Призваните

И начнаха всичките като на един ум да се отричат.

От Лука 14: 18

Като четете 14-a глава от Лука, виждате в нея само извадки от една дълга беседа, в която Христос е развивал общи принципи за човечеството. Казва се там, че някой си человек направил голяма вечеря и поканил мнозина. Говори се за поканени на вечеря. Думите покана и култура имат нещо общо. Под култура се разбира материалното и духовното развитие на един народ; всяко нововъведение също е култура; всяко излизане от едно състояние в друго е пак култура. Думата поканен подразбира излизане на човека от обикновеното му положение, за да влезе в необикновено положение.

Наистина, за да бъдеш поканен на голяма вечеря, ти трябва да излезеш от всекидневното си състояние и да влезеш в ново, празнично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първият се отрекъл под предлог, че отива да прегледа нивата си; вторият се отрекъл, за да опита петте чифта волове, които купил, а третият, защото се оженил. Тримата, които се отрекли от поканата, представляват три категории хора, които не приемат новата култура: първата категория хора се отказват, защото отиват на нивата си; втората категория се отказват, защото отиват да опитат воловете си, а третата, защото отиват да се женят. Трите категории хора, които се отрекли от културата на Христа, могат да се уподобят на семето, което е паднало в неблагоприятни условия: първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък.

На мнозина Христос предложи нов път, нова култура, покани ги към нов живот, но всички се отказаха – те предпочетоха да се занимават с нивите си, да завладяват земи, да разширяват границите си. Евреите бяха първата категория хора, които се отрекоха под предлог, че трябва да обработват нивите си; те казаха на Христа: „Не сме съгласни с твоето еретическо учение.“ След това Го разпнаха. Христос посочи новия път и на латинската раса, която се занимаваше с петте чифта волове, но и тя се отказа. В края на краищата тя създаде инквизицията в името на Христа; историята казва, че петдесет милиона хора са пострадали от инквизицията. Третата категория хора са съвременните, които се женят и се отказват от новата култура. Те казват: „Защо ни трябва нова култура, нов живот? Докато има какво да ядем и да пием, ще ядем, ще пием и ще се веселим с жените си и със своите деца.“ – Това не е особена философия. Така е казал и Соломон, който имал триста жени и шестстотин наложници. След като опита всички блага на земния живот, Соломон каза: „Суета на суетите, всичко е суета!“ Днес и вярващи, и безверници цитират мисълта, която Соломон някога казал, като имат предвид и физическия, и духовния живот. Не е така. Соломон извадил това заключение, след като опитал всички преходни блага на Земята. Ти, който вадиш същото заключение, изпитал ли си суетата на всички блага? Ако не си ги изпитал, нямаш право да говориш така. Ако пък вадиш заключение от твоя личен живот, от глупостите, които ти си вършил, те не могат да се подведат под общ знаменател, от тях не може да се създаде философия на Живота.

Какво представлява нивата, която хората обработват? Това е човешкото тяло. Младата мома се оглежда по няколко пъти на ден в огледалото, доволна е от себе си, не иска да се жени – защо? Не иска да стане майка, да ражда деца – нивичката си гледа. Момъкът се разхожда свободно по улиците, вдига и слага бастуна си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи. Така постъпват онези, които служат само на своята нива, били те млади или стари. И старата баба казва, че младите вършат глупости. Не е глупаво това, което вършат младите. Не всички млади са глупави и не всички стари са умни. Мътни ли са малките рекички, които излизат от големия извор? Първоначално всички реки са чисти, но като текат дълго време и минават през земните пластове, те събират утайки в себе си, които ги правят мътни. Значи всички млади хора, като рекичките, са бистри и чисти; като минат дългия път на живота си, те остаряват, т.е. стават мътни. Старостта не е лошо нещо, тя подразбира движение напред. Обаче какво може да се очаква от онези млади хора, които по няколко пъти на ден се обличат и събличат, обуват едни обувки, събуват ги и пак обуват други, по-нови и по-модерни? Нищо не може да се очаква от тях. Те стоят пред огледалото, само се оглеждат и ако ги поканите на голяма вечеря, отричат се – защо се отричат? Занимават се с нивата си. След това тези хора ще се препоръчват за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не им вярвайте, те мислят само за нови дрехи и обувки, за къщи и имоти. Такива патриоти има днес по целия свят, във всички държави – те говорят за величието на своето отечество, а всъщност за своето величие работят.

Втората категория хора са тези, които се отрекоха от вечерята, за да опитат петте чифта волове – петте чифта волове са петте сетива на човека. Това са хора на удоволствията, животът е търговия за тях – поставят на първо място парите, техният девиз в живота е парата. И те казват, както Петко Славейков в една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице, без тебе в ада, с тебе в рая.“ Те постъпват така, както им е приятно; дето и да влезете – в гостилница, в театър, на концерт, те са на първо място. Дето има удоволствия и веселби, те са първи – те опитват своите пет чифта волове, т.е. всичко онова, което възприемат чрез петте сетива. Ако им кажете нещо за Христовото учение, за новата култура, те ще ви отговорят: „Това не е важно сега, в днешния свят са важни петте чифта волове.“ Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек. Тези хора ще ги видите във всички кафенета и бирарии, с пълни чаши пред тях, скръстили крака, разправят за смисъла на Живота. Къде е смисълът на Живота? На нивата, пред петте чифта волове, да ги опитваш как работят. Аз нямам нищо против тези, които служат на нивата; нямам нищо и против тези, които въртят търговия със своите пет чифта волове, но казвам, че който жертва висшето за нисшето, не разбира смисъла на Живота.

Всеки трябва да си зададе въпроса какъв е смисълът на неговия живот. Като расте, детето проявява интерес към своя растеж – то постоянно се мери, сравнява се с това, с онова дете, за да види колко е израснало. Момиченцето иска да стане голямо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди – черни и извити като дъга, устни – червени и малко дебелички. И това се постига – стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радват й се и околните. Момченцето пък иска да стане като баща си, да му пораснат мустаци и брада, да стане силен. Като порасне, става красив, левент момък, обръща внимание на момите. Дохожда ден, когато момата и момъкът губят младостта си, косите им започват да побеляват, докато най-после дойде старостта, те се прегърбват и казват на младите: „Синко, свърши се вече нашият живот. Суета на суетите, всичко е суета!“ Това са хората, които са опитвали своите пет чифта волове – те са се движили само около петте си сетива. Питам тези хора: „Вие опитахте ли как се оре с петте чифта волове?“ – „Опитахме, орахме с тях.“ – Щом сте орали вече, ще знаете, че има нещо по-високо от орането – към него трябва да се стремите.

Сега пристъпвам към третата категория хора – към онези, които мислят само за себе си, които искат да заемат високо обществено положение. Ако им говорите за Христовото учение, те веднага ще ви питат какво общо има това учение с тяхното обществено положение? Те са женени вече – какво отношение има Христовото учение към семейството? – „Имайте ни отречени.“

От две хиляди години насам Христос кани всички хора, всички народи на голяма вечеря, за да им обясни принципите на Великия живот, но те и до днес се отричат. Какво ги очаква, като се отрекат? Къде остана еврейският народ, къде остана великата Римска империя? И сегашните народи минават през голяма криза. Едва сега се явява мисълта, че спасението на човечеството се крие в обединяването на всички народи, които трябва да заживеят като братя. Едва сега започва да се възприема идеята, че човек не живее само на Земята. Значи хората започват да разглеждат и своя живот, както този на растенията – живот на корените, т.е. низш, земен, материален живот, и живот на клоните – висш, духовен. Земният живот отива към центъра на Земята, а духовният – към центъра на Слънцето. Жителите на Земята, които живеят в корените на Живота, имат едно разбиране за Живота; жителите на Духовния свят, които живеят в клоните, имат диаметрално противоположно разбиране за Живота. Обаче Животът не се ограничава само в корените и клоните. Има и друг Живот – на цветовете и на плодовете. Като дойдете до Живота на плода, може вече да се говори за процеса на узряването.

Христос говори на учениците си с притчи, за да им обясни причините, задето хората не могат още да влязат в Царството Божие. Причините се крият в това, че вниманието на хората се привлича от нивите, от воловете им и от службите, с които се занимават. Нивата си е нива, воловете – волове, службата – служба, обаче хората не могат да си представят как ще влязат в Царството Божие с нивата, с воловете и със службата си. Как ще отидете на гости при своя приятел, който живее на няколко километра от вас? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете; като стигнете до къщата на приятеля си, ще спрете колата – веднага ще излязат да ви посрещнат. Ще вкарате колата в двора, ще разпрегнете коня да влезе в обора, а вие ще се качите горе. Ще свалите горната си дреха вън и така ще влезете в стаята при своя приятел. Колата, конят и багажът ви са нивата и воловете, които ви спъват да влезете в Царството Божие. Горната дреха е службата, която временно изпълнявате – ще свалите службата си, ще я оставите вън и така ще влезете в дома на своя приятел, т.е. в Царството Божие. Не прави ли същото и съдията? Когато разглежда някакъв процес, той облича връхна съдийска дреха; след прочитане на присъдата съблича дрехата си и остава с обикновената си дреха, като обикновен човек. Докато е на бойното поле, войникът плаши неприятеля си; щом свали пушката и ножа си, той стана обикновен човек. Култура ли е това?

Като умира, човек оставя нивата, воловете, жена си и децата си и сам заминава за другия свят – къде остава културата на човека? Всичко, което го е правило културен, необикновен, оставя на Земята, а той тръгва само с онова, с което някога е дошъл. Каква култура имаха евреите, които изгубиха земята си и станаха роби на египтяните? Ще кажете, че египтяните били жестоки, избивали еврейските младенци. Не правят ли същото и сегашните народи, не прави ли същото всеки човек? Вие избивате благородното и възвишеното в себе си и минавате за културни. Да убиеш Божественото в себе си, значи да убиваш Божиите чада. Какво ще кажете за онези, които се отрекоха да присъстват на богатата вечеря – готови ли са те за новата култура? Не са готови.

Разгневи се стопанинът и рече на раба си: „Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тук сиромасите и клосните, и хромите, и слепите.“ Тези хора се отзоваха на поканата – те са носители на бъдещата култура. Кои са клосни? Които не крадат и не пипат чуждото. Кои са хроми? Които не вършат престъпления. Кои са слепи? Които нямат алчност. Алчният гледа жадно към парите, счита ги за необходима разменна величина, а не вижда Царството Божие, което носи истинското богатство. За него парите и въглищата имат еднаква цена. Ценни са, наистина, само когато се впрегнат в разумна работа. Онзи, на когого ръцете са вързани за злото, сърцето му е развързано и отворено за Любовта – той минава между клосните. Който не завижда и не върши зло, той е хром.

И рече господарят на раба си: „Никой от онез, призваните человеци, няма да вкуси от вечерята ми.“ Кои са истинските призвани? Сиромасите, клосните, хромите и слепите – те се отзоваха на поканата. Външно те са грозни, груби, но ще дойде ден, когато и те ще проявят своята красота в добри дела и велики подвизи. Хората ще ги обичат за делата им, както богатите – за парите. По-добре е да те обичат за делата, отколкото за парите и за външната ти красота. Кое е по-добре – да бъдеш външно красив, както слънчевата светлина, която през деня осветява всичко, а вечер залязва, или да бъдеш вътрешно красив, огрян от Божествената светлина? Първата красота наричаме физическа, а втората – душевна. Първата се изявява през деня, когато и без нея е навсякъде светло; втората се изявява вечер и осветява пътя на страдащи и измъчени, на угнетени и заблудили се в пътя. Затова е казано, че красивите неща растат в тъмнина. Давид казва: „Скрий ме под крилата си.“ Българите, които вярват в уроки, не позволяват на младите и красиви моми да излизат през деня, за да не ги урочасат. Какво са уроките? Лошите човешки мисли и желания. Те крият убийствена сила в себе си – в някои случаи те са по-страшни от топовете и оръдията. Книгата на някой писател, пълна с изопачени мисли и чувства, внася отрова в умовете и сърцата на ред поколения, докато оръдията са опасни временно, докато продължава войната.

Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че християнството е ново учение, от две хиляди години. Не е ново това учение, то е минало през три епохи. Първата датира от създаването на първия човек по образ и подобие на Бога – той и до днес още живее в Рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и за непослушание изгонен от Рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се доби вън от Рая – той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството.

Съвременният човек има специфично разбиране за християнството. Отношението на някои религиозни към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга: той разглежда книгата, изследва подвързията й от каква кожа е, къде е правена, как се казва печатарят, които я печатал. Като направи тези изследвания, той разправя на своите познати, че видял една хубава книга, със скъпа подвързия. И това е важно, но преди всичко той трябва да знае съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е ценна книга, с хубава подвързия, която ползва човека само когато я отвори и чете – там всеки намира методи и закони, по които може да живее правилно. Остане ли затворена, тази книга няма смисъл. То е все едно лекарят да разполага с ценно лекарство, което дава Живот на хората, без да може да се използва. Всички гледат шишето с лекарството отвън, обръщат го оттук-оттам, но никой не може да го отвори. Ако счупят шишето, лекарството ще се излее. Какъв смисъл имат книгата и шишето, щом не могат да се използват? Колкото и да се възхищавате от техните външни качества, те нищо не допринасят. Има друга книга, по-ценна от тази, на която описвате качествата – тя е човешката душа. В нея са написани тайните, скрити в Битието, от създаването на света до края на века.

Като се каже нещо за душата, някои се питат дали съществува тя, или не. Малцина отварят и четат тази книга. Един гръцки философ казва: „Познай себе си“ – тази мисъл крие в себе си учението за душата. Да познае човек себе си, това значи да отвори книгата на своята душа и да чете – там той ще намери тайните на Битието. Светото Писание съдържа по-малко тайни от това, което Бог е написал в човешката душа. Четете написаното във вашата душа, за да видите как са живели всички живи същества, всички Ангели – само така светът ще оживее и ще се отвори пред вас. Може ли човек да влезе във връзка с Ангелите? Може, аз правя това всеки ден. Ще кажете, че това е невъзможно; опитайте и ще се убедите, че е възможно да се разговаряте с Ангелите. Колко Ангели хлопат на човешките сърца! Вместо да отварят сърцата си за тях, те казват: „Имай ме отречен.“ Едни се отказват да ги приемат под предлог, че отиват на нивата си, други – че опитват петте си чифта волове, а трети – че отиват да се женят. И Соломон беше прибрал в двореца си деветстотин жени, но това не е женитба.

Съвременният мъж се разделя от своята жена и се жени за разведена, същото прави и жената – след това те минават за културни хора. Каква култура има в живота на разведените мъже и жени? Да се разведеш с този, с когото Бог те е съчетал, и да се свържеш с чужд мъж или чужда жена, това не е истинска култура. Като се натъкват на мъчнотии, хората казват, че животът е борба, следователно те трябва да се борят. Да се бори агнето с вълка има смисъл, но какъв смисъл има да се борят две сестри или двама братя в един дом? Да се бият хората, когато служат на различни богове, има смисъл, но трябва ли да се бият, когато служат на един и същ Бог?

Стопанинът на къщата, за когото говори Христос, поканил много хора на вечерята, но те се отказали. Казва се, че тези хора не са готови за новата култура – те се занимават с преходни, временни неща, които отклоняват вниманието им от истинското предназначение на човека. На бубата е позволено да се занимава с тялото си само четиридесет дена, след това тя се отказва от него и се превръща в пашкул; после се отказва и от пашкула и се превръща в пеперуда. Тялото, на което човек отдава голямо внимание, не е най-същественото, нито най-възвишеното нещо в Живота – то трябва да се преобрази, да се усъвършенства. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно.“ Естественото тяло е това, което не издържа на болестите – наричат го още физическо тяло. Ето, испанската болест показва колко е устойчиво то: като му направят няколко инжекции, или издържа, или не издържа. За предпочитане е човек да бъде буден, да не се поддава на микробите; тогава те ще изядат само непотребното в организма, след което той ще парализира действието им със своята мисъл и воля. Има нещо по-опасно от микробите – това е човешката омраза.

Христос кани днес всички хора на голяма вечеря – това е Новият живот, за който сте призвани. Опитайте го, за да видите какво благо носи той за човешките души. Който приеме поканата и се отзове чистосърдечно, очите му ще се отворят и ще прогледа – ще види Ангелите, които слизат и възлизат, ще се свърже с тях и ще започне да се учи на Новото знание. Каквото научи, ще го предаде на своите по-малки братя. Това е истинското Знание – който го придобие, ще бъде полезен и за себе си, и за своите ближни. Той разполага със Знанието си при всички условия – то става негова плът и кръв. Какво знание носи магарето или конят, ако го натоварите със свещените книги на цялото човечество – учено ли е това магаре? То реве, дето трябва и не трябва, не подозира какви книги носи на гърба си. Стремете се към онова Знание, което можете да занесете със себе си и на онзи свят, а не към такова, което пречупва гръбнака ви.

Третата категория хора, които отказали да присъстват на вечерята, са онези, които отиват да се женят. Те са подобни на родолюбците, които обичат отечеството си, но гледат да го използват, за да заемат големи служби. Истински родолюбец е този, който жертва всичко свое за отечеството си – той трябва да бъде образец, достоен пример за подражаване. Който се жертва за ближния си, за отечеството си, за една възвишена идея, той не умира – в негово име възкръсват всички хора, всички народи. Великите хора са душата на народите.

Един ден всички народи ще възкръснат, а с тях заедно – и цялата Бяла раса. Тогава ще дойде Христос. Следователно слизането на Христа на Земята ще се ознаменува с придобиване свобода на народите. Всеки народ, който се опитва да ограничи друг, като отнеме свободата му, се лишава от Божието благословение. Не мислете, че сте нещо отделно от Цялото. Ако се отречете от поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате воловете си или се жените, това ни най-малко ви спасява, това не ви освобождава от задължението към Цялото. Животът на всеки човек трябва да се влее в Живота на Цялото и всички заедно да образувате бъдещата велика сграда.

Желая всички българи да са от слепите, призвани от Христа на вечерята. За кои слепи говори Христос? За онези, на които очите са затворени за злото, а отворени за Доброто и възвишеното. Българинът обича нивицата си, но на всеки човек е дадено толкова, колкото му трябва – вземе ли повече от определеното, лесно ще го изгуби. Всеки има право да обработва земята, но не да я обсебва. Това изисква и Бог от нас, това изисква Любовта.

Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот; Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема.

При един индуски учител дошъл един ученик да пита какво нещо е Любовта. Учителят мълчал, нищо не отговорил. Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал. На шестия ден ученикът настоял пред учителя да му каже нещо по зададения въпрос, но вместо отговор учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг. След това го потопил във водата и така го държал пет минути. Ученикът ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл. Най-после учителят го извадил от водата и го запитал:

– Какво усети, когато беше във водата?

– Голямо вътрешно напрежение и нужда от въздух.

Учителят му отговорил:

– Когато почувстваш такава вътрешна нужда от Любовта, тогава ще разбереш какво представлява тя. Както при отваряне на устата дишаш, така при отваряне на душата ще любиш.

Сегашната християнска култура, като индуския учител, е хванала здраво европейските народи и ги пуска във водата. Пет години вече, откак те ритат във водата, искат да се освободят. Христос ги пита: „Какво усещате, как се чувствате?“ – „Имаме нужда от свобода.“ Всички народи ще бъдат свободни, когато се обърнат към Бога, когато се възлюбят едни други – Любовта прави човека свободен. Откажете се от егоизма, от мисълта какво ще стане с вас. Изпълнявайте волята на Онзи, който живее във вас. Христос казва: „Не търся слава от человеците, но от Бога.“ Човек е част от Божествения организъм – щом целият организъм е здрав, и частите му ще бъдат здрави.

Какво ще стане с България? От вас зависи да бъде тя добре или зле. Когато всички българи живеят в хармония с Цялото, техният живот ще бъде хармоничен. Още от създаването на света Бог е начертал границите на България, предвидил е каква форма на управление да има – един ден този план ще се приложи. Това е предвидено както за България, така и за всички народи, за всички хора поотделно. Като се върнете по домовете си, всеки от вас да влезе в скришната си стаичка, да отвори библиотеката си, за да види какво е писано за вас, каква е програмата, която трябва да изпълните.

Мина вече страшното, на края сте. Сега идат блажени дни – на Възкресение и подмладяване. Всички ще бъдете млади – на тридесет и три години. Ще живеете на Земята колкото искате, ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близките и приятелите си, ще им кажете, че заминавате за онзи свят, ще се сбогувате с тях и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, няма да плачат за вас, защото знаят къде отивате. За да заминавате за онзи свят по свобода и да се връщате по свобода, трябва да се откажете от омразата, от ревността, завистта, от всички дребнавости. Че някой ви обрал, това да не ви смущава – вашето е всякога ваше, никой не може да ви го вземе; и да го вземе, ще го получите назад.

Желая всички да се запознаете лично с Христа. Как ще дойде Христос на Земята, къде ще Го срещнете, не е важно – мислете както искате, очаквайте Го както разбирате. Ако сте православен, ще Го очаквате да слезе от Небето, придружен с Ангели, които ще затръбят на цял свят, че Христос иде. Ако сте теософ, ще чакате да се роди някъде Христос и да расте, да се развива, докато тръгне между народите да проповядва. Ако сте окултист, ще вярвате, че Христос ще се явява тук и там, между всички народи – явяването Му ще се познава по големите пертурбации, които ще стават в целия свят. Христос хлопа на всяка врата и кани хората на голяма вечеря. На чия врата се хлопа? На вратата на онзи, който има воля и готовност да приеме поканата. Радвайте се, че сте от призваните.

Не се съмнявайте в Истината. Отдето и да иде, тя е една и съща, неизменна. За да я възприемете, трябва да се освободите от външното гледане на нещата. Материалният свят има отношение към формите на нещата, а Духовният и Божественият разглеждат тяхното съдържание и смисъл. Ето защо не се спирайте само на формите, но минавайте и към съдържанието им.

Какво каза дяволът на Христа, като Го изведе на планината? – „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства, които виждаш там долу.“ Христос му отговори: „Махни се, сатано, казано е само на Бога да се покланяш и на Него да служиш.“ Христос не прави договори с дявола – Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадат. Човек е дошъл на Земята не да става цар, но да служи на Бога с Любов. Той трябва да бъде доволен от положението си и да не се стреми към богатство и слава, които ще го провалят. Ще ви срещне някой и ще ви пита православен ли си, евангелист ли си или католик – това не трябва да ви занимава. Всеки да каже в себе си: „Аз познавам един Бог, който обича всички, лекува всички и дава Живот, храна и вода на всички.“ Навсякъде е Той, навсякъде чуваме гласа Му. Някои чуват гласа Му и не се съмняват в Него, а други Го чуват и се съмняват – тази е разликата между вярващи и невярващи. Ще кажете, че някой си се представял за Христос; ако този човек живее по законите на Любовта, на Мъдростта, на Правдата, на Добродетелта, той е Христос – така всички хора могат да бъдат като Христа. Има ли нещо невъзможно в това? И Христос казва за Себе Си: „Аз и Отец ми едно сме.“ Който живее като Бога, той е едно с Него. При това положение Христовият Дух ще живее във всички хора – един в многото и многото в един.

Ще кажете, че има тайни, скрити неща в човешкия живот. Има тайни в Живота, но това не значи, че са нечисти. Животът на Небето и под Небето е пълен с тайни, Природата е пълна с тайни, самият човек, неговото тяло е велика тайна. Който е възлюбил Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до тайните на Природата, както и на своя организъм. В този смисъл свято нещо е човешкото тяло – пристъпвайте към него с благоговение и святост. Силите, необходими за развитието на човека, са скрити в самия него, а условията за проявата им са вън някъде. Във влагата, във водата се крие Божественият живот, в топлината – Любовта, а в светлината – Истината. Ползвайте се от тези условия, за да растете и да се развивате. – „Искаме да бъдем радостни и весели.“ И това е възможно – как? Като отворите сърцата си за Светлината и Топлината на Божията Любов.

Един факир в Индия прекарал трийсет години в неподвижно състояние с желание да разреши смисъла на Живота. По цели дни той седял неподвижен като дърво, птичките даже правели гнездата си върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето й се намира под зоркото око на факира, тя отишла на работа. След малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвела да ухапе детето. Факирът си задал въпроса да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Бога. Той си казал: „Бог създаде и детето, и кобрата – Той сам мисли за него. При това, не зная какво да направя, за да изпълня Волята Божия.“ Като разсъждавал така, той не се помръднал и оставил на Бога сам да разреши въпроса. Кобрата ухапала детето и то умряло. Факирът си казал: „Такава е била Волята Божия.“ Напразно прекарал той трийсет години в размишление – не разбрал смисъла на Живота. Като заминал за онзи свят, Бог го извикал да го пита защо не спасил детето на вдовицата.

– Не знаех каква е Твоята воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти сам да запазиш детето.

Бог му отговорил:

– Моята Воля е да остане детето живо, затова ти трябваше да се подвижиш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш този въпрос? За наказание ще те изпратя пак на Земята да прекараш още хиляда години в мъчнотии, за да познаваш каква е Моята воля и да я изпълняваш.

Много хора и до днес още седят като този факир неподвижни и в размишление върху целта и смисъла на Живота, но нищо не са разрешили. До тях се приближават приятелите им, преследвани от кобри, но те не се помръдват, не искат да вдигнат ръка да убият кобрата. Те си казват: „Бог е направил и човека, и кобрата – ако трябва, Той сам ще спаси човека.“ Кобрата представлява лъжливия човешки живот, резултат на неговия изопачен ум и на неговото сърце. Кобрата държи ума и сърцето на човека сковани. Ще кажете, че светът е такъв. Не е такъв светът, напротив – светът е разумен, основан на ред и порядък. За да видите какво всъщност е светът, трябва да имате свободен билет да го обиколите – само така ще имате ясна представа за него. Но само онзи може да се ползва от такъв билет, който е готов да учи и да работи с Любов. Светът се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба при отстъпление и бягство, но в гърдите, ранени при настъпление.

Иде Божият Дух в света да работи и да подтикне всички хора към работа. Свършиха се вече онези времена на спокойствие и почивка – днес от всички се иска работа, всички хора са на парила. Да мисли човек само за сън и почивка, това е леност, резултат на неговата инертност. Един човек страдал от голяма леност и не знаел как да си помогне; той се обърнал към един опитен американски лекар да му помогне по някакъв начин. Лекарят го завел в лабораторията си и го поставил под действието на електрически токове. Болният започнал да вика, да тропа с крака, да маха с ръце. – „Няма нищо опасно – спокойно отговорил лекарят, – това са гимнастически упражнения, които ще ви помогнат да се излекувате.“

Човешкият живот се нуждае от здрава основа, каквато Бог първоначално е поставил. Прилагайте Истината и Любовта в живота си. Ако видите, че брат ви и сестра ви са нечисти, окаляни, не ги критикувайте, но помогнете им да се изчистят; ако са гладни, нахранете ги; ако са болни, лекувайте ги. – „Защо някои хора не ходят на черква?“ Там е заблуждението ви. Аз намирам, че те прекарват в черква повече, отколкото трябва. Черквата представлява личния живот на човека – всеки си има по една такава черква. Излезте от своята черква и влезте в Божествената църква на Любовта, на Правдата, на Истината, на Добродетелта. С други думи казано, престанете да мислите само за себе си, мислете и за своите ближни. Само така ще се подобри положението на семействата, на обществата, на народите. Само така ще се подобри политическото положение на България. Всички хора – свещеници, учители, съдии, управници, майки и бащи – трябва да се молят за победа над злото. – „На коя страна да бъдем?“ – На страната на Бога и на Христа. Аз съм вече на фронта, извадил съм меча си и воювам. Ако всички хора воюват против злото, първо в себе си, а после – вън от тях, светът лесно ще се оправи. Велико е бъдещето на човечеството. – „Какво ще стане с България?“ – Не мислете за това, работите на България са оправени, но вашите не са оправени.

Желая вашите работи да се оправят по всички Божествени правила. Желая всички да бъдете здрави, бодри, весели и дето се срещате, да се познаете. Няма по-велико нещо от това, да се познаваме като братя. Това проповядва Христос.

Желая на всички да бъдете сиромаси, хроми, клосни, слепи, за да сте от призваните. Христос ще изпрати слугата си да ви покани на голямата вечеря. Бог да ви благослови и да бъде с вас сега и всякога, и през всичките векове!

 

3 ноември 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube