НОВИЯТ ЧОВЕК

 

Недейте говори лъжа един на друг, като се съблякохте вече от вехтия человек с делата му, и облякохте се в новия, който се подновява в познание, по образа на того, който го е създал.

Колоссяном 3:9,101

Съвременните хора страдат от това, че говорят на много езици. Понеже всички езици нямат еднакъв знаменател, то и думите им не изразяват едно и също нещо – това показва, че всички народи са на разни степени на развитие; тази е причината сегашните културни хора да не разбират Първичния, т.е. Божествения език и когато превеждат Божественото, правят грешки. Кой е Божественият език малцина знаят – повечето хора и народи си служат с преводи.

Когато изучавате математиката и геометрията, виждате, че правилата, формулите и законите им са едни и същи – дали ще ги изучавате като французин, руснак, англичанин, българин, японец или китаец, правилата и формулите им са едни и същи. Ето защо аз гледам на математиката и геометрията като на пръв символичен превод на Божествения език: основата на геометрията е точката, а на математиката – единицата, следователно който научи смисъла и значението на единицата, ще знае всичките правила и формули в математиката, а който научи смисъла и значението на точката, ще знае цялата геометрия. Известна ви е аксиомата, че най-късото разстояние между две точки е правата линия – защо? Защото правата линия се образува от две разумни точки, т.е. от две разумни същества, които избират най-късото разстояние за общение помежду си – когато се движат едно към друго, те непременно ще образуват права линия. И тъй, правата линия не е нищо друго, освен общение, връзка, път между две разумни същества.

В математиката правата линия е единицата, която съдържа в себе си всичко. Сам човек не може да образува права линия. Казвате, че от движението на точката се образува правата линия; не, една точка не образува права линия – за да се образува права линия, трябва да се движат две точки една към друга, две разумни същества трябва да си подадат взаимно ръка, за да образуват права линия. Обикновено хората се ръкуват с дясната си ръка – значи дясната ръка е права линия, създадена от човешкия ум. Едното разумно същество е умът, а другото – сърцето: умът се съединява съссърцето и образуват правата линия. Всички хора, които се съединяват по права линия, имат прави дела; тия, които се съединяват по крива линия, имат криви дела.

В 9-и стих е казано: „Недейте говори лъжа един на друг“.Питам как искате да се свържете с мен – по права или по крива линия? Когато вълкът напада овцата, никога не иде по права линия, но отзад – той обикаля отзад и неочаквано я напада. Обаче разумните същества се движат винаги по права линия, съединяват се в едно и образуват единицата; после тия същества взимат нова посока и образуват два прави ъгъла, които се съединяват и дават плоскост – четириъгълник с четири точки (той може да бъдеи квадрат). Когато прекараме диагонал, квадратът се дели на два равни правоъгълни триъгълника с обща хипотенуза – диагоналът; хипотенузата е производната сила на двете величини, т. е. на двата катета. На човешки език казано, единият катет представлява бащата, другият катет – майката, а хипотенузата – синът или дъщерята; хипотенузата е равнодействащата сила, която регулира отношенията между всички разумни същества, значи синът и дъщерята регулират отношенията между майката и бащата – в тоя смисъл родителите са противоположни сили, които преследват различни интереси, и благодарение на това отношенията между мъжа и жената в семейството имат повече търговски характер. Казват за някоя жена, че много плаче за умрелия си мъж – на нейните сълзи може да се вярва само двайсет и пет на сто; такива са сълзите и на мъжа за жената. Жената казва на мъжа си: „Колко те обичам, умирам за теб!“ и мъжът казва, че умира за жена си – умират те!

И тъй, квадратът представлява полесражението, т. е. физическият свят; диагоналът в квадрата или хипотенузата в правоъгълния триъгълник представляват оня велик закон, който примирява противоречията. В математиката хипотенузата е единицата, а в Божествения свят – Бог, значи думите хипотенуза, единица и Бог са преводи на двете точки, които се движат една срещу друга, за да образуват правата линия. Двете точки, т. е. двете Разумни същества, като се движат едно срещу друго, са създали Небето и Земята – т. е. вашият Господ. Кой богослов, учен, философ или светия може да каже какво нещо е Бог, кой може да Го опише? Бог не е такъв, какъвто ние си Го представяме. И жената не е такава, каквато мъжът си я представя, нито мъжът е такъв, какъвто жената си го представя – че това е факт, виждаме от недоволството на мъжа и жената веднага след женитбата им: едва изминал един месец и те са недоволни един от друг, мъжът става сериозен и замислен, жената – също. Защо са недоволни – защото търсят щастието вън от себе си, а щастието, доволството е в самия човек; който мисли, че може да го намери вън от себе си, той живее в света на илюзиите. Двамата влюбени, когато се оженят, стават огледало един за друг и са недоволни от своето огледало – много естествено, в огледалото няма Живот; това е старото учение, учение на лъжата – да се лъжем, че се обичаме. Чудно е, когато майката кръщава детето си, преди да го роди – може ли да се даде име на детето, преди то да се роди? Сегашните хора кръщават децата си преди да се родят: майката иска да се кръсти детето на нейно име или на някого от нейния род, бащата иска да носи името на неговата майка или на неговия баща и започват да спорят помежду си. Не говорете за името на детето, което още не се е родило.

„Не говорете лъжа един на друг!“ – с други думи казано, говорете помежду си с положителен език. Говорете за името на детето само след като се оформи и роди, преди да се е родило мълчете – в източната наука се казва, че преди да се свърши една работа, трябва да се мълчи. Ония, които не разбират дълбокия математически език, се учат на мълчание – сега има и стари, и млади хора, които изучават мълчанието. Питам можеш ли да мълчиш, когато си гладен – да мълчиш, когато си сит, разбирам, но когато си гладен, ще говориш по всички правила, ще разрешаваш всички математически въпроси и ще питаш стомаха си:

– Какво искаш, братко?

Той ще ти отговори:

– Много съм гладен. Ти си по-умен, услужи ми – ти си вън, аз съм вътре, лесно можеш да ми помогнеш.

– Лоши са външните условия, не мога да ти помогна.

– Нахрани ме, иначе и аз, и ти ще страдаме.

Коя е правата линия, или най-късото разстояние, по което слиза храната – хранопроводът. Някога лекарите хранят болния по друг начин, но той не е естествен.

Павел, като мистик и окултист, казва: „Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Того, Който го е създал“. Сега, като ви говоря, моля ви да се освободите от всякакъв вид стеснение – виждам, че се стеснявате. Когато мома люби някой момък, и тя се стеснява, страхува се да изкаже любовта си; същото е и с момъка. Любов, която се страхува да се изкаже, не е истинска и ако се изказва много, пак не е истинска; ще бъде чудно, ако свещта не издава светлината си – Христос казва, че не трябва да я крием под шиник, но не трябва и да я излагаме на течение.

Питам защо е необходима равнодействащата сила – за да регулира човешките чувства. Задавали ли сте си въпрос как се раждат омразата и лъжата, защо хората мразят и лъжат? Въпреки това Христос казва: „Да любим враговете си“ – Той е обосновал това с един велик вътрешен закон. Според вас това е неестествено – казваш: „Невъзможно е да любя врага си“. Къде се ражда омразата – в човешкия ум. Опитайте се да отнемете възлюбената на някой момък, за да видите какво ще стане с него – веднага ще започне да мрази; той е образувал с момата права линия – щом отнемете момата, образува се крива линия и той започва да мрази. Където има омраза, там Любовта отсъства. Как да се излекуваме от омразата – като върнете момата на момъка. Как да дадем хубавата мома на недостоен момък? А кой момък е достоен – според мен, ако един момък е достоен, всички момци са достойни; ако един момък е недостоен, всички момци са недостойни – такъв е законът в математиката: всички момци имат общ знаменател, а различни числители; всички моми имат общ знаменател, а различни числители.

За обяснение на тази идея ще приведа един стар окултен разказ, известен на всички народи. Когато Господ създал света, пожелал да види как живеят хората на Земята, затова слязъл някъде на Изток при един брамин. Тръгнали двамата по света, а браминът задавал различни философски въпроси на Господ с цел да научи нещо. По едно време той усетил голяма жажда и казал:

– Господи, жаден съм, искам вода.

– Ще попитаме оня говедар там къде има вода – отговорил Господ.

Говедата си пасели спокойно, затова говедарят лежал на меката трева, вдигнал краката си нагоре, и свирел с кавала си. Господ се спрял пред него и го запитал:

– Знаеш ли къде има наблизо вода?

Говедарят показал с крака си къде има вода и продължил да си свири.

– Колко мързелив човек! Млад е, но го мързи да се повдигне и лежешком ни посочва къде има вода – казал браминът.

Говедарят свирел, мислел за своята възлюбена и си казвал: „Господ е в мен, не Го търся отвън“.

Пътниците продължили по-нататък и срещнали млада стройна мома с кобилица на рамо. Тя се връщала от близкия извор с пълни съдове с вода. Господ казал на брамина:

– Виждаш ли тая мома? Ще я дам на говедаря.

– Той не я заслужава!

– Не, той е най-добрият момък, когото можеш да срещнеш в света; той заслужава тая мома.

От ваше гледище тоя избор не е прав – кой избор е прав? Бих желал да срещна момък и мома, които през целия си живот да не са пороптали, и след като се оженят, да живеят един за друг, да са готови да се жертват взаимно като за Господа – има ли такива хора в света? Няма, мъже и жени – всички пъшкат и се оплакват: мъжът казва: „Тая дяволица ме измами“, жената казва: „Тоя дявол ме измами“ – защо са се измамили? Защото интересите им не са съвпаднали – измамата произтича от противоположни интереси. Когато се оженят, мъжът иска да му се роди син, за да излезе първо неговият образ; горко, ако се роди момиче – бащата казва: „Момиче се роди, пак жена“; ако майката иска да се роди момиче, а дойде момче, тя също е недоволна. Те не изказват недоволството си пред хората, но помежду си двамата са недоволни и така майката и бащата оказват лошо влияние върху възпитанието на детето; колкото и да е малко недоволството им, то се отразява върху развитието на ума и сърцето на детето – несъзнателно те го подтикват към грешки и престъпления. Тия родители не са направени по образа на Бога, Който ги е създал; от Божествено гледище не е важно дали момчето, или момичето е дошло по-рано на Земята – приемете детето си с благодарност и му кажете: „Добре дошло!“. Обикновено синът се ражда пръв. При създаването на първия човек, който бил направен пообраз и подобие на Бога, синът и дъщерята се родили едновременно; при второто създаване на човека от пръст първо се родил братът, синът, а после сестрата, т.е. дъщерята – тя била направена от реброто на брат си. Ще кажете, че това е по-особено, вие знаете, че Адам е първият човек, баща на човечеството; Адам не е никакъв баща – Бог е Баща на човечеството, Той извади едно ребро от Адам и направи жената Ева.

Казано е в Писанието: „Който люби баща си и майка си повече от Мене, не е достоен да бъде Мой ученик“ – това значи: „Който люби външната форма повече от Мене, не е достоен да бъде Мой ученик“, следователно синът и дъщерята, които сте родили на Земята, само по форма са ваши син и дъщеря. Вие имате друг син и друга дъщеря – те са създадени по образ и подобие на Бога и носят истинското Знание; когато дойдат на Земята, те ще донесат такива Знание и Любов, че и бащата, и майката ще бъдат доволни.

И тъй, квадратът образува дома: майката, бащата и две¬те деца – момче и момиче. Когато квадратът, т.е. домът, се движи, образува се обществото, т.е. кубът. Когато стените на куба се движат отвън навътре, образува се права линия: при движението на двете срещуположни страни на куба се образува права линия, единица; при движението на другите две срещуположни страни пак се образува права линия, единица. Когато се срещнат двете единици, те дохождат в стълкновение и щом не могат да отидат нито нагоре, нито надолу, образуват буквата Т, т. е. квадрата. Следователно, когато се казва, че трябва да гледаш навътре, това подразбира четвъртото измерение – то има отношение към Духовния свят; за да влезеш в тоя свят, ще се концентрираш, ще отправиш ума си навътре, в проекция. Няма да ви разправям къде е тоя свят – вие знаете това. Когато казвате, че не знаете къде е Духовният свят, вие сте в положението на мома, която изпитва момъка дали я обича, или не – тя знае това, няма защо да го изпитва: ако я обича, умът и сърцето са съединени в него и се проявяват хармонично; ако не я обича, умът и сърцето му не са в хармония – тогава и двамата са недоволни. И детето е недоволно, когато вземат играчките му. Това показва, че всички видове недоволства имат материален характер: хората искат къщи, земя, пари – ако нямат това, те са недоволни.

Как ще се оправи светът – като дадеш работа на ума си: това значи да задоволиш нуждите на всеки човек. Не спирай дейността на ума – искаш ли да задоволиш човека, дай му работа: момък и мома са недоволни – оженете ги; ако пак са недоволни, дайте им къща, ниви, за да има какво да работят; ако са недоволни още, дайте им волове, коне, каруца – най-после тия неща започват да им говорят и те се задоволяват. Докато умът и сърцето ви са празни – без мисли и желания, всякога ще бъдете недоволни; за да бъдете доволни, умът и сърцето всякога трябва да се занимават с нещо – това е един от великите закони на Битието.

И тъй, спазвайте тоя закон: не спъвайте човека в развитието му, не казвайте, че тоя или оня е недостоен за нещо – всеки човек, според разбирането си, е достоен за това, което му се дава; ако според твоя ум намираш, че някой е недостоен, ти спъваш себе си – аз говоря за това като за математическа величина. В такъв случай всяка мисъл, която се явява в ума ти, и всяко желание, което се явява в сърцето ти, са намясто – престъпление е да спъваш развитието на човешкия ум и на човешкото сърце. Където и да погледнем в обществото, виждаме, че престъпленията се дължат именно на това – някъде мъж и жена си живеят добре, но между тях влезе друг мъж, който не е могъл да си намери мома според изискванията си, и хвърли поглед на тая жена; после дойде втори, трети мъж – всички хвърлят око на същата жена и започват да се карат и бият помежду си; те се явяват съперници един за друг, но жената е неделима, тя казва: „Имайте търпение да родя няколко дъщери, тогава ще ви оженя всички“ – така тя ще ги примири.

Това ви се вижда смешно, казвате: „Може ли да се говорят такива неща, в тях няма нищо религиозно“. Питам какво са допринесли досегашните религиозни форми на човечеството – ако те носеха нещо хармонично в себе си, щеше ли да има толкова много страдания в света? В тях има нещо дисхармонично, нещо грапаво, което трябва да се изглади – те внесоха злото в света. Казвате, че не съм правоверен – как ще определите дали съм правоверен, или не? Това се определя чрез единицата мярка, а тая единица е Бог на Любовта и на Мъдростта – значи като се е проявил в Любов и Мъдрост, Бог е създал единицата, тя е човекът; когато се е разделила, единицата е създала мъжа и жената. С други думи казано, Бог извадил единицата, или кривото ребро, от мъжа и направил жената – значи докато е била в мъжа, жената се е изкривила, затова Бог я извадил оттам и казал: „Ти не трябва да ходиш вече тъй изкривена, както си била досега – отсега нататък ще ходиш права!“. Понеже тя още не може да напусне стария си обичай, все ще прегърне някого – като ребро ще го обхване; и до днес още все ребра се прегръщат – едно ребро ще прегърне друго и ще каже: „Моето пиленце“, обаче светът не върви добре. Ние не се нуждаем от прегръдките на кривите ребра, никакви прегръдки! Когато двама влюбени се срещнат, не трябва да се прегръщат, но да се съединят по права линия и да се целунат, без да се приближават, а след това да се отдалечат; всички целувки, придружени с прегръщания, са криви ребра, които носят лоши последствия – това се разбира и в буквален, и в преносен смисъл. С други думи казано: не допускай никакво раздвояване в мислите и желанията си – имаш едно желание, но казваш: „Желанието ми може да е криво“; не се раздвоявай – ако е криво, не го изнасяй навън. Бъди абсолютно верен на себе си: ако изкажеш една мисъл или проявиш едно желание, не допускай никакво съмнение, никаква пукнатина в себе си – не мисли, че си направил нещо, от което да се срамуваш. Ако видя една мома с изкривена уста и когато я целуна, устата ¢ се изправи, ще ме осъди ли някой? Обаче ако целуна една красива мома и от целувката ми устата ¢ се изкриви, ще ме осъди ли някой? Който види това, ще каже: „Ето един нехранимайко!“. Вие се усмихвате, но казвам: вие, момци, на колко моми сте изкривили устата и вие, моми, на колко момци сте изкривили устата, и вие, останалите, на колко хора сте изкривили устата! Сега ще се заемете да изправите устата на всички, на които сте ги изкривили – как? Като ги целунете – само така ще изправите грешките си. Това е Божественото учение, това изисква то от всички хора.

Сега аз говоря на всички. Знайте, че между вас няма нито един праведен. Не казвай: „Аз не съм много грешен“ – който се мисли за праведен, той се хвали с греховете си; дали имаш един грях или сто гряха, това е равносилно – от една въшка произлизат сто въшки, едната и стоте са едно и също нещо. Казват за някого: „Той е православен, евангелист или човек от новото учение“; според мен е безразлично какъв си, важно е дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти – какво те ползва твоята философия или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове, се върнеш нещастен?

Една търновка ми разправяше следното: „Обиколих всички небесни светове, видях богове и богини, но не искам да живея там – нищо не струва Небето. Посрещнаха ме с букети и венци, с музика и песни, какви ли не обещания ми даваха, с какво ли не ме залъгваха, но въпреки това не искам да остана между тях“. Казвам: тая жена е видяла стария свят – старото небе, стария Ментален и Астрален свят; тя е видяла отрицателните неща в тоя свят, затова не иска да остане там, а казва: „Искам да живея на Земята, тук да стопля сърцето си“. Всички казваха, че тая жена е смахната, мъжът ¢ искаше да я напусне, да я заведе в лудницата; умна е тая жена – тя е влязла в пътя на Спасението, затова не иска вече да живее, както е живяла досега.

„Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание“ – в познание на какво? На Истината, тя е обект на Любовта – не можеш да говориш за истинската Любов, докато не възлюбиш Истината. Като говоря сега, ще ви направя една операция – искам да бъдете герои, да издържите без упойка. Аз мога да направя операцията и с упойка, но това се отнася до страхливците; на героите направо ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете ох. Когато направя операцията добре, ще останете доволни – тази операция има за цел да премахне лъжата в света; за да се успее, трябва да обичате Истината – ако не я обикнете, лъжата неизбежно ще дойде. Ако жената не люби един мъж, тя ще извърши някакво престъпление; ако мъжът не люби една жена, и той ще направи някакво престъпление – това е закон. Все трябва да обичаш някого – най-малкото нещо да е, но трябва да любиш: то може да бъде мушица, бръмбар, цветенце, птичка, животно или човек, но все трябва да любиш; ако можеш да любиш всички, още по-добре. Започни с Любовта към Истината – когато тръгнеш от тая Любов, ще си създадеш мярка, с която ще измерваш всичко.

„Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Того, Който го е създал.“ Знание трябва да имате, аз бих ви препоръчал да прочетете всички хубави книги, които досега са напечатани – това може да ви отнеме хиляди години, но ще ги прочетете. След това ще изучавате Библията и Новия Завет; тия, които са писали Свещената книга, говорят за фазите, през които е минала Земята – знаете ли каква е била по-рано Слънчевата система, какво знаете за миналото на Земята? Между всички планети били прокарани пътища и съобщения за жителите от една планета с жителите на друга. Всека планета се въртяла както около себе си, така и около своето слънце. Между планетите се породило нещо, което причинило раздор, който в края на краищата ги поставил на съответното им място – Слънцето заело централно място, а около него започнали да обикалят останалите планети. Сега, да оставим настрани тия окултни твърдения – по отношение на въпроса, който разглеждаме, те са маловажни.

Движението на планетите в Слънчевата система показва какъв е бил човек първоначално: Слънцето е емблема на човешкия ум; Венера е емблема на човешкото сърце, т. е. на Любовта; Марс е войнствен, емблема на силата в човека; Сатурн – на Правдата; Юпитер – на религиозните системи, на всички морални учения; Луната – на въображението, тя е майка на всички идеи. Това са външни символи, които представят вътрешното състояние на човека в миналото; днес това състояние е изчезнало, защото между ума, сърцето и волята на човека има дисхармония – отношенията между тях не са правилни. Някой иска да се прояви, да обича някого, но се страхува и казва: „Ако ме излъже тоя човек?“; питам: може ли Любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар че някои от тях вършат престъпления. Някога престъпленията са фиктивни, съществуват само в човешкото въображение и произвеждат външна дисхармония между хората: мразиш някого и си въобразяваш, че той ще ти причини някаква пакост – ти сам си създаваш зло. В Божествения свят не съществува никакво зло, никаква дисхармония, обаче в човешкия свят, между хората, произлизат недоразумения, които им причиняват пришки на ръцете, и дълго време трябва да се лекуват пришките, докато заздравеят; ако не заздравеят, те се връщат към ония, които са ги причинили.

Питате защо светът е създаден така, а не иначе; светът е създаден много добре, той лежи в обятията на Любовта и Мъдростта – това може да се провери, да се направи един жив опит. Някои религиозни хора казват: „Да напуснем Земята, да отидем на Небето“; така говорят и ленивите хора – те мислят само за пари, за богатство и казват: „Дано по-скоро умре баща ми, майка ми, за да ми оставят наследство, да живея по-богато“. Същото се казва и за политиката: „Дано ни дадат повече земя, за да поживеем по-добре“ – така заграбват колкото земя искат, без да мислят за последствията; земята, за която всички хора спорят, е дадена от Господа в наследство на цялото човечество, тя не принадлежи само на един народ. Ако имате Божествената Любов в себе си, щяхте да се ползвате от всички блага на Земята. Обръщам вниманието ви, за да поправите старите си канализации и да подновите старите си връзки, които Бог е направил. Мъжът, който лъже жената на приятеля си, да се откаже от лъжата; той отнема жената на приятеля си, като обещава, че ще ¢ даде всичката си любов, и тя повярва на обещанието му, но остава излъгана – един ден се връща при мъжа си разочарована, изнемощяла и окъсана, както блудният син2 се връща при баща си: гол, окъсан, беден, той иска да стане слуга на баща си, за да изправи грешката си. Закон е: ако първият мъж не може да ви даде любов, вторият никога няма да ви я даде; ако първата мисъл не даде плод, втората никога няма да даде. От злото излиза зло, от Доброто – Добро.

Правете разлика между Любовта и Вярата: Любовта е създала човешкото сърце, а Вярата е съдействала за проява на ума – тя го подтиква към дейност; значи соковете на ума са във Вярата – за да бъдеш интелигентен, трябва да имаш Абсолютна Вяра, а не вярвания. Да имаш Вяра, но в какво – в Първата Причина, в Любовта, във Великата разумност на Живота. Любовта първо мисли, после говори и в нея всичко е свято, чисто, разумно; в Любовта се крият всички условия за развиване на ума, Любовта е с отворени очи, а не както казват – „сляпа любов“. Ако влезете в света на Любовта без Вяра, ще си създадете най-голямата дисхармония; ако обичате някого, не се съмнявайте дали и той ви обича – във всяка жива форма, във всеки човек живее Бог, във всички форми, във всички същества се проявява една и съща единица – Бог. Ако обичате Бога, Той никога няма да ви излъже; ако се съмнявате в Него, ще опитате горчивините на живота – затова се казва, че Бог ще изпита всички, които Го любят.

Питате какво е заключението от всичко, говорено досега, какво трябва да правим. Аз не правя никакви заключения – не заключвам нещата, но ги отключвам. Сегашната логика казва: „Дай заключението си“ – ние страдаме само от заключения. Ето едно съвременно логическо заключение: човек има два крака, значи всяко същество с два крака е човек – право ли е това заключение? От геометрията се знае, че най-късото разстояние между две точки е правата линия; в математиката се казва, че единицата е основа на всички единици – как е възможно мъртвата неразумна единица да образува останалите единици? Значи първата единица е жива и разумна – тя може да се размножава. И Слънцето е единица – знаете ли каква култура имат жителите на Слънцето? „Има ли хора на Слънцето?“ – има, при това те са по-разумни и по-културни от хората на Земята; най-простите същества на Слънцето са хиляди пъти по-разумни и по-културни от най-умните хора на Земята – представете си тогава какво нещо са най-умните същества на Слънцето, колко по-високо стоят те от най-умните хора на Земята. Казвате: „Науката твърди, че Слънцето се намира в огнено състояние, тогава как живеят там същества?“; ако наистина Слънцето е в огнено състояние и там живеят същества, тъкмо това показва колко разумни са те, за да могат да се справят с огъня. Има ли по-голям огън от Любовта? Когато една мома люби някой момък и не знае как да прояви любовта си, казва: „Изгори ме тоя огън“ – защо я е изгорил огънят? Защото не може да люби – когато два противоположни елемента не могат да любят, непременно ще изгорят. Грешникът не може да живее в огъня на Любовта, затова изгаря; праведният обаче свободно живее в тоя огън и не изгаря. Казано е, че Земята ще мине седем пъти през огън – като чуват това, грешниците казват: „Дано тоя огън не дойде в наше време!“. Иде вече тоя Огън, мъже и жени, моми и момци – всички ще минат през Огъня; ония, които са готови, ще се целуват по права линия; които не са готови, ще скърцат със зъби – това е движение по крива линия. Нека всичко върви по права линия, да няма никакво скърцане със зъби.

Казват, че на оня свят щяло да има скърцане със зъби. Днес повечето хора се намират в положението на попския слуга Стоян, по когото господарят му изпратил на приятеля си, също свещеник, писмо и пет хубави, добре опечени риби. Той писал на приятеля си: „Преподобни, изпращам ти по слугата си пет риби“. Стоян взел писмото и рибите и тръгнал да свърши възложената му работа. Понеже рибите го съблазнявали, от време навреме той хапвал по малко, докато изял всичките. Когато стигнал в дома на приятеля на господаря му, Стоян влязъл вътре и подал писмото. Свещеникът го прочел и казал:

– Стояне, тук има пет риби.

– Добре, че ги намерихте, дядо попе – цял треперех от страх да не би да ги няма.

Мнозина намират изядените риби само в писмата – момата чете писмо: „Моя мила възлюбена, изпратих ти пет риби, много те обичам“, но рибите ги няма, изядени са; момата се радва, но това не е обич – рибите, обичта, не са само в писмото. Момъкът не трябва само да пише, че е готов да направи всичко за нея – това са спекулации. Наблюдавал съм как момата чете писмо от своя възлюбен: чете и цяла сияе, после слага писмото близо до сърцето си и се радва; да, но рибите ги няма, Стоян ги е изял. Кой е Стоян – той е дяволът, не давайте на Стоян нито риби да носи, нито писма да пише. Когато птичките се любят, пишат ли си писма – те се срещнат, целунат се и веднага се разделят. Какво прави момъкът, когато люби – той минава край къщата на момата, страда, мъчи се, че не може да я види, после ¢ пише писма; ако не знае да пише, взема писмовник и дава на някого да му напише едно писмо. Той изпраща чуждо писмо, готово написано, копирано от писмовника – пише: „Откакто те видях, изгубих мира си, по цели нощи не мога да спя“. Казвам на момата: когато се ожениш, и ти не ще можеш да спиш. Ако аз пиша на мома, ще кажа: „Любезна моя, откакто те видях, започнах спокойно да спя; по-рано не можех да спя по цели нощи, но сега съм спокоен – дай Боже да бъде така во веки веков!“. Какви писма си пишат сегашните мъже и жени – мъжът заминава някъде по работа, а жената пише: „Откакто замина, не съм спокойна, не мога да спя по цели нощи“ и мъжът пише същото – това не е Любов. Жената трябва да пише на мъжа си: „Откакто замина по работа, напълно се успокоих; не бързай да се връщаш, гледай да свършиш добре работата, за която отиде. Бог да ме благослови!“; в същия дух и мъжът трябва да пише на жена си. Сега и мъжът, и жената са неспокойни, не могат да спят и работите им не вървят добре – защо? Дяволът е изял рибите – това са лъжливи чувства, от които не може да се очаква нищо добро; не ви упреквам за чувствата, но казвам, че това е лъжливо състояние. Когато мъжът отива на работа, жената трябва да се радва; дори да ¢ е мъчно понякога, тя не трябва да му пише за своята мъка – трябва да се моли за него и да му изпраща добри мисли.

Такива трябва да бъдат отношенията между всички хора. Две съседки не си живеят добре, всяка от тях казва: „Кога ще се освободя от моята съседка?“ – няма да се освободиш, и двете сте в ада; за да излезете оттам, вие трябва да се освободите от лъжата и да се въоръжите с Истината и Любовта – тогава Христос ще каже: „Мой възлюбени, ти вече не лъжеш“, ще простре ръката Си върху тебе и ще те благослови. Казваш: „Господи, не виждаш ли как се мъча, защо си ме оставил?“; Бог отговаря: „Доволен Съм, че се отдалечи от Мене – така ще научиш мъчението и ще се освободиш от лъжата; тогава ще простра ръката Си върху теб по права линия и ще те спася“.

Да се движиш по права линия – това е Истината, тя има само едно измерение, тя е основа на всички измерения. Точката е единица, начало на всички единици. Наблюдавайте как се тъче: тъкането върви по права линия – всички точки се движат едновременно в три посоки. И тъй, освен движението по права линия, има още много движения, които не се виждат – те стават в човешките мисли и чувства. Всички същества, от най-малките до най-големите, са в постоянно движение – те вървят по ритъма на Божествените закони. Вие не можете да се спрете нито за момент в своя път – спрете ли се само за момент, вие ще внесете известна дисхармония в Божествения свят; ето защо и когато страдате, и когато се радвате, не се спирайте. Ако страдаш, кажи си: „Радвам се, че страдам“; в окови си – кажи: „Радвам се, че съм окован“; плюят те и те хулят – кажи: „Радвам се, че ме плюят“. По-добре да те плюят, отколкото да не те плюят – живот без оплюване е по-страшен от живота в ада; Христос казва: „Блажени сте, когато казват всяка зла реч за вас на лъжа; радвайте се, защото е голяма вашата заплата на небесата“. Небесата представляват свят на хармония.

Сега, ако очаквате светът да се оправи отвън, нищо няма да постигнете – каквото управление да дойде, и то ще коли и беси, както и предишните; светът трябва да се оправи отвътре – всички хора да съзнаят, че са братя, всички хора трябва да видят грешките си и да ги изправят. Сегашните хора се страхуват от собствените си идоли – те сами създадоха идолите си, сами ги правеха, осветяваха, молеха им се, докато най-после започнаха да се страхуват от тях; те се молеха на Ваал3 и казваха: „Ваале, да не ни напакостиш!“ – един чук на Ваал, никакви идоли, никакви вааловци не ни трябват! Да отидем при Бога, Който ни е създал по образ и подобие Свое, и да заживеем в Неговата Любов – само така ще се разрешат всички научни проблеми, всички въпроси на живота.

Пред вас стоят велики проблеми за разрешаване. Земя¬та ще се преустрои, нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явят; всички градове и села, всички черкви и училища ще бъдат пометени, навсякъде ще виждате само остатъци от миналото; след това ще дойдат Новите велики наука и култура, които ще превърнат всичко старо в стройно, хармонично цяло. За старото не съжалявайте – трябва ли сегашните ученици да съжаляват за едновремешните фалаги, с които учителите възпитаваха учениците си? Учителите казваха за учениците си: „Фалаги трябват за тях“. Най-добрата фалага е Любовта, най-добрата фалага е Вярата – следователно, ако искаш да изправиш човека, тури го между фалагата на Любовта и Вярата. Никой не може да се възпита и изправи с бой, боят не е нищо друго, освен изтърсване на праха от дрехите – прахът и без изтърсване може да се махне. Сегашните хора със своя ред и порядък приличат на жените, които вземат метлата и тръгват с нея от стая в стая, за да метат и чистят, и най-после казват: „Изметохме вече“; изметохте, но въздухът в стаите е пълен с прах, какъвто по-рано нямаше – вместо да го изчистят, те го раздвижиха и го пръснаха във въздуха. Дойде един нов проповедник между хората и започва да говори: „Трябва да се живее по нов начин, а не както досега“ – той вземе метлата си и вдигне праха из цялата къща; не, той първо трябва да отвори прозорците и тогава да мете. Прахът трябва да излезе вън от вашите умове.

Българите се нуждаят от нов живот: те трябва да мислят по нов начин – да започнат с Любовта; ако рекат да създават своя култура, нищо няма да постигнат – каквото и да правят, по-висока култура от европейската не могат да създадат, от тая култура по-висока не може да се създаде. Бялата раса е достигнала вече най-високата точка на своето развитие; ако тя не впрегне силата на своя ум с Любовта, ще дойде най-голямото разрушаване в света: тая култура ще донесе най-голямата икономическа борба за надмощие – кой да има повече, кой да господарува; това е процес на разрушаване и разлагане, тоя процес е предвиден в самата Природа, затова човечеството взима нова посока на движение.

Днес всички разумни хора, мъже и жени, стъпват на кра¬ката си и започват да работят съзнателно; те не мислят вече за това обича ли ги Бог, обичат ли ги хората, но работят. За кой Господ говорят те – за Оня, който живее в сърцата им. Казвате: „Бог живее на Небето“, но къде е Небето – пак във вас. Аз не говоря за Вярата на някой благочестив калугер, който скръства ръце на благоутробието си и казва: „Аз вярвам“ – вярваш, но в благоутробието си, а не в Господа; той отива при владиката и му казва:

– Владико пресвети, аз вярвам в това, в което и ти вярваш.

– Да те благослови Господ!

Сега аз не говоря за човешкото благоутробие, но за човешката душа, която се храни с възвишени мисли и чувства – твоят възлюбен трябва да работи, а не да седи със скръстени ръце на корема. Ако момата скръсти ръцете си по същия начин пред момъка, това значи: „Готов ли си да се жертваш за моето благоутробие?“; ако и момъкът скръсти ръцете си пред момата, това значи: „Готова ли си да ми дадеш парички, да се пожертваш за моето благоутробие?“. Не, ръцете трябва да бъдат свободни, а не скръстени – момата и момъкът трябва да седнат един до друг и да се запитат: „Готови ли сме в името на Любовта да се жертваме един за друг?“; и двамата трябва да се откажат от материални блага, но да са готови сами, със собствен труд да свият гнездо, в което да снасят яйцата си (под яйца разбирам идеите и желанията на двамата) – тогава Бог ще им каже: „Да бъде благословено вашето гнездо – Аз ще изпратя Своето Слънце, Своите Светли духове, за да излеят благодатта Ми върху вас и вашите пиленца“.

Желая ви повече да не грешите. Това не може да стане изведнъж, важно е без да ви налагам, да се проникнете от мисълта за Доброто в света. Мислете върху това, което ви говоря; ако не приемете всичко, приемете за вярно поне двайсет и пет на сто. Давам ви срок от хиляда години да изпълните всичко, което ви говорих и продължавам да говоря. Ония, които не са доволни от тоя срок, да изпълнят всичко за сто години; ако и това им се вижда много, да го изпълнят за десет години. Ще кажете, че и десет години са много – тогава намалявам срока на една година, на шест месеца, на три седмици или на един ден; ако и тоя срок е дълъг, намалявам на шест часа, три часа, един час, половин час, десет минути, една минута или една секунда – най-малкият срок е една секунда и който се е спрял на срок от една секунда, да му мисли.

Дадох ви различни срокове – всеки да си избере кой¬то срок иска и ако доброволно не се вместите в един от дадените срокове, вятърът ще ви намести; от срока, който изберете, ще зависи кое място ще заемете – първото или последното: някои искат да се изправят след хиляда години, а седнали на първо място и скръстили ръцете си на корема. Не ви искам със скръстени ръце! Дясната ръка е на Мъдростта – тя е създадена за благословения, лявата ръка е на Любовта – с нея човек помага на слабите и страдащите; следователно когато поставям ръцете си над някого, чрез тях внасям сила в него – когато простреш ръката си върху човека, ти можеш да отправиш към него всичкото благословение, а можеш да отправиш и всичкото проклятие на света; ти можеш да бъдеш проводник на злото, но можеш да бъдеш проводник и на Доброто – чрез ръцете можеш да опиташ всички добрини и всички злини. Преди да простре някой ръцете си, трябва да се запита: „С ада ли съм свързан, или с Небето?“ – ако е свързан с ада, нека държи ръцете си на корема; ако е свързан с Небето, нека простре ръцете си над бедните и страдащите, за да им помага.

„Като се съблякохте вече от стария человек.“ Има ли някои от вас, които искат още да живеят по образа на стария човек – знаете ли колко кожи е одрал старият човек? Окултистите казват, че за да завърши развитието си на Земята, човек трябва да се преражда 777 пъти, и то в епохални прераждания – значи толкова пъти той ви е одирал кожата, толкова пъти сте орали на неговата нива. Какво сте придобили от тая работа – нищо не сте придобили. Сега живият Господ, Който ви е създал, казва: „Деца, облякохте се в новия человек, който се подновява в познание – живейте по неговия закон!“.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас ме обичат повече, а други – по-малко. Защо ме обичате – защото давам; мнозина мислят, че могат да ме излъжат, да вземат повече – никой не може да ме излъже. Не искам да ме обичате само защото давам. Оставете Бог да се прояви свободно във вас – изявете свободно ония мисли и желания, които Бог с вложил във вас първоначално, преди слизането ви на Земята, оставете настрани ония второстепенни чужди мисли и желания, които минават през вас. Някой казва: „Аз те обичам много“; знаете ли, че тия, които казват, че ме обичат много, са ми причинили най-големи пакости, а тия, които ме мразят много, те са ми направили най-голямо добро? Когато пътувах из България, най-голямо добро ми направиха комунистите; свещениците ме хулеха, говореха лошо за мен, изпращаха хора да ме шпионират – защо трябваше да ме шпионират, не можеха ли те сами да дойдат при мен? Казвам: ако България приеме моето Учение, ще стане велика държава; ако го отхвърли, ще пропадне.

Новото учение е за всички, а не само за България. Не казвам, че трябва да се нарече дъновизъм – какво име ще му се даде не е важно; то учи, че всички хора са братя и сестри помежду си и не трябва да се изнудват, те трябва да се обичат – това искам от всички, а не след хиляда години да изопачат мислите ми, както и до днес изопачават Христовото учение. Не искам криво да предават думите ми, аз проповядвам едно: всички хора трябва да се обичат; как да се обичат – една е Любовта, тя съгражда дома, семейството, обществото и държавата. Аз бих желал всички хора да познаят Живия Господ, от Когото са излезли. Една Воля съществува – Божията Воля, един Господ – Бог на Любовта, никакъв Дънов. Когато влезете в Любовта на Бога, тогава ще се напишат имената на всички, които са работили за тая Любов. Кой е бил Дънов в миналото никой не знае, в бъдеще той ще дойде под друго име; ще говорят откъде е дошъл Дънов, кой е баща му и коя е майка му, къде е роден и т. н. Други казват, че той е учен, свят човек – не, само Бог е учен, само Бог е свят; ако в мен живеят Божията Любов и Божията Мъдрост, тогава мога да бъда учен, мога да бъда и свят човек; не е свят човек оня, в когото не живеят Божията Любов и Мъдрост. Свещеници и проповедници, в които не живеят Божията Любов и Мъдрост, не са никакви свещеници и проповедници. Това не значи, че трябва да се нахвърляте върху хората, да казвате, че Любовта и Мъдростта не живеят в тях, но вие да бъдете образци – да докажете, че се отличавате от тях.

И тъй, да вложим Любовта си в Истината, да подтикнем мисълта си към Добро, да създадем Новия живот; след това да се вслушаме в мощния глас на Живия Господ, за да чуем какво ни говори Той чрез Новото учение, чрез Божествената наука – това е науката, чрез която сърцето може да се стопли, да придобие температура от трийсет и пет милиона градуса, а умът да придобие такава Светлина, през която да се вижда всичко. Нека Светлината на нашите умове освети ако не цялата Вселена, поне нашата Земя; ще дойде ден, когато къщите ни ще се осветяват от Светлината на нашите умове – тогава няма да има нужда от електричество. След хиляда години ще има начатъци от Божествената наука, след триста и петдесет хиляди години тя ще заеме широки размери, а след сто и петдесет милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука.

Казвате: „Да се говори за толкова далечни времена – това ни обезсърчава“, но аз се радвам на дългите срокове, на далечните времена; когато ми се говори за къси срокове, аз затварям ушите си. Когато се говори за големи пространства и далечни времена, имаме предвид Божествените закони – те работят там; щом дойдем до ограничено пространство и късо време, дохождаме до робството. Казват, че Духовният свят е безпространствен – това значи: в безпространствения свят се включва пространственият, той го е създал; в този смисъл Духовният свят е пространствен, само че времето и пространството в него не са както тия във физическия свят. Това е в разрез със съвременните философски възгледи, но то да не ви разколебава – вложете в себе си Любовта и Вярата по принцип, стремете се да познаете Любовта и Вярата; обиколете цялата Земя от единия край до другия, в краен случай идете и на Небето, но научете какво нещо е Любовта и какво – Вярата; само тогава можете да кажете: „Любовта е път към съвършенството“.

Днес ви изпращам от училището с пожелание да не се прегръщате. Освен това обръщам вниманието ви на следното: каквито и геометрични фигури да рисувате, да бъдат с прави линии – дали ще бъдат петоъгълници, шестоъгълници или други някакви, но страните им да бъдат прави линии; числата, с които работите, да бъдат цели, а не дробни – дробите са числа за другия свят, който си играе с дроби, греши; когато вървиш с човек, който носи със себе си дробта, каквото и да ти каже, не му вярвай. Ако имаш да даваш на някого един лев, а той иска и стотинките, които си забравил, не очаквай много от тоя човек – стотинките, дробните числа, остават за другия свят, те са величини от Духовния свят – имат отношение към човешкия Дух. На Земята трябва да се работи само с реални величини, и то само с четни числа – 2 по 2, 4 по 2 и т. н.: могат ли седем души да живеят на Земята – не могат; сам човек може ли да живее на Земята – не може; тринайсет души могат ли да живеят на Земята – не могат; ами дванайсет души могат ли – могат; шест души – могат.

Казвам: вложете Вярата в ума си и Любовта в сърцето си, за да познаете Бога като Истина; щом познаете Бога, ще се освободите от всички стари връзки и когато срещнете своя възлюбен, ще го познаете. Знаете ли името му? Не знаете, казано е в Писанието, че Той ще дойде инкогнито; Той има особен език, не като вашия – ако знаете Божествения език, ще се разберете с Него; само тоя ще Го познае, който има Любов и Вяра в себе си. Той има особен знак на челото Си – когато Го види, сестрата ще каже: „Този е моят брат“, приятелят ще каже: „Този е моят приятел“; в бъдеще хората ще се познават по тоя знак – видят ли го, никой не може да ги излъже. Казвате, че дяволът дошъл в света и сложил печат на хората; наистина, само двама поставят печат: Христос и дяволът. По какво се различават тия печати? Сега, за да не останете в невежество, ще ви кажа отличителните качества на двата печата – качествата на Христовия печат на Любовта са следните: Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Кротост, Смирение, Благост, Милосърдие, Вяра и Въздържание; печатът на дявола е числото 666, неговите качества са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство и други.

Днес и Христос, и Антихристът поставят печат върху челото на хората. Не се плашете – видите ли на челото на някой човек печата на Христа, подайте му братски ръката си; видите ли на челото на някой човек печата на Антихриста, т. е. на дявола, заобиколете го.

13 март 1921 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube