотата на сърцето си и да я желае с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако можем да приложим тия три неща в България, за една година ще има една съвършено нова култура, за една година българите ще отидат хиляда години напред и не само това, но за десет години черепът на българина ще се измени и неговото лице ще придобие много правилен профил, правилен нос, ушите му ще се изменят, цялото му лице ще се измени, цялото му тяло и европейците ще дойдат да видят новия тип на българина, който само при Истината, Светлината и Чистотата може да съществува. А при сегашното разбиране на българина ще имаме сегашния тип, за който знаете как европейците се произнасят.

"Ако думите Ми – казва Христос – пребъдват във вас..." Но кой Христос? Не думите на Христа преди две хиляди години, а на Христа, Който сега ви говори. Мислите ли, че ако беше се изправил сега Христос пред вас, щеше да говори по друг начин? Той е казал: "Думите, които Аз ви говоря, не са Мои" и аз ви казвам същото – тогава каква разлика има? И казвам: думите, които ви говоря, не са мои, те идват от един Велик източник и аз ви ги казвам. Ако ги приемете, ще опитате, че са верни и истинни. Не са мои, не грешете душата си, не мислете, че съм някой "голям" човек. Не, не, едно нещо мисля: зная, че Бог е Любов; зная, че Бог е Мъдрост и тази Мъдрост не е такава, каквато учените мислят; зная, че Бог е Истина и тази Истина е малко различна от начина, по който хората я знаят; зная, че Бог е Правда и тази Правда е друга; зная, че Бог е Добродетел и тази Добродетел е друга.

Сега моите думи какво ще произведат във вас – вие ще седнете и ще кажете: "Какво иска да ни каже нашият Учител?". Аз искам да ви кажа: трябва коренно да се измените и да станете нови хора – хора на Истината, без лъжа, без никаква лъжа! Не да казвате: "Малко бяла лъжа", не – без никаква лъжа! Че може да лъжете, то е друг въпрос, то е една слабост, но на здравия човек не се позволява да лъже; на болните хора се позволява да правят неща незаконни, но на здравия човек не се позволява, той трябва да разсъждава правилно.

Сега ние сме се събрали тук в името на Божията Любов, събрали сме се в тази Любов – и какво мога аз да направя за вас, какво можете вие да направите за мен? Вие за мен много можете да направите. Българите, когато ценят някого, му носят ризи за подарък. Ако аз изцеля 100 души и ми донесат 100 ризи, ще имам ли време да ги нося? Българите имат закон: като изцериш някого, той ще ти даде нещо и трябва да го приемеш. Представете си, че излекувам хиляди души и ми дадат хиляди ризи, ще видите цял съндък с тях и ще кажете: "Този човек трябва да е много богат – толкова ризи!". Аз ще кажа: ще лекувам, а вие ще давате тия ризи на бедните, моите братя, които нямат, и считайте, че те за мен ще ги носят. А сега, като излекувам някого, най-напред ще ме повикат на гости и всички първо ще научат с какво се храни Учителя. Тиквички пържени не употребявам, сирене не употребявам и такива деликатеси, плодове, не, не; на вашия Учител малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, малко хляб, нищо повече – и ще се свърши въпросът.

Не е въпросът до ядене, а до Любовта – и най-пищната храна можете да имате, но ако нямате Любов, нищо не се ползвате. Когато седнем и имаме Любов, ще ядем сладко, ще се разбираме, макар да е и само бобец. С Любов ли е, то е най-красивото; нямаме ли Любов, това ядене е ненужно за мен. Сега аз изисквам от вас, които ме слушате, едно нещо. Знаете ли какво искам (много малко искам), то е като онзи български лихвар: на един дал пари назаем и му казал: "Няма да плащаш лихва, а само на грош по една пара всеки ден" и онзи, като не знаел да смята, казал: "Хубаво, по една пара". И аз ще ви кажа като онзи: по една пара на ден.

Спрете се, като се върнете у дома, и си кажете: "Ние употребили ли сме досега Любовта?". Прегледайте вашия живот – служили ли сте един ден на Бога тъй, че да сте извършили Волята Божия така, както Той иска? Претърсете и намерете един красив ден в живота си – да сте го употребили тъй, както Той иска. Изповядайте се чистосърдечно и искрено пред себе си, повдигнете си мислите и кажете: "Има ли един красив ден в моя живот, в който аз съм служил тъй, както Божията Любов изисква?" – какъв важен въпрос е този! Това искам от вас, можете ли да го направите? Като се върнете, всички, които ме слушате, още тази вечер го направете, не утре, а тази вечер. И аз мисля да го направя. Това преглеждане ще ми бъде най-приятното, защото ще зная, че вие разглеждате един от най-важните въпроси. Пък и аз с вас ще застана и ще кажа: "В моя живот има ли един красив ден, в който съм постъпил тъй, както Божията Любов изисква?". И аз ще постъпя със себе си с онази строга мярка на тази Велика Божия Любов: служил ли съм аз така безкористно с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила тъй, както този Велик Господ изисква?

Нека тази вечер ние да отправим умовете си, сърцата си и душите си към Бога, да произведем една велика вълна в света, да почувства Господ, че ние искрено Го търсим. И когато почувства това, Той ще ни отговори и тогава ще чуете онзи, Тихия глас, и като го чуете, ще имате един от най-приятните моменти, които някога сте преживели!

18 юни 1922 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube