ФАРИСЕЙ И САДУКЕЙ

 

А Исус им рече: Гледайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.

От Матея 16:6

Всичко изпитвайте: доброто дръжте.

Първо солуняном 5:21

 

Квасът е необходимост, стимул в живота – няма човек, който да е лишен от някакъв квас в себе си, всеки е заквасен с нещо. Злото не е в кваса, важно е какъв е резултатът от кваса. „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите“ – всеки е чел тоя стих и разбира какво значи да нарекат някого фарисей или садукей; това е външно разбиране на въпроса – когато искат да оскърбят някого по форма, дават му прозвището фарисей или садукей, обаче въпросът трябва да се разбира принципно.

В човек има две течения – течение на ума и течение на сърцето, следователно по ум той е фарисей, а по сърце – садукей. Изобщо фарисеите минават за набожни и правоверни – те са мярка за всяка истина, те са индуските брамини; какво означава на съвременен език думата брамин вие сами ще си преведете. Садукеите са хора на отрицанието – те не вярват в нищо. Фарисеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, мислим за Бога и вярваме само в Него“, садукеите казват: „Ние сме свободомислещи хора, не признаваме Бога“; фарисеите вярват в Бога, но вярват и в парите, садукеите не вярват в Бога, но вярват в парите. Макар че се различават във възгледите си, но и едните, и другите вярват още в силата на оръжието, в затворите, в шпионите – всеки, който се отклони от учението им, може да бъде осъден от тях на смърт, те казват за него: „Той е еретик, враг на държавата, на отечеството, на цялото човечество“. Фарисеите ходят на църква, палят свещи – когато минат край някоя църква, не я отминават, докато не се прекръстят няколко пъти; каквото говорят, не изпускат случай да споменат името на Господа най-малко десетина пъти – с това те се хвалят пред Господа. Садукеите се хвалят със своето неверие – където седнат и станат, навсякъде поддържат идеята, че Бог не съществува. Значи едните се хвалят с вярата си, а другите – с безверието си.

В посланието си към солуняните Павел казва: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“. И фарисеите, и садукеите имат добри и лоши страни – че има Бог в света, това е вярно, но Той не е такъв, какъвто фарисеите си Го представят; че няма Бог в света, и това е вярно, но не точно така, както садукеите казват. Ще кажете, че това е противоречие; наистина, това е противоречие, но когато твърдим, че Бог е всесилен, всеблаг, а същевременно в Негово име бесим, колим и осъждаме хората на чиста правдина, там ли е Бог – не; Бог не благоволява в смъртта и наказанието на хората и където Правдата отсъства, там не е Бог; не че Бог не съществува, но Той не може да съществува в умовете и сърцата на такива хора. Учението на фарисеите е стремеж на човека да се приближи към Бога по форма, учението на садукеите е стремеж на човека да се отдалечи от Бога по форма. Ще се запитате коя е причината за съществуването на тия две противоположни учения; за мен причината е ясна – какво прави момъкът, когато се влюби в някоя мома: той обикаля къщата ¢ по няколко пъти на ден, среща я, дава ¢ цвете – кръсти се пред нея, казва ¢: „Не мога без теб“; от време на време момата поглежда през прозореца и се усмихва – той не престава да обикаля къщата ¢, моли се. Казват за момъка: „Тоя човек е много набожен“ – да, фарисей е той.

В Пловдив имало две евангелски училища, мъжко и женско, те били едно срещу друго. Един от учениците на мъжкото училище, способен младеж, се готвел за проповедник. Според изискванията на Евангелската църква който иска да стане проповедник, трябва да се разкае и изповяда греховете си пред Бога, а за да го приемат за проповедник, трябвало да го следят, за да видят как живее. Забелязали, че той много плаче, и си казвали: „Тоя млад човек е достоен за проповедник – обича Христа, плаче и се разкайва за грешките си“ – да, неговият Христос е на прозореца на женското училище: той бил влюбен в една от ученичките на евангелското училище, постоянно поглеждал към нея и плачел.

Следователно когато кажат за някого, че е православен, аз зная, че неговото православие е на прозореца; за друг казват, че е евангелист – неговият евангелизъм е на прозореца; какъвто и да е човек по вяра или убеждение, той все гледа към някой прозорец. Защо човек става садукей – много просто: момата, която обича, го отхвърлила и се влюбила в друг; той казва: „Не се интересувам повече от тая мома, не искам да зная нищо за нея, за мен тя не съществува“; когато минава край дома ¢ и под прозореца, където тя поглежда, той плюе и отминава. Така постъпват много хора с Бога – докато имат власт, пари, те са фарисеи и казват: „Има Бог в света“; щом изгубят властта, парите и службата си, те казват: „Бог ли? Не искаме да Го знаем, не се интересуваме от такъв несправедлив Бог“; това са съвременните християни, те се смеят на езичниците, че вярвали в идоли, но аз не намирам голяма разлика между сегашните християни и едновремешните езичници – те се различават по форма, но не и по съдържание.

Влезте между християните, за да видите каква външна култура имат: влезте в софийските хали или в халите на който и да е европейски град, за да видите каква чистота и какъв порядък владее там и въпреки това късове от заклан добитък висят на куките – и след всичко това тия хора минават за културни, за християни. Аз не вярвам в такива свещеници и проповедници, които посещават халите, за да си купуват месо или агънца и кокошки, за да ги колят и ядат – аз не вярвам в чувствата на такива християни, в случая заставам на страната на кокошката, която казва: „Не вярвам в тоя свещеник, владика или обикновен християнин“. Който може да коли кокошка, може да заколи и човек – по принцип е така. Казвате, че не можем без месо – ако сме християни, трябва да ликвидираме с всякаква грубост, с всяко насилие.

Кой ще оправи света – нито фарисеите, нито садукеите, нито вярващите, нито безверниците; Господ не се нуждае нито от вярващи, нито от безверници – за Него е безразлично дали хората вярват, или не вярват. Ще намали ли, или ще увеличи светлината и топлината си Слънцето в зависимост от това дали вярвате в Бога, или не; Земята ще спре ли движението си от това дали вярвате, или не? И да вярвате, и да не вярвате, Слънцето ще свети и топли – то не грее само за вас, на Земята има същества много по-културни от хората. Има хора, които не ядат месо от рождение – никой не ги е убеждавал, те носят това убеждение вътре в себе си.

Питам какво благо е допринесло фарисейското и садукейското учение на човечеството. Грехопадението се дължи на тези учения. Някога е съществувала златна епоха, когато на Земята е живяла Първата раса – тя се е отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след четиристотин-петстотин хиляди години; Раят, за който се говори в Писанието, представлявал една величествена култура, която се отличавала от сегашната по наука, изкуство, техника, философия; тогава и Земята не е била като сегашната. Обаче с явяването на фарисейското и садукейското учения в света Земята претърпяла голям катаклизъм: през това време хората изгубили Божественото в себе си, изгубили Любовта и така пропаднала Първата раса на Земята; хората дошли до последната точка на своето падение – по-долу от тая точка не могат да отидат.

Трябва ли да се чудите защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада, и по-големи злини ще дойдат; когато минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят – кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. Къде е тоя ад – около вас и в самите вас; едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат. На ония, които са влезли в ада, са им нужни най-малко двайсет и пет години, докато излязат от него: ако тренът им е бърз, ще минат през ада за по-малко време; ако тренът им е бавен и машината повредена, ще останат по-дълго време там. Когато Христос дойде на Земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които могат да се пазят от потъване в гъстата материя на ада; Той ще подготви човечеството за Новия живот, затова дойде Христос и пак ще дохожда, затова са нужни и добродетелите – чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: „Пари тоя огън“ – пари, разбира се, в ада се намираш.

И тъй, и когато приемаме Бога, и когато Го отричаме, това са все човешки изкривени разбирания. Щом казваш, че вярваш в Бога, готов ли си да се пожертваш за Него и за ония, които Го любят, които ти любиш, готов ли си да се пожертваш и за ония, които Бог люби? Ако кажа, че Любовта на Бога е еднаква към всички живи същества, от най-малките до най-големите, ще ми възразите, че не сте съгласни с мен – защо не сте съгласни? Защото човек стои най-високо от всички живи същества. Вярно е, че човек стои по-високо от всяко животно, обаче по същество между човека и гълъбчето например няма никаква разлика – след време гълъбът може да стане човек, а човекът трябва да има стремежа на гълъба да хвръкне високо в пространството, да се храни със зрънца като него (гълъбът се храни с най-чиста храна). Ако вашият мъж беше гълъб, нямаше ли да живеете като гълъбите; и ако вашата жена беше гълъбица, нямаше ли да се храните и да живеете като гълъбите?

Казвате: „Сега толкова много плачем и страдаме“; пи¬там плачът спасява ли хората – от хиляди години хората плачат: мъже, жени и деца – всички плачат, но с плач никой не се е спасил, заблуждение е да мислите, че плачът ще ви спаси. – „Тогава кой ще ни спаси?“ Любовта, освен Любовта няма друга Сила, която може да спаси човечеството – това е абсолютна истина; ако някой каже, че друга сила, вън от Любовта, може да ви спаси, той не разбира Божиите истини. Казвам: ако има Сила в света, която може да спаси човечеството, това е Божията Любов; ако има Сила, която може да посочи правия път на хората, това е Вярата; ако има принцип, който да внесе Светлина и Знание в човешките умове, това е Божията Мъдрост. Значи Любовта спасява, Мъдростта прави човека мъдър и му посочва начин как да живее – вън от тези истини всяко друго учение е фарисейско и садукейско. – „Докажи това!“ Лесно ще го докажа: ако сега, когато ви проповядвам, имам предвид да събера от вас известна сума, за да построим църква, моите мисли и чувства не са чисти – в тях има нещо фарисейско. Колко трябва да плащаме на Слънцето, което грее отгоре, колко трябва да плащаме на майка си, която ни е родила и отгледала? Ако майка ми каже, че трябва да ¢ плащам и да се грижа за нея, защото ме е родила, тя не е истинска майка – под майка разбирам същество на абсолютно безкористие. Братът е същество на абсолютно безкористие, сестрата е същество на абсолютно безкористие – братството се основава на пълно безкористие; където има корист, никакво братство не съществува – това е принципен въпрос.

Като говоря така, някои може да се обиждат от думите ми – това нищо не значи. Ония, които обиждат Любовта, и аз ще ги обидя, а на ония, които не обиждат Любовта, ще дам своето целувание; ония, които обиждат Мъдростта, и аз ще ги обидя, а на ония, които носят Мъдростта в себе си, ще дам своето целувание. Казвате: „Който ни обижда, да му мисли!“ – вие да му мислите, няма защо аз да мисля. Кога мисли човек – когато работите му не вървят добре. Кога мисли жената – когато мъжът ¢ замине за другия свят: докато е жив, тя знае само да иска и да заповядва; щом остане сама, тя започва да съжалява за мъжа си, вижда, че друг като него не може да намери, и най-после си казва: „Трябва да се заема за някаква работа“. Както казва жената, така казва и мъжът; каквото решение вземе жената, такова взема и мъжът – добре е да се работи; значи човек започва да мисли, когато фалира. Според мен повечето хора са фалирали търговци, които обръщат тефтерите си, за да видят как да оправят сметките си, т. е. как да оправят света. Как ще оправите света, с изгнилите греди ли – здрави основи са нужни и яки, железни греди.

След всичко това ще препоръчват на хората да се хранят с месо. Аз говоря по въпроса за храненето от принципно, а не от вегетарианско гледище, смешно е да ме наричат хората вегетарианец; никакъв вегетарианец не съм – аз мисля върху първичната храна, която Господ ни е дал. Месната храна прави ли хората здрави и щастливи? – „Не ги прави, но няма какво да се яде“. Смешно е да се говори, че днес няма какво да се яде, че животът бил скъп – защо е скъп? Защото трябвало да се купува сирене, масло, зехтин, яйца – все скъпи продукти. Минавам през пазара и слушам как разговарят селянка и гражданка: последната иска да купи няколко килограма масло, селянката иска двеста лева за килограм, а гражданката намира, че маслото е много скъпо. От свое гледище тя е права, обаче нека си направи друга сметка, за да види колко евтин може да излезе животът ¢: днес един килограм жито струва четири лева, човек се нуждае дневно от двеста и петдесет грама жито – значи всичко един лев; оризът струва четиринайсет лева за килограм, сто грама дневно правят един лев и четиридесет стотинки; за огъня ще дадете един лев на ден – всичко четири-пет лева дневно за един обед. Сега колко лева изразходва един човек на ден – около петдесет-шестдесет лева; при това положение животът наистина е скъп. Важно е да се научи човек да яде правилно, да използва всичката енергия на храната.

Сега, не е важно как живеете и как се храните, важно е да не се оплаквате. Прилагайте живата математика в живота си. Лекарите казват, че ако не яде месо, човек отслабва. Когато майката ражда, не отслабва ли? Аз не се радвам на много угоени, нито на много сухи хора – радвам се на хора, на които умът и сърцето не са фарисейски и садукейски, радвам се на хора, които мислят право. Питат ме: „Твоето учение съгласно ли е с Православната църква?“; аз не признавам никаква Църква като мярка в Живота – аз признавам само Божията Любов и Божията Мъдрост. Сега съм в Божия дом и ще постъпвам така, както там постъпват; когато дойда във вашия дом, тогава искам-не искам ще правя това, което вие правите и което искате от мен. Майката заставя детето да прави това, което тя иска – учи детето си да яде това, което на нея е приятно; когато порасне, то казва: „Мамо, вие ме излъгахте, научихте ме да живея според вашите разбирания“. Когато умре, човек казва на родителите си: „Втори път няма да дойда във вашия дом“; майката пита за децата си: „Какво правят моите ангелчета на оня свят?“ – те казват: „Друг път няма да дойдем в същия дом“. Когато дъщерята започне да слабее и пожълтява, майката казва: „Хапни си, майка, месце, хапни си да се поправиш, да станеш бяла и червена, момците обичат червеничките“.

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Когато някои мисли ви смущават и произвеждат съмнение и подозрение във вас, търсете причината как и защо са дошли те и ги проверявайте. Когато се касае за болестите, вие определено казвате, че те са резултат на известни микроби; знайте, че в човека се загнездват ония микроби, към които той има известно предразположение – те стават съдружници с него и започват да черпят от неговите енергии, незабелязано той заболява и става тяхна жертва; невъзможно е да се загнезди в теб микроб, с който да не си в съгласие. Ако си в хармония с Божественото начало, невъзможно е да живееш в дисхармония с обкръжаващите и със себе си. Вложете в ума и в сърцето си идеята да възприемете Божията Любов и Мъдрост – да не сте нито фарисеи, нито садукеи: не твърдете, че Бог съществува, нито Го отричайте, но Той да живее във вас и с Живота си покажете на хората дали сте вярващи, или не.

Питат ме: „Вярваш ли в Бога?“; аз съм скъсал вече с вяр¬ванията – за мен е важно Любовта и Мъдростта да се въплътят в Живота ми. Какво се ползвам от моето Учение и от моите теории, ако спъвам всеки човек, който се издига; какво ще допринеса на човечеството със своите идеи, ако съм готов да подлея вода на всеки, който се изпречи на пътя ми; какъв хрис¬тиянин съм, ако сърцето ми се свива болно при срещата ми с един учен и разумен човек? Християнинът трябва да се радва на Доброто: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“; изпит¬вайте и Доброто, и злото, но задържайте само Доброто като условие за вашето повдигане – Доброто като принцип не е нещо отвлечено. Когато не разбират нещо, хората казват: „Това е отвлечена работа“; българите казват, че някоя мома е отвлечена – ако момата пристане на този момък, това отвличане ли е? Отвлечен въпрос е оня, който сме оставили на заден план; за да не е отвлечен, трябва да го поставим близо до себе си и да се заемем с решаването му.

Когато ви наблюдавам, виждам, че някои от вас ще излязат скоро от ада – какво ще правите, когато излезете от ада? Излизането от ада подразбира влизане в Новата култура; какво ще стане с вас, когато влезете в тая култура със сегашните си умове – ще ви върнат назад. Една опасност ви очаква: ако започнете да се изкачвате нагоре със старите си вярвания и възгледи, колата ви няма да издържи, ще се откачи и отново ще падне в ада – англичаните наричат това състояние backsliders, т.е. отпадане на Вярата. Причината за това състояние се дължи на скъсване на връзката между Божията Любов и Мъдрост и човешката душа. Няма човек в света – свещеник, владика, майка или баща, който като престъпи Божествения закон, да не попадне под състоянието backsliders – този закон действа безпощадно. Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно – никакви лоши мисли, чувства и действия; за да се приготви за тая култура, човек ще мине седемдесет и седем пъти през огъня и като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в Новата култура“. Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете“ – не е нужно само плач и разкаяние, но чистене трябва.

Казано е в Писанието: „Ако повярваш в Господа, ще бъдеш спасен ти и домът ти“; от друга страна е казано: „За да наследиш Царството Божие, трябва да се отречеш от богатството си, от майка си и баща си и най-после от себе си“. Един ден, когато стане тая промяна с вас, никой не трябва да забележи, че сте се изменили; а какво става сега – едва замислите известна реформа, всички я знаят вече: преди да се е осъществила, тя става известна на цял свят, така стана с четиринайсетте точки на Уилсън4; българите казаха: „Четиринайсетте точки на Уилсън ще оправят обърканите работи на света“, обаче това яйце не се измъти – процесът, който спасява хората и оправя света, е вътрешен, а не външен. Никой човек не е в състояние да измъти такова яйце, което да спаси света; всеки може да измъти такова яйце за себе си, но горко на оня, който оставя друг да мъти яйцето му – ако оставиш работата си друг да я мъти, ще се намериш отново на дъното на ада. Какво ти липсва сега, защо не седнеш сам да мътиш яйцето си?

Казвате: „Светът ще се оправи, когато се въведат нови реформи, а България ще се оправи, когато се смени правителството и когато ни дадат земи в Македония и в Тракия“; колко пъти досега българите са владели тия земи, оправени ли са работите им – не са оправени; колко земи владеят англичаните, оправени ли са всичките им работи – не са оправени. Казвате, че европейците са културни хора; културни са, но и те обират, колят и бесят, както и некултурните, само че по-деликатно – всички хора преследват една и съща цел, но си служат с различни средства и методи за постигането ¢. Паякът, вълкът и тигърът имат една цел – да удушат жертвата си и да изсмучат кръвта ¢, но методите им на действие са различни. За мен е безразлично кой ще ме удуши – в края на краищата месото и масчицата ми ще изчезнат; казваш: „Паяк ме ухапа“ – е, братко, паякът и вълкът са съдружници.

Сега, като ви наблюдавам, изглеждате много благочестиви, като че се готвите да тръгнете за Небето. – „Ако не сме готови, ще се приготвим“. Не мислете, че можете да ме излъжете, аз съм опитал и фарисейското, и садукейското учение – познавам техните плодове. Аз лекувам и фарисейството, и садукейството – приготвил съм един специалитет за тях, има едно лекарство, панацея, за лекуване на всички болести, то е хиляди пъти по-ефикасно от пенкилера. – „Да опитаме това лекарство, да видим какво е!“ Ще кажа само името му: Любов и Мъдрост. – „Ние не сме толкова глупави, за да не познаваме Любовта и Мъдростта – изпитали сме ги“. Вие имате само опитността на различни чувствания и мъдрувания, но не сте опитали още Любовта и Мъдростта – момък хване ръката на момата, на нея ¢ става приятно и тя казва: „Колко ме обича той!“; да, но той ще те изяде – така постъпва някой благородник с агнето: хване го, помилва го с ръката си, след това го пипне по гръбнака, за да види охранено ли е, и казва на жена си: „Това агне е вече за колене, добре е да го заколим“. Следователно всеки, който те пипа и глади по гърба, обмисля по какъв начин да забие ножа в гърлото ти – не вярвайте в културата на ножа.

Казвате: „Как да се проповядва Новото учение?“. Господ иска от нас да сме справедливи към всички беззащитни същества, колкото и да са малки. Дави се едно малко животно – спаси го. – „Аз не се занимавам с такива работи“ – а с какви работи се занимаваш? – „Искам да оправя България“. Ти ще я оправиш толкова, колкото всички българи я оправиха.

С един пример ще ви обясня как ще се оправи България. Това се случило в град Джонстаун в Америка: гражданите, за да си доставят удоволствие през зимата, решили да преградят една река над града, за да се пързалят; за тая цел издигнали висока бетонна стена – бент, и преградили реката. Няколко години наред се пързаляли, но при едно голямо наводнение бетонната стена се съборила, заляла града и две хиляди души се издавили. След нещастието гражданите съзнали, че не постъпили добре с издигането на бетонната стена, но две хиляди души отишли. Питам вие не сте ли запушили тая река в себе си – но като се събори стената, две хиляди души ще отидат. Сега когато стане някоя катастрофа, хората казват: „Хайде да преградим тая река, да направим и ние нещо“ – днес всички хора преграждат реки. Над града бент не се прави – ако искаш бент, направи го под града.

Ние не се нуждаем от учението на фарисеите и на садукеите – трябват ни хора с благородни сърца и умове, от нас се изисква живот на себеотричане, живот на добри дела. Казвате: „Мнозина са говорили като теб“ – да, мнозина са говорили, но аз съм последен; след мен тая стена ще се събори – знаете ли какво ще стане тогава? Не мислете, че говоря на шега – предупреждавам ви да махнете бента, не ви трябват пързалки: вие сте преградили омразата, завистта, всички лоши чувства, но казвам: братя, стената ще се събори, Джонстаун ще отиде. И сега ще се свикват свещениците на събор, за да ме съдят5 – докато стане това, стената ще се събори и Джонстаун ще отиде. Не се плашете от това, което ви говоря, то е за героите, а страхливите нека още си държат бентовете – оня, който иска да реформира другите, трябва да събори своя бент; като го събори, нека каже на ближния си: „Братко, аз свалих своя бент, свали и ти своя, защото голяма опасност те очаква“.

Казвам: да започнем с реформи – трябва да изправим злините на миналото: колко пъти сте се любили и мразили, колко пъти сте се затваряли и убивали, но има ли смисъл в това – няма абсолютно никакъв смисъл. Ще оправдаете ли вълка, който изяжда овцата, когато умира от глад? – „Ще го оправдаем“. Ще го оправдаете ли, когато изяде една овца, а деветдесет и девет удуши и ги хвърли настрани? Тогава как ще се оправдаете вие сами, когато през целия си живот сте изяли една овца, а сте удушили деветдесет и девет – нима сте дошли на Земята да бъдете вълци, само да ядете и пиете? Гладни няма да стоите, но смисълът на Живота не е в яденето и пиенето – от вас се иска разумност, за да реформирате правилно сегашния си живот. Вие може да бъдете щастливи още сега – как? Като бръкнете в устата си два-три пъти, за да повърнете нечистата храна, която сте приели – само така ще се освободите от всичко нечисто в ума и сърцето си. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа в името на великата Любов и Мъдрост, готов ли съм да държа страната на Господа?“; ако си отговорите положително, всичко ще се оправи – здравето ви ще се възстанови, Мирът ви ще се върне и животът ви ще се осмисли. Нека десет души от вас, които си хармонират по ум и сърце, предприемат тоя опит и наблюдават какъв ще бъде резултатът: щом са в пълно съгласие помежду си, те ще имат добър резултат – само така ще проверят истинността на моите думи.

Христос казва: „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите“ – тоя квас е заразил всички хора и трябва абсолютно да се изхвърли навън; Бог не се нуждае нито от правоверни, нито от кривоверни, срам е да се наричате такива; Бог се нуждае от хора, които могат да носят Неговата Любов. Като ви говоря за Любовта, вие си представяте любовта към вашите деца, към вашите братя и сестри; не, повдигнете се една степен по-високо от любовта, която имате. Да обичаш дъщеря си или сина си – това е естествено, да обичаш брат си или сестра си – това е естествено, да обичаш врага си – това е геройство. Как ще обичаме врага си: представи си, че някой ти направи най-голямото зло, но един ден Бог отнеме всичкото му богатство и го остави в положението на последен бедняк – такъв идва той в дома ти да иска помощ; ако ти го приемеш добре, нахраниш го, напоиш го и не му кажеш нито една дума за направеното от него зло, нито му се заканваш, ти обичаш врага си. Когато ноктите и зъбите на вълка опадат, може да го приемеш в дома си; докато ноктите и зъбите му стоят, докато не се е преобразил, дръж го далеч от себе си.

„Пазете се от учението на фарисеите и садукеите“ – това учение е обхванало целия свят, то е обладало науката, политическия живот, изкуството, музиката, целокупния живот. Ако мислите, че в науката ще намерите смисъла на вашия Живот, вие сте на крив път; друг е въпросът, ако употребите науката като средство за развитието на вашия ум – тогава сте на прав път. Ако приложите политическия живот за развиване на добродетелите си, на прав път сте; ако го използвате като средство за прехрана и за благуване, на крив път сте. Ако употребите религията за добри дела, на прав път сте; ако я употребите като средство за прехрана, за лични изгоди, на крив път сте.

Душата на всички хора трябва да се изпълни с възвишени и благородни стремежи – да служите на ближния си, на цялото човечество. Казваш: „Не мога да бъда полезен на другите, не мога да служа на човечеството“; всеки човек може да извърши голяма реформа в себе си – това се иска от него, то е предвидено. Откъде знаеш, че като завъртиш своя ключ, след теб няма да тръгнат хиляда души? Хиляда души като завъртят ключовете си, след тях ще тръгнат един милион хора. – „Ние не можем да направим това, не можем да оправим света“. Няма защо да оправяте света – ще завъртите ключа на вашите възвишени Любов и Мъдрост, ще изхвърлите навън всички лъжи, всякаква злоба и ще кажете: „Ние искаме да бъдем служители на Доброто, на Любовта и на Истината, да станем истински човеци“.

Сега ще ме извините, че ще издам една ваша тайна: като наблюдавам хората (и грешниците, и праведните), на лицата на всички виждам маска, която им придава благочестив вид. Някой пита:

– Как си?

– Много добре съм. Ти как си?

– И аз съм много добре, благодаря на Бога.

Това е актьорство – и двамата не са добре, а човек трябва да бъде естествен, душата му трябва да е пълна с Любов. Когато влезеш в някой дом, трябва да носиш благословение за всички: ако има болен в тоя дом, ще се впрегнеш на работа, ще изпереш дрехите на всички, ще изчистиш и наредиш къщата; ако се окаже, че тия хора нямат пари да си купят хляб, ще им донесеш малко брашно, за да си направят нещо, да задоволят глада си. – „Мога ли всеки ден да правя това?“ – ти го направи днес, защото си дежурен, а за утре не мисли; утре ще дойде друг дежурен, който ще изпълни програмата на деня. Казвате: „Когато дойде Христос, тогава ще изпълним каквото се иска от нас – сега сме още грешни хора, не може да служим на Доброто“ – не е така, с тая беседа съм решил да ви заставя да вършите Добро; помнете: няма да се освободите от мен – ще хвана всички хора за гушата и ще ги питам: „Готови ли сте да служите на Доброто, или не?“. Когато искаш да кажеш лоша дума, хвани се за гърлото; когато кажеш една добра дума, отпусни гърлото си. Ще кажете: „И теб могат да те душат“; ако кажа лоша дума, нека ме хванат за гърлото – аз ще благодаря и целуна всеки, който направи това с мен.

Новото учение, което ви проповядвам, е свързано с Името Божие, с Неговата Любов и Мъдрост. Любовта и Мъдростта са вложени във всеки човек – трябва само да се проявят, от проявата на тия велики сили във вас зависи разбирането ви за Духовния свят и връзката ви с него; никой човек не може да изпълни добре службата на майка и баща, на общественик или реформатор, ако тия сили не работят в ума и в сърцето му; няма две мнения по тоя въпрос – ако искате да бъдете силни, да разбирате Живота, въоръжете се с Любовта и Мъдростта, които единствени могат да произведат преврат във вас.

Аз не искам да постъпвате точно като мен, за големия котел е нужна много пара, за малкия котел – малко пара; направете малка реформа в себе си, но да бъде абсолютна – да няма две мисли в ума ви, да се колебаете дали сте постъпили добре, или не. В Новото учение – Учението на Любовта и Мъдростта – няма никакво изключение. Ако бих станал причина само за едно изключение в законите на Любовта и Мъдростта, бих се превърнал на въглен – няма същество на Земята, което да е изопачило тия закони и да не е станало на въглен; ако и вие изопачите тия закони, ще станете на въглени, а ако ги изпълните – ще се превърнете на диаманти. Казвате: „Тежка работа е тая“; не е тежка, тя е по-лека от това, което вие вършите – вие вършите много по-тежки работи от Учението на Любовта и Мъдростта.

Аз не ви говоря за охолния живот, но казвам, че както живеете, ще имате големи мъчнотии – това не трябва да ви плаши, но бъдете будни, за да използвате мъчнотиите за своето развитие и облагородяване. Мислили ли сте някога защо са ви дадени ръката, лактите, юмрука? Ще кажете, че юмрукът ви е даден за удряне, лактите – за блъскане, когато искате да си пробиете път; не е така – ръката е дадена на човека да носи с нея благословение и помощ на страдащите; ръката е дадена не да подписва смъртни присъди, а да ги отменя, да гаси пожари, да помага на болни, немощни и страдащи. Днес много хора използват ръката си не намясто – с нея убиват, колят, удушават, след това спокойно казват: „Еди-кой си човек умрял“; не е умрял той, но в устата му сте пъхнали кърпа, за да не вика, и сте го задушили. Колко умрели хора виждам да се движат по улиците, колко живи виждам да носят на гробищата – пъхнат по една кърпа в устата им и ги занасят на гробищата; ако кажа, че тия хора не са умрели, ще ме считат за луд. Когато срещна такъв умрял, казвам му:

– Мълчи си сега; когато дойдеш втори път на Земята, ще живееш по закона на Любовта и Мъдростта и никой няма да посегне върху теб.

Той казва:

– Тежко, много ми е тежко!

Едно време ти пъхаше кърпи в устата на хората, сега опитваш резултата на това, което си правил. Сега и на вас казвам: ако не изпълните закона на Бога, ще ви турят кърпи в устата и ще казват за вас: „Бог да ги прости!“.

Какво трябва да се прави сега – фарисейското учение да се превърне в Любов, а садукейското – в Мъдрост; както учените превръщат водата в пара, а енергията на парата – в електричество, така и вие трябва да научите тоя велик закон за трансформиране – да превръщате злото в Добро. Не е лошо нещо злото, но кога – когато се използва като сила за трансформиране на всички отрицателни сили в Добро. Павел казва: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“ – поддържайте Доброто както в себе си, така и във всички хора. Знаете ли какво щеше да бъде, ако София представляваше висок духовен и умствен център и всички софиянци отправят ума си към Бога, към всички души в света, към всички добри и праведни хора по Земята – работите на България щяха да се оправят много скоро. Какво правят българите днес – изпращат комисии в Англия6, дано някак се оправят работите им; с комисии нищо не може да се постигне, англичаните от време на време им отварят по едно малко прозорче, откъдето иде малко светлина – в това отношение англичаните приличат на банкери, които колкото повече дават, толкова повече вземат. Бог е поставил българите натясно, за дасе научат да мислят право – всеки сам трябва да се изправи.

Казвам: не очаквайте от никого нищо; бъдете доволни на това, което Бог ви е дал – уповавайте само на Бога; бъдете вътрешно силни, дайте ход на вътрешния подтик в себе си, който може да оправи всичките ви объркани работи. Казвате: „Не можем да направим това“ – как можахте да направите толкова неща на фронта, там бяхте герои. Ако кажем на свещениците да изпълнят закона на Любовта, и те ще кажат като вас – че не могат да го изпълнят; не е вярно, че не могат да го изпълнят, но не е в интереса на Църквата. Когато отиваха на война, в интереса на Църквата ли беше това, какъв е интересът на Църквата – да се проповядва Любовта и Мъдростта в тяхната пълнота. Ще кажете, че трябва да се вярва в Църквата и нейните служители – вярвайте в Живия Господ, в Живите Любов и Мъдрост, които ни дават Светлината и великите блага на Живота.

Бъдещето носи едно чудо за света: вярващите ще станат безверници, а безверниците – вярващи; ония, които са в Царството Божие, ще бъдат изпъдени навън, а тия, които са вън, ще влязат в Царството Божие – това се очаква да стане на Земята. За да не ви изпъдят от Царството Божие, излезте преждевременно, за да помагате на братята си, които искат да влязат вътре – Христос иска да ви види с безверниците и заедно с тях да влезете в Царството Божие, Той казва: „Синовете на Бога ще бъдат изпъдени от Царството Божие“ – като знаете това, кажете в себе си: „Господи, искам да бъда в света, да работя за по-малките си братя“. Казваш: „Господ е добър към мен“ – Господ е еднакво добър към всички, но нашите отношения към хората не са еднакви и отношенията на всички хора към Бога не са еднакви. Когато кажеш, че Бог не е добър към теб, причината се крие в лошото, на което си дал път в себе си – когато види това, Бог те натисне и започва да те разтрива; Бог ще разтрие всички хора, всички народи по лицето на Земята – няма да остане на Земята човек, на когото коремът да не се изпразни.

Желая на всички да заживеете според закона на Лю¬бовта, да се възстанови между вас пълна хармония и един¬ство. Когото срещна на пътя и видя, че не е в хармония с Любовта, ще го хвана за гушата – решил съм да си служа с бързата процедура, ще действам бързо, както постъпват крадците с богатите. Влиза такъв родолюбец в дома на един голям богаташ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството или за народа“ – богаташът се замисля и казва: „Имам жена и деца, има за кого да се грижа и кого да поддържам, при това жена ми не е съгласна да давам пари навън“ и след дълго колебание дава една малка сума на просителя; някога при богаташа дойде един апаш с револвер в ръка и му казва: „Готов ли си доброволно да дадеш една голяма сума за нашето дело – ако не дадеш нещо доброволно, ще платиш с живота си“ – богаташът веднага изважда кесията си и брои колкото му искат; когато си излезе апашът, той казва: „Слава Богу, че не ме уби“. Когато насочва револвера си срещу богатия, апашът казва: „Ти, разбойнико, който никога не си изпълнил Божията воля, давай скоро каквото ти искам“; богатият дава сумата, която му искат, но после завежда углавно дело за изнудване – а че той е изнудил стотици хора, не мисли за това. Ти завеждаш дело против някого, но не знаеш, че на Небето има заведени много дела против теб – как ще отговориш за тия дела? Всички ще бъдете съдени, всички ще бъдете душени – това е една велика истина, която всички ще проверите.

Небето и Земята ще преминат, но законите на Божията Любов и Мъдрост ще се приложат; да служиш на тия закони, това значи да чувстваш, че нещо те закриля и повдига – когато всички почувстват това, те ще оказват добро въздействие на обкръжаващите. Днес, когато се съберат двама-трима души, веднага образуват партия, други двама-трима образуват друга партия; мъжете образуват една партия, жените – друга партия. Много партии има в България и всички мислят, че разрешават важни въпроси – долу вашето партизанство! Като ме слушате да говоря, казвате: „Чакай да видим още какво ново има да ни се каже“ – новото е, че ще ви дам едно угощение: ще дойдете в моята гостилница, ще съблечете дрехите си, ще събуете обувките си, аз ще ви дам нови дрехи и нови обувки и сам ще ви прислужвам да се нахраните; след това ще ви дам по една целувка и ще кажа: „Братя, искам и вие да постъпвате по същия начин – само така ще имате моето благословение, както и благословението на всички добри и праведни хора“. Този е пътят, който Христос открива за човечеството, в тоя път ще срещнете Христа, Който ще ви каже: „Дерзайте, Аз Съм с вас“; да не ме разберете криво – Христос е вътре във вас и вън от вас, търсете Го в Светлината, която е вън от вас, и ще Го намерите.

„Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.“ И днес Христос казва: „Изхвърлете фарисейското и садукейското учение от сърцата и умовете си – Аз ще се вселя във вас и Божието благословение ще дойде върху вас“. Като се върнете по домовете си, всички ще почувствате това благословение – едни по-скоро, други по-късно: едни след десетина години, а други – след двайсет-трийсет години, но няма да остане човек на Земята, който да не почувства това благословение. Ще дойде ден, когато думите, които ви говоря, ще светят и горят, а вие ще играете ръченица. Хубаво нещо е ръченицата – и в Доброто има игра. Защо играят само здравите, според мен и болните трябва да играят – аз бих желал всички хора да играят. Някой казва: „Утробата, умът, сърцето ми заигра“ – играта е отлично средство за тониране. „Сега не ни е до игра!“ – докато сте в злото, не трябва да играете, но щом влезете в Доброто, и на млади, и на стари препоръчвам да играят; има игра на карти, на пиано, на цигулка – на всичко играйте, но така, че вашите ум и сърце да бъдат бодри и весели.

Сега да не останете с мисълта, че като ви срещна на пътя, ще ви удуша. Ако видя, че в гърлото си имате цирей и умирате, веднага ще бръкна в устата ви, за да пробия цирея, а ако сте настинали, ще ви разтрия. Казвам: всяко ваше действие трябва да бъде за Добро.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че половината от вас сте герои – казвате: „Убедихме се вече в това, което ни се говори“; другата половина казва: „Да си помислим малко“ – може да мислите колкото искате, дадох ви срок от хиляда години; ако искате, още днес може да се заемете за работа, ако искате – може и по-късно. Фарисеят и садукеят трябва да излязат вън от вас и всеки да мисли Добро за брата си и за сестра си: геройство е да ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давам подаръци – понякога една обида струва повече от една целувка. Например някой е изгубил съзнание и припада; за да го свестят, удрят му плесници – в тоя случай плесницата е за предпочитане пред целувката.

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Приложете Любовта в сърцата си, а Мъдростта – в умовете си, освободете се от старите вярвания и заблуждения, освободете се от миналото и започнете да обработвате новите си добродетели; бъдете герои, за да проявявате искрено своите мисли и чувства – не казвайте, че сте решили да бъдете искрени и добри, но проявете Доброто. И когато дойдете в моята гостилница, не носете пари – който носи пари, ще го арестуваме; в Царството Божие парите са проклятие, а в живота – средство. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с парите, да ги извадите от умовете и сърцата си; на тяхно място поставете Любовта и Мъдростта и уповавайте само на Бога – няма по-голяма гаранция от Божията сила, няма по-голяма радост за вас от това, че Живият Бог всякога ви обича. Докато уповавате на Бога, всички ще бъдете учени, ще работите с Радост и Веселие, а ръката ви ще прави само добри дела. Да бъдеш невежа в сегашния век – това е непростимо; желая ви да бъдете мъдри, учени, с благородни и чисти сърца, с чиста кръв – работете, за да придобиете каквото ви е нужно. Казвате: „Достатъчно ни е знанието, което имаме, достатъчно сме учили“ – вие още не сте придобили нужното знание, отсега нататък ще го придобиете. „Чели сме Библията“ – чели сте я, но още не сте я разбрали, не сте посели нейните принципи, вие не сте разбрали живота на пророците и апостолите; тия, които са писали Свещената книга, присъстват между вас и казват: „Ние вложихме живота си в тая Книга“. Вярвайте във всеки, който е вложил живота си в изграждането на великото Божие дело.

Христос е слизал много пъти на Земята, а не само един път, затова Той казва на учениците си: „Идете и проповядвайте Словото Божие, Аз ще бъда с вас до скончанието на века“. Църквата казва, че Христос седи отдясно на Отца – не, Той работи с всички хора заедно, най-добрият работник е Христос, Той донесе на света Учението за Любовта и Мъдростта. Който е попаднал под Неговата ръка, мъчно може да се избави: ако някой каже, че е срещнал Христа, ще го питам каква промяна е станала с него – каже ли, че не се е променил, това показва, че не е срещнал Христа. Може ли плодът да се пече на Слънце и да не узрява – може ли човек да се храни с Божията Любов и да не стане благороден?

Не се самозаблуждавайте, освободете се от заблужденията. Аз обичам Истината, аз виждам нещата в строго определени, математически отношения. – „Значи виждаш и нашите слабости“ – не се занимавам със слабостите на хората, те стоят под мен, не ги виждам; не се занимавам и с дребнавостите на живота, аз се занимавам само с Доброто – кажат ли ми за някого, че е голям вагабонт, отговарям: „Не съм проверил това, не зная, не го виждам такъв“; душата на тоя човек е добра, но в ума му става нещо неправилно – той е благороден, но слугите му вършат лоши работи, следователно вие трябва да се заемете да му помогнете.

Сега вие мислите, че ще ви преситя, и си казвате: „Ние искаме да ни кажеш нещо съществено – как може да се оправи България“. Божественият свят е оправен, но вашият не е още оправен; няма да минат много години и вашият свят ще се оправи. Вложете повече Вяра в Живия Господ – нека възкръсне Той в душите ви; идат вашите Ангели отгоре, за да вдигнат камъка от гроба ви и да кажат: „Лазаре, излез вън!“ – когато ви извикат, ще ги послушате ли? Лазар чу тия думи и веднага излезе вън, където свалиха плащаницата му.

Последното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излез вън!“. Сега и на вас казвам: излезте от гробницата на фарисейството и садукейството и влезте в Божествения свят на Любовта и Мъдростта; снемете плащаницата от себе си, тогава ще видите лицето на Божиите Ангели и всички ще се зарадваме – и вие, и аз.

20 март 1921 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube