СЕЯТЕЛЯТ

 

И говори им много с притчи, и казваше: Ето, излезе сеятелят да сее.

От Матея 13:3

В прочетената притча има два съществени елемента – сеятелят и семето; Христос отчасти е изяснил тая притча, като оставил дълбокия ¢ смисъл неразкрит. Съвременните хора заместват думата сеятел с култура. Сеенето е едно възвишено състояние на активност на човешкия Дух. Има известни процеси, които предшестват сеенето: земята трябва първо да се изоре, а после да се посее – не може да се посее и обработи една култура, докато Земята не се изоре; под Земя в широк смисъл разбираме нещо разумно – в тоя случай тя означава човекът. Значи преди да дойде Сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ¢ вид и тя ще изгуби своята красота – на съвременен език това значи настъпване на анархия. Според мен упадъкът в съвременното общество не е нищо друго, освен резултат на една временна анархия в него; моралистите обясняват тая анархия с упадъка на нравите, обичаите и морала на обществото – нима обществото по-рано е било по-морално? Ни най-малко, не се лъжете от външността на нещата: може ли да кажете, че двайсет и една годишната мома, която е била красива и интелигентна, на четиридесет-петдесет години ще бъде по-малко интелигентна – като възрастна тя губи от красотата си, но интелигентността ¢ не може да се намали. Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора. Тъй щото да мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение – това може да бъде вярно само петдесет на сто. Красотата на момата е израз на една предшестваща култура; когато достигне най-голямата красота, момата се счита вече узряла и мисли за женене – щом се ожени, тя започва да губи своята красота; същото става и с нивата. Красотата е символ на узряване – тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод. Старите хора трябва отново да се разорават – Божественият плуг трябва да мине отново върху тях, за да станат в бъдеще красиви.

И тъй, младостта представлява култура, която едостигнала своята най-висока точка на развитие и зрелост, а старостта е култура, която се приготвя за тая точка. Ако сте стари, молете се Божественият плуг да мине дълбоко през вас, за да ви разоре, че когато дойде Сеятелят, да намери готова почва за сеене. Всеки очаква Сеятеля – Той е идеалът на нашите души, Той е Божествен елемент, Който събужда човешката душа от сън и я повдига; ако Сеятелят не хвърли семето Си, душата остава безплодна – не е ли същото и със земята: ако сеятелят не хвърли семето върху разораната почва, тя остава безплодна, а безплодната земя се превръща в пустиня.

Много пъти е идвал Сеятелят на Земята – кой е Сеятелят? Христос. Някои казват, че Христос е слизал само един път на Земята – много пъти е слизал Христос на Земята, но последното Му слизане се ознаменувало с разпятието и възкресението Му, затова станало известно на целия свят; и богословите твърдят, че Христос е идвал само един път на Земята – това значи да мислиш, че Слънцето само един път изгрява, но Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава да изгрява, следователно и в бъдеще Христос много пъти ще слиза на Земята.

Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания тряб¬ва да се опитат – как ще се опитат? По два начина: дръжте цяла година в ума си мисълта, че Христос е дохождал само един път на Земята, и наблюдавайте какво ще бъде състоянието ви; другата година дръжте в ума си мисълта, че Христос е дохождал много пъти на Земята и ще продължава да идва, и пак наблюдавайте състоянието си; която мисъл даде по-добри плодове, тя е права. Кривите тълкувания и мисли са сковали обществото, поради което малко хора мислят както трябва – както в миналото, така и днес хората мислят за всичко, но не и за Истината, за същественото в Живота. Кое е същественото в Живота – Свободата на човешкия Дух; за да придобие тая Свобода, човек трябва да изучава законите на Живота – само така той ще премахне ограниченията, които спъват неговия Дух, само така той ще възстанови своята вътрешна хармония.

Вие туряте идеята за Свободата на Духа близо до сърцето си и я смесвате с мисълта за спасението си – казвате: „Христос дойде на Земята да спаси човечеството от греха“. Сега аз не говоря за вашето спасение, но за Сеятеля; аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва – той се нуждае от спасение. Питат ме защо не проповядвам за Спасението – смешно е да проповядвам на спасения за спасение, смешно е да проповядвам на давещия се за Сеятеля. Ако можехте да схванете идеята за Сеятеля, щяхте да знаете своето произхождение – най-важното нещо за човека е неговото произхождение: да знае какъв е произходът му, откъде е дошъл, какво е предназначението му в Живота и в Природата.

Пътят, през който човек сега минава, е преходен; светът, в който живеем, е велико училище за обучаване на човешкия Дух: всички предмети, всички тела, всичко, което ни заобикаля, това са пособия за Великото училище – тия пособия трябва да се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи. Човек се ражда като малко, безпомощно дете – майка му го къпе, храни, чисти, приспива, но то плаче, роптае, недоволно е от условията на живота. Докато е дете, човек е неморален – майка му го чисти по няколко пъти на ден; когато порасне, майка му го облича, дава му книжки и го изпраща на училище – тук човек учи, придобива знания и започва да мисли, че е учен, културен и морален човек. Благодари на майка си, която постоянно те чисти – ако не те чисти, смрад ще се разнася около теб; Сеятелят е тая Божествена майка, която слиза на Земята да чисти и да сее възвишени и благородни семена в човешката душа. Аз не отричам сегашния живот със своите всекидневни прояви – в една или в друга форма, по един или друг начин той трябва да се изживее, важно е в края на краищата какво ще се придобие от тоя живот. Мнозина разсъждават леко и казват като турчина: „Е ахт, е бахт!“ – това значи: „Да става каквото ще!“; не е така, само глупавият мисли така – ако постъпваш разумно, никога няма да казваш „е ахт, е бахт“.

„Излезе сеятелят да сее“ – Сеятелят дойде между хората да посее Разумното слово и с това да подобри характера им. Интересно е противоречието, което се явява в тая притча: защо Сеятелят, който е бил толкова разумен, е оставил едно семе да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните, и четвърто – на добрата почва? Това е неизбежно – пътят представлява физическият живот, следователно когато дойде Сеятелят, някои зрънца непременно ще попаднат в неблагопрятни условия и ще изгният – те ще поддържат физическото тяло на човека, те ще подкрепят временния физически живот. Птиците иззобали зърната, които паднали на пътя – значи птиците се възползвали от тях, а не човек: на съвременен език казано, енергията на житните зрънца се е използвала в трудова повинност7 – за съграждане на къщи, улици, шосета, железници; семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците да работят. За другите семена, паднали на камениста почва и между тръните, Христос не казва нищо – кой е използвал тия семена не се знае. Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси – това семе може да поникне, да израсте, но пак не може да даде очаквания резултат. Вижте колко определения дават учените например за понятието Бог: едни Го определят като Абсолютна величина, други – като Първоизточник на нещата; най-после човек се обърква от понятия и казва: „Тоя въпрос ще се разреши в бъдеще; философите не могат да го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша“ – не уповавайте на философите, не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача, вашият ум сам трябва да я разреши.

И тъй, работете за развиване на ума си – остане ли необработен, каквато идея попадне в него, непременно ще заглъхне. Възвишените идеи трябва да попаднат на добра почва, в добре подготвени умове, иначе те ще дадат обратни резултати – идеи, попаднали в необработени умове, създават култура като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета, ще знаят как да готвят, да консервират храни, ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство да се специализират, но няма да се домогнат до същественото. Тая култура е произлязла от семето, паднало между тръните – целият свят е пълен с дъски и греди, с консервирани меса и риби: виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасарница, поглежда жадно към закачения бут и си казва: „Да имам един такъв бут – ще разреша една от великите задачи на живота, а после да си пийна малко винце!“; хапне си, пийне си и ако е българин, ще каже: „Да живее България!“, ако е англичанин, ще каже: „Да живее Англия!“, обаче бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.

В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека – той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие Свое, турил го на един плет да се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на Живот и след три дена той станал жива душа“. Запитали го:

– Кой направи плета?

– Това не е ваша работа.

Някой от сегашните учени разрешава същия въпрос – той казва, че човек е произлязъл от една клетка, която постепенно се развивала, докато се превърнала в човек по образ и подобие на Бога, три дена се сушил на плета и най-после станал жива, разумна душа. Ако го питат какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва да се занимавате с тоя въпрос“ – ученият спира дотук, по-нататък не се интересува. Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.

„Едно семе паднало на камениста почва“ – аз уподобявам тая почва на човешкото сърце, на окултен език казано – на Астралния свят. Семето скоро изникнало, но скоро изсъхнало – това виждаме и в сегашния живот на хората; един пример: събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“ – веднага вестниците започват да пишат, че се е образувало ново дружество, с особена програма и дейност, и поканва всички граждани да членуват в него – отдейността на това дружество зависи бъдещето на България; от ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските си, развива се усилена дейност, но не се минават две-три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива, членовете му се разпръсват игласът му вече не се чува. Друг пример: един момък се влюбил в една мома, запознал се със семейството ¢, с нейните близки и роднини; всички го канят, гощават го, той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре. По едно време момъкът започва да се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение – какво е станало? Развалила се работата – семето паднало на камениста почва: момъкът и момата се опитали да образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели да го просветят.

„Едно семе паднало на добра почва и дало плод – сто, шейсет, трийсет“ – тоя процес е обратен на първите три: числото 100 означава израстване на семето в човешкото сърце, числото 60 – израстване на семето в Умствения свят на човека, а числото 30 – израстване на семето в Причинния свят, т.е. в Духовното тяло на човека. Казано е в Стария завет, че Бог ще отнеме каменното сърце на човека и ще го замести с ново, от плът; върху новото сърце ще напише Своя закон и тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа – всички хора ще минат през тоя процес. Новото сърце няма да бъде от обикновена плът, но от материя, взета отАнгелските светове – от най-фина материя. Сегашното сърце е минало през ръцете на учените, на лекарите – колко пъти са го рязали, докато изучат устройството му; клапите му често се развалят, мнозина се оплакват от сърцебиене, от порок на сърцето и друго. Новото сърце ще бъде винаги здраво, от него ще излиза Живот, то ще бъде олтар, на който вечно ще гори Божественият огън – на тоя олтар ще се принасят в жертва най-възвишените идеали на човечеството; когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.

И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод – сто, шейсет и трийсет. Като съберете числата 100 + 60 + 30, получава се 190; когато се раздели това число на 19, ще се получи числото 10 – това значи: когато семето мине през физическия и Духовния свят, ще влезе в Божествения. Също така всяка идея трябва да мине през тия светове – защо? За да почерпи енергия за своето съществуване – когато мине през човешката душа, тя се превръща в чувство; освен в чувство, идеята трябва да се превърне и в сила, т.е. да влезе в ума, за да придобие известна форма; най-после идеята трябва да влезе в Причинния свят, да стане принцип. Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която да му дава храна, и светлина, която да го възрасти. На рибите е потребна вода, на птиците – въздух, и човешката мисъл, за да се развива, също се нуждае от условия – за проява на човека изобщо са нужни още повече условия.

Казвам: човек може да се прояви в своята пълнота само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен – това ще съзнаеш само когато си в мъчнотии и страдание, ако търсиш Бога в охолството си, никога няма да Го намериш. Аз не говоря за тоя Господ, който сегашните хора познават – говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречие, когато сте на смъртно легло; само умиращият може да познае Бога, само оня, който минава от смърт към Живот, може да познае Бога – да минеш от смърт към Живот, това значи да се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения. Смъртта казва: „Долу всякаква собственост!“, тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на Земята – тя казва: „Само оня може да познае истинския Бог, който следва моите закони“. Не може да познае Бога оня, който мисли само за благоутробието си: ще напълниш стомаха си с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога – това е невъзможно, това значи да натовариш колата си с нечистотии. Освободете се от всички нечистотии, освободете се от лъжата – от нея помен не трябва да остане във вас. Умът ви трябва абсолютно да се проникне от идеята за Бога – щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на себе си, като хора, които могат да помагат на слабите и страдащите.

Мнозина идват при мен и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“ – как няма да се съмнявате? Аз съм млад, красив момък, вляза в дома ви и започна да разговарям с жена ви и дъщеря ви; вие започвате да се съмнявате, искате да се освободите от мен, най-после ми казвате, че сте обещали да отидете някъде и ми предлагате да излезем заедно. Когато богатият иска да брои парите си, обича да бъде сам, никой да не го смущава. Каква култура е тая, която поддържа съмнението и подозрението? Иде Сеятелят, за да премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания; птиците ще иззобат семето, паднало на пътя – с други думи казано, птиците небесни ще иззобат богатството, което хората са събирали от векове, всичко старо ще се иззоба; семето, паднало между тръните, ще заглъхне, а онова, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва да изчезне – ще дойде смъртта и ще го отнесе; иде вече нова епоха в Живота, епохата на онова семе, което е паднало на добрата почва. Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи, при старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може да се очаква – човечеството е дошло вече до края на своето разбиране, нов подтик е нужен. Както и да се завърти колелото на стария свят, нищо не може да го помръдне; както и да кърпят старото, повече дупки ще се отворят – сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата си, но тя все тече: от едно място я закърпиш, от друго започне да тече; ден след ден, година след година я кърпиш, докато най-после цялата къща рухне.

Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия – мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие, тъй щото ако действията ви не са в хармония с Природата, ще срещнете противодействие. Защо идват противоречията – те са допуснати като условие за развитие: без противоречия, без Добро и зло човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите Доброто и злото като противодействащи сили в цялата Природа, щяхте да видите как живеят съществата в ада и Рая – само така ще разбере човек и двата свята – ада и Рая, само така ще разбере той защо съществуват злото и Доброто; докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия – докато не разбереш законите на целокупния Живот, всякога ще се натъкваш на противоречия.

Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“. Обичаш Господа, но когато вземе мъжа ти при Себе Си, плачеш и роптаеш; обичаш Господа, но когато вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш – нали вярваш в Него, нали Го обичаш, защо плачеш и роптаеш? Ето едно противоречие, което сам трябва да разрешиш. Щом плачеш, Бог казва на твоя близък: „Хайде, върни се на Земята между своите близки, ти не си за тоя свят“ – щом се върне на Земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях, те казват: „Роди ни се детенце“; обаче това не е разрешение на задачата – човекът на Новата култура трябва да се радва еднакво и на смъртта, и на живота, той трябва да се радва и когато му се ражда дете, и когато умира – това е геройство.

„Излезе сеятелят да сее.“ Всеки човек като Сеятеля има задачи, които трябва да постигне: задача на човешкия Дух е да постигне Свобода, Знание и богатство – Знанието е сила, а богатството е условие за развитие; богатството е почвата, а Знанието е сбор от силите на Природата, които съдействат за възрастване на семето.

Сега се обръщам към майките с въпроса: какво правите, когато ви се роди дете? Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето си – тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дан-дури, дун-дири, да станеш богат човек, да станеш богат търговец, силен мъж“; какво ли не пожелава майката на детето си, но същественото забравя да му пожелае. Детето пораства, става голям търговец, но започва да лъже, за да забогатее повече; той става учен човек и започва да фабрикува отрови за унищожаване на хората; става силен човек и започва да изнудва слабите. Майката знае само „дан-дури, дун-дири“, а после се чуди какъв човек е излязъл – „Това ли очаквах?“, казва тя; каквото му пяла, такъв станал: докато детето е малко, майката му припява каквото иска от него и го потупва по задницата. Не тупай детето си по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „Да влязат в главата ти светлите Божествени мисли, да носиш Светлина на човечеството, да помагаш на по-слабите си братя“; тури ръката си на главичката на своето дете и кажи: „Да влизат, майка, в теб благородните и възвишени Божествени чувства“. Някоя майка прегърне детето си, стисне го в обятията си, но с това тя развива в него егоизма – тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво, за да вземеш и последните му сили“; тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов. И змията, когато хване жертвата си, стиска я, докато счупи ребрата ¢ – любов ли е това? Това не е за упрек – разбирайте подтиците си. Майката се радва, че детето ¢ е здраво, но тя трябва да проникне дълбоко в душата му и там да посее истинските семена; ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.

„Излезе сеятелят да сее.“ Тоя Разумен Сеятел е разбирал законите на Природата и предварително е знаел, че три от неговите семена няма да паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях; само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод – това семе е паднало в човешката душа. Следователно отворете широко душите си за тоя Сеятел, за да посее във вас своите възвишени мисли и чувства. Кой е Сеятелят – Божественото начало в човека; щом посее семената си във вас, вие ставате силни и започвате Новия живот. Сега вие се чувствате слаби, немощни – защо? Семето, което е попаднало на добрата почва, не е израсло още – имате Вяра, но не сте видели още резултатите ¢, имате Любов, но и тя не се е проявила.

Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“. Когато детето се учи да чете, трябва да мине през всички правила; когато някой изучава музика, трябва да знае правилата на музиката – щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право да се изяви свободно, да даде израз на своята идея; великият музикант е господар на себе си, той има простор и свобода в свиренето. Докато изучава нещата, човек е подчинен на законите и правилата; щом ги изучи и стане майстор, той има право да ги изменя – тогава идеята определя положението на нещата. Един е законът, който може да изменя всички закони – това е законът на Великата Божия Любов; и тогава като казвам, че трябва да любите, имам предвид оня, който е завършил своето учене – той е свободен, има широк замах в действията си, той има право да изменя човешките закони и да изнесе идеята си в нова, завършена и съвършена форма.

Какво представлява животът на сегашния човек – музикална пиеса; от човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея. Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите си; всяка мъчнотия е изпит, който трябва да се издържи: мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото – това са изпитания, през които човек трябва да мине; ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може да се прояви, както иска – това са закони, на които трябва да се подчиняваш. – „Докога ще се подчинявам?“ Докато разбереш закона на Великата Любов и започнеш да му служиш. Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията си към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.

Казвам: сегашното общество не може да се оправи, докато хората не се научат да се подчиняват на вътрешните закони на Живота – ако един човек не се подчинява на тия закони, той може да развали работата на сто души, които им се подчиняват. Например образува се едно дружество; след време в дружеството влезе един амбициозен, честолюбив човек, пусне някаква интрига между членовете и не се минава много време, дружеството се разваля – тоя човек е неканен гост, трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Дяволът е неканен гост, пазете се от него – под дявол разбирам кривите и лъжливи схващания на хората; бъдете будни, за да не се самоизлъгвате. Казваш: „Тоя човек е мой благодетел“ – защо? – „Даде ми пари назаем, направи ми къща“. Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел, има два вида благодетели: единият взема кесията ти и я изпразва, другият взема кесията ти и я пълни; колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият – кой от двамата е истински благодетел? Вторият. Представи си, че друг човек взема празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират; срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва – кой от двамата е истински благодетел? Вторият. Значи има благодетели, които вземат от човека нещо, има благодетели, които дават, но важно е и като даваш, и като вземаш нещо от човека, да го направиш щастлив. Никога не бих желал да наследя едно богатство, придобито по нечестен начин.

Един английски милиардер в Африка извикал зет си Стейд, за да му каже, че ще го направи наследник на около триста и шестдесет милиарда лева наши пари. Стейд му отговорил: „Аз не ставам наследник на такова богатство“. Когато разбрали, че се отказва от наследството, близките му го нарекли глупак; и българите биха го нарекли глупак. Не е глупав Стейд, той носи висока идея в себе си и на нея служи.

И тъй, докато хората не решат да изкарват прехраната си по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях – бих предпочел да отида в една бедна къща, където всичко е спечелено с честен труд, отколкото да отида в един богат дом, където всичко е придобито на гърба на другите. Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства, придобити по нечестен начин. Казвате: „Да раздадем тия пари в името на Господа – не е важно как са спечелени“ – не е така, Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда; единственото нещо, което иска Той, е да намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва.

Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност да се откажеш от всичко старо и нечисто, да се съединиш с Оня, Който те е създал – да служиш на Великия с всичкото си сърце, ум и душа. Думите на Христа: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“ означават: „Ако не влезеш в общение с Чистите духове, нямаш Живот в себе си; ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души“ – това значи да се самопожертваш. Как можем да се спасим – чрез жертвата. Как става това, като напуснем света? Не казвам, че трябва да излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща; когато отделите благородното от неблагородното и същественото от несъщественото, ще научите много неща – не казвам, че обществото е покварено, но в него има много ненужни нрави, обичаи и етикеции, които нямат отношение към високия морал.

„Излезе сеятелят да сее“ – какво? Новото семе, което носи Радост и Веселие за всички хора. Можеш ли да се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба си? Ако можеш, ти си голям герой. Можеш ли да проявиш геройството на оня александрийски светия? След като се подвизавал цели двайсет години в духовния път, за да може някога да помага на хората, той трябвало да мине през последното изкушение, което решавало съдбата му. Един ден, като се разхождал из гората дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне съсзлато – пред него се открила дупка, в която светело златото, огряно от слънчевите лъчи. Закрил очи той, да не гледа блясъка на златото, подскочил и избягал далеч от него. Другарят му видял как той подскочил и се заинтересувал да разбере коя е причината за това. Приближил се към дупката и погледнал – гърне със злато. „Чудно нещо – си казал той, – защо трябва да се бяга от златото?“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия, за да помисли как да го използва; след дълго размишление той решил да направи църкви, училища и болници – казал си: „Ето, вложих златото в работа, така ще се облагодетелстват много хора“. Като завършил делото си, той се обърнал към Господа с молба да му каже доволен ли е от неговата дейност; Бог изпратил един Ангел да отговори на молбата – Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните туриш всичко, което си направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“. Какво показва тоя пример – бъди богат по ум и по сърце, не се привързвай към външното богатство, истинското богатство е в добродетелите на човека; богат е само оня, който води чист и свят живот – това се отнася както до отделния човек, така и до всеки народ.

Благоденствието на един народ се определя от неговия духовен и морален живот – това е истина, която трябва да се проповядва мълчаливо, без думи. Само Животът може да се проповядва. Кога проповядва житото – когато се смели на брашно и влезе в стомаха като хляб; и плодовете проповядват мълчаливо – всяка мълчалива проповед дава добри резултати. Ако искаш да проповядваш, проповядвай с Живота си; право учение е това, което се проповядва мълчаливо – чистота и святост, ето истинската проповед. Могат ли Чистотата и светостта да проповядват? Могат – това е единствената сила, което не опетнява сърцето и ума на човека; наруши ли Чистотата и светостта на душата си, човек сам се опорочава, вън от него никаква сила не може да го опетни. „Много строго казано, строг морал“ – това е закон, а не морал; от почвата зависи и плодът на посятото семе – каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели.

„Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него – тоя живот е подобен на семето, паднало на пътя; алчният живот е подобен на семето, паднало на камениста почва и между тръните. Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм да направя всичко за Него“ – да те опитам ли? – „Опитай ме, готов съм на всичко!“ – без да очаква, аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума, и той чете писмото, захвърля го настрана и казва: „Не вярвам вече нито в Бога, нито в учението на тоя човек“; казвам му: „Не си герой, приятелю, много бързо действаш“. С писмото си аз исках да му кажа: „Дай кесията си!“ – той дава кесията си, но не знае какво ще правя; аз искам да я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от Учението – такива примери имам много. Казваш: „Понеже съм патил, затова не вярвам на хората“ – патил си, но не си страдал; който е страдал много, той е мек и благороден – без страдание не можеш да придобиеш нито мекота, нито благородство. Казват за някого, че е учен; учен е, защото е учил много – ако не беше учил, щеше да остане прост и невежа; без работа нищо не се придобива.

Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“ – как ще дойде Духът? Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди – ще кажеш: „Aller – passer – хоп!“; като вземеш тояжката, ще махнеш във въздуха и ще преместваш планини, ще махнеш с пръчицата и ще оправиш България – как ще оправиш България, със затвори и бесилки? Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката – има ли нещо гениално в това?

Във Варна преди Мидхат паша8 имало един валия, който издал заповед да насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета; заповедта била изпълнена, дърветата израснали, започнали да дават плодове. Забелязали, че много от плодовете постепенно изчезвали – някой ги крадял; турили един пазач да следи кой краде – плодовете изчезвали още повече, турили двама пазачи– плодовете изчезвали постоянно, значи и двамата крадели. Съобщили на валията, че стават кражби на плодове и той издал закон: който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен. Един горещ летен ден минавал един турчин покрай плодните градини и понеже времето било много задушно, той спрял с колата си под едно дърво и задрямал. Воловете, бранейки се от мухите, махали с главите и опашките си и закачили една круша, която паднала на земята и един от воловете е изял. Веднага съобщили на валията за станалата кражба и той заповядал да затворят турчина, а воловете да обесят. Оправи ли се по тоя начин турската държава – не се оправи. Време е вече да се пробуди съзнанието ви, да стане коренна промяна във вас, че като дойде Сеятелят, да отворите душите си за Неговото семе.

„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика да се съмнява – той трябва да проверява нещата, Новото учение е Учение на опита. То не се занимава с въпросите има ли душа, или не, съществува ли Бог, или не съществува; то не се занимава с въпроса ще се оправи ли светът – ние знаем положително, че Бог съществува, че човек има душа, че светът е оправен, само хората се оправят мъчно по причина на тяхното своенравие. Ще кажете, че това са твърдения, които трябва да се докажат; така е, за вас това са неразбрани неща. Съществува един свят, където животът е неограничен: там смърт не съществува, там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие; Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни, животът им се излива в музикални тонове.

Който иска, може да отиде на оня свят – как? Като пости девет пъти по четиридесет дена в продължение на двадесет години – и като се върне от оня свят, ще разказва какво е видял; който е герой, нека пости, той ще отиде на оня свят и ще го види, а който не е герой, да не пости – той ще си живее на Земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво. Ако постиш, трябва да спазваш законите на поста: да постиш не значи да гладуваш и да се мъчиш – ако си гладен, не пости; само ситият може да пости – когато се нахрани веднъж, храната да му държи топло цели четиридесет дена. На Небето ще отидеш сит, без никакъв багаж – един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва да олекнете: частната собственост ще оставите на Земята, ще я предадете на оня, който ще ви замести. Щом се готвите за Небето, трябва да дадете пример на човечеството – да носите със себе си само Божествените семена на Сеятеля и където минете, да ги сеете; като израстат, семената ще внесат в хората необходимата енергия за Новия живот.

„Излезе сеятелят да сее.“ За да се разбере Сеятеля, тряб¬ва да имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля – затова Новото учение мъчно се разбира. Мнозина от вас сте като болния, чиято кръв е нечиста – каквото и да му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може да го утеши; извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще започне да разбира. И на вас казвам: очистете кръвта си, тя трябва да бъде чиста – това значи: изменете начина си на живот. Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите, ние не се нуждаем от калугери и постници – те имаха значение в миналото: тогава са живели в горите, обикаляли са дърветата, плачели, молели се, но дърветата не им отговаряли; животните – мечки, вълци, тигри, ги обикаляли и живеели като тях; днес в горите няма място за постници и светии, те трябва да отидат между хората – сред мечки, вълци и тигри. Казвате, че не искате да се занимавате с хората – тогава как се занимавате с опитомяването на различни животни?

Сега вие сте във втората фаза на Живота – при големите разочарования. Някой казва: „Искам да отида в гората, да се скрия от хората, никой да не ме вижда – ще отида където ми видят очите“, но геройството е да живееш в големия град, при всички мъчнотии и противоречия. Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил да говори на свещениците, но никой не искал да го чуе; дошъл между нас, и тук не искат да го слушат. Питам как ще го слушат – той казва, че бил Йоан Кръстител – имал тяло, но глава нямал. Поканихме го да се нахрани с нас, но той отказа – имал корем, а глава нямал; на другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва да се разкаете“ – как ще се разкаят, когато той няма глава? Както виждате, ясно е защо никой не иска да слуша проповедите на тоя човек – това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи; ние не се нуждаем от ексцентрични хора, ние не позволяваме никакви лъжи, никакви преувеличения – всичко трябва да се подлага на опит. Някои религиозни казват, че са избраници – как познавате кой е избраник? Има ли глава, която да мисли право – главата има отношение към Мъдростта. Да казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш. Тоя проповедник ме пита защо страда – щом греши, непременно ще страда; той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и си отиде. Ще кажете, че Духът живее в него – нищо не живее в него, той дал място в себе си на един глупав дух, който няма глава, т.е. няма никаква мисъл, никакво убеждение; като влязъл в него, тоя дух се възгордял и казва: „Слушайте ме какво говоря!“ – как ще го слушат, като няма глава?

Само един Сеятел съществува – Бог, само един Разумен принцип прониква цялата Вселена и всички човешки души; Христос казва: „Не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Оня, Който Ме е проводил“ – Той е Великото, Невидимото, цялото Небе: под Небе разбираме Безграничното, Необятното.

Когато дойде Духът, не казвайте, че сте без глава и душа – преди години срещнах една религиозна жена, която казваше, че няма сърце; питам какво трябва да се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг нямал сърце, трети нямал стомах – светските хора ще кажат, че това са побъркани глави. Светският човек казва за себе си: „Ние си имаме и глава, и сърце, и стомах“, той казва: „Че имам сърце, познавам по пулса, който бие; че имам стомах, познавам по храната, което влиза в него; че имам глава, познавам по сметките, които правя – отвори касата си пред мен, за да видиш как ще постъпя“; религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството да изпразвам касите на хората, обаче зная как се пълнят празните каси“ – проявите на религиозния човек са точно обратни на проявите на светския.

Казвам: религиозните хора трябва да се пазят от заблуждение. – „Откъде знаеш, че имат заблуждение?“ Виждам ги, напипвам ги – аз напипвам такива неща, които другите хора не могат, чувствителен съм: например дойде някой при мен, мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го; той седне, а те се наредят около него и започват да ми говорят, започват да ме ласкаят: „Ти си учен, свят човек, Божественият дух е в теб, ти можеш да направиш много неща“ – аз мълча, нищо не отговарям, но си мисля: „Ето една лъжа“, казвам си: „Колко хора има като мен в света“. Когато се изредят всички да ми говорят, аз ги питам: „Мога ли да ви бъда полезен в нещо – кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я, за да я напълня – ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мен“. Колкото и да ме ласкаят, аз не се лъжа – защо? Защото ако днес ме вдигат горе, утре ще ме смъкнат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят; предпочитам да ходя гол и бос, но да говоря Истината, отколкото да лаская хората – никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората.

Един ден дойде при мен една госпожица, която имаше страдание от любовен характер. Тя ме запита:

– Ти страдал ли си?

– Страдал съм.

– Значи и ти си страдал – тогава ще се разберем.

– Да, но между моите страдания и твоите има голяма разлика. Начинът, по който аз и ти страдаме, пак се различава: като дойде страданието при мен, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям с него и го поканя и друг път да ме посети, а ти бягаш от страданието, гониш го.

– Ти си голям философ тогава.

Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост: посрещни страданието любезно и го нагости, гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество – кой може да ти причини страдание: жената, мъжът, децата или приятелите ти – те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество – умрелите не могат да причиняват болки и страдание на никого. Когато дойде страданието при мен, аз го питам:

– Какво има, приятелю, искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство – доволен ли си?

– Не съм доволен.

– Давам ти три четвърти от богатството си – доволен ли си?

– Още не съм доволен.

– Давам ти цялото си богатство – доволен ли си?

– Доволен съм.

– Сбогом, оставям те свой наследник.

Казвате: „Ето един глупак“, но и вие сте такива глупци – когато оставяте наследството си на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво? – „Това е в реда на нещата, това е благородна постъпка“. Прави сте, но когато започнете да се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път.

Новото учение иска герои – и боси да сте, но да бъдете честни и справедливи. Предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертва – това значи да имате свобода на действие, това значи да дойде Сеятелят на новото семе у вас. Какво става днес в света – един създава нещо, друг го разваля; така постъпват и с мен – аз градя, други правят опит да развалят, но не успяват. Това дело е основано на един велик закон и който се опита да го събори, ще си счупи главата; цял свят да се опълчи срещу него, няма да го събори – по-скоро той ще се разруши, отколкото да развали това велико Божествено дело, което се сее навсякъде, между всички общества и народи. Какво предстои да стане ще видите след десетина години – не казвам какво ще стане, какво ще видите, но казвам като турците: и който влезе вътре, ще се разкайва, и който не влезе, ще се разкайва.

Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога; приемете в себе си живото Христово семе – то е посадено още преди две хиляди години. Някои семена паднаха в Църквата, но не изникнаха – Църквата не разбра Христовото учение, чудя се на Църквата, която мисли, че разбира Христа; светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни: в Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост – тоя възглед трябваше да приложи и Църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа, затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в Светлината. Днес Бог призовава тия хора, необрязаните ще приложат това Велико учение – то носи Свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме Свобода за всички живи същества, доста това иго – не ни трябват вече владици и попове, ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители да ни учат.

Желая на всички да бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за да освободите Духа си от робството – това проповядва Великото учение. – „Какво се иска от нас – да се повдигаме ли?“ Да бъдете готови за всякаква жертва за Бога – това е Учението, което Христос носи за цялото човечество; Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно – няма връщане назад, в Новия живот ще царува Божията Правда, великата Хармония и Радост за всички души. Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път – старото отмина, не може да се върне назад.

И тъй, ако хората приемат Христовото учение добровол¬но, Христос ще дойде между тях с Мир и Любов; ако не Го при¬емат доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през огън, но ще се пречисти и обнови – огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи, няма да остане човек, който да мисли криво. Тогава хората няма да се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли да проявиш Любовта в сърцето си като стремеж, като чувство, като сила и като принцип?“ – само така хората могат да си подадат ръка, само по този начин могат да се разберат; тогава младите ще бъдат млади, старите – стари: младите ще се проявяват, а старите ще се жертват; старите ще приготвят условията за Новата култура, а младите ще бъдат носители на Новото. Когато казвам, че бъдещето е на младите, подразбирам, че те носят зародишите на бъдещите семена, а старите са почвата за тия семена. В Новата култура и стари, и млади ще се срещнат, в Новата култура няма да има стари хора с побелели глави и с бръчки на лицата – всички ще бъдат млади, на трийсет години. Косата побелява от противоречия; когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото си.

Сегашните хора минават един неестествен живот – безпокоят се за нищо и никакво, мислят, че са направили много нещо, а всъщност нищо не са направили; мнозина мислят, че са дошли до положението на Христа, но могат ли те да носят кръста си като Христа? Той казва: „Вземи кръста си и тръгни след Мене“; казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога да нося кръста си на гръб, трябва ми каруца“ – ако вървиш след Христа, пеш ще ходиш. Млади и стари, които носят кръста си и вървят след Христа, трябва да пеят и да се веселят, а какво правят сегашните хора – те окачват кръстовете си на врата със златна верижка, турят ръцете си на благоутробието, вдигат глави и тръгват смело в живота. Кръстът е учение на ума, на сърцето и на волята, а грехът е най-голямото робство. Защо дойде Христос на Земята – за да се пожертва за хората и да ги освободи от греха; носете тая мисъл в умовете си и не питайте ще дойде ли Христос втори път на Земята – Христос е дошъл вече, турете кръста на рамото си, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христа“. Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат да работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана. Всички да се откажете, за мен е безразлично – аз ще свърша работата на всички, аз съм силен колкото всички заедно: ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: „Вие, благородни последователи на Христа, елате да опитате плодовете“. Ако решите да работим заедно, още по-добре – Бог е в сила да направи от тия камъни чада Авраамови.

И тъй, всеки от вас е фактор – всеки е силен, може да върши Божията воля, не се подценявайте; когато Бог е във вас, всичко може да направите, но без Него нищо не се постига. Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма да ви обезсърчава; оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост: той разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак да го посети – това е идеалът, към който всички трябва да се стремим. Когато се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма да се разруши. Време е вече да ликвидирате със стария живот, със старите си разбирания и морал – откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие.

„Излезе сеятелят да сее.“ И днес тоя Сеятел върви и сее; едно от семената Му падна на добра почва и даде сто, друго – шейсет и трето – трийсет зърна. Ако умовете и сърцата ви са отворени, ще чуете гласа на Ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света, елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!“.

 

27 март 1921 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube