Работи на лозето ми

Синко, иди днес, работи на лозето ми! А той отговори и рече: Не ща; но после разкая се и отиде.

От Матея 21:28, 29

Съзнателният Живот има две посоки на движение – те не са произволни, нито необходими; те не са насилие, но свободна проява на човешката душа.

В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата проява е употребена във философски смисъл. На обикновен език казваме: „Двама сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка“. Казано е в Писанието, че Бог извади от Адам едно ребро и направи от него жената – оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса както е в действителност, без да се съблазни; който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под жена сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда; под мъж сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за поддържане на живота, да се грижи за външните работи. Философията на сегашния живот е съградена върху две основни начала – да донасяш материал за готвене и да готвиш тоя материал. В широк смисъл на думата всички философи, учени и писатели са готвачи. Разликата между тях е само в това, че едните са добри майстори готвачи, а другите – обикновени, прости готвачи. Всеки готвач, който готви добре, изпълнява волята на господаря си; който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Всяка жена, която обещава на мъжа си, че ще сготви добре, а нищо не готви, прилича на втория син, който обещава на баща си, че ще отиде на работа, а не отива. Жена, която отказва на мъжа си да готви, а след това се разкае и сготви добре, е подобна на първия син.

Аз не разглеждам готвенето в обикновен смисъл на думата. Ако вие го разглеждате в тесен, т.е. в буквален смисъл, това значи да разбирате аритметичните действия както децата ги разбират. Колко прави 1+1? – 2. Колко прави 2 + 2? – 4. Колко ще получите, като съберете 4 +1? – 5. Числото 2 е резултат, а резултатът в семейството е синът. Обаче числото 2 означава още майката, жената – значи синът се замества с майката. Когато Бог поставил жената в Рая, тя Му казала: „Господи, аз няма да изпълня Твоята воля, имам свои разбирания и ще живея както намирам за добре – ще изучавам нова философия, а не тая, която Ти си въвел“. Тоя разговор между Бога и жената не е станал в Рая; той напомня разговора на бащата с първия син, който първо се отказал да изпълни волята на баща си. Той се отказал да отиде на лозето му, но после се разкаял и отишъл да работи – разкаянието е резултат на големите страдания, през които той минал. Съзнанието му се пробудило и той казал: „Ще отида да изпълня волята на своя баща“. Когато се казва, че жената ще спаси света, разбираме първата жена, която отказа да изпълни волята на баща си. Когато говорим за първия син, разбираме проява на Любовта във всичките Ă форми.

Казано е: „Любовта ражда живота“ – значи Животът не може да се прояви, нито може да се разбере без дълбоко проникване в Любовта. Под Любов не разбирам вашите чувствания, които са само резултат на Любовта. Не се лъжете от приятните чувства – ако едно чувство в началото е било приятно, накрая става неприятно. Закон е: всяко нещо, което започва добре, свършва зле. Това може да се докаже статистически: колко на сто от младите моми и момци, които влизат в живота с радост и надежда, като остареят, свършват живота си със същата радост и надежда – де остана техният идеализъм? Започват живота си като идеалисти, в средната си възраст стават материалисти, а накрая на живота се разочароват във всичко и казват, че животът няма смисъл. Повечето хора започват живота си добре; обещават, че ще отидат на нивата да работят, а после се отказват – свършват зле. Така свършват всички, които живеят само на физическия, т.е. на материалния свят. Дай в ръцете на такъв човек десет-петнадесет хиляди лева и виж какво ще направи – той ще почне да търка ръцете си, както Пилат изми своите, за да се освободи от всякаква отговорност. Като търка ръцете си, той казва: „Аз съм свободен от всякаква отговорност – ако направя някакво престъпление, не отговарям“. Вие възлагате надежда на тоя човек, дано свърши някаква работа, но той не я оправдава.

Днес мъжът и жената търкат ръцете си една в друга, но какво излиза от това търкане? И двамата изяждат капитала си. Това не става по закона на необходимостта, но така искат те. Всичко зависи от добрата воля на човека: искаш да си добър – ставаш добър, искаш да си лош – ставаш лош. Защо? Защото и в Доброто, и в злото се крият известни блага. Например заколиш едно агънце, опечеш го – вършиш престъпление; седнеш да ядеш агънцето – изпитваш доволство и приятност. Ако се откажеш да го заколиш, в първо време страдаш, но после си доволен, че не си извършил престъпление. Ако заколиш теленцето си, ще благуваш най-много една седмица, докато изядеш месото му; ако го отгледаш, то ще стане голяма крава, от която ще пиеш мляко, ще биеш масло, а понякога ще си правиш и сирене. Кой от двамата печели повече? Първият мисли, че без месо не може, но като яде месо, ще се натъкне на такива страдания, каквито никога не е помислял. Какво чувство изпитвате към приятеля си, който ви казва обидни думи? От ден на ден вие ставате все по-хладен, по-чужд към него, докато най-после съвсем се отчуждавате и разделяте – каква пакост ви е причинил той? Заклал е вашето теленце.

Христос изнася притчата за двамата синове, за да представи двете категории хора – духовенството, които обещаха, че ще изпълнят Волята Божия, но не я изпълниха; втората категория са бедните, хромите и клосните, които не обещаха да изпълнят Волята Божия, но я изпълниха. На духовенството бяха дадени законът и заповедта, но те не ги изпълниха. Каквото е било духовенството преди две хиляди години, такова е и днес; каквито са били бедните преди две хиляди години, такива са и днес. Ако времето носи живи, съзнателни условия, които хората използват, то дава своето, т.е. то изменя хората. Иначе времето не изменя хората. И сегашните християни не са използвали времето от идването на Христа до днес. Те не се различават много от светските хора: съботен ден, като свършат работата си, светските хора отварят вестниците и преглеждат какво се дава в театъра или в операта, кой добър певец и музикант е дошъл, за да отидат да послушат музика, да прекарат времето си по-приятно. Религиозните хора търсят по вестниците къде ще се държат духовни сказки или проповеди, за да послушат нещо; те мислят, че прекарват времето си по-разумно от светските, които покрай театри и концерти мислят за ядене и пиене – те казват: „Чухме поне една сериозна проповед“. Казвам: не е само до слушане на проповеди и беседи – прилагане е нужно.

Всяко нещо подлежи на развитие. Както слухът, зрението, обонянието трябва да се развиват, така и духовният живот на човека трябва да се развива. Първо ще слушаш, после ще прилагаш – едното без другото не може. Какво е придобил и научил човек, ако на старини зрението, слухът и обонянието му започват да отслабват или напълно се изгубят? Ще кажете, че в реда на нещата е старият човек да изгуби и зрението, и слухът, и обонянието си – това не е вярно. Ще кажете, че външните обстоятелства налагат едно или друго положение – и това твърдение не е вярно. Дават на някого известна сума, за да се съгласи на нещо, което не е в реда на Божиите закони; ако сумата е малка, той отказва да свърши работата – не се подкупва; увеличават сумата, докато най-после той отстъпи. Близките му го оправдават, че не могъл да издържи под напора на парите – каква сила представляват парите в себе си? Не се оправдавайте със силата на парите, това е криво учение. Парите не са сила – желанието на човека към забогатяване е силно, но не и парите. Отиваш в една църква, дето започват да те убеждават, че само тук е спасението – те казват: „Ако останеш между нас, ще бъдеш спасен“. И това е криво твърдение – църквата, като външен образ, не спасява хората. Само оня може да упътва, който върви в Божествения път. Не върви ли в тоя път, колкото и да говори на хората, колкото и да се моли на Бога, нищо не може да направи. Колко души има между вас, които познават пътя към Бога? Казвате: „Ти нали ни говориш за Бога, нали ни сочиш пътя към Него?“. Така е, аз говоря, вие ме слушате, но ако няма единство между нас, нито аз мога да ви упътя, нито вие можете да ме следвате.

В Германия имало един знаменит проповедник, с красноречието си той увличал стотици хора на своите проповеди. Една млада красива мома се влюбила в него и започнала да посещава проповедите му редовно – винаги сядала на първо място и с жив интерес следяла всяка дума. Дълбоко в себе си тя си мислела: „Ето един човек, за когото мога да се оженя – с него ще живея добре“. Проповедникът, като виждал предаността на младата мома към неговите проповеди, често си казвал: „Ето, вкарах една овчица в тоя път“. Най-после се оженили, но какво излязло? Двамата синове не изпълняват Божията воля – единият обещава, но не изпълнява; другият не обещава, а изпълнява. Като се оженили, работата излязла другояче; тя казала на своя възлюбен: „Дотегна ми да слушам твоите проповеди, разбрах вече едната страна на живота, искам да разбера другата“ – започнали да четат вестници, за да видят къде се дава концерт, бал или някаква забава.

Сега и аз ви питам: като ме слушате, като посещавате беседите, какво мислите, каква е скритата ви мисъл? Ако съм богат, ще ме обикалят бедни, ще се оплакват, дано оставя на тоя една сума, на оня друга сума, за да ги осигуря. Знаете ли какво прави богатият, като умира? Той завещава богатството си на тоя, на оня, докато раздаде всичко. Това не е изпълняване на Божията воля – това пречи на хората да разберат Живота правилно. Ако и аз съм заинтересован от някои от вас като учени, богати, влиятелни, че ще можете да съдействате на моята работа, също съм на крив път. Ако всички ние, като музиканти на един велик оркестър, се събираме заедно първо да свирим с Любов, а после да делим печалбите си братски, можем да свършим една работа; няма ли единство и хармония между нашите мисли, чувства и действия, нищо не можем да постигнем. Ако аз не ви ценя и отделям трите части от печалбата за себе си, а едната част за вас, законът на пропорцията и отношението между членовете на уравнението не са спазени. Щом законите и отношенията между величините не са спазени, работите всякога пропадат. Бог създаде света от две еднакво интензивни сили, действащи в противоположни посоки.

В притчата за двамата синове Христос не осъжда единия, който не изпълнил волята на баща си, но запитва слушателите си кой от двамата я е изпълнил. Защо не я изпълнил първият? Когато човек изпълнява Божията воля, той прави това за себе си, а не за Бога – да живееш добре, това е за самия теб, а не за другите. Това не значи, че търсиш начин за спасяване, но да работиш разумно и от твоята работа да се ползват близките ти – да живееш добре не от егоистична гледна точка, но за равновесие в живота. Добрият живот уравновесява силите в Природата – засегне ли се равновесието в малкия човешки свят, ще се засегне равновесието и във външния свят. Казват: „Да запалим къщата на еди-кого си“ – знаете ли, че ако се запали неговата къща, ще се запалят къщите и на някои от вашите близки?

Христос пита учениците си: „Кой изпълни Божията воля – който се отказа или който обеща да я изпълни?“. Ако вие сте от тия, които се отказвате, а изпълнявате Божията воля, аз ви похвалявам; ако сте от тия, които обещавате да изпълните Божията воля, а после се отказвате, вие губите условията за вашето повдигане. Новото учение внася нов подтик в хората да разбират нещата правилно, да се стремят към съзнателен Живот. Причините за нещастията и падението на хората се крият в микроскопични поводи – причината за греха е малка, но последствията му са големи. Едно неразумно желание към известна форма или към даден плод създава големи страдания. Ако пожелаеш да имаш къща като тая на своя ближен, ти вече си съгрешил; видиш една красива жена, погледнеш към нея – веднага се заразиш.

Сега аз говоря за жената принципно, а не както вие я разбирате. Според мен мъжът и жената отделно не съществуват – защо? Защото мъжът и жената, както днес се проявяват, са търговски фирми, които много пъти са пропадали. За коя от тия фирми да говоря? – „Аз, Иван, съм честен човек.“ Честен си, но досега си пропадал най-малко сто пъти; надявам се, че ти, Иван, сегашната фирма, ще приемеш Новото учение и ще живееш по нов начин. Няма защо да се докачате – ако не сте разрешили някоя задача, ще си признаете, без да се самоосъждате.

Запитайте се изпълнили ли сте всички добри подтици, които се явяват в душата ви, извършили ли сте всички добри дела, които е трябвало да направите? Вижте колко е готов човек да отговори на оня, който го обидил – ще тръгне от къща в къща да говори по негов адрес, за няколко часа ще напълни града с лоши думи за него. Следователно, ако искаш бързо да се рекламираш, кажи няколко обидни думи на своя близък. Какво печелите, като препоръчате тоя човек пред другите хора? Ще кажете, че всички трябва да го познават като нечестен човек – кой човек е честен? За да намерим истински честен човек, трябва като Диоген да запалим свещ и да тръгнем да го търсим по целия свят. Аз вземам думата честен в широк смисъл, както се разглежда в Божествения свят. От човешко гледище лесно се намират честни хора, но не и от Божествено гледище. Ето защо нашата работа е да решим отново всички задачи: ония, които са криво решени, ще ги поправим; ония, които още не са решени, ще ги решим по нов начин – това зависи от нас, от нашето добро желание.

Казвате: „Ако условията ни са благоприятни, ще решим всички задачи и ще се развиваме правилно“. Идат благоприятни условия за цялото човечество – това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките една след друга започнат да пропадат; ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя; ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници. Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син. – „Кажи ни поне една утешителна дума.“ Ще ви кажа утешителни думи, но само тогава, когато изпълните Божията воля.

Често ви говоря за Знанието като необходимост за човешката душа. Аз нямам предвид онова знание, което е причина за много престъпления. Съзнателно или несъзнателно, много писатели, проповедници, философи заблуждават хората – те всички минават за учени. Какво знание е това, което заблуждава хората? Ние говорим за истинското, положителното Знание, което внася Светлина в човешките умове. Някои казват, че лъжата струва пари – това е въпрос. Всъщност казано е, че краката на лъжата са къси: ако вземеш пари за лъжата, няма да мине много време, ще те уловят и ще платиш скъпо. Повечето хора много обещават, малко изпълняват – и това е особен вид лъжа. Човек трябва да бъде искрен към себе си, да не карикатури истината. Малцина са ония, които са дали обещание да отидат на нивата и са изпълнили обещанието си. Който не работи на нивата, той попада в закона на кармата и страда; който работи, той има какво да яде, затова е щастлив. Използвайте малкото време, което ви остава; не ви заплашвам, но повтарям: решете още сега да заживеете нов живот, защото малко време ви остава. Това не значи да тръгнете по църквите, да четете Библията и Евангелието, да палите кандила и свещи – Бог не се лъже. Той е сит на човешки обещания – адът е павиран с човешки обещания. Важно е кой ще изпълни Божията воля.

Казано е в Писанието: „Когато Слънцето потъмнее, Луната престане да свети и звездите почнат да падат една след друга, тогава ще се яви знамението на Сина человечески, който ще прати ангели на Земята, да съберат неговите избраници“.21 Какво ли означава това събиране? – „Дано не дойде скоро това време!“ Няма време за отлагане. Всеки трябва да направи завещанието си – ако го направи навреме, ще подобри живота си; мисли ли, че има още време, горко ще пати. Кога ще дойде часът ви и Ангелите не знаят – кои Ангели не знаят? Падналите. И Синовете човечески не знаят – за кои синове се говори? За облечените в плът. Ангелите, които са при Бога, всичко знаят. Навсякъде по света има Ангели и Синове човечески, които нищо не знаят. От Америка се чува гласа на един учен, който казва, че на 17 декември ще се свърши светът; дойдоха при мен две студентки да ме питат какво е мнението ми за това предсказване – питам ги: „Вие готови ли сте за оня свят?“. Как ще се познае свършването на света? Бог ще слезе на Земята и ще Го посрещнат тържествено със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие: реките ще придойдат и ще излязат от коритата си, Земята ще се разтърси и ще се зарадва на Господа, вулканите ще изригнат и със силен гръм ще поздравят Господа. Интересно е да се следи колко салюти и поздрави ще се отправят към Господа. Земята като млада мома ще заиграе пред Него.

Христос запитва днес всички хора: „Кой от двамата синове е изпълнил Божията воля?“. Ще кажете, че оня, който първо се е отказал, а после се разкаял, той е изпълнил Божията воля. Последният момент спасява положението – в тоя смисъл много добрини и едно добро са равносилни. Важно е какво си направил в последния момент: може да си направил много злини, но в последния момент на живота си да си направил едно добро – то спасява живота ти. Последното Добро заличава всичките ти злини и от Разумния свят започват да гледат на теб като на свой брат. С това не ви утешавам, но казвам: съблечете старите си дрехи и облечете белите, празничните си дрехи. Нали много от вас сте ясновидци – кажете какво ще стане на 17 декември. Ако питате мен, аз ще ви кажа, че на 17-и много хора ще излязат от гробовете си и ще възкръснат. Какво е казал американецът – това е негова работа, аз не отговарям за него; ако пророчеството му се сбъдне, той ще мине за истински пророк; ако не се сбъдне, ще изгуби доверието на хората. И да не се сбъдне пророчеството му, той е накарал хиляди хора да се замислят – на мнозина сърцата се свиват от страх, боят се да не правят погрешки. Колкото е голяма възможността да се сбъдне пророчеството му, толкова е голяма вероятността и да не се сбъдне. Ако сега ви подложа на глад, всички ще гласувате да се отложи това нещо. Защо не искате да гладувате? Защото не сте приключили сметките си. Какво страшно има в смъртта? Каквото и да правите, колкото и да отлагате, все ще дойде едно число 17. Дали единично, или колективно ще заминете за оня свят, не е важно. Иде денят, когато Ангелите ще кажат: „Стига вече, време е да се върнеш при Баща си – тук ще минава регулация и къщата ти ще се развали“. Като знаете това, съветвам ви да се освободите от всякаква омраза, отвсякакво съмнение и подозрение.

„Някой си человек имаше двама синове.“ Синът, който обеща да извърши Божията воля, е мъжът, човекът, когото Бог пръв създаде; другият син, който отказа да изпълни Божията воля, но после се разкая и я изпълни, е жената. Двамата синове, т.е. мъжът и жената, са ония близки души, които живеят заедно в човека. Някога човек обещава да направи едно Добро, но го отлага; вечерта, като съзнае погрешката си, разкае се и изпълни решението си – така човек расте и се развива. Умът обещава и не изпълнява, а сърцето се отказва да изпълни Волята на Бога, но после се разкайва и изпълнява. Има интелигентни хора, които много обещават, но нищо не изпълняват – от тях нищо не излиза; хората на сърцето, които минават за наивни, глупави, първо се отричат, но после изпълняват Волята на Баща си. Затова казвам, че бъдещата култура е на сърцето. Не ще оживее това, което е в нашия ум – ще оживее това, което е в нашето сърце. Следователно предчувствията на сърцето са по-верни, отколкото мислите на ума. Понеже бъдещата култура е на сърцето, затова Христос ни обръща внимание да обработваме сърцето си. Бих желал в бъдеще всички общества и народи да образуват дружества, да отварят училища за работа върху сърцето – това да не бъде само проект, но да стане действителност.

Какво правят сегашните хора? Образуват едно дружество, съставят устав, представят го в министерството на одобряване, след това викат свещеник за водосвет, избират комисия, която да поеме работата, и докато започне функцията си, то свършва своя живот. Новото дружество няма нужда от никакво зарегистриране, от никакъв водосвет – решете и приложете решението си, зарегистрирането му ще дойде свише. Старите дружества ще си вървят по стария път, а новите, които сега се създават, ще се развиват по нов план. Питате ме можете ли да влизате в дружества; човек е сам дружество – ще се запише член на своето дружество. – „Да се женим ли?“ Ако живеете по законите на Бога, няма защо да се жените; ако сте вън от Неговите закони, женете се колкото пъти искате.

Какво означава женитбата? Питам кой венча първите хора, кой осветява живота на птичките – кой ги венчава? Всяко добро дело се осветява и санкционира от Бога. Днес, като извърши човек престъпление, хваща го полицията и го туря в затвор, после го съдят, държат протоколи и когато произнесат присъдата, осъждат го на десет-петнадесетгодишен затвор – тук остава, докато минат определените години. Когато човек направи едно добро, никой не знае, никаква санкция не се издава. Как ще се оправи светът? Като обърнете нещата: когато някой направи едно добро, санкционирайте го; когато направи престъпление, не издавайте никаква санкция за него. Когато в някое семейство едно от децата е много лошо, майката носи ризката му в черква, за да му чете свещеникът; според мен майката трябва да занесе ризката на доброто си дете – на него да чете свещеникът. Идеите трябва да се преобразят – Бог е решил да ликвидира със старите и изопачени идеи на човечеството. Как мислите, право ли е това, което ви говоря, верни ли са думите ми? Ще кажете, че са верни. Аз казвам, че моите думи са верни петдесет на сто, а когато се приложат и дадат резултат, ще бъдат верни сто на сто. Процентът на вярващите в България е малък – ако двама души на сто вярват, деветдесет и осем на сто не вярват.

Мойсей отиде при фараона и му каза, че Йехова го праща при него. Наивен беше Мойсей, като мислеше, че фараонът ще го разбере и повярва – той му отговори: „Не познавам Йехова“. Мойсей трябваше дълго време да убеждава фараона, да прави чудеса, докато най-после фараонът се принуди да освободи евреите. След последното чудо фараонът каза: „Да си вървят тия хора – дето искат, там да отидат, там да принасят своите жертви“. Всеки, който иде в света, трябва да бъде като Мойсей. – „Чудеса ли трябва да прави?“ Чудеса и знамения се правят за безверниците, а вярващите не се нуждаят от никакви доказателства. Какво ще бъде знамението за твърдоглавия фараон, за да пусне евреите да излязат от Египет? Земята ще заиграе, както никога не е играла; реките ще излязат от коритата си и вулканите ще изригнат с всичката си сила и мощ. Де ще станат тия знамения? В човешките общества – те ще ви разтърсят така, че всичко старо ще изчезне.

Спомнете си всички какво ви е говорил вашият Баща и какво сте изпълнили от всичко, каквото ви е говорил. Кажете си: „От днес туряме край на стария живот, заличаваме всички стари сметки, всички вземания-давания. От когото имам да вземам, нищо не искам; на когото имам да давам, нищо не давам“. С търговията е свършено вече. Може ли да се живее без търговия? Ще дойде новата търговия – ще продаваш с Любов и ще купуваш с Любов. – „Не искаме да купуваме и продаваме с любов.“ Който иска да се занимава с пари, свободен е – Любовта е за ония, които са ликвидирали със старото. Това не значи като се върнете по домовете си, да започнете да се карате, мъжът да не иска да знае за жена си, и жената – за мъжа си, да кажете, че не се познавате вече. Всъщност те досега не са се познавали, а трябва да се познаят. Кой мъж е познал жена си и коя жена е познала мъжа си? Те отсега нататък трябва да се познаят и да си подадат ръка за взаимна работа. Кажете на вашите синове и дъщери, че ги познавате вече.

„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога.“ Сегашните хора се страхуват да не ги позная. Двете студентки, които дойдоха да ме питат за верността на предсказанието, дадено от американеца, също се бояха да не ги позная. Но аз отговорих на зададения от тях въпрос, без да се впускам в друг разговор. Казах им, че досега хората са били гъсеници, на седемнадесето число ще умрат за тоя живот и пак на седемнадесето ще се превърнат в пеперуди, т.е. ще възкръснат. Те искаха да им кажа нещо за бъдещето; казах им: „Понеже старият свят ще се свърши, няма какво да ви говоря за него; всичко, което ви интересува, има отношение към стария живот – за него всичко е писано, вие знаете това. Следователно мога да ви кажа нещо за Новото, което иде сега“. Казах им, че в света ще станат големи промени. Всичко, което става, е за добро; хората не разбират Доброто, което иде, и го тълкуват криво. Те ще се преобразят, но и светът ще се преобрази. Ще станат промени и на физическия свят – земетресения, бури и други. Кога ще стане това? В бъдеще.

„Това е живот вечен, да познаем Бога.“ И ние трябва да се познаем – да знаем, че всички страдаме, че всички се мъчим, че всички имаме неразрешени задачи. Мнозина си дават вид, че работите им са уредени, а всъщност не е така. В това отношение те приличат на ония ученици, които казват, че знаят уроците си, а като ги вдигне учителят, търсят помощта на другарите си. Някои ученици написват по-трудните формули на ръката си; като ги вдигне учителят, те разказват урока си, а от време на време поглеждат написаното на ръката, както хиромантът чете бъдещето на човека по ръката. Ако учителят не е прозорлив, пише добра бележка на ученика; ако е прозорлив, казва: „Дай ръката си!“ – погледне написаното и казва: „Много си умен“.

Сега и Христос, като дойде на Земята, ще погледне написаното на ръката на всеки мъж и на всяка жена. Едновремешният учител, като влизаше в клас, преглеждаше ръцете на учениците, ноктите им, за да види дали са чисти; ако намираше нещо нечисто, вземаше тънка пръчица и удряше по ръцете. Като влезе Христос между учениците Си, няма да се спре само върху външната нечистота, но ще погледне линиите на едната и на другата ръка и ще каже: „Много добре са написани“. Христос не си служи с пръчица или с фалага, както старите учители. Едно време учениците бяха способни, затова ги удряха по краката. Сега фалагата не се практикува в училищата, но в домовете – някога мъжът я прилага, някога жената. Фалаги има в човешките умове и сърца, а те трябва да се махнат.

Желая ви да изпълнявате Божията воля – всички имате възможност за това. Няма сила, която може да ви препятства в изпълняване на Божията воля. Както Бог е всесилен и свободен да прави Добро, така и вие сте ако не всесилни, поне силни и свободни да Го подражавате в правене на Добро – понеже не сте богове, не сте всесилни, но имате сила да се проявите в Доброто. Кога е слаб човек? Когато се отдалечава от Бога; а той се отдалечава от Бога, когато престане да изпълнява Неговата воля. Стар, слаб и сляп си, когато се отдалечаваш от Бога. Какво прави крадецът, като влиза в дома на богатия? Той връзва очите му да не вижда, запушва устата му да не вика, запушва ушите му да не чува – така постъпва и дяволът.

Мнозина идат да слушат беседите ми, но се страхуват да не ги видят външните хора, да не знаят, че ме посещават – защо се страхуват? Ако има човек в България, който говори Истината, който изнася нещата, както са в целокупния Живот и в Разумната природа, това съм аз – от какво се страхувате тогава? Как ще постъпят българите с мен, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мен е безразлично. Важно е, че хората са малодушни, не се решават да приемат Новото учение. Обаче от където и да е – от водата, от въздуха или от Светлината, те трябва да приемат това Учение. Аз не искам хората да тръгнат след мен, както момите, които се влюбват в един момък (влюбили се четиристотин моми в един момък и всички тръгнали след него, всяка мома искала да го срещне, да си поговори с него) – това би било най-голямото нещастие за мен. Това не са последователи – истински последовател е оня, който с цялото си същество приема Учението и го прилага. Не е нужно да се възхищавате от моите беседи, нито от мен – важно е да приемете Учението, да го приложите и да решите задачите си. Аз още не съм видял вашите решени задачи. Никой от вас не е решил задачата на Любовта; тая задача не е решена даже и по отношение на близките ви – ако днес дойде Христос между вас, на всички би писал двойка върху задачата на Любовта. Аз ще Го поканя някой ден да ви изпита. Сега вие се намирате в положението на двамата синове.

Като се върнете по домовете си, влезте в скришната си стаичка, т.е. вашата душа, и с едри букви си напишете: „Всичко, което е Добро, мога да приема; всичко, което е Добро, мога да приложа. Когато искам да направя някакво Добро, няма сила, която може да ми противодейства – всичко мога да направя чрез Живия Господ на Любовта, който е създал всичко в света“. Това е моят поздрав за 17 декември. Когато дойде Христос, и вие да Го поздравите така. Когато гърмежите започнат да се чуват, когато Земята започне да играе под краката ви, кажете си горните мисли ине се страхувайте – нека тия мисли останат във вас за всички случаи в живота ви. Пазете се от отрицателни мисли, откажете се от всички стари майки и бащи, учители и свещеници в себе си – на стария свят, с който досега сте били свързани, кажете: „Сбогом, нямам вече нищо общо с теб“. На всички свещеници, учители, майки и бащи, синове и дъщери, които искат да служат на Новото и да прилагат новите правила, Христос казва: „Добре дошли при Мене, Аз ще ви сложа богата трапеза“. Това всички ще проверите – кога ще бъде това? Все ще бъде на седемнадесето число, но на кое, не е важно.

Бъдете смели и решителни, че като се върнете по домовете си, да кажете: „От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си“. Кажете ли веднъж така, първо вие трябва да повярвате на думите и на решението си. Иначе ще приличате на оная стара жена, която имала една могилка пред прозореца си; тя пречела на Слънцето да огрява стаята Ă. Една вечер, като си лягала, тя се помолила на Господ да махне могилката пред прозореца Ă. Сутринта, като станала, погледнала към прозореца и видяла, че могилката е на същото място. Тогава тя си казала: „Точно така си мислех“ – тя се помолила, но сама не вярвала на молитвата си. Щом не вярва на молитвата, по-добре щеше да бъде да построи къщичката си над могилката, че да не Ă засенчва Слънцето.

Сега Христос иде на Земята и казва: „Една стъпка по-горе!“. Вие трябва да вземете една стъпка по-нагоре, т.е. към Небето. Какво разбирате под Небе? Да отидеш на Небето, това значи да излезеш от състоянието на гъстата материя, в която се намираш. Сега цялата Земя минава през голямо преобразувание, атомите се преустройват – това ще продължи, докато силите на Земята се уравновесят. Земята ще мине през големи сътресения. Има начини за познаване в коя област на Земята ще станат най-големите сътресения; това на вас не може да се каже, защото ще се уплашите. Когато българите били под турско робство, някои от страх се криели по планините и викали: „Бягайте, че турците ни гонят“; някои по-смели решили да се върнат по домовете си и каква била изненадата им, когато не видели нито един турчин по пътя – страхът ги карал да бягат.

Помнете: дошъл е краят на старото. Не може вече да се живее по стар начин – който иска да бъде щастлив, трябва да се откаже от старото. Вижте какво е политическото положение на народите – цяла Европа е настръхнала, готова е да избухне. Само една искра е нужна, за да избухне цял пожар – целият свят се бълника и лъкатуши. Не се плашете. В тия трудни времена ще познаем Бога, ще разберем, че Той е Велика, Разумна Сила, която превръща всичко на Добро. Само така хората ще разберат, че съществува жив математичен закон, в изчисленията на който нищо не е пропуснато. Бъдете тихи и спокойни и знайте, че времето, в което сега живеем, е най-добро. Може да има фалаги, може Земята да играе под краката ви, гърмежи от топове да тресат въздуха – това нищо не значи. Всичко, което става, е в реда на нещата, няма защо да се плашите. Като мине 17 декември, ще кажете: „Излъга ни тоя американец, създаде ни само излишни тревоги“. Според мен добре е направил той – стресна малко хората, накара ги да се замислят. Като мислите, все ще се откажете от нещо старо в себе си.

Какво означава числото 17? То е съставено от единица и седморка. Двете числа заедно дават осморка: 1 + 7 = 8 – число на безконечността. Числото 17 ще дойде като Халеевата комета22. Американецът казва, че няколко планети се събрали на едно място; аз продължавам по-нататък: тия планети се събрали на конгрес, за да решават какво ще стане със Земята. Казват, че на Слънцето ще се яви такова голямо петно, което и с просто око ще се вижда; това петно ще създаде голяма магнетична вълна, която ще разтърси Земята. Тая вълна иде за добро, зависи под какъв ъгъл ще удари Земята. Ако ударът падне под прав ъгъл, Земята ще отскочи, без да се засегне; ако ударът падне под наклон, под остър ъгъл, Земята ще се засегне малко – това ще бъде масаж за нея, без да Ă причини някаква катастрофа. Ударът на магнетичната вълна ще се предаде на цялата Земя, той ще се почувства навсякъде като нов подтик – тая вълна е жива, интелигентна, тя ще промени живота на хората.

Желая ви да възприемете тая вълна и да разберете нейния велик смисъл. Запазете разположението, което имате тая вечер, и си кажете: „Разбирам какво искат да кажат планетите Сатурн, Марс и Венера“. Бъдете в размишление – мислете за Слънцето и за всички планети, които влизат в Слънчевата система. Да изпаднете в дълбоко размишление, това значи да получите Божието благословение.

Вървете без страх и без тъмнина, с обич и със Светлина! Любовта изпъжда навън всякакъв страх. Знайте, че няма да стане нищо лошо – всичко ще бъде за Добро.

 

14 декември 1919 г. София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube