Синът Божи

Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде сина своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, но да има живот вечен.

От Иоанна 3:16

Може да се каже, че от съвременните книги, ако искате да разберете някой автор, трябва да прочетете въведението, то е най-интересно; т. е. според степента, в която ние, съвременните хора, се намираме, въведението на Живота е най-важно. И тъй, встъплението, или въведението, на Живота как ще го определите, кое представя въведението на сегашното битие, или на сегашния наш живот? Аз ще ви кажа, няма да ви оставя в тъмнота – има три неща важни в Живота: няма по-необходимо нещо от яденето, то е предисловието на физическия живот; следователно каквато философия и да имаш, каквото и да разискваш – това било, онова било, след като се наядеш, то оставя най-приятно впечатление. Разбираш една философия – тъй казал Кант22 или някой друг, но като си похапнеш, казваш: „Тъй разбирам, че животът има смисъл“; ама в църква си ходил, там еди-кой си свещеник служил, еди-кой си проповедник си слушал – всичко това е хубаво, но като дойдеш да си похапнеш, казваш: „То е най-хубавото!“; следователно това е необходимо. Аз го наричам въведение на подсъзнателния и съзнателния живот и това въведение е толкова интересно, че от осем хиляди години, откакто хора сте станали, все го учите, четете го, прочитате го; четете, прочитате и мъже, и жени, и всички, и още не сте го проучили, защото ако бихте го проучили, щяхте да го свършите, но още не е свършено.

Сега, ако това въведение на Живота е толкова важно, че толкова хиляди години се искат, за да го проучите и разберете, каква ще бъде първата глава на Живота? Аз ви давам само символи да мислите. Яденето – това е първото въведение на Природата, най-необходимото дело. А най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето; музиката е въведение на умствения живот и човек, който не знае да пее, той е „изгубена Станка“23. Сега ще ме извините, аз вземам това сравнение, което казват българите, в неговия добър и разумен смисъл – човек, който е престанал да яде, да пее, да се моли, е Станка без баща, майка и родство. А най-великото в света – това е молитвата. Следователно най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, а най-великото е молитвата – тя ни свързва с Бога, с това Вечното вътре в себе си, което ни дава смисъла. Пък молитвата е въведение на Божествения живот. Тъй че в света има три въведения: въведение на яденето, въведение на музиката и въведение на молитвата. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим?“; ще четеш това въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.

Спира се Йоан и казва: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“ – това не е един акт само на чувствания, това е един акт на най-възвишената Божествена мисъл.

„Който вярва...“ – а Вярата е принцип на ума, едно състояние; за да го минете, вие трябва да сте минали вече през първото предисловие на яденето и да сте влезли във второто предисловие на музиката – тогава можете да разберете, че Бог възлюби света. Когато Любовта се яви, човек веднага почва да си тананика; всяко същество, колкото и малко да е, прави усилие да покаже какво е пеенето – то започва да пее, за да разбере смисъла на Новия живот. И тъй, ще ядете, ще пеете и ще се молите, но това не мислете, че е същността на Живота – това е въведение, встъпление само на Вечното.

И тъй, аз говоря за онази Вяра, която е създала човешката интелигентност. Аз няма да говоря за спасение от страх, от болести, не – под спасение се разбира да се придобият ония условия, да се живее един разумен живот, да се освободим от всички страдания, понеже вие имате страдания и не знаете причините. Кои са причините? За мен причината е ясна: боли ви главата, боли ви стомахът, боли ви кръстът, имате сърцебиене, сърцето ви боли – за мен причината е ясна, тя не е в самото сърце или в главата, тя е отвън; тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с ония велики закони, които регулират Битието, законите, които регулират Разумния живот: щом твоята глава не е в съгласие с ония течения на ума, ще имаш главоболие; щом стомахът ти не е в съгласие с теченията на храносмилането, ще имаш болки в стомаха, това показва; ако те боли сърцето, показва, че твоето сърце не е в съгласие с ония желания на съзнателния душевен живот и т. н. Значи в Природата има една Разумна жива сила, която действа по разнообразни начини; тази сила индусите я наричат tattvas – санскритска дума, която значи жива енергия, която прониква цялото пространство и е основа за движението на всичките небесни тела, и е причина за произвеждане на всичкия живот във Вселената; от тази tattvas, татвическа енергия, праната е едно видоизменение; и онзи научен начин да използват тази жива енергия индусите го наричат pranayama.

Сега, Йоан казва: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго“; света възлюби, „за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“. Синът – това е Висшият разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва, Разумният живот е, в който човек трябва да вярва, да го възприема и да го приложи. Защото между знание и действителен живот има една междина – да знаеш е едно нещо, а да приложиш и да преживееш – то е друго; щом имате знание, казвам: то е първата стъпка – наял си се, чел си само първото въведение; второто нещо – ще пееш; на трето място какво трябва да правиш – ще се молиш. Ако си разбрал дълбокия смисъл на Живота, ще се качиш Горе; пък ако не, пак ще се върнеш при ядене, музика, при молитвата; ядене, музика, молитва – и все тъй ще обикаляш, а то е най-приятното в Живота, което трябва да се върши.

Сега, значи Бог, за да възлюби света, имало е нещо в този свят – какво ще възлюби в света? В света са всички ония духове, които са излезли от Него; и изпрати Любовта Си, за да може да повярват, т. е. да приложат този принцип, за да имат Вечен живот. Това е Божественото желание – да направи всички безсмъртни, както е Той; но безсмъртието не се дава отвън – като станеш безсмъртен, Йоан казва: „Трябва да повярваш в Неговия син“, а Неговият син е израз на всичката Божествена Мъдрост, която е скрита в Него – това не може да разберете; когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие Вечния живот като възнаграждение.

И тъй, някой казва:

– Ти вярваш ли в Христа?

– Да.

– Вярваш ли в Сина Божи?

– Вярвам.

– Ревматизъм имаш ли?

– Слава Богу, намира се на двете рамене.

– Глава боли ли те?

– Хваща ме по някой път.

– Сърцебиене имаш ли?

– И от него не съм се освободил, но пак имам вяра, не съм като другите хора.

Това е едно обикновено вярване, аз не говоря за обикновено вярване – тази обикновена вяра, ние свършихме с нея и започваме с необикновената Вяра; а необикновената Вяра никога не пита: „Как може да бъде това?“, Никодим беше, който питаше как може да бъде това. А Христос какво му отговори – „Ти си учител израилев и не знаеш ли това? Не заслужаваш повече да ти разправям“.

Следователно трябва да имаме едно велико, дълбоко разбиране – да сме разбрали защо трябва да ядем, да пием и да се молим. Яденето, казвал съм и друг път, е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго, яденето е трансформиране на грубата енергия в умствена; след като се наядеш, ще започнеш да пееш – по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна. А що е молитвата – и тя е закон за трансформиране на умствените енергии: защо трябва да се молиш – за да можеш да бъдеш силен; защо трябва да пееш – когато войниците пеят, всички се въодушевяват, герои са; уплашат ли се, престанат да пеят. Турците казват: „Плюйте на краката си, идат вече“ – кои идат? Кавалерията! Щом има песни, пушката се държи, а инак, щом престанете да пеете, бягане има в света; следователно музиката сама по себе си е едно средство да премахне оная меланхолия, когато хората казват: „Животът няма смисъл“. Изучете първото въведение на Живота – яденето; в това ядене е скрита една Велика Божествена сила.

Ако аз положа една хубава мастилница на масата си, имам и перо, и един лист (да кажем, че не сте запознати с това изкуство – писане), аз топя с перото и започвам да драскам; изпразни се мастилото, пак потопя – драскам, топя – драскам, а вие ще кажете: „Този човек ту в мастилницата бръква, ту драска, изчерни цялата книга“, обаче в това драскане има един вътрешен смисъл. Ако вие започнете да анализирате мастилницата, после да синтезирате перото, да видите перото и книгата и да мислите, че сте научили истината какво се крие в написаното, нищо няма да научите – тайната, която съм вложил, не е нито в перото, нито в мастилото, това са само условия да се изрази една скрита мисъл символично. Следователно яденето е мастилница – ти ще се наядеш, че като дойде умът, да бръкне вътре; чувствата, сърцето, те представляват мастилницата, а щом дойде перото, хоп – в Книгата на живота: тръс, тръс, тръс и после пак. Ще каже някой: „Защо ми е тази мастилница?“ – тя е потребна; „Защо ми е перото?“ – трябва един ум, да се напише смисълът на Живота. Ако е ръждясало твоето перо, нищо не можеш да напишеш – златно перо ще имаш, което да не се окислява; по същия начин яденето, музиката и моленето – това са условия, при които сегашният живот може да се изразява вътре във вас. В какво – яденето ще ви даде здраве, пеенето – щастие, молитвата – блаженство.

Един българин във Варненско, Стоян му било името, бил много беден, но бил здрав; обаче той не бил доволен с това голо здраве и казал: „Защо ми трябва това здраве, аз съм най-беден, къща нямам, пари нямам, дал ми Господ здраве, не му искам голото здраве“ – и действително, спечелва той пари, направил си къщи, имал вече изобилно да яде и пие, но разболял се и три години лежал на легло, и казвал: „Господи, вземи ми всичките къщи и пари, не искам нищо друго, дай ми голото здраве, няма по-хубаво нещо от здравето!“ – и Стоян е трябвало три години да седи, за да разбере смисъла на здравето. Сега, съвременните хора ще кажете: „Защо ни трябва голото здраве?“, но Господ ще ти даде къщи, ще ти вземе здравето и ще каже: „Това, което искаш, дадох ти“ – а здравият човек е всякога богат. Щом казвам здрав човек, той не може да бъде глупав и лош човек – щом някой каже здрав човек, аз подразбирам всичките качества на добрия човек; кажат ли ми, че той обича да пее, същото разбирам; кажат ли, че се моли – този човек не може да бъде лош, той е добър, изправен и благонадежден човек.

Сега, съвременните хора имат особени понятия за морала, особени разбирания и трябва да минат хиляди години, за да могат да разберат вътрешния смисъл на Живота. Ще ви приведа два примера, за да може да си изясните вътрешната страна на този живот. Ето какво разправя един английски лекар, доктор Уилсън. Той бил млад лекар, много способен, талантлив, свършил университет с отличие, имал отлична практика в Англия. На млади години той се заинтересувал от окултизма в някое братство и там трябвало да даде обещание: десет години да не даде никому – нито на мъж, нито на жена – да го целуне, даже ръката му; а като минат десет години, той е свободен. И започва доктор Уилсън своя подвиг, пет години минали благополучно. Един ден го въвеждат в едно благородно семейство. Там имало две малки момичета – едното на десет, другото на дванайсет години; по-голямото – на дванайсет години, било заболяло от тифусна треска. Идва този доктор и сполучва като млад лекар да го излекува. Когато момиченцето оздравяло, идва малкото момиченце при доктора и иска да го целуне, защото излекувал сестричето ¢.

– Недей ме целува – казал лекарят, – недей, лицето ми е нечисто, не го целувай!

– Тогава дайте поне ръцете!

– Но... недей, не ги бутай!

– Защо да не те целувам, аз толкова съм ти благодарна, защото ти спаси моето сестриче!

– Но и ръцете ми са нечисти; като стана чист, а ти като станеш голяма мома, аз ще дойда и може тогава да ме целунеш.

– Но след десет години, тогава аз не мога, какво ще кажат мама и тате, хората какво ще кажат?

– Тогава аз ще те целуна.

– Сега ме целуни!

– Сега не може.

Малкото момиченце не разбира този особен доктор защо и за какво и казва: „Аз сега съм малка и няма опасност“ – „Не, не, сега не съм чист, след десет години ще бъда чист и тогава“, но тя му казала: „Тогава може да бъда оженена, а ако ме намериш оженена, тогава не можеш да ме целунеш“. Той сега дал обещание да го не целува никой, а след десет години тя ще се намери на неговото място. – „Сега, ако искаш, целуни ме!“ Питам сега: момиченцето намира, че сега му е времето, той намира, че не му е сега времето, но тогава защо е дал обещание – а в противен случай той ще бъде безчестен. След десет години момиченцето казва: „Тогава аз започвам моето посвещение“.

Сега Христос, като ви намери на пътя, вие всички сте в такова положение – всеки има по едно обещание; „Свързани сме със света“, казвате. Това момиченце иска да му се отблагодари, а той има обещание – след десет години. Тя казва: „Тогава аз ще бъда голяма, тогава не може“. И тъй, вие се намирате в едно неразбиране на Живота – и от едната, и от другата страна, мъже и жени, всякога има противоречия в света, защото често се ангажирате да вършите неща, които сами по себе си представляват нещо несъществено. И мнозина искат да разберат какъв е Вечният живот, какъв е Господ и след това да познаят Живота – чрез ума си вие никога няма да разберете какво нещо е Господ; и всички философи, които са писали за Господа, това даже не съставлява никакво предисловие на Бога, всичките философи, които са писали въведение на Господа – какво нещо е Господ – още не са написали нищо за Бога и когато те опитат това и онова, аз казвам: още въведение за Божествената философия в Живота нямаме. Който пее, това е музиката – има въведение; започнеш ли да пееш, има въведение; духовните хора – и те философстват, и те нямат въведение; започнеш ли да се молиш, има въведение.

И тъй, философите въведение за Божествената философия нямат и духовните хора за духовния живот нямат въведение – въведението на философите за умствения живот е пеенето, а въведението на духовните хора за духовния живот е молитвата; и тогава само ти имаш въведение на Великия духовен живот, и тогава ти ще го разбереш – а това е едно вътрешно велико преживяване на самата душа, душата трябва сама да опита нещата, а това значи да опиташ нещата заедно с Бога. Бог обича като отиваш при Него, сам да бъдеш. Христос пита всякога: „Ти свободен ли си?“, жената казва: „Обещание имам сега, след десет години ще бъда свободна“, но Господ отговаря: „Тогава Аз не мога да бъда свободен“ – защо няма да бъде свободен? Любовта не може да се ограничава и ние не може да я ограничаваме; когато тя мине в Живота, ти трябва да бъдеш тъй готов, както си готов, когато тръгва тренът – тя е толкова точна, че няма да отмине нито една десетмилионна частица от минутата; всички трябва да бъдете точно навреме. Когато Любовта дойде във вас, вие трябва да я използвате разумно; някой може да каже: „Да се повеселим малко!“ – веселие има в яденето, а в Любовта веселие няма; преди да е дошла тя, ти ще ядеш, ще пееш и ще се молиш, но когато тя дойде, има нещо по-велико, което не може да се разправи на човешки език, разбирате ли? Но това, което не може да се разправи на човешки език, може да се изпита.

Да ви покажа сега: ако един такъв момент на Любовта дойде като един лъч от Слънцето и падне случайно върху едно цвете или кристал, този цвят в двайсет минути (вие ще видите) ще вземе всичките красиви форми и ще се превърне в един много красив и разумен човек; всички неща стават с една магическа сила и се превръщат в един разумен живот.

Сега как ще разберете? Всеки от вас има по една цел в живота – искате да спечелите много пари, някой иска да се ожени, после деца да има, друг професор иска да стане и т.н., но никой не пожелава това, което трябва да стане; не казвам, че вашите избори са лоши, сега ви казвам: трябва да направите един избор – той е да повярвате в Сина Божи, да разберете Великата Сила Божия. Това е Великото, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност, а тази целокупност – това е, което индусите наричат tattvas, това е тази енергия, която излиза от Любовта и движи цялата Вселена; и всичките наши желания се дължат на тази Сила, която със струите си прониква през всичките наши тела. И доколкото живеем в Божественото, тази Сила прониква в нас и ни придава много приятно настроение – някой път ви е толкова приятно, като че разбирате смисъла на Живота. Много ви е приятно и весело, но се случи, че в тази приятна минута дойде някой ваш приятел и за една минута отгоре разруши всичкото ви щастие; вие мислите, че сте разрешили проблемата на Живота, а дойде той и ви каже: „Ти вярваш ли в тази глупава работа – че има Вечен живот?“ и ти сложи един червей; ако решиш да спориш, всичко се свърши.

Вторият пример, който искам да ви дам, е малко по-друг. Аз го вземам из българския живот. Първият пример психологически е верен; и другият, който ще ви разправя, и той е верен. Случило се в България. По форма, във всичките му детайли да не мислите, че е тъй, както ще ви го опиша, но принципът, който ще вложа вътре, е верен. Един български младеж от Северна България, един от най-благородните младежи, които аз познавам, презимето му няма да кажа, но името му е Кирил, тъй се наричал той (не българският княз), свършил в странство с отличие, много благороден момък. Като се връща в България, спира се при един свой приятел, учител. Отива през летния сезон на курорт. При този учител имало едно малко момиченце, сираче на десет години, но красиво, интелигентно и много умно; между тях се породила известна симпатия, без лоши мисли. Той обичал да ходи към гората, при едно хубаво студено изворче. Един ден, като отивал на това място, и малкото момиченце взело стомничката си и отишло след него; там той без предумисъл се навел и целунал това малко момиченце; като се изправил той, тя го попитала: „Ти как ме целуна – като брат, като сестра или като приятел? Как ме целуна ти – с целувката на брат, на сестра или с целувката на приятел, как, да кажеш сега. Ти направи една лоша постъпка, защото майка ми, като умираше, ме повика при себе си и ми каза: „Никога да не позволиш на мъж да те целуне, докато не се ожениш“, а сега ти оскверни в мен този обет“. Питам сега къде е лошото. Той ми разправяше: „Досега не съм решил този въпрос – с каква целувка съм целунал“.

Някой казва: „Да те целуна“; казвам: като брат, като сестра или като приятел ще ме целунеш? А сега светът е пълен с приятелски целувки от единия край до другия – и мъже, и жени са покварени от тези приятелски целувки, разбирате ли? Това още не значи, че целувката е нещо лошо, тя е благородна, но въпросът е как се дава – когато ние се приближим към този акт на целуване, то е най-възвишеното, то е свещено и целувката трябва да се даде най-после. Майката я дава, защото майката има право да целуне дъщеря си; тя може да я целуне, тя се е жертвала, тя е дала и честта си, и всичко, но ти, който искаш да целунеш, доказал ли си това? В Божествения свят целувката всякога ангажира човека с всичкия му живот. И едно от трите неща ще се случи: или ще бъде целувка на брат, или целувка на сестра, или на приятел; и ако ти не разбираш смисъла на тази целувка, ти ще станеш един предател и ще спънеш себе си, нищо повече! Сега, аз не говоря за обикновените целувки, да ме разбирате добре, не искам да всея съмнение. Ще кажете: „Ние толкова целувки сме си дали, какво ще стане?“; далече е от мен тази мисъл, аз разбирам: когато се събуди съзнанието в човека, не говоря за обикновените целувки; вашите хиляди целувки Господ да ги благослови, но аз говоря за ония целувки, когато се пробуди великата Божествена душа от своя сън и влезе в Божествения свят, и тя трябва да разреши каква трябва да бъде целувката. Следователно говоря за онези от вас, които са се пробудили. Досега се целувах тъй, но има и други целувки, те са велики целувки – както от Слънцето излизат целувките на великата енергия, тъй от нейния лъч произтича тази Любов, която индусите наричат tattvas, и тя е носител на всичките велики мисли. И когато ние не можем да контролираме тези закони според законите на Pranayama, тогава животът ще мине в мечти: ако е мома, тя ще седи и ще мисли: „Ще се оженя, къща ще си направя, че свекърва ми ще бъде такава, деверите ми, че облеклото ми ще бъде такова, че мъжът ми такава служба ще има, по странство ще ходим“; и после вижда, че е пак сама, всичко това са мечтания; после пак мисли, че се е оженила за един княз, че тя е някаква графиня и т. н.

Но когато човек се пробуди в съзнанието, ще дойде този княз (при всекиго иде по един княз, по един царски син) и като дойде, ще бъдете ли готови? Той е висшето Аз, това, което теософите наричат Божественото съзнание, а аз го наричам Божествена съзнателна душа в човека – когато тя дойде, ти можеш ли да я възприемеш, тоя Божествен съзнателен Дух? И Дух, и душа се употребяват двояко, следователно, когато Божественият дух дойде във вас, всичките ваши постъпки, всичките ваши действия, целувки трябва да бъдат отмерени; от цялото ви сърце трябва да диша една Божествена благодат, тя да лъха от вас. Няма да бързаш да целуваш, няма да казваш: „Чакай да те целуна“; то е най-лесното, то е като: „Чакай да подпиша полицата“, ама тази полица трябва да се плаща – най-първо ще видиш в касата си имаш ли пари. „Днес с пари, утре на вяра“ – тъй ли казват? Не, във вас щом се пробуди истинският Живот, на вяра няма вече, на вяра – то е смисълът; сега ще бъде речено-свършено – то е животът на съзнателния Живот вътре в нас. И ако всинца ние започнем да работим с тези мисли...

Ще кажете: „А, труден е животът“; не, той е най-лесният живот, но вие трябваше добре да разберете въведението на яденето, на пеенето и на молитвата и тогава ще ви стане ясен този стих: „Защото Бог толкоз възлюби света, че даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“. Възлюби Бог света: в Него се събуди тая Божествена Любов и като се събуди, Той даде всичко, каквото е имал – а това е единственият Син, Когото пожертва за всички тия души, които са били долу – за да могат да добият този Живот, който е в Него. И тогава, като се върнем в Небето, този Господ на Любовта, този Син Божи, Той ще ни даде една целувка; и когато ние влезем в този Живот, Ангелите ще запеят, защото ще бъдем готови да разбираме, и в тази песен ще научим смисъла на Живота. Пеенето в Небето – това е наука, която човек трябва да преживее, не само, както мислят някои, с китарите си ще свирят; това подразбира целокупния Живот на Мъдростта – Живот, свързан с Божествената Мъдрост.

И желая да повярвате в Сина Божи. Аз не говоря за обикновената вяра; първият акт за вас е необикновената Вяра, т. е. тази Вяра се отнася само до ония, в които се е събудило Божественото съзнание: „Вярвам в Бога, Който е скрит в Своя Син. Вярвам, че този Син е изпратен от Отца“ – а този Син е Великият Божествен Дух, Който иде в света и иска да твори, то е Духът и Той иска да се яви, Той е пред вратата и хлопа. Само на ония, в които Божественото съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа; и тогава, като дойде Христос, как ще постъпите вие: както английският лекар Уилсън или както този българин Кирил – как ще постъпите? Първият отказал, защото едва след десет години ще бъде свободен, но момиченцето казало: „Тогава аз не мога“. Българинът разрешил въпроса много лесно – той, без да мисли много, целува момиченцето, но когато се изправил, тя го запитала: „Като какъв ме целуна ти – като брат, като сестра или като приятел, който ме продава да робувам? Кажи ми сега!“. Това са символи, с които може да се засегне една от най-свещените области на човешкия живот, на човешката душа.

Сега вие още себе си не познавате. Първото нещо е следното: тази енергия, която слиза отгоре и произтича от Любовта, тя може да се използва само от ония, които имат съзнателен живот; след като се свържете с този Божествен закон, тази енергия ще потече във вашата душа. Вие можете да направите в един живот отличен опит. Някой ме пита:

– Аз мога ли да бъда ученик?

Казвам:

– Ти можеш ли да любиш?

– Че аз досега все на любов съм се отдавал, ако искаш, дай да те целуна.

Казвам:

– Не, сега не може.

– Защо?

Защото те са обикновени целувки. И колко жени са заразени от сифилистични уста на мъже, това целувка ли е? Не, не, чистота се иска, чистота и святост вътре в нас, по всичките правила; и тази Чистота всеки може да я добие – това e едно качество, едно благо, което чака да се придобие. Ще кажете: „Аз, женена, мъж имам, какво да направя сега?“; не си женена, кой те е женил – майка ти, баща ти; питам тогава: майка ти, баща ти кой ги ожени, кой ви жени вас? Мислите, че това е закон – „Трябваше да се оженя“; къде е писано, че трябваше да се ожениш, я ми кажете! Вие, хората, правите жененето и ако твоето женене стане причина да те спъне, да не намериш Истината в Живота, не се жени; но ако то стане причина ти да намериш Истината, Любовта и Мъдростта, ожени се тогава, аз ще те съветвам – мъж ли, жена ли – всички да се женят; но ако това женене ви спъне да станете свободни, не се женете! – „Ама какво ще стане със света?“ Каквото ще нека стане с тоя свят, ние друг, нов свят ще направим, по други закони! И овде, и онде не може – и тук, и там не може. Ние трябва да имаме една определена философия.

Всяко нещо, което ни спира да намерим онази Велика Любов, което спира съзнанието да се домогне да стане Божествено, да добие Божията Мъдрост, всички тия пречки на Живота ние трябва да ги премахнем веднага. Не правим въпрос тъй или инак.

– Не се женя.

– Защо?

– Не искам.

– Дъще, ожени се!

– Не.

– Защо?

– Не искам.

– Синко, ожени се!

– Не искам.

Тази дъщеря и този син, те са умни, казват: „Вие, като сте се оженили, какво сте направили?“ – и прави са.

– Намерили ли сте Бога?

– Не.

– Е, тогава защо да се женя, искате и аз да бъда будала като вас?

Казват момата и синът: „Аз искам да намеря Бога, без да се женя“; ама то не било тъй според Писанието – как е според Писанието? Казва се: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ – четири неща; и след като научиш това, ще възлюбиш ближния си като себе си; докато не възлюбиш Господа с всичкото си сърце, душа, ум и сила, не се жени – тъй поставям моя морал. Ще каже някой: „Как ще живеем?“; всички хора, които са вън от Бога, те са мъртви – Животът ще дойде само с Любовта, следователно вие не живеете, вие сте мъртви без Бога, вие живеете в гробища, не се лъжете; и всички седите със своите надписи и искате да се осигурявате, казвате: „Тук да се осигурим“. Да, ще се осигуриш с някой голям кръст! (Смях.) Знаете ли защо аз се смея – защото Господ казва: „Ще им се посмея“; и този смях ме хваща за тия глупави хора, които искат да живеят, да се осигурят – в гробищата; търсят щастието там, където го няма: слагат го в гробищата и ще пишат трактати, пишат как може икономично да се осигурят – с какво? С някой голям кръст!

„Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ Сега, казах, че тази Вяра е необикновена, в тази Вяра никакво съмнение не се допуска, абсолютно никакво съмнение, и ако двама влезем в този Божествен свят и разглеждаме един Божествен предмет, аз ще ти опиша как виждам предмета и ти ще опишеш как го виждаш; можем да направим и друг опит: аз да опиша това, което виждам, и ти да опишеш каквото виждаш и тогава, ако са верни двете описания, ние сме на правия път.

Сега, какво нещо е Любовта? И мъже, и жени описват Любовта: жената каже нещо, мъжът казва: „Не е тъй, това не е любов“; „Е, какво е любов?“ – той започне; „И това не е любов“. Сега, както казва жената що е любов, то е детинско, а и той е глупав – не знае що е Любовта; значи двамата не виждат еднакво. И слушате младите: те не си говорят тъй, те са много деликатни – даже за някоя малка дума ако си кажат, като някои дипломати, обърнат си гърба – тя казва: „Той не ме разбира, аз мислех, че е нещо, пък...“; тя това не му казва, но в себе си тъй мисли и тъжна е; и той си обърне гърба и казва: „Аз мислех, че тя е умна, а то не било тъй, тя не ме разбира“. После се обърнат пак един срещу друг – дали има тук разбиране? Те можеха да се разберат, ако родителите ги бяха възпитали тъй – че те са души и имат еднакви понятия за нещата. Момата трябва тъй да изменя своето състояние, както и момъкът; или другояче казано – да разглеждат една истина от гледището на техния ум и сърце; там, където има допълване, трябва да разберем какви са тия съотношения.

Ако някой ни пита какво има в нашия бъдещ живот, ние не можем да дадем една програма. Засега програмата на Живота ни е, че ние се стремим към Вечния живот; ние искаме да излезем от временния и да се отправим към Вечния живот – и това е спасение. „Да не погине всеки, който вярва в Мен“ – значи трябва да има една цел: то е Вечният живот, само във Вечния живот ние можем по-иначе да изучаваме Любовта и Мъдростта; Вечният живот може да ни даде единствените условия да изучим Любовта и Мъдростта. Аз мога да ги изменя в себе си, ей сега мога да ги изменя, и в този живот мога да изменя вечните условия или мога да отложа това; то е един преходен период, рязък в своите определения, тъй рязък, както е рязка слънчевата светлина – щом дойде, веднага просветне, и щом се скрие, веднага потъмнява. Ако ти решиш в себе си това, веднага този лъч, тази енергия tattvas ще проникне в тебе и ти ще почувстваш едно разширение на твоя ум и сърце, ще бъдеш силен; но усъмниш ли се малко – да кажеш: „Аз ли съм?“, веднага токът се прекъсва и ти като някоя гайда, когато гайдарят спре да я надува, се свиваш; и ще изгубиш връзката, ще кажеш: „От мен нищо няма да стане“ – защо? Защото ти си се усъмнил в Сина Божи, т. е. в ония велики закони, които работят в съзнанието. Ако ти приемеш в даден момент без страх тази енергия, тогава тя ще произведе в тебе вътрешната Виделина – ти си във връзка с Божия Син и всичко можеш да направиш; и когато аз ви казвам: „Не се съмнявайте“, това значи: не прекъсвайте Божествените токове във вас. Ти не се съмнявай!

Един ден дойде при мен един господин да ме пита дали съм честен човек. Казвам му: приятелю, кажи ми ти честен ли си – ха да видим кой повече е крал, кой повече е лъгал. Ти, за да ме изпитваш дали съм грешен, трябва да бъдеш свят, а ти си пълен с грешки – грешник да изпитва грешник; ще дойдат да ни изпитват – няма какво да ни изпитват, ние сме хора на Вечния живот: нашата цел тук, на Земята, е Вечният живот – да придобием ония условия, при които може да изучаваме Любовта и Мъдростта, това е нашата цел. „Ама ти не си ли българин?“ – това не е цел: да бъдеш българин или друг; аз мога да ви направя много сравнения откъде са българите, че да се отвратите да сте българи. Ако преди сто хиляди години вие сте били говедо в някое стадо, с рога, и сте минавали за знаменитост, и после, като станете човек, няма да кажете, че сте били говедо с рога, а ще кажете: „Аз друго произхождение имам, моето произхождение е благородно“ – а аз виждам, че сте от това произхождение. „Ама ние след милиони години ще минем в една благородна форма!“ – може.

Сега, да видим какво значи говедо. Имаме: го – веди; то значи: ти знаеш ли да говориш? Веди значи: знаеш ли да размишляваш, да говориш разумно? Българинът го свързал и – го-ведо, една дума с такъв смисъл; говедото повече мисли от тебе – защо? Защото го – знаеш да говориш. Ти не мисли, че си глупав човек, ако някой ти каже говедо; кажи: „Благодаря!“ – значи: зная да говоря. А сега вие ще кажете: „А, той ме обиди“. „Го ведиш? – Можеш ли да ведиш?

И така ние сме изопачили цялата Природа – за нищо и никакво правим цели скандали; вие трябва да изучавате цялата Природа – всеки един акт в нея има вътрешен смисъл, и трябва да се радвате на благата, които тя ни дава; затова Господ е възлюбил тоя, великия красив свят, и в този хубавия, Разумния свят, Той е изпратил Своя Син, за да може тия, малките души, като повярват в Него, да възприемат и да придобият Вечния живот, за да влязат в Разумния Живот. Да ви говоря ли още, или да спра? Тази енергия, слънчевата, аз съм говорил за нея, вие със слънчевата енергия може да направите много опити: ако във вас се проявява обикновеният живот и ходите гологлави, а Слънцето грее, към обед непременно ще имате слънчев удар, защото тази Божествена енергия ще мине през Земята, ще промени някои вибрации и ще образува нагорещяване в мозъка; значи щом имате слънчев удар, вие сте прекарали тази енергия през Земята и затова имате удар. Обаче ако във вас имате съзнателния живот, настроени сте любовно към всички живи същества, вие ще превърнете тази енергия в акаша и ще усещате в себе си една велика, приятна Божествена музика, и по цялото ви тяло ще се носи един велик трепет, и ще искате да предадете енергията си на всички хора – всичко това ще бъде във вас, ако имате съзнателния Живот, тази енергия вие ще я чувствате и през нея ще се предават мислите на всички Разумни същества. Животът на всички Същества, които ви обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма от бързината на слънчевия лъч, и вие ще чувствате, че сте един гражданин на това Велико царство; и като погледнете този, Великия свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост – това е Новият живот. Вечер и денем може да приемете този Живот; приемете тази енергия и всички, когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божи, Който е изпратен, щом се свържете с Него, ще започнете правилния път на вашата еволюция.

Следователно трябва ви една необикновена Вяра – в кого? В Сина Божи, разбирам – Вяра на Божествената Любов. Бог е възлюбил този свят и чрез тази Любов ние ще се домогнем до онези Велики закони, на които светът почива и чрез които сега Животът съществува. И тъй, индусите започват отдолу. Тия енергии как вървят? Сега западните народи започват да изучават тази енергия, качествата ¢. За да изучавате Великото, изисква се едно нещо, което индуските учители пазят в тайна и благодарение на това западните народи не са го намерили; ако европейците биха го знаели, биха го профанирали. Сега във вас трябва да се роди новото съзнание – да слугувате на Бога от Любов, всяко ваше действие да бъде един акт любовен, в който да внесете всичкия си живот, всичките си мисли, ум, воля и сърце и всичко да бъде, като че го вършите само за Бога; и следователно, като извършите такъв един акт, вие да сте доволни, че може да направите това от Любов; и колкото повече давате, толкова повече ще дойде отгоре. Понеже много пъти се говори за магнетизиране и демагнетизиране, вие казвате: „Да не се допре до мене, защото ще ме изсмуче“ – и тъй е: ако си едно малко кладенче, всеки ще те изсмуче, но ако си един велик извор, кой може да те изсмуче? Като дойде Великото съзнание, вие ще бъдете такъв един велик извор и от този извор ще има за милиони и милиони хора да пият.

Такава е тази велика енергия, която слиза от Слънцето и звездите, която изтича от Бога, но чрез видимия свят. И вие се питате защо са звездите. Ти научи ли предисловието на яденето, какво е най-необходимо за Живота – „Не зная“; а кое е най-приятно – „Не зная, не съм го научил“; кое е най-велико – „Не го зная, много велики работи има, но кое е най-велико – не зная“. Господ е най-велик, ти Господа виждал ли си? Молитвата е най-великото; аз говоря за една преживяна опитност – за молитвата, аз съм я изпитвал и няма нищо по-велико в моята душа от молитвата; няма нищо по-приятно от музика и по-необходимо от яденето – моята опитност ми казва тъй и аз съм съгласен с това, това са преживени и проверени истини. Ако това не можете да разберете, как ще разберете по-отвлечени истини? Аз разбирам под събудена душа душа, в която се е събудило Божественото съзнание – такава душа е свършила изпита на Живота; тя не иска да бяга от Земята, тя казва: „Сега ще живея на Земята при всичките условия; тъй ще живея, както Господ иска, сега разбирам как трябва да се живее“. Да ви говоря ли още? Хайде да оставя и за друг път, стига толкова.

„Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ И тъй, оставям ви една важна мисъл: мислете за доктор Уилсън, мислете за Кирил, разрешете задачата за трите целувки – братски ли са, сестрински ли са, или са целувки приятелски; и после: дали сте в положението на малкото момиченце, което иска да целуне доктора заради сестричето си, или сте в положението на доктор Уилсън, който е дал обещание на това братство и трябва да чака десет години – тия въпроси са, с които аз искам да хармонирате вашия живот, аз говоря за вашия живот; и второто нещо – да знаете, че от Слънцето е богатството – това Слънце, което всеки ден ви пече, то съдържа такова богатство и ако един ден във вас се пробуди Божественото съзнание, тъй както аз ви казвам, и дойде тази необикновена Вяра, вие ще погледнете Слънцето, ще видите тази енергия и ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега виждам“.

 

30 октомври 1921 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube