Двамата братя

Възнегодуваха за двамата братя.

От Матея 20: 24

„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя.“ Важни думи в този стих са десетимата, двамата и глаголът негодувам. Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число.

Кои са двамата и кои – десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа, десетимата са останалите Христови ученици. Значи учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна, е важно самото действие, а от друга, числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа.

„Възнегодуваха за двамата братя.“ Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълковите семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот – като братя и сестри те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й – те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, за да образуват клоните, а бащата остава по средата като стъбло, за да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на Земята да слугуват, а не да господаруват.

Този закон изнесе Христос пред своите ученици. Значи между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение: те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим.“ Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха.

Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота – на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа – как? Казано ви е.

Ще кажете, че сте чували много проповеди. Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползва. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина.“ Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю.“ Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще“; дъщерята отговаря: „Чувам, мамо“ – тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете.

Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни – колкото хора, толкова разбирания. Всеки си има специфична програма как да нареди живота си – щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мен ли намерихте?“ Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството под стражар се разбира работник, т.е. човек, който е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство. На физическия свят това е невъзможно. Не си правете илюзии да мислите, че на Земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие.

Ако можете да видите картата на Земята преди милиони години, ще се почудите на голямата разлика, която съществува между тогавашната и сегашната Земя. Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните. Това показва, че и планините, и водите негодуват – и те се намират под закона на растенето. Да негодуваш, значи да растеш. Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви.

Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание. Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината – това показва, че съзнанието й продължава да се проявява; макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати; дойде друг отвън и го предизвиква. – „Не ме закачай, не отговарям за последствията!“ И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни. Това е неестествено негодуване – и без тези бомби ще те разберат какво искаш. Кажи, че искаш спокойствие, и хората ще те разберат.

„И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата.“ Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят; и умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания – лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце – останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и плащате за него – то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията: туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат; задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши. Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: „Не нося чужди неща.“ Следователно всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество.

Често чувате да казват, че това не трябва да се прави или онова не трябва да се прави. Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – „Не трябва да се пие.“ – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си – както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое не е?“ – Всяко чувство, което те огорчава, не е за теб; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за теб – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите: всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за теб; всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за теб.

Една муха се молила дълго време на Бога да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш каква красавица си.“ Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвала коронка да се хвали с нея пред света?

Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви. Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава. Днес повечето хора са изгубили коронката си. Да благодарят за това – човешката глава не се нуждае от коронка. Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата.

Колко крака има паякът? Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той – със задните си крака. Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек – ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си. Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паешко. Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата.

Следователно, ако негодуването ви се дължи на висшето съзнание у вас – от недоволство за вашите погрешки, за вашите лоши мисли и желания, то е естествено, в реда на нещата. Ако негодуването ви се дължи на факта, че нямате широко сърце и голям ум да привличате хората, да се ползвате от техните сили, това не е в реда на нещата – това негодуване води към зло. При това положение ще излезе вярна латинската поговорка: Homo hominis lupus est.10 Обаче вярна е още по-старата поговорка: Човек за човека е брат. Как стана това, че човекът, който беше брат за човека, се превърна във вълк? Характерно за вълка е това, че той си служи със зъбите и с краката. Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца – той може само да я надраска с ноктите си, но не и да я нападне.

Като влезете в света, между светски и религиозни хора ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове. В което религиозно общество влезете, навсякъде чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право.“ Питайте тези хора видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до теб – важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене; и това е важно, но по-важно за мен е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци. Ако го ушие тесен, да не ляга добре на тялото ми, всичките му теории пропадат. Какъв смисъл имат за мен обувките, направени от добър майстор, ако са грубо ушити и ми стягат? Носете широки, удобни за краката обувки – тесните обувки са като съвременните правила за живота, които ограничават и стесняват човека. Защо ви са тесни обувки, които правят мазоли на краката? Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки обувки, с които да се движите свободно и с разположение.

Христос се обръща към учениците си, говори им за десетимата и двамата, като им дава метод да минават от видимите към невидимите неща. Често хората негодуват, искат да се проявят, искат да видят Бога в себе си и вън от себе си. Това не е нужно. Приеми Бога в себе си, отвори сърцето си за Него и бъди доволен на всичко. Когато се грееш на Слънцето, трябва ли да го виждаш, трябва ли да знаеш колко е голямо? Обърни гърба си към Слънцето и остави лъчите му да проникват във всичките ти клетки, да внесат в теб разположение – това значи познаване на Слънцето. Човек познава Слънцето по действието на лъчите му върху неговия организъм. Как познавате човека? По енергиите, които изтичат от него; това се познава при ръкуването. Как се познават животните? Като се помирисват по носа и по опашката. Ако се разберат, те тръгват заедно, започват да си играят; ако не се разберат, хвърлят се едно върху друго и започват да се борят, да се мушкат с рогата си. Казвате, че воловете се бодат и мушкат с рогата си; право е, че воловете се мушкат, но понякога и хората се мушкат – колко рани съм превързвал от такива мушкания!

Мнозина се оплакват от живота си и казват, че не могат вече да търпят. Според мен хората още не са проявили търпение. Те носят мъчнотиите и страданията си по неволя, а не с търпение. Аз и до днес още изпитвам търпението си, искам да зная колко съм търпелив. Преди години дойде при мен един господин, който искал да ме види и да поговори върху някои важни въпроси. Казах му, че съм зает, да отложи разговорите си за друг път. – „Не мога да дойда втори път, трябват ми само пет минути?“ Щом е за малко, съгласих се да го приема. Той влезе в стаята ми и говори цели три часа непрекъснато – той говори, аз го слушам. Като свърши разговора си, стана да си отива. Аз му предложих да направим една разходка в градината. Този ден беше за мене матуритетен, държах матура по търпението.

И дяволът изпитва търпението на хората – той влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстанови разположението си дълго време и се мъчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. Понякога селяните се карат за нищо и никакво. Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор – цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето. Има ли нещо лошо в това, какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него – това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: „Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой?“ Няма ли право вашият слуга с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички – тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце. След това ще се яви въпросът в кой двор първо ще снесе яйцето – всеки иска да бъде пръв.

Всички хора се борят за първенство. В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си. При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, за да участват с присъствието си. Една от тях трябвало да поднесе букета на великия гост. Голям спор се повдигнал между дамите коя от тях да изберат. Понеже не дошли до някакво съгласие, те решили да пристъпят към гласуване. Като прегледали бюлетинките, въпросът пак останал неразрешен – защо? Получили се дванадесет различни бюлетинки – всяка дама гласувала за себе си. Голямо изкуство е да може човек чрез волята си да примири своя ум и своето сърце така, както Христос примири двамата си ученици – Заведеевите синове.

В разказа за двамата Христови ученици е интересно желанието на Заведеевата майка да настани двамата си синове на добро място: единият отдясно на Христа, а другият – отляво. Оттук виждаме многоженството на Духа – Той има няколко жени, т.е. няколко души. Странно е наистина един мъж да има много жени; странно е и една жена да има много мъже. Странно е, но фактът е налице. Едва ли ще срещнете днес мъж или жена, които по мисъл, по чувство или по желание поне да не са били многоженци или да са имали много мъже. Колко християни, мъже или жени, са запазили закона на Абсолютната чистота в мисли, в чувства и в желания? Ангелите живеят в този закон, но и човек може да го спази. Който има будно и чисто съзнание, живее в Абсолютна чистота и святост. Засега на Земята не съществува истинска женитба. Ако мъжете и жените живееха в пълно съгласие, светът щеше да се превърне в Рай.

Сегашните хора се женят, за да бъдат щастливи, но не постигат щастието, защото всеки иска да живее на гьрба на другия. Който е по-умен, играе ролята на паяка – той простира паяжината си, започва да ласкае другия, да му обещава златни кули, докато го привлече към паяжината си. След това се обръща другата страница на живота: започват да се разправят кой кого излъгал. Свекървата, от другата страна, е недоволна от снахата; мъжът се чуди как да ги примирява – ту на жена си говори, ту на майка си, за да има мир в дома. Като се родят деца, и те започват да се карат. Мъжът и жената представляват двамата ученици на Христа – Заведеевите синове, които се борят за първи места. Свекървата, синовете и дъщерите представляват десетимата, които негодуват за двамата. Какво става в края на краищата? Едни слизат надолу, други се качват, а дървото си расте. Следователно от нещастието Бог създава условия за бъдещото щастие. Като не могат да живеят стари и млади заедно, старите заставят младите да излязат вън, в друга къща, а те остават в старата. Пчелите постъпват точно обратно – младите остават в стария кошер, а старите излизат вън, в друг кошер.

Каквото и да правят хората, при сегашните разбирания невъзможно е да бъдат щастливи. Щастието подразбира нов живот, живот на Абсолютна чистота и святост. Сегашните хора не могат да бъдат щастливи, но трябва да владеят изкуството да правят тухли от калта, в която живеят, или като растенията да изсмукват хранителните сокове от нея и да ги превръщат в сладки плодове. Хората ядат сладките плодове и се възхищават от тях; наистина, те заслужават възхищение. Гледате едно плодно дърво: с години стои заровено в земята и всяка година дава сладки, вкусни плодове. То предлага плодовете си безкористно; едно иска от хората – да посаждат семената му в земята. Хората трябва да изучават безкористието от растенията, а не да мислят, че като са дали назаем някому хиляда лева с полица и с поръчители, че са им направили голяма услуга. След всичко това минават за благородни хора и се чудят защо светът не може да се поправи. Когато хората започнат да дават пари без полици и без поръчители, както правеха старите българи, когато всеки устоява на обещанието си, светът ще се поправи и негодуването ще изчезне. Светът ще се поправи, когато мъжете и жените издържат на своята Любов докрай, когато братята и сестрите се жертват едни за други.

„Възнегодуваха за двамата братя.“ Има право човек да негодува, но против злото. Ако някой сгреши пред вас, поправете погрешката му, без да негодувате. Преди няколко години отидох в дома на един познат адвокат. Там заварих един проповедник – събрали се двамата, пишат едно заявление, с което искат да дадат под съд един млад човек. Защо ще го дават под съд? Преди няколко месеца той взел от проповедника петдесет лева на заем и от адвоката – сто лева, с условие да им изпрати срещу тях брашно. Понеже не получили нито брашното, нито парите, решили да го дадат под съд. Още повече те чули, че младият човек взел по същия начин от няколко места пари на заем и се оженил. Като разбрах цялата работа, дадох петдесет лева на проповедника вместо младия човек; исках да дам и на адвоката стоте лева, но той не прие. Защо ще развалят работата на младия човек? В името на Христа платете дълга на своя ближен. Не е достатъчно само да проповядва човек, но той трябва да дава добър пример с живота си. Хората са преситени от проповеди, морализиране и знания, главите им са побелели от това. Те се нуждаят от добри дела, от знание, което е приложено, а не само от теории.

Какво означава бялата коса? Много знания и носене на голям товар. Като свали човек товара си, косата му почернява. Черната коса съдържа много сокове, затова в нея растат и трендафили, и тръни. Хора, които имат черна коса, са много енергични – и когато обичат, и когато мразят са резки, в тях липсва мекота. Когато косата побелява, човек губи енергията си; той казва: „Аз съм кротък човек.“ – Кротък си, защото нямаш енергия. Изкуство е да имаш черна коса и да бъдеш кротък, да не риташ; когато побелее косата ти, и да искаш да риташ, не можеш. Да риташ, това не значи негодуване – негодуването се изразява в две противоположни посоки – надолу и нагоре. Всяко негодуване завършва с примиряване на силите, които са го предизвикали. И в човека има вътрешно раздвояване, което се изразява в негодуване: искаш да направиш едно добро, но вътре в теб нещо ти казва да не правиш доброто. Ти се раздвояваш и след известна борба решаваш въпроса в един или в друг смисъл.

„Възнегодуваха за двамата братя.“ Ще кажете, че Заведеевите синове обичаха Христа, затова останалите ученици негодуваха. Защо обичаха те Христа? За да седнат един от лявата Му страна, а друг – от дясната. Така и дъщерята обича майка си, която я облича, дава й пари, грижи се за нея. Майката е дала на дъщеря си друго нещо, по-ценно от това – тялото й. Каже ли някой, че нищо не е получил от майка си и от баща си, той не говори истината. Много неща са дали родителите ви, но вие не оценявате най-важното, което имате. И след всичко това някой се осмелява да казва, че Бог не го обичал – и той не говори Истината. Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва, кой му е дал условия да се развива, кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля – какво повече искате? Трябва да минете през вечността, за да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – „Искам да Го видя, както виждам човека.“ – Виждал ли си човека, знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността й да се жертва. Външността на човека не е истинският човек; как е облечен, каква служба заема, как говори – това още не е човекът. Търсете човека в благородството, в мислите му и в жертвите, които прави не само за своето благо, но и за благото на своя ближен. Това се отнася както за отделния човек, така и за живота в семействата, обществата и народите. Сегашните хора живеят повече в съмнения и недоволство.

Често се говори за и против съществуването на Бога, но въпреки това всеки Го търси. Желателно е всеки да изнесе своите искания пред себе си, за да знае какъв е неговият Господ, когото той търси. Стремиш се към някакъв идеал, но трябва да знаеш какъв е той, за да можеш да го опишеш. Някоя мома търси съвършен момък, но не може да опише какви качества трябва да има той. Не можеш да искаш нещо съвършено, за което нямаш ясна представа. Някой търси хубава вода; щом търси такава вода, ще я намери, защото знае качествата й. Следователно, ако търсите Бога, когото познавате, ще Го намерите навсякъде. Който не Го познава, не може да Го намери – той се съмнява в съществуването Му и казва: „Ако Бог съществува, защо допуска войната?“

Един турчин от Варненско тръгнал за Добрич, там да продава череши. По целия път той вадил череши от колата и ги гълтал цели, с костилките им. Като стигнал в града, усетил голямо напрежение и болка в корема си. От преяждане коремът му се подул и трябвало да го оперират, за да изхвърлят костилките, които нагълтал. Ще кажете: „Защо Бог допусна тази операция?“ Кой всъщност е причина за операцията? Значи хората сами допуснаха войната, а Бог им прави операции, вади костилките на черешите от корема им. Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи.“

Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така – Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее, и обратно – ако момата напусне момъка, той не иска да живее. Така много хора са умирали и отново се съживявали.

Какво трябва да прави човек, за да не умира? Да стане слуга на себе си, а душата му – слуга на неговия Дух. Тогава майка ви и бащи ви ще ви дадат всичко, каквото желаете. – „Съществува ли душа?“ – Докато мисли и чувства, човек има душа. Щом има душа, има и съзнание; като изгуби съзнанието си, губи и душата си. Който има съзнание, прави разлика между Добро и зло, следователно той има и душа. Когато човек предпочита Доброто и отхвърля злото в себе си, душата му се проявява.

„Възнегодуваха за двамата братя.“ Негодуването минава от човек на човек като заразата. Родителите негодуват, че имат деца, а нямат средства да им дадат образование; после децата, синове и дъщери, негодуват, че родителите не им оставили никакво наследство; проповедници негодуват; учители негодуват и учениците им негодуват. Всички хора негодуват, че няма масло, захар, сирене. И без масло се живее. Ядене, приготвено без масло, е по-леко и се отразява добре на стомаха; турите ли масло с подправки – червен и черен пипер, стомахът лесно се разстройва. Простата и естествена храна представлява добрия живот на човека; пищната храна представлява лошият човешки живот.

Как и кога можем да подобрим живота си? Още сега. Щастието иде моментално, но условията за неговото идване се приготвят бавно. Влезе ли една Божествена мисъл в ума ви, моментално ставате щастливи, обаче дълго време се е минало, докато се приготвят условията за нейното приемане. Щом изгубите тази мисъл, моментално ставате нещастни. Стоиш на един мост тих и спокоен; в един момент изгубваш равновесието и полетяваш надясно или наляво. За да бъдеш щастлив, пази следните правила: отстрани всяко съмнение от себе си; вярвай в Господа, който живее в теб, и не Го търси вън от себе си; работете върху себе си и всеки ден прибавяйте по нещо ново към своята сграда; не мислете кой колко знае, колко е добър и свят – мислете за себе си, вие какво знаете и колко сте добър.

Ще кажете, че пророците и апостолите били много учени, много чисти и праведни. Който е дошъл на Земята, все е направил някаква погрешка, макар и малка. Но силата на великите хора се заключава в това, че виждат малките си погрешки големи, затова лесно ги изправят и изкупват. Има случаи, когато велики хора са посвещавали целия си живот за изправяне на една своя погрешка, с което са изработили велик характер. Често синове и дъщери очакват на богатството на родителите си – те се надяват да получат наследство, да оправят обърканите си сметки. Не очаквайте на богатство, което иде след смъртта на родителите ви; нека всеки се заеме за работа и да разчита на себе си. Христос не остави завещание на хората, пари назаем не им даде, но приготви условия за тяхното развитие.

Следователно, който иска да се развива, нека следва пътя, който Христос му сочи – този път води към истинско щастие. Той казва: „Имам лозе – който иска, нека дойде при Мене да работи.“ Хората не чуват думите на Христа и не ги възприемат. Те искат да имат пари, да се обличат с хубави, скъпи дрехи, за да обръщат внимание на всички. На Земята това е невъзможно – защо? Кал има. Днес е хубаво времето за няколко часа, но неочаквано завали дъжд и град, и от хубавите и скъпи дрехи няма да остане нищо – като се видите с окаляни и измокрени дрехи, ще изгубите разположението си. Човек трябва да придобие такова самообладание, че нищо да не е в състояние да развали настроението му; и всичко да изгуби, той трябва да остане тих и спокоен в себе си, да знае, че едно нещо не е изгубил – Господа. Всички живеят в Господа. Следователно дали мъж, или дете си изгубил, ще знаеш, че не са изгубени – те са в Господа и всякога можеш да ги намериш.

Днес всички хора се държат едни за други и не се пускат: жената се държи за мъжа, мъжът се държи за жената, децата – за родителите си. Те не знаят, че всички са в Господа, там живеят. Мъжът е срещал жена си много пъти на Земята и пак ще я срещне; и след хиляди години пак ще се срещнат. Във всеки човек има някаква Божествена проява и когато се отдалечи от теб, естествено е да тъжиш за него. Като видите един изсъхнал лист на земята, спрете се пред него и проследете какви мисли ще минат в главата ви; той е смирен, мълчалив, въздъхва в себе си и казва: „Едно време бях високо на дървото, но ето ме, вече съм паднал и изсъхнал.“ Вие трябва да го успокоите и да му отговорите: „Нищо, след няколко месеца ще се качиш пак на дървото, млад, зелен и жизнерадостен.“ Бог казва: „Смирените ще въздигна, а гордите и високомерните ще смиря“ – същият закон се отнася и до човека. Кажат ли, че някой е грешник, аз го насърчавам: „Не се безпокой, догодина ще се качиш на дървото, ще се развеселиш и млад ще станеш.“

Бог благоволи повече към грешника, който се разкайва, отколкото към праведния, който се въздига и гордее. Да насърчиш обезсърчения и падналия, това значи да приложиш учението, което нашият Баща ни е завещал и предал чрез своя Единороден Син – Христос. – „Къде ще намерим това учение?“ – Разтворете душата си и в нея ще намерите всичко, което ви интересува. Ако срещнете някаква мъчнотия, тя ще бъде в недостатъчната светлина, за да проникнете в гънките на душата си. Умът е Светлината, а сърцето – огнището, на което се туря горивният материал. Когато се запали, той дава необходимата Светлина на човека, за да може чрез нея да чете написаното в своята душа. Когато дойде Божествената светлина в нас, т.е. Духът, тогава ще кажем като Павел: „Ще Го познаем, както ни е познал.“

Бъдете постоянно в молитва, за да пребъдва Бог във вас и да ви освободи от всички прегрешения. Молете се Бог да пребъдва във вашите действия. Ако се гневите, ще знаете, че Той не е във вас; ако боледувате, Той не е във вас. Как ще се излекувате? Като очистите тялото си от нечиста кръв, ума си – от нечисти мисли, и сърцето си – от нечисти желания. Нечистите мисли и желания разполагат човека към нечиста храна. Какво добро могат да ви допринесат саламите, пастърмата, кебапчетата и др.? Да кълцаш и мелиш месо, да го приготвяш на салами, това е дяволско изобретение. Колко хора са отишли преждевременно на онзи свят от салами и от кълцано месо! Милиарди животни са подали и подават молбата си до Бога, за да ги освободи от човешкия нож. Това е Истина, която трябва да се възприеме – който не я приеме, ще носи последствията на своето непослушание. Новото учение не позволява да се ядат никакви салами. Аз вземам думата салам в широк смисъл. Когато мъжът изтезава жена си, или жената – мъжа си, те са яли салам; когато родителите развращават децата си, те са яли салам. За саламите Бог изпъди първите човеци от Рая, за същите салами страда и днешното човечество.

Христос пише в Новото учение: „Човек за човека е брат.“ Щом сме братя и сестри, трябва да живеем по братски. От гледището на Божественото учение няма неприятели в света – хората са приятели едни за други, а не неприятели. Пазете се от внушенията на онзи, който е поставил в ума ви отрицателната мисъл, че човек за човека е вълк – това е крива, изопачена, нечиста мисъл, остатък от старото учение на дявола. Бог ще изкорени това учение до дъно и няма да остави помен от него. Тъй казва Господ днес и каквото казва, ще се сбъдне, защото е Божествено.

Вложете в умовете си мисълта, че всички сте братя. Днес се правят предложения за мир – пратете и вие вашата нота горе, при Бога, оттам да искате Мир. Светът е обсаден от Ангели. Горко на онези, които проповядват учението, че човек за човека е вълк! Горко на онези, които лъжат и крадат! Време е вече да се приложи Божественото учение и между нас. Проектирайте мисълта си нагоре и изпълнете Божията воля. Не мислете, какво ще стане с вас – косъм няма да падне от главата ви без Божията воля. Нека всички българи се молят и отправят молитвата си към Бога – само така България ще се благослови и освободи. Всеки народ, който мисли, че сам ще оправи работите си, още повече ще ги обърка; ако всички европейски народи мислят така, цяла Европа ще се напълни с инвалиди. Най-после всички народи ще се обърнат към Бога. Ще кажете, че отговорността лежи върху управляващите – не е така. Всички хора, всички семейства, всички общества носят отговорност за положението на своя народ. Всеки човек поотделно е толкова отговорен, колкото и управляващите.

Всеки човек трябва да отправи своята молитва към Бога. – „В коя църква трябва да се молим?“ – В която и да е. Можете да се молите и на открито. Днешният топъл, сух ден показва, че Бог изпраща своето благословение върху всички народи. Понеже всички сме братя, грехът на едного е общ грях – така казва Христос. И благото, и Доброто на едного е общо благо. Днес всички народи негодуват един срещу друг. Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, който казва: „Потърсете Ме в ден скръбен, и Аз ще ви Се изявя.“ Опитайте Господа, за да видите дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта; положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта. Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия – във всеки дом се чува плач. Според мен сегашната култура е култура на плача и на страданието.

„Десетимата възнегодуваха за двамата братя.“ – „Какво ще стане с нас и с европейските държави?“ – Не се грижете за тях. Те носят отговорност за себе си; всеки народ носи отговорност. Бог е определил границите и развитието на всяка държава, за да върви всичко по своя път. Всички хора и народи трябва да бъдат с отворени очи. Ако държавите не са с отворени очи, те няма да се ползват от условията на Живота. Бъдете смели и решителни, не се обезсърчавайте. Не мислете какво ще стане с вас – нищо лошо няма да стане. Бог ще ви окъпе, ще ви преоблече и ще ви постави в новите условия на Живота – така е казано и така ще бъде. Какво правят децата ви, когато обещаете да им купите за Великден нови дрехи? Те скачат, пеят, радват се. Голям Великден иде за всички хора. – „Война е сега, тежки времена живеем.“ – Ще останат много инвалиди, но Христос ще отвори очите на ослепелите, ще обърше сълзите на страдащите, ще възкреси мъртвите.

Хората ще се върнат на Земята по три начина: едни ще се преродят, без да знаят, че са преродени; други ще знаят, че са преродени, а трети ще възкръснат. Който възкръсне, ще бъде свободен от закона на кармата, от всички недъзи. Възкръсналият живее на Земята така, както на Небето, дето всички изпълняват Божията воля с Любов. Тогава Земята ще бъде Обетованата земя – хората ще бъдат красиви и млади, по на 33 години. Всички ще служат на Бога, както Син Человечески служи.

Да бъдем Божии служители! Това е най-високата служба, която човек може да изпълни на Земята.

 

22 септември 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube