Моето иго

Вземете моето иго на себе си и научете се от мене...
Защото моето иго е благо и моето бреме е леко.

От Матея 11:29,30

„Вземете моето иго“ – това е една положителна заповед. Защо трябва да вземем Христовото иго? Защото е благо и леко. Какво ще се придобие от това? Ще се научим да бъдем кротки и смирени. Ще кажете, че това са прозаични думи. Игото е символ на робство – отрицателна страна на Живота; всички живи същества, от най-малкото до най-голямото, носят по едно иго – няма същество в света, което да е абсолютно свободно от иго. Ето защо като предлага на хората своето иго, Христос го сравнява с игото, което те сами си налагат – Той казва: „Вземете моето иго, защото е благо и леко“. Наистина, всяко човешко иго е тежко и горчиво.

Какво означава думата иго? На турски език йок означава няма; на английски йок означава хомот; на индуски йог означава учител. Следователно Христос говори за Своето иго в смисъл на учител – Той казва: „Вземете моето иго“, т.е. приемете го като Учител в себе си и се научете от него. В широк смисъл на думата под иго турчинът разбира отсъствие на свобода, англичанинът съветва човека да си тури хомот и да върви напред, индусът вижда в игото Учител, който учи човека на Добро. Българинът счита игото за робство – той знае това от себе си. Като стане сутрин, туря хомот на биволите си, тръгва след тях с остена си и казва: „Дий!“; биволите се обръщат назад и питат господаря си: „Защо ни мушкаш?“ – „Защото няма свобода на този свят.“

Нужно ли е игото в живота? При сегашните условия на живота игото е необходимо – то води човека към мъчение, труд и работа. Понеже съвременният човек е проникнал дълбоко в материята и се е свързал с нея, той се мъчи, докато скъса тези връзки; след това започва да се труди и най-после животът му се осмисля; щом осмисли живота си, човек работи. И пилето, докато е в черупката на яйцето, се мъчи; щом наближи време да се излюпи, то започва да чука върху черупката, докато я пробие и излезе вън, на свобода; и в свободния живот има иго, но пилето се труди вече да осигури прехраната си. Всички хора са затворени в черупка, от която трябва да излязат. Докато не я усеща, човек стои в черупката си тих и спокоен; щом му дотегне, той се мъчи, прави опити да я пробие и да излезе навън. Важно е да спази момента на пробиването Ă; счупи ли я преждевременно, или ще умре, или ще излезе вън, но хилав и неспособен за самостоятелен живот. Внимавайте да счупите черупката си навреме – този момент в живота наричаме придобиване на Свобода, влизане в Новия живот. Алхимиците го наричат придобиване на философския камък, а в Евангелието се говори за него като влизане на човека в Царството Божие. Който е придобил Царството Божие, той не говори за него; чувате ли някой постоянно да говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него. Колкото повече говори човек за Правда, Истина, Любов, морал, богатство, толкова по-далеч стои от тях – изобщо, хората говорят за неща, които нямат. Гладният говори за хляб, докато се наяде; щом се нахрани, не мисли вече за хляба; когато огладнее, отново започва да мисли за хляб – въображението му работи, представя си фурна, пълна с топли, зачервени хлябове.

„Защото съм кротък и смирен по сърце“ – с този стих Христос открива нова епоха за човечеството. Кое е забележително в тази епоха? Остенът изчезва, слугите стават едно с господарите, жената и мъжът тръгват задружно в живота. Който е влязъл в тази епоха, казва: „Хвърлям вече остена, пускам воловете си на свобода, завързвам със слугата си отношения на приятелство и най-после влизам в кухнята и започвам да готвя заедно с жена си, тръгвам рамо до рамо с нея в живота“.

Христос казва: „Вземете моето иго на себе си“ – веднага ще се запитате може ли да се вземе това иго, време ли е вече, какви ще бъдат резултатите. От две хиляди години хората си задават все едни и същи въпроси, но никой вече не ги пита готови ли са, или не. Като срещнат човек с тежък чувал, не го питат готов ли е да го облекчат, но взимат чувала му и казват: „Ние имаме право да вземем твоя чувал; друг е въпросът, ако можеш да го носиш; щом не можеш, ние ти идем на помощ“. Ако срещнат човек, който е впрегнал биволи в колата си и върви след тях с остен, ще спрат колата и ще му кажат: „Приятелю, разпрегни колата и освободи биволите си – аз ще се впрегна и ще работя вместо тях“. Време е силните, големите да се впрегнат на работа и да заместят малките и слабите. Съвременните хора трябва да се освободят от двойното робство, в което са попаднали – физическо и духовно.

В първите времена на християнството един светия срещнал един голям богаташ, който търсел роб да му слугува. Светията предложил на богаташа да му стане роб. Богаташът се съгласил, но първо го запитал:

– Колко искаш да ти платя?

– Продавам се за хиляда дуката.

– Съгласен съм, от днес ще бъдеш мой роб и слуга.

Светията изпълнявал добре работата си и останал две години в дома на богаташа. През това време той успял да обърне двете дъщери на господаря си към Бога – така той ги освободил от веригите на човешките заблуждения. Като свършил работата си, той казал на господаря си, че трябва вече да напусне дома му. Господарят дал съгласието си и му предложил сумата хиляда дуката, която му дължал. Обаче светията отказал да вземе каквато и да е сума, като добавил: „Господарю, платено ми е всичко – за всяка от дъщерите ти, които обърнах към Бога, ми е платено по петстотин дуката“. Това е алегория, от която хората трябва да се учат. Светията не е получил никаква сума за дъщерите на богаташа, но той знае, че е голяма радостта на Небето, когато една душа се обърне към Бога.

Мнозина говорят за Христовата кръв, за жертвата, която Христос направил за човечеството, за Любовта, за Правдата, но като влязат в дома си, други са отношенията им към техните близки. Жената на един такъв християнин казала: „Не желая да вляза в този Рай, за който ми говориш“. Така казвали и китайците за католиците, от които слушали да се говори по един начин, а се постъпва по друг; те често запитвали: „Има ли на другия свят католици?“ – „Има“ – „Тогава не искаме да влезем в този Рай, за който те ни говорят.“ Ето защо между делата и думите на човека не трябва да има противоречие. При това, като обещаваме нещо, трябва да си служим със сегашното време на глаголите, а не с бъдещото – Бог говори всякога в настояще време, а не в бъдеще. Настоящето принадлежи на Бога, а бъдещето – на човека. Кажи: „Взимам Христовото иго на себе си“; кажеш ли: „Ще взема Христовото иго“, ти залъгваш и себе си, и своя ближен. Който вземе Христовото иго, той придобива нужната Свобода. Свободен е този, който е научил законите на кротостта и на смирението. Солта е кротка и смирена – туриш ли я във водата, тя се разтваря без шум, без роптание и протест. Следователно, ако се гневиш на жена си, че не е сготвила добре, ти не си кротък и смирен. – „Аз съм добър човек, но малко съм нервен.“ Кой човек не е нервен, на кого нервите не действат? – „Неврастеник съм.“ В неврастенията няма нищо лошо – неврастеник е онзи, който се е омотал в лабиринта на своите мисли и чувства, объркал е пътя си и не може да излезе вън, на свобода. Такова е положението на човек, който има да плаща две-три полици в един ден, но няма достатъчно пари и се чуди как да излезе от това положение. – „Какъв е цярът на тази неврастения?“ Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците ти. – „Честолюбието ми не позволява да се моля на този-онзи.“ Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си – сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство.

Един турски кадия разглеждал делото на един богат турчин. Преди да се произнесе и издаде присъдата, турчинът посетил кадията и изказал следната молба: „Господин кадия, ще ти дам сто лири и гърне с чисто, хубаво масло, ако отсъдиш делото правилно“. Кадията издал присъдата в полза на турчина. За да изкаже благодарността си, турчинът му занесъл обещаните сто лири и гърне с масло. Кадията благодарил и след сбогуването си с турчина решил да опита маслото дали е хубаво. Като бръкнал с ръката си в гърнето, той останал крайно изненадан – само горният пласт бил масло, а в средата на гърнето имало говежди нечистотии. Силно разгневен, той изпратил слугата да повика турчина. Последният застанал спокойно пред кадията и го запитал:

– Какво искате от мен?

– Как не те беше срам да напълниш гърнето с нечистотии? Като бръкнах вътре, изцапах ръцете си.

– Ти отдавна ги изцапа; още като издаваше присъдата, ти бръкна в гърнето и изцапа пръстите си.

И тъй, помнете, че дяволското гърне, в което често бъркате, е пълно с нечистотии. Има ли дяволи между хората? Има, те са духове, въплътени в човешка форма – те са хубаво облечени, заемат различни служби в обществото. Как се познава дяволът? Много лесно – достатъчно е да бръкнеш в гърнето му, за да разбереш с кого имаш работа. Отгоре в гърнето има нещо сладко, но вътре е пълно с нечистотии – тази е диагнозата, по която познавате присъствието на дявола.

Една от великите науки на Живота се заключава в правилното хранене. И в миналото, и днес човек се храни с нечиста храна – възможно ли е това? Възможно е. Всяка клетка има стомах, черва, както и цялото животно; щом е така, тя отделя нечистотии; понеже човек се храни с растения и животни, следователно той възприема и нечистотиите на самите клетки. Мислите, чувствата и постъпките на хората също биват чисти и нечисти. За да се уверим в това, достатъчно е да бръкнем само с два пръста в някои от техните гърнета – щом извадим пръстите си навън, ще разберем какво носят те за цялото човечество. Може ли човек да се освободи от нечистотиите на физическия и Духовния свят? Може, но той трябва да се преобрази, да стане кротък и смирен.

Христос казва: „Вземете моето иго на себе си, за да се научите как да станете кротки и смирени“. Христос е кротък и смирен – не ферментира, не роптае, не се гневи. Кротостта е необходимо условие за живота на великия човек – никой не може да изнасили кроткия, нито може да му причини някакво зло. Според някои кроткият се познава по това, че е мирен, стои на едно място, не се движи много – това не е кротост. Кротостта е вътрешно състояние на душата, при което мислите и чувствата на човека са отправени към един център с единствената цел да съграждат. И водата е кротка – тя прониква навсякъде, пои растенията и животните, утолява жаждата на пътниците, върши полезна работа. Понякога тя става буйна, причинява големи пакости, но това се дължи на хората, които изменят природата Ă – те искат да впрегнат кротостта Ă, да я използват за свои лични облаги. Водата има свойството да пречиства различните вещества: ако се разтвори в нея нечиста сол, утайките падат на дъното; след изпаряване на водата солта отново се отделя, но вече чиста и във вид на кристали – значи при пречистване на солта утайките остават, т.е. кротостта се отделя от утайките си. Онзи, който се представя за кротък, без да е такъв, носи само утайките на кротостта. Кой човек е кротък? Който носи Христовото иго на себе си. Кой не е кротък? Който не носи Христовото иго. Христовото иго е свързано със закона на кротостта – който поема това иго, той изучава този закон.

Сега, като се говори за кротостта, хората ще се разделят на категории: първата категория ще приеме идеята за кротостта от страх; втората категория ще я приеме от материален интерес – да спечели нещо; третата – от любов към науката, за да научи нещо, да опита силата на кротостта; четвъртата – от любов към Бога, за да приложи Словото Му и да бъде полезна на своя ближен. Не е лошо, че съществуват толкова категории хора – важно е в края на краищата всички да възприемат игото на Христа, за да станат кротки и смирени. Това не се постига изведнъж, но постепенно – не можем да учим гъсениците да хвърчат, нито пеперудите да лазят. Какво правят някои хора? Срещат гъсеници и започват да им проповядват как да хвърчат; опасно е гъсеницата да хвърчи, тя трябва да лази и да се храни с листа – не е дошло още времето Ă да хвърчи и да се храни със сладкия сок на цветята. Единственото нещо, което може да се направи за гъсеницата, е, когато я видите на земята, да я поставите на лист, за да си гризе спокойно, от никого несмущавана. Опасно е да учите пеперудата да лази – тя трябва да се движи в градина с много цветя, да смуче сладкия им сок и да се радва на Божествения свят.

Всеки говори за себепознаването, но като се натъкне на известно изпитание, вижда, че не се познава – затова често човек се запитва пеперуда ли е, или гъсеница. За да се познаеш, наблюдавай се да видиш хвърчиш ли, или лазиш; дали гърнето ти е пълно с чисто масло, или има и нечистотии в него. Ако си гневен, бръкни в гърнето си и виж чист ли е пръстът ти, или не; ако е чист, продължи работата си; ако е нечист, освободи се от отровата на гнева и след това работи. Дойде ли една идея в ума ти, преди да я реализираш провери дали хвърчиш, или лазиш; при хвърченето ти ще я реализираш по един начин, при лазенето ще я реализираш по друг начин. Някой се заема с много работи, но като не може сам да ги свърши, прибягва до помощта на външни хора – този човек лази. Който не търси чужда помощ, той хвърчи – защо? Защото уповава на Бога и като хвърчи, той намира нужните сокове навсякъде. Който не уповава на Бога и не е свързан с Него, страда, независимо това дали е пеперуда, или гъсеница, дали хвърчи, или лази. Някои хора са в състояние на гъсеница, а други – на пеперуда; въпреки това и едните и другите страдат – защо? Защото често гъсеницата попада между цветя без листа, оттук-оттам обикаля – няма храна и условия за развитието Ă; пеперудата пък попада между листа на дървета и растения без цветове – и тя се лишава от храна и условия за развитие. Следователно оплаква ли се гъсеницата, че страда, казвам, че се намира между цветя без листа; ако и пеперудата се оплаква, че страда, тя се намира само между листа.

„Вземете моето иго на себе си, защото съм кротък и смирен.“ Да бъдеш кротък и смирен значи да проникнеш в благоприятни условия за твоето развитие, да не ферментираш и да бъдеш тих и спокоен, да дочакаш времето за изучаване тайните на Живота. Някой иска да знае какво представлява другият свят, какво нещо е Астралният свят и какво – Умственият. Това са светове, които могат да се определят с една дума: например Астралният свят е на желанията, Умственият свят – на мисълта, а Причинният – на причини и последствия на нещата. Какво знание е това, което се определя само с една дума? Ако сравнявате материята на трите свята – физически, Астрален и Умствен, ще видите, че материята на физическия свят е най-гъста, на Астралния свят е по-разредена, а на Умствения свят – най-рядка. От човека зависи да измени свойствата на физическата материя, т.е. да я направи по-пъргава, по-еластична, по-рядка. Трябва ли да допускате в ума си отрицателни мисли, които сгъстяват атмосферата около него? Чували сте как някой се заканва на своя познат, задето му казал една обидна дума; той ще му отговори с десет обидни думи и не мисли, че с това е бръкнал вече в нечистото гърне и се оцапал – така той се излага много повече, отколкото обидната дума го излага. Дръжте в ума си възвишени и чисти мисли, които ви свързват с Умствения свят, където живеят светли, разумни Същества. Дойде ли в ума ви една нечиста мисъл, турете я веднага в огъня на Божествената любов, за да изгори и да се превърне на пепел.

Сега аз не говоря на вас, но на кадията и неговия обвиняем – турчина. Трябва ли кадията да се сърди на турчина, че му казал истината? Благодарете на всеки, който ви казва истината. Кой от вас е изпълнил Божията воля както трябва? Нека всеки си отговори какво е направил за Господа. – „Аз ли съм най-голям грешник?“ Не е въпрос дали си грешник, или не; важно е всеки да изпълни волята на Онзи, който го изпратил тук, на Земята – в изпълнението на тази велика воля се крие благото на човешката душа, както и благото на цялото човечество. Ще кажете, че лесно се говори, но светът не се оправя само с думи; аз не мисля, че мога да оправя света, но ретуширам своите работи. Така постъпва всеки художник: когато нарисува една картина, оставя я известно време настрана, не се занимава с нея; след време пак я преглежда, за да намери някакъв недостатък – види ли такъв, веднага го изправя; когато я гледа дълго време и нищо лошо не забелязва, пак я туря настрана – така той изправя погрешките си, докато един ден не вижда нищо лошо в нея и счита, че картината е завършена. Когато срещна някой човек, аз считам, че той е една от моите незавършени картини и веднага взимам четката си да изправя един от недостатъците му. Знаете ли с какви бои си служа? Обикновено аз използвам всички цветове на спектъра. Обаче никога не си служа с черна боя – черният цвят означава почивка, отсъствие на Живот, той е отрицателен цвят.

„Защото съм кротък и смирен по сърце.“ Кротостта и смирението са толкова необходими в Живота, колкото и солта – това са вътрешни качества, които дават възможност на човека да се развива правилно. Така той дохожда не само до външното, но и до вътрешното знание. Кроткият се проявява само тогава, когато влиза в общение с хората; тогава той се проявява свободно и познава себе си, но и окръжаващите го познават – с присъствието си той внася Мир между хората. Кротостта хармонизира хората, поради което те се обединяват и образуват големи общества – така действа и Бог със своето присъствие. Възможно ли е различни хора с различни характери да се обединят в едно цяло? Вижте какво правят музикантите в един оркестър: всеки музикант свири своята част и в края на краищата тоновете на различните инструменти се сливат в акорди и образуват нещо хармонично, приятно за слушане – тук действа законът на сливането. Следователно всяка музикална пиеса, която е основана на този закон, е кротка и хармонична. Ако искате да създадете красива и възвишена музика, турете кротостта в действие; ако искате да създадете нова религия, която да почива на Любовта, вложете за основа кротостта; ако искате да преобразите земния си живот, да изчистите отношенията си, вложете кротостта за основа на вашите постъпки. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист, Божествен живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, лишени от кротостта, са проява на безлюбието. Чистота и искреност се иска от човека – как се познава чистият човек? Като бръкнете с двата си пръста в неговото гърне и пръстите ви останат чисти, той е чист. Така ще познаят и вашата чистота. С двата пръста жената рови в земята да посади нещо – в тези пръсти се крие човешката религия, съвест, воля и правда. Ето защо, когато казвате, че човек трябва да се познае, това значи да бръкне с двата си пръста в своето гърне и да види чисти ли са пръстите му, или оцапани.

Кротостта и смирението са качества, които вървят заедно. Смиреният никога не говори за себе си, той изпълнява задълженията си тихо и добросъвестно и така се проявява. Христос дойде на Земята именно затова – да покаже на хората как да живеят. Без кротост и смирение няма спокойствие; вълнува се морето, т.е. човешкото сърце, но един е пътят за утихването му – пътят към кротостта и смирението. Защо трябва да се смущава сърцето ви? Писателят се смущава за своето произведение, да не би критиката да се произнесе много строго; ученият се смущава за своето изобретение. Ако съчинението ви почива на Истината, няма защо да се смущавате – има строги критици, но ако са чистосърдечни, те не са опасни. Важно е човек да бъде искрен към себе си и към своите ближни, за да не изпада в лицемерие. Лицето на някого се изкривило от страдание, а той се представя за спокоен; лицето на спокойния е огледало на душата му – и да страда, той понася всичко със съзнание и Любов, знае, че сам е виновен за страданието си, не хвърля отговорността на другите хора. – „Не се носи лесно бремето.“ От човека зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света; бременната жена трябва да носи детето си с кротост и смирение, за да предаде тези качества и на него – само така може да се подобри бъдещото поколение. Следователно дето и да носите иго – на врата, на гърба, в утробата си, в ума, в сърцето, носете го с радост, кротост и смирение.

„Вземете моето иго на себе си, защото съм кротък и смирен по сърце“ – ето един стих, който заслужава да се приложи в Живота. Всеки трябва да го напише в ума и в сърцето си. Бременната жена трябва да повтаря този стих през всичкото време на бременността си – така ли постъпва тя? Понякога си спомня този стих, но едва след като роди детето, а тогава е късно вече. Христовото иго е необходимо за умствения и духовния живот на човека – без него той изопачава своите мисли, желания и постъпки. Какво значи да живее човек с изопачени мисли и желания? Това подразбира дърво с лоши, гнили плодове. Мислите са плодове на ума, а чувствата – на сърцето.

За да се създаде една мисъл, нужни са два елемента: А – висшият манас и В – нисшият манас; двата елемента заедно образуват С – самата мисъл. И в Духовния свят чувствата се образуват пак от два елемента – искане и желание. И тъй, буквата А е умът, В – сърцето, С – волята; значи А + В = С, т.е. волята е дете на ума и на сърцето. Следователно, когато казват за някого, че волята му не е възпитана, това значи, че умът и сърцето му са невъзпитани – щом те са невъзпитани, и детето, родено от тях, ще бъде невъзпитано. Някои искат да възпитат ума и сърцето чрез волята; и това е възможно, обаче синът ви ще играе ролята на вашата воля – той ще се ожени и заедно с жена си ще ви възпитават. Синът ще бъде А, жена му – В, а вие – С, т.е. неговите деца. На какво ще бъде равно А – В? Този въпрос оставям отворен, вие да го разрешите.

Кротост и смирение – две велики качества на Астралния свят, които създават истинските желания и стремежи на сърцето. Който иска да влезе в общение с възвишените жители на Астралния свят, трябва да бъде кротък и смирен. Без тези качества пак ще отидете в Астралния свят, но ще се върнете, без да сте придобили нещо – кротостта и смирението подготвят човека за съзнателното му влизане в Астралния свят. Те успокояват душата, която укрепва тялото и го прави здраво и бодро – без кротост и смирение лекуването на човека е невъзможно. Без кротост и смирение никаква идея не може да се приложи. Кроткият се отнася добре и с хората, и с животните – той знае силата на грубите отношения, на лошите думи и ги уподобява на отровните и вредни питиета. Затова казвам: не се черпете с лоши думи и с груби отношения. Всяка дума е ценна, когато е употребена на мястото си. Днес на всички хора са дадени условия да бъдат кротки и смирени по сърце.

„Вземете моето иго“ – игото, това са двете очи на човека. Който не прилага закона на кротостта и смирението, носи хомот на гърба си. Човешкият дух е впрегнат на работа; неговото седалище са очите, през които вижда всичко и върви напред. Същевременно очите са и хомотът на човека: каквото види чрез тях, той го пожелава; ако не може да го постигне, той се връща у дома си недоволен и разочарован. Вижда ниви, къщи, говеда – всичко пожелава; чувате го най-после да казва: „Винце искам, прасенце искам, за да си пийна и хапна, да разбера смисъла на живота“; и ако не може да задоволи желанията си, той казва, че носи иго. Игото не е в това, че не е постигнал временните си желания, но в това, че не е употребил очите си намясто – пожелал е неща, които не са нужни. Който не е доволен от живота си, ще носи игото на врата си; ако пак не е доволен, игото ще се премести на гърба му; и най-после игото ще влезе в утробата му и ще роди дете. Така игото ще се мести, докато човек разбере смисъла на Живота и стане съвършен, т.е. кротък и смирен. Значи игото е първо на очите, после – на врата, на гърба и най-после – на корема. Да се справиш с това иго подразбира да изучаваш алхимията.

Следователно не говорете за желанията си и не страдайте за това, което не сте постигнали; използвайте знанието, което иде чрез очите ви, и мислете какво трябва да правите всеки ден. Кажете си: „Днес трябва да бъда кротък и смирен заради Онзи, Който ми е дал Живот“. Ако не сте готови да бъдете кротки и смирени заради Господа и Го безпокоите, вашият Ангел ще ви напусне. Ако майката и бащата се безпокоят за нищо и никакво, близките им един след друг ще напуснат Земята. Страшно е да остане човек сам на Земята, без близки и приятели – като сухо дърво без листа, клончета и цветове. Колкото повече се безпокои, толкова по-долу слиза той и губи всичко, което му е дадено. За да не става това, приемете Христовото бреме, което води към кротост и смирение – само така ще се повдигнете и облагородите. Да вземете игото на Христа, това значи да приемете Знанието на своя Учител в себе си. Който не е кротък и смирен, не може да придобие Любовта – най-мъчното изкуство е да любиш. Дето е Любовта, там е Духът. Учете се да любите не само хората, но и най-малките мушици, буболечици – и в тях се крият условия за бъдещото ви развитие.

Когато станат кротки и смирени, хората ще се отнасят добре с животните и растенията, няма да секат горите безразборно. В дървото виждам великолепен палат за съществата, които живеят в него (в кристала също виждам палат за съществото, което живее там), следователно нямате право да взимате без позволение живота на дървото – за всичко трябва да се допитваме до господаря на къщата. Какво правят съвременните хора? Те разполагат с живота на нисшите същества като със своя собственост, но в края на краищата скъпо плащат – дали признават това, или не, не е важно. Ще възразите, че Господ е създал всичко за човека – какво представлява човекът? Част от целокупното човечество. Следователно, като част, той е длъжен да иска позволение за всичко, което му е нужно, от Онзи, Който е господар на Цялото. Това изисква Христовото учение, това изисква новата религия – религията на работата, на Живота и на Любовта. Днес срещам млади моми и момци, деца и възрастни, които късат цветята безмилостно и после ги хвърлят като непотребни – това не се позволява. За човек, който къса цветята и ги хвърля, имаме лошо мнение: както къса главичките на цветята, така може да откъсне главата и на човека. Някой къса цветята и ги подарява на близките си – и това не се позволява; за такива случаи българите казват: „С чужда пита помен не се прави“. Колко цветя са ми подарявани, но за всички съм платил; щом получа едно цвете, обръщам се към неговия господар и казвам: „Моля ти се, прости на това дете, то не разбира закона; когато порасне, ще разбере погрешката си и ще я изправи“. Новото възпитание изисква почитание към цветята и дърветата, както към хората.

Аз поставям нов закон: обичай всяко дърво, всяко цвете, всяко животно като себе си. Ще кажете: „Кой си ти, с какво право поставяш нов закон?“. Аз превеждам старите закони на нов език, за да бъдат разбрани и изпълнени от всички. Всяко живо същество – трева, дърво, цвете, животно, е израз на някаква идея, скрита в него; и човек е израз на една Божествена идея. Когато дойде на Земята, Бог ще потърси първо човека, за да види доколко той е реализирал идеята, която е вложил в него. Той ще се почуди, когато види колко се е изопачил човекът, колко е изопачил Божествената идея, вложена в душата му. Бог ще каже на човека: „Ти нямаш право да залагаш тялото си и душата си, те не са твоя собственост – тялото ти е храм Божи и ти нямаш право да го петниш“. Колко мъже и жени са изхвърлени днес на боклука, като остатъците на агънцата и прасенцата, а отгоре им турят кръст и пишат: „Бог да ги прости, да ги помене в царството си“. Бог ще помене покойния, но ще помене и онзи, който е станал причина за разрушаване на къщата му – неговото тяло. Аз пък ще кажа: „Господи, помени в Царството Си всички мъже и жени, старци и деца, свещеници и проповедници, учители и ученици, търговци и занаятчии и ги научи да живеят правилно, да не рушат къщите на своите ближни, да не отнемат живота на всичко живо по лицето на Земята“. Това значи да вземете Христовото иго на себе си и да станете кротки и смирени.

 

9 март 1919 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube