Изобилният живот

Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби; аз дойдох, за да имат живот.

 

От Йоанна 10: 10

„Крадецът не иде...“ Аз бих изказал тази мисъл в положителна форма: Крадецът иде. Аз дойдох, Аз ида. Съвременните хора се питат коя е причината за нещастията в живота. Отговарям: крадецът. Всички закони в човешкия живот съществуват по една и съща причина – да ограничат този крадец. Всички обществени институти в края на краищата имат една и съща цел – да оградят човека от крадеца. Христос нарича този опасен човек с обикновената дума крадец, а цивилизованите хора му дават по-благородни имена.

И в животинското царство има много крадци. Един от тях е наречен мравояд – той дебне мравките и ги изяжда. За тази цел той си прави около песъчливите места специални конусовидни фунии, обърнати с върха надолу. Като влезе в конуса, мравката започва да се хлъзга по стените, докато слезе най-долу, дето я чака мравоядът и я изяжда. По отношение на построената фуния мравоядът проявява големи технически и геометрически способности. И в съвременните общества на много места са поставени такива фунии, дето човекът играе ролята на мравояда. Той дебне жертвите си, хваща ги във фунията капан и ги изяжда, т.е. ограбва, убива и погубва.

Христос знае качествата на този крадец и го характеризира. Изобщо, който краде, не обича труда и работата. Какво обича той? Големи придобивки с малко усилия и труд; той обича лек, повърхностен живот. Българската поговорка „Докато умният се намъдрува, лудият се налудува“ има отношение към крадеца. Следователно нещастията в човешкия живот се дължат именно на външната и вътрешната дейност на крадеца.

Крадци има във всяка държава. Понеже човек представлява малка държава, и в нея има един или повече крадци. Без да подозира, като се храни, човек храни и крадците в себе си. Ще кажете, че не е възможно културни и религиозни хора да имат крадци в себе си. Какво мислите вие, не е важно – факт е, че всички хора носят в себе си по един или повече крадци. Няма човек в света, който да не страда от своите крадци. Те се крият така майсторски, че мъчно можете да ги познаете. Отличително качество на крадеца е, че много обещава, прави големи реклами, а малко изпълнява. Тази е причината, дето хората имат стремеж към големи постижения; те искат да се прославят, да станат големи хора и се представят такива, каквито не са.

Като говоря за крадеца, аз не го осъждам. Щом Бог го е допуснал, той има някакво предназначение. Христос изяснява качествата на крадеца главно за посветените, които разбират Неговото учение и могат да се предпазят от крадеца вън и вътре в себе си. Крадецът започва всякога с мажорна гама, тонът му е повишен, енергичен. Той е спретнат, добре облечен, с изискана обхода; на пръстите си има по няколко пръстена; всичко прави с цел да привлече своите жертви. Всички спорове, недоразумения, крамоли в живота се дължат на него. Дето види проява на нещо благородно, той ще направи всичко само да го унищожи. На кого се дължи изчезването на красивите идеи и стремежи в човека? На неговия крадец.

Докато е млад, човек е готов да се жертва за човечеството, да работи за тържеството на великите идеи, но нещо в него му нашепва: „Не виждаш ли какви са хората, не виждаш ли какъв егоизъм съществува между тях, за кого ще се жертваш? По-добре живей за себе си, да знаеш, че си свършил някаква работа.“ Младият постепенно се отказва от идеите си и започва да мисли повече за себе си, отколкото за другите. Крадецът пак му нашепва: „Един път ще живееш – яж, пий и весели се, това ще ти остане.“ Вслушвайте се в думите на крадеца, но слушайте и думите на Христа, който ви казва: „Аз дойдох да им дам живот и да го имат преизобилно.“ Правете разлика между едните и другите думи. Като давате ухо едновременно на крадеца и на Христа, вие изпадате в борба, в резки психически падания и повдигания.

Помнете: не може да бъде човек щастлив, докато се поддава на съветите на своя крадец. Страшно е положението на мъжа или на жената, които вярват на своите крадци. Жената е работила цял ден, спечелила е нещо и като се върне у дома си, още на пътната врата я посреща крадецът в качеството си на неин възлюбен, предлага й да отидат да си хапнат и пийнат, за да си почине от дневната работа. Днес ще си хапнат и пийнат, утре пак същата история, докато се опропастят. Така постъпват много християни с Христа – те се оженят за Христа и по стар обичай, използват благата Му, докато един ден Той ги напусне. Той работи по цели дни за тях, а вечер те Го посрещат на вратата и Го обират. Днес Го оберат, утре Го оберат, докато една сутрин Христос излезе на работа и повече не се връща – това е великата драма в човешкия живот. След това казват: „Не вярвам вече в Христа.“ – Не вярваш, защото Той е затворил вратата си за теб. Ти си вярвал, че почиташ хората и те също те почитат, вярвал си, че работиш за Христа и се ползваш от Неговите блага. Обаче, щом измениш на своята Вяра, благословението се вдига от теб. Ако мислиш, че другите ще работят за теб, ти си на крив път. Един ден Христос ще ви каже: „Ела да разгледаме сметките си, да видим какви печалби и загуби имаме.“

Ще кажете, че спасението се дава даром. Така е, но условията не се дават даром, характер не се изработва даром, добродетели не се придобиват даром. – „Строго е казано.“ – Строго е за крадеца, за когото се говори в Писанието: „Всички крадци ще останат вън, в тъмнината, дето има плач и скърцане със зъби.“

Един стар свещеник казал на слугата си:

– Иване, лошо нещо ни чака, всички ще отидем в пъкъла, дето има плач и скърцане със зъби.

– Дядо попе, ние да му мислим; твоята работа е наред, ти нямаш зъби, няма с какво да скърцаш – отговорил засмяно слугата.

Това са човешки заключения, резултат на човешка логика.

Един свещеник написал писмо до свой другар, в което му съобщавал, че изпраща със слугата си две хубави пържени риби. Слугата взел писмото и рибите и тръгнал да изпълни поръчката на господаря си. Рибите издавали приятна миризма, която съблазнила слугата. Той се спирал тук-там по пътя и откъсвал по малко от рибите. Докато стигне къщата на свещеника, слугата изял рибите. Звънил на вратата и предал писмото и кошничката на свещеника. Като прочел писмото, свещеникът казал:

– Стояне, тук има две риби.

– Така ли? Да бъда поне спокоен, аз мислех, че съм ги изгубил по пътя.

Някои хора четат Евангелието, дето Христос казва да възлюбиш врага си. Те си въздъхват спокойно и казват: „Добре, че Любовта не е изгубена. Щом става въпрос да любиш враговете си, Любовта е още в живота.“ Любовта е в писмото и рибите са в писмото, но същевременно те са в стомаха на слугата, който е крадец.

Опасен е външният крадец, но по-опасен е вътрешният. Също така опасен е и лъжецът. Ето осем хиляди години се изминаха от създаването на света и народите още не са свободни. Онези, които поробват народите, обещават, че ще им дадат свобода, но не изпълняват обещанията си – лъжат. Моми и момци се обичат, обещават си какви ли не златни кули, но нищо не изпълняват – и те се лъжат. Момата слуша какво говори нейният възлюбен и си мисли, че е намерила един поклонник. Щом обещава и не изпълнява, това е крадецът, който коленичи пред своята жертва, иска да я глътне. Всякога силният коленичи пред слабия, изважда ножа си и го пробожда в гърдите. В който момент момъкът коленичи пред момата, той е стъпил вече на сърцето й и забива своя нож.

Крадецът се явява и при мен и започва да ми говори, че аз съм изпратен от Бога. Какво съм аз, зная, не се лъжа от неговите приказки. Важно е той сам да си отговори от Бога ли е, или не. Като казва на мен, че съм от Бога, той прави опит да разбере може ли да ме обере. Ако не може, тогава иска да знае можем ли заедно да обираме хората. Страшен е този крадец – той съсипва домовете, съсипва вашите дъщери и синове, ограбва благородните и възвишени мисли и чувства на хората. Често хората се обезсърчават и казват, че нищо няма да излезе от тях. Защо няма да излезе нищо, защо се поддават на внушенията на крадеца? Човек е създаден по образ и подобие Божие, следователно той носи в себе си всички условия и възможности да се развива. Ако от днес нататък придобива условията и възможностите, той е пропаднал – от крадеца не може да излезе нищо. Следователно, докато мисли, чувства и постъпва правилно, човек има всички условия да расте и да се развива, да стане истински човек.

Христос казва: „Аз дойдох да дам живот.“ Кой е този Аз? Докато човек не познае Онзи, който дава Живот, и онзи, който отнема Живот, не може да се повдигне. Ще каже някой, че човек трябва да бъде положителен, да разбира нещата, да внушава на хората какво да правят и какво да не правят. Това не е достатъчно. Колко хора с положителни мисли, с правилно разбиране на Живота, със способност да внушават на близките си остават назад. Внушаването е забиване на гвоздей – това всеки може да направи. Не е важно да внушаваш мисли, но да ги посаждаш. Внушението е насилие, кражба. Ти можеш да внушиш на някого мисълта, че е добър, благороден човек, без да е такъв. Измени ли с това неговото естество? Страшен е крадецът, но иде неговият край – дрехите му започват да треперят от страх, той предчувства смъртта си. Досега той се проявяваше в света, той колеше, убиваше, крадеше. Всичките ваши близки, заминали за онзи свят, са пострадали все от крадеца. Ако очите на сегашните хора бяха отворени, щяха да видят, че при всеки умиращ стои по един крадец, който очаква поне за последен път да вземе нещо от своята жертва. И после казва: „Бог да го прости, добър човек беше.“ Щом е бил добър, няма защо да го прощава Бог. Крадецът има нужда от прошка, защото той ще бъде в затвор, от който мъчно ще излезе.

„Аз дойдох да дам живот“ – какъв Живот дава Христос на хората? Нов живот. Хората говорят за Нов живот, а мислят как да наредят по-добре живота си. Значи те живеят още в стария живот. Бащата работи тридесет години усилено, за да отгледа децата си, да ги изучи и осигури; той им направи хубава къща, но дохожда крадецът и го задига за онзи свят. Едва сега той може да разбере за какво е живял. Синовете и дъщерите му започват да спорят помежду си, да делят богатството му. Те са на опасен път – защо? Дали са място на крадеца в себе си – той да се проявява. Това не значи, че бащата не трябва да се грижи за децата си. Напротив, онзи, на когото водата е в изобилие, трябва да я пусне да тече свободно навън, да напоява всички градини и нивя, които минават покрай нея. Божието благословение е общо за всички живи същества. Бог благославя повече онези, които не Го обичат, отколкото тези, които Го обичат. Някой казва: „Да възлюбим Господа, за да ни благослови.“ Какво излиза най-после? Че преди да възлюби Бога, той имал по-голямо благословение, отколкото сега.

Един варненски търговец решил да стане евангелист, за да върви търговията му по-добре, обаче останал излъган – по-рано печелил повече, отколкото сега, като евангелист. Той се питал защо започнал да губи в търговията си. Много естествено – като евангелист, той решил да продава по-честно, с по-малки печалби. Честният и почтен труд не донася големи печалби. Срещате някой светски човек, здрав, червен, жизнерадостен; щом стане християнин, веднага отслабва – защо? По-рано крадецът го е кредитирал; сега, като вижда, че го губи като свой клиент, той го изоставя и му казва: „Господарю, време е вече да плащаш.“ И започват да се изреждат полици една след друга. И той плаща една полица, втора, трета и като не може повече да плаща, фалира.

Крадецът е кредиторът на хората – от осем хиляди години той ги обира. Дето и да води човека, в научно или в религиозно общество, една и съща цел има – да спечели нещо. Едно трябва да знаете: докато не изгубите това, което сте наследили от векове, нищо ново не можете да спечелите. Какво трябва да изгуби човек? Навика да краде. Ще кажете, че това е противоречие. Онзи, който не разбира вътрешния смисъл на думите крадец и крадене, всякога ще живее в противоречия. Не само хората живеят в противоречия, но и растенията.

При един малък извор израсли едно до друго минзухар (със своята жълта премяна) и кокиче (с бялата си, скромно наведена главичка). Бил студен зимен ден, но те се разговаряли помежду си. Минзухарът попитал кокичето: „Защо си излязло толкова рано със своята бяла премяна, не знаеш ли от учените, че бялата дреха не държи топло? Така заровено в снега, никой не те забелязва. Ти трябва да се индивидуализираш – виж моята жълта, портокалена дреха, отдалеч ме виждат.“ Кокичето си въздъхнало, но нищо не отговорило – то знаело, че неговата задача е да буди в хората стремеж към Чистота. Млад момък минал покрай извора, видял и двaтa цвята, откъснал ги и с радост полетял към своята възлюбена, за да й занесе първите пролетни цветя. Тя се накичила с тях и весело подскочила. Тук кокичето и минзухарът се помирили с положението си: минзухарът – с мисълта, че подтиква хората към индивидуализиране, а кокичето – към Чистота. Чистота е нужна на съвременните хора: чиста храна за здраве и чиста кръв; чисти мисли и желания за сила и бодрост на Духа.

Ще кажете, че живеете добър, чист живот и вярвате в Бога, правите добрини. И така да е, не се изкупват лесно грехове и престъпления. Който е дошъл на Земята, той носи греховете си от далечното минало. Колко заблуждения сте внесли в света, колко обещания сте дали и не сте ги изпълнили, колко чужди свещи сте изгасили! Под свещ разбирам Светлината на човешкия ум. Днес като погребват някого, палят му свещи – защо? Да се научи да не гаси свещите на хората. Голяма тъмнина го очаква в другия свят, затова му палят свещи, за да осветят пътя му. – „Как ще ни посрещнат на онзи свят?“ – Ще ви запитат готови ли сте да живеете без лъжа, без кражба, без насилие. Който е готов, добре ще го приемат; който не е готов, ще го върнат на Земята като последен сиромах, за да научи уроците си, т.е. да изправи погрешките си. И след всичко това този човек ще говори за набожност. Набожен е този, който има Любов в себе си. – „Ще бъда ли спасен?“ – За спасение можеш да питаш, но далеч си още от набожността. Който се покае, той ще бъде спасен. Обаче само онзи може да се покае, който е разбрал дълбокия смисъл на Живота – той си е поставил за задача да изгони крадеца от своята държава. Да се покаеш, това значи да тръгнеш в Божествения път.

Някой се оплаква, че откак жена му се определила като Христова последователка, животът им се развалил. Много естествено, сега перат дрехите й – може ли да перете нечисти дрехи и водата да остане чиста? Щом перете нечистите си дрехи, водата непременно ще се размъти. След като прекарате дрехите през десет води, едва тогава водата ще бъде чиста. Значи мъжът трябва да има търпение, да почака, докато жена му мине през десет води, за да се изчисти съвършено. Тя сега е в първата вода едва, не може да се харесва на никого, нито мъжът й да бъде доволен от нея. Това се отнася до всички хора, които вървят в Божествения път. Ако мислите, че като тръгнете в правия път, изведнъж ще станете праведни, вие се самозаблуждавате. Напротив, първо ще изнесат нечистотиите ви навън и след това ще се изчистите. Божествената вода залива цялата Земя и чисти всичко, каквото срещне на пътя си. Когато някой ви се оплаква, че е нечист, не го подигравайте, но извикайте го да влезе в коритото, в което сте вие, и заедно да се чистите. Не му казвайте, че трябва да дойде при вас, да му покажете пътя към Бога – достатъчно е да го поканите във вашето корито заедно да се чистите.

Който много обещава, не говори Истината. Един индус отишъл в Париж и се представил за голям адепт, който владее тайните сили на Природата. Той казвал, че с мисълта си може да спре и най-бързия експрес. За да направи този опит, му били нужни злато и скъпоценни камъни. Интересуващите му донасяли каквото иска, само да направи опита. Един ден той се качил на експреса с всички богаташи, от които взел някаква ценност, за да направи решителния опит. Докато всеки момент очаквали да спре експресът, те били изненадани от друго нещо – адептът изчезнал.

Тъй щото, чувате ли някой да ви казва да вървите след него, за да ви направи човек и половина, не му вярвайте. Защо ви е нужна тази половина? Ако станеш истински човек, това е достатъчно. Който отива при Бога, сам трябва да отиде: жената ще остави мъжа си и мъжът – жена си, сами ще се явят пред Бога. Ще кажете, че мъж без жена и жена без мъж представляват половин човек. Това не е половин човек, но един полюс. Докато полюсите са разделени, всякога има дейност, творчество. Едната половина в човека е Христос, а другата – крадецът. Всеки трябва да се откаже от крадеца и да остави в себе си само Христос, Той да работи. Само така човек ще има Живот, и то преизобилно.

Първото условие за придобиване на Живота е присъствието на Любовта. Който отвори сърцето си за Любовта, той има Живот в себе си. Казано е в Писанието: „Любовта не се превъзнася, не се гордее, не мисли зло.“ Любещият е смирен, той се отнася с дълбоко почитание и уважение към всичко живо. Кой човек е смирен? Който работи съзнателно върху своята градина. Щом се върне от работата, която е вършил през деня, взема мотиката, търнокопа и започва да копае, да обработва градината си – той се отнася с почитание към всички работи. Почитайте и своята половина, която неуморно работи във вас. Ще кажете, че не я виждате. Невидима е тази половина, невидим е Христос във вас, но човек се ползва от невидимото, а не от видимото. Човек се ползва от светлината, от водата, от храната, когато те станат невидими за него – те проникват в тялото му и принасят своята полза. Днес всички хора искат да видят нещата; могат да ги видят, но няма да се ползват от тях. Досега крадецът е бил невидим в човека и се е проявявал тайно. Отсега нататък Христос трябва да стане невидим, а крадецът – видим, т.е. да излезе вън. Крадецът е бил невидим, защото дохождал все вечер. Дайте ход на първата половина в себе си – на Христа, за да се отворят очите ви, да виждате ясно, да знаете къде да поставяте различните бои и цветове. Всеки цвят, всяка боя трябва да се постави на мястото си.

Един художник обичал една мома, която, недоволна от него, искала да му причини някаква пакост. Тя му дала някаква отрова, която се отразила върху зрението му. Той изгубил зрението си, но от любов към работата си продължавал да рисува. Десет години рисувал една картина, на която всички се смеели – той не виждал какви бои поставя, затова картината му предизвикала смях. Момата, която го ослепила, е неговият крадец, на когото той дал първо място в себе си. За да възстанови зрението си, художникът трябва да изпъди крадеца навън, а да пусне на негово място Христа. На всяка друга половина вън от вас ще кажете: „Който иска да остане в моя дом, първо трябва да мине през Божественото корито.“ Който не е съгласен на това, той е човек и половина – с такива хора не правете съдружие. Отнасяйте се и към себе си, и към другите хора критически, без да се обезсърчавате. Ако искате да запазите Живота си, стремете се да бъдете невидими. Агнето е здраво и кожата му цяла, докато вълкът не го е видял; щом го види, животът му е в опасност. Който иска да се запази чист на Земята, пак трябва да бъде невидим.

Мнозина искат да видят и познаят Христа, преди да са Му приготвили място в себе си. Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи, това е достатъчно за вас. Какво означават буквите? Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговора за крадеца. Тогава ще дам друго обяснение: аз съм аз, буки – сянка. И това не ви харесва. Тогава казвам: приложете огъня на алхимиците, за да отделяте с него чистото от нечистото. Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното зърно. За предпочитане е да имаш едно житно зрънце, отколкото богатствата на целия свят. Житното зрънце съдържа голяма сила в себе си. Христос се проявява и чрез семките, и чрез растенията. За да опитате силата Му, трябва да ги посадите. – „Не Го виждаме.“ – Не можете да Го видите – Той е Живот, а Животът е невидим. Казано е, че Бог живее в сърцата на смирените; дето е Бог, там е и Христос, следователно търсете Го в умовете, в сърцата и в душите на смирените, но не и в телата им. – „Казано е, че тялото е храм Божи.“ – Казано е обаче, че има тяло естествено, има и тяло духовно. Значи Духовното тяло е храм Божи, а не телесното.

„Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.“ Къде ще го видите? В отрицателните прояви на човека. Когато крадецът отнеме нещо от човека, в него остава известна празнина, която причинява злините. Крадецът не признава никакви закони, той прескача през плета и пак постига целта си. Първото нещо, което човек трябва да приложи в личния си и в обществения живот, е почитанието. Няма по-красиво нещо от това, да влезеш в един дом, дето всички членове се почитат: жената почита мъжа си, мъжът – жена си, децата – родителите си. Тежко е да видите, че дъщерята критикува майка си или синът – баща си, а след това започват да четат Евангелието, дето Христос казва, че хората трябва да се обичат. Това не е естествен живот, няма защо да се критикувате, а после да признавате, че сте грешни. Възвишените същества знаят, че сте грешни – те очакват от вас да се изправите.

Решил съм вече да скъсам конците на всички лъжци и крадци – ще им изпратя такава Светлина, че да не могат да се поберат в кожите си. Срещна ли някой крадец, ще му кажа: „Долу маската, приложи Христовия закон, който изисква взаимно почитание и уважение към всички хора!“ Това значи почитание на Божественото начало както в себе си, така и в своя ближен. Който съзнава, че носи светлия и чист образ на Бога, той е получил вече диплом за свършен курс на човешкото Знание. Изгуби ли този диплом, изгубва и Знанието. Онзи, в когото Бог живее, свети отдалеч – приятно е да видите едно светло лице, с красива, Божествена усмивка. Христос казва: „Силата на човека не се заключава в отношението му към видимото, а към невидимото.“ Невидим е Бог за нас, но реален. Желателно е и Христос да остане за нас невидим, за да запазим към Него чисти и святи отношения.

„Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби.“ Като краде, коли и погубва, той е станал светия в умовете на хората – всички говорят за него, оплакват се, пъшкат, страдат от проявите му. Ако хората престанат да говорят за него, а проповядват за Христа, досега щяха да станат светии. Тогава ще разберете думите на Христа: „Аз дойдох да им дам живот, и то преизобилно.“ Това значи да придобиеш Любовта, но не като чувство, нито като топлина или като настроение. Любовта не се мени. Който люби, той има Светлина в себе си. Каже ли някой, че люби, а Светлината му изчезва, той няма Любов. Човечеството се нуждае от светещи умове и сърца. Много пъти са били запалвани човешките умове и сърца, но крадецът всякога ги е загасвал. Свършва се царството на крадеца, иде вече неговият край. Той няма да изчезне, но Светлината в човешките умове и сърца ще се увеличи, и хората ще го познават.

Днес има добри хиромантици, физиогномисти, астролози, които познават човека добър ли е, или лош, те познават какви намерения има и т.н. – както и да се прикрива, познават го. Човек се познава по ръцете, по пръстите, по очите, по походката и по много още белези. Казано е, че няма скрито-покрито в света. Христос иде в света и носи такава Светлина, пред която нищо не може да се укрие. При тази Светлина и вие ще прониквате в хората, но и те ще проникват във вас. Бог е насочил погледа си към всички и прониква в тях – няма да остане гънка в човешката душа, която да не се освети от този поглед.

„Аз дойдох да им дам живот.“ Стремете се към Онзи, който дава Живот, като единствено неизменно и реално нещо. Влезе ли тази Реалност във вас, всичко придобивате; напусне ли ви, всичко изгубвате. Това е правото учение, това е правият път в Живота. Спрете ли се под сянката на някой човек, за да търсите отдих и разхлада при него, вие сте изгубени. Сенките могат да дадат отдих и разхлада за два-три часа, но не и за цял живот – сенките не носят щастие на човека. Човек човека не може да ощастливи. Няма случай в живота мъжът да е направил жена си щастлива или жената да е направила мъжа си щастлив. Бог в човека може да направи и жената, и мъжа щастливи, но човек – никога. Ако това е невъзможно, защо търсите невъзможното? Има една половина, която може да направи и мъжа, и жената щастливи, но тя не е на Земята. – „Как можем да бъдем щастливи?“ – Като се обърнете към Бога. Най-доброто и лесно обръщане на хората към Бога е да ги възпитават още докато са в утробата на майка си; излязат ли отвън, мъчно се възпитават – те са вече на края на живота. Всяко нещо се обръща в началото си, а не на края – ако искате да обърнете една ръкавица, ще я хванете в началото й, а не за пръстите. Желае ли човек сам да се обърне, трябва да се стреми към Божествения живот.

Днес проповядвам за невидимия Господ, който не е в сенките на нещата, но в тяхната същност. Той дава Живот на всички, и то преизобилно. Дето влезе, Той носи Сила, Радост и Веселие. Той прави хората братя, сестри и приятели. Започнете с малкото, което ви е дадено, и постепенно отивайте към голямото. Започнете от началото и постепенно се приближавайте към края. Дъщерята и синът са началото на нещата, т.е. малкото – разрешите ли отношенията си с тях, разрешавате ги с всички хора. Дадете ли място в сърцата си за Христа, вие сте се справили с крадеца, от когото се страхувате. Бъдете смели и решителни, но уповавайте на Бога. Сам човек нищо не може да направи. Проявявайте Доброто, но бъдете будни към злото, което всеки момент ви дебне. Иде време, когато и злото, и крадецът, и дяволът ще се обезсилят. Време е вече и дяволът да се покае.

В един анекдот се разправя как дяволът се обезсърчил. Той учил хората дълго време, откривал им тайните на Природата, просвещавал ги в науката, в изкуствата, в управлението, докато ги направил по-учени от себе си. Най-после хората престанали да го слушат и почитат. Той изгубил властта си над тях и решил да се уедини. Отишъл на една планина и започнал да плаче, че никой не го обича. Христос разбрал мъката и страданието му и се приближил до него. Дяволът повдигнал главата си, погледнал Го и Му казал:

– Напразно слизаш на Земята, закъснял си, трябваше да дойдеш по-рано. Аз уча хората хиляди години вече, дадох им знания, изкуства, но никой не иска да ме знае; станали са непослушни и своенравни. И Теб няма да слушат.

– Не отивам при хората – отговорил Христос.

В този момент една змия се впила в гърдите на дявола. Христос го погледнал, съжалил го и го освободил от змията.

– Не искам да отнема властта ти над хората. Бъди им пак учител, но на Доброто.

И крадецът ще се отрече от занаята си и ще каже: „Не прескачайте през плета, но и аз, и вие да влезем заедно през главната врата.“ Следователно когато Христос казва, че иде да даде Живот, Той има предвид всички живи същества – Той носи Живот и на хората, и на крадеца в тях.

Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: „Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.“ Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, за да работи за изкуплението на падналите и изостанали същества. И Христос казва за Себе Си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе.“ На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога.“

Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири. Ще пеят и ще Го славословят в един глас, с една песен: „Да бъде благословен невидимият Господ, който живее във всички същества и превръща всичко на добро. Да слави Господа всяко дихание!“

1 декември 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube