Двете заповеди

Да възлюбиш Господа Бога твоего... Да възлюбиш ближнаго твоего...

От Марка 12: 30-31

Стремежът в живота на съществата не е нищо друго, освен подтик за проява на самия Живот. За да се прояви Разумният живот, са нужни обект и условия. Обектът и условията показват, че човек трябва да чувства вътрешно този стремеж.

Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“ Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено обект в любовта на момата е момъкът, обект на момъка е момата – и двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Но не излиза така; тогава момата започва да търси вината в момъка, а той – в момата. Раждат им се деца и те започват да мислят, че щастието ще дойде чрез децата им, но и тук се разочароват. Някой обича знанието, но като го придобие, пак се разочарова. Разочарованието се дължи на неразбиране на Любовта.

Сегашните хора не разбират Любовта нито по форма, нито по съдържание, нито по смисъл. Да се разбере една дума по форма, по съдържание и по смисъл, това значи тя да произведе известно действие върху човешкия ум, сърце и воля. Ако държите една ябълка в ръката си, вие ще имате частична представа за нея – каква е големината и формата й, какъв е цветът й, дали расте в България, или другаде. Обаче какъв вкус има ябълката и каква е нейната сила, вие не знаете. Има два вида ябълки: едните се раждат на Дървото за познаване на Доброто, а други – на дървото за познаване на злото; първите ще бъдат сладки или горчиви, а вторите – жестоки или милостиви. От човека и от случая зависи кое от двете качества ще се прояви. Плодовете на тези дървета са подобни на къщички от пясък, които децата си правят и развалят; като огладнеят, те отиват у дома си и казват на майка си: „Мамо, гладни сме, дай ни хляб“, след това пак излизат вън да правят и да развалят пясъчните си къщички. Майките им ги питат: „Къде бяхте?“ – „На работа.“ Такова е разбирането на сегашните хора за живота и така живеят – всеки ден строят къщи, уреждат градини и всеки ден ги развалят. Христос определя как трябва да възлюбим Бога и как – ближния си: Бога ще възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, ум и сила, а ближния си – като себе си.

Като се проследи пътят на човешкото развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи той минава едновременно през четири свята – през физическия, дето се развива тялото, през Сърдечния, т.е. през страстите и желанията, през Умствения, т.е. през света на мисълта. Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на Съзнателната душа, на човешкото его – когато човек съзнава, че е отделен индивид. Човешкото его наричаме още Тяло на Божествения Дух. Под сила разбираме човешката воля, висшата проява на човека. Четирите свята – физическият, Духовният, Умственият и Причинният, отговарят на четирите тела на човека. Най-познато от всички е физическото тяло, което се състои от три обвивки. Едната от тях е етерна, която излиза вън от физическото тяло на един-два сантиметра; през нея минават физическите сили – електричеството и магнетизмът. Както обличаме физическото си тяло с дебели или тънки дрехи, за да го предпазим от студ и горещина, така и етерната обвивка е здрава дреха на физическото тяло, която го предпазва от външни влияния. Етерната обвивка е свързана с друга, наречена астрална, която управлява страстите; тя предпазва човека например от гнева, от желанието му да отмъщава и др. Астралната обвивка е свързана с Астралния свят, наречен подсъзнателен; този свят е свързан с широкия Божествен свят, отдето черпи материали за съграждане на вътрешния или душевен живот на човека. Душата представлява истинският човек, който гради, твори и създава нещата. Както човек събира материали за съграждане на физическото си тяло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тяло.

Човек трябва да има къща не само за гости от физическия свят, но той се нуждае и от къща за приемане на Господа. За съграждане на физическата къща не са нужни само греди, тухли, врати и прозорци, но тя трябва да бъде красива, хигиенична и здрава. За съграждане на физическата къща е нужен план; на същото основание е нужен план и за съграждане на Духовната, т.е. Астралната и на Божествената къща. Ангелите дават план за тази къща. В този смисъл, страданията, които човек преживява, не са нищо друго, освен събаряне на старата му къща. Комисията, изпратена от Разумния свят, преглежда къщата, не я одобрява и дава разпореждане да се събори. Някои къщи се събарят до основи, а други – частично, според времената и условията. От векове насам хората постоянно градят и събарят, защото не знаят какъв е Божественият план и не могат да го приложат. Време е вече да се реализира Божественият план.

За съграждане на къщите си хората употребяват камъни, тухли, греди, дъски и други материали; за съграждане на тялото си те употребяват храна, вода, въздух и светлина – така съграждат телата си и хората, и животните. Опитите, които правят хората за съграждане на телата си, са резултат на човешкия Дух, а не на Божествения – защо? Защото работите на Бога са съвършени. Засега в света градят хората и Ангелите. И Ангелите правят грешки, но по-малко от хората. Когато казваме, че във всеки закон има изключения, разбираме работите на Ангелите, които не са направили точно изчисленията си. Малки са техните погрешки, но все пак създават изключения. За да се внесе обнова в световете, които хората създават, Христос им препоръчва Любов към Бога. Любовта на човека към Бога се обуславя от връзката му с Него – колкото по-правилна е връзката, толкова по-силна е Любовта.

Някои питат как можем да любим Бога, щом не сме Го видели. Питам: всичко, което човек обича, вижда ли го? Друг пък казва, че докато не чуе и не види нещата, не вярва. Всъщност човек вярва в неща, които нито е видял, нито е чул. Понякога човек обича нещо само когато го е пипнал. Как любят слепите? Слепият не вижда, но като пипне някой предмет, обиква го. Често Любовта на слепите е по-силна от тази на хората, които виждат. Всъщност кои хора са слепи и кои имат очи? Който обича да граби, вижда по-добре от другите; такъв човек трябва да ослепее, т.е. да обърне погледа си към Духовния свят. Христос казва: „Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли навън.“ С какво ще замести дясното си око? С пипане и чувстване.

Хората са нещастни понякога по причина на своето физическо гледане – те гледат външно нещата, а не упражняват чувстването, т.е. вътрешното си виждане. Например момък срещне някоя мома, хареса я външно и дава ход на чувствата си, без да познава душата й; не се минава много време, той се разочарова от нея и става нещастен. В такъв случай за предпочитане е да нямаш това око, което може да те съблазни. Ако пипнеш човека, ти ще го разбереш по-добре, отколкото ако го видиш. Пипането подразбира четене на писмото, което носи той – от писмото му ще познаеш всичко, което се крие в гънките на неговата душа.

За да разбереш човека, трябва да се вгледаш в чертите на лицето му – там е написано всичко. Иначе той може да се усмихва, да е любезен, а същевременно да ти мисли зло; друг някой може да е мрачен, затворен в себе си, но е готов всеки момент да ти направи някакво добро. Значи не е важно с какво мастило е написано писмото – с черно, синьо или червено, важно е съдържанието му. Момата и момъкът могат да напишат едно писмо с хубаво мастило, на красив, цветист език, а по съдържание да е хапливо. Има красиви хора, които хапят; има грозни, които милват. В лицето на такъв красив е изписана алчност, егоизъм, користолюбие и др. Като развивате зрението, слуха и другите си сетива, работете и върху вътрешните качества, например върху чувствителността. Чувствителният може с едно докосване до ръката на човека да познае добър ли е, или не. Като се докосне до ръката на някой красив, но лош човек, той изпитва неприятно чувство, като че ли се е докоснал до мечка. Христос казва: „Няма нищо скрито в света, което да не се открие.“ Наистина, ако чувствителният затвори очите си и се докосне до ръката на някого, може веднага да каже добър ли е, или лош. Нещата са скрити дотогава, докато не виждаме и не разбираме.

Следователно, когато се казва, че трябва да любим Бога и ближния си, това значи да прогледнем и да изменим живота си, да влезем в новите условия. Това е естествен стремеж на човешката душа – всеки човек иска да бъде здрав, красив, разумен, а това се постига само при условията на Новия живот. Помнете: здравето на човека произтича от волята му, щастието – от неговия ум, а блаженството – от душата. Каквато е волята, такова ще бъде и здравето ни; какъвто е умът, такова ще бъде и щастието ни; каквато е душата, такова ще бъде и блаженството ни. Това не са форми, не са празни думи, но реални неща, които можем да приложим и в сегашния си живот. Като градим къща, даваме й съответен стил; на училището даваме съответен стил, а не като на болница. Христос определя колко елемента вземат участие в съграждане на човешкото тяло: ум, сърце, душа и сила, т.е. воля. Не можеш да любиш Господа само със сърцето или само с душата, или само с ума си, или само с волята си – трябва да Го любиш заедно с четирите елемента. Чрез Любовта човек постепенно организира силите си: първо ще организира сърцето си, а после – ума и душата. Когато се организира душата, казваме, че човек оживява. В Духовния свят представят човека във вид на жива къща, която говори и се движи.

Трима майстори – скулптор, художник и маг – се сдружили да направят една обща работа. Скулпторът взел един камък, издялал го и от него изваял човек; художникът взел четката си и му турил цветове, които го оживили; магът му вдъхнал живот и статуята станала жив човек, който почнал да говори. Не става ли същото и в Живата Природа? От органичната и неорганичната материя Великият скулптор изработва човека с неговите външни и вътрешни удове; с четката си Великият художник внася багрилните вещества – червените кръвни телца, и най-после дохожда Великият маг, който му вдъхва дихание на Живот и той става жива душа.

Физическият свят, в който живеем, е неорганизиран, но трябва да се организира – как? Чрез Любовта. Затова е казано, че човек трябва да люби Бога – без Любов към Бога няма Живот. Това виждаме в младата мома и младия момък: като се оженят, първата им работа е да си направят къща – защо им е нужна къща? За детето, което ще дойде – детето е техният Бог. Следователно от Любов към детето те си строят къща.

Някои хора не си правят къщи; в това отношение те приличат на птички, които не си правят гнезда, но снасят яйцата си или в чужди гнезда, или в дупките на дърветата – никой не им иска наем, затова те са безгрижни; тяхното положение не е като на онези хора, които плащат стотици лева наем за една обикновена стая, подобна на дупка. И това правят съвременните културни хора на XX век! Живееш в една такава дупка две-три години и след това носиш последствията на този затвор. И като излезеш от него, благодариш, че си се освободил от хазaите; и хазaите благодарят, че са се освободили от наемателите си. Лесно се освобождава човек от външните си наематели, но какво ще прави, когато дойде детенцето им, техният вътрешен наемател? То плаче всяка нощ, налага се, иска това-онова, а майката не може да спи, не е свободна да си легне. Детето плаче и като не може да го успокои, тя събужда бащата – и той да се занимава малко с него; бащата казва, че това не е негова работа – майката е длъжна да гледа детето си. Това не е Любов към Бога, това е неразбиране на великия Божи закон. Защо плаче детето? Защото вижда, че се излъгало; то казва: „Няма Любов в този свят – много платих, малко получих.“ Обаче майката го взема в ръцете си, окъпва го, нахранва го и като задоволи нуждите му, то се успокоява и казва: „Сега съм доволен, има смисъл животът.“

Човек има наематели и вътре в себе си, които го правят недоволен. Днес жената е недоволна, не й се живее – мъжът й купи нещо, залъже я; утре мъжът е недоволен – жената му направи баница, задоволи го; обаче това са залъгалки, с които хората временно се успокояват. Недоволството не трябва да се залъгва, а трябва да се възпита – това се постига чрез прилагане на Любовта. Ние трябва да възлюбим Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Ако сърцето не работи, и душата няма да работи; ако умът не работи, и волята няма да работи – това е вътрешната връзка между силите в човека, чрез които той се възпитава. Да възпиташ един човек, това значи да го поставиш в Правия път на Живота, да може сам той да работи.

Хората се възпитават и самовъзпитават, но нямат резултати – защо? Защото са започнали да работят първо със сърцето си, после – с ума си, а са пренебрегнали душата си. В това именно се заключава погрешката на сегашния век – сегашните хора не са минали през еволюцията на душата си, а само през еволюцията на ума и на сърцето си. Тази е причината, поради която хората са недоволни. Не можете да прескочите едно или няколко стъпала, за да стигнете по-скоро върха. Който мисли, че с прескачане на стъпалата ще стигне по-скоро върха, той прилича на философи, които изнасят криви заключения за Живота.

Един философ обичал да се излежава под сенките на дърветата и да размишлява. Един ден легнал под едно дърво, облегнал се и заспал дълбок сън. Като се събудил, било вече тъмно, смрачило се. Той си казал: „Чудно нещо, колко скоро се мръкна! Едно време летните дни бяха по-дълги.“ Друг философ легнал под една круша да си почине и да размишлява върху живота. Това било през един топъл есенен ден. Както размишлявал, вдигнал очите си към дървото и видял, че на него имало круши. Сега започнал да мисли: „Каква голяма несъобразност има в Природата – тази круша е толкова голяма, а плодовете й са малки; тиквата пък е малко растение с големи плодове. Не можа ли Бог да направи точно обратното: на крушата да даде големи плодове, а на тиквата – малки?“ Като размишлявал върху този въпрос, унесъл се и заспал. За да му даде добър урок и да го освободи от кривото заключение, Бог изпратил силен вятър, който раздвижил клоните на крушата и свалил няколко плода на земята. Една круша паднала точно на носа на философа и го разкървавила. Той се стреснал, пипнал носа си и видял кръв. Веднага се сетил за своето криво заключение и казал: „Благодаря, Господи, че крушата няма големи плодове като тиквата. Ако една малка круша можа да разкървави носа ми, какво щеше да стане с мен, ако върху главата ми беше паднала една тиква?“

И сегашните хора разсъждават като този философ – те седят под крушата и си казват: „Защо Господ е турил на нашето дърво такива малки плодове?“ Ако Господ беше турил тиква на това дърво, главата ти щеше да пострада – колкото по-малки са плодовете на вашата круша, толкова по-добре за вас. Вие имате много желания, без да подозирате, че те са взривни вещества. Благодарете и за малките желания, защото Божественият живот започва с малки величини – реализирате ли малките желания, те стават господари на големите.

Като се стремял да реализира големите си желания, човек прескочил едно стъпало от стълбата на развитието си, поради което днес егоизмът, гордостта, алчността са взели надмощие в него. Някой мисли, че знае много; ако знае много, защо не се освободи от смъртта? Ще възразите, че като се е родил, човек непременно трябва да умре – това е вярно, но не в абсолютен смисъл. Къща, която е съградена само върху четири кола, непременно ще се събори, но не е така с къщата, която е построена на здрава основа. Същото виждаме и в Природата: растения, които имат слаби коренчета и клончета, лесно изсъхват, обаче онези растения, които имат здрави, дебели корени, издържат на големи бури и ветрове, те се отличават с дълъг живот. Идеалистите пренебрегват материалния живот и казват, че човек не трябва да пуска корените си дълбоко в материята. Напротив, ще слизаш дълбоко в материята, за да извлечеш онези материали, от които ще се ползваш в бъдеще. Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова по-големи страдания има и толкова по-големи опитности и поука извлича.

Съвременните хора се връщат сега към еволюцията на душата, към степента, която са прескочили. В бъдеще ще минат през еволюцията на Силата. Казано е, че Царството Божие не е съградено върху ума или върху сърцето, но върху Силата. Ние трябва да любим човека дотолкова, доколкото нашият ум, нашата душа, нашето сърце и нашата сила представляват обект на Любовта. Любовта, за която хората говорят, се обуславя от материалните условия на живота – затова често някои казват, че не обичат хората. За тях това е естествено – те обичат, за да вземат нещо. Кой ще седне под някоя суха круша? Крушата, под която ще седнеш, трябва да има не само листа, но и плодове. Кого не обичат? Който няма листа и плодове на дървото си. Такъв човек наричат демагнетизиран, той е изчерпан, няма какво да даде; той минава за лош, за неразбран човек, но и другите, които не го разбират, не се различават много от него. Всеки се оплаква, че не го разбират, но и той не разбира хората. Не е лесно да разбереш човека. – „Да се обичаме!“ – И това не е лесно. Обаче колкото е мъчно да обичаш човека, толкова е лесно да го обичаш. Ако дадеш на човека нещо от своя ум, от своето сърце, от своята душа и сила, той непременно ще те обича. Затова Бог казва, че трябва да Го любим, за да получим нещо от Него. Той казва: „Късайте от плодовете на Дървото на Живота, за да бъдете силни, да проявите Любовта, Правдата, милосърдието, кротостта и въздържанието.“ Само така човек може да прояви характер, само така може да кали волята си. Който има силна воля, той е кротък и смирен. Ще кажете, че не искате да бъдете кротък като овца. Овцата не е кротка – тя има мекота, а не кротост. Големи усилия е проявила овцата, докато стане овца; тя някога е била вълк, и после е станала овца. Който иска да придобие мекота, Любов, да се храни с овче месо; щом придобие тези качества, повече не се нуждае от такова месо.

Човек трябва да знае каква храна е нужна за развитието на ума, на сърцето и на волята му. Бъдещата наука ще посочи пътя на човека и в това отношение. Колкото по-здрава къща иска да си направи човек, толкова по-здрав материал избира. Същото се отнася и до тялото: храната, която употребявате, трябва да бъде здрава, чиста, доброкачествена – от храната зависи здравето на човека. Всяка храна трябва да отговаря на развитието на човека. Според степента на умственото и духовното си развитие, някои се хранят с месо, други – с растителна храна, а трети – с плодове. Важно е да знае човек как да се храни. Когато дойде до еволюцията на душата, човек ще се храни с плодове. До това време той ще употребява месо или растителна храна и ще отговаря за всяко насилие, направено върху живите същества. В книгата на Живота се пише за всеки човек колко птици, колко дивеч, колко говеждо месо е изял през всичките години на съществуването си на Земята като в пансион, и ще го заставят да плаща.

Страданията на съвременните хора се дължат именно на преяждането и на безразборното хранене. Майката на човечеството – Ева, се осмели да яде само един път без позволение от забранения плод и скъпо плати за това ядене. Осем хиляди години се изминаха, откак тя яде от плода на дървото за познаване на Доброто и на злото, но и до днес още не е изплатен този обяд. Змията й казваше: „Ако ядеш от този плод, ще научиш всички тайни в света и ще станеш като Бога.“ Тя не стана като Бога, но научи много тайни. Обаче и до днес още плаща за знанието, което научи преждевременно. Желая всички хора да докажат с Живота си, че могат да не грешат като Ева – това значи, че са научили урока си и са изправили погрешката на Ева.

Казано е да възлюбиш Бога с всичкия си ум – с това се подчертава, че човек трябва да люби Бога и с мисълта си. Достатъчно е да отправиш ума си в Умствения свят, за да възприемеш онези сили, чрез които можеш да любиш Бога. Може ли умът ти да разбере законите на Умствения свят, ти ставаш творец – само така човек може да изработи характер в себе си. Следователно, ако искаш да бъдеш здрав, волята ти трябва да бъде свързана със сърцето ти; за да бъдеш умен, волята ти трябва да бъде свързана с твоя ум; за да имаш правилни отношения към всички хора, волята ти трябва да бъде свързана с твоята душа; за да имаш устойчива и силна воля, душата ти трябва да бъде свързана с Божествения Дух.

Правете всеки ден опити, за да видите обичате ли Бога с ума, с душата, със сърцето и със силата си. Как ще направите опита? Представете си, че искате да направите добро на някого; ще се стремите в Доброто да участват и четирите елемента – умът, сърцето, волята и душата. Онзи, на когото ще направите Доброто, е обект; начинът, по който ще направите Доброто, трябва да включва силите на ума, на сърцето, на душата и на волята. Така направено, то е Божествено добро, т.е. вие сте се свързали със сърцето, с ума, с душата и със силата на Бога. Мислете за Него като за Абсолютна реалност. Като се свържете с Бога, за момент Той може да ви вземе в Своя свят, за да видите и разберете какво значи Любов. Опасно е да влезете в този свят, защото не бихте желали да се върнете обратно на Земята – затова Божественият свят е затворен за хората. Когато бъдат готови, и този свят ще се отвори за тях, както днес е отворен физическият свят.

„Да възлюбиш ближния си като себе си“ – втората важна заповед. Не се казва да възлюбиш слабия, но ближния си. Кой е твоят ближен? Всеки страдащ, когото срещнеш на пътя си. Да го възлюбиш, това значи да го свържеш с ума, със сърцето, с душата и със силата на Бога. Радвайте се, че сте връзка между Бога и вашия ближен. Само така вие ще изправите погрешките си към него: някога сте го обидили, съблазнили или спънали в развитието му; страданията на вашия ближен са условия, които благоприятстват за свързването му с Бога – вие пък ще послужите за посредник. Все трябва някой да ви подаде ръка, за да ви извади от водата, в която се давите. Без страдания човек не може да намери Бога. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че пожертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него.“

„Да възлюбиш Господа, да възлюбиш ближния си“ – това са две заповеди, които имат и научно, и практическо значение за човека. Как вие схващате тези заповеди, не е важно – важно е да любите. Щом любите, Бог ще изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Тогава няма да се питате защо трябва да любите Бога и ближния си.

Какво ще стане с вас, ако само себе си обичате? Когото срещнете, все за себе си ще говорите; ще дойде ден, когато близките ви ще престанат да ви посещават. Не само това, но който не е съгласен с вашето мнение, ще го налагате на общо основание и тогава всеки ще бяга от вас. Какъв смисъл има да посещавате човек, който в края на краищата ще ви набие? Вие ще го помните и на този, и на онзи свят. Както се помни човек със злото, което ви е направил, така се помни и с Доброто, и с Любовта си към вас.

Христос се е изявил на света именно чрез закона на Любовта. Приложете и вие Любовта, за да се изявите на своя ближен. Не е важно да знаете какво представлява Любовта, важно е да я приложите. Вие се ползвате от слънчевата светлина и топлина, без да знаете какво представлява Слънцето, от какви елементи е съставено и т.н. Истинското Знание се заключава в Любовта. Какъв смисъл има многото знание, ако мъжът бие жена си? Много знае той, но не знае как да въздържа ръката си. И жената ходи на черква, слуша духовни проповеди, но като се върне у дома си, все ще набие едно от децата. Ако я питат защо го бие, ще каже, че иска да му намести ума или да го накара да прояви любовта си.

Всички хора се питат отде идат страданията. Лесно се отговаря на този въпрос: страданията идат или от мъжете, или от жените, т.е. или от ума на човека, или от сърцето му. Един българин имал голяма слабост към виното, всякога бил пиян – каквото печелил, все на кръчмаря давал. Един ден жена му го дочакала пред вратата с тояга в ръка (тя била здрава, силна българка), ударила го силно по ръката и я счупила. След това му помогнала да влезе вкъщи и го попитала:

– Ще пиеш ли пак?

– Повече няма да пия.

На другия ден отишъл при един чаръкчия да му намести счупената ръка. Той го запитал:

– Как стана, че счупи ръката си?

– Остави се, лошо паднах от коня.

Тоягата го направила трезвен. Тази тояга играе в ръцете на родители, на учители, на началници, на министри и помага на хората да изтрезняват. Да изтрезнее човек, това значи да престане да греши.

Природата си служи с друг метод – със смъртта. Когато иска да накара човека да не греши, тя праща смъртта – като го бутне с ръката си, човек умира. Турят го по гръб, скръстват ръцете му и го носят на онзи свят. Скръстените ръце показват покаяние – човек се разкайва и казва, че няма повече да греши. Някои хора, като умират, обръщат се с гърба нагоре – срам ги е да гледат Бога. Смъртта учи човека да живее по ум, по сърце, по душа и по воля. Като мине през зоната на смъртта, той все ще научи нещо. В първо време той се обезсърчава, но после силите на ума, на душата и на волята му идат на помощ и той се насърчава.

Какво трябва да се прави днес, за да може човек да преодолява мъчнотиите в живота си? Единственото спасение е в прилагането на Христовото учение. Като прилага, човек дохожда до познаване на себе си – така той разбира с какъв капитал разполага и какво му липсва. Христовото учение дава методи за справяне с отрицателните сили в себе си. Например омразата, завистта са отрицателни сили, които тровят човешкия организъм. Достатъчно е да погледнете в спектроскопа, за да познаете какви елементи или съединения наблюдавате чрез него – по светлите и тъмни линии в спектъра познавате присъствието на известни елементи. По същия начин достатъчно е да погледнете линиите и силите, които действат в ума, сърцето, душата и волята на човека, за да познаете какви чувства, мисли и желания го стимулират. Страданията на човека показват степента на дисхармонията между елементите ум, сърце, душа и воля. Щом се премахне дисхармонията, и страданията изчезват. Както водата в Природата играе важна роля за живота на организмите – растения, животни и хора, така и навлизането на човека по-дълбоко в гъстата материя на живота води към израждане. Водата е потребна за организмите в определено количество; увеличи ли се количеството й, те се удавят. Пазете се и вие да не се удавите в Живота.

Христос казва на учениците си: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Хората се питат: „Кой Бог трябва да възлюбим?“ – Видимия. Обаче както майката е невидима за детето, докато е още в утробата й, така за много хора Бог е невидим и непознат – те са още в утробата на Бога, не са излезли от Него. Като излязат вън от Него, ще Го виждат, без да Го познават; много време ще трябва да мине, за да Го виждат и познават. Който казва, че е видял Бога и Го познава, той е роден вече, стъпил е на краката си, опитал е благостта и добротата на своята Майка. Той вярва в съществуването на Бога – и всички философи в света да го разубеждават, няма да успеят; той има такива опитности, които пред нищо не могат да се пренебрегнат. Например някой човек предсказва едно и също нещо десет пъти и десет пъти се случва точно така, както е предсказал. Ще кажете, че може да е някакво съвпадение – съгласен съм, и това се случва. Какво ще кажете, ако един човек предсказва някои неща деветстотин деветдесет и девет пъти, и няма нито едно изключение в предсказанията му? Не остава нищо друго, освен да ги приемете за верни и истинни. Бог говори на хората, и те казват това, което са чули от Него – казаното се сбъдва. Вярвате ли тогава в съществуването на Бога? Ще дойде ден, когато всички ще познават Господа – от малко до голямо. Тогава всички ще познават видимия Бог и няма да се съмняват в съществуването Му. Който се съмнява в Бога, той Го е изхвърлил от себе си.

Нова култура е нужна на сегашното човечество. Нов, разумен Мир е нужен на хората – Мир, който да промени лицата им, да смекчи и облагороди сърцата им, да внесе повече Светлина в умовете им. На много хора днес очите са жълти – защо? Черният дроб е разстроен. На много хора цветът на лицето им е черен – защо? Защото живеят в тъмнина, под големи сенки; при това положение те ще бъдат болни – опасни са сенките на големите дървета. Някой живее под сянката на дърво, чиито клони са израсли от парите, от милионите на света, и мисли, че може да бъде щастлив. Казвам: братко, ако мислиш, че с милионите на света ще бъдеш щастлив, знай, че и в десет живота не можеш да изкупиш греховете, които си направил с тези милиони. Помнете: спасението на човека се заключава в истинското творчество, в истинския градеж – това значи да съгради своето Астрално тяло, своето Умствено тяло и Тялото на своята душа. Няма ли връзка между ума, сърцето и душата, тялото започва да боледува; щом боледува тялото, Духът не може да се прояви. – „Как можем да градим?“ – Като възлюбите Господа с ума, със сърцето, с душата и със силата си, а ближния си – като себе си. Без Любов не може да градите.

Любовта носи материали, възможности и условия за градеж. Който се е научил да гради за себе си, ще гради и за ближния си. Като срещне някой страдащ, той няма да го нагруби, да го нарече глупак, но ще се спре да поработи малко върху неговата постройка. – „Ако е беден и няма средства, как ще му помогне?“ – За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи, сиромашия не съществува. Според мен, ако богатият не отваря сърцето и кесията си за бедни и страдащи, той сам е беден; ако сиромахът жертва всичко, което има, за благото на своя ближен, той е богат човек. Не е нужно да спасявате цял свят; посадете една ябълкова семка и я оставете – тя сама ще си работи, по-нататък има кой да работи за нея. Бъдете носители на Новото учение, за да станете проводници между хората и Ангелите, между Ангелите и Бога.

Какво трябва да правите, ако сърцето ви е стегнато и не се отваря? Ще се свържете със сърцето на Бога и ще се движите по Неговия пулс – тогава ще се освободите от болестите на сърцето. Много болести се дължат на сърцето, на нечистата кръв – например венерическите болести, живеницата, скрофулите и други се дължат все на сърцето. Както в бактериологичните институти за научни цели култивират различни бацили при специфични условия, така и в Природата има скрити сили, които са опасни за човешкия организъм. Със своето изопачено сърце човек се домогва именно до тези сили, влага ги в сърцето си и заразява не само своята кръв, но и кръвта на ред поколения след себе си – така се явяват опасни, неизлечими болести, които тровят кръвта на съвременното човечество. За да се освободи от това зло, човек трябва да възлюби Господа с всичкото си сърце, да употреби сърцето си за градеж на своето тяло, а същевременно да помага в градежа и на своя ближен. Който гради така, той е неуязвим за всички болести. Страдате ли от някаква опасна болест, не казвайте, че ви е сполетяло голямо нещастие, но кажете: „Благодаря Ти, Господи, че си решил да ме очистиш.“ От Божествено гледище микробите, бацилите са метли, с които Разумните същества чистят нечистите дворове и къщи на хората.

Дошло е време сегашните хора да приложат Божествената хигиена – тя изисква от всички нов, чист живот. Нека всички народи приложат тази хигиена и ще видят колко болести ще останат и колко смъртни случаи ще има – нека държат статистика и я сравнят с досегашната. Приложете новата хигиена след войната. Ще кажете, че тази хигиена е против науката; не само, че не е против науката, но тя включва цялата съвременна наука в себе си. Всъщност една наука, една хигиена съществува – тя е Божествената. Божествената медицина лекува сто на сто. Ако някоя медицина лекува болестите само десет на сто, тя не може да ви помогне. Природата сама лекува петдесет на сто, човек се лекува двадесет и пет на сто, значи за лекаря остава само двадесет и пет на сто. Ако и това не може да даде, къде остава неговата наука?

Ние не се обявяваме нито против науката, нито против религията, нито против държавата. Ние желаем и на науката, и на религията, и на държавата да станат по-големи, да си направят по-големи прозорци, за да влиза повече Светлина. Ние желаем хората да бъдат свободни, да нямат страх за бъдещето си. Ако една къща е слаба, няма защо да се страхувате – ще дойде комисия да я прегледа; щом не може да издържи, ще я съборят и ще съградят нова. Всяко събаряне подразбира нов градеж, нов опит. Всичко, което става в света, е за Добро. Като гради ново здание, човек разширява и ума, и сърцето, и душата си, за да възприеме повече от Божията Любов. Той ще се научи да работи, както е работил Бог и както днес още продължава да работи. Само при това положение човечеството може да разчита на възвишени и напреднали майки и бащи, на разумни и напреднали духовници, учители, съдии, управници и др.

Сегашните хора не вярват в съществуването на духове, т.е. на Духовния свят. Те искат да ги убедиш в съществуването на Бога. Щом не вярват в Него, не одобряват начина, по които светът е създаден, нека те станат богове поне за семейството си. Мъжът е едният бог, жената – вторият. Нека създават безсмъртни деца, нека поставят дома си на основа на щастието и го представят за образец на всички семейства. От две хиляди години насам Христос проповядва, но едва днес учението Му се възприема както трябва, а хората вече очакват резултати и се разочароват и обезверяват. Решавали ли сте съзнателно задачи на сърцето – да приложите Любовта в нейната пълнота? Опитвали ли сте да станете скулптори на себе си, да изваете такъв образ, който да отговоря на първичния, създаден по образ и подобие на Бога?

Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми.“ Тук думата грях означава тъмнина. Какво правят разумните хора, когато останат в тъмнина? За да не се блъскат в предметите, които са поставени на пътя им, те турят ръцете си напред, опипват околната обстановка – това са хора, които работят с душата си. Ето защо, когато попаднете в тъмнина, правете и вие същото – не въртете бастуна си на една и на друга страна, но опипвайте с него да няма някаква опасност пред вас. Използвайте днес вашия бастун да минете в по-високо положение, да станете човек-Ангел.

Правете опити да се свързвате със силите на Разумната Природа чрез ума, сърцето, душата и волята си. Така ще разберете живота на минералите, на растенията, на животните, на всички хора и ще се учите от всичко. Ако първият опит излезе несполучлив, направете втори, трети и т.н. Не се обезсърчавайте, защото Бог работи в света, във всяка жива душа – Той ги обединява. Той сам може да свърши работата си и без мен, но като ви говоря, аз ускорявам вашата еволюция. Това, което можете сами да постигнете в една година, с мен ще го постигнете в един ден. Каже ли някой, че не иска да учи, че няма нужда от Учител, той е в положението на животно – и животното си маха по цял ден опашката, за нищо не иска да знае. Но човек не трябва да спира на едно място; той трябва да учи – има нужда от Учител. И аз се уча да махам бастуна си по особен начин; и вас ще науча на това изкуство. Махайте бастуна си в посока на ума, на сърцето, на волята и на душата. Когато отивате в посока на сърцето си, ще движите бастуна си по права линия; когато вървите по посока на душата си, ще го движите в плоскост; когато вървите в посока на волята си, ще го движите в три измерения – в измеренията на куба; и най-после, вървите ли в посока на своята сила, ще го движите в центъра.

Тръгнете ли в едно направление, не се връщайте назад. Възприемете ли една Божествена идея, дайте й първо широчина или дължина, после – пространственост – широчина и дължина, след това – триизмерност – обем, и най-после, със силата на своя Дух вложете в нея съдържание и смисъл. Това значи да люби човек с ума, със сърцето, с душата и със силата си. Това е проповядвал Христос на учениците си – да се напълни душата им с Божествени идеи, с Божествено съдържание, което да ги повдигне.

Какво прави разумният човек, като срещне едно говедо, което свободно маха опашката си? Той не му проповядва, но го насочва там, дето има добра паша и чист извор. Всички хора са поставени при добри условия, на всички е показано къде има изобилна и доброкачествена храна и чиста вода, но малцина използват добрите условия. Повечето хора се отклоняват от пътя си и като умрат, близките им казват: „Умря горкият, но поне изпълни задълженията си като човек.“ – Нищо не е изпълнил той – градил и разрушавал, т.е. живял по стар начин. Новият живот подразбира нов начин на градене. Христос дава двете заповеди на съвременните хора, за да ги освободи от вечното разрушаване. Трябва ли в бъдеще човек да постъпва като скорпиона, който сам се отравя, ако не може да унищожи неприятеля си?

Желая на всички хора да се движат по права линия, по плоскост, по трите измерения и най-после да се слеят с Божествения център, в който се влива Божественото съдържание. Така трябва да се движат всички хора, за да съградят нови домове, нови църкви, нови училища.

Желая всеки човек да стане силен по ум, по сърце, по душа и по воля, за да използва силата си както за своето благо, така и за благото на своя ближен.

 

27 октомври 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube