Двата полюса

И тамо имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години.

От Йоанна 5: 5

Болест и здраве, това са два полюса на Живота или две различни състояния на човешкия Дух. Те се определят по приятните или неприятните състояния, които произвеждат в човека: здравето е приятно състояние, болестта – неприятно. Такива състояния съществуват във физическия, в Духовния и в Умствения свят на човека. Те се дължат на причини, които произлизат от противоположни сили. Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие и той ще бъде или здрав, или болен. Защо Бог създаде болестите? Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето Колективно съзнание.

Представете си, че някой седи на брега на една буйна река и тихо си припява; той наблюдава бързото течение на реката и се любува на пенливата й вода. По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й. Водата го повлича и си играе с него. Като не може да плува, нито да се бори с вълните, той започва да се моли на Господа и Го запитва:

– Защо допусна това, Господи? Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си?

– Ти защо влезе в реката?

– Исках да опитам каква сила имат вълните.

– Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река.

Следователно човек сам може да попадне по течението на водата, но може и друг някой да го тласне. Същият човек се е карал с някого и след това отива на реката да се успокои, но в това време към него се приближава онзи, с когото се карал, и го блъска в реката. Той търси причината отвън, а всъщност тя се крие в самия него. Ако не се карате с хората, няма да имате неприятели, които да ви създават мъчнотии. В единия и в другия случай човек сам е причина за своето нещастие.

Има и трета причина, която може да бутне човека във водата – вятърът или бурята. Вятърът представлява Умственият свят – значи третата причина за падането на човека в реката се крие в Умствения свят. В първия случай сам човек си е причина, във втория случай – неговият неприятел, а в третия случай – вятърът.

Мома или момък чете някаква философска книга, харесва принципите, които философът изнася, и желае да ги приложи в живота си. Щом пожелае това, изведнъж се вдига буря, която го завлича във водата. Човек трябва да бъде философ, в широк смисъл на думата, да прилага онези принципи, които са написани в него, а не да подражава на философите вън от себе си. Какво ще кажете тогава за философията на епикурейците? Права ли е тяхната философия, че, веднъж роден, човек трябва да използва всички блага на живота.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Как ще постигнат щастието, малцина мислят по това. А трябва да се мисли, да се разбере, че придобиването на щастието не е индивидуален, а колективен процес. В Природата е така – как е в Живота, вие ще кажете. На здраво тяло болна ръка не стои; и на болно тяло здрава ръка не стои. Ако тялото е здраво, и ръката ще бъде здрава; ако тялото е болно, и ръката е болна. Защо е така? Защото ръката е част от тялото. Болното и здравото тяло коренно се различават – по какво? По своите стремежи и по вибрациите на силите, които ги управляват. Силите, които действат в болния човек, разрушават, а в здравия – градят. Тези сили дават подтик към разширяване на ума и на сърцето. Много естествено – за да гради, човек трябва да разполага с място; колкото е по-голямо мястото, толкова по голяма къща може човек да съгради. Колкото повече плат има, толкова по-дълга и по-широка дреха може да се ушие. Значи всеки процес в човека, който съгражда и повдига, е процес на здраве, щастие, хармония и блаженство; всеки процес, който руши, причинява болезнени състояния, дисхармония и нещастия.

„Болен от тридесет и осем години.“ Този болен е страдал от безволие. Значи причината на болестта му била във волята, затова не могъл да движи ръцете и краката си, трябвало да дойде някой отвън, за да го пусне в къпалнята. Изобщо, причините на болестите се крият в Астралния свят, а последствията се изявяват във физическия свят. Затова именно хората се оплакват от болки в главата, в сърцето, в белия дроб, в стомаха и другаде. Който иска да се лекува, първо трябва да намери причината на заболяването си в Астралния свят – щом махне причината, болестта го напуска.

Сега да се спрем върху значението на някои числа, за да изтълкуваме числото 38. Числото 1, т.е. единицата е причина на нещата; двойката е условие, а тройката – резултат. Тези числа имат приложение и в химията: числото 1 е киселина, двойката е основа, а тройката – сол, която се получава при взаимодействието на киселина и основа. Тройката в числото 38 показва, че преди три прераждания този болен е бил на Земята, но е водил порочен живот и като последствие на неговия лош живот волята му се е парализирала. Числото 3 е в зависимост от числото 8, значи между числата 3, 5 и 8 има известно съотношение. Единицата е причина на нещата, двойката е условие, тройката – резултат; после иде втора категория числа, в които се повтаря същото: четворката е причина, петорката – условие, шесторката – резултат; трета категория: седморката е причина, осморката – условие, деветорката – резултат. Значи болният, който е лежал 38 години, е минал през двете категории: 1, 2, 3 – първата категория; 4, 5, 6 – втората категория; 7, 8, 9 – третата категория. Щом дошъл до третата, т.е. до последната категория, той влязъл в цикъл на лечението.

Такива категории различаваме и в човешкия живот. От първата до 7-годишната си възраст човек се развива главно физически, от 7 до 14 години той развива сърцето си, а от 14 до 21 – ума. Затова от окултно гледище хората се делят на три възрасти: едни от тях са на възраст от 1 до 7 години, други са на възраст от 7 до 14, а трети – от 14 до 21 години.

Ще кажете: „Как е възможно да сме на различни духовни възрасти, когато е казано за човека, че бил създаден по образ и подобие на Бога?“ За първия човек е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога, но що се отнася до хората, които населили Земята след грехопадението, въпросът е съвсем друг. Те не са на еднакъв уровен на развитие със своя пръв баща, следователно те са на различни физически и духовни възрасти. Същото можем да кажем и за детето, което прекарва цели девет месеца в утробата на майка си, докато се развие в човешка форма. От първия до деветия месец то е на различни възрасти и в различни форми: във форма на глист, на малка рибка, на малко жабче и най-после приема човешка форма и излиза на бял свят. Ако затворите човешкото съзнание в една риба, то ще живее като риба – цял ден ще плува във водата и ще мисли само за храна; ако го затворите във формата на птица, то ще живее и ще мисли като птицата. Виждате как лястовичката подскача от едно дърво на друго и казвате, че е безгрижна, весела – не е безгрижна тя. Подскача, наистина, хвърчи от клон на клон, но си търси храна. От зори до вечер все храна си търси и като задоволи глада си, спира се за момент на едно клонче, благодари на Бога и пак хвърка да си търси храна. Не правят ли същото учители, професори, адвокати, съдии, свещеници? Всички тичат, търсят работа, за да изкарат повече пари, да подобрите живота си. Вижте колко красноречиво говори адвокатът – колкото по-добре му платят, толкова по-красноречив става, защитава каузата на своя клиент. Ако му платят малко, красноречието му изчезва. Не е лошо това, но виждате, че навсякъде парите играят важна роля.

„Имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години.“ Числото 8 е най-строгият съдия в света. Съвременната култура минава тази година през същото число. На очите си имаме пак числото 8. През това число трябва да виждаме нещата. Който гледа, боледува; който вижда, всякога е здрав. Числото 38 означава големи противоречия. Като съберете цифрите му, получавате 11, което число у евреите е така фатално, както за нас е числото 13. Сборът от единиците в числото 11 представлява борба между Доброто и злото. Наистина, като се съберат мъж и жена да живеят заедно, те започват да се карат, да спорят, докато дойде числото 3 – детето, т.е. резултат. Ако детето е момиче, майката е доволна; ако е момче, бащата е доволен. Като се роди второто дете, числото 4, настъпва равновесие в дома. Четворката е спасително число – защо? Защото то представлява център, в който равновесието никога не се нарушава. За да се наруши равновесието, човек трябва да излезе от състоянието на покой и да влезе в движение. Докато е в течно състояние, водата е в покой, т.е. в равновесие; щом се нагрее, тя губи равновесието си и се превръща в пара – в този момент именно тя се използва за работа. Понеже болният, който лежеше при къпалнята, беше изгубил равновесието си, трябваше да дойде Христос, за да възстанови равновесието му с думите: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“

Христос казва на хората да вдигнат одъра си и да се изправят. Дяволът обаче всякога работи с противоположни методи – той съветва хората да лежат, да не стават от леглата си, за да не се простудят. Като види някой прав, той го бутне и го повали на земята; в това време той ще го обере и ще избяга. Като виждат противоречията в живота, хората се отегчават, искат да се освободят от тях. Божественият Живот е изправен, но човешкият не е. Ако се намирате пред водопад, зад който свири оркестър, ще чуете ли нещо от това, което свирят? Ако и в душата ви има подобен водопад, ще чуете ли нещо от нейната хармонична музика? Божествен е Животът на душата, но нищо не можете да разберете от него, защото пред нея има водопад, който бучи, вдига шум наоколо. Ще кажете, че и водопадът е необходим – необходим е, но когато изучава Божествения живот, човек трябва да бъде далеч от всякакви водопади. Влез в душата си, в хармонията на Живота, и ще видиш, че светът е оправен. Влез в някоя цветна или в някоя овощна градина, за да видиш каква красота, какви блага съществуват в Природата. Качи се на висок планински връх и оттам разглеждай величието на Природата.

Потърсете Христа, за да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърцето ви. Привидно хората са уравновесени, но наблюдавайте какво правят гладните, когато очакват да им сипят ядене – те седят с празните си чинии и само следят на кого по-рано сипват ядене и на кого повече дават. Докато задоволят глада си, в тях се забелязва вътрешно неспокойствие; щом се нахранят, те се успокояват, в тях настава мир и тишина. В това отношение храненето представлява метод за лекуване. По-добър метод от него няма, но трябва да се знае каква храна да се употребява и кога да се храни човек.

Например сега върлува испанската болест14; ако болният яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свят. Като лек против тази болест аз препоръчвам да се пие гореща вода и да се ядат варени картофи, по три-четири най-много. И при висока температура не е опасно да се ядат варени картофи – те намаляват температурата, действат благотворно върху мозъка, понеже съдържат мозъчен екстракт. Испанската болест се отразява вредно главно върху стомаха и белия дроб, разстройството на тези органи се отразява върху нервната система; за успокояването й лекарите препоръчват на болния да яде мозък. Защо тогава да не се употребяват варени картофи, които съдържат мозъчен екстракт? Те са готов естествен екстракт против испанската болест. Приложете този лек и ще се уверите в неговото действие. Всяко учение, което не се прилага, остава само теория.

Христос влезе в притвора на къпалнята, дето лежаха множество болни – къпалнята представлява света. Там е дохождал болният тридесет и осем години наред, за да влезе в къпалнята и да се окъпе, но други са го изпреварвали. Един Ангел слизал в къпалнята, за да раздвижи водата, а не да я размъти. Размътване става там, дето има утайки, примеси от неразтворими вещества. Христос представлява Духа, който дошъл в света да помогне на страдащите и вярващите, които Го очакват. И до днес още пред къпалнята стоят множество болни на различни възрасти, които очакват да слезе Ангелът от Небето и да раздвижи водата.

Аз не разглеждам болестите, както днес ги разглеждат, но ги вземам като състояния, които могат моментално да се изменят. Достатъчно е да поставите здрав човек в магнетичен сън и да му внушите, че е болен, за да се почувства наистина болен след събуждането си. По същия начин можете да поставите в магнетичен сън един болен и да му внушите, че е здрав – след събуждането си той ще се почувства съвършено здрав. Това направи Христос с болния от тридесет и осем години – Той му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Отде дойде тази сила в болния? Тя се криеше в него. Когато туряте дърва на огнището и с една клечка кибрит запалите голям огън, в кибритената клечка ли се крие енергията? В дървата. Кибритената клечка е само условие за проява на енергията. Значи има условия и причини вън от човека, които служат като подтик за проява на енергията, скрита в него.

Когато влезе в къпалнята, дето имаше множество болни, Христос спря вниманието си върху болния от тридесет и осем години – защо този болен Му обърна внимание? Защото числото 3 е символ на Сина, т.е. на Христа, а 8 – на Божествената майка. От Божествено гледище и двете числа са строги и взискателни. Тройката осмисля Живота, към който се стреми човешката душа, а осморката съдържа благоприятните условия, при които тя може да се развива сега и в бъдеще. Влезе ли в света, или в човешката душа, Божествената майка не съди, но постъпва строго, никого не извинява. Някой се извинява пред нея, че не може да направи това или онова; можеш да го направиш – стани, вземи одъра си и ходи! Одърът представлява къщата на човека, която е построил на чуждо място, дето с години стои и се кара със съседите си. Къщата е човешкото тяло. Ползвай се от своите условия за развитието си, не търси чуждите. Ако не си доволен от своето, и него ще изгубиш.

Трима братя получили голямо наследство от баща си, но не могли да го разделят, затова постоянно се карали. Един от тях бил евангелист, а другите – православни. Евангелистът се оженил и пожелал да разделят богатството си, но двамата не се съгласявали, искали да въртят търговия. Те му дали най-после двадесет хиляди лева, но той не приемал, искал да получи равен дял. Започнали да се съдят. От страх да не изгуби и това, което има, евангелистът преписал всичко на жена си, обаче един ден тя го изпъдила от къщата му. Като се намерил на пътя, той решил да отиде при братята си, за да се помирят. Двамата братя водели дела, въртели търговия, докато и те се опропастили. Помирили се най-после, но било вече късно – каквото имали, всичко изгубили.

И малкото се благославя, както голямото. Ако имаш в себе си условия за живот и за развитие, нищо друго не ти трябва. От баща си трябва да имаш само една клечка кибрит, чифт волове, рало и остен. Имаш ли това, нищо друго не ти трябва. Воловете представляват Живота, ралото – човешкото тяло, остенът – законите, които управляват света, а кибритената клечка – външната причина или подтика, който заставя силите да се проявят. Ще кажете, че не може без закони. Воловете не могат без закон, т.е. без остен, но защо е нужен остен за човека, който си знае работата. По отношение на човека остенът играе роля на символ.

„Там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години.“ Какво очаквал той пред къпалнята? Да слезе Ангелът, да раздвижи водата, за да влезе той пръв и да се окъпе. Движението на водата представлява идването на Новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Кои хора не са свободни днес? Които последваха Адама. Те именно обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във водата, за да се излекуват.

Ние не говорим за животните вън от човека, които имат своето велико предназначение; ние говорим за животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото в него. Всяко животно е символ на нещо. Например волът е символ на търпението, но той има рога, с които разрешава социалните въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трябва да се приближава до него; който се осмели да застане пред него, той го мушне в слабините и казва: „Когато аз паса трева или пия вода, ще стоиш далеч от мен.“ Като те бутне, ще научиш философията на вола, но не знаеш още философията на коня. Ако някой дойде близо до коня, особено когато яде, конят се дразни и рита с краката си – той казва: „Никой няма право да стои зад мен.“ Защо волът боде, а конят рита? Като научиш философията на коня, ще дойдеш до орела – и от него да научиш нещо. Той може да те сграбчи и да те понесе във въздуха – така орелът иска да каже: „Когато хвърча високо във въздуха, на никого не позволявам дa се движи под краката ми.“

Каква философия има в това да се пазиш от рогата на вола, от задните крака на коня и от краката на орела? Това са разсъжденията на Адамовите хора, които се индивидуализирали, поради което всеки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава – невъзможно е всеки да бъде щастлив само за себе си. Бог е създал материал и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човек не се противопоставя на Божественото, ще бъде, ако не блажен и щастлив, поне доволен. Ако внушиш една лоша мисъл в ума на своя ближен, все едно, че го мушкаш с рогата си. Така и волът мушка: когато се защитава, волът се обляга със задницата си на някое дърво и мушка с рогата си. Конят постъпва точно обратно: главата си обляга на дърво, а със задните си крака рита. Орелът пък сграбчва с краката си. Това са методи, с които си служат и хората. В тази борба се случва противникът да излезе по-силен и тогава причината ще пострада от последствието; понякога се случва обратното – последствието пострадва от причината.

Когато се борят причина и последствие, всякога се създават болезнени състояния. Какво става с топката, която се удря в твърда преграда? Отскача и се връща назад. Енергията, която се развива при удара, се превръща в топлина. Същото става и с човека: той е топка, която се засилва да извърши някаква работа. На пътя си среща препятствие, което го връща назад – той започва да се гневи, развива топлина, която не знае как и къде да пласира. Човек се гневи, когато се връща назад към своя стремеж. Така се връщат всички хора, които не вярват в съществуването на Бога – те стават гневни, раздразнителни, неспокойни.

Всички хора се страхуват за живота си. Всички се питат какво ще стане с тях и въпреки това всички знаят какво ще стане. Ще изгубите това, което имате днес, но тази загуба е всъщност печалба – ще се освободите от едно голямо бреме – от греха, т.е. от нечистата материя. Кое предпочитате – сто килограма товар на гърба си или един грам диамант в джоба си? Диаманта. За предпочитане е един грам злато в кръвта, отколкото десет милиона лева в джоба. Със злато в кръвта, което прави човека добър и благороден, можете да вършите подвизи и добри дела, а с парите ще създадете нещастия и на себе си, и на своите близки. Затова Христос казва на болния: „Вдигни одъра си и ходи, не лежи повече!“ Който има пари, лежи върху тях, не иска да стане и си казва: „Пари имам.“ Имаш пари, но и с тях си болен.

Един господин казваше: „Имам шейсет хиляди лева, осигурен съм вече – колкото време и да продължава войната, за нищо няма да мисля.“ Какво се случва с него? След двадесет и четири часа той внезапно умрял. Къде остана сигурността му? Това не е християнска философия, нито разбиране на живота.

„Събирайте съкровища за небето, дето нито молец ги изяжда, нито ръжда ги руши.“ Време е вече да работите за развиване на ума и на сърцето си, да възприемате чрез тях възвишени мисли и чувства, да извлечете и от най-големите страдания елементи, необходими за изтъкаване на здравото и ценно платно на Живота. – „Как ще постигнем това, чрез Обич ли?“ – Любовта и Обичта са условия за постигане на всички човешки желания. – „Тогава, да се обичаме!“ – Само българите ли трябва да се обичат? Любовта включва всички хора, всички живи същества на Земята.

Кой човек е българин? Който носи в себе си следните четири качества: честност, Справедливост, Разумност и Доброта. Който е честен, справедлив, умен и добър, той е и англичанин, и французин, и германец, и руснак, и сърбин, и грък, и т.н. Тъй щото, не е достатъчно да се обичате само като българи, но всички хора на Земята трябва да се обичате като братя. Всеки народ трябва да постави Любовта за основа на Живота и в нейно име да върши всичко. Ако Христос нямаше Любов в Себе Си, не би изцерил болния. С думите, които му каза, Той му предаде част от Своята енергия. Христос му каза: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ Одърът, на който болният лежал тридесет и осем години, представлява велика книга, в която са написани Божествените закони. Той лежал тридесет и осем години върху нея, без да я отвори, без да прочете нещо. Там е писано: „За да се излекува, човек трябва да стане и да ходи, т.е. да постави за основа на Живота си великите добродетели.“

Един търговец си купил една Библия, турил я под възглавницата си, дано търговията му върви добре. Цели двадесет години седяла Библията под възглавницата му, без да я отвори, да прочете какво пише в нея. Работите му, както и по-рано, не вървели добре. Недоволен от търговията си, един ден той се ядосал толкова много, че започнал да хвърля, да чупи каквото му попаднало под ръка. Спомнил си за Библията, на която много разчитал, махнал възглавницата, взел Библията, турил я направо в огъня и си казал: „Нека изгори, нищо не ми помогна – вместо да се подобри положението ми, повече се влоши.“ Той наблюдавал как гори Библията. Забелязал, че едно крайче от един лист не могло да изгори, и си казал: „Да видя какво пише на това листче.“ Той прочел: „Бог е Любов.“ – „Ще се опитам да приложа поне този стих – си казал търговецът, – за да разбера какво се крие в него.“ От този момент работите му започнали да се поправят...

И болният, когото Христос излекувал, лежал цели тридесет и осем години върху великата книга на Живота, без да разбере, че Бог е Любов. Думите „Стани, вземи одъра си и ходи“ означават: Стани, вземи Свещената книга и чети!

Направете опит с думите Бог е Любов, за да видите каква сила се крие в тях. Вложете тези думи в ума, в сърцето и във волята си и ще видите, че ако сте болен, ще оздравеете; ако досега само сте гледали, отсега нататък ще виждате; ако само сте чувствали, отсега нататък ще любите. Велика, мощна сила е Любовта, но трябва да знаете как да я приложите. Това каза Христос на болния, който лежал тридесет и осем години. Той разбра, че смисълът и силата на Живота се крие в Любовта, и скочи от леглото си. Божият Дух и Синът носят в Себе Си всички възможности и условия за Живот. С други думи казано, Любовта и Мъдростта носят всички условия и възможности за развитието и повдигането на човешката душа. Следователно, който е болен, нека стане в името на Първата Причина на нещата – Любовта, да вдигне одъра си и да започне да чете от книгата на Мъдростта, върху която е лежал тридесет и осем години, и да тръгне да ходи. От две хиляди години насам хората четат тази книга, но очакват да слезе Христос от Небето, придружен с Ангели, и Той да им нареди работите. Ще дойде Христос, но чрез вашите умове и сърца – това е Христос, това са Ангелите.

Какво трябва да прави човек? Да прибави единица към числата 3+8. Ще се получи 12 – число, което показва орбитата, по която човек се движи. И Земята, за да се премести от една сфера в друга, минава през дванадесетте зодии. И Слънцето има свои зодии, но за преминаването през всяка една са нужни 21 години; всяка слънчева година пък се равнява на 25 000 наши години. Според зодиите на Слънцето, ние сме в последната. Откак е влязла Земята в тази зодия, са изминали 145 000 години, остават още 2008 години, за да излезе от тази зодия. Тогава Земята ще влезе в зодията на планетите и хората ще престанат да се бият. След 2008 години ще проверите истинността на думите ми.

В древните окултни или мистични школи са давали на учениците по една тайнствена кутийка. Пружината, отдето се отваряла кутийката, била така майсторски скрита, че само напредналите ученици са я намирали. Който намери пружината, отваря кутийката и вижда вътре златно яйце, на което били написани имената на дванадесетте богове, които работят в Природата – те представляват дванадесет природни сили, които управляват и ръководят всички живи същества.

Христос каза на болния: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ – това значи: Вземи тази кутийка, намери пружинката й и тръгни по света да прилагаш наученото. Смисълът на Живота се крие в числото 38 – в Сина и в Духа. Това е проповядвал Христос на евреите с цел да се превърнат в израилтяни, т.е. от гъсеници в пеперуди. Всички сегашни хора са евреи, а трябва да станат израилтяни, да придобият четирите качества – честност, Справедливост, Доброта и Разумност. Доста сте гризали листа. Каква философия има в гризането на листата? Всички спорят кой повече листа изял: един казва, че изял двеста листа, друг – триста, трети – четиристотин, и т.н. Гризането на листата не разрешава въпросите, нито обяснява смисъла на Живота. Ако човек не разбере смисъла на земния живот, как ще разбере на Небесния? Какво ще прави, като отиде на Небето? Ще започне да изчислява колко кокошки, пуйки, агънца, прасета, плодове е изял на Земята – това не е наука. За тази наука ще го изпъдят от Небето, както човек, който не изпълнява задълженията към душата си. Такъв човек сам разрушава Живота си.

Христос хлопа вече на всички къщи – готови ли сте да Го приемете? Като влезе, Той ще ви запита: „Искаш ли да оздравееш?“ – „Искам, Господи, но няма кой да ме тури в къпалнята.“ Христос ще му каже: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“ – това значи: Бъди честен, добър, умен и справедлив! Който носи тези качества в себе си, той ще вдигне одъра си и ще тръгне сам за дома си.

Като разглеждате човешкото лице, виждате, че Бог е написал числото 38 на него. Осморката са човешките очи, а тройката – носът с двете ноздри. Очите и носът представляват Ангелският свят, ушите и челото – Божественият свят, а устата – човешкият. Значи да чувстваш и да вкусваш, това е човешко; да се възприема благоуханието на нещата, това е достояние на Ангелите, а виждането и слушането е достояние на Съществата от Божествения свят. Осморката и тройката представляват виждането и слушането, т.е. очите и ушите, или числото 38; носът, единицата е Христос, който казва на болния да мисли, за да не греши повече.

Кога ще започнат хората да мислят правилно? Когато влезе Христос в тях, т.е. когато придобият Любовта. Наистина, докато не е влюбен, младият момък си позволява понякога да пие, да пуши – живее нашироко; щом се влюби, той се отказва от пиене, от пушене – каквото каже възлюбената му, той е готов всичко да изпълни. Всички се питат какво стана с този момък, че се измени изведнъж? Много просто, неговият Христос е дошъл. И с момата става такава промяна: докато не се е влюбила, тя е нервна, сприхава, кара се с братята и сестрите си, не слуша родителите си; щом се влюби, тя става тиха, спокойна, работлива, с никого не се кара. Защо се измени тази мома? Нейният Христос е дошъл.

Христос ще дойде за всеки човек на своето време. Чрез кого ще дойде, не е важно. Може да дойде чрез някое дете, чрез някоя жена или чрез някой мъж – важно е да внесе подтик в душата ви, да се стремите към Доброто, да развивате своите добродетели и способности. От това гледище не презирайте никого, защото не знаете чрез кого ще ви се открият тайните на Живота. Когато дойде Христос между хората, Той ще разкрие Живота, Той ще оживи и одухотвори цялата Природа, която ще оживее и ще ни проговори. Ние ще възкръснем и тя ще възкръсне заедно с нас. Тогава и животните, и растенията ще проговорят.

Ще се запитате какво отношение имат тези неща към вас. Какво отношение има болният от тридесет и осем години към вас? Аз говоря за болестта като за временно състояние. Здравето е постоянно явление в човешкия Живот, то е нагласяване на силите в човешкия организъм, а болестта е сянка на Живота. Цигуларят свири само на здрава, добре нагласена цигулка. И Духът се проявява само чрез онзи, на когото умът, сърцето и волята са здрави и добре нагласени. Стремете се да придобиете здравето си още днес, в този живот. Не отлагайте нещата за друг живот – в днешния ден, в сегашния живот са вложени условията за вашето повдигане. Вложете в ума си мисълта да станете добри, честни, умни и справедливи, и ще станете такива. Каквото човек мисли и желае, такъв става. Обаче за това е нужно постоянство.

Една жена боледувала цели двадесет и осем години от припадъци. Тя излизала вечер от къщата си и отивала няколко километра далеч от града и там от умора припадала. Мъжът й имал търпение и постоянство да я следи всяка вечер в продължение на толкова години и да я връща вкъщи. След изтичане на двадесет и осмата година тя оздравяла напълно. Защо и вие да нямате търпението и постоянството на този мъж да носите в ума си вашите Добродетели двадесет и осем години, докато най-после се реализират? Който прояви това постоянство, той ще оздравее.

Числото 28 е епохално. Приложете постоянството си и не се страхувайте какво ще стане с вас. Днешните времена са много добри. – „Кал, дъжд, сняг има, ще развали новите ни дрехи и обувки.“ – Калта, дъждът и снегът са благоприятни условия за житото – плодородие ще има. И топлината разваля плодовете и храните, но същевременно тя носи Живот. И противоречията смущават човешкия ум, но чрез тях се калява волята. И страданията смущават сърцето, но те носят благословение за човека.

Сега е краят на века и ние влизаме вече в Новия живот. Какво ще стане с онези, които идат последни? И те ще влязат в Новия живот, но по-късно. Който излиза рано, рано пристига. Той ще запали свещта си да свети на онзи, който излиза вече от морето. Той напуска бурното море и следва онези, които са пред него. Видиш ли, че брат ти се дави, ще му подадеш ръката си да излезе навън. Както на тебе са подали ръка, така и ти ще подадеш ръката си на давещия се, за да го спасиш – това иска днес новата наука и култура от всички хора. Старата философия отстъпва вече мястото си на новата. Започнете да изучавате новата наука, азбуката на Новия живот. Започнете с буквата а и постепенно ще ви се откриват останалите букви.

Един млад българин отишъл да учи грънчарство. Той попаднал при добър майстор и стоял при него цели три години. През това време младежът научил как се меси глиненото тесто, как се приготвят грънците и как се пекат. На края на третата година той се почувствал майстор в изкуството почти като господаря си и затова се осмелил да му каже: „Господарю, понеже научих вече занаята, моля те да ме произведеш майстор. Искам да работя свободно, да помисля и за себе си, време е вече да се задомя.“ Господарят му се съгласил, произвел го майстор и го пуснал на свобода. Младежът си купил нужните инструменти и материали, сам си построил пещта и започнал самостоятелна работа. Всичко вървяло добре, но като дошъл до печенето на грънците, останал изненадан, че всички грънци се пукали още в пещта. Разочарован от работата си, той отишъл при господаря си да го пита защо грънците му се пукали в пещта. Господарят му го погледнал и спокойно отговорил: „За да научиш и това последно изкуство, трябва да останеш при мен още три години.“ Работил той още толкова време при господаря си и какво забелязал? Преди да тури гърнето в пещта, господарят му духал в него и се чувал звукът ху. След изтичане на трите години майсторът казал: „Сега вече можеш да излезеш на самостоятелна работа, ще бъдеш добър майстор.“ Младежът благодарил на господаря си за последното изкуство, на което го научил, и казал: „Чудна работа, за едно ху, за едно духане в гърнето, трябваше да уча още три години!“

Сега и вие ще започнете с буквата а – ще духате във всички грънци, за да вложите Новия живот в себе си. Само така грънците ви няма да се пукат. Когато новороденото дете духне в гърнето на своя живот, то започва да живее; не духне ли, гърнето му се пука. Който може да изговори буквата а правилно, работите му се нареждат добре – той се радва на здрав ум, на здраво сърце и на силна воля; не може ли да изговори буквата а правилно, гърнето му се пука. Следователно Христовото учение се заключава именно в правилното изговаряне на буквата а. Това значи да владее човек изкуството да пече грънците си, без да се пукат. Всичко зависи от духането в гърнето: много пъти ще духаш, много пъти ще казваш ху, но в края на краищата грънците ви ще бъдат здрави. Много пъти ще грешите, но гърнето ви ще се кали. Най-после ще дойдете до положение да издържате и на най-големи бури и ветрове, на големи мъчнотии и изпитания – грънците ви ще оцелеят.

Изучавайте законите на числото 3 – на Христа, т.е. на вашия ум. Изучавайте законите на числото 8 –на Божествената майка, т.е. на вашата душа. Изучавайте законите и на единицата, на Духа, който е свързан с човешката воля. Само така човек може да бъде свободен. Следователно свободен е онзи, който може да превръща отрицателните сили в положителни. Свободен е онзи, който може да омеси глината, да направи от нея грънци и да ги опече, без да се пукат. Свободен е онзи, който може да изправи Живота си, а след това да помага на ближните си да изправят и те своя Живот. Това означава мисълта, която Христос е вложил в стиха: „Стани, вдигни одъра си и ходи!“

Желая още днес да дойде Христос между вас и да остане за вечни времена във вашите умове и сърца. Желая всички да бъдете честни, справедливи, умни и добри и да приложите тези качества в Живота си.

 

13 октомври 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube