Плачът

 

Които казват: Махни се от мене, не се допирай до мене, защото съм по-свет от тебе, те са дим в ноздрите ми, огън горещ вес ден.

Исаия 65:5

Съзнателният живот – това е една велика загадка в Природата не само за нас, хората от ХХ век, но и за ония преди нас и след нас, до скончание на века, все ще бъде една велика загадка, а само в загадките има учение, знание и мъдрост; там, където няма загадки, животът е прозаичен, в него няма поезия. Някои казват: „Защо ни трябва поезия?“, но това е същественото – следователно като казвам, че Животът е една загадка, подразбирам, че той е велика поезия, велика музика, но една музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която не сте изчели докрая.

Сега израилският пророк се спира върху учените хора в негово време, върху духовните, набожните хора, които са били посветени в тогавашните мистерии и които са казвали: „Махни се от мене, не се допирай до мене, аз съм по-свет от тебе!“, т.е. „Повече знания имам“; и той цитира думите: „Бог за такива хора казва: „Те са дим в ноздрите Ми“ – следователно, казва пророкът, не трябва да се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно; важно е какво трябва ние да знаем в живота, т. е. как можем да разрешим правилно тази загадка. Детето, когато се роди, изведнъж започва с музика: „Ва, ва-а-а“ – то е първата музика, първият тон. Казват: „Вречи като дете“; не вречи, ами с този първи тон започва животът – ако детето не каже: „Ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него, а като каже: „Ва, ва-а-а“, започват дробовете да дишат, да се разширяват и тъй започва новият живот. Това дете разбира ли тази велика загадка – защо го е родила майка му? То знае едно нещо, то казва тъй: „Мамо, ти, която си толкова умна, ще ме научиш и аз да науча този живот, в който си ме сложила, т. е. ще ми дадеш всичкото си съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“ – и майката каже: „Ах, моето пиленце!“. Същият закон е и в Духовния свят: докато вие не започнете с този пръв тон – с плача, няма да се спасите; човек се спасява с плач. В това усилие – да заплаче детето, започват да функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят. Пророкът се обръща към ония хора, които изопачено са разбирали Живота, като са казвали на тия, малките: „Махни се от мене, аз съм по-свет!“. И днес е същото, светът в това отношение много не е напреднал; тази е една от спънките, която навсякъде срещаме – в християнския свят казват: „Ти малко настрани да седиш, не се допирайте до нас, светите хора, излезте вънка! Вие сте такива, онакива“.

Ако аз поставя за българския народ един толкова висок и недосегаем морал, т. е. какви трябва да бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали, помислете само: ако аз бих започнал да ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито? Аз няма да ви реша въпроса, но ако те искат, да направим опит: ще ги сложа в ситото си, аз ще сея, а те да броят; като свърша сеенето, ще кажа: „Пребройте ги сега“. В тази работа аз съм непричом, не съм замесен, нямам такава предумисъл, да не ми се сърдите.

Сега ще ви разкажа един мит, т.е. един окултен разказ. В далечното минало на тази мирова история – нещо, което се е случило не на сегашната наша Земя, но на онази Обетована земя, която е оповестена в Притчите, и в която са живели синовете на Мъдростта – там царят се наричал Ормузд. Той имал десет дъщери – те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство; тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, където се изучавали тайните на Битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В това училище един ден дошъл и синът на Слънцето – и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание; разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на Слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави; казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си, да отнема това извержение без тя да ме усети“. Но се случило едно нещастие – като приближил, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на Слънцето, почервеняла (нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени); третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла – всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали; пускали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и прочее, но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на Слънцето и го изпратил обратно на Слънцето, а тия дъщери, задето били невнимателни – първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги изпратил на Земята, като ги превърнал в цветя, за да научат урока си. Затова имате сега белички, червенички, жълтички и т. н. цветя, те са все дъщерите на царя Ормузд – тъй казва митът. Обаче този син, като отишъл на Слънцето, бил много наскърбен, задето като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост.

И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата Земя – за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост; и като представили това дело пред Господа, той забелязал дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“. Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на Слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки и тия росни капки – този дъжд, били от сина; те умивали росните цветя, но краските не се измивали – тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забелязал, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Виждате ли как една малка причина докарва големи последствия – тази муха какво направила? Но ще каже някой: „Откъде се намери тя?“; ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на Земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете.

И защо вие почервенявате, какво се крие в червенината? Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене?“ – и почервеняла; другата защо позеленяла – от яд; четвъртата пожълтяла – защо да не е тя; една посиняла – от страх. Следователно във всичките краски има отрицателни черти на Живота: когато човек почервенее, става много активен; някои казват: „Много умен станал“ – значи пожълтял. Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите си страни. Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж да се изправи погрешката на мухата. Та не се чудете, ако съвременните хора имат тези краски – най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на Слънцето и не му дали да се оправдае защо и за какво; и тази погрешка Христос слезе да я изправи.

Сега този мит е представен в една повествователна форма. Той представлява влизането на змията с най-хубавия плод в Райската градина, той е все същият мит, който е претърпял много парафразирания, но аз намирам този за най-смислен; онзи в Райската градина е за деца, а този е за по-възрастни. Но да не мислите, че тук е Истината – трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете къде е Истината. И вие ще ме попитате как тази муха да мине оттам; но тя е била много интелигентна муха, за да свърши това, и всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват. И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение, но се пазя да ги чистя по този начин; разбирате ли защо – защото законът не позволява.

Следователно ние трябва да разбираме Живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче; и това, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо – краските дават импулс за развитие; щом изчезнат краските, всяка култура изчезва. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби. Всичките тия краски трябва да се изправят и облагородят. Питат ме някои: „Защо този има червено лице?“; казвам: той е видял, когато царският син е целунал дъщерята. Че това е вярно, може да проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски. Ако на вас не дадат тази целувка – не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен и ще кажете: „Няма оправия на Земята“; но този юбилей, или тази целувка, е нещо много случайно – то не е целувка, то е един начин да се отмахне злото.

Целувка може да има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост и чиито духове са проникнати от Истината – само те могат да си дават целувка. А това е велик закон – какъв? Да те целуна, но ако нямам Любов, какъв ще станеш – ще станеш червен; ако нямам Мъдрост, ще оглупееш; ако Истината я нямам, ти ще се опорочиш. Сега вие пренесете този разказ и във вашия личен живот – но схванете го в неговата цялост, в неговото бъдещо проявление какъв трябва да бъде.

Аз в миналата беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът. Сега не ви говоря за спасение, за спасение нека говорят други; но онези, които са спасени, избавени ли са от неблагоприятните условия на Земята – не. Вие искате да станете ученици – Волята Божия, Любовта Божия трябва да проникне в душите ви, да станете братя и сестри, и майка на Христа; ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според Великия Божествен закон – така седи работата в този свят. Вие може да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва да бъде един двигателен принцип и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще ме запитате: „Може ли това?“. Може, това не е насила – Любовта дава и взема по закона на Свободата, а не насила; ти, когато даваш, не трябва да съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва да съжаляваш; всичко ще даваш и всичко ще вземаш – това е според Великия Божествен закон. А съвременните хора малко дават, всичко вземат – това е моралът на съвременното човечество.

Сега, като казвам всичко, аз подразбирам Живота във всичките му стадии: детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко; и възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва да вземат всичко и да дадат всичко. Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми; всякога трябва да прилагаме закона според степента на нашето развитие – от стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона. Трябва да даваме всичко и да вземаме всичко – тъй каквито сте сега, в това положение, в това разбиране, в тази еволюция, готови ли сте да дадете всичко и да вземете всичко? Вие ще кажете: „Ще си помислим малко. Условията на живота са по-мъчни, малко по-необикновени в XX век, ние трябва да се борим в живота, а не като едно време“. Не, не, не! Едно време хората са били повече герои; сегашните хора са по-страхливи – герои за оцет стават, но сладко вино от тях не излиза. И оцет с милиони килограми може да изкараш, но речеш ли да извадиш сладко вино, трябва да свариш няколко милиона килограма сок, за да изкараш едва петстотин грама сладко вино. Мъчна работа е това – защо? Защото има „Ще си помисля малко“.

Сега ако кажа: „Престанете да мислите“, ще кажете: „Втасахме я“; но когато онзи избраник дойде да избере някоя мома и тя каже: „Аз ще си помисля малко“, въпросът е свършен – тя трябва да е мислила още преди да дойде той. Когато канят някого да стане ученик, той не трябва да каже: „Чакай да си помисля малко“ – въпросът е решен. Канят някой свещеник, той казва: „Чакай да си помисля“ – защо ще си помисли? Аз зная: две енории има, едната дава двайсет хиляди лева, а другата – пет хиляди лева, и затова казва: „Чакай да си помисля“; ясно е защо, никакъв друг мотив няма, принципът не лъже тук. „Чакай да си помисля малко“ – то е само за да избегнем, да не признаем истината. Не, няма какво да мислиш, то е лавиране.

Та казвам: Животът е една загадка, велика и приятна загадка за разрешаване. И пак ще ви кажа: за да разрешите Живота, трябва да сложите за основа Любовта; за да разрешите правилно загадката, започнете с Любовта, тогава ще ви дойде на помощ Мъдростта и най-после – Истината. А дойдат ли тия три Велики принципа в Живота, вие ще разрешите тази велика загадка. Аз не искам днес да я разрешите, но вие, като приложите необходимите условия, да я разрешите след хиляди години като ученици. Има астрономи, които за да изнамерят пътя на една комета, трябва да работят с години: те трябва да направят ред математически изчисления, за да намерят ония елементи, които дават правилното разрешение на задачата; и когато този астроном свърши своите изчисления, той е доволен, че е извършил една благородна работа. Ама ще кажете: „Чакай да се осигурим малко, да видим живота – има жилищна криза, една стая ни дават, а кухня не ни дават; хлябът колко е скъп, зелето е скъпо и прочее, разбирате ли вие това? После водата, и нея я няма; наемите – и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко това? Чакай тия въпроси да ги разрешим, че другите задачи – после“. Ако вие решите първо истинската задача, която аз ви поставям, зелките ще поевтинеят, жилищната криза ще изчезне и всичко ще се подобри; но ако вие оставите да решите този въпрос, жилищната криза ще ви стесни още повече и ще бъдете в положението на китайските жени, на които им обуват тесни обувки, за да имат красиви крачка. А то не е тъй, то е да не хойкат жените, да разнасят речено и казано, да си хабят времето – затова китайците стискали краката на жените. Някои ще кажат, че култ било у тях; причината е другаде, но методът на китайците е крив – този метод не трябва да стане със стискане на краката; китайците искат да решат въпроса по механически начин.

Нашите крака трябва да стъпят като добродетелите само на чисто; никога не трябва да слагаме краката си там, където мястото е нечисто. – „Ама на Земята може ли това, всеки ден на Земята има нечистотии?“ Но аз разбирам малко по-другояче: когато вас ви повикат да бъдете лъжесвидетел, когато искат да ви подкупят с това или онова, там мястото е нечисто; ще кажат: „Ти си беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас. Простри аршина си малко тъй, другояче пари няма; то... светът не може да се оправи“; ако послушаш, ти си опетнил крака си – нечисто място е там и ти ще имаш краката на китайската жена. Следователно в живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа: трябва да имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят – той трябва да издържа всичко. Ще кажете вие: „Може ли това?“. Може. – „Ама грешили сме.“ Не, не, аз слагам кръст на вашите грехове; грешил си – хубаво, казвам, от днес нататък започни да слагаш крака си на чисто място, ще заличим миналото. Ти пак казваш: „Може ли това?“. Първият въпрос ти го разреши. Аз ще ви питам тогава: брат, сестра и майка ли сте на Христа? – „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва да знае програмата на училището – студентът, гимназистът или какъвто и да е ученик, всичките те знаят какво ще учат. А сегашните християни казват: „Ние учим спасението“ – това не е наука, спасението аз го наричам наука за болните, за хората в болницата: там ще те лекуват, ще ти дават да ядеш, но изцерят ли те, ще идеш да работиш; ако си болен, милосърдната сестра ще те милва, но оздравееш ли, тя не те милва вече. Аз не говоря за болници, аз говоря за училища – аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен, да стои в болницата.

Който иска да влезе в това Велико училище, трябва да разбере дълбокия смисъл на Живота: трябва да постъпи като царския син – постоянно да праща дъжд и слънце на цветята си. Трябва да облагородим мислите си, чувствата си, желанията си и действията си; но не изведнъж, аз не разбирам тази работа, която сега правим, да бъде изведнъж завършена. Тъй прави и художникът – той най-първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва да бъдат много добре нарисувани: ако художникът направи на някой човек носа много сплескан, той ще опорочи лицето; ако сложи очите много близо до носа, ако направи веждите много дълги или широки – също; той трябва да следва великите модели на Природата и да ги направи точни, тъй както са всъщност, нито една йота да не се отделя от нея. И тогава ние, съвременните хора, които имаме един морал, казваме: „Малко очите ни са повредени“ – защо, знаете ли? – „Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“, но това не е причината, то е само едно последствие, причината не е там; ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане да мисли, кои са причините за това? Аз сега няма да разрешавам тая задача, няма да кажа защо охладняват сърцата ви. Има християни, които казват: „Изгубил съм първата любов“; някой мъж казва: „И аз изгубих тази любов“; учител, свещеник – всички изгубили любовта си и казват: „Условията са такива, тия хора не може да се обичат вече, всички са изгубили първата любов“. Причината седи в това, че ние искаме да коригираме Природата в нейните проявления, но понеже тя не е завършила своите работи, има някое криво тълкуване; Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата си. Ние не може да се произнесем върху това – защо? Защото то е един акт незавършен.

Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу? Но ти трябва да благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя десет пъти би умряла; едно предпазно средство е това, но то трябва вътре да седи. Това е пак символ: носът – това е емблема на човешкия интелект и човешкият интелект има понякога своите сополи, особено когато има някой хрема. Понякога някой писател седи, пише и капне сопол; той го изтрие и после казват: „Плакал е той“ – какво е плакал? „Този поет толкова се е въодушевявал, че като е писал, плакал на писаното“ – тъй казват; аз пък казвам: той е имал хрема, а те държат това написано като свещено. Този поет какво е чувствал – той е чувствал своята хрема. Някои пък казват: „Ти не плачеш“; казвам: трябва да ме стиснат много натясно, за да мога да плача, но не се заблуждавайте, защото и мен ме хваща хремата – но тогава не плача, а имам хрема; не си правете илюзии, но аз казвам, че имам хрема.

Аз зная само един човек в света, който е плакал – кой е той, знаете ли? – „Христос.“ Да, Той истински е плакал. И казва Христос: „Колко пъти исках да ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания, заради вашето неразбиране“ – и Той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души; и още плаче Христос, и днес аз Го виждам, че още плаче. Сега се събират да оправят света без Него; не питат какво казва Той, а какво са писали светите отци – а светите отци са плакали все от хрема, да, да ви кажа аз това, от хрема; тия капки върху техните постановления са все от хрема. Такава хрема и аз я имам по някой път, не считайте това за извънредно, не се заблуждавайте. Онзи, който плаче, казва Истината. Детето, което плаче, показва, че има живот в него; онези хора, които не плачат, те са мъртви. И питам: колко свещеници има, които са плакали? Има някои, които плачат, но те са все от хремавите. Аз съм слушал някой проповедник да разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето си и какво казвала; и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите, но като излезе вън, където плаче някой беден пред него, той не го вижда. И казвам: съвременният християнски свят е хремав – ако плачат някои, то е от хрема; аз бих желал да ги видя да заплачат, но тъй, както Христос е плакал – и бих се радвал, и бих изпял една от най-хубавите песни, и бих казал: дошло е спасението на света. И искам и вие сега да заплачете.

Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е да заплаче – не заплаче ли, Учителят няма да му предаде нищо; може да го приемат, но като влезе в училището, той трябва да заплаче. Това е символ, ще го преведа. Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок – той е урокът на Любовта: когато малкото детенце излезе из утробата на майката и заплаче, то казва: „Мамо, без теб аз погивам“; а майката го вземе на ръцете си и казва: „Не бой се, ти си в моята ръка на Любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“ – то е пак символ. Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца. Това, което аз говоря, вие знаете, че е тъй – детето, което заплаче, започва да живее; следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма да може да ни подкупи.

Веднъж говорих с един интелигентен човек – един бъл¬гарски инженер; разговаряхме с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат да ме подкупят, за десет хиляди лева не се подкупвам...“, но се спира: „Ако ми дадат сто хиляди, двеста хиляди лева, бих се решил да напусна България“ – значи за двеста хиляди лева е готов да напусне България. И тогава аз казвам на това отгоре: ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при сто лева, други – при хиляда, десет хиляди, сто хиляди, при един милион, но от един милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят. Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стейд. Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му триста и петдесет милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“; но това беше един-единствен Стейд, с триста и петдесет милиона не се подкупи, но отиде в морето – а в България дали ще се намери един? Може, вярвам да има един и той ще бъде само онзи човек, който плаче не от хрема, а който плаче като Христа пред Йерусалим – той е, когото не можете да подкупите с триста и петдесет милиона английски шилинга, той ще каже: „Не искам това“.

Аз искам да нахвърлям нови мисли и нови желания. Не мислете, че може да бъдете ученици тъй, както сега мислите – с китари; в Небето има китари, но ти трябва да знаеш да свириш – с тая китара на Небето можеш ли да свириш? – „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва да се научиш най-елементарните уроци на свиренето, да станеш един от най-знаменитите виртуози и тогава в Небето ще започнеш небесната музика. И сегашните християни казват: „С китари ще свирим“; а, тежко и горко – аз не съм видял една сълза да пролеете, та ще свирите; може да свири само онзи, който знае да плаче.

И тъй, първият принцип за ученика е: за да станеш брат и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия да изпълни сърцето ти, душата и духа ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка; и след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик. И тогава Христос се обръща към учениците си и казва: „Ето тези са Моите братя и сестри – които вършат Волята на Отца Ми. И понеже Ми станаха братя и сестри и изпълниха Волята Божия, те се приемат за ученици“. Аз казвам и втория принцип, Христос не го е засегнал: плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл; и като заплачете, ще почувствате в себе си един изобилен Живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина – такъв живот не сте почувствали никога, вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички; ще започне във вас Новият живот. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш Мой ученик, под Мое ръководство, Аз ще ти дам всичките уроци“ – тъй казва Господ сега.

Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици – малцина; и до онова време, когато Йоан е писал своето евангелие, е имало сто четирийсет и четири хиляди ученици – това са всичките ученици, които се записали, а оттогава насам колко са се записали, запитайте свещениците и евангелските проповедници; те ще ви кажат: „Сто четирийсет и четири хиляди“, а аз казвам: те са двеста осемдесет и осем хиляди, т. е. два пъти повече. При мен беше дошъл един съботянин и ми казваше, че е на правия път. Казвам му: ти ученик ли си на Христа, къде ти са документите; знаеш ли, че си записан и че си един от тия сто четирийсет и четири хиляди? Той започва да ми разправя, че е чел Мойсей; питам го: ти чел ли си по-голямата Библия? – „По-голяма няма.“ Да спрем тогава, казвам, ти си съботянин от малката Библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на Голямата книга; аз изпълнявам Волята Божия, плакал съм и ме приеха. Две неща само се изискват, за да те приемат, това са условията в това училище. „Е, тия неща не са правоверни“ – ми казва той, а аз му казвам: твоите пък съвсем не са. На отиване той ми казва: „Сбогом, аз те извинявам“. Глупави хора да ме извиняват не искам, защото не те считам виноват и няма какво да се извиняваш, но говоря Истината: ние трябва да изпълним Волята на Отца. На Този Господ чувал ли си гласа, разговарял ли си с Него, а не да гледаш какво са говорили пророците – ти трябва да имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ да ти е говорил; щом не ти е говорил, аз зная, че ти не си изпълнил Волята Божия, не си плакал – може да си плакал, но само от хрема.

Тия са условията, при които ние може да бъдем ученици на Христа, върху тия два принципа лежи Учението; в друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент. Първото условие е да започнеш да изпълняваш Волята Божия – да станеш брат, сестра и майка на Христа, и второто: за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като Него – веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага; заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика. Лошо ли е да се плаче – не е лошо, то е едно благословение, а вие плачете от хрема. Не искам да ви съдя, че не сте спасени; християни сте, спасени сте и в Църквата Божия ще влезете, но ви казвам: братя и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази Велика мъдрост. Общо казвам, може да има някои, но това са малцина, а за онези, които се готвят, това е условието. Вие може да бягате от единия край на Земята до другия, да отидете в планините, да се покалугерите, царе може да станете, нищо няма да ви помогне; и мъж, и жена да сте – не помага; само едно условие се изисква: да изпълним Волята на нашия Баща, Който ни е пратил на Земята – изпълним ли я веднъж, счита се, че в нашите жили тече Неговата кръв, ние сме братя и сестри, и майка на Христа и имаме право да влезем в това Велико училище. Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че Новият живот ще дойде – ще преминеш от смърт в живот. Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко; и Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“. Детето в утробата на майката не плаче, то само рита – там е друг живот; и първото нещо: като излезе на белия свят, то трябва да заплаче – и вие почувствате една радост. Един християнин трябва да плаче. „Защо си будала, че плачеш?“ – ще каже някой; не е будала, добре е, че плаче, не го осъждайте! Ако той плаче, то е най-свещеното нещо; истинският Живот с плач започва, плач трябва, ама истински плач – и този плач ще покаже, че започва Новият живот, ново дишане има. Ония, които не плачат, носят ги на гробищата; и възрастният не плаче ли, и той отива на гробищата – защо? Защото не плаче и тогава другите плачат заради него, но те плачат от хрема.

Сега не считайте, че искам да се подигравам с чувствата ви. Онзи мъж, който е биел жена си и тя умряла, у него затекат четири реда сълзи и тогава казва: „Марийке, Марийке, колко съм виноват!“; тогава той плаче, защото няма кой да му готви – това не е плач, това е хрема, той трябваше да плаче, когато тя беше жива, а не сега, когато я няма вече. Всички тия проявления в нас трябва да стават от дълбоко разбиране, това е една дълбока философия в света, един велик морал; да не бъдем дребнави – с десет хиляди лева да не ни подкупват, но да знаем, че пред нас седи едно велико бъдеще: да бъдем братя и сестри, и майка на Христа – то е най-великото. Станал ли си брат, сестра и майка на Христа – не си; ще положиш всичките усилия, за да станеш. И ще заплачеш.

Мислете върху тия принципи и работете за тях. Говоря само за онези, които ще бъдат ученици, не искам всинца ви да туря в бояджийския кюп и да ви боядисвам – това е по закона на Свободата, ни най-малко не искам да ви насиля. Вие сте се предали на много по-глупави работи; по-умни от мен не сте – в България по-глупав човек от мен няма, но другите са десет пъти по-глупави от мене; няма по-глупав, но и по-умен няма. Тъй разбирам Живота: по умен от това – да изпълниш Волята Божия, то значи да не се подкупваш от нищо и да знаеш да плачеш; то е да любиш и със своята любов да изчистиш не хремата, а сълзите, истинските сълзи – аз тях ги събирам, в България аз нося едно шишенце и търся такива сълзи за спомен, а не от хрема, в света хремави сълзи има колкото искате.

Аз ще ви приведа сега един пример. В България един адвокат защитавал един свой клиент, който бил откраднал двайсет и пет лева, и казва:

– Моят доверител не е виновен, защото ако той искаше да открадне, на същото място, където бяха двайсет и пет лева, имаше десет хиляди лева на масата. То е една случайност.

Съдията забелязва, че на обвиняемия текат четири реда сълзи, помислил, че се разкайва и го питал:

– Защо плачеш?

– Плача, защото не видях десетте хиляди лева.

И тъй, плачът е нещо свещено, което показва началото на един нов живот – и тогава няма да казваме: „Махни се ти!“; време е вече за вас всички да станете братя и сестри, и майка на Христа и в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни да тече тая Божествена кръв от горе до долу – Неговото Живо Слово – и тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие да вършите Волята Божия; и всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на Живота – какво нещо е Животът и защо е той.

И тъй, „Блажени, които плачат“, казва Христос; разбрах¬те ли сега защо казва Христос: „Блажени, които плачат“ – това е дълбокият, окултен смисъл на тази Велика истина, която е скрита в това дълбоко Учение на Христа.

 

16 октомври 1921 г., София*

* В първото издание („Сила и живот“, четвърта серия, Едисон, София, 1922) беседата е датирана на 16 ноември 1921 г., сряда.

ТОГАЗ ТЕ ЩЕ ПРОСВЕТНАТ

Тогаз праведните ще просветнат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша.

От Матея 13:43

Христос казва: „Tогаз“ – кога? В бъдеще, бъдещето – това е пътят, който има да се извърви; миналото е пътят, който е извървян, а настоящето е почивка. Има три неща важни: Праведните ще просветнат в Царството на Отца си – Той не казва, че на Земята ще просветнат или горе на Небето ще просветнат, но определя точно: ще просветнат в Царството на Отца си. Къде е това Царство? Това не е царство на Природата, понеже домът на Природата е дом за възпитание на малките деца – там има пръчица, има тояжка. Това знание, разбира се, е недостъпно за хора с обикновени умове, това, което аз ви говоря, не е за обикновени умове, но вие ще ми възразите: „Какви са нашите умове?“ – ако не ме разбирате, вашите умове са обикновени; ако ме разбирате, умовете ви са необикновени; щом разбирате математиката, умовете ви са необикновени, а щом не я разбирате, и умовете ви са обикновени. Думата праведен не е такава празна дума, както сега я разбирате – праведник; Христос влага нещо особено в тази дума – праведните ще просветнат значи Правда, в която има Светлина. Питат ме някои: „Ти как мислиш за мене, праведен човек ли съм, или съм неправеден?“; ако издаваш Светлина, праведен си, ако не издаваш Светлина, никаква Правда няма в тебе.

Същият закон е и тук – някой казва: „Аз умен човек ли съм?“; ако мислиш за велики и възвишени работи и можеш да ги разрешаваш – умен си, а ако за нищо не мислиш, ти си един първокласен глупец. „Ама – ще кажете – ние за всичко мислим“ – за какво мислите, за какво мислят съвременните хора? Вземете известни проповедници, които заемат едни от най-видните места и се занимават с най-възвишени предмети: мисълта, с която умът на този проповедник е зает, е просто той да може да държи една отлична проповед, да направи ефект, за да го харесат неговите слушатели – и този е човекът, който иска да се хареса на хората, да проповядва на хората; той иска да им покаже правия път – как да се спасят и как да идат при Бога. Аз ни най-малко не осъждам този човек, но той или не разбира своето призвание, или не разбира самото призвание на проповедник, или се е домогнал на това място като онзи с пръчицата – понеже е лесно да се вдига пръчица. Лесно се проповядва днес, днес всеки може да проповядва; в Америка има осемдесет хиляди проповедници – преди двайсет години бяха толкова, а сега вече предполагам да са сто хиляди, а може би и сто и двайсет хиляди. Ако влезете в къщата на някой проповедник, ще забележите една богата библиотека със знаменити проповеди и други именити автори; сега той иска да проповядва върху Правдата – завърти библиотеката, извади книгата, в която е писано за Правдата, погледне еди-кой си какво е казал и в неделя излезе и проповядва върху Правдата. Ами че в България има малки деца, които декламират отлично хубави стихотворения на различни поети, каква разлика има между проповедника и тях? Разликата е много малка. Щом дойдем до съвременните християни, те ще прочетат някоя хубава книга, ще се въодушевят и след като я прочетат, тръгват и разправят наляво и надясно, но след четири-пет дена се връщат и нищо не останало – това не е ли същото, както когато те нахранят с някоя кокошка? Ти си уморен, гладен, отмалял и след като изядеш печената кокошка, казваш: „Аз сега всичко мога да направя“; но след двайсет и четири часа трябва друга печена кокошка – кокошката е, която в тебе може всичко да направи, без кокошката ти нищо не можеш да направиш. Ще питам сега: при всички тези книги, които сега са написани, ако нямаше печена кокошка, как щяхте да проявите вашето знание, вашата правда и вашата мъдрост? И тогава във вас ще остане едно такова желание.

Ще ви приведа един анекдот, разказ. В древността, далеч, един цар ходил на лов и като не можал да намери никакъв лов, видял една мечка със своите малки мечета. Вдигнал той своя лък и я убил. Явили се тогава духовете на гората и му казали: „Понеже ти уби тази мечка и децата ¢ сега ще умрат преждевременно, ти ще се ожениш и ще ти се роди един син, който ще има мечи уши“; на царя се струвало, че това е само шега, обаче станало и действително – той се оженил и първият му син имал мечешки уши. Синът, като наследил престола на баща си, срам го било и винаги си криел ушите; и за всеки берберин, който ходел да го бръсне, царят издавал смъртна присъда – и него „обръсвал“, тъй че не била много завидна длъжността на бръснарите при този цар, защото и тях ги „обръсвали“ по всичките правила. Обаче най-после дошъл един млад, красив и привлекателен берберин, молил се на царя и казал: „Аз никога няма да говоря за твоите уши, няма да издам твоята тайна и ще идвам всяка седмица, ще те стрижа и ти ще бъдеш свободен; само недей ми взима живота“. Съгласил се този цар, обаче берберина започнало да го надува нещо – той искал да каже, че царят има мечи уши, но не смеел, защото рискувал живота си; разболял се. Най-сетне се изхитрил, отишъл на полето, изровил една дълбока дупка, сложил устата си в дупката и казал: „Царят има мечи уши!“, затворил дупката и му олекнало. Но на същото място израснала една свирчовина и като минавало оттам едно овчарче, рекло: „Чакай да си направя една свирка“; като свирил, кавалът започнал да казва: „Царят има мечи уши“ – и тъй из целия град се чуло: „Царят има мечи уши“. Царят повикал тогава бръснаря и го попитал:

– Ти нали обеща, че няма да казваш, а сега целият свят знае, че аз имам мечи уши!

– Никому не съм казвал, само на дупката казах – изповядал си греха младият бръснар.

Тогава царят казал:

– Такава била Волята Божия.

Е, питам сега: какво е спечелил онзи, който е казал, че царят има мечи уши? Значи в света законът гласи, така казва Христос, В света няма скрито-покрито, което да не се разкрие; следователно по същия закон и Правдата няма да остане неразкрита.

Сега всичките хора искат да бъдат праведни, но какви? При сегашните праведни, които са без Светлина, всеки е праведен, всеки е честен; но при този праведен не можеш да прочетеш нито едно просто писмо, нито една глава от Евангелието, нито една свястна книга. Сега за праведните всички казват: „Не ни трябва Правда, който е праведен, да си отиде горе“, обаче иде ден, когато Правдата ще излезе тъй, както излезли мечите уши; така един ден по самия закон – чрез Светлината – Правдата на праведните ще излезе наяве и целият свят ще знае. Кой свят – „В Царството на Отца Ми, казва Христос, ще просветнат праведните“; тогава вие може да възразите: „Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат?“ – много е важно, без Светлина в света не може да има еволюция.

Преди милиарди и милиарди години тия Същества във Вселената – праведните, са минали при Отца, придобили са тази Светлина и благодарение на нея светът сега вижда; и това е Светлината на праведните – кои са праведните? Светлите Ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина – това е един изблик на тази Правда; и ако те престанеха да светят – да живеят в Правда – с нас всички на Земята би се свършило. Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от Правда?“ – за да могат бъдещите поколения да живеят във вашата Светлина, а Животът има нужда от Светлина, от Светлина, която ще се прояви в Царството на Отца ви. Христос подразбира онзи Велик Разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Вие ще питате: „Тук, на Земята, ще дойде ли Правдата?“; на Земята никаква Правда няма да дойде, откакто светът е засветувал, Земята е пълна само с неправди и кости и докато се свърши тази епоха, тя ще бъде пълна с кости; и всички съвременни хора – и те ще оставят своите кости – защо? Защото на Земята няма Правда. И съвременните хора страдат от безправие – страдат от нямане на Светлина.

И когато ние говорим за Правдата, казвате: „Аз съм честен човек, баща ми е бил справедлив“; да, баща ви е бил справедлив като обикновените праведни хора – аз говоря само за онези, които искат да бъдат ученици. Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа?“; можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята Правда трябва да издава Светлина – не обикновената светлина на газ и на електричество, по-особена Светлина се изисква. Ако е за електрическа светлина, тя лесно може да се придобие; ако е за газ, още по-лесно, от восък – също. Светлина, която произтича от Правдата, – това е есенция на онази Светлина, която дава Живот; тя е Светлина, която носи Живота в себе си. И пак ще ви кажа: тази Светлина вие не може да я възприемете, ако нямате Любов.

Сега вие ще кажете: „Е, ти ни проглуши ушите с твоята Любов“ – не, не, вие Любовта още никак не сте я усещали, не сте усещали още Любовта, нито дори предисловието на Любовта; „Бог е Любов“ – това е наука за бъдещето, за Шестата раса, на нея Любовта ще се изяви. И казва Христос на едно място: „Аз ще се изявя на ония“ – на кои? Които са праведни и които ще просветнат в Царството на Отца – на тях Любовта ще се изяви; следователно Любовта не може да се изяви на човек, в когото няма Правда. Мислите ли, че вашият възлюбен, който иде при вас и на когото вие кроите един капан, ще изяви своята любов – никога! Мислите ли, че Господ ще направи такава погрешка, че Христос ще се отдаде на такава слабост – да се изяви на вас, които не можете да издържите дори най-малкия изпит в света? Никога. Евангелистите казват: „Христос се изявил нам“; за да се изяви Той, най-първо праведният трябва да просветне. Аз зная, мнозина от вас ще кажат: „Ама кога ние ще просветнем?“ – в бъдеще, законът е: когато вие бъдете праведни; не в обикновения смисъл праведни, Правдата – това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна и отначало тя е била праведна; придобийте това качество – онова ваше наследство, което ви е дадено, – да бъдете праведни; всяка душа трябва да бъде праведна – защо? За да може от нея да излезе Великата Светлина; а щом имате тая Правда и Светлина, Любовта ще ви се изяви.

Питам ви вас, които ме слушате: сложихте ли си вече най-хубавите дрехи, рокли, перца, ръкавици? Кога слагате най-хубавите дрехи, нали на Великден, когато светлината е най-голяма; когато се стъмни, казвате: „И със скъсано може да се ходи“. И когато някой от вас иска да бъде красив, умен, това подразбира, че той трябва да живее в онази Божествена светлина.

Сега аз ще ви дам две правила за Правдата. В далечното минало (това е един окултен разказ, мистично изказан) между тамарите, един народ далечен, от който няма сега остатъци, и един друг народ – вензи, синът на тамарския цар, Тамар, отишъл в царството на вензите, за да следва и да изучава своите науки. Той, като царски син, се домогнал да влезе в едно от най-знаменитите училища на времето, където само малцина са били; там се запознал с царската дъщеря на вензите (тогава заедно учели момчета и момичета). Един ден, когато двамата разговаряли (вижда се, между тях се завързала симпатия, обич или любов, по който и да е начин), този момък се обърнал към тази мома и ¢ казал: „Виждам, че ти спрямо мен не си разположена, не ме обичаш“. Ще кажете: „То е обикновено нещо“; на мъжа си, на приятеля си казвате: „Не ме обичаш“ – това е нещо много обикновено. Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекъл такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала, превърнала се на вода и изчезнала – значи скръбта ¢ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и започнал да плаче за своята възлюбена; тогава из земята израснал един бял крин, той се зарадвал и казал: „Ти си за мен утеха, кажи къде отиде моята възлюбена?“, но кринът мълчал. „Кажи, защо мълчиш като ням?“ – и кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил.

Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние не сме от тези пре¬стъпници в света“. Колко пъти вие казвате: „Този крин е безгласен, неинтелигентен, неразумен“? Имате право да го откъснете, да го носите навсякъде и да казвате: „Той е едно цвете“, но този крин е жив и в него аз виждам Правдата, от която всички кринове светят – те са разумни същества и знаят да говорят, но царският син не е знаел още езика на крина, не е знаел езика на вензите. А вензи знаете ли какво значи – съединение с Бога, или обединение с Него, или, както го казват източните народи... как го казват те? Една дума, в която душата се поглъща, потопява в Божеството – нирвана. Някой ще каже: „Как да се погълна в Бога?“. Не поглъщане тъй, както вие мислите – ако влезете през някоя хубава врата в някой хубав палат, то е поглъщане, вие ще се изгубите вътре; но вие се изгубвате, за да можете да разберете великите тайни, които са скрити в него. И човек трябва да влезе в този Божествен свят, за да може да разбере дълбокия смисъл – само по този начин той ще разбере защо е слязъл на Земята.

Следователно праведният няма никога да каже: „Ти не ме обичаш“, праведният няма никога право да каже: „Ти си грешен“. Но вие ще възразите: „Нали Господ ще съди света?“ – ама че светът и сега се съди: ако аз тегля кибрита и има две свещи, и едната се запали и гори, а другата не гори, присъдата е произнесена вече; ще кажа: едната свещ гори, а другата не гори – защо, трябва да има причина: може във фитила да има нещо или в самия восък да има нещо, но все има причина. Като говоря тъй, разбирам: всички други могат да бъдат праведни и да издават светлина, а душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога – такава борба е имал един от видните представители на Израил, Яков: като се е връщал при баща си, той цяла нощ се е борил с Бога; най-после този, неизвестният, го бутнал в бедрото и той охромял.

Сега всички се борите с Господа, искате да го заставите да ви даде всичко в този свят, каквото вие искате. Казвам: било ли е време, когато Господ да не е давал на хората каквото са искали – не е било; ние сме най-своенравните деца – от памтивека Бог постоянно се жертва, ние живеем в Неговия живот, ние сме всички храненици, разбирате ли, храненици; ама хиляди и хиляди същества дават своя живот за вас: житните зърна дават своя живот, черешите, орехите, кокошчици, патици, агънца, теленца и други подобни – всичко в света дава своя живот. За кого – за тези храненици, които имат особено мнение: че всичко за тях трябва да се жертва, а те за никого да не се жертват. И когато ние направим някой път едно добро, то е една жертва от излишъка: имаш някоя варена кокошка, държиш я няколко дена и когато се развали, дадеш един копан на някого и казваш: „Да знаеш, че аз ти направих едно добро“; имаш сто-двеста работници, които работят за тебе, изваждаш сто-двеста лева и казваш: „Да знаете, че аз съм човек щедър“; пишеш един ден едно съчинение, но с това знание колко професори са се мъчели да ти напълнят главата. Казвате: „От мен да замине“; нищо не е заминало от тебе, кажете ми едно добро, което вие сте направили – нека дойде един свещеник и да каже: „Аз направих едно добро“.

Нова философия е тази – и следователно онзи, който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всичките отношения между братя и сестри, която е развратила и бащи, и майки; и съвременният свят се е сплул – разврат навсякъде: и в Църквата, и в училището, и в управлението. И тия хора искат да живеят! Не, едно велико наказание иде от Невидимия свят и всички ще познаят, че праведните ще просветнат в Царството на Отца си; ние няма да изпъдим тези хора, а ще напуснем Земята, ще си вдигнем багажа – а египтяните нека си правят кирпичите; ние ще напуснем тази Земя на неправдите – тъй сме решили и ще го свършим, а тия, които останат, да му мислят! Сега вие седите и казвате: „Чакайте да си помислим, да се осигурим, да станем малко праведни, че да влезем в Царството“ – то е едно учение на лукаваго, праведен да станеш ти, който си излязъл от Бога! Ти трябва да осветиш името на Бога и да съзнаеш, че Бог се е жертвал, жертвал, жертвал с милиарди пъти във всички същества; да дойдеш в тази Светлина и да разбереш, че не живееш както трябва – ти трябва да съзнаваш това.

И казва Христос: „Тогаз праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“ – кой има уши? Само онзи гениален човек може да слуша, само онзи музикант, който има изтънчено ухо – само той може да схваща най-деликатния тон в музиката; а който няма такова ухо, той нищо не схваща. Сега някой ще каже: „Нам времето не ни е дошло“; аз не говоря за онзи, на който времето не е дошло, а говоря за ония, на които времето е дошло; и вие, на които времето е дошло, няма да ми кажете: „Обяснете ми това как става“. Както Христос е казвал на Никодим: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“ и той го попитал: „Как може изново да влезем в утробата на майка си?“, а Христос му отговори: „Ти си учител израилев и това ли не знаеш, тия елементарни работи не знаеш?“, и аз сега ще ви отговоря като Христа: как може да просветнете вие, от две хиляди години християни, раждани по толкова пъти, минавате като правоверни, как да не знаете такава елементарна истина – праведните ще просветнат в Царството на Отца, т. е. в Царството на Любовта? На кой Отец – Той е Бащата на Любовта, това е то; и тази Любов е, която обединява цялата Вселена, всички същества от единия край до другия в тази велика хармония на Любовта; и Той е, Който жертва живота Си за всичките, и те живеят в Него, и Той живее в тях.

Сега искам днес тази дума – Правда, „Праведните ще просветнат в Царството на Отца си“, като влезете вкъщи, да я напишете като мото. Вие ще ми кажете: „Аз съм виждал това, онова, Света Богородица, Христа, светиите, много работи зная“; радвам се, че сте видели, но това още не е същественото – ти трябва да просветнеш в Царството на Баща си, ти сам да видиш твоя Баща на Любовта и когато видиш Баща си сам, това ще бъде един от най-славните моменти на твоя живот. Вие не сте видели вашия Баща, вие сте Го чували като едно ехо. Онзи Баща, който си Го представяте, Неговото лице виждали ли сте го вие? Когато чуете Неговия глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертваме тъй, както и Той“; и тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете и няма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“ – това е Учението, което Христос е проповядвал и сега проповядва: „Тогаз праведните ще просветнат като Слънцето в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“. Който може, да разбира тази Велика Истина.

Следователно за онзи ученик, който няма Светлина, няма Правда, въпросът е сега решен – той ще си остане тук, при обикновения живот на Земята; и тогава – при обикновения живот, знаете ли какво ще бъде? Аз ще ви опиша вашето бъдеще, ето какъв ще бъде вашият бъдещ живот, ако останете: един ден ще се въплътите във формата на някоя муха, паякът ще ви хване и ще ви изяде; после пак ще станете муха, пак ще ви хване паякът и ще ви изяде; след това ще се родите във формата на овца, вълкът ще ви хване и ще ви изяде; ще се въплътите в една кокошка, ще ви хванат и ще ви изядат; ще станете една мида, ще ви извадят из водата и ще ви сварят с ориз в тенджерата; охлюв ще станете, ще ви сварят, ще ви изядат; риба ще бъдете, ще ви извадят от морето и ще направят майонеза с яйца отгоре; прасе ще станете, в кочина ще бъдете, после кебапчета и бифтеци ще правят от вас – това е съвременната култура. И тъй, целият ви живот ще бъде само на скарата, все ще ви пекат. И тия кокошки – това са все ваши братя, които не са просветнали, а когато просветнат в Царството на Баща си, там няма да има такова нещо, там вие ще бъдете свободни. Ако не му е дошло времето, България ще бъде тъй; но ако просветнете, както ви казвам, вие ще се освободите от всички страдания на лукавия – това не е само една философия за заплашване, а е една велика реалност; който не вярва, ще опита.

„Праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша.“

Сега, понеже мобилизацията почти привършва, разбирате ли, аз затварям мобилизацията днес. За колко дена беше тя – за 10 дена; колко дена са изминали – две недели, тъй че мобилизирането свърши вече. Който се е мобилизирал, той ще влезе, а който не е, ще се мобилизира в мобилизацията на кокошките, на паяците, на вълците, на мухите – там ще се мобилизират с хиляди години; а който се е мобилизирал в Любовта, ще тръгне напред. Вратите се затвориха вече, който си е неправеден, нека си е неправеден, а който е праведен, ще остане праведен. Не разбирам, че вашата съдба сега се решава; ако след хиляди години вие не сте били в състояние да познаете Бога, вратата ще ви се затвори и вие наново ще опитате това Учение, за да Го познаете. Защото Бог поругаем не бива.

И сегашният свят ще мине през едно стъргало – такова, каквото никога човечеството не е виждало; скоро ще бъде това, скоро, скоро! Нека всички грешници да знаят или скоро да се оправят: този свят отива, всички други остават, няма да ги пометат комунистите; иде една велика Божествена метла, която ще помете като стихия всичко, иде нов закон. И апостол Петър казва: „Небесата ще приидат с бучене, а стихиите, разгорявани, ще се стопят и Земята и делата по нея ще изгорят“ – тъй всичко ще се помете. Отгоре иде това, Русия изпитва вече последствията на това, което иде, и всички народи по целия свят ще опитат същото. Бог поругаем не бива! „Праведните ще просветнат в Царството на Отца си“ – ще бъде Ново небе и Нова земя; всичко това, което е сега, ще си отиде.

Та като ви казвам тъй, някои ме гледат и питат дали сериозно говоря. Не сериозно говоря, ами аз говоря, защото ми е приятно да говоря; приятно ми е да говоря, защото праведните ще просветнат, аз за тях мисля, а какво ще стане със света – това не искам да мисля. И сега, понеже мобилизацията е привършила и вратата се е затворила, онзи, който е влязъл, за него връщане назад няма, а който е останал, той напред не може да върви. Ще ме запитате: „Е, какво ще бъде с тях, които са останали вън?“. Ние искаме да знаем само какво ще бъде с праведните, а какво ще бъде с грешните, то не влиза в нашата програма – ние не се занимаваме с дълговете на хората, ние се занимаваме с богатите хора; нам ни трябват праведните, защото те имат средства – Светлина. Да употребим това, защо ни са онези, бедните? Вие ще поддържате бъдещата култура, ще отворите касите си; говорим за една положителна култура на праведните, а за грешните и дума няма да правим – „Който има уши да слуша, нека слуша“. Сега вие ще зададете въпроса: „Какъв окултен закон има да разбираме?“. Окултен закон е: праведните трябва да просветнат и като просветнат, всичко е в техни ръце; ако не просветнат, никаква сила няма да имат – ето окултният закон. Някой казва: „Как да придобия сила?“ – като просветнеш, ще придобиеш сила.

Това са тия съотношения, които вие трябва да имате към този ваш Баща на Любовта. Не разбирайте, че Той е такъв мекушав, не разбирайте Любовта в смисъл на мекота – тя е нежна, Любовта, но не мека; мека значи неустойчива, а Любовта е една велика сила, толкова устойчива, която никога не се изменя; нежна е тя.

Следователно страданията произтичат за ония хора, които не могат да възприемат Любовта – тогава се раждат най-големите страдания; всички ония, които се противят на Любовта, за тях се ражда най-ужасният огън на ада и когато се противят, сами си създават този огън на мъчения. Мъчат се, защото не възприемат Любовта и като се противят, ще станат най-нещастни, а като възприемат Любовта, ще станат най-щастливи; а за да възприеме човек Любовта, той трябва да бъде праведен – не като сегашните хора, но той трябва да просветне. И вие не си поставяйте за правило да видите какъв е светът, външният, какъв е днешният морал – този морал не търпи никаква критика, днешният свят не търпи никаква критика.

Сега всички ги е страх какво ще каже съвременното общество за нас, не трябва да се издаваме, защото щели да кажат – какво ще кажат? Ако на мен приписват едно престъпление, то е тяхно престъпление, престъпният човек всякога престъпления вижда – двадесет години в България против мен говорят, все ме подозират; казвам: то сте вие, които виждате вашето зло, аз във всички хора виждам доброто, виждам своето добро. Не искам никого да лъжа и бих желал и вие никого да не лъжете; и във вашето сърце да има онази Любов, с която вие да се жертвате; всяко ваше допиране, всеки ваш поглед да бъдат едно велико благословение и който го приеме, да благодари на Бога, че е приел нещо добро от вас – това разбирам аз Любов! „Тъй, казва, да те помилвам малко“ – защо? Защото е обезсолял, станал е порочен, иска да влезе във водата, да се измие. Когато любиш, няма да внасяш своята мътна вода в другата – когато любиш, чистота с чистота трябва да се събира; умното с умното се събира – то е Божието царство. Това ни най-малко не подразбира, че грешниците и праведните могат да живеят на едно място – това не може. Онзи, който люби, и онзи, който не люби, не могат да живеят на едно място. Аз виждам, че такъв човек няма никаква обич в душата си – защо няма обич? Защото той мисли само за себе си. „Господ на този дом дал това, на мен нищо не дал“, казваш; ти вършиш едно престъпление – всичко ти е дал Господ и благодари, че не ти е дал, та да бъдеш като една натоварена камила; ти нямаш нищо, не си натоварен – поне не си натоварен! Да не мислиш, че като си натоварен, си повече от другите – богатият човек е всякога натоварен, човек с много къщи е натоварен човек; натовареният носи едно благо на този свят, ако съзнава.

И тъй, тия праведни трябва да просветнат. Сега всички вие трябва да просветнете – не по обикновеному да разбирате Христос в коя Църква е, не по обикновен начин; въпросът е сега да просветнете и когато просветнете, тогава бъдещата култура ще има полза от вашата просвета.

Аз бих желал да зная тия, за десет дена колко души се записаха в мобилизацията. Ножове имате ли? Нож – то е Словото, Духът; този Дух у вас ще бъде чист: вашият език трябва да бъде златен, позлатен трябва да бъде езикът ви – подразбирам език, заквасен с Божествена Мъдрост, който говори разумно; и никаква нечиста дума не трябва да излиза от вашия език. От вашето око никакъв лош поглед на страст или на похот, или на алчност да не излиза – всичко да бъде чисто, чисто! Като погледнете някого, той да почувства радост, да почувства, че душата му се повдига. Сега момата като погледне момъка, казва: „Ах, този с черните очи, изгори ме!“; момъкът погледне момата, каже: „Ах, тя със сините очи, изгори ме!“; всички все се горят – това не е огънят на праведните, това е огънят на греха, който тлее и гори, това са хора, които се борят с Бога. Единствената сила, която не се подчинява на никакъв закон, то е Любовта – никога не може да я изпъдите; всичко може да направите, Любовта е сила, която не се подчинява на никакъв закон, тя всякога ще ви върже, но вие никога не можете да я вържете и с каквито въжета и да я връзвате, тя е свободна, тя всичко претопява – тази Любов влиза сега в тия праведни души, за да просветнат.

Ние няма да оставим грешните, но те трябва да се приготвят. В бъдещия свят трябва да се даде на тях от излишъка на нашия труд и богатство, тези паднали души един ден да просветнат; сега те няма да просветнат, а в далечно бъдеще – тъй е въпросът. Тъй че на онези, които са останали, и на тях давам надежда, че и те ще просветнат, но като минат през всички правила на възпитанието и като дойде един ден да се каже: „Мобилизация!“, всички да влязат. И сега от Невидимия свят ще видят какъв контингент има, колко праведни има в България в тази мобилизация; в Невидимия свят знаят какъв контингент могат да дадат българите, колко свои синове могат да дадат, за да помагат в това, което сега се върши – то е един печат и аз бих се радвал; още не ги зная колко са, но ако са много, то ще бъде в актив на българите – но сега не зная колко са. Само че в тази мобилизация влизат и мъже, и жени, и момци, и моми, и деца – от всички категории има, не е както тук, в света, само младите да се викат – в тази мобилизация има от всички родове, тъй е. Някои от вас се усмихвате – види се, влезли сте вече в мобилизацията.

„Който има уши да слуша, нека слуша.“ Сега, вложете вече Любовта като един огън, който постоянно гори, или отворете сърцата си за тази Любов – за Божествената Любов (не говоря за човешката любов), тази Любов е един мек огън, който като влезе, ще внесе Мир в духа ви, Светлина в ума, Сила в ръцете и краката, ще премахне всичките ви недъзи и болки. „Тук в гърба ме боли, там ме боли...“ – онзи, който влезе в мобилизацията, не може да каже, че го боли някъде, а ще каже: „Знаеш ли, аз съм вече мобилизиран“; като дойде някой дявол, ще кажеш: „Знаеш ли, аз съм мобилизиран“; ревматизъм имаш – ако те заболи, кажи: „Мобилизиран съм“; стомах те боли – кажи тъй и всичките болести ще изчезнат; който е мобилизиран, няма болести за него!

„Който има уши да слуша, нека слуша.“ Правдата – това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изяви и ще осияе човешките души. И тъй, в тази Правда, в която влизате, обединете вашата Светлина всички, тъй както слънчевият лъч; после, как се събират войниците отвсякъде и образуват взводове, дружини, полкове, дивизии и т. н. и всички съединяват своите сили – тъй и вие по същия закон взаимната Светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят. То ще бъде воюване: пфйу, пфйу – каква артилерия ще има, тя е много ситен картечен огън; като го препратите: тъкъ-тъкъ, тъкъ-тъкъ, нищо няма да остане. И желая и мъже, и жени да бъдете смели и решителни; който е праведен и който веднъж просияе, куршум за него няма, той е безсмъртен – може да му теглят стотина куршума и да остане неувреден.

Ще ви приведа един пример, това се случило в странство. Двама приятели – единият адвокат, а другият медик, виден лекар, разговаряли и лекарят казва на приятеля си: „Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера; който ме закачи, куршума му тегля“. Спират се в един хотел. Приятелят му, адвокатът, като по-хитър изважда всичките куршумчета от патроните, а револверите слага под възглавницата му; сам влиза в една бяла гугла през нощта, явява се пред другаря си, медикът изважда револвера, извиква: „Стой, кой там!“ и му тегли куршума, но адвокатът бръква в джоба си, изважда един куршум, хвърля го назад в леглото и пак пристъпва; извиква: „Стой!“ и стреля втори куршум – също и т. н., докато свършил всичките изстрели; а другарят му върнал всичките куршуми и от страх докторът умрял; отива неговият приятел, какво да види – той от страх се посветил.

Такова е положението на праведника – нему като теглят куршум, той хване куршума и го връща назад, а който изпраща куршума, той умира от страх. Нас куршум не хваща! И тъй, нас не ни е страх от дяволския куршум – тия куршуми са за ония, които ги хвърлят, а не за нас.

И тъй, запомнете стиха: „Праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“ – тази е сегашната вест на Христа, Който сега ви говори, това е Неговото учение. Този Христос не е на православни, нито на евангелисти; този Христос – един е Той в света. Да няма никакво двусмислие – Той е Христос на Любовта, на изявената Любов в Правдата, която просветва в онези, които Го любят.

 

23 октомври 1921 г., София

 

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube