Не може да се укрие

Град, поставен на гора, не може да се укрие.

От Матея 5:14

„Не може да се укрие.“ Какво не може да се укрие? Град, поставен на планина. Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен. Изобщо езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен.

Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет. Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури: например тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия се махне, остават само диаметрите – кръстът, символ на грехопадението. Значи кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче обикновената геометрия го разглежда като фигура със свой център, с диаметри. Тя разглежда дължината на окръжността, лицето на кръга и там спира.

Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина.“ Като четете Откровение, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек.“ Това е поетичен израз със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина, подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият, но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано, който има Светлина в себе си, не може да се укрие. Обширен, величествен е градът, който е поставен на Светлина.

Ще кажете, че главата на човека е малка; значи, макар и на светлина поставен, този град е малък. Не е така, човек изглежда малък, защото е представен перспективно; и главата му е малка по същата причина. И Слънцето изглежда малко, във вид на малък диск – ако е близо, можете да го хванете с ръка; малките деца го рисуват във вид на малък кръг. Всъщност малко ли е Слънцето? Нашите разбирания за Природата са като детинските за Слънцето, обаче има голяма разлика между детинските схващания на хората за Природата и нейната същност. Като дойдете след две хиляди години на Земята, вие сами ще се смеете на сегашните си разбирания, ще се чудите как е могъл човекът на XX век да мисли и разбира нещата като дете. При това той пак се съмнява и поставя всяко нещо на критика. Защо и той като децата не приема знанието на вяра, без критика и съмнение? Има знания, които трябва да се поставят на критика; обаче има знания, които идат отвътре, от човешката душа, и трябва да се приемат без съмнение и критика. Съмнението е червей, който се среща в големите дървета. Със своето чоплене и скърцане червеят критикува дървото и се запитва кой го е създал, как е направено и т.н. Критикът червей се размножава в дървото, дето и неговите деца продължават същата работа – скръц, скръц, критикуват дървото, докато един ден то изсъхне, падне на земята и изгние. Ще кажете, че съмнението и критиката водят към Знанието. Каква критика е тази, която руши и събаря големите дървета? Истинска критика е тази, която осветява пътя на минувачите и ги предпазва от опасните места.

„Вие сте град, поставен на планина.“ Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина. Планината пък е цялото човечество. Значи всеки разумен човек е поставен сред човечеството, за да свети на хората. При това положение разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град, т.е. човешката глава има три билиона и шестстотин милиона клетки – можете да си представите какво грамадно число клетки се съдържат в човешкия мозък. На Земята съществуват около два и половина милиарда хора и ние казваме, че това число е грамадно. Какво ще кажете тогава за клетките в човешкия мозък, когато хиляда милиарда правят един билион? Можете ли да си представите какво нещо е човешката глава, която има три билиона и шестотин милиона клетки, т.е. поданици в своя град? Те влизат и излизат през дванадесет врати, за да възприемат знанията. Вратите на човешката глава представляват главните центрове – сетива, чрез които човек възприема знанията.

Съвременните окултисти казват, че днес човек разполага с пет сетива, които още не са напълно развити. У някои хора се развива или е развито вече шестото сетиво. В бъдеще постепенно ще се развиват и останалите седем. Значи дванадесетте врати в човешката глава отговарят на дванадесетте сетива. Сегашният човек има обоняние, но не може да усеща миризми на повече от стотина до двеста метра. В това отношение кучето има по-силно обоняние от човека – то може да открие заека само по следите му. Човек казва, че с очите си гледа и вижда всичко. Всъщност той вижда само близките предмети и мисли, че това е реалният свят – това не е виждане. Да гледаш нещата, които стоят пред носа ти, това е гледане, но не е виждане. Вижда само онзи, който се движи във всички светове без спъване; спъне ли се някъде, той не вижда още.

Някои казват, че човек трябва да се сблъска с реалността на живота, за да го разбере. С други думи казано, със своето гледане на нещата човек трябва да се сблъска с Реалността, за да разбере, че това, което мисли, не е вярно – само така той ще измени своите стари възгледи за Живота. Майката и бащата казват на децата си, че трябва да изменят своите възгледи за живота, да приемат новото. Те започват добре, но после пак се връщат към старото и свършват зле. Докато е малко, детето вярва на родителите си като на Бога. Като започне да разбира, то вижда, че майка му и баща му са го плашели с недействителни същества, с караконджовци, с вампири и др.; то гледа критически на родителите си и не им вярва вече. Не само това, но и децата си изработват своя философия за живота и казват: „Не е нужно всякога да се говори истината, може понякога да се прилага и лъжата.“ Децата виждат, че родителите критикуват, съмняват се, нямат доверие един в друг, и започват да ги подражават. Защо трябва хората да се съмняват, когато могат да живеят в Абсолютната Истина? Защото нямат достатъчно Светлина.

Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил – защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки – те са проповедници на своите деца, значи светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, за да е мирно селото!“ Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол: значи вържи дявола, за да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща – на какво? На Истината.

„Град, поставен на планина, не може да се укрие.“ Този град е добре поставен и добре устроен, той има условия за развитие. Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат – само то е реално за тях. Други казват, че не вярват и в реалното, т.е. не вярват и в това, което виждат; значи те вярват, че не вярват. Първите вярват, че вярват – това е плюс; вторите вярват, че не вярват – минус. Когато две еднакви величини имат различни знаци, те взаимно се унищожават. В химията наричат това обмяна на веществата: плюсът е киселина, а минусът – основа. Киселина и основа се съединяват и образуват сол. Минусът представлява празно пространство, а плюсът – пространство, пълно с материя. Минусът е физическият свят, а плюсът – небитието, реалното, непроявеното. Проявеното е ограниченото, а непроявеното – неограниченото. Като слушат да се говори за плюс и минус, някои хора мислят, че това са маловажни неща. Кое е важно за тях? Страданията. Като страдат, те забравят, че всички хора, всички живи същества страдат. Мъже, жени, деца – всички страдат; разликата е само в интензивността на страданията.

По принцип всички мъже мислят и чувстват еднакво; същото се отнася и до жените. За да разбере Живота всестранно, човек трябва да мине през формата на мъжа и на жената, т.е. да влезе последователно и в двата града и оттам да разглежда света. Простор, широчина и дълбочина е нужна на човека, за да разбере света. Казано е, че страхливият няма да влезе в Царството Божие; но страхливият няма да разбере и земния живот – той се плаши от смъртта, от дявола. Умирал ли е, че се плаши от смъртта; виждал ли е дявол, че се плаши от него? От човека зависи да бъде дявол или Ангел. Когато искат да кажат, че някой човек е дявол, турят му два рога, опашка и копита на краката. Копитата показват, че човек е изгубил пръстите си, т.е. Божествения си ум. Животно, на което стъпалото е превърнато в копито, е лишено от своята висша интелигентност. Както на Земята има същества с пръсти на краката и други – с копита, така и на Небето има същества с пръсти и същества с копита.

Какво нещо е Небето, т.е. Духовният свят, малцина знаят. Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е. Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност. Различието между духовното и физическото виждане е както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат. Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите – ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи. От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат. За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.

Една вечер Едисон поканил на гости в дома си няколко свои приятели, учени хора, пред които намислил да устрои една шега. Той взел два скелета, които свързал с машини, за да могат да се движат и да говорят. В дупките на очите им той поставил по една електрическа лампичка. След вечерята, както били разположени, Едисон пуснал скелетите между тях и те започнали да говорят: „Едно време и ние бяхме като вас красиви и весели, но сега само кости останаха от нас.“ Гостите се уплашили много и избягали вън. След това Едисон сам ги викал един по един, за да се върнат и да продължат вечерята си. Всъщност какво страшно има в тези скелети?

И съвременните хора се страхуват от умрели, от скелети. Докато родителите са здрави и богати, децата ги обичат; щом заболеят, осиромашеят или умрат, децата им започват да се страхуват и да бягат от тях. Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, за да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на знанието мисълта, че човек се домогва до знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка; вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате, опитайте я и после говорете. Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място. Всяко нещо има значение, когато е приложено на своето време и място.

В това отношение и философията има значение. Какво нещо е философията? Синтезиране на всички знания и посочване на методи, които да служат като ръководни начала в Живота. Тя е съществувала още при създаването на човека; първоначално тя съдържала по-голяма мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по образ и подобие на Бога, разполагал с дванадесет сетива. В процеса на инволюцията той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания в сравнение с миналите се намират в отношение 5:12. И петте сетива, с които днес разполагат хората, не са достатъчно развити. Например зрението на човека не е напълно развито – той вижда на ограничени разстояния. Ако би могъл да вижда на хиляди километри, той би отправил погледа си нагоре, за да види какво правят Възвишените същества. Ще кажете, че това е невъзможно, че това са празни думи.

Нещата в Живота могат да бъдат пълни или празни. Кажете ли за нещо, че е празна работа, аз разбирам някакъв процес. Шишето може да се пълни и да се изпразва – това зависи от вас. В Божествения свят има само пълни неща, а в човешкия – и пълни, и празни. Когато греши, човек се изпразва; когато живее добре, той се пълни. Не е важно само да се пълни човек, важно е с какво се пълни – с добро или с лошо съдържание. Казват за някого, че главата му е празна. Как ще бъде главата му празна, когато и той има мозък като всички хора? И той има мозък, но съдържание няма в мозъка си, затова казват, че главата му е празна. За да бъде учен, за да има знания, човек трябва да има съдържание в мозъка си.

„Град, поставен на планина, не може да се укрие.“ С други думи казано, глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град. Йоан си представя човека във форма на куб. Изобщо всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг. По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет. И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е. разпнатият човек. Когато трябва да пречистят човека, отварят куба и образуват кръст. Следователно кръстът, т.е. страданието не е нищо друго освен процес на пречистване. Щом се пречисти, събират кръста, сглобяват го и отново образуват куб. Защо трябва да страда човек? За да пречистят къщата му, т.е. неговото тяло. Щом се пречисти добре, поставят вратите и прозорците на местата им и пак получават куб.

„Град, поставен на планина, не може да се укрие.“ Градът, т.е. човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръща внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него четиридесет и два центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек (тя е обърната към физическия свят, към тъмнината); втората област е челото, обърнато към Ангелския свят (то показва мислителната сила на човека); третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят (в нея се намират религиозните и моралните чувства на човека – съвест, Любов към Бога, милосърдие и др.). При това важно е доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си – той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бъде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. Ако е сплесната, човек не е религиозен; колкото и да се представя за такъв, в него няма никаква религиозност. И задната област на този град не трябва да бъде плоска; ако е плоска, казваме, че този човек няма обич, любов към семейството си. Когато хората не се разбират, това показва, че в едната, в двете или в трите главни области главите им са сплеснати или плоски.

И мозъчните центрове, и сетивата в човека трябва да бъдат развити. Някой казва, че вярва само в това, което вижда с очите си. Колко виждаш? Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш? Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна. За да се създаде велика философия на Живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него. Те вървят от единицата към множеството, и от множеството – към единицата.

Какво е единицата? Радиусът на окръжността. Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея. Радиусът се помества във Вселената толкова пъти, колкото е числото 1 с петнадесет нули – толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на Вселената и да придобие истинското Знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна или по-слаба: когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта – по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта – по-слаба. В този смисъл човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, Ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си. Значи времето на Живота се определя от топлината или студа на човешкото сърце. Като човек всеки трябва да се движи в кръг, т.е. в разбиранията на Божествения живот.

Сега аз ви нахвърлям тези мисли за разсъждение, а не за обезсърчаване. Ще знаете, че на човека предстои много да учи, да обикаля планетите, а не само да ходи по фронтовете и по бойните полета. Като обиколи Вселената, човек ще се върне при своя Баща и ще разкаже какво е научил. Като дойде до това, което е научил на Земята, ще разказва за бойните полета, за оръдията и шрапнелите, за бойните автомобили. Той ще разправя още как хората се бият за Земята и я делят. Това, което става днес между хората, от гледището на по-високите светове е забавление. Бог запитва Ангелите:

– Какво правят хората на Земята?

– Забавляват се, бият се, дърпат косите си.

– Нека се забавляват.

Понеже са много активни, трябва по някакъв начин да впрегнат енергията си на работа. Като скубят косите си, те започват да мислят право – и в скубането на косите има някакъв смисъл. В сблъскването между хората все ще се научи нещо, ще се намести някой мозъчен център.

Един богат американец се влюбил в една красива мома и се оженил за нея. След сватбата си те предприели едно голямо пътешествие. По пътя им се случило нещастие: тренът, с който пътували, се сблъскал с друг, който идел срещу него. Младоженецът се уплашил много и скочил през прозореца, но от голямото сътресение на мозъка и от уплахата той полудял. Турили го в лудница, дето прекарал цели шестнадесет години. Животът в лудницата му дотегнал и той искал да избяга, но не могъл, понеже болничните слуги постоянно го надзиравали. Един ден успял да излезе от лудницата и хукнал да бяга. Неусетно той се озовал на една от близките гари. Като видял един трен, той влязъл вътре и седнал, без да знае къде отива. Скоро тренът потеглил и лудият останал вътре. Той предпочел да пътува дето и да е, отколкото да остане в лудницата. Какво се случило по пътя? Тренът дерайлирал. Болният преживял ново мозъчно сътресение, но за чудо този път мозъкът му се наместил и той оздравял. Значи една и съща причина произвела два различни резултата: в първия случай разместила един мозъчен център, във втория случай го наместила.

Следователно, когато казват за някого, че не може да мисли, това показва, че той е изгубил нещо ценно. Когато мъжът дърпа жена си за косата, той иска да й каже: „Жено, излез вече от болницата, доста си седяла там!“ Понякога и жената постъпва с мъжа си по същия начин. Това не показва, че хората са болни, но има нещо в тях, което не е на мястото си – трябва да дойде някой опитен човек, за да го намести. Нормално ли е човек да се съмнява в съществуването на Бога и на Духовния свят? Нормално ли е да се отказва от своите чувства? Не е нормално. Значи има нещо, което не е на мястото си в човека, и Бог го намества. Как? Туря ви в затвор, в болница, хваща ви за главата и ви разтърсва.

Христос казва: „Вие сте виделина на света.“ Стремете се да придобиете повече Светлина. Всяко противоречие носи Светлина за човешкия ум, както праханта се запалва при търкането на две парчета кремък едно в друго. След разрешаване на всяко противоречие човек започва да мисли право. Хората мислят, когато ги сполети някакво нещастие. Ако майката изгуби син или дъщеря, тя започва да се интересува от другия свят, иска да знае къде е отишло любимото й дете. Детето ви е там, дето вие сте били преди сто години. – „Аз не помня нищо.“ – Че ти не помниш нищо, това не опровергава истината. Помните ли, че сте били в утробата на майка си? Ако не помните, и това не опровергава истината. Поставете един човек в магнетичен сън и слушайте какво ще говори – той ще ви разправи живота си от четири-пет прераждания насам. Щом се събуди от съня, всичко забравя. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят, да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание, тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива.

„Град, поставен на планина.“ Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина. Бог е канара, от която е отсечен човек – това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата. Понеже първо се развива физическото тяло на детето, то обича да си хапва повече. После в него се явява интерес към предметите – то хваща, къса ги с цел да ги изучава. Като хваща, къса и раздробява нещата, детето иска да каже: „Едно време Бог хвана материята в ръката си, раздроби я и създаде света – и аз искам да направя същото, но не мога.“ Като не разбират това, майките се сърдят на децата си, че късат книгите, че чупят и развалят. Те не знаят, че детето чрез мимика им показва как Бог е създал света. Майки, които се считат за съвременни жени на XX век, не вярват в това.

„Град, поставен на планина, не може да се укрие.“ Защо е поставен на планина? За да се осветява от Слънцето. Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. Въпреки това постоянно чувате да се говори: „Не ставай глупав да живееш за другите, животът е тежък, мисли за себе си, за да се осигуриш.“ Ако нямаш баща и майка, има смисъл да се осигуряваш; понеже имаш родители, работи честно и с Любов за тях и не мисли за осигуряване.

Честно и почтено трябва да работим всички за нашия Баща, който е всемъдър, вселюбещ и всеблаг. Той пита Ангелите:

– Какво правят децата Ми на Земята?

– Бият се, чупят костите си, вадят очите си, разрушават градове, а след това започват да наместват счупените кости, да турят дървени ръце и крака и т.н.

– Нищо – казва Бог, – те правят опити да заместват счупените кости със здрави; те правят опити да създават нови части, да се домогнат до начина, по който е създаден светът.

Сегашните хора сами си създават нещастия и мъчнотии. Дойде някой при вас и започва да ви разправя, че видял жена ви и дъщеря ви на среща с чужди мъже. Като чуете това, сърцето ви трепва, изгубвате разположението си и се чудите как да ги хванете и какво наказание да им наложите. Какъв е този човек, който може да тревожи хората по този начин? Това е човек, т.е. град, свален от планината и поставен в долината, на тъмно място. В това положение се намират всички животни – те са деградирали хора. Ще кажете, че това е еретическо учение. И така може да е, но важно е, че аз поддържам мисълта, че животните са деградирали хора. В моя ум думата деградиран има съвсем друго значение. Има случаи в живота, когато простият войник може да се издигне до генерал, а генералът да слезе до положението на прост войник – има ли нещо лошо в това? Разликата между генерала и простия войник се заключава в познаването и разбирането на службата. И човек в своето развитие минава от низше във висше положение: от простата клетка той постепенно се развива и минава във все по-високи форми, докато дойде до човека. Един ден волът, птичката и всички други животни ще се явят пред Христа и ще се представят във форма на човек. Това може да смути ума ви, но формата е ограничение, което заставя съществото да мисли. И формата се изменя, и Духът се изменя, като дават възможност на човека да се развива. По промените, които стават с главата, определяме дейността на Духа.

„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина.“ Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения. За това състояние именно говори Павел, който казва, че се качил на Седмото небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до Седмото небе – сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух, дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот – като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни. Другояче светът не би могъл да бъде създаден.

Всяко нещо, което виждаме, има своето велико предназначение. Например, ако веждите на някое дете са извити нагоре дъгообразно, това показва, че то е жизнерадостно, весело; ако веждите му са прави, то мисли много; ако са увиснали надолу, то е преждевременно остаряло, прилича на дядо си, мисли за велики неща, велики идеи го вълнуват. Като не разбира характера на детето си, майката се чуди на неговите големи идеи. И възрастните се проявяват като децата. Като види някой човек с големи идеи, Бог казва: „Какви велики идеи вълнуват моето дете!“ За Бога възрастните и старите хора са големи деца. От време на време Той запитва Ангелите какво правят децата му на Земята. Ангелите отговарят:

– Строят големи къщи.

– Добре правят, нека прилагат занаята си.

– Често се оплакват от наемателите си, търсят адвокат, за да ги посъветва как да обиколят закона, да се освободят от тях.

Понеже наемателите са влезли преди войната, плащат малки наеми, а животът е поскъпнал; искат да увеличат наема, но законът не позволява.

Хората трябва да си създадат нова философия, да знаят как да разрешават мъчнотиите си. Като ви пъди някой, ще се научите да търпите. Ако ви ограбват, ще благодарите, че вземат излишния ви товар. Влезете ли с товара си в морето, ще се удавите; без товара си ще плувате по-лесно и ще се спасите от удавяне. Опасно е да влезете с товар във водата; по-опасно е, ако сте го завързали добре около себе си – докато дойде някой да го развърже и да ви освободи, вие сте вече на дъното на морето. Ще дойде време, когато хората ще крадат майсторски, по всички правила на изкуството: те ще откачват товара от пояса на давещите се и ще ги изваждат на брега; после ще им дадат товара. Който иска да благодари, доброволно ще благодари. Такива кражби ще стават в бъдеще: нито товара ще вземат, нито човека ще отнасят със себе си.

Един млад човек влязъл в един магазин и взел каквото намерил – масло, яйца, захар. На тръгване той се обърнал към търговеца с думите: „Взех каквото ми трябваше. Един ден, като забогатея, ще ти платя всичко.“ След това бързо излязъл вън и се скрил от погледа на бакалина. Той взел всичко под форма на заем – дали ще плати някога, не се знае. Този човек обрал ли бакалина, или го окрал?

Трябва да се прави разлика между обир и кражба. Човек обира плодовете на своите дървета – кражба ли е това? Той отива при ябълката, обира плодовете и благодари, че тя е вързала много плод. Ябълката казва, че Божията воля е такава, и благодари, че има възможност да види брата си, за да му поднесе от своите плодове. Тя го кани и друг път да я посети. Гледайте и вие така на онзи, който ви е обрал; не бързайте да го предавате на полицията, има кой да му въздаде заслуженото. Кой човек е праведен, кой може да каже за себе си, че е чист от всякакъв грях? Злото не е в обирането, но в разгневяването ви, в лошите думи и мисли, които сте отправили по адреса на този, който ви е обрал. По-голям грях прави онзи, който е ограбен, отколкото провинилият се.

Като се говори за погрешките и престъпленията на хората, дохождаме до виновниците за престъпленията. Ако децата грешат, виновни са родителите. Ако родителите грешат, виновни са философите, които отпреди осем хиляди години развалиха човечеството. Те трябва да дадат отчет за тяхната философия, с която изопачиха човешките умове и сърца. Затова Христос казва: „Ако те съблазни дясното око, извади го; ако те съблазни дясната ръка, отсечи я.“ Какво означава ръката? Човешката воля. Значи извади половината воля и я употреби за благото на своя брат. Употреби едната си ръка и едното око за себе си, а другата ръка и другото око – за своя ближен. В Духовния свят ти пак ще намериш окото си и ръката си – как става това? По известни закони. Човек е изгубил знанието да намества отрязаните и извадени удове от тялото си – някога той познавал това изкуство.

Съвременните хора мислят, че имат очи и виждат. Всъщност много от тях гледат, но не виждат – все едно, че нямат очи. И фарисеите казваха на Христа, че виждат всичко, че не са слепи, но Христос им отговори: „Ако наистина виждате, ще бъдете наказани за делата си; ако не виждате, не сте отговорни.“ Като изучавате науката за окото, по лъчите, които излизат от него, ще познавате човека. Ако лъчът, който излиза от окото, върви нагоре, човек е добър, благороден – той има стремеж към възвишеното. Човек, на когото лъчът на окото е отправен надолу, има стремеж към низшето, към Земята – и право в очите да те гледа, лъчът върви надолу. Когато бащата говори на сина си и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце.“ Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече.“ В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично; в този смисъл скърбите и страданията не са нищо друго освен Божествените тояжки, които възпитават хората. Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.

Ще кажете, че старите са изживели времето си. От човека зависи всичко. Щом старите се отказват от работа, младите трябва да я поемат. Те трябва да приложат Христовото учение, да подготвят условия за идването на Царството Божие на Земята. Тогава и мъжете, и жените ще бъдат свободни от мисълта за купони. Те ще работят и нивите им ще дават изобилно плод. Дето е Любовта, там е изобилието – това всеки може да провери. Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов; а за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.“ Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й и тя му отговаря със същото – като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете са от плодовете й.

Един мой познат ми разправяше следната своя опитност: той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън.“ Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън.“ Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме.“ Човек е дошъл на Земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.

Ще приведа един пример из френския живот. Един млад човек се отличавал с добрия си живот. Той постоянно правил добрини, но всякога му се отговаряло с неблагодарност и зло. Най-после той се зарекъл да не прави на никого добро и устоял на това. Той пристъпил към решението си, когато пак за направено добро трябвало да лежи няколко години в затвор. Един ден между затворниците, в една от съседните стаи, станало някакво спречкване, което последвало с убийство. Младият човек чул, че нещо става, но не искал с намесата си да направи добро. При разследването питали и него чул ли е, че в съседната стая станало убийство? – „Чух всичко, но не исках да се намесвам в тази работа.“ За нехайството, което проявил и по този начин съдействал да стане убийството, съдът го осъдил на обезглавяване. В деня, когато трябвало да се изпълни присъдата, той извадил от джоба си златния часовник и го дал на този, който щял да отреже главата му, с молба: „Вземи този часовник за спомен от мен, но те моля така да поставиш ножа, че изведнъж да отрежеш главата ми, да не се мъча много.“ Изпълнителят на присъдата взел часовника, благодарил и като погледнал младия човек, видял му се добър, разумен и го съжалил. Когато вдигнал ножа над главата му, ръката му особено трепнала и вместо да отсече главата му на един път, отсякъл я на три пъти. Какво показва този пример? Че не е златният часовник, който може да измени съдбата на човека. И Христос ни показва, че пътят, по който върви сегашното човечество, не е в състояние да смекчи съдбата му.

Всички българи искат да знаят какво ще стане с България. Ако догодина всички българи родят изобилно плод, работите им ще вървят добре; ако нищо не родят, и животът им няма да се оправи. Всички хора трябва да съзнаят, че са дошли на Земята да служат на Господа – да бъдат слуги, а не господари. Българският народ е един от слугите на Господа. Той е на възраст 15-16-годишно момче, което обича да прескача през плета. Всички народи са синове на Господа, по-стари и по-млади по възраст, затова те трябва да живеят помежду си като братя. И българите трябва да живеят помежду си като братя и да се откажат от изкуството си да прескачат плета. Добре е човек да прескача, но през какви плетове? Ако прескача през плета на омразата, на безлюбието, на греха, той е на прав път.

В един манастир живели двама светии. Един ден, като се разхождал, единият от тях видял на пътя си дупка и в нея – гърне със злато. Той не се спрял да помисли какво да направи със златото, но веднага прескочил оградата на манастира и избягал. Другият светия забелязал, че другарят му избягал вън от манастира и се почудил кое го накарало да направи това. Той отишъл на мястото и като видял гърнето със златото, разбрал причината. Той си казал: „Глупаво постъпва моят другар, аз ще взема парите и ще ги използвам за благотворителни цели.“ След това заминал за Александрия, построил църкви, училища, болници и се върнал в манастира, доволен от работата си. Той се обърнал към Бога с молба да му отговори доволен ли е от работата, която свършил. Един Ангел, пратеник от Бога, му се явил насън и казал: „Всичките църкви, училища и болници, които ти направи, претеглени, тежат по-малко от прескачането оградата на манастира от твоя другар.“

Не се произнасяйте за постъпката на този или на онзи, че била глупава, че не била на място. Не се гневете на децата си, но постъпвайте с тях така, както Бог постъпва с вас. Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя вътрешен глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си; ако подражавате, ще изпаднете в смешно и глупаво положение.

Двама другари си живели добре, обичали се. След време те се оженили. Единият живял добре с жена си, а вторият бил недоволен от живота си, защото постоянно се карали с жена си. Той запитал другаря си:

– Коя е причината, че ти живееш добре с жена си, а аз не мога?

– Преди да се оженим – казал другарят му – аз разкъсах котка пред своята възлюбена и тя се уплаши.

Тя помислила, че е попаднала на лош човек.

– Щом е така, лесно ще се оправи работата, и аз мога да разкъсам котка.

Той взел една котка и я разкъсал пред жена си.

Тя се засмяла и казала:

– Късно е вече, приятелю, трябваше по-рано да направиш това.

Първият, който разкъсал котката, прескочил през плета и не дал възможност на злото да се разпространява. Вторият не прескочил плета, допуснал злото в своя дом; след това и десет котки да разкъса, злото не се плаши.

Какво се иска от вас? Да се освободите от съмнението. Не по отношение на това, което аз говоря (за мен е важно аз да вярвам в това, което говоря). Вие трябва да вярвате в Бога. Ако не вярвате, ще бъдете от тези, които вярват, че не вярват. Според мен по-мъчно е да убедиш човека да вярва, че не вярва, отколкото да го убедиш, че вярва. Вярващият знае, че е осигурен, и живее по-спокойно от невярващия. Вярващият разчита на това, с което днес разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания. Каквото имате, раздайте го още приживе, за да отидете при Бога свободни, с чисти ръце. Христос иска от вас каквото можете да направите за някого, да го направите още днес, да не отлагате за утрешния ден. Що се отнася до училища, църкви и болници, оставете на свободните хора, те да се занимават с тях.

„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина, не може да се укрие.“

 

15 септември 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube