И рече баща му

И рече баща му на слугите си...

От Лука 15: 22-23

Ако речем, че не сме съгрешили...

Първо Йоанново 1: 10

Ще разгледам думите грях, греша в широк смисъл, а не както ги разбират сегашните религиозни хора. Погрешките на хората са последствия на минали човешки постъпки, следователно те са неизбежни. Всички ученици правят погрешки. Питайте учителите по музика, по рисуване, правят ли учениците им погрешки, или не. Колко пъти учениците са изкарвали учителите си от търпение! Няма човек на Земята, който да не греши, да не прави погрешки, особено когато учи.

Когато се произнасяме за някого, че е по-грешен от окръжаващите, това се дължи на факта, че той хвърля повече сенки от тях. За да разберем напълно човека, трябва да разгледаме живота му във всяко отношение. Казват за едного, че е добър, а за друг, че е лош. Лошавината е сянка на Живота. Без сенки не може. Художникът туря сенки на картината си, за да изпъкне ясно идеята, която е вложил в нея. Значи образът, идеята на картината представлява Доброто, а сенките – злото. Има философи, писатели, учени, които турят също сенки на своите произведения, за да изпъкнат главните и съществени мисли. Тъй щото, кажете ли, че някое произведение е хубаво, това показва, че има сенки в него. Кажат ли, че някой човек е грешник, това показва, че Бог е турил сенки върху неговия образ. След десетки или стотици години, той ще израсне, ще стане добър, велик човек. Тогава сенките му ще изчезнат и вие ще виждате неговото светло, красиво лице. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, който е незавършена картина.

Като се говори за Живота, можем да го разгледаме от четири положения: като обществен, политически, умствен и духовен. Политическият живот е индивидуален, понеже е живот на държавата като единица. Както държавата има своя политика и програма, така и човекът, като отделна единица, има своя политика и програма. Да политиканстваш, това значи да се представяш по-добър, отколкото си. Забелязано е, че когато имате интерес от някого, вие го приемате добре, угощавате го, разговаряте любезно с него – това е политика; щом свършите работата си, политиката се изменя и този човек от необикновен става обикновен. Отворете страниците на историята, за да видите как се изменят отношенията на народите един към друг. Докато се интересуват от един народ, всички го обикалят, правят му услуги, поддържат добри отношения с него; щом постигнат интересите си, политиката се изменя. На това се дължи промяната в отношенията на народите и днешният приятел утре ти става неприятел.

Общественият живот е подобен на домашния – той включва всички партии, всички политически стремежи. Във всеки дом има най-малко три партии – партията на бащата, на майката и на децата. Колкото повече деца има в семейството, толкова повече партии съществуват. По-добре е да имат по един син или по една дъщеря на Доброто, отколкото много синове и дъщери, които мислят само за ядене и пиене.

Умственият живот на народите, на обществата и на индивидите представлява начало на човешката култура. Културата подразбира съвкупност на условия и възможности за проява на умствения и Духовния живот. За просветата и за културата на един народ се съди по неговите писатели, художници, музиканти, учени и философи, т.е. по проявите на неговия умствен и духовен живот. Културата подразбира още прояви на човешкия Дух и на човешката душа с цел невидимото в човека да се изрази във видими, живи форми, от които да се ползва бъдещето поколение.

Духовният живот представлява стремеж на човека да намери смисъла на Живота. С други думи казано, Духовният живот е плодът на Живота. Индивидуалният и общественият живот представляват семето, посято в почвата, за да израсте и даде признак на Живот. Щом се явят листа и клони, проявява се политическият живот, който се изразява в несъгласие между листата и клоните – явява се вятър, буря, шумолене на листа, което наричаме разискване в живота; всички дават мнението си как по-добре да се нареди животът – създават се закони, наредби и правила. Най-после вятърът утихва, всички си почиват и казват: „Уредихме вече своята държава, турихме ред и порядък“. Не се минава много време, нов вятър повява, нов шум, нови разисквания, нов спор между синовете и дъщерите. Като мине и това смущение, хората утихват и се питат кои са причините за споровете и недоразуменията помежду им. Много просто – вятърът вее и заставя хората да правят гимнастика. Който не разбира законите, търси вината вън от себе си или в Природата. Благодарете на вятъра, който раздвижва умовете и ви докарва в естествено положение.

Културният или умственият живот е подобен на живота на цветовете. Както цветовете на дърветата и на цветята се различават по форма, големина и цвят, така се различава и умственият живот на хората. Както някои цветове окапват, така пропадат и културите – това е естествено явление за дървото. Не може едно дърво да отхрани хиляди плодове – затова едни цветове окапват за сметка на други, по-годни и способни за живот и развитие. Когато една култура падне и се замести от друга, това показва, че е нямало условия за нейното проявяване и развитие. Къде останаха асирийската, вавилонската и египетската култура? Тези култури пропаднаха, понеже изсъхнаха, както изсъхват цветя, лишени от слънчева светлина и топлина, от влага и елементи, благоприятни за тяхното развитие. Вятърът сваля от дърветата и цветята всички изсъхнали листа и ги туря при корените им за тор на бъдещите култури.

Духовният живот представлява плодът на Дървото на Живота. Този плод трябва да се опита, за да не остане само теория. Първоначално плодът е горчив и кисел, но постепенно става мек, сладък и вкусен. Същото става и с човека – колкото повече работи за своето духовно развитие, толкова по-красив става, толкова по-голяма мекота придобива. Достатъчно е да спрете вниманието си върху чертите на лицата на отделни хора от един народ, за да си съставите понятие за тяхната култура. Колкото по-красиви и симетрични са линиите на лицата, на телата им, толкова по-голяма духовна култура имат те. Казват за някого, че е честен, благороден човек; направете го касиер на една банка, оставете на негово разположение големи суми и вижте как ще постъпи с тях. Ако сумите се увеличават, ще знаете, че наистина е честен човек; ако сумите постепенно намаляват, честността му е проблематична.

Йоан казва: „Ако речем, че не сме сгрешили, правим го лъжа и неговото слово не е в нас.“ Благородството и величието на човека се заключават в това, че той съзнава погрешките си и е готов да ги изправи. Погрешките на човека не са свързани всякога с някакъв недостатък в него. Той не трябва да съжалява, че е сгрешил някъде, но да се стреми да изправи погрешките си; остави ли ги неизправени, те носят лоши последствия. Най-малката погрешка в плана на инженера може да причини голяма катастрофа – с това се обяснява срутването на къщи, на мостове, на тунели и др. Ако банкерът направи една малка погрешка в изчисленията си, трябва отново да проверява сметките си. Ще кажете, че погрешката е само в една нула, обаче нулата играе важна роля в числата. Нулите имат значение и в човешкия живот. Например човек гледа през нули – очите му. Който затваря очите си не навреме, прави големи грешки. Ще кажете, че нулите в края на числата не са важни – не е така. Трябва да се знае какви са числата – цели или десетични. Ако съкращавате нулите в целите числа, имате сляп човек във физическо отношение; в духовно отношение имате човек със слабости и пороци.

„И рече баща му на слугите си: Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го, и дайте пръстен на ръката му, и обуща на нозете му; и докарайте храненото теле, та го заколете да ядем и да се веселим.“ Ще кажете: „Какво особено има в това, че му дали дрехи и обувки, че му турили пръстен на ръката? Това и ние правим с бедните и с онези, които обичаме.“ Не, така постъпват само великите хора. Обикновените хора обаче казват, че всичко в живота е празна работа. Те си имат своя философия и живеят според нея – те искат всички да им се подчиняват. Обаче Животът не се подчинява на никого. И тогава, като се натъкват на противоречия, те търсят вината тук или там, в окръжаващите, в Природата. Не обвинявайте никого за вашите неуспехи. Всички хора са направени от една и съща кал, в жилите им тече една и съща кръв. Разликата се заключава само в това, че кръвта на някои хора е по-близо до извора, а на други – по-далеч.

Според едно предание, след създаването на света от един планински връх извирал чист извор, с бистра планинска вода. Посещавали го птички, животни, мушици, но нито един човек не се приближил до него, понеже бил много отдалечен от шумния живот на хората. Един ден изворът казал: „Дотегна ми вече да се занимавам с невежите същества, ще сляза долу да търся слава.“ Колкото по-надолу слизал, водата му ставала все по-нечиста, а заедно с това губел широчината си. Най-после стигнал до полето, дето го посрещнали земеделци и градинари, които го използвали за поливане на своите ниви и градини. Като изгубил чистотата и големината си, той се възмутил и казал:

– Чудни са хората, аз не съм създаден за техните градини и бостани.

Бог го запитал:

– Доволен ли си от положението си?

– Не съм доволен – отговорил изворът. – Реших да сляза долу, да покажа своите качества, да ме оценят, а хората ме впрегнаха на работа и ме изцапаха.

– За да се очистиш, трябва да слезеш още по-долу, да минеш през песъчливите пластове.

– Не слизам долу! – отговорил възмутен и недоволен изворът.

Така постъпват много хора – като им се каже да слязат долу, за да се пречистят, те се възмущават и остават на старото си положение.

Бог пак запитал извора:

– Какво искаш сега?

– Искам да отида в някой голям град, между учени хора, да им покажа своята чиста вода, да ме използват за шадраван.

Бог задоволил желанието му, изпратил го между учените, които веднага го използвали – той станал шадраван. В първо време децата скачали около него, радвали му се, докато след време започнали да мият съдовете си в него, да си перат дрехите. Той постоянно въздишал – пак не бил доволен от положението си.

– Доволен ли си от новото положение? – запитал го пак Господ.

– Остави се, хората били много некултурни! Чудя се как ги търпиш!

Най-после Бог го пратил на служба в самия човек – да влиза в него и да утолява жаждата му. И при това положение изворът не бил доволен. Сега се натъкнал на по-големи противоречия – вътре в човека той намерил по-голяма нечистота, отколкото между невежите същества.

Едно трябва да научите: истинският Живот минава през най-големите противоречия и най-голямата нечистота. Неговата задача е да чисти, да изправя нещата и да обновява всички живи същества на Земята. Всички култури са изникнали от почва, съставена от милиарди мъртви организми. Те са корени и на нашата култура – тя черпи сокове от тях. Благодарение на жертвата, която съществата на миналото са направили, ние се радваме на Новата култура, която иде вече в света.

„И рече баща му“ – какво представлява бащата? Висшето у човека, което гради и създава. Слугите, които бащата изпратил да донесат новите дрехи, били пет – петте добродетели: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добро. Духът, т.е. Великият Баща, изпратил слугите да донесат новата премяна. Да се облече човек в нова премяна, това значи да облече ново тяло. Всеки човек, всеки народ трябва да се облече в ново, т.е. да приложи нови начини и методи за нов живот. Бащата облече блудния си син в нова премяна, т.е. приготви го за нов живот.

Често се говори за блудния син и хората го съжаляват. Обаче в него има нещо хубаво, което го спаси – смирението. Той имал по-голям брат, който минавал за добър, но в него се криела затаена гордост и користолюбие. Трябвало да се върне младият брат от странстването си, за да се прояви гордостта и користолюбието на брат му. По-младият брат не могъл да живее с брата си, затова напуснал бащиния си дом и тръгнал по света да събира опитности и знания. Значи той се отказал от бащиния си дом, от новата дреха и слязъл долу, между пясъчните пластове, за да се пречисти. Така пречистен, той се връща при баща си с нови опитности и казва: „Не съм достоен да се нарека твой син, приеми ме като един от твоите слуги.“ Това значи: „Не бях достоен за новата премяна, не съм достоен и сега; приеми ме като един от твоите слуги, като обикновен човек.“ Той придобил такова смирение, чрез което могъл да стане последен слуга. Няма по-велико нещо за човека от това, да стане слуга, да служи с Любов на Бога. Ще кажете, че е по-добре човек да бъде царски син, отколкото слуга. Добре е да бъдеш царски син, но ако знаеш да служиш с Любов. Ако имаш Любов, добре е да бъдеш и учител, и свещеник, и майка, и баща – Любовта осмисля всички служби и положения.

Само онзи може да служи, който има Знания. В бъдеще най-учените, най-добрите хора ще станат слуги на човечеството, добрите майки ще раждат синове и дъщери за човечеството. Каже ли ученият, че не иска да работи за човечеството, той няма Любов в себе си; откаже ли се майката да ражда добри синове и дъщери за човечеството, и тя няма Любов. Няма по-велика служба за майката от тази да роди син или дъщеря, която да се посвети в служене на Великото в света. Днес се възхищават от велики художници и скулптори, от техните картини и статуи. Колко повече трябва да се възхищаваме от майката, която вае живи статуи за благото и напредъка на цялото човечество! Велико нещо е майката да облече своя син или дъщеря в нова, светла премяна.

„Дайте пръстен на ръката му“ – какво означава пръстенът? Правила и закони, на които човек трябва да служи. Като се сгодяват, момата и момъкът си турят пръстен на ръката. Някои турят пръстена на първия пръст, други – на втория, на третия; мислят, че е безразлично на кой пръст ще го турят – не е безразлично. Обикновено хората турят пръстени на последната става, при основата на пръста – те казват, че там е мястото на пръстена, за да не пада. Всъщност причината е друга – последната става представлява законите на материалния или физическия свят.

Казвате, че за изправяне на обществото са нужни закони; според мен закон и оглавник са едно и също нещо, те са синоними. Ще излезе, че обществото не може без оглавник – и без оглавник може. Животните не могат без оглавник, а не хората. За предпочитане е човек да бъде беден, да носи прости дрехи, но да няма оглавник, отколкото да е пременен с нова дреха и обсипан с диаманти, а на главата си да има оглавник. Кога ще се оправи светът? Когато хората живеят без оглавници, т.е. без закони. Може ли да се живее без закони? Питам по какви закони майката храни, облича и възпитава децата си, по какви закони бащата изпълнява задълженията си към децата и към жена си? Къде са писани тези закони? В сърцето и в ума на човека. Следователно, когато хората започнат да живеят по законите, написани в Разумното сърце и във Възвишения ум, светът ще се оправи. Семействата ще се управляват без външни, без писани закони, без оглавници. Какво правят хората днес? Ако дойде при вас някой беден човек да иска пари назаем, вие ще му кажете: „Добър, честен човек си, но не мога да ти дам пари без поръчители.“ В случая поръчителите са оглавниците, с които хората се обвързват взаимно.

Преди години обикалях България, правех своите научни изследвания над различни хора и изучавах характерите им.20 Един ден минавам край нивата на един работлив селянин; той караше плуг с воловете си, които от време на време бодеше. Като ме видя, той ми каза:

– Добре се разхождаш край нивите, нямаш работа, но виж как ние се потим по цели дни.

– Виждам всичко, зная, че си работлив човек, но не си милостив.

– По какво познаваш?

– По задниците на воловете, които са надупчени от твоя остен. Те и без остен работят – щом си ги впрегнал, те вършат работата си.

Ще кажете, че волът е животно, не усеща болка. И той усеща остена на гърба си, но нищо не може да каже – търпи и върви напред. Като отиде на другия свят, той ще каже: „Господи, научих вече урока си, в бъдеще искам да живея без оглавник.“

„Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го.“ Дрехата, премяната е необходима за Живота, особено когато е нова и чиста. Затова и хигиената препоръчва да се изгарят всички дрехи, с които човек е боледувал от тежка, заразна болест или с които е прекарал мрачни психични състояния. Новата хигиена препоръчва на хората даже да сменят често къщите, в които живеят, особено ако са прекарали в тях големи страдания – такава къща е напоена със скърби и страдания. Остане ли още да живее в нея, човек постоянно се намира под влияние на преживяното. Който има тънко обоняние, по миризмата на хората познава добър ли е човек, или не. Както познавате цветята по аромата им и плодовете – по техния вкус, така по миризмата в къщата или по миризмата на човека познавате дали той е чист, или не. Бъдещото общество, бъдещото семейство трябва да се поставят на здрава, положителна основа.

„И рече баща му“ – какво рече и на кого рече? На слугите си – да донесат нова премяна, обувки и пръстен за сина му. Всеки трябва по същия начин да извика слугите си и да им каже същото, което бащата каза на своите слуги. Всеки трябва да приеме блудния син в себе си с Любов. Кой няма мисли и желания, подобни на блудния син? Колко добри мисли и желания е пропъдил човек от себе си! Какво става с тези мисли и желания? Те тръгват да странстват по света, докато един ден, като блудния син, се връщат в дома на баща си. Мислите и желанията са живи, могат да говорят като човек. Възможно ли е това? Възможно е. Например в ума на момата или на момъка се ражда мисълта да роди добра дъщеря или добър син и тази мисъл така оживява, че след време се реализира. Всяка мисъл, която се подхранва, оживява; не се ли подхранва, остава в латентно състояние. Всяка мисъл, която не е изваяна по всички правила на изкуството, не може да издържи – цял свят да иска да я запази, не може; в края на краищата тя се разрушава. Когато майката изгуби детето си, тя плаче, страда и се запитва: „Защо умря детето ми?“ – Защото не си го изваяла по правилата на изкуството. – „Какво да правя тогава?“ – Ще повториш опита си. Първият ти опит не излезе сполучлив – ще направиш втори, трети, докато изваеш такава статуя, която да издържа на всички условия.

Какво правят учениците по рисуване? Учителят им дава да нарисуват една картина. Един от тях нарисува картината за един час; учителят мине покрай него, не одобрява картината му и казва: „Ще я прерисуваш.“ Друг ученик рисува картината два-три часа, а трети я рисува повече от три часа. Най-добра е картината на последния, но и в нея има нещо за изправяне. Същото се отнася и до човешкото тяло: майката и бащата създават тялото на своето дете, но минава комисия да прегледа работата им и казва: „Тази картина ще издържи само няколко години.“ След това комисията дохожда още един път и скъсва картината. – „Защо умря детето ми?“ – Толкова време можа да издържи. Няма защо да плачете, ще вземете под внимание направените забележки и втори път ще нарисувате по-добра картина.

Често слушате някои християни да казват, че Христос ги е спасил. Как ги е спасил? Чрез кръвта си. Външно погледнато на въпроса, това е разбиране на нещата по буква. Всъщност Христовата кръв подразбира идеята за Любовта, която човек трябва да приложи в Живота си и с нея да работи. Без тази кръв човек не може да нарисува картината си. Тя е боята, с която хората рисуват своите картини. От човека зависи как да употреби тази боя, в какво количество и колко разредена. Когато Христос каза на учениците си: „Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми“, някои от тях се съблазниха. Те се съблазниха, понеже не разбраха духа на Неговите думи. Както водата е необходима за растенията, така кръвта е необходима за Живота. Тя влиза като съставна част и в растителното, и в животинското царство и се изявява в различни форми.

Като изучавате проявите на всички форми в органическия свят, навсякъде виждате съзнателен или несъзнателен стремеж към усъвършенстване. Сегашните художници и скулптори са занаятчии, а в бъдеще ще станат майстори творци. И животните ще бъдат на по-високо стъпало, отколкото днес – езикът им ще се развърже, и те ще говорят. Няма нищо чудно в това – защо? Защото животните съставят частица от Дървото за познаване на Живота. Дървото показва степента на нашето развитие. Малцина виждат горната част на това дърво, затова постоянно питат: „Има ли друг живот, съществува ли Бог, или не?“ – Има друг живот, има и Бог. – „Къде е онзи свят?“ – Дето е и този. – „Защо не го виждаме?“ – Защото не виждате даже и физическия, т.е. видимия свят.

„И рече баща му на слугите си: Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го.“ Новата премяна е Христовото учение. Когато хората се освобождават от старото учение, дрехите им трябва да се изперат или да се изгорят. Това става чрез страданията – те са огън, който пречиства старите и нечисти дрехи на хората; те са пералнята, в която се перат нечистите дрехи. Затова е казано, че за да се очисти, човек трябва до мине през огън и вода. Човек неизбежно минава през Божествения огън и през Божествената пералня. Ще кажете, че е страшно да минаваш през огън и вода. Страшно е за онзи, който се противи; привилегия е за онзи, който разбира нещата – чрез страданията той се облагородява и повдига.

Днес и България минава през големи изпитания. Тя е потопена в голямото Божествено корито, дето я перат пет народа – англичани, французи, италианци, гърци и сърби – петте слуги, които бащата е изпратил, за да я окъпят и облекат в нова премяна. Не правят ли същото и с момата, която ще се венчава? Преди сватбата я завеждат на баня да се окъпе, да стане чиста. Невестата, наречена България, е доста изцапана, затова я турят в Божественото корито да се изчисти. Какво ще стане после с нея? Ще я облекат в нова, чиста премяна. Тя ще излезе вън и ще каже: „Разбрах вече смисъла на Живота.“

В какво се заключава смисълът на Живота? В братството и сестринството, в съзнанието на хората, че са братя и сестри. Българите ще кажат, че са братя и сестри, понеже са един народ; германците са братя и сестри като германци, англичаните – като англичани, и т.н. Идеята за Братството е още по-широка – братя и сестри са всички хора. На какви качества трябва да отговаря българинът? Той трябва да бъде честен, добър, умен и справедлив. Желая да срещам такива българи и да имам с тях отношения. Който няма тези качества, ще го турят в Божественото корито. Не ритайте срещу това корито, за да не дойде смъртта и да ви задигне. След това близките ви ще плачат за вас. Защо плачат за покойника? За да го измият със сълзите си. Измият ли го веднъж, повече не трябва да плачат; сега не остава нищо друго, освен да го облекат в бяла, сватбарска дреха и да се радват, че се е върнал при Баща си. Може ли да върнете отново булката в банята? Не може. Щом е така, не плачете постоянно за заминалите.

Къде са вашите покойници? Дето сте и вие. Вие имате двама приятели и казвате, че единият ви е по-близък от другия; значи единият е по-близо до вас, а другият – по-далеч. Такова е отношението между живите и умрелите – и едните, и другите са на едно и също място, но се различават само по разстоянията, на които се намират едни от други. Това показва, че между хората съществува вътрешна близост или вътрешно отдалечаване. Такова е отношението на хората към Бога: кажат ли, че някой е близо до Бога, това показва, че той върши Волята на Бога, мисли и чувства като Него; ако кажат, че е далеч от Бога, той не върши Божията Воля.

Често слушате да питат съществува ли Бог. За кой Бог питате – за Бога на формите, на съдържанието или на смисъла? На кой Бог се кланяте вие? Ако се кланяте на Бога на формите, все едно, че се кланяте на празно шише. Ако се кланяте на Бога на съдържанието, все едно, че се кланяте на съдържанието на шишето. И това не е лошо, но ако съдържанието е в състояние да ви подкрепи при всички мъчнотии и страдания; ако твоят Бог не може да те подкрепи в страданията ти, това показва, че не е истински Бог. И най-после, ако се кланяш на смисъла, вложен в нещата, и лесно се справяш със страданията си, ти си намерил истинския Бог.

Вярвайте и се кланяйте на онзи Бог, който ви предпазва от всички падения. Кога пада човек? Когато има оглавник. Духовният живот не търпи никакви оглавници. Искате ли да се освободите от тях, влезте в този Живот, който носи Свобода за човешката душа. Свободата не се постига в един ден, нито в един живот – хиляди години трябва да живее човек, за да стане свободен. Бъдещият живот носи Свобода на човечеството. За да дойде Свободата, трябва да се изменят условията на Живота. Сегашните времена изискват едно от хората – да не развалят това, което днес се гради. Сегашните времена изискват от хората благодарност. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено. Малкото, но добре обработено, дава повече от многото необработено.

В притчата за блудния син Христос изнася Любовта на бащата към своя син. Там се вижда как можеш да посрещнеш човека, когото обичаш. Така се посрещали едно време хората: като им дохождал някой гост, давали му да се окъпе, угощавали го добре; ако гостът им е близък, давали му и пръстен. Какво значи да дадеш пръстен на един човек? Това значи да го предупредиш да не нарушава закона в твоя дом. Затова, като влезеш в един дом, не гледай жената на домакина. Ако е красива, имаш право да я погледнеш само с едното око, а с другото – мъжа й; значи трябва да разпределиш вниманието си еднакво и към другите. Ако гледаш с едното око, а другото свиваш, ти прилагаш закона на лицемерието. Така постъпва котката, когато причаква мишката – тя гледа само с едното си око, а другото затваря. С това иска да каже, че не се интересува от мишката. В първо време, като чуе мишката, тя затваря и двете си очи, преструва се, че спи; от време на време отваря едното си око и изведнъж подскача, хвърля се и улавя мишката. След това започва да й разправя, че я обича – хваща я между краката си, пуска я за малко, после пак я хваща, докато я изяде. Така постъпва и злото с хората. Така постъпват много хора, когато преследват свои лични интереси. Интересите може да не са лоши, но методите им са криви. Някои хора си служат с методите на котката, други – на вълка, а трети – с методите на разумните, възвишени Същества.

И разбиранията на хората за живота са различни. Различие съществува както между светските, така и между религиозните хора. Влезте в обществата на правоверните, за да видите какво различие съществува между тях. Едни признават кръщението, други го отричат; едни признават съботата, други – неделята; един поддържат възкресението по плът, други – по Дух, и т.н. Явява се въпросът защо вярващите имат толкова различни възгледи върху едни и същи въпроси. Това се дължи на факта, че всички не са в едно и също отделение или клас – те са ученици в един университет, но в различни класове. Всеки знае само това, което учи и в него вярва; всеки мисли, че неговото знание е истинско и най-право. Тъй щото, докато се срещате с учениците от различни отделения и класове, всякога ще чувате различни възгледи. Ще кажете, че възгледите на онези, които следват университета, са най-прави – не е така. Те не са последната категория ученици. Над тях има по-горни ученици, които се специализират в Живота. И над тях има по-горни – това са ученици от Божествената школа.

Знанието, а оттам и възгледите на хората нямат начало, нямат и край. Не се чудете, когато някой ви говори за своя буквар, друг – за своята читанка, трети – за действията с числата, четвърти – за задачите с едно, две и повече неизвестни. Не е важно какви възгледи има човек, важно е да върви напред, да не спира на едно място. Понеже в училищата на Земята има закони, които не позволяват на ученика да потретва класа, Ангели слизат от Небето, за да помагат на слабите ученици да минават в по-горен клас. Има ученици, които повтарят класовете и не могат да напредват без чужда помощ. Ще кажете, че времената са тежки, че не можете да мислите за наука и знание, докато се живее с купони, докато животът от ден на ден поскъпва. Животът си тече, а човек трябва да учи, да придобива знания и да се развива.

Радвайте се, че сегашните времена представляват благоприятни условия за работа. На християните е дадена задача да работят върху себе си и върху своите ближни, да съдействат за приемане на Бога в себе си. Всеки трябва да отвори сърцето си за Бога, да се примири с всички хора. Така ще се премахне онази ненавист, която съществува между граждани и селяни, между учени и прости, между богати и сиромаси. Когато Бог живее в човека, той е добър, независимо от това дали е общественик, или политик, учен или философ, светски или духовен.

Някой пита защо един човек е по-учен, по-богат, по-добър от другите? Защото е работил повече. Който придобива повече, той повече работи. Трудът на всеки човек се възнаграждава справедливо. Не завиждайте на никого. Който има много и може да носи без чужда помощ, той е силен човек. Силният кон носи сто килограма на гърба си, а слабият едва носи петдесет килограма – трябва ли слабият кон да се сили да подражава на силния? Същото се отнася и до човека – не се насилвайте, за да не пречупите гръбнака си. Ще кажете, че парите разрешават въпросите. Съгласен съм, че парите са необходими, но човек трябва да има три кесии, пълни с пари – една в джоба, друга в сърцето и трета в ума. И тогава ако отиваш да продаваш или да купуваш нещо, ще отвориш последователно и трите кесии. Който продава развалено масло за прясно, той не е отворил и трите си кесии. Много търговци дават малко, а много вземат – те търсят лесния път за забогатяване. Няма лесен път в Живота. Всичко се постига с работа и с труд, а това е най-приятното нещо в Живота. Иска ли човек бързо да забогатее, той се натъква на противоречия.

Един американец пожелал да опита силата на Ниагарския водопад и сам той да се прочуе между хората. За тази цел той си поръчал една голяма бъчва, която осмолили отвътре много добре и когато била готова, той влязъл вътре и се спуснал по течението на водопада. От страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата американецът изгубил съзнание; той бил изваден полумъртъв от бъчвата. Когато дошъл в съзнание, той казал: „За нищо в света втори път не правя този опит! Богатството на целия свят да ми дадат, не влизам вече в тази бъчва.“ Политическият живот е водопад, по течението на който хората се спускат с бъчви, но в края на краищата казват: „Смисълът на Живота не е нито в бъчвите, нито по течението на водопадите.“

В Китай преди десетина века живял един знаменит философ, на име Ку. Жена му била красива, добра домакиня. Те били бедни, но почтени хора. Един ден жена му казала: „Ето, изминаха се вече десет години, откак живеем заедно. Живяхме добре, защото ти си добър човек. Дотегна ми сиромашията, искам да поживея богато и да не мисля за утрешния ден. Срещнах един богат търговец, за когото бих могла да се оженя, ако ти ме освободиш.“ Мъжът я освободил, дал й своето благословение и така се разделил с нея. Доволна и радостна, че сиромашията няма да я мъчи, тя се оженила за богатия търговец. В това време Китай минавал през голяма политическа криза – трябвало да се избере нов управител, който да подобри положението на страната. Като умен, честен и достоен човек, философът бил избран за управител. Щом научила за това, жена му отишла при него и му казала: „Направих голяма грешка, като се отделих от теб. Можеш ли да ми простиш, ако се върна пак при теб, и да заживеем отново добър и спокоен живот?“ Философът я погледнал, помислил малко и вместо да й отговори, той взел една чаша, напълнил я с нектар, и я обърнал с устата надолу – нектарът се разсипал на пода. Тогава той й казал: „Ако можеш да събереш нектара от пода така чист, както беше в чашата, тогава ние ще се съберем.“

Често хората постъпват с Бога така, както жената на философа със своя мъж. Първоначално те дават обещание на Бога да Му служат и живеят за Него, но като не получат онова, което са очаквали, отказват се от Него. Като съзнаят погрешката си, те отново се връщат при Бога, но ще получат отговор, подобен на този, който китаецът дал на своята жена. От две хиляди години Христос очаква хората да се обърнат към Бога, да станат по-добри и безкористни, да хвърлят оглавниците си. Не стане ли това, Той няма да дойде между тях.

Идването на Христа на Земята ще се отрази така, както се отразява изгряващото Слънце върху живота, а именно – цветята се развеселяват, птичките запяват, животните се размърдват, а хората се обновяват и започват да пеят, да се веселят, да се обличат в нови премени. Не е далеч времето, когато Христос ще дойде на Земята. Призовавам всички да се готвят за това велико посрещане. Нека всеки си върши работата: ако е ученик, да учи с Любов, да не повтаря класа; ако е работник, да работи, да използва благоприятните условия, които му са дадени. Вървете всички напред, не се спирайте и никого не критикувайте. Да учите, да работите, да помагате на ближните си, да се радвате и веселите в името на Бога – това е поезията на Живота. Радвайте се, че Слънцето всеки ден изгрява, че вашите цветя цъфтят и разнасят аромата си далеч. Радвайте се, че вашите птички пеят и разсейват скърбите на сърцето ви. Изгряващото Слънце ще ви освободи от противоречията и несгодите в живота.

Желая всички хора да турят нов надпис на лицата си: „Човек за човека е брат.“ Заличете стария надпис: „Човек за човека е вълк“ – това е стара философия, която изживя времето си. Беше време, когато човек гладуваше, поради което измени на своето Божествено начало и даде ход на животинското си естество. Днес условията са добри; не трябва човек да гладува нито физически, нито духовно, нито умствено. Дайте възможност на човека да задоволи всичките си нужди. Дайте му хляб, жилище и дрехи, за да вложи доверието си във всички хора, като в свои братя. Богатият трябва да помисли за жилищата на сиромасите. Какво представлява жилището? Белият дроб на човека. Ако жилището, т.е. белият дроб е неразвит, той заболява от туберкулоза. Богатите трябва да отправят своите добри мисли и чувства към сиромасите, за да ги стоплят и разширят. Така ще се разтворят дробовете им, за да поемат повече чист, освежителен въздух. Не се опълчвайте едни срещу други. Посещавайте богатите, за да видите как работят в градините си – те ще ви дадат от своите семена и плодове. Като ги опитате, тогава ще разберете какво носят те в себе си. Следвайте техния път – и вие да придобиете добри плодове, да забогатеете. Ако нуждите на всички хора бъдат задоволени, кой на кого ще завижда?

Правете наблюдения върху проявите на хората, за да се учите от тях. Наблюдавайте малките деца как си играят, с какво се занимават и какви чувства ги вълнуват. Наблюдавайте как постъпва майката с децата си: докато детето е малко, тя му се радва, милва го, гали го, нарича го ангелче, обаче, като го кърми, това „ангелче“ я хапе, дращи. Дете, което хапе и дращи, не е ангелче. Обаче с Любовта си майката може да повдигне детето си, да внесе в него подтик към Доброто.

Изобщо Любовта прави преврат в човека – тя може да обърне към Бога и най-големия грешник. Истинско обръщане е това, при което човек обръща и кесията си, и сърцето си – той е готов на всякакви жертви. На такъв човек може да се разчита, той заслужава доверие. Не разчитайте на човек, който обръща чуждите кесии и сърца, а своите държи затворени. Има смисъл човек да изпразва кесията си, ако напълни кесията на бедния; има смисъл да изпразва сърцето си, ако помага на страдащия; има смисъл да изпразва ума си, ако просвещава невежия – иначе изпразването е безпредметно.

Както бащата на блудния син облече сина си с нова премяна, така и вие трябва да извадите нови премени, да облечете с тях своите синове и дъщери. Дойде ли при вас беден, страдащ човек, облечете го с нова премяна, дайте му нови обувки и турете му пръстен на ръката. Бъдете готови да изпразвате своите сърца и умове, за да пълните сърцата и умовете на онези, които са лишени от добри мисли и чувства. Благодарете на вашия баща и на вашата майка за грижите, които полагат за вас, макар и да сте бедни. За предпочитане е сух хляб, спечелен с честен и благороден труд, отколкото богата и пищна храна, придобита по нечестен път.

Благодарете за малкото, което днес имате – то ще се благослови и умножи. Силата се крие в малкото житно зрънце. Бъдещето е в слабите, бедни хора, които имат стремеж към Великото. Христос говори за нищите в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие. Добре разбраната сиромашия пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия. Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството. Едно време евреите продадоха Христа за тридесет сребърника – ще видим за колко сребърника ще Го продадат сегашните народи. Вярвам, че сегашното човечество е оценило Христа за повече от тридесет сребърника. Дали ще Го продадат, не зная – бъдещето ще покаже. Желая обаче бъдещото човечество така да оцени Христа, че за нищо вече да не Го продава. Ако българите, както и всички останали народи, се държат за Христа, велико бъдеще ги очаква. Днес Бог чертае картата на Европа. На Него се дава отчет за делата на човечеството. Той преглежда сметките на всички народи и въздава на всеки народ заслуженото. Ще станат големи промени в света. Като си легнете вечер, сутринта ще станете бодри и весели, ще се радвате на новия ден, на изгряващото Слънце.

Съвременното човечество се намира в положението на онзи бик, в крака на който влязъл голям трън. Бикът тичал, лудувал, ревял, но никой не могъл да му помогне – не разбрали какво става с него. Най-после едно момче, което разбирало езика на животните, се приближило до бика и го запитало:

– Какво ти е, защо лудуваш толкова?

– В десния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи и ми причинява голяма болка.

Момчето вдигнало крака на бика и видяло забит един голям трън. Извадило тръна, намазало мястото със зехтин и го превързало – бикът веднага се успокоил.

Такъв трън има и в крака на съвременното човечество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънът, човечеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на Новата култура. Кой е този трън? Алчността. Всички хора се стремят към осигуряване, към по-големи придобивки, но в края на краищата пак остават ненаситени. Алчният човек никога не се насища. Заради алчността днес брат брата си продава, дъщерята – майка си, синът – баща си, и т.н.

Бъдещата култура иде вече и обхваща всички домове, общества и народи – тя обхваща млади и стари, моми и момци. От гледището на новата култура всички мисли, желания и действия на хората са осмислени. Тогава всяко движение ще има своето значение и всяка изказана дума – свой смисъл. Всяко знание ще бъде приложено на своето време и място. Колкото малко и да е знанието, което имате, то може да се приложи. Бог се интересува и от най-малкото знание, затова като срещне ученик от първо отделение, ще го пита: „Свърши ли с успех отделението, мина ли във второ отделение?“ И Възвишените същества се интересуват от културата на хората – те искат да разберат каква сила се крие в човешката култура. Велика е културата на онзи свят – малцина могат да видят и разберат тази култура. Както астрономите се нуждаят от телескопи, за да виждат звездите на небето, така и вие се нуждаете от съответни телескопи, за да видите културата, която съществува на онзи свят. За да постигне това, човек трябва да работи усилено върху себе си. Макар и християни, вярващи в Христа, някои казват, че вратата между този и онзи свят е затворена – това е знание на деца от първоначалното училище. Затворени врати има само в затворените, нечистите места. Следователно всяка къща, в която вратите и прозорците са затворени, там владее мрак и хладина.

Христос се обръща към всички хора и казва: „Дайте нова премяна, нови обувки и пръстен на ръката на вашия блуден син и го приемете с Любов.“ Ще дойде вашият по-голям син, ще изкаже недоволството си от добрия прием, който сте оказали на по-малкия му брат, но това да не ви смущава. Вие сте дали всичкото си богатство на него – недоволството му показва степента на неговата Любов. Такива хора минават за вярващи. Бъдещето е в ръцете на безбожниците, които са активни и енергични, справедливи и добри. Привидно те са безверници, а всъщност Бог живее в тях и те Му служат.

Днес светът е потънал в мрак и хладина – кой може да стопли хората и да ги обърне към Бога? Това може да направи само майката. Още като бременна, тя трябва да казва на детето си: „Синко, заповядвам ти да живееш чисто и почтено, да не убиваш и крадеш, да изпълняваш законите, които Бог е написал в сърцето ти. Само при това условие ще ти съдействам да излезеш на бял свят.“ Какво казва сегашната майка на детето си? Тя го съветва да бъде умен, практичен, да използва добрите условия на живота за себе си, да не мисли за другите. На такива съвети именно се дължи днешният егоизъм и алчност у хората, на тях се дължи изопачаването на Христовото учение. Ще кажете, че разбирате Христовото учение – това не е достатъчно. Ако разбираш музиката, трябва и да свириш добре. Значи истински човек е онзи, който разбира от музика и художество, може да свири и рисува и прилага великите принципи и закони в живота си.

Днес Христос проповядва на всички хора, на всички управляващи – гласът Му се чува и възприема от всички. Светът върви напред, не може да се върне вече назад. Заедно с него и злото постепенно излиза. Излезе ли веднъж, никакво връщане не може да стане – щом напусне царството си, втори път злото не може да царува. Идат щастливи дни за човечеството. Време е вече работоспособните хора да заемат първите места.

Наблюдавах един ден как един млад, левент момък пренасяше през една река жени, деца, за да минат от единия бряг на другия. Светът се нуждае от млади, работещи хора, които да пренасят слабите и немощните през водата. Днес срещам много момци, хванали по една мома под ръка, и се разхождат гордо – те минават за кавалери. Според мен кавалер е онзи, който може да пренесе момата от единия бряг на реката до другия. Лесно е да ходиш по суша с момата.

Да си подадем взаимно ръка за братство – това иска Христос от всички хора. Нека всеки се държи за убежденията си, но да се стреми да цъфне, да завърже и плодът му да узрее. Нека всеки даде такъв плод, какъвто зародиш е вложил Бог в него. Какъвто и цвят да си, важно е да цъфнеш; какъвто и плод да си, важно е да вържеш и да узрееш. Моята задача е да дам на всеки корен тор, повече влага, светлина и топлина.

Всеки да се стреми да изяви образа, който му е определен отпреди милиони години – който го погледне, да каже: „Ето един човек, създаден по образ и подобие Божие!“ Задачата на всеки човек е да възстанови този образ. Как ще постигне това? Като работи върху себе си, за да изправи прегрешенията си, които са помрачили съзнанието му; като придобие онези добродетели, които някога е загубил; като изправи кривите линии на лицето си. Помагайте на всеки паднал, тъжен и нещастен човек, без да го критикувате и осмивате. Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца. България се нуждае от добри, разумни, честни и справедливи българи. Не се страхувайте от това, което преживявате днес – всичко ще се превърне на Добро. Велико е предназначението на индивида. Народът е условие за развитието на индивида. България е създадена за добрите българи, Англия – за добрите англичани, Германия – за добрите германци, и т.н.

Желая още днес вашите бащи да ви дадат нова премяна, нови обувки и пръстен на ръката; след това да заколят най-охраненото теле за вас – да ядете и да се веселите; когато по-големият ви брат се върне от нивата недоволен, да му кажете: „Не се сърди, братко, аз дойдох при баща си не с права на негов син, но като един добър слуга между многото негови слуги.“

Христос донесе това учение на света – учението на Любовта. Приемете Го и вие.

 

15 декември 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube