ИЗТЪЛКУВАЙ НИ ТАЗИ ПРИТЧА

 

Отговори Петър и рече му: Изтълкувай ни тази притча.

От Матея 15:15

„Изтълкувай ни тази притча“ – аз вземам един стих, на който съдържанието е неизвестно. Христос е говорил върху много въпроси, но това, което трябва да се тълкува, го няма в Евангелието – притчата, за която става въпрос, я няма. Каква е тая притча? Тук математиците имат думата – те се занимават с неизвестни величини, т.е. те разкриват тайните. Дай на математика и най-загадъчните въпроси, но като работи върху тях четири-пет месеца, все ще изкара нещо – каквито числа да му дадеш, все ще ги съчетае по някакъв начин.

„Отговори Петър и рече Му: Изтълкувай ни тази прит¬ча.“ Питам: коя е най-важната притча за вас в дадения момент? Ако задам същия въпрос на една млада мома, тя ще отговори: „Най-важната притча за мен е кой ще ме възлюби“; ако попитате момъка коя е най-важната притча за него, и той ще отговори като момата; ако зададете тоя въпрос на майката, тя ще каже: „Най-важна притча за мен е какво ще бъде детето, което ще родя – момче или момиче“; оня, който се готви за професор, ще каже: „Най-важната притча за мен е дали ще успея да стана професор“; лекарят ще каже: „Най-важната притча за мен е дали ще стана виден лекар“; духовникът ще каже: „Най-важната притча за мен е дали ще достигна висок духовен пост“ – всеки човек си има по една притча в живота, която сам разрешава. И вие, които ме слушате, също имате по една притча.

Аз ще разгледам само една притча, най-важната: според мен най-важната притча е самият Живот – как е произлязъл, какво е било началото му, коя е негова майка и кой е негов баща, как се е развивал и т.н. Ще кажете, че Господ е баща на Живота и така е, но Господ е отвлечена идея, а вие се спирате върху нещо по-близко от живота – вашето положение, което всеки ден очаквате. Ако си военен, мислиш какво ще стане с теб, когато се отвори война: първо преглеждаш пушката, сабята си, за да знаеш в какво състояние се намират – от състоянието на оръжията и оръдията зависи успеха на войната. Това са математически величини, с които човек работи. Какво ще разберете от числата 502, 516, 869, 634, 739 и 604 – ще кажете, че това е забава, и децата се забавляват с писане на числа. Знаете ли от колко кости е съставено човешкото тяло? Според някои те са на брой около двеста и осемдесет. Костите не представляват цялото тяло, но само част от него; мускулите също представляват част от тялото, но костите и мускулите не представляват функциите на човешкия организъм. От черепа на човека може да познаете какъв е бил той – мъж или жена, прост или учен, честен или нечестен, търпелив или нетърпелив. Когато поставите запалена свещ в черепа на човека, ще четете по него като по книга: по черепа ще познаете целия живот на човека, живял преди хиляди години, по черепа се познава от каква смърт е умрял човек; в бъдеще, когатохората се научат да четат по черепа, ще узнаят всичките тайни и тогава повече ще мълчат. Дали ви хвалят, или корят, всякога ще мълчите; не е важно какво мислят хората днес за вас – важно е какво ще мислят в бъдеще, когато ще могат да четат и по главата, и по лицето, и по ръката.

Когато изучавате тия науки, ще дойдете до заключение, че клетките на човешкия организъм са живи и когато умре човек, те не изгниват, но минават от едно място на друго: някои влизат в състава на минералите, други – в състава на растенията, трети – в състава на животните, а някои – в състава на човешкото тяло. Някой си откъсне една ябълка от гробищата, измива я добре и я изяжда, а после се чуди защо разположението му се развалило; много естествено, той е възприел някои елементи от тялото на един от великите покойници – значи неразположението му се дължи на неразположението, което е имал покойният. По вашето разположение или неразположение може да познаете какъв е бил тоя човек.

И тъй, ако питате защо страдате, казвам: сегашните хора страдат от мислите на своите предшественици – техните мисли не са пръснати в пространството, но са материализирани и съставят организмите на минералите, растенията и животните; много от мислите на миналото човечество представляват съставна част на паразитите, микробите и други нисши растения и животни. Съществуват около шестнайсет хиляди микроби, някои от които не са изучени добре – тия микроби са причина за различни болести: туберкулоза, тиф, чума, холера и др. Болестите са резултат на мислите на учени и философи, които са вървели по пътя на Черното братство; като знаете това, не мислете, че злото може само по себе си да изчезне – злото и Доброто са непреривни. Казвате: „Да унищожим злото“ – това е невъзможно; за да разберете злото като сила, а не като проява, трябва да познавате законите на Разумната Природа, както и тия на психологията. Изучавали ли сте злото като сила, като чувство и като принцип? Мнозина наричат злото с думата дявол и се питат: „Откъде дойде тоя дявол между нас?“. Защо са недоволни хората от дявола – защото той кара човека да работи, а сам никога не работи; когато влезе между хората, той обърква всичките им работи – той е лихвар, дава пари с големи лихви и не иска да знае как ще се плащат те. Дяволът е в състояние да бръсне и детето, затова го наричат първият учител на човечеството; той е господар на всички банки – има ли нещо лошо в това? Банките услужват на хората – дават им пари назаем; хората плащат лихви за парите, но поне колелото се върти; банкерът понякога оскубва клиента си (това нищо не значи), но понякога му помага. Който е влязъл в пътя, трябва да престане да се занимава с дявола – да не мисли, че е лош. Значи дяволът е лош, а ти си добър – не, вие трябва да изучавате силите на злото, за да ги хармонизирате; използвайте само ония от тях, които са в хармония с вас, и не се страхувайте от силите на злото, но работете с тях, да ги превърнете в положителни.

Казва се, че от много мисъл или от много учене човек заболява – не е вярно, нямам случай в своите изследвания, в който да е заболял човек от мислене или учене. Ако е въпрос за криви мисли, за особени преживявания, човек може да заболее, обаче правата мисъл повдига човешкия Дух. Ако си в положението на Дон Кихот, може да полудееш, но ако си в положението на Санчо Панса, ще се излекуваш. Дон Кихот е човек със силно развити лични чувства: той мисли, че всичко знае и разбира – и наука, и изкуство, и политика. Светът е пълен с донкихотовци и санчопансовци – ако това не е вярно, светът трябваше да бъде в пълна изправност; накъдето и да се обърнете, все ще срещнете един Дон Кихот – той е благороден, вярващ човек, но без дълбоко разбиране на Живота; Санчо Панса е крайно наивен – той е готов навсякъде да следва Дон Кихот с надежда да се спаси някога, той очаква спасението си от Дон Кихот.

Днес съм решил да отговоря на всички, които очакват спасението си от човека: това е криво разбиране, спасението иде само от Любовта – тя е Сила, която преобразява всичко; който се домогне до нея, влиза в областта на Разумността – където е Любовта, там е Разумността. Любовта се изявява чрез прави мисли и чувства, чрез благородни постъпки. Ето защо, когато Любовта ви посети, добре е да измерите носа, врата и ръката си: ако мисълта ви се оправя, носът постепенно се удължава и стеснява; ако чувствата ви се усилват, носът ви се разширява и скъсява; и най-после, ако постъпките ви стават по-благородни, волята ви се усилва – това се отразява на брадата, тя постепенно се оформя, придобива по-красива форма. Казвате: „Ние не се интересуваме дали носът се удължава, или се скъсява“; трябва да се интересувате, както машинистът се интересува дали налягането на парата в котела се увеличава, или намалява – ако налягането е по-голямо, отколкото трябва, котелът ще се пръсне. Ползата от знанието е голяма – ако знаете тия неща, лесно ще изправите кривините в своя живот: като знаете, че не може да разширите носа си, ще гледате да го удължите – мисълта ви ще дойде на помощ; ако нямате възможност да удължите носа си, ще потърсите помощ в чувствата си – ще гледате да разширите носа си. Това значи да направите психическа промяна в своя живот – по тоя начин човек може да избегне много нещастия.

Когато майката се гневи и сърди на децата си, носът ¢ се разширява. Вместо да трансформира състоянието си, тя разширява своя нос: взема пръчката и набива детето – това не е правилно разрешаване на задачата. Наблюдавали ли сте как плачат децата ви? Ако не сте наблюдавали, защо сте се женили, защо ставате баща или майка, само да раждате ли – така и рибите раждат. След всичко това минавате за учени и философи, мислите, че ще отидете на Небето – знаете ли, че когато отидете на Небето, първият въпрос, който ще ви зададат, ще бъде: „Как плачат децата ви и как си бършат очите?“; ако кажеш, че не знаеш, веднага ще те върнат на Земята, за да научиш това, което не знаеш. Това значи да изправиш ума и сърцето си, т.е. да се научиш да мислиш според законите на ума и да чувстваш според законите на сърцето.

„Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази прит¬ча“ – коя притча? Притчата за Живота, който разрешава всички противоречия и недоразумения. Тая притча обяснява защо когато проповядваш Словото, хората не го приемат. Христос отговори на Петър: „Противоречията съществуват, защото носовете на хората се разширяват повече, отколкото трябва“ – те се разширяват за сметка на удължаването. Когато художникът рисува носа на човека, може да го удължи, може и да го разшири (това нищо не значи, на книга всичко може), обаче важен е живият нос, който се изменя постоянно. Защо носът на някого се изкривява на една или на друга страна – има причина за това. Защо носът на свинята е вирнат нагоре – защото обича да рови; ония хора, които копаят или ровят, вдигат ръцете си нагоре – значи и свинята обича да копае, но с носа си. На птици, които грабят, клюнът им е закривен надолу. Сега, като ви говоря така, не искам да вадите криви заключения, но казвам, че всяка силно отрицателна черта се отбелязва върху носа ви – на дължината или на широчината му; това се отбелязва не само върху външната форма на носа, но и върху вашите мисли и чувства – който чете мислите и чувствата, познава в какъв ум и в какво сърце са родени те. Всяка мисъл произвежда известен ефект върху ума на човека, а всяко чувство – върху неговото сърце; това означават думите на Христа: „Няма нищо скрито-покрито в света“.

Казвате: „Какво ще правим, когато влезем в Духовния свят?“ – ще изучавате своите мисли и чувства от хиляди години и след като ги изучите, като видите добрата и лошата им страна, ще изучавате причината за това; после ще ви пратят отново на Земята, за да учите други неща. Някои проповядват лек начин на спасение – да дойде Христос и да заличи всичките грехове на хората; те приличат на ония моми, които търсят богат мъж, за да ги облича хубаво, да ги разхожда – с една дума, искат охолен живот. Такива са идеите на мнозина, но охолният живот не разрешава въпросите – той осигурява лошо бъдеще. Всеки живот носи в себе си и добри, и лоши условия и които не разбират това, сами влошават живота си. Който мисли само за себе си, неизбежно ще влоши живота си; той казва: „Днес съм длъжен да мисля за себе си, утре ще мисля за другите“ – не, всеки ден трябва да мислиш за себе си и да правиш по едно малко добро. Има програма, която определя по колко добри дела трябва да правиш на ден и на колко души да помогнеш; ако не изпълнявате тая програма, в живота ви ще се явят известни празнини. Ако помагате на хората, и те ще ви помагат; ако не им помагате, и те няма да ви помагат – тоя закон е верен както за отделния индивид, така и за всяко общество и всеки народ.

Във всеки дом, във всяко общество, във всеки народ, във всяка раса, както и в цялото човечество съществува една обща душа, която обхваща отделните единици; общите души пък се групират в едно общо цяло. Ако кажете това на външните хора, ще считат, че се занимавате с празни работи; за тоя, който не може да смята, смятането е празна работа, обаче не е така за оня, който знае да смята. Сега бих желал да дойде при мен човек, който има еднакви мисли и чувства с моите и да се опитаме едновременно да нарисуваме един и същ предмет от Природата; ако между нас съществува не относително, а абсолютно единство в разбиранията ни, и действията ни ще бъдат еднакви. Значи ако мислите и чувствата на човека са правилни, и действията му ще бъдат правилни – това е закон, в който няма никакво изключение. Казваш: „Прав съм във всички свои действия“ – прав си в сегашния момент; щом си прав в сегашния момент, ще бъдеш прав всякога и обратно – ако сега не си прав, и в бъдеще няма да си прав.

Един индус дал една ябълкова семка на най-малкия си син, като му казал: „Синко, виж какво се съдържа в тая семка“; синът взел семката, сварил я и казал на баща си: „Татко, сварих семката, но нищо не излезе от нея“. Бащата дал друга семка на втория си син – и той да я изследва; синът изял семката и казал на баща си: „Татко, изядох семката, оказа се малко горчива, нищо друго не разбрах“. Най-после и третият син получил една ябълкова семка; той посял семката и казал на баща си: „Татко, посях семката и след време ще видим какво ще излезе от нея“.

Следователно дайте на човека една семка, за да видите как ще постъпи: един ще свари семката, друг ще я изяде, трети ще я посади; малцина посаждат семката. Оня син, който посадил семката, само той разбрал силата, която се крие в нея – семката е непроявеното дърво. На същото основание казвам: всяка мисъл трябва да се посее, да израсте и да даде плод. По какво се познава силата на една мисъл – по нейната Светлина и благородство. Който има светли и благородни мисли, той е в състояние да възлюби и врага си; може да си намислил да извършиш убийство, но посети ли те Божествената Любов, веднага се поляризираш. С убийство нещата не се завладяват, убийството не разрешава въпросите – какво ще придобиеш, ако отвориш стъкленица, в която има отровен газ? Отровният газ трябва да се сгъсти, да се превърне на течност и после да се преработи; злото трябва да се сгъстява, но не и да се разширява – това е закон.

Сегашните европейски народи се намират във фазата на разрушаване – те не прилагат Христовото учение, но старите учения на далечното минало. Войната е остатък от едно старо вярване, идолите са остатъци от стари вярвания – това е старата култура, която се явява в нови форми. Казвате: „Ние се бием по нов, модерен начин, следователно ние сме културни хора“ и в Америка употребяват електричеството за умъртвяване на хората, а във Франция режат главите им.

„Изтълкувай ни тази притча.“ Ония от вас, които и сега задават тоя въпрос, трябва първо да се запитат коя е тая притча – коя е основната задача на тая притча. Притчата е самият Живот. Откъде произлиза Животът? Ще кажете, че Животът произлиза от Любовта – свързани ли сте вие с тая Любов? Тя е родила Живота преди милиони и милиарди години, не се ражда днес Животът. Ако житните зрънца се унищожат, повече няма да съществуват; ако и клетките на човешкия организъм се унищожат, втори път няма да се родят – те са родени преди милиони години. Всяко нещо е създадено при особени условия, които не се повтарят, при това ние не можем да създадем тия условия – всяка мисъл, всяко желание е създадено при особено време и при специално съчетание на условията. И за Любовта има особено време. Жената казва: „Може да се люби на всяко време“ – не, не може; да чувстваш, да се настройваш може по всяко време, но да любиш така, че да се преобразиш, да се освободиш отвсички инстинкти, да възпиташ вълка, тигъра в себе си – това всякога не става. Това, което дразни човека и събужда нисшето в него, не е Любов – то е изопаченият човешки живот, който сега се проявява. Като ви говоря, мнозина искат да им открия някаква тайна – аз мога да ви покажа само вратата на тайната, но вие сами ще си намерите пътя; българинът казва: „Покажи му вратата, той сам ще намери плевника“ – който не може да намери плевника, не е готов за работа.

И тъй, мислете за двете измерения на носа – за дължината и широчината му (за дълбочината още не съм говорил). От какво зависи дължината на носа – от правата мисъл, а широчината – от правите чувства. Ако се свържете правилно с великия закон на Любовта, който работи в цялата Вселена, носът ви ще има нужната дължина и широчина – това значи да бъде човек в съгласие с великата хармония на Живота, с всички звезди и планети; ако носът ви се разширява правилно, вие сте във връзка с всички Същества на Любовта. Който е свързан с Любовта, никога не прави зло. Казвате: „Съвсем се оплетохме, не можем да разберем какво се иска от нас“; и това е добре – докато не се оплете, човек не може да се оправи. Вижте как се оплитат дърветата: има дървета, на които корените – главата им, са десетина метра дълбоко в земята. Някога човек се заравя дълбоко в мъчнотиите си и докато не мине през тях, не може да прогледа. Когато някой има големи страдания, казвам, че главата му е заровена в земята; щом се освободи от страданията, той изважда главата си навън. За да се изявят силите във вашия организъм, вие трябва да потънете дълбоко в материята; следователно истинският духовен живот в човека ще се прояви само след като той се погребе в материята и после възкръсне.

Малцина разбират духовния живот; казват: „Духовният живот е подобен на въздуха и на вятъра“ – не е така, вятър има само на Земята, но не и в Духовния свят. Какво показват ветровете – че има глупави хора на Земята: между тях се образуват празнини, които произвеждат ветровете; следователно когато веят ветрове и дърветата се огъват, казвам: глупавите хора царуват. От тях всичко може да се очаква – тяхната кола се обръща на всички страни, като колата на Настрадин Ходжа. Те нямат никакъв морал: според тях правото принадлежи на силния, моралът на живота е в яденето и пиенето; като живееш, трябва да бъдеш богат и силен; ако някой те удари един път, ти го удари два пъти. Това е философия на хората с празните глави – такива хора има навсякъде, те причиняват страдание на всички. Единственото нещо, което може да оправи живота на хората, това е Разумността. Когато настане затишие и ветровете престанат, казваме, че умните хора царуват.

И тъй, ако мислите, че днес имам желание да ви направя адепти и последователи на моето Учение, вие сте на крив път – аз имам желание след хиляди и милиони години да кажете, че Учението, което ви проповядвам, е право. Право верую е само Божественото, а всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Обаче човешкият език не е толкова гъвкав и пластичен, за да изрази Божественото – често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата им, според правилата на граматиката, и от думите ми изкарват неща, обратни на това, което съм говорил. Казват, че говоря против свещениците – не говоря против тях, но против всички криви вярвания, които правят хората нещастни; говоря против всички криви вярвания, които причиняват войните; говоря против всички криви вярвания, които причиняват жестокостите в живота.

„Отговори Петър и рече му: „Изтълкувай ни тази прит¬ча.“ Знаете ли на какво приличат съвременните хора? В древността живял един черен магьосник, който си поставил за задача да улови човешката душа, когато излиза от тялото, и да я затвори в нова форма (за своите опити той избирал египтяни от високо произхождение); за целта изработил статуи от особено вещество и като наближавал моментът да умре някоя жена, веднага турял душата ¢ в новата форма и написвал: „Тук обитава душата на еди-коя си принцеса“ – така той затворил душите на много мъже и жени в тези форми; държал ги хиляди години затворени, но не могъл да ги накара да работят.

И до днес още хората се мъчат да уловят душите на своите близки, за да ги накарат да работят за тях – всичко могат да направят с тях, но не могат да ги накарат да работят; можеш да работиш, но доброволно, чрез закона на Любовта – с насилие никой не може да те накара да работиш; заблуждение е да мислиш, че с насилие можеш да накараш човека да работи. Не само това, но някои мислят, че могат да заставят Любовта да работи вместо тях – това е невъзможно, работата е резултат на Любовта; който иска да се научи да работи, трябва да възприеме Любовта. Щом придобиете Разумния живот, вие влизате в Любовта, обаче ако попаднете в неразумния живот, вие ще изпитате мъчението. Питам как сте влезли в телата си – по свобода или чрез насилие? Ако измените носа, лицето си, вие сте влезли доброволно в телата си; ако не можете да се измените, черният маг ви е вкарал насила в тия изкуствени форми. Тъй щото, ако питате на какво се дължи злото, казвам: злото произтича от факта, че хората са роби на своите страсти, а страстите не са нищо друго, освен черният маг, който затваря душите в изкуствено направени форми – затова понякога мъжът е въртоглав, сърди се, гневи се, вика, а понякога жената е въртоглава. И досега още хората слугуват на тоя черен египетски маг; когато сте влезли в изкуствените форми, направени от него, питали ли сте Господа дали да влезете, или да не влезете – не сте Го питали; ще бъдете честни да си кажете истината.

Богат търговец срещнал един млад човек, който се опла¬кал от жена си: „Ожених се, но не съм щастлив, жена ми постоянно ме измъчва“. Търговецът го съжалил и го поканил у дома си да поживее известно време при него, но младият човек злоупотребил с гостоприемството, опозорил дъщерята на търговеца и след тази нечестна постъпка избягал. Така светът никога няма да се оправи.

Злото увеличава злото, Доброто увеличава Доброто, Любовта увеличава Любовта – това са закони, които действат както в Природата, така и в Живота: в Любовта ще се разширявате и нагоре ще се качвате, в безлюбието ще се смалявате и надолу ще слизате. Единственото нещо, което може да ви избави от злото, е Любовта; ще живеете разумно и ще знаете, че Любовта царува навсякъде в света. Не говоря за вашата любов, не говоря за любовта между мъже и жени, нито за любовта между приятели; не говоря даже и за любовта между брат и сестра. Любовта, за която ви говоря, е особена; тя действа и във вас, но вие не ¢ обръщате внимание – когато ви посети една светла мисъл, това е Любовта, обаче тя скоро изчезва. Когато минават светли мисли през вас, вие се заблуждавате, започвате да се чувствате божества; не се заблуждавайте – Божественото е силно, мощно, а къде е вашата сила? Казваш: „Аз съм учен човек“ – къде е твоето знание? Божественият човек има Любов в душата си; който няма Любов, той е черен маг, който всеки момент може да затвори душата на човека в изкуствена форма. Не се плашете, старите форми трябва да се разрушат – затова иде смъртта: тя ще разруши всички тела, превърнати на автомати; следователно смъртта носи освобождение на всички затворени души.

„Не убивай!“ – това значи: не убивай душата, която е влязла в едно тяло и работи по закона на Любовта; обаче ако една душа е влязла в бутилка, станала е роб или робиня на някого, казвам: разбий тая форма. Принципът е следният: никога не разрушавай жилището на душа, в която Бог живее и която работи по закона на Любовта – убиеш ли такава душа, Бог няма да ти прости нито на тоя, нито на оня свят. Ако разбиеш бутилка, в която е затворена една душа, ти си направил добро; ако умре една душа, която работи по закона на Любовта, трябва да плачем, но ако умре една душа, затворена в бутилка, трябва да се радваме. Не е определено свободната душа да умира, но понякога тя става жертва за повдигане на човечеството. Не убивай душа, която те обича и работи за твоето Добро! Престъпление е да убиеш вола, който по цели дни работи на твоята нива; в бъдещата държава еднакво ще наказват за убийство на човека и на вола – това изисква новият морал, новото разбиране на Живота. Добрите души, които ще дойдат на Земята, за да работят в името на Любовта, няма да се стремят към високи положения – царе, владици, патриарси, министри, но ще бъдат добри майки и бащи, добри учители и свещеници, които ще работят безкористно. Когато тия души вземат надмощие, светът ще се оправи.

Прилагайте Новото учение и не очаквайте да дойде Христос само за да благувате – дойде ли, Той ще разбие всички бутилки, всички автомати; гробовете, за които се говори, това са ония затворени души, които от години чакат времето на своето Възкресение. И досега православните спорят дали ще възкръснат със старите си тела, или с нови – никакво друго тяло няма, освен това, в което сега живеете. Душата ще върви по пътя на Божественото, по пътя на Любовта. Жената, като види мъжа си, няма да иска пари (както постъпва днес) и мъжът няма да иска пари от жена си; сега мислят само за пари, наричат се „милички“, докато има с какво да разполагат – това са две души, затворени в бутилки: докато са един срещу друг, недоволни са, искат да се разделят; когато се разделят, страдат един за друг. Не, вие трябва да имате еднакво отношение към човека и когато е при вас, и когато е далеч от вас – това изисква истинското християнство.

Днес всички спорят за своята вяра и вярвания; едно тря¬бва да се знае: човек създава вярванията, но те не могат да създадат човека. Човек е създал много неща, от които днес сам страда, следователно не плачи от това, което си създал, но го измени – не се моли на своите произведения, но ги измени; човешкият Дух е в състояние да измени всички вярвания и системи, които сам е създал, следователно човек може сам да измени живота си – да възкръсне, да научи Истината. Казвате: „Вярно ли говориш, или не?“ – сами ще си отговорите верни ли са думите ми, или не; „Много ни напече!“ – какво трябва да правите, когато Слънцето силно пече: ще отидете на работа.

Днес говоря на всички и ви питам: свободни души ли сте, или не; свободни граждани ли сте на Царството Божие, или роби на някого; свободна религия ли имате, или религията на вековете, която заробва душите. Определете се на кой Господ служите – на Господа на Истината или на Господа на кръста: ако дойда при теб и ти ме обереш, аз зная на кого служиш; ако дойда при теб уморен, измъчен и те помоля да ме приемеш в дома си, аз ще позная на кого служиш – кажеш ли, че не си разположен и нямаш място в дома си, аз зная вече на кой бог служиш. Можеш да имаш прави вярвания, но постъпката ти с измъчения и нещастен човек ще определи на кого служиш – важно е как ще постъпиш в дадения момент. Пророк Иезекиил казва: „Една добра постъпка заличава всички лоши постъпки“, но и обратното е вярно: една лоша постъпка заличава всички добри. Казано е: „Който е паднал, да гледа да стане“; трябва ли да плачеш, че си паднал – стани и продължи пътя си.

И тъй, ако искате да се утешите, приложете великия закон на Любовта, използвайте тоя закон: вие никога не можете да се докоснете до Слънцето, да се ръкувате с него, но всякога можете да използвате светлината му; при Бога никога не можете да отидете, направо с Него никога не можете да разговаряте, но към Духа Му всякога можете да се отправите. Да отидете при Бога, това значи да се слеете с Него, да забравите всичко земно, да загубите всичко и да се пробудите в Божествения свят – готови ли сте за това? – „Не съм готов.“ Иди тогава на лявото слънце и когато се умориш, ела при мен. Сега Бог ви е пуснал на Земята, знаете ли къде ще бъдете следния път? Земята е извървяла половината от своя път, остава ¢ още половината; когато дойде дотам, ще започне да бие звънецът и тогава ще минавате от един трен в друг, ще пренасяте и багажите си – къде ще отидете? Където ви видят очите. Казвате: „Добър е Господ“ – радвам се, че мислите така. Чувате ли гласа на Христа, разговаряте ли с Него, или предполагате, че Го чувате? Вашето предположение може да е като това на сватовете, които отиват при момата и започват да хвалят момъка, че бил добър, хубав, благороден.

Заставили един млад турчин да се ожени за една мома, която препоръчвали като много красива и добра. След венчилото тя го запитала: „На кого да се показвам?“ – „На когото искаш, но не и на мен“ – толкова грозна била тя. Сега и на вас говорят за Христа – че бил добър, че спасявал хората, но и вие в края на краищата ще се ожените не за тоя Христос, когото душата ви очаква, но за оня, когото хората ви препоръчват. Много христосовци и много богородици съществуват, светът е пълен с такива христосовци и богородици, но една е истинската Богородица – аз я познавам, отлична е тя; един Бог има в света, един Христос има – не се заблуждавайте, всичко друго е отражение. Душата, която е вложена във вас, това е Бог, това е Христос, това е Света Богородица; тая душа е затворена днес – можете ли да я освободите? Често тяпъшка и плаче, но като не я разбирате, казвате: „Парички ни трябват“; тя казва: „Достатъчно са, не ти трябват повече“ – „Не, още, още!“. Не казвам, че не е нужно богатство, но истинското богатство е в настоящето, в сегашния момент – бъди богат в дадения момент. Знай, че като спиш, като ядеш и като работиш, ти си богат – за утрешния ден не мисли. Чудя се на сегашните хора: дойде ти на гости един приятел, когото не си виждал с години, но вместо да го нахраниш, ти се безпокоиш за утрешния ден, за да не се ощетиш; нахрани приятеля си и не мисли за утрешния ден – Бог няма да те остави. С неразумния си живот ние сами си причиняваме страдания; вие имате всичко – жена, деца, къщи, пари и пак сте недоволни – какво искате още? Искате да бъдете богати повече, отколкото можете да носите. Който е истински богат днес, ще бъде богат всякога, следователно бъдете богати днес, бъдете доволни днес, приемете Истината днес.

Казвате: „Това, което ни говориш, умът ни не го побира“; така казва и оня, от когото искаш пари назаем – той се почесва по главата и казва: „Ще си помисля малко“; колкото да мислиш, нищо няма да измислиш. Като ви наблюдавам, виждам недоволството и недоверието ви – казвате: „Тоя човек иска да вложим капитала си в неговата банка срещу големи лихви“; нищо не искам от вас – опитайте тая работа. Може да се съмнявате колкото искате, на Земята се допуска всякакво съмнение, обаче можем да се изпитаме – опитайте Учението и което приемете с ума и сърцето си, то ще бъде вярно за вас. Това, което е вярно отвътре, вярно е и отвън – ако не вярваш в себе си, не можеш да вярваш и в другите; ако обичаш Духа, ще обичаш и другите. Какво представлява Духът – когато се давиш и някой те спаси, това е Духът; какво е Любовта – ако си гладен и те нахранят и напоят, това е Любовта, това е проява на душата. Вярвай в Духа, който те извади от водата; вярвай в душата, която те нахрани.

„Изтълкувай ни тази притча“ – коя е тази притча? Животът, който разрешава всички противоречия и недоволства. Недоволството ще превърнем в добродетел: ученикът е недоволен, че не си знае урока – ще го научи; момата е недоволна, че не е красива – от нея зависи да стане красива. Ако си доволен, иди да работиш на своите близки, за да им покажеш как си станал доволен.

И тъй, измени носа си. Ако можеш да го удължиш поне с една стомилионна част от милиметъра, ти си постигнал много – това е гениалност. Това може да стане и в ума, и в сърцето. От вас се иска разумно удължаване и разумно разширяване на носа – само така ще се освободите от недоразуменията в живота си; следователно, ако удължите и разширите носа си с една стомилионна част от милиметъра, вие ще се домогнете до цялото. Каква работа може да свърши нос, който се удължава с една стомилионна част от милиметъра? Представете си, че изливате водата от една каца на земята – ще свърши ли някаква работа тая вода? Никаква работа няма да свърши – водата ще се разлее, ще образува една пътечка, нищо повече. Друг е въпросът, ако тая вода се излее в едно езеро – колкото и да е малко количеството на водата, все ще предаде нещо на езерото, т.е. в него ще се влее известно количество енергия. На същото основание казвам: енергията, която се предава към носа с удължаването му, колкото и да е малка, ще се влее в целия организъм – тя прониква в него, а не се разлива навън. Съмнението е недъг на ума, а завистта, злобата – на сърцето; тия недъзи трябва да се изхвърлят вън от човека, както се излива водата от бурето направо на земята. Ония, които не могат да освободят сърцето си от омразата, са роби на черния маг – те са играчка на живота; същото се отнася и до ума – и той трябва дасе освободи от своите недъзи.

И тъй, в центъра на вашия Живот – във вашия ум, водата трябва да бъде чиста, кристална – никакви примеси не се позволяват; при това трябва да се знае дълбочината и големината на вашето езеро – сърцето; тогава Божествената енергия, коятопрониква във вас, ще удължи носа ви с една стомилионна част от милиметъра. От гледището на висшата математика може да се изчисли не само дължината и широчината на носа, но и обема на целия човешки Живот.

Не казвайте, че тия въпроси не са за вас – защо не са за вас? – „Стари сме вече.“ Стар е дяволът, защото не иска да работи за другите; всеки човек, който казва, че не иска да работи, той е от черните братя; който иска да работи в името на Великата Любов, в името на Великия Бог, е от белите братя. „Глупави сме, не можем да работим“ – няма глупав човек между вас, скъсайте с тая мисъл, която виограничава. – „Как ще живеем при тия трудни условия?“ Какви условия – в бутилката? Не се страхувайте от нищо, Любовта е Сила, която стопява всички прегради; вложете тая мисъл в себеси, за да си помогнете не само индивидуално, но и колективно, и да кажете: „Можем да живеем според изискванията на Любовта и да си изтълкуваме тази притча – можем да удължим и разширим носа си с една и съща величина“.

Запишете си формулата: Сърце топло, душа свежа, ум светъл и Дух крепък. Когато умът е светъл, човек се освобождава от ограниченията; крепкият Дух твори и пресъздава нещата. Кажете си: „Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, Духът ми е крепък, защото живея в закона на Любовта, в която няма никаква измяна“ – това е новото правило на Живота; щом си кажете така, веднага ще решите задачата си. Знаете ли колко струва това правило – не по-малко от двайсет и пет милиарда лева; има хора, които са работили усилено двайсет-двайсет и пет живота, докато научат тая формула. Казвате: „Проста работа, ние знаем тия неща“; тоя ред, в който са дадени думите топло, свежа, светъл и крепък, не сте го знаели досега.

Сега, когато се върнете по домовете си, приложете но¬вото правило. Като го приложат жените, ще стане по-леко на мъжете; като го приложат мъжете, ще стане по-леко на жените; като го приложат майките, ще стане по-леко на децата; като го приложат децата, ще стане по-леко на майките; като го приложат учителите, ще стане по-леко на учениците; като го приложат учениците, ще стане по-леко на учителите. Да се внесе мекота в живота на всички хора – по това ще се познае, че сте приложили новото правило. Кажете ли, че сте го приложили, ще ви питам стана ли ви по-леко. „Не“ – значи не сте го приложили. Който не приложи новото правило, ще плати лихва едно на сто върху двайсет и пет милиарда лева; хайде да намаля – едно на хиляда; мога да намаля още – едно на един милион; колкото и малка да е глобата, все ще платите нещо. И тъй, научихте едно ново правило, но ако не го приложите, ще плащате глоба.

 

15 май 1921 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube