Лозата и пръчките

Аз съм лозата, вие – пръчките.

От Иоанна 15:5

Прочетената 15-а глава от Йоан представлява интимен разговор между Христа и учениците Му. Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони. Дойдете ли до християните, малцина от тях разбират тази глава – тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така. През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие. Яснотата е само условие, нужно за ученика, да отправи мисълта си към Божественото. Следователно яснотата не предполага още, че човек всичко разбира. Слушате някой оратор, доволни сте от него и казвате, че говори ясно – ясно говори, но неразбрано. Всички умове не са нагодени да разбират това, което им се говори. Виждате ясно един човек, но не го разбирате – това не значи, че сте глупави. И глупавият не е за осъждане. Едно се иска от човека – да развие опаковката на идеята, която носи в себе си. Така само ще разберете, че имате знания, от които можете да се ползвате. Казват на някого: „Не бъди глупав“ – това значи: бъди умен, не се заблуждавай от външната страна на живота, от опаковката на нещата; отправи погледа си към вътрешната страна на живота, където се крие истинското съдържание и смисъл на нещата.

„Аз съм лозата, вие – пръчките“ – чрез този стих Христос определя какви трябва да бъдат отношенията между Учителя и учениците: Учителят е лозата, учениците – пръчките. По-нататък се казва: „Който пребъдва в Мене и Аз в него, той приноси плод много“. Пръчката пребъдва върху кочана на лозата, но все пак ѝ липсва нещо, за да живее самостоятелно – тя няма свой корен; лозата обаче има свои корени, води самостоятелен живот и предава живота си на пръчките. Следователно, докато пръчката научи великия закон на поляризиране, т.е. докато изработи своите корени и се пусне дълбоко в материята, за да заживее самостоятелно като Учителя, тя трябва да пребъдва върху кочана на лозата. „Тя приноси плод много“ – наистина, без плод няма Живот, плодът носи Живота. Пръчката може да израсте високо, да се оформи, да даде красиви листа, но без да цъфне, без да завърже плод; в това състояние пръчката представлява външна проява на живота, който ще се развие в бъдеще не само като външен, т.е. материален, но и като вътрешен, духовен Живот.

Ако пръчката не принася плод, отрязва се и се хвърля в огъня – защо? Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на Учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи – такъв ученик се изпъжда навън. Сега всеки може да се запита: „Аз достоен ли съм да приема учението на своя Учител?“. Не е въпрос за достойнство или недостойнство на човека и на ученика, важно е ученикът да бъде прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, Учителят не може да влее насила знанието си в главата му – той не иска да губи времето си с него, Великият Учител не се занимава с невъзприемчиви ученици. Учителят трябва да пребъдва в ученика си и ученикът – в своя Учител. Ако пръчката пребъдва в лозата, соковете ѝ ще възлизат нагоре и ще хранят пръчката – значи материалният живот на корените възлиза нагоре към пръчките и се превръща в духовен. Когато пръчките дават цвят и плод, духовният Живот се превръща в Божествен. Този Живот подразбира семката на плода, която отново дава пръчки и се размножава. Корените представляват основата на Живота: всяко растение, на което корените са здрави, стои на едно място, където ту работи, ту почива; растение, което няма здрави корени, постоянно се мести, всеки вятър го поема в пространството.

И учениците са като растенията – устойчиви и неустойчиви. Устойчивият ученик има убеждение, на което не изменя. Неустойчивият мени убеждението си – той всеки момент е готов да приеме чуждо мнение, да се откаже от убеждението си; той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на Истината. Такива ученици има много в живота – те приличат на онези хора, които очакват само на печалби от лотарии: днес си купят един лотариен билет, утре – друг, дано спечелят нещо, но нищо не печелят, обаче надеждата не ги напуска. Така постъпват и някои религиозни – те си казват: „Да научим някои окултни закони, че да видят хората какво можем да направим“. Ден след ден, месец след месец и година след година минават, но те нищо не учат и нищо не постигат. Създателят на света, Който е всемъдър и велик, познава добрите и лошите черти на човека, заради което не позволява нито на хората, нито на Ангелите да злоупотребяват с Неговата Благодат и Сила. Който се е опитал да наруши Божествения закон, той скъпо е платил. Който се е определил като Христов ученик, той е преживял голяма болка. Не се минава лесно през огъня – седем пъти трябва да минеш през огъня, за да разбереш донякъде смисъла на Живота, в който има различни видове огън. Важно е през какъв огън ще минеш, за да осмислиш Живота си: има огън на минералите, на растенията, на животните, на хората и т.н. Всеки трябва да се запита на какъв огън се грее и на каква светлина се учи.

Много хора днес се греят на огън от дърва и казват: „Приятна е тази топлина“. Какво вижда обикновеният човек в огъня и какво – ясновидецът? Малко ясновидци има днес в света; според мен те са само трима – две жени и един мъж. Мнозина си въобразяват, че са ясновидци, но те сами се заблуждават – това са ясновидци, които със своето ясновидство се натъкват на големи противоречия. Да виждаш ясно и да разбираш ясно – това е голямо постижение. Какъв смисъл има, ако човек вижда ясно, а не разбира това, което вижда? Това значи да прави погрешки, без да знае как да ги изправя. Какъв смисъл има да слушаш Божието Слово, без да Го разбираш и прилагаш? За да изправи отношенията си към Бога, човек трябва да слуша, разбира и прилага Словото на онзи Бог, който не е рисуван нито на книга, нито на дъска. Той живее в Духа и в душата на човека, Той говори на хората отвътре, а не отвън. Някои си представят Бога като стар човек с бяла брада, с тояга в ръка и т.н. – това не е Бог. От създаването на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му – даже и най-високостоящите Ангели едва надзъртат към Него. Що се отнася до енергията и живота на Бога, това е друг въпрос – той прониква навсякъде и във всичко като енергия, като Живот и като Светлина.

„Който пребъдва в Мене и Аз в него, той приноси плод много“ – следователно, за да принася много плод, човек трябва да познае Бога. Това може да се постигне, когато той пребъдва в Христа и Христос в него. Ако не пребъдва на лозата, пръчката няма да се ползва от слънчевата светлина и топлина, следователно няма да принесе никакъв плод. Само онази пръчка принася плод, която пребъдва на лозата. Пребъдването е вътрешен процес, а не външен. Външните процеси са механически, а ние говорим за процеси, в които има съдържание и смисъл.

Мнозина се спират само върху външната страна на живота и мислят, че там е всичко. Външният живот е повече механически; той има смисъл, когато се свърже с вътрешния като негова обвивка. Външните отношения на хората са пълни със заблуждения и илюзии. Тази е причината, дето някой мисли, че е близък с някого, а след време се разочарова; външно може да са близки, но вътрешно отстоят далеч един от друг – при това положение всякаква физическа близост изчезва. Вътрешно хората се намират на такова разстояние един от друг, на каквото са кометите и планетите; въпреки това те пак говорят за близост – каква близост е тази? Има комети, на които опашката е на километри разстояние от Земята, а какво остава за главата ѝ – може ли да се каже тогава, че кометата е близо до Земята? Такава близост съществува често между хората. И кучето се докосва с опашката си до своя господар, но не го познава – разстоянието и близостта между кучето и господаря му са грамадни. Хората не се познават помежду си, но и човек сам себе си не познава. След всичко това той говори за свръхчовека.

Какво представлява свръхчовекът? Той се отличава с необикновена сила и възможности – каквото пожелае, може да го направи. Той разбира законите на Живота, знае причините и последствията на нещата, разбира вътрешния смисъл на Доброто и на злото. Свръхчовекът е кротък, смирен, чистосърдечен, за него се казва, че ще наследи Земята. Той нищо не говори за себе си, не се хвали, не се препоръчва и работи тихо – никой не го вижда, навсякъде минава незабелязан. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да се смири – това значи да стане свръхчовек. Според съвременните хора свръхчовекът се разширява, заема голям обем; от духовно гледище свръхчовекът се смалява. Обаче смисълът на човешкия живот се заключава външно в материално смаляване, а вътрешно – в духовно разширяване. Между смаляването и разширяването има тясна връзка – не можеш да разшириш нещо, което предварително не е било сгъстено.

И тъй, свръхчовек е онзи, който познава законите на сгъстяването и на разширяването, т.е. на смирението и на възвисяването: когато иска да се приближи към Бога, свръхчовекът оставя всичкия си багаж на Земята, отказва се от материалните си блага и започва постепенно да се разширява, докато стигне крайната цел на своя живот – сливането си с Бога. Така той може да каже като Христа: „Аз и Отец ми едно сме“. И Христос е говорил на учениците си върху закона на смаляването; свръхчовек и ученик на Христа – това са синоними. Когато ученикът придобие способността да се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя си и става едно с него – той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота. През тези процеси минава и семето: първо се посажда в земята, в ограничителните условия на живота; после пониква, расте, развива се, дава плод и се освобождава от ограниченията. През каквито процеси минава семето, през такива минава и човешката душа. Затова Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога“.

Докато живее и се движи в Бога, човек расте и се развива правилно; щом излезе вън от Бога, той изопачава живота си. Затова Христос казва: „Всяка пръчка, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се хвърля в огъня“. Същият стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка си: ако не е свързано с майка си и не се храни от нея, майката ще го пометне – тя помята детето, защото е неспособно да използва живота. Ако майката пожелае да пометне детето си, това показва, че тя го разбира – съзнава неговата неспособност за живот. Следователно всяко заченато дете, от което майката не е доволна, не може да стане велик човек. Великият човек се зачева в момент, когато майката е изпълнена с любов, със светли мисли и с благородни чувства – през времето на своята бременност тя е пазила детето си като зеницата на своето око; през това време и бащата е бил изпълнен с любов и светлина. Така родено, детето може да се уподоби на лозова пръчка, която принася много плод.

Този е въпросът, върху който Христос е беседвал с учениците си. При това тук се изнася само външната страна на въпроса. Човек трябва много да учи, докато дойде до вътрешно разбиране на нещата. Който не разбира и външната страна, той се запитва какво отношение съществува между Учител и ученик, между майка и дете. Това са отношения на величини, на известни сили, които се преплитат в човешкия живот. Когато хората се научат да трансформират енергиите си, само тогава може да се говори за хармоничен и правилен Живот – само тогава те ще се разбират, ще могат да превръщат своите нисши енергии във висши.

Много хора се отегчават от живота си, от беднотията, искат да станат богати, но не знаят как и страдат – те искат да придобият изкуството да се сгъстяват и разширяват по желание, но не могат и се обезсърчават. И религиозните, и светските хора страдат, без да могат да си помогнат. Религиозните искат да слязат от висотата, на която са застанали; светските искат да се качат нависоко; но и едните, и другите се отбягват. Те не знаят, че едни други могат да си помагат; едно е нужно – да сменяте местата и службите си. Един от великите закони в Природата е законът за обмяната, затова когато един човек пада, друг става; когато един се понижава, друг се въздига. Христос казва, че всяка пръчка, която не дава плод, се отрязва и на нейно място дохожда друга – това показва, че в Природата няма празни пространства. С това се обяснява законът на присаждането – едно клонче се отрязва и на негово място се поставя друго. Страхливият ще каже като Павел: „Да не би аз, който се стремя към Бога, да бъда отхвърлен?“. Бог може да отхвърли от Себе Си човека само когато последният е огорчил Духа.

Представете си, че една мома се ожени за богат, учен, добър, благороден момък, който е внимателен към нея, създава ѝ всички удобства, задоволява нуждите ѝ, а тя е постоянно недоволна от него – какво трябва да прави този мъж? Нищо друго не му остава, освен да даде свобода на жена си, да я пусне в света – там да търси щастието си, там да научи урока си. Докато живее с мъжа си, докато той задоволява всичките ѝ нужди и желания, тя няма да го разбере – между тях няма допирни точки, стремежите им се различават, поради което не се обменят правилно; когато изгуби мъжа си и се натъкне на суровите условия на живота, тя ще започне да мисли и ще го разбере. Такова е положението на ученика, който слуша уроците на Учителя си, но не учи и не се ползва от тях. Учителят е недоволен от ученика си и казва: „Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил“; след това Учителят ще си намери друг ученик, който ще замести първия. Така трябва да се постъпва и с недоволния. Първият стремеж у всички хора е еднакъв – всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви – малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания.

„Който пребъдва в Мене и Аз в него, той приноси плод много.“ Плодът е потребен за самата пръчка, следователно под плод Христос разбира условията, при които човек живее и се развива. Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка? Човек е закрепен към Великото дърво на живота, както лозовата пръчка към лозата – както пръчката смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от Дървото на Живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване. Така той минава от физическия към Духовния живот и оттам – към Умствения. Пречистената кръв влиза в мозъка, дето се превръща в умствена енергия, която наричаме плод на Живота. Както стомахът, белите дробове, сърцето и мозъкът на човека работят едновременно и всеки принася своя плод, така и трите вида Живот – физически, сърдечен и умствен – се проявяват едновременно, принасят своя плод и хранят лозовата пръчка, закрепена към лозата, която черпи соковете си от Божествения живот. Стане ли най-малкото нарушаване в един от трите вида живот, лозовата пръчка започва да вехне, за което господарят на лозата я отрязва и хвърля в огъня.

Съвременните хора се намират в първия стадий на живота – във физическия живот на лозата; затова се казва, че днес повечето хора живеят в стомаха си. Иде вече новото време, когато човекът влиза в белите си дробове, пречиства мислите и чувствата си, за да изпрати в мозъка си чиста червена кръв, чрез която да се свърже с Възвишените същества и оттам – с Бога. Само така човек ще разбере отношенията между своите мисли, чувства и постъпки – така именно той ще разбере връзката между физическия, Духовния и Божествения живот. Виждате една красива червена ябълка и се радвате на червения ѝ цвят и на формата ѝ, но след няколко дена тя загнива и се разваля – какво ви даде красивата ябълка? Тя ви свърза със съдържанието си. Значи външната форма и красота на нещата е подтик към вътрешното им съдържание. Вие изяждате ябълката, използвате сока ѝ и го изпращате в мозъка си като преработена, пречистена кръв, която внася енергия за работа на мисълта – вие започвате да мислите за отношенията на нещата. Ето защо, когато се говори за живота на лозата и на лозовата пръчка, разбираме всичките положения, през които минава човешката душа – така тя разбира Божиите пътища и закони.

Като се говори върху различни въпроси, мнозина казват, че вместо да разберат нещата, повече се объркват. Говори се за еволюция, за превръщане на енергиите, за сгъстяване и разширяване на материята, но все едно че се хвърля камък във водата – както хвърленият камък във водата образува все по-големи кръгове около себе си, така и неразбирането им расте все повече. Едно се изисква от човека – Христос да пребъдва в него; това значи Христос да живее в човека и да се проявява като Светлина, Топлина и Сила. Както животните се ръководят от Божествения ум по инстинкт, така и всеки християнин трябва да се ръководи от Христовата светлина. Докато не приеме Божията мисъл в себе си, човек всякога ще страда. Всеки казва, че има свои разбирания и възгледи за живота, не иска никого да слуша, но в края на краищата животът на хората се обезсмисля и работите им всеки ден изостават назад. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта си, но въпреки това животното усеща приближаващата буря или земетресение и взема мерки да се запази, а човек със своя висок ум и с особеното си мнение става жертва. В инстинкта на животното се крие Божественият Дух, който го ръководи. Прелетните птици схващат по инстинкт времето за напускане и отиване в топлите страни и никога не се излъгват; човекът обаче със своето умуване често се излъгва – когато види, че денят е ясен, топъл, той се радва, излиза да се разходи, без да подозира, че след два-три часа ще дойде буря, вятър, градушка, и се връща у дома си цял измокрен. Понякога бурният ден е за предпочитане пред ясния – след буря иде хубаво време, а след ясен ден често времето се разваля и изненадва човека.

Мълчаливият и тих човек е по-опасен от онзи, който вика и много говори. Тихият водопад е по-опасен от шумния – затова се казва, че тихата вода прави големи пакости. Мочурите изненадват човека – както върви замислен, той може да попадне на мочур и да потъне в него. Когато не предвиждат изненадите в живота си, хората са недоволни и търсят причината на своите нещастия вън от себе си. Докато мисли, че е лоза, а обкръжаващите са пръчки, човек всякога ще се изненадва и ще страда. Някои религиозни мислят за себе си, че са лози, а светските са пръчки и обратно – светските мислят, че са лози, а религиозните са пръчки; и едните, и другите са на крив път. Една е лозата, много са пръчките. Следователно Христос е лозата, а хората – пръчките. Който мисли, че е лоза, той или не разбира Истината, или се заблуждава – и той е пръчка като всички хора. Една е Божествената лоза и за нея Христос казва, че тя се е разпространила по целия свят и го храни. Да мислиш, че си лоза, това значи да мислиш, че си господар на света. – „Аз мисля самостоятелно, свободно и независимо.“ Ти не знаеш още какво представлява мисълта и свободата. Да мислиш свободно и право – това е велико изкуство, малко хора разбират и владеят това изкуство. У някои интуицията е силна и схващат нещата правилно, у други мисълта е силна, но понякога и едните, и другите остават излъгани. Казвате за даден човек, че е добър, но виждате само външната, празничната му дреха; не знаете какви са всекидневните му дрехи.

Мнозина цитират мисълта: „Да съм или да не съм“, изказана от Шекспир, без да разбират вътрешния ѝ смисъл. Тази мисъл подразбира: „Да стоя ли на лозата, или да я напусна; да уча ли, или да напусна училището; да работя само за себе си или и за другите“. Ще кажете, че това е свободно тълкуване на мисълта; това е тълкуване, каквото и Шекспир може да даде.

Един испански писател написал една книга, която чели мнозина. Един от читателите не могъл да разбере смисъла на някои изречения и се отправил към автора, за да му ги обясни. Той погледнал читателя си, усмихнал се и отговорил: „И аз сам не зная какво съм искал да кажа с тези мисли“.

Правата мисъл се разбира от всички. При това между писмената и говоримата реч трябва да има известно отношение, известна връзка – не можеш да пишеш едно, а да говориш или разбираш друго. Не е все едно дали обичаш, или любиш някого. Обичта е закон за създаване, а Любовта – за разрушаване; Обичта съгражда разрушеното, а Любовта и руши, и съгражда – Любовта първо руши старото, гнилото, негодното, а после съгражда нещо ново, здраво, полезно за всички. Радвайте се, когато ви обичат; радвайте се и когато ви любят. Мъчнотиите, страданията и нещастията са първата степен на Обичта. Щом страда, човек започва да мисли и да гради – той възприема Христа в себе си и се ръководи вече от Неговата мисъл.

И тъй, дръжте връзка с Христа, за да не разваляте отношенията си с хората. Който се е отделил от лозата, той живее постоянно в спор и неприятности с хората – кой каквото му каже, той е готов да се кара с него. Ако някой развали оградата на къщата му, той веднага го дава под съд; и това е разрешение на въпроса, но има друго, правилно разрешение – сам да съградиш оградата си. Вместо да водиш дело с години и да си създаваш неприятности, по-добре сам си помогни. Ако се съдиш с ближния си, ще те отрежат от лозата и ще те хвърлят в огъня, дето ще се изпаряваш – това значи да обезсмисли човек живота си. След години ще съзнаеш погрешката си и ще разбереш, че никой няма право да се съди със своя ближен.

Който прилага Божествения закон в живота си, той повече печели, отколкото губи. Работи с Любов, без никакво користолюбие! Защо ще се мъчиш да обърнеш някой богат човек към Бога, ако той не е готов за това? Защо ще се мъчиш да привлечеш учения човек в дома си, ако той не иска доброволно да те посети? Каквото и да правиш, нищо не се постига насила – чрез насилие нито богатият обръща кесията си, нито ученият отваря ума и сърцето си. Има смисъл да дойде някой учен в дома ти, но да е готов да нахвърля в двора ти от своите камъни, с които да градиш – това е Любов. Така постъпва и Христос – когато види, че лозовата пръчка не се ползва от соковете на лозата и не дава плод, Той я отсича и я хвърля в огъня.

„Който пребъдва в Мене и Аз в него, той приноси плод много (...) Всяка лозова пръчка, която не принася плод, отсича се и в огъня се хвърля.“ Езикът, с който Христос си служил, е символичен – така Той изнасял Истината на хората, без да ги засегне. Не е лесно да се говори на хората – целта на говорителя е да повдигне слушателите си, а не да ги обижда и изобличава. Символичният език е същевременно и научен. Мощен е езикът на Истината, но за онези, които го разбират; който не разбира този език, казва, че Истината е горчива. Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания и възгледи, от нов морал – само така всеки народ ще се повдигне, обнови и засили. Всички народи трябва да се обединят, да заживеят братски помежду си.

Ще кажете, че Бог е създал и Доброто, и злото. Едно ще знаете: Бог има Свой план, който трябва да се изпълни. На всяка душа е определен пътят, по който трябва да се движи; който се отклони от своя път, страда. Човек може да се движи по права или по крива линия – всяко движение има свои резултати; от резултатите се познава прав ли е пътят, по който човек се движи, или е крив. Хората трябва да се обединят, да станат едно цяло – силата е в цялото, а не в частта. Един велик учен е казал, че ако хората не се разберат помежду си, ще се посрамят. Същият закон действа и между животните: докато са събрани в стадо, те са смели, решителни и могат да се бранят; щом се разделят, силата им намалява и лесно попадат в устата на неприятеля.

Христос казва на учениците си, че силата им се крие в тяхното обединение – докато са пръчки на една лоза, те са силни, развиват се добре и дават много плод. Следователно докато умът, сърцето и душата са в единство, човек всякога може да бъде добре, да се развива правилно. Ще кажете, че човек трябва да живее първо за отечеството си, а после за душата си; право е, има едно отечество, за което трябва да се живее. Има едно царство, което е на първо място – човек е дошъл на Земята да стане гражданин на Царството Божие, от което всички царства и държави са клончета. Отделните държави са букви на азбуката, а Словото си служи с всички букви – то ги обединява и образува речта. Каквито са отношенията между отделните държави, такива са и между хората; тази е причината, поради която някога даже двама души не се разбират – те се свързват в името на любовта, но скоро се насищат един на друг и пожелават да се разделят. Те могат да се разделят, ако знаят действията изваждане и деление. Някоя жена иска да напусне мъжа си; това е възможно, само ако тя знае всичките правила на математиката. Също се изисква и от всеки християнин – ако искаш да извадиш една лоша мисъл от ума си, трябва да знаеш общия сбор на мислите си, които предварително си разпределил на добри и лоши, и тогава от лошите мисли ще извадиш лошата, а добрите ще оставиш настрана. Ако си ощетил някого с хиляда лева, ще отвориш кесията си, ще извадиш хиляда лева и ще му ги върнеш – така ще се разрешиш спорът. Божественият закон не допуска никаква дисхармония, никакво прескачане – там процесите се извършват правилно и систематично.

Казано е в Писанието: „Слушайте тихия глас на Онзи, Който постоянно ви говори и в радости, и в скърби“. И днес, когато аз ви говоря, не правя нищо друго, освен че поливам корените на Живота във вас – в това Дърво е Онзи, Който постоянно ви говори. Същевременно аз отварям прозорците на вашия ум, за да проникне повече Светлина, за да разбирате нещата. Само така душата на човека се изпълва с добри чувства и желания, а умът му – със светли и възвишени мисли. Само така хората могат да се разбират и да станат братя помежду си.

„Който пребъдва в Мене и Аз в него, той приноси плод много.“ Който пребъдва на лозата, той може до разбере дълбокия смисъл на Любовта. Когато се говори за лозата, някои я уподобяват на народа си, на отечеството си, на своя дом и са готови да се жертват. Една е истинската жертва – за Любовта. Казано е, че Бог е Любов – следователно, ако се жертваш, ще се жертваш за Бога. Слушаш ли тихия глас на Бога в себе си, ти си здрав, бодър, свободен, готов на всякаква разумна жертва; който губи връзката си с Божественото, придобива тъмночервен цвят на лицето си, става недоволен, мрачен, груб. Обърнете се към Бога с молитва, за да възстановите вътрешния си Мир, да придобиете загубената си Любов. Пазете добрите отношения към близките си, за да се радвате на здраве и вътрешен мир. Отношенията на хората трябва да бъдат като тези на майката и на бащата към децата, на братята към сестрите и на сестрите към братята – тези отношения са мярка, с която се определят правилните връзки.

Ще каже някой, че знае тези неща, че всичко му е открито – как ги е научил, чрез откровение ли? Някои мислят, че сънищата им са откровения, но те сами се заблуждават – откровението иде от висок свят, а много от сънищата са резултат на впечатления и преживявания. Само някои сънища идат от по-висок свят; те, както откровенията, произвеждат преврат в човека.

Една жена заболяла сериозно, почти до смърт, но за щастие оздравяла. Когато започнала да се подобрява, имала едно откровение, което произвело в нея голям преврат – от този ден тя изменила коренно живота си. От Невидимия свят я предупредили, че след един месец ще умре, но тя не се уплашила, а с примирение се приготвила за другия свят. И наистина, след един месец умряла. Синът много скърбял за майка си. Веднъж тя му се явила насън и му казала: „Престани да плачеш, аз съм добре; твоята привързаност към мен е особен род партизанство – тук не се допуска никакво партизанство“.

Днес и Христос казва на съвременните християни да се откажат от всякакво партизанство и да разберат, че ножът играе върху лозата – всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и се хвърля в огъня. Време е вече християните да се определят и да бъдат или с Христа, или вън от Него. Който разреши този въпрос в положителен смисъл, ще се повдигне и ще даде сладки, изобилни плодове. – „Какво ще стане с България?“ Оставете този въпрос настрана, има кой да се занимава с България; великият художник, който знае да рисува, не се нуждае от помощта на детето си. Бог е велик, всесилен и всеблаг, Той е промислил за всички – Той има предвид всички живи същества, всички народи, без разлика на нации. Затова и Христос казва на учениците си да не поддържат никакви партии. Павел изказва същата идея чрез стиха: „В Христа няма нито елини, нито юдеи, нито скити“ – значи който вярва в Христа, ще се благослови. В Евангелието не се говори за отделни държави. Всяка държава е една фирма; който злоупотреби с тази фирма, ще бъде наказан и лишен от правата, които тя дава на своите членове; ако всички членове злоупотребят, фирмата престава да съществува. Казано е обаче в Евангелието: „Ако един народ не служи на Бога, ще бъде заличен от Неговата книга“ – този закон се отнася както към народите, така и към отделните индивиди.

Сега цялото човечество влиза в нова епоха. Днес Христос поставя всеки човек на везните и го тегли, за да види колко тежи – според теглото му Той отсъжда кой има послушание и кой няма. Който слуша и изпълнява Божия закон, ще се ползва от Неговото благословение; който не Го слуша, ще бъде поставен на големи изпитания. Най-голямата служба, която Бог може да даде на човека, е да го изпрати в дома на някоя бедна и нещастна вдовица, за да я утеши и да наглежда сираците. Да утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото да ръководиш съдбата на цял народ. Пред Бога една душа е повече нещо от цял народ – защо? Защото който не може да зачете една душа, т.е. Бога в себе си, той нищо не може да направи. Любовта на човека се определя от това доколко той зачита душата си. Ако не зачитате Христа и Бога, как ще зачитате ближния си?

Ще кажете, че евреите разпнаха Христа. Какво ще кажете за съвременните християни, които всеки ден разпъват Онзи, който им говори със Своя тих, кротък глас? Днес повечето хора плачат, страдат и казват, че Бог не ги обича и ги е забравил – всъщност те не Го обичат, те са Го забравили. Върнете се всички в домовете си и кажете: „Господи, искаме да се свържем с Тебе“. След това съберете всички камъни, тухли и започнете да градите. Плачът не спасява; много ученици получават слаби бележки и плачат, но плачът не изкарва добри бележки. И добри бележки да имат, ако нямат знания, пак няма да се спасят. Животът е велико училище, в което не се позволява никакъв плач – учене е нужно за всички. Казва се, че корените на Знанието са горчиви, а плодовете – сладки. На ученика е забранено да плаче, за него е изключено всякакво партизанство. Турете плача и партизанството настрана, влезте при Христа и кажете: „Готови сме вече да учим, да проникнем във великите тайни на Битието, където цари Радост и Веселие, Мир и Свобода“.

Работата на ученика се заключава в ученето – и като женен, и като неженен, той еднакво трябва да учи. Слушайте Тихия глас в себе си, който ще внесе съгласие и мир във вас, във всички хора, в целия свят. Той ще организира всички общества и ще внесе истинската религия в света – религията на Духа. Всеки друг глас вън от Тихия глас трябва да се проверява – само така можете да решавате правилно въпросите на Живота. – „Кой ще ни помогне да разрешим въпросите си?“ Има кой да ви помогне. Ето, аз съм готов да ви помогна – ще ви светя и вие ще вървите след мен. Днес съм с вас и в бъдеще пак ще ви срещна. Ако учите, ако сте готови да изправите живота си, ще се застъпя за вас пред Господа, за да ви запише отново за ученици. Ето защо, когато се върнете по домовете си, отворете нов лист на вашата книга – това значи да станете отново пръчка на лозата и Божествените сокове да потекат във вас.

Бъдете смели, бодри, радостни и вслушвайте се дълбоко в Тихия глас в себе си. За умрелите не плачете. За изгубеното време не тъжете. Турете миналото настрана и работете за настоящето и бъдещето, много време има пред вас. Работете и изправяйте погрешките си – както можете да грешите, така можете да изправяте погрешките си и да градите. Бог гради, а дяволът разрушава; свържете се с Онзи, Който гради. Богатият земеделец взема работници и за един ден свършва работата си; бедният земеделец сам жъне и много време употребява, докато свърши работата си; първият върви по закона на Любовта, а вторият – по закона на еволюцията. Свържете се с Христа, за да станете богати и скоро да свършите работата си. Няма време за протакане – жътвата е готова, нужни са работници на нивата, та по-скоро да се свърши работата. Бог е впрегнал оралото и оре нивата Си – нивата е светът. Значи Бог разбърква света с ралото Си, обръща пластовете, за да ги изложи на новата светлина и топлина, да се приготвят за посяване на новото семе. Станете и вие съработници на Господа и кажете: „Господи, благослови и нашата работа!“.

Внесете Мир и съгласие помежду си и не се осъждайте едни други. Слушайте Тихия глас в себе си, за да цъфнете, вържете и да дадете плод. Когато ви срещна в бъдеще, да се зарадвам и да кажа: „Никой ученик не е по-горен от Учителя си – достатъчно е той да бъде като Учителя си“.

Бъдете бодри, свежи и радостни. Облъчете се с Надеждата, изпълнете се с Вярата, съединете се с Любовта.

 

26 януари 1919 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube