Трите положения

И дойде при него изкусителят и рече: Ако си син Божий...

От Матея 4: 3

Три положения има в Живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Първото положение е изкушението, което се отнася до личния, т.е. индивидуалния живот на душата. Това се вижда от думите, които дяволът отправя към Христа: „Ако си син Божи, речи тези камъни да станат хлябове.“ Христос отговаря: „Писано е, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което излиза от Божията уста.“ Тук се състезават двама учени в Божественото знание – от една страна, Христос, който беше въплътен във форма на човек, като Учител на Любовта и Правдата; от друга страна, дяволът, който също беше въплътен във форма на човек, но изкусител. И двамата се състезаваха върху Божествената Истина, която господства в света. Дяволът казваше на Христа: „Ти си дошъл на Земята с велика мисия, но за постигането й трябва да покажеш изкуство как да превърнеш камъните в хляб.“ Ако това беше станало във времето на Христа, днес нямаше да купувате хляб с купони.

Дяволът обърна вниманието на Христа върху егоизма на хората. Той Му каза, че хората са крайни егоисти и за да успяват в живота си, трябва да бъдат богати. Същевременно той Му казваше, че и в миналото са идвали Учители като Него, но не са успявали. С това той искаше да разколебае основата, на която беше стъпил Христос. Христос познаваше добре Божиите закони и не се поддаде на изкушението на дявола. Той знаеше, че камъните не могат изведнъж да се превърнат на хляб – това не е в естествения ред на нещата. При това Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето.“ Каква нужда има тогава да превръща камъните в хляб? Той Сам е живият хляб и който Го яде, има Живот в себе си. Затова Христос отговаря на дявола: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста.“ Какво ще стане с човечеството, ако се храни само с хляб? Ще фалира – всички хора, които от времето на Адама до сега са се хранили само с хляб, са фалирали. Ще възразите, че хората могат да се осигурят с храна и да продължат живота си. Идете на гробищата да видите доколко идеята ви е права. Няма осигурен човек на Земята. Колкото и да се осигурява, в края на краищата ще останат само сухи кости от него – всичко ще му се отнеме. Като казва, че не само с хляб може да се живее, но и със Словото Божие, Христос има предвид последствията и от двата вида храна. Той знае, че който се храни със Словото Божие, вечно живее, за него смърт не съществува. Сегашните хора търсят само физическия хляб, за него се бият, наскърбяват и огорчават. Дяволът използва това положение и казва: „Дръжте се само за хляба и за парите, всичко превърнете на хляб и на пари. Който има хляб и пари, той е осигурен.“ Това не е истина. Преди да вади такива заключения, човек трябва да разбира смисъла на нещата и да знае, че не само с хляб може да живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога.

Какво представлява Словото Божие? Великата разумност в Живота. То има отношение към вътрешния разумен човек, който разбира дълбокия смисъл на Божиите закони. В разговора между Христа и адепта на злото налице излиза хлябът като израз на реалността: и адептът казва, че без хляб не се живее, и Христос поддържа същата идея. Ако е вярна идеята на адепта, че само с физическия хляб се живее, би трябвало всички хора, всички семейства да са щастливи. Всъщност не е така. Идете в някое богато семейство, дето хлябът е в изобилие, за да видите как живеят. Там или мъжът, или жената, или децата са недоволни. Защо са недоволни, нали имат хляб, нали хлябът е носител на живота? Те са недоволни, защото хлябът не бил допечен или имало малко пясък в него, и т.н. Може ли камъкът да се превърне на хляб и да не остане малко пясък в него? Питайте химика кога реакциите стават правилно. За да се извърши една реакция правилно, непременно трябва да се получи някаква утайка, т.е. поне едно от получените вещества да бъде твърдо, неразтворимо във вода.

На искането на адепта да се превърнат камъните на хляб Христос отговаря: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Бога.“ С други думи казано, който се храни със Словото Божие, само той може да превърне камъка на хляб. За това се изискват векове и хиляди години. На този закон се подчинявам аз и се храня с Живия хляб. Хранете се и вие с него и правете опити да разберете каква сила се крие в него.

Да направим следния опит: да тръгнем двама души на път; аз ще взема четвърт килограм хляб, а спътникът ми – седем килограма, за седем дена. След като се върнем, ще видим кой от двамата е прекарал по-добре. От опит ще се уверите, че цената на нещата не се заключава в тяхното количество. В четвърт хляб има толкова енергия, колкото и в седем килограма – от човека зависи как ще използва енергията. Ще кажете, че това е невъзможно. Как можа Христос навремето си да нахрани петхиляден народ с пет хляба? Невъзможното за човека е възможно за Бога. Недоволството на хората прави нещата невъзможни. Ако има само четвърт хляб на разположение, човек е недоволен и се чуди как ще се справи с него. Още по-страшно му се вижда положението, ако трябва да раздели хляба си с някого. Недоволството на човека пък се дължи на кривата мярка, на кривите разбирания, с които си служи. Стомахът е място, дето се приготвят соковете за смилането на храната, а не място за трупане на голямо количество храна. Кривото разбиране за службата и предназначението на стомаха води към недоволство, а недоволството – към изкушение. Значи първото изкушение започва от стомаха.

Три главни фактора вземат участие в човешкия живот: стомахът, белият дроб и мозъкът. Стомахът е свързан с физическия човек, белият дроб – с Духовния, а мозъкът – с Божествения. Следователно, ако разглеждате живота през окото на стомаха, ще се занимавате само с ядене и пиене, ще мислите за кокошки, агънца, масло, яйца и все към земята ще гледате – при това положение не можете да проникнете в дълбокия смисъл на Живота. Стомахът трябва да отделя сокове, необходими за смилане на храната. Преработените материали в стомаха трябва да отидат в белия дроб, да се пречистят; оттам отиват в мозъка, дето се одухотворяват и превръщат в жив хляб. Не схваща ли човек нещата в тяхната същина, непременно ще внесе личен елемент в разбирането си, а личният елемент е причина за всички спорове и недоразумения в Живота.

Мислете, както мислят добрите и възвишените Същества; мислете и като Бога. Докато мисли и чувства по своему, човек всякога ще се спъва. – „Не можем ли да мислим и чувстваме, както искаме? Не можем ли да правим, каквото желаем?“ Има неща, които не можем да направим по своя воля – защо? Защото за всеки човек Бог е начертал специфичен план – по този план трябва да върви той и да го реализира. Пътят на всеки човек е индивидуален и в него се крият условията за развитието му; за всеки човек е определено колко храна, колко пари му са нужни. Ако човечеството вървеше по пътя, който Христос му сочеше, днес светът щеше да има друг изглед. Но и сега още не е късно. Богинята на Доброто ще разруши омърсения храм и нов, чист ще съгради. Колко пъти Бог е разрушавал еврейския храм и отново го е съграждал! Бог е разрушавал и продължава да руши храмовете на всички хора, които са ги опетнили и до днес още опетняват. Какво означава разрушаването на един храм? Смъртта на човека. Бог изпраща смъртта да разруши нечистия човешки храм, след което го изпраща в робство за десетки години. После Той му съгражда нов храм и го изпраща да живее в него, като го съветва да пази абсолютна чистота, да не го оскверни. За този храм именно е казано: „Не знаете ли, че сте храм Божи?“

Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е Христовото учение – то е за онези, които имат дълбоко разбиране за Живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това Учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот, да реши задачите си правилно.

Всеки човек се натъква на противоречия, даже Христос мина през тях. Като произнесе думите, че не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога, Бог Му помогна да разреши противоречията си. Дойде ли дяволът да ви изкушава, не се борете с него, но призовете Божието Слово на помощ и си кажете: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Божие Слово – ще живея с Него и ще се боря с Него.“ Само така човек ще стане и физически, и духовно красив – по тяло и по ум, по сърце и по душа. Само така човек ще придобие онези елементи, които са необходими за съграждане на Новия живот.

Всеки иска да постави здрава основа на своя Живот, всеки иска да бъде здрав, разумен и добър. Мома и момък се женят: момата търси здрав, умен, добър момък, за да се ожени за него, за да постави здрава основа на живота си; и момъкът търси здрава, разумна и добра мома, и той се нуждае от здрава основа. На болни хора не е позволено да се женят. Болестта, грехът не произлизат от Божествения свят, те са дяволски изобретения. Ще кажете, че не може без грехове и без погрешки. Вярно е, че всички живи същества грешат, но и без грях може. Грехът съществува само в човешкия свят, но не и в Божествения, дето всичко е в хармония. Значи има светове, дето грехът е изключен. Благодарение на греха, на недоволството човек се натъква на противоречия и търси причината за това вън от себе си – в условията или в окръжаващите. Вината е в самия него, а не вън от него. Кой е виновен за ревността на момата и на момъка, трябва ли да търсят вината вън от себе си? Ревността се крие в човека, но външните условия стават причина тя да се прояви.

Млад, добър момък обичал една богата американка, но не се решавал да й направи предложение за женитба. За да го застави да направи това, тя облякла един манекен в мъжки дрехи и го турила в стаята си пред огледалото така, че отражението му в огледалото да се вижда отвън. Това тя правела, когато възлюбеният й минавал край прозореца на нейната стая. Като поглеждал в стаята и виждал, че човек стои там, ревността се пробудила в него и той започнал да си представя страшни неща. Това го заставило по-скоро да направи предложение на момата. Значи една сянка събудила ревността му и го накарала да се ожени.

Едно трябва да се знае: само един момък е определен за една мома и само една мома е определена за един момък. Ако мъжът е недоволен от жена си и жената – от мъжа си, това показва, че те са се оженили за сенките на някой образ, а не за самия образ. Всеки може да провери тази истина. И хората, и животните се лъжат от сенките. Често свинята се излежава под сянката на някоя круша; както лежи, вижда някаква круша на земята и веднага скача да я изяде, но остава излъгана – това било сянката на някоя круша, отражение на реалността, а не самата круша. Христос не се лъжеше със сенките. Той казваше: „Човек може да се храни и да поддържа Живота си с всяко Слово, което излиза от Бога.“

Какъв е ефектът от това Слово? Който се храни с Божието Слово, има Живот в себе си. Той изпитва вътрешен Мир, подем на силите си и енергия, той съзнава, че живее. Като дойдат до Божественото учение, до учението на Любовта, великите писатели и философи казват, че за да успее в това учение, човек не трябва да раздвоява съзнанието си, но да бъде всякога тих и спокоен. Дойде ли до злото, да не го търси в Божествения свят, но да знае, че то царува в света на сенките. Безпокоите ли се, влезте дълбоко в душата си, дето са Мирът и тишината, и Словото ще ви се изяви.

Мнозина търсят смисъла на Живота в силата, в красотата, в богатството, в учеността, но и при тези придобивки смъртта ги дебне и отнася със себе си. Човек може да бъде силен, богат, учен, но не и безсмъртен. Хляб, направен от камъни, не осигурява човешкия живот – друго нещо се иска за безсмъртието. Някой иска да си направи къщичка, да се осигури – и това не е лошо. И птицата даже си има къщичка – своето гнездо, но и човекът, и птицата не са осигурени. Каква по-хубава къщичка може да съществува от човешкото тяло, има ли нещо по-сигурно от тази къща? Всеки може да ви изпъди от къща, съградена от камъни и тухли, но от вашата собствена къща – от вашето тяло никой не може да ви изпъди. Всеки сам, със своя добър или лош живот, може да се задържи за по-дълго време в своята къща или може да я напусне преждевременно. Бог изпраща човека на Земята да учи, а не да гради къщи. Така постъпват и родителите – те изпращат синовете и дъщерите си в университети да учат, а не да правят къщи и да се осигуряват със сенките на реалността. Дръжте в ума си мисълта, че имате къща, и няма защо да се безпокоите. Може ли без къща да се живее? Ако си ученик, не ти трябва къща, има кой да се грижи за теб – който те е изпратил на училище, той ще се погрижи за къща.

Помнете: на онзи, който е възприел Словото Божие в себе си, пътят му е навсякъде отворен. Словото носи Божията Любов. Под думите Слово Божие Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската врата и за Небето, и за Земята. Това значи да бъде човек добре приет и между хората, и между животните. Който носи Любовта в себе си, не може да умре от глад; ако попадне в гора, далеч от хората, дивата коза ще му предложи млякото си, но гладен няма да остане. Едно време козите сами са услужвали на хората, но сега бягат от тях, страхуват се да не ги заколят, да одерат кожата им, а месото да използват за консерви, с единствената цел да се осигурят за по-далечно бъдеще. Консервите не са здравословна храна. Защо хората да не засеят цялата земя със Словото Божие? Мислите ли, че при това положение ще има глад на Земята, мислите ли, че тогава ще има нужда от консерви? Земята ще ражда преизобилно и всеки ще се радва на голямото изобилие. Ще кажете, че хората са лоши, че светът е лош и трябва да се осигурявате – за кой свят говорите, за вашия ли? Ако е въпрос за вашия свят, вие отдавна сте фалирали. Обърнете се към Господа и кажете: „Господи, решил съм да приема Словото Ти и да се храня с Него.” Аз бих желал на направя опит с българите: ако приемат Словото Божие и се откажат от лъжата, от кражбата, от всички отрицателни прояви, ще им се даде такова изобилие, каквото никога не са имали.

И тъй, кого трябва да слушате? Словото Божие – то носи Живот и осмисля Живота. Бъдете готови да приемете Словото в себе си и проверявайте дали сте Го приели, или не, дали то действа вече у вас, или не действа. Ако сте го приели, всички бедни, страдащи, болни, които влизат в общение с вас, ще се утешат. Ако не сте го приели, вие ще минете и заминете край тях, без да им дадете някаква утеха.

„Тогава Го завежда дяволът в светия град и поставя Го на крилото на храма, и казва Му: Ако си син Божи, хвърли се долу; защото е писано: На ангелите си ще заповяда за тебе и на ръце ще те подигнат, да не би да препънеш о камък ногата си.“ Това е второто изкушение на Христа от дявола. Христос му отговаря: „Писано е да не изкушаваш Господа Бога твоего.“

От гледището на висшето човешко съзнание, човек е духовно същество. Той е правоверен, намира се на крилата на храма, отдето дяволът го изкушава – кара го да се хвърли долу, да изпита Любовта на Бога. Човек влиза в пътя на Истината с желание да следва Бога, да придобие Неговата Любов. Обаче хората му казват: „Защо си се отделил от света, защо си се изолирал? Влез между хората да си поживееш, един живот ти е даден, използвай го както трябва, да не съжаляваш някога.“ Отговорете на тези хора: „Писано е да не изкушаваш Господа Бога твоего.“ Чистота се иска от всеки човек– влезеш ли в Божия храм, нищо да не искаш, нищо да не те изкушава. Влезете ли веднъж в Божествения свят, нищо да не е в състояние да ви изкара навън – който и да ви вика от света, с каквито примамки и да ви привлича, не го слушайте.

Какво дава съвременният свят на неопитните хора? Каквото дава на коня, който цял ден работи. Конят работи неуморно, а отгоре на това и камшик играе по гърба му. Вечер, като се прибере в обора, ще му дадат малко сено или ечемик. Адептът на злото, който се шири в света, постъпва с хората, както лошият господар с коня си. Кой не е бил уморен, огорчен и вързан? Цял ден работите и вечер се връщате уморени, гладни, недоволни и казвате, че светът е лош, че животът няма смисъл. Като възнаграждение за работата си получавате торба с ечемик. Защо ви е тази торба, Бог не ви е пратил за нея. Какво да се прави тогава? Ще се държите за Божествения свят, в който сте потопени, като среда за вашата душа.

Що се отнася до света, ще гледате на него като място за прилагане на вашето знание. Като души вие сте влезли вече в Божествения свят, няма излизане от него, няма и влизане. – „Ще ни ограбят в света.“ Кой кого ще ограби? Смешно е син да краде баща си. Ако синът се осмели да краде баща си, той го поставя на изкушение. Няма защо да изкушаваш баща си, няма защо да изкушаваш Господа. Защо ще изпитваш баща си обича ли те, или не? Дъщерята и синът казват на баща си и на майка си: „Ако ни обичате, дайте ни това, което искаме“; лукаво чадо, не изкушавай Господа! Мъжът казва на жена си: „Ако ме обичаш, направи една жертва за мен“; лукави мъжо, не изкушавай Господа! Жената казва на мъжа си: „Ако ме обичаш, направи една жертва за мен“; лукава жено, не изкушавай Господа! Не търгувайте с Любовта. На никого не казвайте, ако ви обича, да направи това или онова за вас. Какво искаш да направят за теб, ако те обичат? Ще кажеш, че искаш пари да отидеш в странство да се учиш или да подобриш материалното си положение.

Бог изпраща една душа на Земята да се учи, като й обещава добри условия, за да придобие знания, да се развива добре. Като тръгне за дългия си път, среща я богинята на Добродетелта и й казва: „Искам да бъда служителка в твоя храм, но с условие да го пазиш чист и непокварен. Ако нарушиш условието, ще го разруша, или ще го напусна.“ Душата дава обещание да пази храма си чист и неопетнен. Още в първите дни на странстването си тя забравя обещанието си. С парите, които получава, тя яде, пие, води лош живот и не учи. В скоро време изцапва храма си и сама става причина да го напусне богинята. Едва сега съзнава какво е направила и започва да плаче и да се моли на богинята отново да се върне в храма. Тя й отговоря сърдито: „Ти яде и пи, не помисли за обещанието си и измърси храма, в който служех. Не мога вече да служа в този храм. Не ми остава нищо друго, освен да го разруша и отново да го съградя. До това време ти ще пасеш свинете, за да научиш урока си, че дадено обещание пред Бога трябва да се изпълни.“ Богинята съборила храма, съградила нов и душата като блудния син се върнала пак на Земята с ново тяло, за да учи и да работи със смирение и Любов. В притчата за блудния син се казва, че бащата го приел с Любов, заклал в негова чест едно угоено теле и го оставил при себе си да работи. Телето, което бащата заклал в чест на сина си, представлява новото му тяло, което ще се съгради в бъдеще.

Всеки, който е дошъл на Земята, излиза от Бога, от своя добър, възвишен и свят Баща. Той иде на Земята да се учи, но на пътя го среща богинята на Доброто, която му предлага да стане служителка в неговия храм, с условие да пази абсолютна чистота в него. Той обещава, но не изпълнява обещанието си, за което богинята разрушава неговия храм. И до днес богинята прави същото с всички, които са дошли на Земята и са обещали да живеят в чистота и святост. Тя събаря всички нечисти храмове и отново ги съгражда, като казва на притежателите им: „Помнете, че и в миналото разруших нечистите ви храмове и отново ги съградих – същото се повтаря и днес. Пазете храмовете си чисти и святи, защото мъчно се придобива благодат и спасение.“ Тъй щото, когато някой ваш близък замине за онзи свят, ще знаете, че неговият храм е бил нечист и е трябвало да се разруши, за да се съгради отново. В този смисъл смъртта не е нищо друго, освен разрушаване на нечистите човешки храмове, с цел да се съградят нови, чисти и съвършени. Ще кажете, че вашият близък е бил добър човек – добър е бил, но храмът му е нечист. Кой не се отвращава, когато влезе в нечиста, мръсна къща? Много мъже и жени бягат едни от други – защо? Миризливи и нечисти са храмовете им, тъмнина и хладина владее в тях; те са лишени от Светлина и Топлина – Живот няма в тях. Богинята на Доброто ги е напуснала, няма я вече там. Поради отсъствието й всички хора се терзаят, недоволни са и отегчени. Съградят ли се отново разрушените храмове и влезе ли богинята в тях, хората се изпълват с възвишени мисли и чувства, радват се на вътрешен Мир и спокойствие – нищо не е в състояние да размъти техния живот. И тогава между хората и Съществата от разумния невидим свят се създава здрава вътрешна връзка.

Мнозина искат да проникнат в Невидимия свят, но за това са нужни специфични условия. Повечето хора нямат ясна представа за Живота и мислят, че като живеят на Земята, трябва да използват Живота, както разбират. Не е така, Животът може да се използва като благо за растене и развиване на човека, но не и като развлечение. Животът е свещ, за някои восъчна, за други – лоена. Не е важно от какъв материал е свещта, важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната светлина. Ако я запалите и само се радвате на светлината й, без да я използвате, всичко е загубено за вас. Докато свещта ви гори, непременно трябва да се ползвате от светлината й. Има ли смисъл да запалите свещта си и да излезете вън да се хвалите, че сте богати, учени, че светлината ви е голяма; ако постъпвате така, свещта ви ще изгори и вие ще останете в тъмнина. Тогава ще дойде отчаянието и обезсмислянето на Живота. Нека свещта във вашия храм да гори и свети постоянно, за да четете на нея книгата на вашия Живот и да разбирате какво Бог иска да ви каже. Само така ще разберете какво означава влизането на свещеника в Светая Светих4 и смисъла на думите: „Миром Господу помолимся.“

Всеки очаква мира и той е решил да дойде. Днес всеки разбира какво нещо е мирът. Ако се помолим за мир със смирение, молбата ни ще се чуе. Искаш ли да те чуе Господ, трябва да имаш Мир, смирение в себе си и каквото пожелаеш – Знание, Сила, Мъдрост, кротост, Добродетел – всичко ще придобиеш. Желая да бъдете силни в Любовта, в Мъдростта, в Истината, в Правдата и в Добродетелта, в кротостта и смирението, във вярата и в надеждата. Светът се нуждае от силни и велики хора. Това иска от вас и богинята на Доброто – тя казва: „Ако приложите добродетелите, които имате в себе си, аз ще ви ръководя и ще възнеса молбата ви към Господа.“

Дяволът завежда Христа на една висока планина, показва Му всичките царства световни и славата им и казва Му: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.“ Това е третото изкушение, което имал Христос. Обаче Той знае, че планината е място за общение с Бога, а не място, отдето човек трябва да се кланя, за да придобие богатства и почести. Затова Той отговорил: „Махни се, сатано, защото е писано: Господу Богу твоему да се поклониш и само нему да послужиш.“ В света всичко е на Бога, затова само на Него трябва да се кланяме. Как трябва да се кланяме на Господа? В Дух и Истина. Мнозина се срамуват да се покланят на Господа. На Бога се срамуват да се кланят, а колко пъти на ден се кланят за една служба на своя ближен, подобен на себе си. Ще кажете, че без поклони няма служба; не е така – всеки човек, който е развил своята дарба като музикант, художник, учен, писател, носи препоръката със себе си. Бог го е препоръчал още с идването му на Земята, следователно той няма защо да се кланя за служба – неговото място е определено и той достойно го заема. Какво виждаме днес? На много места главите станали опашки, а опашките – глави. Време е вече всеки да се върне на своето място: главите – на мястото на глави, а опашките – на мястото на опашки.

На направените предложения на Христа от дявола, ако е Син Божи, да превърне камъните в хляб, да се хвърли от храма и да му се поклони, за да Му даде всичките световни царства, Христос отговаря: „Ако си Син Божи, храни се със Словото Божие; ако си Син Божи, не се хвърляй от храма да изкушаваш Господа; ако си Син Божи, само на Бога се кланяй.“ Това е зовът на вашия Баща – чувате ли гласа Му? Всички трябва да слушате гласа, който се носи от висините и казва: „Деца, какво правите, камъните на хляб ли правите, от планината ли се хвърляте, на дявола ли се кланяте?“ Това е гласът на Христа, който днес говори на много езици едновременно. Дето и да отидете – в Англия, Франция, Германия, Русия, навсякъде ще чуете Неговия глас. Всъщност един е езикът на Христа, но като минава през различните народи, Той го превежда на съответния за тях език. Аз го превеждам на български език, за което се изисква голямо изкуство.

Днешният ден носи със себе си хиляди изминали години; той носи същевременно и бъдещето. От това гледище казваме, че Христовото учение има отношение и към миналото, и към настоящето, и към бъдещето. Ако се свържете с Бога, Той ще ви прегърне, целуне и облече с нова дреха; след това ще заколи във ваша чест най-угоеното Си теле и ще ви задържи при Себе Си. Вие трябва да съзнавате новото си положение и да кажете: „Господи, не съм достоен да бъда Твой син, приеми ме като последен между Твоите слуги, да ора Твоята нива.“ Това значи да влезете в нивата на вашето сърце и да започнете да го разоравате. Бог ще ви покаже къде какво да сеете – всяко нещо на мястото си. Всяко растение символизира известна мисъл, чувство или желание. Като разберете смисъла им и ги преведете, ще знаете с какви чувства и желания да храните сърцето си и с какви мисли – своя ум.

Чувате ли гласа на вашия Баща, който ви говори отвътре? Той казва: „Ще съблека старите ви дрипели, ще премахна нечистотиите ви, ще ви освободя от недоразуменията и омразата между вас, ще разпръсна съмненията и подозренията по всички краища на света, за да бъдат далеч от вас. Тогава ще Се вселя във вас, за да живеем всички заедно – вие, като Мои синове и дъщери, а Аз, като ваш Баща.“ Кога ще бъде това? Още днес – от вас зависи. Този ден е Божествен, без начало и без край. Човешкият ден представлява една секунда от Божествения. Щастлив е онзи, който може да прекара една секунда от Божествения ден – Животът придобива велик смисъл за него, той постепенно се изменя и става нов човек. Започнала е вече промяната с всички хора.

Като се върнете у дома си, приложете новата програма на Живота си – да работите за Бога, за своя ближен и за себе си. Това е смисълът на Христовото учение. Бъдете готови за това учение и дето ви праща Бог, там ходете. Радвайте се и за най-малкото, което можете да направите за Господа; и малкото се благославя, както голямото. Най-малката добра мисъл и най-малкото добро чувство е Светлина, ценна за вашия храм – приложете я в него, за да усилите Светлината му. Не мислете, че с богатство само можете да успявате; има богати хора в света, но малко са онези, които живеят с добри мисли и чувства. Такива хора са нужни на света – да пръскат своите светли мисли и топли чувства, за да очистят Земята. Атмосферата трябва да се пречисти и освежи. Различните болести и епидемии се дължат на човешките ежби, раздори и недоразумения. Те ще изгорят и върху пепелта им ще израснат добрините на онези хора, които ще станат братя, а не врагове.

Иде това време и скоро е, лошото се свърши, доброто иде – тъй казва Господ. Вижда се вече краят на старото, иде началото на новото. Ще блесне красотата на Новия свят, която Бог е приготвил за онези, които Го любят. Който види красотата на новия ден, ще повярва в Господа и ще започне да Го славослови, както Отец му го е научил.

Блажени са, които видят зората на новия ден!

 

7 юли 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube