Гредата

Лицемере, извади първом гредата из своето око и тогава щеш чисто видя да извадиш сламчицата из братовото си око.

От Матея 7:5

Миналата беседа говорих върху думите: „Ако окото ти е светло, цялото ти тяло ще бъде светло“. В това око има греда, която пречи на неговата чистота. Христос казва: „Извади гредата от своето око, за да може да виждаш ясно, та да извадиш сламчицата от окото на брата си“ – как да се извади тази греда? Под думите греда и сламка Христос разбира два противоположни принципа – принципи на отрицание в човешкия живот. Греда в окото си има този човек, на когото окото е съсредоточено във физическия свят, потънал съвършено в материята – гредата, това е закон на противоречия. Под думата сламка се разбира закон на постоянни промени. Христос взема два образа – греда и сламка. Гредата е издялана от дърво – знаете ли кои дървета стават за греди? Най-хубавите греди стават от дъбови дървета, които се употребяват и за строеж на къщите. И ако проследите дъба, той живее в най-ниските места на земята; той е най-старият материалист и затова неговата кожа е тъй напукана. Между бивола и дъба има известно съотношение. Биволът, като се напече, влиза в локвите, за да се нацапа с кал и да се разхлади, за да не го хапят мухите. Що е топлина? Тя е символ на Любовта – следователно хора, които имат разположение към Любовта, влизат в локвите да се накалят, та да не ги хапят мухите; те са съобразителни хора. Когато мине някой стършел покрай вола, той веднага дига опашка и бяга; биволът не прави такова нещо – мине ли покрай него стършел и подсвирне, биволът напуска нивата, отива, та се скрива в някое блато.

Може би вие ще ми кажете: „Знаем какво ще ни кажеш върху тази греда“ – не знаете какво мога да ви кажа. Аз съм отварял и ровил много книги, в които се разглеждат разни въпроси от Евангелието, но върху този важен въпрос е писано много малко, докато върху най-маловажните има писани цели колони. В съвременния свят всичко е така: за съществени работи нищо не се пише, а за несъществени – цели томове се посвещават. Тъй че тези маловажни въпроси, по които толкова е писано, представляват сенки по отношение на съществените, важните въпроси. Сенките са нужни само тогава, когато важното нещо е определено – тогава има някакъв смисъл. Когато някой велик художник ще рисува някое лице, той му поставя сенки, за да може лицето добре да изпъкне; при това, не е все едно откъде се туря сянката – дали отдясно, или отляво. Ако е от лява страна, това показва, че художникът, когато е рисувал, е бил обърнат към запад, т.е. Слънцето е било на залязване – от това ще съдя, че животът на този художник е бил на залязване, или с други думи, той слиза в материалния свят; ако сянката на предмета е хвърлена от дясна страна, то значи, че художникът е рисувал своята картина, когато Слънцето е изгряло. Ето защо за глупавите хора е безразлично откъде пада сянката, а за умните не е – важно е откъде пада сянката върху вашето лице. Защо казва Христос, че трябва да се извади гредата на вашето око? Защото тази греда хвърля сянката си навътре, а у човека, който иска да наблюдава Живота, сянката трябва да бъде навън. Ще ме попитате защо трябва да е така – ако сянката е вътре във вашия Живот, вие няма да разберете смисъла му. Това е много естествено: например, ако вашата къща остане тъмна, а улиците бъдат осветлени, вие ще знаете какво става по улиците, кой е минал, как е облечен и т.н., но няма да знаете какво става в стаята ви. Следователно, ако тази греда е във вашето око, то смисълът на вашия вътрешен Живот ще остане неразбран – вие може да станете реформатор, моралист, да морализирате другите хора, да поправяте къщите, градовете, но не ще може да промените техния вътрешен живот.

Христос казва: „Извадете тази греда“ – как се е образувала тя? Тя се е образувала от навика в човешкия ум, придобит от много векове. И всеки от вас може да провери сянката си навън ли е, или навътре. Христос казва извади, а не казва събирай; събирането и изваждането са два първоначални процеса: първият процес е събиране, а вторият е изваждане. Досега вие сте събирали, образували сте тази греда, която е резултат на миналото, тъй че a + b = c; c е гредата. За да се освободим от този общ резултат, Христос казва да се извади a и b от c и окото ще ти бъде чисто – как да ги извадим? Не можеш да се освободиш от c, докато не извадиш a и b – докато не извадиш мъжката и женската въшка от главата си, никога няма да премахнеш гнидите. Така a и b е равно на c, което е гредата; в този смисъл a е вашият ум, пък b е вашето сърце, но не във възходяща степен на своите действия, но в низходяща степен на своите проявления – ето защо Христос казва: „Ще спреш тези два процеса“. Ще ме запитате: „Как ще ги спрем?“. За да заработи умът на хората, те трябва да се поставят в труд – в едно безизходно положение. Ще трябва да се намерите в положението на онзи инженер на Наполеон, който бил заставен от господаря си за двадесет и пет минути да съгради един мост, иначе ще бъде застрелян; инженерът употребил всичките си способности и успял да съгради моста. Забележете как някоя котка, като минава покрай опасни места, гледа да мине без мъчнотии; ако е умна, тя гледа да мине без трудности: ако се е качила на някоя стена, висока до пет-шест метра, и се намери на тясно място, тя ще се принуди да скочи от стената, колкото и невъзможно да Ă се виждало по-рано. Така и вие казвате, че това не можете, онова не можете. Христос казва: „Извади гредата от окото си и я постави на друго място – не в твоето око, а в къщата си“ – окото няма нужда от греди. Онзи учител, който пръв е препоръчал да се постави гредата в окото, а не в къщата, той не е разбрал Божествените закони – в тялото може да има греда, но в окото по никой начин не трябва да има.

Под думата сламки аз подразбирам ония хора, които живеят в чисто чувствения свят – сламките са взети от житото. Тези хора са придобили грешки от постоянните си удоволствия в света, гредата е придобита от един алчен, користолюбив живот – на такива хора не може да разчитате. И на тоя човек, в чието око стои гредата, която е много тежка, окото му постоянно се уморява и затова гледа все надолу. Мога да направя всеки от вас да гледа надолу – как? Като туря сто оки товар на гърба му, той ще започне да разсъждава и да гледа надолу. Някои ще кажат за него, че е голям философ; да, има философи, които гледат надолу, но има и такива, които гледат нагоре. Когато гредата е във вашето око, умът, сърцето ви всякога ще бъдат обременени и вие ще бъдете неразположени. По някой път хора, които имат тия греди в окото, успяват да се скрият, да прикрият това свое състояние, но ако наскърбите или обидите такъв човек, той ще започне да гледа надолу. Жена, която се е разгневила на мъжа си, гледа надолу – защо? Защото гредата е започнала да проявява своето действие. С това аз характеризирам един общ принцип. По същия закон момите и момците имат греди, също и женените. Оженването обаче е само временно; според мен в света няма женени хора, а има само впрегнати – затова аз не говоря за женените, а за впрегнатите. Аз вярвам, че вие не сте впрегнати, а вие, които се мислите за женени, сте от блажените хора. Христос казва: „Извади гредата от окото си, за да бъде то чисто, та да може да извадиш сламчицата от окото на брата си“.

Аз разглеждам общо духовните принципи, върху които почива нашият живот. Например, ако моята къща е построена върху Божествените закони, това не е само моя заслуга, но и заслуга на онзи инженер, когото съм повикал да я построи, да даде плана за нея; така също и всички неудобства, които има къщата, не може да се приписват само на мен. Ето защо, когато дойде някой господин, който разбира от строителство, и ми каже, че умивалникът или друго нещо не е на мястото си, аз трябва да го послушам; ако един умен човек ми каже да преустроя къщата си, защото стените са тънки, аз трябва да го послушам, трябва да се съглася с неговото мнение, защото някоя катастрофа може да ме изненада. Когато Христос се обръща с тия думи за гредата, той е скрил тази велика мисъл в една дума. Често и българите скриват под някоя дебела греда парите си; едно време хората са криели нещо, затова са имали нужда от греда; често ние туряме дебела завеса на прозорците си, за да не влиза светлината отвън. Така и в сегашния си живот ние сме нещастни поради тази греда, която пречи на Светлината да влиза и да оживотворява материята на нашето тяло. Ние, съвременните хора, имаме едно и също понятие за светлината в различни периоди, когато светлината не е една и съща. Ако вие се топлите на топлина, предизвикана от дървета, или пък на топлина, предизвикана от въглища, ефектът върху вас в двата случая ще бъде различен: ако сте чувствителен, то когато се отоплявате с каменни въглища, ще преживеете всичките перипетии, през които те са минали; когато се отоплявате с дъбови дърва, ще преживеете перипетиите, които са минали дъбовете, ще ги почувствате като живи същества – черната краска на въглищата ще произведе съвсем друг ефект върху вас от този, който бихте изпитали от топлината на дърветата. Съвременната култура трябва да се освободи от употребата на каменните въглища, затова за в бъдеще трябва да се намерят учени хора, за да впрегнат слънчевата енергия – трябва да си доставяме туй гориво от Слънцето. Когато дойдем до положението да използваме слънчевата топлина и енергия, ние ще бъдем такива културни хора, каквито човечеството очаква; при сегашното положение ние не може да се наречем културни хора.

Христос казва: „Извадете тези греди, те са ненужни вече“. Едно време тази греда е била необходима, служела е за нещо, но днес за съвременните хора тя няма значение. Биволът, който отива в локвата, за да се скрие от стършела, има своите икономически съображения; той разсъждава така: „Вместо да бягам четири-пет километра от един стършел, ще вляза в една локва, ще се покрия с кал и така никакви стършели няма да ме безпокоят“. Така казват и съвременните хора: „Ние трябва да се осигурим материално, за да не ни безпокои никой, за да не ни безпокоят стършелите“. Когато искате да осигурите жена си, децата си, това са стършелите, които всеки ден и час ви безпокоят. Християните приличат на воловете – те бягат; светските хора пък като биволите влизат в някоя локва, за да не ги уловят.

Преди години в Русия се прокарвал един закон против евреите и бил подложен на разискване и тълкуване. Един от представителите на министерския съвет бил много против евреите и затова настоявал за гласуването на този закон. Евреите се опитали да противодействат по различни начини на съвета, особено на този главен техен противник, но не успели. Един от евреите намислил сам да се обърне направо към този министър и решил да отиде при него. Явил се при стражаря и казва: „Искам разрешение да вляза при министъра да му кажа само три думи“. Позволили му да влезе. Влиза при министъра, предлага му една голяма торба злато и казва: „Вземи и мълчи“. Събрали се всички министри под председателството на царя на заседание върху еврейския въпрос. Всички се изказали против този закон и чакали да се произнесе министърът, който бил против евреите, но той мълчал. Царят остава изненадан и запитал защо сега мълчи. Министърът изважда торбата и казва: „Докато имам тази торба със злато, не мога да говоря“. Тази торба със злато е гредата.

Ще дойде ден, когато Господ ще ви пита защо мълчите – прокарвали сте някакъв закон, за който сте се ангажирали да мълчите. Днес всички богати и видни хора само мълчат. Който мълчи, той е дипломат – в дипломацията се препоръчва мълчанието. Христос казва: „Извади гредата от окото си, за да можеш да говориш; извади гредата от окото си, за да виждаш“. Между виждането и говоренето има известна връзка – не може да говориш, докато не виждаш.

Сламчицата, която е в очите на някои хора, е от съвсем друг материал от този на гредата – тя е от жито. Знаем, че в житото има само желание да се размножава, да заеме голямо пространство– то казва: „Дайте ми само седем-осем месеца време да се размножавам, аз ще си свърша работата и после ще напусна мястото си“. С гредата не е така: дъбът иска десет, сто, петстотин, хиляда години, за да се развива и расте – той установява собствеността. Учението за гредата е учение за собствеността; ако твоят син е недостоен, извади гредата от окото си и го лиши от всяка собственост, за да не минава твоето имущество в ред поколения и да се вършат престъпления. Но ще кажете: „Нерде Шам, нерде Багдад“. Ако има нещо, което спъва нашия живот, то е учението за собствеността: дохождаме на Земята и се ангажираме с къщи, ниви, караме се с баща, майка, сестри, братя, съдим се, докато дойде ден да ни задигнат оттука; синът казва: „Замина баща ми, не можа да разреши този въпрос, но аз ще го разреша – ще видя как да се разпредели наследството“. Осем хиляди години човечеството решава въпроса за собствеността и тоя въпрос още остава нерешен. Христос казва: „Извадете от вашето око тази собственост, за да се оправи светът“ – тогава малките спънки, малките сламчици ще изчезнат.

Сега в обществото има благотворителни дружества; в църквите свещениците проповядват, учителите просвещават в училищата, съдиите раздават право в съдилищата – но всички имат греди в очите си. Господ, когото аз познавам и за когото ви говоря, не е Господ на гредите, на собствеността и не е за хора, които спорят за собствеността – собствеността няма никакъв Господ. И хората, които се делят на католици, протестанти, мохамедани и т.н., нямат никакъв Господ. Вашият Господ е Господ на гредите, а моят Господ няма греди. Христос казва: „Лицемере, извади гредата от окото си“ и ако ме попитат кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато се извади тази греда от окото ви. А кога ще се извади тази греда? Когато се възцари Любовта – тогава гредата може да се извади много лесно. Всички жени, които носят културата, могат да извадят своята греда, както и тази на своите дъщери и синове, още когато са в утробата им.

Ако бях проповядвал Мойсеевия закон, най-напред бих наказал жените – тям се пада най-голямото наказание; понеже не проповядвам Мойсеевия закон, а Христовия, то казвам на жените: „Понеже вие сте лекарите, доста вече сте служили на вашите стари любовници в райската градина, откажете се от тях и служете на Господа“. Вече осем хиляди години откак жените служат на този хубавец от райската градина и нищо добро не свършиха, затова им се налага да се откажат от него. Ще ми възразите: „Не ни нападай, ние сме чисти“; да, едно време бяхте чисти, но днес не сте това, както ви знаех – тази греда, собствеността, влезе в окото ви, заживяхте със закона за собствеността, дойде при вас в райската градина вашият приятел и ви каза: „Излезте от тази райска градина, стига сте стояли тук като градинари, завладейте Земята, тя е за вас – защо сте глупави да стоите в тази градина, вие ще станете равни на Бога“ – и излязоха жените от Рая. Мойсей е описал в една дълга и интересна история излизането на жените от Рая; като прочетете целия Стар завет, ще видите как Господ постоянно се обръща към израилевата девица, която нарича с различни имена – постоянно я съветва да се върне в правия път, към баща си. Къде ли не сте ходили след излизането си от Рая – ходили сте в Египет (той е материалният свят), във Вавилон, който е старият свят, старата култура (култура все на собствеността), сега вие сте в Европа, която бърка пак същата каша, както египтяните и вавилонците. Христос казва на съвременните хора, които представляват избрания народ: „Извадете тази греда от окото си“, т.е. махнете тази собственост от вашата земя, защото тя е причина за всичките спорове и войни. Единствената собственост, която човек има, това е неговото тяло: ако човек може да изменя всеки ден частите на тялото си, да управлява желанията и действията на своите органи, както и на мозъка с всичките му центрове, той ще бъде отличен човек. Кажи си: „Сега не ми трябват никакви къщи и ниви – това е за бъдещата култура“. Бъдещето, като проекция на миналото, е за грешниците, а настоящето е за праведните; когато някой каже, че ще изправи в бъдеще своя живот, разбирам, че този човек е грешник; когато някой каже, че ще изправи още сега своя живот, аз разбирам, че този човек е праведник, който е извадил гредата от своето око. Тъй че в този смисъл бъдещето е на грешниците, които не изменят своите желания – то е тяхна собственост, а настоящето е на праведните, защото то не заема никакво място, то е една математическа линия – всеки праведник ще мине през тази права линия. Аз казвам: всеки, който владее настоящето, ще влезе в Царството Божие; и тогава бъдещето е на грешниците. Миналото, т.е. всичко, което е станало, е в ръцете на Бога, а настоящето е наше.

И тъй, ние сме си разменили ролите: Бог се занимава с това как да оправи нашите грехове – ние се занимаваме с Божията Правда, която ще дойде в бъдеще. А хората на сегашното време казват: „Ние ще работим за Бога, за да реализираме Неговите желания“. От днес аз искам да смъкнете всички своите греди и съм готов да ви помогна; но оставите ли това за утре, няма да ме намерите; за настоящето аз имам думата, за миналото – Господ. Моята дума се основава на един много тънък конец, който се нарича конец на Любовта. Христос се обръща към онези, които са учили това Учение, които са събудени; затова и аз няма какво да ви уча, но трябва да прилагате Божествените принципи, на които сте се учили вече. За прилагането на един Божествен принцип има известни методи: човек, който иска да използва едно учение, трябва първо да плати всичките си дългове; според мен законът на самопожертването не е нищо друго, освен изплащане на дълговете, а дълговете са направени по причина на собствеността. Ще кажете: „Е, тогава може“ – какво може? Може например да станеш богат, учен и т.н. Не, с това нищо не можеш да направиш; много хора са прилагали това учение, много са искали да бъдат богати, учени, здрави, но не са го задържали за дълго време. Учението може да има резултат само тогава, когато човек приложи закона на самопожертването за цялото човечество – само тогава ще се пожертвате за себе си. Ако се пожертвате за доброто на човечеството и го повдигнете само един сантиметър от неговото положение, следния път, когато се върнете на Земята, вие ще влезете в тия благоприятни условия на Живота, за които сами сте причината. Всички самоубийства в света произтичат от закона за собствеността: жена иска да владее мъжа си и ако не успява в това, отчайва се и се самоубива; жената дава наставления на мъжа си как да гледа или да не гледа на чуждите жени и т.н. Сега мъжът е попаднал в тия погрешки, защото е роден от жена – жените са отговорни за грешките, в които изпадат мъжете, те ги научиха на този закон. Ще кажете, че аз ви осъждам – не, не ви съдя, не съдя никого, но казвам истината.

Христос казва: „Извади гредата от твоето око“, а греда в твоето око е ревността, подозрението, омразата, злото, алчността, завистта и т.н. Гредата, гредата трябва да се махне! Тя е навсякъде – във всички общества, църкви, религии все греди виждам. Съвременните хора приличат на онези двама германци в Америка, които били добри приятели и си дали един ден обещание да се целунат; обаче коремите им били големи, не могли да се доближат един до друг да се целунат и тези двама приятели се разделили с голяма скръб. Днес всички хора имат такива големи кореми, та не могат да се доближат – защо? Гредата е всичката причина – при такава голяма греда за душата не може да има никаква целувка. Някоя мома срещне един момък, иска да го целуне, но не може – изпъшква; момък иска да целуне някоя мома, също не може – и той изпъшква; всички хора все охкат – не могат да се целунат. Докато не се извади гредата от окото, ние ще бъдем далеч един от друг.

Днес нравите са извратени, вследствие на което хората не се разбират. Някой мъж погледне жената на другиго, той веднага се разгневява и си казва: „Чакай да те видя какво ще правиш, ще те следя“. Мъже и жени навсякъде се ревнуват, а искат да научат някаква нова философия, ново учение. Най-трудното нещо е да заслужи човек това име – да познава Природата и тя да му служи. Познавате ли вие тази майка, наречена Природа, говорили ли сте с нея? Тя е девствена – знаете ли какви са нейните навици, погледи, приеми, закони и общество? Когато говоря на хората, че трябва да влязат в хармония с Природата, съвременните служители на религията наричат това идолопоклонство. Днешният ред, който съществува, е идолопоклонство, но този ред ще бъде пометен и ще остане само ексчовекът. От днешния човек ще остане само празната му глава, която ще се съхранява в музеите като остатък от миналата култура; бъдещите хора, когато дохождат в музеите, ще разглеждат главите на сегашните видни владици, патриарси и епископи, ще видят техните греди, с които са живели толкова години, и ще кажат: „Знаменити хора, благочестиви хора – такова благочестие, че от него само главата е останала“. В бъдеще всички учители, свещеници, проповедници и съдии трябва да бъдат без греди. Голяма услуга бих направил на България, ако определя кого да поставят за учител, кого –за свещеник, кого – за съдия и т.н.; ако се спазваше това, работите в България щяха да тръгнат напред. А сега какво става? Свършва някой за свещеник – натурата му повече отговаря за актьор, а те го опопват; такъв човек, като стане свещеник, по-добре ще бъде, ако се нарече служител на Църквата, но не и на Бога. Бих желал всички свещеници и учители да научат езика на Природата и да видят какво пише тя. Аз проучвам всички камъчета, всички рекички, всички цветя и по тях мога да определя каква е била Природата преди две хиляди, пет хиляди и десет хиляди години – тъй че Природата изменя всеки ден своя костюм. Затова вие трябва да учите каква е тя днес – настоящето е за праведните.

Христос казваше на евреите: „Извадете гредите от очите си, защото иначе няма да станете народ“, но тогавашните духовници, които бяха окултисти и кабалисти, казваха: „Така ли, наместо да извадим нашите греди, ние предпочитаме Тебе да турим на тази греда“ – тия ваши греди разпнаха Христа. Той бе разпнат на две греди – едната мъжка, другата женска; казвате: „Колко е приятно да се минава под тези греди!“. Христос казва: „Ако махнете частната собственост между братя и сестри, вашият ум и Дух ще бъдат свободни, за да можете да станете добри хора“; ако всички жени на Бялата раса се проникнат от тази идея, то за сто години биха подтикнали човечеството четири-пет хиляди години напред. Но ум трябва, а като няма ум, няма това съзнание у хората, бесят един след друг, режат им главите – сега и на поповете режат главите. Искам да разбирате това, което говоря; аз говоря принципно, а не за хатъра на този или онзи, и разглеждам въпроса в широк смисъл: с клане светът не може вече да се поправи. Аз не съм от тези, които може да колят и бесят – всички да знаят това. Отсега нататък мен няма да разпъват, вие сами ще се разпъвате един другиго, докато се просветите – Христос казва: „Лицемере, извади гредата от окото си“.

От всичко говорено, не схващайте нещо обидно – това е закон за Небето. Когато минем през границите на духовния живот, ще оставим гредата тук, на Земята. Казват за някого: „Той замина за онзи свят“ – не, той не е заминал още, още е тук, на Земята, затова трябва да му дават и по малко житце; затвор е Астралният свят и той е заминал там със своята греда. А сламките в нашите очи са всички малки недостатъци, които съществуват у нас. За някои казват, че много обичали да говорят, не знаели как да си държат устата, не знаели как да се обличат, не ставали сутрин рано, не работили много и т.н.; всичко това са малки недостатъци, много малки погрешки – това са сламки в очите на хората. Нима съвременните хора работят? Това не е работа, то е мъчение, труд – работата се върши винаги с Любов, трудът служи на дълга, а мъчението става чрез насилие. Причина за всичко това е тази собственост; жената, която е внесла този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате, искайте от мъжете си всичко, каквото ви трябва; не им казвайте всичко, дръжте се резервирано“ и т.н. – затова жената почва да иска това-онова от мъжа си, без да се интересува от неговото положение, а той се вижда в чудо и не знае как да я задоволи. Какво става тогава?

Един грък в Бургас се оженил за една много богата гъркиня. Тя му донесла четири хиляди лири. Като се оженили, тя започнала да иска да Ă се купи това-онова, харчела безразборно. Не минали две години и всички пари, които тя донесла, се изхарчили. Мъжът Ă държал сметка за всичко, което тя харчила, и когато сметката достигнала четири хиляди лири, той Ă казал: „Парите, които ти донесе, се свършиха вече – затова иди да искаш от баща си и ако той ти даде още, купувай си, каквото ти е потребно“. Когато кажат, че някой напуснал жена си, казвам: „Изхарчил е човекът всичко, което тя е донесла от баща си, и понеже няма повече, той иска развод“. Защо не могат да живеят заедно? Защото жената има голяма греда в окото си, иска да го обсеби, да не мисли за никоя друга жена, цитира му стихове от Писанието, които са в неин интерес, казва му: „Първата клауза в Писанието е, че човек ще напусне баща си и майка си и ще се прилепи към жена си“ – да, но кои баща и майка? Христос казва: „Човек, който се жени, ще напусне тези свои майка, баща, братя и сестри, които сгрешили в Рая, и така ще се прилепи към жена си“. Тежко и горко на онзи, който като се жени, не се откаже от своите майка и баща, които са сгрешили в Рая.

Следователно вие, като християни, трябва да премахнете частната собственост. Частната собственост е едно зло както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист, мистик специално, който иска да проучва тайните на Природата – частната собственост е велико зло. Аз не подразбирам държавния строй, но който иска да разбере човешкия Живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим. Жената не трябва да чака да Ă носят нито баща Ă, нито мъжът Ă, а да се надява на своите сили. Мъжът не се е оженил, за да донася вкъщи – това не е женитба; истинската женитба е сдружаване между двама млади, за да работят идейно. Ако жената разбираше така брака, тя би се старала да облекчи мъжа – а какво става днес? Жената не е изпълнила своята работа, не е изпълнила своя дълг и затова когато се върне мъжът от работа, започват разправиите и недоразуменията. Законът за частната собственост е за сегашните, които се женят. Казвате: „Тези млади се обичат много“ – защо? Защото момъкът е богат, има положение и ще достави всичко, което е необходимо на жена си, или пък тя е богата, та ще може чрез нея да напредне и мъжът Ă; ако момъкът е беден, момата не го обича. По причина на тези криви разбирания се явяват разните нещастия. Божественият закон ще асимилира старите материали и ще ги преустрои. Въгленът може да стане диамант, когато преустрои частиците си така, че да се сгъстят, да кристализират и тогава да мине в нова форма; следователно и нашият живот трябва да мине през огън, за да се преустрои и прекристализира – и тогава ще добие нова форма. Тогава ще имаме и по-хубави къщи: ще дойде ден, когато след като живеем по десет години в една къща, ще я съборим, за да направим нова. Старата къща, в която сме живели десет години, е пълна с лоши мисли; когато се карат мъже и жени, трябва да изгорят старата къща и да направят нова; когато се скарат учители и ученици в едно училище, трябва да изгорят това училище и да направят ново; така трябва да се постъпва и в църквите. Ново училище, нова църква – това е Христовото учение. Да извадите гредата – това е новото учение. Тъй пише Господ: „Ако искате да подобрите живота си, ще трябва да съборите всичко и ще градите на нови правила – без да оставяте гредата в окото си“. Тогава вашите схващания за Природата, вашият обществен живот ще се подобрят и домовете ви ще се подобрят.

Когато се върнете вкъщи, ще кажете: „От днес започвам да вадя гредата от своето око“. Но гредата не се вади с един калем, а много пъти ще изваждате – трябва верижно изваждане. Като научите този закон на изваждането, ще дойдете до процеса на умножаването – тогава ще разберете и закона: „Плодете се и множете се“. Първият процес, на събиране, е дошъл в света с Адам, а вторият процес, на изваждане, е дошъл в света с Ева, затова Господ е създал жената чрез изваждане реброто на Адам. Коя жена? Райската жена, която обичала да има сношение с „онзи“. Следователно мъжете ще се научат да изваждат жените си; жените ще се научат да изваждат синовете и дъщерите си – затова те раждат. Раждането е закон на изваждане – с този закон Господ учи жените на изваждане и ги пита: „Искате ли друг път да имате собственост?“.

Като ме слушате, ще си кажете: „Ето един човек, който нарушава закона на собствеността – учение, което е съществувало от осем хиляди години“. Не, този закон е насаден отпосле, а в Природата той няма никаква основа – Земята е наша и ние можем да разполагаме с нея. Ако обичаме братята и сестрите си, ние може да разполагаме с това, което те имат; ако не ги обичаме, явява се законът за частната собственост – частната собственост е дошла, когато Любовта е престанала да действа. Във време на раздори жената казва: „Ще се разведа с него, но ще го накарам да ми плаща“. Хора, които не изискват от живота нищо особено, може да живеят с тази идея за частна собственост, но тези, които искат да разрешат тайните на Природата, да проучат своето съществуване и смисъла на Живота, за тях частната собственост е голяма спънка, голямо зло. Трябва да престанете да се осигурявате, а да работите – човек може да си създаде някаква работа, която да го задоволява. Но вие ще ми възразите: „Господ дава, но в кошара не вкарва“ – тази поговорка е създадена след съгрешаването на Ева; частната собственост – това е кошарата. Ева е скрила тази поговорка; тази поговорка се подразбира така, че ако искате да имате частна собственост, трябва сами да си вкарате овците в кошарата; Господ всякога дава богатство, но в частна собственост не вярва. Днес хората се възхищават от тази поговорка – аз намирам, че тя е човешко изобретение. Христос казва: „Извади тази греда, т.е. частната собственост, от окото си, никаква кошара не ти трябва“. Христос те извежда от кошарата и ще те заведе на паша – това показва, че Той не вярва в частната собственост. И всички християни, които вярват в частната собственост, имат църкви, секти и прочее; в религиозно отношение те считат, че трябва да се делят на будисти, брамини и други, което показва, че вярват в частната собственост. Аз вярвам само в един велик Божествен принцип, но в никакви форми не вярвам – Господ е създал принципите, а формите ние създаваме. Сам си правя моето гърне, но не вярвам в никакви гърнета. Днес хората се молят на гърнетата си; когато си направят къща, започват да стават смели и да вярват, като си казват: „Вярвам вече в Бога и мога да се кръстя; да пази Господ къщата ми, друг да не ми я вземе“ – затова се кръстят те; такива хора не вярват в Бога, а в къщата си. Аз не се кръстя по този начин и казвам на Господа: „Господи, няма защо да пазиш моята частна собственост, аз не я признавам, не вярвам в нея – прости ме, че толкова пъти съм се кръстил и съм Те задължавал. Аз искам заедно с Тебе да ходя свободно по онези бистри, пенливи потоци, по зелените и росни ливади, по кичестите гъсти гори – да разсъждавам и да бъда свободен гражданин на цялата Земя“. Само така ще разберете Христа, само така ще бъдете близо до Него.

Като ви гледам днес, не ми се харесват очите на всинца ви – извадете от тях гредата. И щом извадите гредата от очите си, ще дойде Христос, вашият пастир, и ще ви изведе от вашата частна собственост – ще ви се дадат най-благоприятни условия за живот, ще ви създаде нови тела, братя, сестри, общества и народи, за да може да живеете и работите между тях. Достатъчно сте служили на стария си господар. Някой изгубил къщата си, умряло му детето; отчайва се и се самоубива – защо постъпва така? Защото вярва в частната собственост. Господ е взел сина или дъщеря ти, защото вижда, че не ще може да живеят в тази къща; когато заболее синът ти или дъщеря ти, не се страхувай за него – знай, че болестта е велико благословение за човека при сегашните условия на живота. С тия греди юнаци не може да бъдете; отсега нататък трябва да станете юнаци, герои, но затова трябва да се откажете от гредите си. Когато се върнете у дома си, направете си един голям поменик, според който ще изброите всички неща, от които ще трябва да се откажете в бъдеще. Ще изброите всичко, от което се отказвате, така: „Отказвам се да принуждавам мъжа си да ми донася каквото и да е, оставям го свободен – каквото може да направи според любовта си; отказвам се да карам мъжа си да взема пари назаем, за да построява къща, да ми купува скъпи дрехи за Великден и да задоволява моите капризи, както друг път; отказвам се да ме води в странство, на курорт, бани, балове, театри и т.н.; отказвам се да принуждавам мъжа си насила да ме обича – оставям го свободен, както душата му го увлича“. Ще кажете: „Много опасно учение е това“ – не, досега то е било опасно. Колко сълзи са били проливани за това, че мъжът на някоя жена, нейната собственост, не я обичал! Знаете ли доколко този мъж е твоя собственост? В една къща има много кираджии, тъй че и твоят мъж е един от тези кираджии, на които нямаш никакво право. Турците казват: „Ахмед бурда, акъл дишарда“, т.е. „Ахмед е тук, но умът му е навън“; мъжът ви, това е неговата сянка, но душата му, мисълта му е отвън. Най-после как ще искаш да те обича той, когато и ти не си в къщата си – твоята къща е пълна с кираджии.

Днес ние сме излезли в частната собственост, за да завладеем света, а с това сме изгубили висшето. И затова Христос казва: „Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, Живота си, а който изгуби частната собственост, ще придобие Живота си“. Който е напуснал учението на частната собственост, той се приближава към Бога и към бъдещата култура, а който вярва в частната собственост, той се отдалечава от Бога. И вие ще вървите по този път – смело ще вървите, юнашки ще разрешавате този въпрос. Когато Господ види, че вие поставяте налице книгата, в която ще започнете да бележите всички пунктове, по които ще се отказвате, Той ще каже: „Аз ще помогна със своите помощници на тази българка, която се заема с изваждането на гредата“. Да видим коя е първата българка, която ще се заеме с тази работа. Аз зная много, които вярват в Новото учение и са готови да се откажат от частната собственост, но в същото време са осигурени в много банки; ние трябва да сме верни на един принцип не само по форма, но и по съдържание, и по смисъл. А днес какво правят хората? Спорят дали има Господ, или не, дали има бъдещ живот, или не и т.н. Да, има и бъдещ, и минал, а има и настоящ живот – настоящият живот е Божественият, а бъдещият и миналият са човешкият живот. Да живееш като човек с всичкото си сърце, ум и душа – това е Божественото вътре в теб, това е настоящето.

Това е подразбирал Христос, като е казвал да извадиш гредата от окото си, защото само така ще разберем Живота, само така ще тръгнем по правия път на еволюцията на човечеството – по пътя на Любовта. И тогава ще можем да се разберем.

 

18 май 1919 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube