Дух Господен

Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите.

От Лука 4: 18

Христос казва за себе си: „Дух Господен е над мене.“ За учениците си Той казва: „Когато се намерите в затруднение, Духът ще ви помогне, Той ще ви научи в истия час що трябва да речете.“ Носете тази Истина в ума си, за да разберете смисъла на своя Живот. Щом разберете своя Живот, ще разберете Живота и на ближния си, както и на всички живи същества.

Няма човек на Земята, който не се стреми да разбере смисъла на Живота, но малцина спират вниманието си върху смисъла на яденето, на пиенето на вода и на дишането. Ако питате учените защо трябва да ядем, да пием вода и да дишаме, те ще кажат, че това е необходимо за набавяне на изразходваната енергия на организма. Що се отнася до вътрешната, духовната страна на тези процеси, те премълчават. Защо само някои частички от материята губят енергията си, която после се набавя отвън? Значи и в организма на човека се извършват процесите печалба и загуба, както и в самия Живот. Домакинята туря дърва или въглища на огнището, които след време изгарят – енергията от горивото минава в яденето, което домакинята готви. Физиката ни учи, че енергията в Природата се трансформира, т.е. минава от едно състояние в друго, без да се губи или създава – значи енергията само се видоизменя. Каже ли някой, че е загубил нещо, ще знае, че то само се е видоизменило, минало е от едно състояние в друго. Ще кажете, че сте изгубили Радостта си. Не сте я изгубили, но тя се е превърнала от горивен материал в топлинна енергия, с която сте сготвили яденето си.

„Дух Господен е над мене.“ Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора. Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно всеки може да каже за себе си: „Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно.“ Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен; липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена, връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен – щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук. Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение. Нотата е знакът, т.е. физическият човек, а тонът е знакът в движение – астралният човек.

„Дух Господен е над мене, защото ме помаза да благовествам на сиромасите.“ Не е казано да се благовества на учените, на философите, на богатите, но на сиромасите. Сегашните хора минават за учени, културни, набожни, които се молят по три пъти на ден. Горко на онзи, който не се моли – той минава за безверник, за еретик. Долу старите вярвания на хората! Не ги туряйте за градеж, но за тор на вашите градини. Ще кажете, че не трябва да се проповядват нови идеи. Според мен, мъчно можете да определите кои идеи са стари и кои нови. Всяка идея, която произвежда растене, е нова; дето няма растеж, там всичко е старо. Какво би казала майката за детето си, ако трябва да го носи десетки години на ръцете си? Да го държи две-три години на ръцете си, това е естествено; щом порасне детето, майката го сваля на земята и го оставя само да ходи. Тъй щото, когато някой казва, че не приема никакви нови идеи, това значи, че той отрича растенето, като естествен процес. Щом растеш, непременно ще приемаш нови идеи; останеш ли на едно място и не растеш, ти си в процесите на старото, дето няма втичане на чиста, прясна вода. Докато е малко, детето седи на майчините ръце; като порасне, майката се радва, че е проходило. Голяма е радостта в един дом, когато детето започне да се изправя на краката си и един ден проходи.

Какво представлява изправянето? Борба на Духа с материята. Лазенето на детето показва, че животинското естество взема надмощие в него. Има големи хора, които още лазят на четири крака – това е детинско състояние, но те няма да останат завинаги в него. Когато Христос казва, че е дошъл да благовества на сиромасите, Той има предвид истинските сиромаси, а не онези, които чрез внушение са станали такива. Да внушиш на човека, че е сиромах, това не е истинското му положение; да хипнотизираш някого и да му предадеш една чужда мисъл, и това не е неговото естествено положение. И децата прилагат хипнотизма – кога? Когато искат нещо от майка си – те повтарят, потретват това, което искат да получат, докато майката изпада в хипнотично състояние и задоволява желанието му. Детето иска хляб от майка си неколкократно и тя му дава. Няма защо да искате хляб чрез хипнотизъм. Майката знае нуждите на детето и сама ги задоволява. Хлябът е необходим за човека – той всякога ще го получи, и то по естествен начин.

И тъй, в Живота има съществени и несъществени неща, необходими и потребни. Водата е необходима, а тютюнът е потребен; храната е необходима, а виното – потребно; въздухът, светлината са необходими, а газовото и електрическото осветление – потребни. Ще кажете, че имате потреба от много неща. Ако ги даде Господ, добре; ако не ги даде, ще търсите необходимите. Както във физическия свят има необходими и потребни неща, така и в Духовния свят има необходими и потребни мисли и чувства. Без първите не може, а без вторите може. Нямам нищо против едните и другите, но нямате право да замествате реалните неща с временните и необходимите – с потребните. Глупаво е човек да изразходва парите си за вино и за тютюн, а да се лишава от хляб и вода. Не е въпрос да упреквам хората; не съм дошъл да разрушавам, но да градя. Понякога се позволява разрушението, но когато трябва да се премахнат лошите мисли и чувства, за да не гният и заразяват организма.

Понякога се позволява и бялата лъжа, но само за опаковка на Истината. Когато някой иска да знае Истината, казвам му: „Извади опаковката на това, което ти е казано, и сам ще намериш Истината.“ Лъжата може да бъде необходима, може да бъде и потребна. Същото се отнася и до Истината: необходимата Истина изисква необходима лъжа; потребната Истина изисква потребна лъжа. Как ще разберете тази мисъл? Представете си, че детето рисува баща си; майката поглежда рисунката и казва: „Само носът напомня образа на баща ти.“ Детето иска да поправи образа, но изкривява носа; майката казва: „Сега само ухото на образа е верен.“ Детето рисува, поправя, но нито една рисунка не прилича на бащата – от всички образи няма нито един истински. Това показва, че като се стреми да изнесе Истината, човек попада на лъжата. Значи формата, чрез която човек иска да изнесе Истината, излиза лъжлива. Лъжата пък представлява карикатура на Истината.

Хората не могат още да прилагат Истината. Някой казва, че обича някого, а всъщност не го обича – той не знае как се изявява Обичта. Изобщо хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си само когато тя го посети. Следователно момата проявява Любовта си, когато срещне момъка; и момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си.

„Дух Господен.“ Когато Духът влезе в човека, той ще има желание да благовества над сиромасите. Да бъде човек сиромах, това е една от най-почетните служби и положения. Когато писателите искат да издигнат героите си, те ги поставят в бедни условия; когато искат да понижат някой от героите си, те му дават власт, богатство. Искат ли да представят благородник, те го изпразват като шише, за да могат да влеят в него чиста, свежа планинска вода. Ако шишето на човека е пълно, никога не може да се сипе в него чиста вода. Чистата вода представлява възвишен, чист Живот, който се възприема само от чисти, празни шишета. Ако не можеш да възприемеш този Живот, вината е в теб. Изпразни шишето си и сам иди на извора да го напълниш – не чакай други да ти го напълнят и донесат.

Какво трябва да направите, за да възприемете чистия и възвишен Живот? Да се покаете, т.е. да изпразните шишето си и сами да отидете при Великия извор да го напълните. Всички учени и философи, майки и бащи, учители и свещеници трябва да обърнат шишетата си, да излеят водата и с празни шишета да отидат на Извора, за да ги напълнят. Само така ще възприемат Новото учение и новите идеи. – „Какво ще стане със старото учение?“ – Турете го около корените на дърветата и не мислете за него.

„Да благовествам на сиромасите.“ Желая всички хора да бъдат сиромаси, в широк смисъл на думата, за да им се благовества. Желая всички хора да обърнат кесиите си надолу и да ги изпразнят. Някои казват, че заради Бога са готови на всякакви жертви; животът ще изпита тяхната готовност. Да говориш нещо и да го изпълниш, това са две различни положения; да гледаш нарисуван плод и да вкусиш от него, това са две различни неща. Намислите ли да направите някакво добро, не го отлагайте, веднага пристъпете към реализиране.

„Проводи ме да изцеля съкрушените по сърце.“ Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце. Кой човек не е болен днес? На Земята няма абсолютно здрави хора. На Земята няма и щастливи хора – защо? Защото болестите отнемат соковете на техния физически живот; противоречията, недоразуменията, неразбирането, гневът, омразата, завистта отнемат соковете на техните чувства и мисли. Физическите и психическите болести са малки вълчета, които нападат овцете в човешкия живот. Какво печели вълкът, като дави овцете? Става майстор в давенето, но това не е култура. Ако е въпрос за култура, овцата е по-културна от вълка – като пасе трева, тя не я скубе с корен, но й дава възможност отново да поникне. Понякога и овцата изскубва тревата с корените, за което ще отговаря. За предпочитане е човешкият живот да бъде като този на овцата, отколкото като на вълка.

Едно трябва да знаете: няма същество на Земята, малко или голямо, което да не носи отговорност за делата си. Болестите, които нападат хората, се дължат на техни минали и сегашни прегрешения – нищо не остава безнаказано. Микробите, които днес тровят човешкия организъм, не са нищо друго, освен отровата на страха, на омразата, които говедата, кокошките, агънцата са изпитали към човека, когато ги е клал и убивал. Възможно ли е това? Възможно е. Както една обидна дума може да отрови и разруши човешкия организъм, така страхът и омразата на животните, които човек коли, тровят неговия организъм. В този смисъл и човек има възможност да руши, но има възможност и да гради. Ще кажете, че някой проповедник подронва основите на църквата. Ако проповедникът е клон на едно дърво, а хората – плодове, които черпят сокове от клона, те нямат право да вадят криви заключения. Кривите заключения са нож или трион в ръката на неразумния, който отсича клона, на който е стъпил.

Един ден Настрадин Ходжа се качил на едно дърво и започнал да сече клона, на който стъпил. Един минувач забелязал това и казал:

– Ходжа, не сечи клона, на който си стъпил, защото ще паднеш.

– Не е твоя работа – отговорил Ходжата, – аз зная какво правя.

Ако и съвременните хора стъпят на един клон и започнат да го секат, сами ще си напакостят. Тъй щото, слушайте този, който проповядва Истината. Не е важно кой е той и отде е дошъл. Докато Христос живее във вас, и вие ще живеете; разпнете ли вашия Христос, и себе си разпъвате. Няма по-голямо нещастие за човека от това, сам да затвори прозорците на своя ум и на своето сърце, да не влиза Светлина отвън.

Сега ние сме си поставили за задача да превърнем всички бацили-вълци в кротки овце. В бъдеще няма да съществуват лъжа, кражба, завист, омраза, безлюбие – тогава Любовта ще царува между хората.  Коя Любов? Любовта е една – Божията Любов. Всичко останало – чувства, настроения, разположения – не е Любов.

Съвременните лекари са забелязали, че всяка болест изисква специална храна. Във време на боледуване и след оздравяване от дадена болест човек се нуждае от специфична храна. Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна. Болестите произвеждат неестествени състояния в човека, което показва, че той носи последствията на своя неестествен живот от миналото. Когато придобие Божествения живот, човек ще употребява естествена, чиста храна. Днес хората страдат физически и душевно, по причина на неправилно хранене – те не знаят каква храна да употребяват. Ако искате стомахът ви да бъде в изправност, употребявайте само по едно ядене на ден и никога не преяждайте. При това, за предпочитане е вегетарианската храна пред месната. От вегетарианската храна за предпочитане са плодовете.

Както се храните физически, същите правила ще спазвате и при храненето на сърцето и на ума си: всеки ден ще давате по едно чувство на сърцето и по една мисъл на ума си, за да ги обработвате добре. Докато не ги обработите, не пристъпвайте към други. При това, никога не смесвайте чувствата си, не смесвайте и мислите си. Не се позволява никакво преяждане – нито на физическия свят, нито в Сърдечния и Умствения. Някой иска да преживява силни чувства, за да трогват сърцето и душата му; щом искате силни чувства, посещавайте болни и страдащи. Там ще изпитате различни чувства, но ще задържите едно и него ще обработите; на другия ден ще работите с друго чувство. – „Искам да бъда щастлив.“ – Щом търсите щастие на Земята, трябва да се свържете с хора, които ви разбират, на които можете всякога да разчитате, които могат да се жертват за вас и които заради вас са готови да се качат на Небето и да слязат на Земята. – „Къде ще намеря такива хора?“ – Не ги търси, нека всеки от вас бъде човекът, когото другите търсят. Нека всеки от вас се обяви доброволец за новия фронт – до воюва против злото, против отрицателните прояви в себе си.

Във войната, която днес обявявам, ще давам награди и кръстове на онези, които не лъжат и не крадат, които са честни, добри, умни и справедливи и които обичат цялото човечество. Във войната, която днес обявявам, пак ще има топове и оръдия на Любовта, които няма да рушат и убиват, но ще повдигат хората. Те ще действат на грамадни разстояния. Дето падне гранатата на Любовта, всичко ще преобрази. След това ще се издигне паметник на тази граната, защото вместо безлюбието, тя донесе Любовта, вместо невежеството – Знанието, вместо ограничението – Свободата и най-после, вместо смъртта – безсмъртието. Тази граната ще се различава от сегашната и по тежест – тя ще тежи повече от нея, най-малко с хиляди килограми. Дето падне, тя ще произведе особен ефект.

Време е вече човек да излезе от дребнавостите на своя живот и да се обърне към великото и възвишеното. Той трябва да си изработи една положителна философия за Живота. Казват за някого, че е лош човек, пък прави добрини – не вярвам в това. Не може човек да бъде лош, да води нечист живот, а да подтиква хората към добър и чист живот – защо е невъзможно? Защото даже сухите дърва не могат да се запалят без огън или без клечка кибрит. Следователно, за да подтикнете хората към добър и чист живот, преди всичко вие трябва да носите в себе си огън, с който да произведете реакция. Огънят се намира само в добрия човек – само той може да запали дървата, поставени на огнището. Огънят, който предавате на хората, внася сила в тях. Колкото и да е слаб пламъкът на кибритената клечка, все пак тя върши работа. Ако дървата са влажни, т.е. ако хората не се поддават на добър живот, по-добре запазете си клечките. За влажните дърва са нужни силно нагорещени въглища, а не кибритени клечки. Този е методът, по който човек може да повдигне сърцето си.

Мнозина се интересуват от онзи свят, искат да знаят къде е той. Този свят е онзи свят. Следователно всички виждате онзи свят, който е добре уреден. Този свят, които ви плаши, който не е добре нареден, това е вашият вътрешен свят. Някой казва, че, като умре, тогава ще види другия свят. Ако сега, докато е на Земята, не може да го види, никога няма да го види. Затова, по-добре е да живеете, отколкото да умрете. Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: „Умря млад и зелен, но поне се успокои.“ Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: „Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка!“ или „Колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката!“ В този смисъл и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека – тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте: „Като умрем“, но кажете в себе си: „Ще живеем“ или „Ще възкръснем.“ Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив – по-умрял човек от мен няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, за да видите, че е така. Аз няма да постъпя като Настрадин Ходжа, който казва едно нещо, а върши друго.

Един ден Настрадин Ходжа казвал на едного, че ако намери деветдесет и девет лева, няма да ги вземе, щом не са сто. Като чул това, събеседникът му решил да го изпита: на другия ден той турил на пътя, дето ходжата минавал, деветдесет и девет лева. Като ги видял, Ходжата се навел и взел парите.

– Какво намери? – запитал го съседът му.

– Намерих деветдесет и девет лева.

– Нали каза, че и деветдесет и девет лева да намериш, няма да ги вземеш, ако не са сто.

– Така е, но аз зная, че който е дал деветдесет и девет лева, ще даде още един.

Какво показва числото 99? То е мистично число – означава лош, грешен живот. С това Настрадин Ходжа искал да каже: „Ако водя лош живот, мога да живея и добър, и праведен.“ Добрият, Божественият живот се заключава в единицата. Ако човек лъже, той може да говори и Истината; ако мрази, може и да обича; ако взема, може и да дава. Тъй щото, може да се говори за положителен живот, когато човек носи в себе си положителни качества. Тогава може да се говори за Божествена Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. В който момент изневери на Божествения живот, човек става обикновен, като всички хора. Той е подобен на желязото: като се нагрява, ще бъде топъл; като се извади от огъня, изстива. За да не изпадате в това положение, бъдете верни на своите мисли и чувства, не се поддавайте на чужди мисли и разбирания. Че еди-кой си философ мислел така или иначе за Бога, това е негово разбиране – важно е какво е вашето мнение. Преди всичко, вие не знаете какво всъщност се разбира от думите на философа.

Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича? Преди да повярвате на думите му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява – ако ръката му е по-топла и малко разширена, той наистина ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл; горещината е страст – в тази любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. Как се проявява Любовта на физическия свят? Като Топлина, която събужда благородни чувства в човека и помага за тяхното растене и развитие. Всеки огън, който изгаря и разрушава благородните чувства в човека, наричаме страст. Може ли без огън на Земята? Не може, но той трябва да се употребява за нагряване на желязото до стопяване, за да се кове. Колкото по-силни са страстите, толкова по-мъчнотопими метали ще се нагряват на тях. На място са страстите, когато се използват разумно.

Може ли религиозният и набожен човек да влезе в черква с нож? В ръката на религиозния ножът не е нищо друго освен омраза. Който влиза с такъв нож в черква, той не знае какво представлява тя и какво е нейното предназначение. Мястото на ножа е бойното поле, а не черквата. – „Искам да воювам!“ – Щом искаш да воюваш, ще отидеш на бойното поле. Ако искаш да отидеш при Бога, ще носиш Божествената топлина в сърцето си. Тури ли огън в сърцето си, човек преждевременно умира. Такъв огън е гневът: ако всеки ден се гневи и не използва енергията му за работа, човек сам се разрушава. Приятно е да влезете в дом, дето всички се обичат и взаимно уважават. Как ще се почувствате, ако, вместо Любов, между членовете на семейството съществува недоволство и недоразумение?

Днес всички хора се питат как ще се изправят семействата, обществата, народите. – Когато Бог влезе да живее в тях. Възможно ли е това? Възможно е. Както днес донасят вода от планинските места в долините и превръщат неплодородните полета в плодородни, така Бог слиза в долините на Живота, между хората, и ги напоява. Така днес прекарват вода в къщите. Нервната система в човека е инсталацията, през която Божествената енергия се възприема и предава като светлина и топлина – от един човек на друг.

Как се познава кой човек възприема и предава Божията Любов? Ако челото на човека се повдига и разширява, ако главата му горе, на темето, се повдига, той е добър проводник на Любовта. Ако ръцете на човека не станат по-деликатни и чертите на лицето му – по-меки, той не е дал път на Божественото начало в себе си. Ще кажете, че който работи физически, не може да има меки ръце; така е, работникът има груби, корави ръце, но това не се позволява. Не е позволено на човека да злоупотребява със силите на своя организъм. В бъдеще, когато животът на хората се подобри, всички ще вземат участие и във физическата работа. Тогава времето ще бъде така разпределено, че ще се застъпят всички сили – физически, сърдечни и умствени. Човек ще употребява три часа за физическа работа, три часа за работа върху сърцето, три часа за умствена работа, три часа за хранене, седем часа за сън, т.е. за разходка от физическия в Духовния свят. Останалите пет часа са за благотворителни дела – садене на плодове, отглеждане на цветя, посещаване на болни и други.

„Дух Господен е над мене“ – така казва Христос. – „Къде е Христос?“ – Навсякъде. – „Да знаем къде е, пеш ще тръгнем, да Го намерим.“ – И да Го видите, няма да Го познаете. Преди две хиляди години Христос е бил на Земята, между евреите, но и те не са Го познали. Той обиколил всички държави, бил между всички нации, но и до днес още не са Го познали. Дето е ходил, навсякъде е бил гонен – наричали Го еретик, смахнат, луд, неуравновесен, човек с опасни идеи и т.н. Евреите даже Го разпнаха. Как постъпват с Христа съвременните народи? Те му създадоха големи неприятности, избиха част от неговите последователи. Къде е днес Христос? Днес Той се проявява чрез своите идеи. Идеите за братство, равенство и свобода между народите са все Христови идеи.

Големите народи са дванадесетте Божии синове, които имат свои деца и образуват малки народи. Славянството е един от големите синове на Бога, а ние сме негови деца. В това отношение Бог е наш дядо. Обикновено децата обичат дядо си повече от баща си – те го наричат голям баща. Един ден, когато всички възприемем идеята, че сме синове на Бога живаго, ще бъдем царе и свещеници на себе си.

Христос иде да освободи човечеството от затворите – нехигиенични, опасни са затворите за човешката душа. Сегашните хора се нуждаят от идеи, в които да изобилства светлина, въздух, вода и храна. Те се нуждаят от Свобода, за да могат по желание да посещават високите планински върхове, да се ползват от изобилието на светлина и въздух. Софиянци са близо до Витоша, до Черни връх, но малцина го посещават. Не може да бъде носител на светли и нови идеи онзи, който не посещава планинските върхове. На планинците, като носители на нови идеи, може да се разчита. Лек и приятен е животът на онзи, който се качва по планините; тежък е животът в долините, макар че външно изглежда лек. Всъщност лекият и повърхностен живот е тежък и носи страшни последствия – той води към израждане. И животните водят лек живот – на него именно се дължи деформирането им. И животните ще се повдигнат, ще излязат от сегашната си еволюция – кога ще бъде това? Когато дойде Христос на Земята – Той ще призове всички живи същества към повдигане. Те ще чуят гласа Му и ще престанат да се карат и бият, да мушкат, да ритат, да ровят. Свинята ще каже: „Досега ровех, но разбрах, че и по друг начин може да се живее, и от днес преставам да ровя.“ Волът ще каже: „Досега мушках, но отсега нататък преставам да мушкам.“ Конят ще се откаже от ритането. Изобщо всички животни ще се повдигнат на по-високо стъпало и ще започнат да мислят. И днес има животни, които мислят по-добре от някои хора, макар че не говорят.

Един пътник минавал на кон през една гора, кучето му вървяло след него. По едно време пътникът слязъл от коня и седнал на една полянка да си почине и похапне, след това пак възседнал коня и продължил пътя си. Кучето забелязало, че господарят му забравил торбата с храната и парите, и започнало да лае. Господарят му се обърнал няколко пъти, но нищо не видял. Кучето продължавало да лае; най-после господарят му си помислил, че кучето е побесняло, извадил револвера си и го застрелял. Кучето направило последни усилия и се върнало при торбата, дето издъхнало. Господарят му слязъл от коня и отишъл да види какво станало с кучето. Върнал се няколко крачки назад и видял кучето си мъртво, лежи до торбата, която той забравил. Едва сега той разбрал причината за лаенето на кучето. Благодарил, тежко въздъхнал и сам продължил пътя си. Ето едно куче, което ще се освободи от своя затвор.

Ще кажете, че човек трябва да мисли, за да се повдигне по-високо от сегашното си положение. Ако и животните мислят, колко повече човек трябва да мисли. Виждам птички, които, като срещнат човека, запитват го: „От кое учение си – от старото или от новото? Обичаш ли да режеш глави, или си забравил този занаят? Ако си от старото учение, ще хвръкна далеч от теб; ако си от новото учение, ще ти попея.“ Много птички пеят днес за идването на новото време, за освобождаването им от затвора. Когато някоя птичка пее пред прозореца ви или кацне на рамото ви, знайте, че това е някой ваш близък, който ви навестява и ви пее за новия живот. Ще кажете, че не може да се говори така, това е еретическо учение. Радвайте се, че вашият близък се е приютил в къщичката на птичката, а не е някъде в ада на по-големи мъчения. Ако това е ерес, какво ще кажете за онзи, който краде, лъже и прелъстява – можете ли да го наречете човек? Какво ще кажете за онази жена, която прелъстява мъжа на своята сестра, приятелка или позната? Ще кажете, че трябва да си прощаваме. Не е въпрос за прощаване, но мъжът трябва да каже на жена си: „Жено, ти трябва да се поправиш, да живееш по новия начин – в Чистота.“ И жената трябва да каже на мъжа си същото.

Новото учение изисква от всички хора – от майки и бащи, от братя и сестри, от учители и ученици, от проповедници и свещеници – живот на Абсолютна чистота. Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците – от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава. Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал – от нея трябва да се чистите. Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп.

Един млад турчин продавал салеп по улиците и викал: „Салеп, горещ салеп!“ Погледнал към земята и видял една кесия с банкнота около десет хиляди лева. Огледал се наоколо, не видял човек, на когото да принадлежи кесията, и я турил в джоба си, като продължил да вика: „Салеп, салеп!“ Настигнал го един господин и го запитал:

– Намерил ли си една кесия с банкноти на стойност десет хиляди лева?

– Намерих, ето, вземи кесията си.

И след това спокойно продължил да вика: „Салеп, салеп!“

Колко хора днес биха постъпили като този турчин? Мнозина ще вземат кесията и ще се простят със занаята си. Турчинът обаче не се изкусил от парите, той си казал: „Имам си занаят, на който за нищо в света не изменям.“ Колко благочестиви мъже и жени продават днес салеп по улиците, но като срещнат някой богат човек, тръгват подир него и се отказват от своя салеп. Колко добри моми с вяра в Бога се излъгват в някой момък, който минава за богат, учен, и тръгват след него – отказват се от Бога, от идеите си, от занаята си, но в края на краищата виждат заблуждението си. Истинската женитба е съединяване, съчетание – не между мъже и жени, но между човека и неговите идеи. Идеите са вашите деца, за които трябва да се жертвате. Ако родителите не се жертват за децата си, и децата – за родителите, не може да се говори за истински родители, нито за истински синове и дъщери. Това проповядва Христос на съвременните хора – не като закон, който трябва да мине през камарата, но като закон на сърцето, вътрешната камара в човека. Когато Христос напише този закон в човешката камара, всички ще Го познаят, от малко до голямо.

Павел казва: „Ще Го познаем, както сме познати.“15 Истинско познаване става само чрез Любовта. Любовта пък се изпитва чрез страданията. Бог заповядва да вземат от човека всичко, както постъпиха с Йов, за да го изпита как ще прояви Любовта си. Като се говори за Любовта, подразбираме абсолютна, безкористна Любов. Нека всеки от вас даде място на новите идеи в себе си, на абсолютната, безкористна Любов и когато види резултат, тогава да говори. Докато не видите плод от работата си, нищо не говорете. Какъв смисъл има да говорите на хората за Дух и за душа, когато и на вас още не са ясни тези понятия? Човек не познава още и тялото си, с което работи. Сегашното тяло на човека е скелет на бъдещото тяло, което сега се създава. Един ден, когато се облече в ново тяло, тогава може да говори за тяло, за душа и за Дух.

Какво отношение има Христовото учение към всеки човек индивидуално? То има отношение първо към Духа, после – към душата и най-после – към ума, сърцето и волята. Ако тялото ви е здраво, Духът ви може направо да му въздейства и помогне; ако тялото не е здраво, Духът трябва да търси посредници, за да ви въздейства. Като посредници между Духа и тялото служат душата, умът, сърцето и волята. Чрез ума и сърцето си човек се убеждава, че за здравето му са нужни чист въздух, чиста вода, изобилна светлина и чиста, здравословна храна. Така той ще пречисти кръвта си, ще усили своя организъм и ще възприеме онова, което Духът и душата му нашепват.

Стойте далеч от онзи, с когото сте в дисхармония. Не се стремете вълка да направите овца – с нищо не можете да го укротите. Не топлете змията в пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе – пазвата ви е дадена за вашите деца, а не за змията.

„Какво да правим с дълговете си?“ – Ще ги платите и след това ще бъдете спокойни. – „Какво да правим с онези, които не ни обичат?“ – Ще гледате по някакъв начин да се помирите. Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове, те носят великите Божествени идеи за братство, равенство и свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години, други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години. Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия. Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.

Чрез страдания и скърби човек се чисти и приготвя за великия Божествен живот, който иде на Земята. Който се домогне до този Живот, ще благодари на Бога за благото, което му е дал, и ще си отиде от този свят доволен и сит. Близките му няма да го оплакват, няма да му четат надгробни речи; преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави къщата и нивата си, те да я обработват, и ще каже: „Отивам при Господа, пожелайте ми добър път.“ Щом стигне на определеното за него място, ще пише писмо на близките си, че е пристигнал благополучно, че е добре. Само така ще разберете какво представлява онзи свят.

И днес има хора, които говорят с жителите на онзи свят. Голямо благо е за човека да го посети някой велик Дух. При Аврама дойдоха трима Ангели – велики Духове, които му донесоха блага вест; той закла едно теле и ги нагости. Когато ви посети някой велик Дух, постъпете и вие като Аврама – нахранете го и му благодарете за добрата вест, която ви носи. Ако не го нагостите, той ще си замине, без да ви даде нещо. Когото Духът е посетил, той става смел и решителен, готов на всякакви жертви. Мома, когато се влюби, също става смела – Духът я е посетил. Ако знае как да Го посрещне, Той оставя добрата вест; не може ли да Го посрещне добре, Той си заминава. Бъдете внимателни към Духа, за да не Го огорчите.

Сегашните хора са души без Духове, т.е. жени без мъже. Затова днес всички мъже и жени са недоволни от живота си, страдат, мъчат се. Не се мъчете, не страдайте, но бъдете готови да посрещнете вашия Дух. И като дойде, ценете го. Той може да дойде във форма на мъж, жена или дете – безразлично; приемете го добре в дома си, за да остави добрата вест, която ви носи.

Един разсилен в едно от софийските министерства се оплаквал често от положението си. Той бил женен и едва смогвал да прехранва семейството си. Един ден му се родило детенце; видял се в чудо отде ще вземе пари да кръстят детето. Като отивал на работа, той намерил на пътя сто лева, взел парите и си казал: „Ето, нареди се въпросът с кръщението на детето.“ Няколко дни след това го назначили на по-добра служба, от ден на ден положението му се подобрявало. Детето расло, станало шестгодишно. Случило се нещо, то заболяло и не могли да го спасят. След смъртта на детето материалното положение на бащата се влошило пак – уволнили го от служба и той останал без пет пари в джоба. Какво показва този пример? Когато Духът посети някой дом, всичко тръгва добре; щом Духът си замине, работите на този дом се объркват. Следователно, когато придобиете някакво благо, ще знаете, че Духът ви е посетил – внимавайте да не Го огорчите, да не напусне дома ви. Напусне ли ви, сиромашията ще го замести.

Сега всички хора очакват Христа, но не знаят, че Той е вече в преддверието. – „Не Го виждаме.“ – И да Го видите, няма да Го познаете. Само онзи ще Го познае, който има Любов – без Любов няма познаване. Това е вярно и за мен, и за вас. Любещият понася лесно страданията – дали са големи, или малки, за него е безразлично. Той не се запитва обича ли го Бог, или не – той знае, че Бог обича всички хора, всички живи същества. Отворете се за Господа, както цветът се отваря за слънчевата светлина. Отворете умовете и сърцата си, за да влезе Истината в тях. Дайте Свобода на Господа да се прояви – не както в другите хора, но специфично за вас. Всеки да бъде оригинален в проявите си, на никого да не подражава. Дръжте се за Бога – Той ви е хванал с двете си ръце чрез Любовта си, дръжте се за Неговата Любов. От Неговите ръце излизат нишки, които отиват до сърцето на всеки човек. Една нишка държи човека за Бога, но здрава е тя – никой не е в състояние да скъса тази нишка, освен вие сами. Без нея не съществува никакво отношение между Бога и човешката душа. Който се държи здраво за тази нишка, той е щастлив и лесно разрешава мъчнотиите си. По тази нишка Духът слиза и възлиза. Скъса ли се тя, душата е загубена – дълго време ще плаче и скърби тя, докато дойде някой Ангел от Небето и завърже скъсаната нишка. Свърже ли се с Бога, душата започва отново своето развитие.

„Дух Господен е над мене“ – казва Христос. Този Христос познава всички хора. Той познава и вас и носи белези на всичките ви съществувания. Колко пъти сте морализирали Христа защо не работи, а тръгнал да проповядва. Ще кажете, че не помните да сте постъпвали така с Христа; това не помните, но помните как сте се отнасяли с някоя бедна жена, като сте й отказвали всякаква помощ и сте я морализирали, че трябва да работи, а не да проси от къща на къща. Това, което сте правили на бедни, на страдащи, на угнетени, на паднали души, това е вашето отношение към Христа. Изправете отношенията си към Христа и към Бога – да благовествате на сиромасите.

 

20 октомври 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube