Братя и сестри на Христа

Защото който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат и сестра, и майка.

От Матея 12:50

Този стих е прочитан може би хиляда пъти, върху него има написани най-малко стотина тома – беседи, проповеди, какво ли не е казано за него. И мисля, че ако този стих беше досега изтълкуван правилно или разбран и приложен правилно, светът би бил оправен досега, но понеже светът не е оправен, подразбирам, че стихът не е изтълкуван, не е разбран и не е приложен правилно – затова вземам да го дообясня и аз.

Христос полага един принцип, върху който съгражда основата на Своето учение, т. е. материалната страна, видимата, физическата страна; когато Той говори за брат, сестра и майка, разбира чисто физическата страна, тъй като светът сега е изявен. Не говоря за Небето, защото често в Божествения свят няма такива отношения; на Земята най-възвишеното е братът, сестрата и майката. Може вие да ме запитате какви са отношенията на Небето – такива, каквито са и на Земята; но според вашите съждения ще кажете: „Ако и на Небето е така, както е на Земята, тогава няма голяма разлика“. Нещата на Земята са хубави сами по себе си, но трябва да ги прекарате през сто води, за да ги видите в тяхната първоначална чистота. Не само на думи да бъде човек брат и сестра, брат и сестра подразбира преди всичко Чистота – в какво? Чистота в помисли, в желания и в действия. Трябва разширение на ума и на сърцето.

„Защото който прави волята...“ Волята – това е Великият закон, който сега оперира на Земята. Досега Божията воля е била пасивна; Ангелите и Архангелите управляваха света, а и много други са управлявали, но не можаха да турят изисквания ред и порядък в света и сега Господ е сложил в действие Своя Велик Дух и е вложил Волята Си – горко ономува, който не слуша Неговата воля, затова казва Христос: „Който върши волята, не Моята воля, но волята на Отца Ми, Който е на небеса“. Христос дава едно строго, недвусмислено определение за Небето според закона за Мъдростта. А сега как се разбира Небето – поизправят се, погледнат звездите и казват, че астрономите изследвали небето. Те разглеждат с тръбите си движението на небесните тела в пространството, а хабер нямат от Небето; астрономите изучват сенките в пространството: една микроскопична звезда ще я изследват (някои звезди са триста милиона пъти по-големи от Слънцето, а астрономът казва, че е изследвал еди-коя си звезда), след това дадат отчет за математическите си изследвания: каква е светлината, какви са елементите, какво е състоянието на планетата, към коя фаза на развитието принадлежи. Нищо не са изследвали – в техните очи е попаднал един микроскопичен лъч от някоя звезда, която е на билиони километри далеч, и нашите астрономи трябва да бъдат малко по-скромни; онзи астроном, като погледне в тръбата, мисли, че е научил нещо – не тръби се искат, а ум! Днес светът е пълен навсякъде с тръби: в колата има тръби, в автомобилите – тръби, в железниците – тръби, военните все с тръби свирят; светът е пълен с тръби, но Знанието още не е дошло в света.

Сега Христос казва: „Който изпълни волята на Отца Моего, той ми е брат“ – значи едно от условията е това; трудно условие е да бъдеш брат или сестра, или пък майка на Христа. Сега вие ще ме извините, но това, което Църквата говори за Майката Божия, е съвсем друг въпрос. Христос употребява тази дума майка в малко по-друг смисъл. Брата ще познаеш, когато си наранен, когато си в нещастие: той ще те прегърне, целуне, ще те заведе в дома ти; така и сестрата. А майката как ще познаеш? От майката са излезли братът и сестрата, майката – това е най-възвишеното на Земята, значи Христос подразбира Любовта – тя е майката, която всичко жертва. Христос подразбира Любовта, реализирана на Земята: любиш ли, майка си, не любиш ли, не си майка. Всеки може да бъде майка. Да родиш още не значи, че си майка, то е най-лесното – да родиш. Рибата ражда, т. е. хвърля хайвера си, в който има по триста хиляди зародиша на малки рибчета, но това раждане ли е? Някои от млекопитаещите раждат по пет-шест наведнъж – и това раждане ли е? А майката ще роди едно, в изключителни случаи – две. Раждането е едно предисловие на майчинството; ако сърцето на онази майка не е пълно с Любов, тя не е майка. Следователно по определението на Христа – „Който изпълнява волята на Отца Моего“, той му е брат и сестра, и майка. Майката познава ли кой е този, който е дошъл в нея? Дошъл е един дух от пространството, този малък дух става голям човек; питам: този малък човек и големият човек един и същ ли е? Съвременните майки познават своите деца само по форма; някои едва сега са започнали да ги познават по съдържание, а по смисъл – ще трябват още хиляди години. А за Духа, който е дошъл, той може да се познае само в Новата култура.

Сега, аз не искам да ви обезсърчавам; вашият порядък си е порядък, аз нямам нищо против. Но Христос подразбира нещата малко по-другояче, много странен човек е бил той. Сега да ви направя едно сравнение. Има неща в света възможни и има неща невъзможни. Дъщерята на онзи циганин може ли да стане невеста на царския син – никога; тя може да си въобразява това, но възможно ли е – не е възможно. Още по-невъзможно е да станете в тоя свят брат или сестра на Христа. Защо тази циганка не може да стане невеста на царския син? Защото за да стане такава, трябва в жилите ¢ да тече царска кръв. Следователно на онази мома, която може да си въобрази, че може да вземе царския син, казвам: „Ти само си въобразяваш за нещата, които не могат да станат“ – защо? Защото в теб не тече царска кръв; даже и да тече, пак има известна невъзможност: може царският син да има известни капризи – не те обича, и той тогава не може да се ожени за тебе. Следователно някои искат да кажат, че много е лесно да бъдем братя; всеки може да каже, че е брат, но Христос какво казва? И дъщерята на циганина може да каже: „Аз ще се оженя за царския син“ – и тя може да си представи, че се е оженила за него, че всяка вечер се жени за царски син, и знаете ли на какво ще заприлича това?

Един българин, който се завърнал от чужбина, заварил майката и дъщерята да плачат. Пита той какво е, защо плачат, а майката разправя: „Снощи нашата дъщеря е сънувала, че се е оженила за царския син и родила дете, но детето умряло и сега плачем за умрялото дете на царския син“. Бащата се почудил и казал: „Такива глупави хора като вас не съм видял на света и ако не видя по-глупави хора, няма да се върна при вас“. И започнал той да странства пак в България, но не видял тази, сегашната, а едновремешната България, преди десет хиляди години. Странствал дълго и намерил един българин. Тогава в тази култура гащите били на мода и този българин дал да му ушият гащи, но не знаел как да ги обуе; мислил, мислил как да ги обуе и най-после ги свързал на покрива и искал да се хвърли в тях, та така да ги обуе. Бащата минавал, видял го и му казал:

– Чакай, какво искаш да правиш?

– Уших си гащи, искам да ги обуя.

– Е, приятелю, така не се обуват гащи; снеми ги и аз ще ти кажа как се обуват.

Та сега и вие разрешавате този въпрос на християнството както този българин, който искал да обуе гащите от покрива; и аз казвам: всички така го разрешавате – от покрива, отгоре.

Значи необходима е тази Воля, т.е. Любовта, като един Велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат и сестра, и майка на Христа. Възможно е по закона на прераждането дъщерята на онзи циганин (Провидението тъй да нареди) да се роди в царски род и да се ожени за царския син, и тъй невъзможното в този живот става възможно в друг живот, но време трябва – сега Христос това подразбира за нас. Но ние трябва да изменим времето. Сега вие седите и казвате: „Да бяхме и ние във времето на Христа!“; ами че нали милиони хора бяха във времето на Христа, колко учени хора имаше, на които Той е говорил, но те приеха ли Го – не Го приеха; в техните очи Христос беше един обикновен човек, син на дърводелец. И всички онези, които вярваха в Него, евреите ги наричаха извеяни хора, дошли да оправят света, да внесат нещо ново. Не е така! И Му правеха възражения: „Мойсей изведе народа из Египет, преведе го през пустинята и го храни с манна (хляб небесен), а ти какво даваш? Ето, ние сме под римска власт, можеш ли да ни избавиш, можеш ли да станеш цар – тогава ще те признаем“. Но мислите ли, че ако Христос беше станал цар, щеше да сполучи? Положението на съвременните царе не е много завидно, защото щом станеш цар, ще имаш най-много неприятели и където и да ходиш, ще трябва да се озърташ на четири страни. Значи царската кръв е необходима и Волята Божия, Любовта, е необходима, за да бъдеш и брат, и сестра, и майка на Христа.

Майка подразбира закона на Любовта. Когато вие възпри¬емете Любовта, ще разберете майчинството в друго отношение; в даден случай всеки може да бъде майка, но само когато Любовта се прояви в твоята душа можеш да бъдеш един слуга на Живата Природа. Когато се яви в света някой Велик учител, той трябва да носи нещо много съществено, което да е вложено в Живата Природа. Аз не разбирам под думите Живата Природа това, което съвременните естественици разбират – за нас Природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя проявява. И всички ние днес се намираме под прякото ръководство не на Бога, а на Природата и всеки ден тя си носи своята пръчица; и тя е толкова внимателна, че като я сложи отгоре ти... Някой път ще я сложи на ръката ти – ревматизъм ще имаш; някой път ще я сложи на сърцето ти – сърцебиене ще добиеш; сложи я на дробовете ти – охтика ще имаш; на главата – главоболие и т. н.; и ти казва: „Ония органи, които аз създадох в тялото ви за ваше добро, ония сили, които вложих във вас, ония чувства, вие не ги употребихте на мястото им“. И следователно тя правилно наказва съвременните хора.

И сега цяла една наука иде да помага на човечеството – против кого? Против оная Майка, която учи децата да се изправят. Тогава дойде лекарят и каже: „Той има диабет“, но не обяснява причината на болестта. Какво нещо е диабет – захарна болест; каква е захарната болест – натрупване захар в организма; е, какво лошо има от това, колко струва сега един килограм захар? Причината трябва да се знае – защо тази захар се е натрупала в организма. Тази захар трябваше да се даде на други хора, Природата не търпи излишък – той събрал сума захар, иска да продава и Природата казва: „Ти имаш диабет, захарта ще изхвърлиш навън“. – „Не зная как.“ Дойде лекарят, ще ти тури една инжекция, две, три, четири – това е лекът. Освободете се от диабета – добрите, сладките неща не ги желай само за себе си, но и за другите. Аз не искам да лекувам, но за да видите, ако има някой захарна болест, в десет минути ще го излекувам. Аз няма да му взема много, но не и малко: ако е богат, ще му кажа: „Десетте милиона ще дадеш, живота си съвършено ще измениш и ще го посветиш на Бога, много няма да ядеш“ и ще му туря една строга диета, каквато не е виждал; после ще му кажа: „Обикалял си чуждите жени, опропастил си чуждите семейства – всичко това трябва да изправиш и тогава болестта ще се махне“. И когато в християнството се каже да се покае човек, гръцкото православие разбира да му сложи попът епитрахила, да му чете няколко молитви и тогава му се прощават греховете. Природата така лесно не прощава, вие може десет пъти да сложите епитрахила и пак греховете ви да останат; Природата ви прощава само като се съобразявате с Волята Божия – и не само да я имате като прост закон, но да приложите този закон в Живота и този закон да проникне като една велика Любов във всичките ваши мисли и желания, да станете братя, сестри и майка на Христа. А щом станете братя, сестри и майка, тогава ще влезете в Новата наука, която ние сега проповядваме.

Сега при мен идват някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на Природата, как може да ми се отворят очите?“, но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела“; ами че ако аз му кажа: „Всичките пари, които имаш, ги дай“, той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко“ – той не е готов и аз пестя време и пространство, и казвам: „Не е за тебе“. Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик?“, той ще ми говори два часа, че може да стане – не, не е тъй.

Сега ще ви кажа: за да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на Природата, ти най-първо трябва да станеш брат и сестра, и майка на Христа – правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална Любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл, брат, сестра и майко!“, ще сложи ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма, и ще започне да ти разправя за ония велики тайни в Природата. Вие не сте още в Природата, говоря алегорично, Природата е още заключена за вас, а вие само обикаляте около нея – тя е един велик, но затворен свят. Знаете ли какви красоти има в нея, какви същества живеят в този свят? В този свят са останали все тия велики царе, князе, лордове, професори – това са все пропаднали ученици от векове, фалирали търговци; за тях вече нищо не съществува, затова те са сакати, слепи, хроми и глухи. Това е съвременният наш свят – фалиралият свят; аз го наричам света на фалиралите ученици, които не са издържали най-елементарния изпит на братство и сестринство – те са извън Природата. Сега, не казвам това за всички; изобщо, това е положението на света, за света говоря аз и този е най-правият възглед. Сега вие ще кажете: „Но ние, които сме оставили всичко, нас какво ни очаква?“; казва Христос: „Няма никой, който да е пожертвал или баща, или майка, или къща и да е изпълнил Волята Божия, че да не приеме стократно и в бъдеще живот вечен“.

Вие едва сега сте започнали, направили сте въведение. Някои от вас са написали първата глава, поздравявам ви; някои са написали втората глава, някои третата, четвъртата, но не си правете илюзии: докато не напишете цялата си книга, не казвайте: „Като моята работа няма“ – ти не знаеш каква е твоята работа и каква ще излезе тя; само когато я завършиш, само тогава ще знаеш.

Онзи, който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в света – първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух: той трябва да има едно сърце чисто като кристал, в ума му да има светлина като Слънцето, да има една възвишена и благородна широка душа като цялата Вселена, един крепък Дух като Бога – това е, което се изисква и което е необходимо.

Аз не ви говоря това за обезсърчение, аз искам да ви покажа какви велики закони лежат скрити в Живота. Велика е Волята Божия, тя няма да се измени никога, по никой начин. Това е една математическа проблема, която трябва да се разреши – докато не изпълниш Волята на Този, Единия Отец, Който е горе на Небеса, не можеш да станеш брат и сестра на Великия Учител – Христос. Знаете ли какво значи Отец? Отец – това е Онзи, Който движи света; Онзи, Който туря всичко в ред и порядък; Който се грижи и промишлява за прогреса, за условията на всички същества, които е създал – пред Неговите очи и пред Неговия ум всичко това седи ясно и Той е предвидил всичко така добре, че нищо не е пропуснал. И казва Христос: „Който изпълни Волята на Този Мой Отец, Който знае всичко, Който движи Земята, Който нарежда хармонията в света, само той може да Ми бъде брат и сестра, и майка както тия – Моите ученици. Само който има тази Негова интелигентност, Неговата Любов, Истина, Мъдрост и всичко това да проникне в душата му, той може да бъде Мой брат, Моя сестра и Моя майка“.

Не се обезсърчавайте, защото ако се обезсърчите, вие ще заприличате на циганската дъщеря; това се казва само по форма, в следващия живот вие всички ще имате царска кръв и може да вземете царския син. Аз ви казвам единствения път, по който може да изпълните Волята на Отца. Вие сега точно изпълнявате Волята Божия, но под камшика на стражаря, под строгото заплашване на закона. Отиваш войник и казваш: „За отечеството отивам да изпълня Волята Божия“ – патриот си, защото камшик има, но когато говоря за волята на онзи Отец, тя е диаметрално противоположна на тази воля. Да изпълниш Волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот.

Ще ви приведа един малък разказ. В древността при царя на арманите живял благочестив слуга, който един ден по невнимание направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт. След присъдата, след екзекутирането на този слуга, явил се един от видните мъдреци на тази държава и казал на царя: „Понеже постъпи несправедливо с този слуга, ти ще се ожениш и ще имаш син, но той ще бъде глух, сляп и ням – и това е най-малкото наказание, което Провидението ще ти даде“. И действително, на царя се ражда син, тъй както казал този мъдрец – той бил сляп, глух и ням; и той се оплаквал, че неговото нещастие било най-голямото в света. Тогава мъдрецът се явил втори път и казал така: „Понеже Вие не приехте на драго сърце това наказание, ще Ви се даде по-голямо от това“ – и си отишъл, но не казал какво ще бъде това наказание. И тръгнал царският син да пътува по света, да търси лек за себе си. Дошъл в съседното царство на келвите. Тамошният цар имал дъщеря – тя била много красива, но никой не бил виждал нейното лице; тя не се интересувала от хората, не искала да се явява пред хората никога, но като чула, че този сляп, глух и ням царски син дошъл в нейното царство, тя го поканила на гости у себе си и му казала: „Искаш ли аз да снема от тебе малко от страданията?“ – „О, ти ще ми направиш най-голямото добро“ – отвърнал той. Попипала го тя за очите, за ушите и за езика и на царския син се възвърнали чувствата, но тя се скрила за него. А той като я видял, така се влюбил в нея, та като я изгубил, много се наскърбил и казал: „Първата ми скръб е нищо пред тази“. Сега вие сте в положението на тоя царски син, който е бил сляп и глух, и ням, забравили сте греха за убития добър слуга и казвате: „Няма ли някой, който да ни отвори очите?“. Има, но ако ви отвори очите, вие ще бъдете десет пъти по-нещастни. Няма по-голямо нещастие от това – да видиш Любовта и да я нямаш.

Следователно какво ще правите вие – ще търсите царската дъщеря ли, или ще изправите греховете си? Да, вие трябва да възвърнете живота на онзи, убития слуга. Баща ви, майка ви и всички трябва да възвърнат този несправедливо отнет живот. Значи за да дойде този принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията; всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашите душа и дух, ще станете сестри и братя, и майка – тогава елате при мен и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви въведа вътре. Ясно ви говоря: герои се иска да бъдете в Новото учение, герои, а не страхливци! Нови неща ви трябват, дипломи от университета не ви трябват. Доктори били, свещеници били; каквито и да са, все кавалери били, все честни били – светът е пълен все с честни хора, а все пак безчестието царува от единия край до другия; свършил с диплом, а като го сложиш на най-малкия изпит, не може да го издържи. Христос е проверил и казва: „Това учение, върху което почива сегашният обществен строй, е фалшиво във всичките си основи, то е изживяло“. Каквото и да правите и каквото и да учите, все там ще си остане; върху вас лежи едно наказание – че сте родили един син сляп, глух и ням; и така е сега. И ако вие ме попитате защо не може да живеете добре, ще ви отговоря: слепите, глухите и немите хора могат ли да живеят добре? Не само да кажете: „Аз те обичам“ – това е американска реклама, в това обичам няма никаква обич. Някой каже: „Аз съм свят“, а няма никаква святост, „Аз съм учен“, а няма никаква ученост.

И тъй, ще разберете, че елементът – това е Волята Божия, върху която вие трябва да положите мисълта си. Трябва да се спрете тогава и да кажете: „Готов ли съм аз да изпълня Волята Божия?“ и когато дойдете да решавате този въпрос, не трябва да казвате: „Аз мъж имам, деца имам“ – нямате мъж и деца; „Аз съм честна жена“ – далеч е честността от тебе, къде са честните хора днес? Аз говоря не според мярката, която вие разбирате, но говоря от гледището на брат, сестра и майка, аз говоря на онези, които се приготовляват.

На вас ви давам упътвания и това, което ви говоря сега, в миналото трябваше тридесет години да прекарате в някоя пагода или капище и да ви се дадат много изпити, за да ви се кажат тия думи, които аз ви казвам. Сега пак ще кажете: „Чудна работа, този строй не бил строй, това учение не било учение, нашите съвременни майки не били майки – е, какво сме ние тогава?“; ще кажете още: „Нали сме ние християнски народ, служим на Христа, познаваме Учението Му?“. 1914 година показа какви са християнските народи – двадесет и пет милиона християни станаха жертви на бойното поле, а и още двадесет и пет милиона останаха осакатени, инвалиди – значи всичко петдесет милиона. А Христос е казал: „Не убивай!“ – и помислете тогава как ще оправдаят съвременните християнски народи този позор, той е написан в Небето; тия народи не са християнски, а езически под християнска табела. И сега е дадена заповед от Природата, тя е вдигнала пръчката си и от тия народи ще се вдига само прах и пух – ни един народ от днешните няма да остане неотупан и греховете му неочистени; и ако някои останат неочистени, те ще бъдат малки остатъци от тази стара култура. Това е, което казва Христос за онези, които не са извършили Божията воля. Сега в тия народи има зародиш на Ново човечество – ще излезе друг народ на братство, на сестринство и майчинство; следователно следващата раса, в която ще се народят новите народи, ще бъде раса на братство, сестринство и майчинство, а сегашните народи са на робство, слугуване, на труд, на мъчения и страдания – това са съвременните народи. Сега за да минеш от България в Англия, за да ти дадат един паспорт, ще видиш и ще патиш. Не трябва да си правим никакви илюзии. Този морал на Христа е странен, странен е бил Христос, особен човек е Той – не прави никакъв компромис с никого, а говори само Истината и изисква само нея.

Сега, вие искате да бъдете герои, казвате: „Аз работя за Христа“. Нищо не си направил още – тъй казва Христос; като казвам нищо, ти може много добри работи да си направил, но не още същественото. Ще бъде смешно, когато някоя мома ми направи хиляди услуги и иска за това да се ожени за мен. Може царският син да се е спрял по една необходимост в дома на циганина, но циганската дъщеря от това да си мисли, че той може да стане неин мъж – това е смешно, тъй си мислите вие. Не, не, той ще ви остави някое благословение – той е благороден, но нищо повече от това.

За да станете братя и сестри, непременно Волята на Отца трябва да пребъдва в душите ви. Никога няма да говорите за вашето благородство. Съвременните учени казват, че от въглена се образува диамантът, но аз оспорвам това и казвам: от диаманта се образува въгленът; те казват: „Въгленът, като се стопи, той се пречиства и става диамант“, а аз казвам: диамантът, като не е запазил блясъка си, става на въглен. Когато човек е праведен, чист, той е един диамант, а когато съгреши, той става въглен – ако си диамант, това показва, че не си опетнен. От грешен човек праведен не може да стане, как може от грешен човек да стане диамант – диамантът си е всякога диамант; около диаманта може да се образуват известни наслоявания и той да потъмнее, но то е само едно опрашване отвънка. И аз казвам: изгорелите от огън диаманти са станали въглени – кой е този огън? То са необузданите човешки страсти, които са образували всичките тия въглени. Съвременните учени хора казват: „Голяма топлина, голямо налягане се изисква, за да се образува диамантът“ – тук сме съгласни: диамантите се образуват от огъня на Божествената Любов и при налягането на Божията Мъдрост, и при действието на Божията воля. Диамантът, този камък, е едно живо, разумно същество. Аз съм срещал много диаманти, които се оплакват и казват: „Нас ни предават все от ръка на ръка, продават ни, някой каже: „Много хубав камък!“, вземе ни, но щом се намери натясно, веднага ни продава. Постоянно ни продават като овците и говедата, но затова пък и ние никога няма да им разкрием нашия живот и хората никога няма да ни разберат – те може да ни продават колкото искат, но на тези хора ние няма да разкрием нашия живот“. Говоря фигуративно. Дойде някой праведен, а хората го продават от едно място на друго, но с продаване нищо няма да се уреди. Който иска да стане ученик, не може да започне Новото учение, ако не изпълни волята на Отца и не стане брат, сестра и майка на Христа.

Сега вие сте започнали вашето предисловие, написали сте може би първата глава, продължавайте. Защото ако мъжът ви е много лош, той ще ви даде мастило да напишете историята; а ако е много строг, той ще даде вятър и вие ще пътувате много бързо – ще има попътен вятър. Тогава Любовта ще превърне всичките противодействащи сили в добро за този свят и там е дълбокият смисъл, който Любовта носи на душата, в която Волята Божия се е реализирала; тогава всичко в света ще се превърне за тяхно добро и те ще разберат тайните, които Бог е определил да им се открият. И сега ако ти се оплакваш от мъжа си, не си брат, сестра и майка на Христа; ако най-малките мъчнотии не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре; скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си Ми брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик“. И Христос казва на учениците си: „Ето моите братя, сестри и майка“ – това са условията за всички, които искат да станат ученици, това ви казвам на всеослушание: най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка, да изпълните Волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира – и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете Новия живот на Възкръсението.

Онези, които са готови (понеже има обявена от Небето мобилизация, има вече манифест издаден), всички, които искат, могат да се запишат. Тук няма картечници, а се искат само доброволци герои, доброволно да сторят това. Които искат, нека се запишат – нека си вдигнат пушките, но без да убиват; ножовете, но без да пробиват; раниците; всичко това да бъде спретнато, обути хубаво, цървули да имат, здрави и нови, достатъчно количество патрони да вземат, но ръце да не отнемат. Там няма запас. В сражението, което ще почне, патроните трябва да стигнат. Тази е сериозна работа, ще има фъш, фъш. И тъй, в тази нова мобилизация всички онези от вас, които искате, може да се запишете, но как? Като идете там, има една комисия: има един генерал, един полковник, подполковник, майор, капитан, един поручик, подпоручик, един фелдфебел, взводен, има, един ефрейтор и един прост войник. Най-първо ще ви посрещне генералът, а най-подир – ефрейторът и простият войник. И той може да ви зададе въпроса: „Ти брат и сестра, и майка на Христа ли си?“; ако отговориш „Да!“, той веднага ще те запише – за нашата мобилизация тъй бива. Вие ще ме запитате: „Къде е тая комисия?“; вие ще си спомните, без обезсърчение. Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне; аз ви казвам: за човешката душа, която иска да се подвизава в Пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг, вашата душа ще бъде посредницата да ви направи братя и сестри, и майка на Христа; само душата ви, а не друга някоя сила, е в състояние да направи това – тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате, към нея ще се обърнете, тя е простият редник, който ще ви запише. Не ходатайствайте никъде другаде, идете при нея, кажете ¢: „Моля ти се“ и тя ще ви запише. И аз мисля, че всички, които ме слушате, вярвате, че имате душа. Аз мога в пет минути да докажа всякому, че има душа, то е много лесно да се докаже, че има душа; ние имаме други доказателства за душата, тия доказателства знаете ли какви са – те са ефикасни.

Преди две-три години дойде един доста учен човек и ми каза: „Аз мога в обществото навсякъде да си пробивам път. Имам два револвера, патроните са много ефикасни. Някъде ми се спре работата и аз извадя револвера, гръмна и началникът веднага подпише заповедта. Единият мой патрон беше от хиляда златни лева, вторият – също, и като ги гръмнах, работата стана. На следният ден отидох при министъра – не подписва да ми се даде служба. Извадих револвера, гръмнах шест куршума и той каза: „Стига, не ме доубивай“ – и веднага подписа. „Видиш ли ги ти – казах му, – сигурно оръжие си имам“. И като вземе да гърми – умен човек е той, няма да убие хората. Аз го похвалявам – дето ще тегли един куршум на министъра и ще го убие, по-добре е да му тегли шест по хиляда: тъй и единият е здрав, и другият е здрав, но това е за предпочитане пред голямото зло. Това е философията в съвременния живот, но тя не издържа критика: той физически си остава здрав и читав, но духовно е мъртъв.

Сега ние ще се върнем към ония основни неща. Във вас вложете тази воля, не Божията воля – Бога вие не знаете, Той е неизвестен. А онзи Отец, за Когото говори Христос, Неговата воля ние я знаем; Той се е пробудил и казва тъй: „Всички ония Мои деца трябва да изпълняват Моята воля“. И връщане няма, всички трябва да изпълним Неговата воля; всичко може да стане, цялата Вселена може да се разруши, но да се измени тази Воля – никога; и този Отец ще тури в края на краищата най-силен огън и ще ни накара да изпълним Неговата воля. И да знаем, че Неговата воля е свещена. А Христос казва: „По-добре е сега“ – в Негово време; аз казвам: Волята на Този Отец иде сега в света.

Сега от едната страна вие имате царския син – сляп, глух, ням; от другата страна имате красивата царска дъщеря и на трето място имате онзи, убития слуга. Как ще разрешите този въпрос? Някои казват: „Да ни се отворят очите, да виждаме“; опасно е да виждате сега. Но пък ако се боите, онзи слуга ще ви чака, той няма да ви извини. Вие се намирате между две дилеми: между царската дъщеря и убития слуга – какво се иска сега? Един начин има, по който може да се разреши въпросът – да реализирате Волята Божия, да възприемете Божията Любов; то е тясната врата, това е тесният път, през който всички трябва да минете. Аз говоря само за онези, които искат да бъдат ученици и в които съзнанието е пробудено. Няма какво да спорим, това е едно Учение, което ще проверите. То е така.

И сега аз ви призовавам да се запишете в новата мобилизация. По цял свят е издадена вече поканата, в цяла Европа, в Америка и във всички християнски народи, и в езическите – навсякъде стават записвания. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божи народ, те ще бъдат избран народ, ще бъдат царе и свещеници на Бога Живаго; те ще образуват новите поколения, те ще бъдат гражданите на Новата култура, на Царството Божие. Небе и Земя ще поздравяват всички онези от вас, които ще се запишат. Може да има някои записани, но всички, които не са се записали, да бързат, защото време не остана – иде време, когато ще се затворят тефтерите и тогава не може вече да се запишете; десетдневен срок е даден – това са Божии дни, дни на благоволение.

И тъй, желая от моето гледище да бъдете в бъдеще и братя, и сестри, и майка на Христа, да изпълните Неговата воля и Волята на Отца и тогава ние вече можем да кажем, че Царството Божие е слязло на Земята.

 

9 октомври 1921 г., София*

* В първото издание („Сила и живот“, четвърта серия, Едисон, София, 1922) беседата е датирана на 19 октомври 1921 г., сряда.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube