Да се роди

Ако се не роди някой изново.

От Йоанна 3:3

„Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.“ Царството Божие е стремеж на човешката душа, цел и смисъл на човешкия живот. „Ако се не роди някой изново, не може да види.“ Понеже Новораждането е условие за виждане на Царството Божие, Христос казва, че необходимите елементи за това са вода и Дух. Водата е Божествен елемент, който принадлежи на Херувимите – техният физически свят е съставен от вода. Следователно, който иска да види Царството Божие, трябва да притежава двата елемента – водата, символ на Живота, физическия свят на Херувимите, и Дух – основа на Божественото Царство. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да бъде във връзка с Ангелите – основа на това царство, и с Херувимите – неговия физически свят. Без тази връзка, т.е. без вода и Дух невъзможно е човек да види Царството Божие.

Водата и Духът са високи върхове, на които трябва да се качите, за да видите Царството Божие. Как бихте видели някоя красива местност в Природата, ако не се качите на висок планински връх? Не се ли качите на върха, пред вас ще се изпречат неща, които ще препятстват на окото да вижда ясно – те ще правят картината мъглива. Мъглата в човешкия живот е резултат на ненужни и неестествени човешки желания. Когато Христос казва да не се грижим какво ще ядем и какво ще пием, Той има предвид мъглата в нашия ум. Трябва да се освободим от тази мъгла, за да виждаме ясно. Тя трябва да се излее във вид на дъжд, а не да стои пръсната във въздуха.

„Да се роди“ – какво означава раждането? Българите казват, че някоя жена добила, обаче добиване и раждане са два различни процеса. За жената се казва, че добила, за пилето – че се излюпило, а за нисшите организми – че се размножават чрез деление. Раждането пък подразбира бременност на Духа с една Божествена, велика идея. Значи, за да се роди човек, в неговото съзнание трябва да вземат участие два елемента: разумът, като висша проява на ума, и сърцето, като условие за проява на чувствата. С други думи казано, за да се роди човек изново, с ново съзнание, той трябва да мине през вода и Дух. При разглеждане на въпроса за Новораждането, умът и сърцето трябва да бъдат свободни от всякакви предразсъдъци и предубеждения.

В Англия една депутация от жени, членки на благотворително дружество, посетила един богат английски лорд с молба да пожертва някаква сума за дружеството. Те отишли в дома на лорда вечер, той ги поканил учтиво, предложил им да седнат и позвънил на слугата да дойде да запали лампата. В бързината си слугата драснал три клечки кибрит една след друга и едва на четвъртото драсване запалил лампата. Лордът му направил бележка, че не е внимателен, че не трябва да изразходва четири клечки кибрит за едно запалване. Дамите, като чули как лордът прави бележка на слугата си за четирите клечки кибрит, си казали: „Не попаднахме на добро място – този човек прави въпрос за няколко клечки кибрит, а ние очакваме помощ от него.“ Като излязъл слугата, лордът се обърнал към депутацията с думите: „С какво мога да бъда полезен на благородните дами?“ Те разказали с каква цел идат при него и той веднага им дал една сума от сто хиляди лева. Те останали учудени от щедростта на лорда –защо? Защото имали предразсъдъка, че пестеливият човек не може да бъде щедър.

Щедростта е едно качество, а пестеливост и икономия – друго. Защо трябва да се изразходват две, три и повече клечки кибрит за запалването на една лампа, когато това може да стане само с една клечка? Има хора, които са щедри на кибритените клечки, а като дойдат до парите, там са скъпи, нямат никаква щедрост. Безразборното драсване на клечките е подобно на многобройните теории и разисквания върху християнството. Като слушате как се тълкува християнството, ще кажете, че тези хора са тръгнали вече в правия път; опитайте да се докоснете до кесията им за благотворителна цел, веднага ще се поколебаят. За предпочитане е при разискване на въпросите човек да икономисва клечките, а да дава щедро стоте хиляди лева, отколкото обратното – да изразходва клечките, а да икономисва парите.

„Да се роди човек изново“ – как става Новораждането? Като се роди човек от вода и Дух. Раждането е доброволен, Божествен акт, а добиването, както казват българите, е насилнически процес. Всички хора мислят, че са родени, а всъщност те са добити. Питайте едного от сегашните родени хора отде е дошъл, кои са майка му и баща му, къде са те днес, къде е отечеството му; той ще ви каже, че не знае отде е дошъл и къде ще иде. Знае, че родителите му са умрели, но кои са те, отде идат, също не знае; кое е истинското му отечество, и това не знае. Какво знание има този човек, каква философия има той за Живота? Роденият от Бога знае своя произход; който не знае произхода си, той е добит, не е роден. Между думите добиване и убиване има нещо близко. Също така и на английски думите lawyer (законоведец) и liar (лъжец) са близки по изговаряне, но различни по значение. Като се подхлъзне някога езикът, може вместо законоведец да излезе лъжец и обратно.

Христос казва: „Ако се не роди човек изново, не може да види царството Божие.“ Превеждаме: за да добием Царството Божие, за да възприемем външната светлина, която ще внесе в нашия ум цветовете и формите на телата, потребни са впечатления, които отпосле ще се обработват. Реални неща не са видимите, а невидимите, които възприемаме вътрешно. Някои хора, светски и религиозни, имат криво схващане, като мислят, че виждат нещата само външно. Външното виждане наричаме гледане. За да видим физически един предмет, съзнанието ни трябва да бъде будно. За да виждаме предмета външно и вътрешно, т.е. и физически, и духовно, нужни са Мъдрост и Любов. Не можеш да познаеш човека, докато не го обичаш; не можеш да го разбереш, докато не се свържеш с Разумността, която работи в него. Разбиране между хората има само там, дето тоновете вибрират хармонично. Когато съчетанието между тоновете е хармонично, казваме, че между тях съществува известна Разумност. В това отношение Божествената музика представлява проява на Мъдростта, т.е. на разумно, мъдро съчетание на тоновете. Когато иска да изрази някоя нежна част от пиесата, музикантът избира такова съчетание на вибриращите тонове, което може да произведе съответен ефект върху човешката душа. Когато иска да изрази Любовта си към момата, момъкът понижава гласа си, за да стане тих и мек. Когато искате да покажете, че сте недоволни от някого, вие повишавате гласа си, свивате вежди, намръщвате се, показвате юмруци.

„Ако се не роди някой изново.“ Христос говори за Новораждането като условие за вътрешно виждане. Както бубата има стремеж да се превърне в пеперуда, така и онзи, у когото съзнанието е пробудено, има желание да вижда нещата вътрешно. Когато работи с желание да придобие материалите, необходими за неговото Новораждане, човек е на прав път. Който мисли, че ще намери тези материали във физическия свят и ще ги получи наготово, той не може да се новороди. Наистина, мъчнотиите, изпитанията, на които човек се натъква, до известна степен спъват неговото развитие, но той трябва да прави усилия, за да ги преодолява. Той знае, че смисълът на Живота е в Царството Божие, дето ще намери своите близки, които обича и които го обичат. Той знае, че смисълът на Живота е в придобиване на Царството Божие, т.е. в придобиване на света на Хармонията и Красотата, на Светлината и простора. Към този свят именно се стремят съзнателно и несъзнателно всички мъже, жени и деца.

Търсите ли красиви форми, възвишени идеи, Божествена музика и поезия, ще ги намерите в Царството Божие, в света на безсмъртието. Не е далеч от нас този свят – той ни обикаля отвред, той прониква и в нас. Разстоянието от нашия свят до Царството Божие е само една стомилионна част от милиметъра. Причината, дето хората не могат да видят тази близост, е стремежът им към периферията на Живота – с това те се отдалечават от Бога и от Царството Божие. Има хора, които се стремят към центъра на Живота, т.е. към Бога, към Неговото царство, но те са малко на брой. Повечето вървят към периферията: жените угаждат на мъжете, мъжете – на жените, майките – на децата, децата – на майките, и т.н. И това не е лошо, но не е правилният стремеж, не е правият път на душата. Истинският път на душата е към Бога – това означава вътрешен стремеж, съсредоточаване на човека към неговото висше, Божествено съзнание.

Как намира човек своето Висше съзнание или това на своя ближен? Ще кажете – като люби. Вярно е, че Любовта отваря всички пътища на човека, но за коя Любов говорите? Например жената се стреми към своя мъж – къде е мъжът й? Или къде е жената? Тя хваща ръцете му, гледа го в очите, но казва, че е студен към нея, не я обича. Какви доказателства има тя, че мъжът й не я обича? Нека жената вземе своя термометър и провери каква топлина има мъжът й. Ако има тридесет и седем градуса топлина, той не е студен. Може ли да наречете студен онзи човек, който има тридесет и седем градуса топлина? И аз меря със своя термометър и виждам, че този човек има тридесет и седем градуса топлина. Значи друго нещо подразбират мъжът и жената, когато са недоволни един от друг и се обвиняват в студенина.

Някои казват, че Христос говорил със символи, служил си с преносния смисъл на думите. Вашият език какъв е? Как е възможно топлият човек да бъде студен? Аз пък зная студени хора, които са топли. Колкото е вярно вашето твърдение, толкова е вярно и моето. Това е неопределен език, неопределена философия. Действително има хора, на които топлината не е определена, постоянно се мени – такава топлина не е истинска. Топлина, която слиза до тридесет и пет градуса и се качва до четиридесет градуса, е променлива. Представете си, че имате едно градуирано шише, разделено на сто деления, т.е. на сто градуса; вие очаквате шишето ви да събира сто кубически сантиметра течност и толкова наливате, но всякога оставате изненадани – защо? Шишето е пукнато точно на тридесет и седмото деление и над това деление течността се излива навън. Вие очаквате вашият мъж да има сто градуса топлина, а оставате изненадани – той отправя към вас само тридесет и седем градуса топлина. От това гледище казвате, че мъжът ви е студен към вас, не ви обича. Какво трябва да направите, за да ви обича? Да си купите ново шише, в което да турите мъжа си, и да го пазите внимателно, за да не се пукне някъде, та топлината и съдържанието му да изтекат навън. Само така мъжът ви ще има постоянна и неизменна Любов към вас.

„Да се роди някой изново.“ Това значи да влезе човек в шишето си, което има сто градуса топлина и сто кубически сантиметра вместимост. Обаче тридесет и седем градуса топлина не е голяма – при тази топлина се извършват обикновени процеси. При нея човек не може да разсъждава зряло, нито да люби зряло. А човек трябва да се новороди, да придобие нов елемент в Живота си.

Съвременните психолози наричат Новораждането процес на пробуждане на човешкото съзнание; мистиците го наричат проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената душа в човека. Духът и душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му – този процес наричаме Новораждане. Тогава човек е бременен с Божествени мисли и желания, той е господар на своя Живот и владее изкуството да се качва на Небето и да слиза в ада по свое желание. Като чуват да се говори за ада, хората се страхуват, плашат се от лошите духове, не искат да ги срещат на пътя си. Който се е новородил, не се страхува от ада. И да слезе там, жителите му го посрещат добре, всички му стават на крака и му се подчиняват; щом напусне ада, те си въздъхват спокойно и казват: „Дано не дойде пак между нас.“ Страшен е животът в ада. За да излезе оттам и да придобие безсмъртието, човек трябва да се новороди.

Каква е разликата между вас и близките ви, които са заминали за онзи свят? Вие сте облечени в дрехи от гъста материя, а те – в дрехи от по-рядка и фина материя; вие ядете и пиете, четете, разговаряте се, а те не могат – нямат органи за това. С една дума, вашият живот се различава коренно от техния. Каквато е разликата между гъсеницата и пеперудата, такава е и между вас и астралните същества: те имат дотолкова отношение към вас, доколкото водите добър живот; видят ли, че вие мислите само за ядене и пиене, те се огорчават. Някои хора се отвращават от лекия живот, още докато са на Земята. Така и бабите, като виждат млади моми и момци да се любят, чудят се на ума им и се питат как не им е омръзнало това. Те мислят, че са поумнели, че са надрасли тези неща; всъщност те са далеч още от това. Изкуство е човек да се отказва доброволно от временните и преходните желания; изкуство е човек да има всички условия да пие и доброволно да се откаже от пиене – такъв човек е с характер. Той е разбрал Божествения живот.

Как се познава човешкият характер? По два начина: като турите богатия и високопоставен човек при бедни условия или като поставите бедния при богати условия. Ако богатият не измени убежденията и разбиранията си и запази добрите си отношения към хората, той е човек с характер; ако бедният не се забрави и запази убежденията, разбиранията и отношенията си към своите близки, и той е човек с характер – това са новородени хора, които са изработили нещо ценно в себе си. Има неща в света, които всеки може да ви вземе – пари, дрехи, къщи, имоти, даже и мъжа, и жената, и сина, и дъщерята. Но има неща, които никой не може да ви отнеме – това са вашите добродетели, вашият характер. Никой не може да открадне изкуствата, които притежавате. Кой ще отнеме изкуството на художника да рисува и на музиканта да свири?

Христос казва: „Събирайте си богатства и съкровища, които нито молец разяжда, нито ръжда разваля.“ Той има предвид събиране на богатства и съкровища, които обуславят Новораждането. Не прави ли същото и детето, което е в утробата на своята майка? То гълта хранителни сокове от нея, събира богатства, за да си образува органи, необходими за новия живот; след това то се ражда. Който не разбира процеса на раждането, не разбира и процеса на създаването на света и пита защо Бог създаде света по този начин. Защо създаде човека с толкова вътрешни органи, защо му са нужни мозък, бял дроб, сърце и стомах, не може ли без тях? Не може. Чрез тези органи човек се свързва с Ангелите, Херувимите и Серафимите, от които черпи знания за своето повдигане.

В староеврейски език Серафимите се наричали Духове на Божия венец.

Чрез белия дроб човек се свързва с Херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези Духове и за тяхната Мъдрост. Значи Мъдростта се придобива чрез дишането.

Чрез сърцето си човек е свързан с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Божествен разум – биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Защо се страхува човек от спиране на сърцето? За да не прекъсне тази връзка; ако спре сърцето, човек изгубва разума си.

Чрез стомаха той е свързан с други йерархии – Същества на благородството.11 Ето защо, като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. Гладен ли е, не можеш да се приближиш до него.

От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерархия, наречена Власти или Божествена сила. Разстройството на черния дроб се познава по пожълтяването на очите – това показва, че има нещо дисхармонично в чувствата на човека. Ако разстройството на черния дроб е голямо, явява се жълтеница – това показва, че между Божествените Власти и човека има някаква дисхармония. Как се лекува жълтеницата? Чрез възстановяване на хармонията между Божествените Власти и човека.

Чрез жлъчката човек е свързан със Съществата на Доброто.12 Прекъсне ли се тази връзка, жлъчката се пука, следователно изгубването на Доброто в човека и пукването на жлъчката, това са синоними. Казват за някого, че е много жлъчен; за да се намали жлъчността, трябва да се увеличи Добротата на човека. Когато жлъчката е в нормално състояние, Добротата и Любовта се увеличават; ако омразата се увеличава, Любовта се намалява – това е закон, който регулира отношенията между силите. Никой не може да избегне този закон. Каже ли някой, че не иска да бъде добър, той ще бъде лош; ако не иска да бъде учен, ще бъде невежа. Всеки трябва да се стреми към възвишеното, което може да го предпази от деградиране.

След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия – Началствата13, наречени Божествена правда и победа в света. Увеличаването и разстройството на далака показва, че Правдата е нарушена и човек е в дисхармония с Началствата.

Друга йерархия са Архангелите, Същества на Божията слава – те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците. Който не слави Господа и не се въодушевява от великото в Природата, не може да бъде във връзка с Архангелите и страда от разстройство в бъбреците. Ще каже някой, че няма защо да се възхищава от великото в Природата, докато пред него стои трапеза с печени пиленца, прасенца и буйно червено винце – няма защо да търси смисъла на Живота, когато го вижда реално пред себе си. Така мисли животното, но човекът на XX век не може да мисли по този начин и да се възхищава от преходни неща. Утре ще го заболят бъбреците и ще търси причината на заболяването.

Най-после слизаме до йерархията на Ангелите, които са основа на Живота. За да бъдем във връзка с тях, всички хора – мъже, жени и деца – трябва да раждат. Който не може да роди една възвишена мисъл, едно добро желание, не е свързан с Ангелите. Всеки момент трябва да раждате – който не ражда, сам прекъсва връзката си с Ангелите.

Когато се върнете по домовете си, нека всеки се запита защо има мозък, бял дроб, сърце, стомах, черен дроб, далак и бъбреци – така ще си спомните за връзката, която съществува между Възвишения свят и вас. Само така ще разберете, че не сте свободни да мислите, да чувствате и да действате, както искате.

„Ако се не роди някой изново.“ Какво представлява Новораждането? Съвкупност от последователни процеси. Новороденият държи зряла ябълка в ръката и вижда в нея редица процеси, извършени един след друг. Той опитва вкуса на зрялата ябълка и казва, че Животът има смисъл. Докато дойде до Новораждането, човек разбира Живота дотолкова, доколкото познава процесите, през които е минал, които наблюдава и изучава. Който е проследил покълването на ябълката и преждевременно я е отскубнал, той знае само този процес; обаче ябълковата семка минава през покълване, разлистване, цъфтене, връзване и узряване на плода. Изучавайте всички процеси, които стават в Природата, за да разберете себе си и своите ближни. Който е минал през процесите на развитата ябълка, той се е новородил, той е учен човек. Той не се страхува от горчивата и кисела ябълка, защото знае, че процесите в нея не са завършени. При това положение той не може да каже, че Животът е горчив, че няма смисъл. Всички хора познават Живота, но отчасти – всеки го е опитал донякъде, както учените, които познават развитието на ябълковата семка само в някои от нейните фази. Малцина са имали търпение да наблюдават всичките процеси от начало до край. Такива са познанията на хората и в различните области на науката.

Някой възприеме идеите на новото учение на Любовта, върви до едно място и казва: „Кой ще чака края на това учение? Нямам търпение да видя резултата, сега има по-важни работи.“ Той се отказва още в началото. Кои са важните работи? За момата е важно да намери някой момък, за да я храни и облича; за момъка е важно да намери някоя мома, за да гледа къщата му и да му готви – всеки намира смисъл в нещо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория хора едва издържат да видят Новото учение с листа и пъпки и се отказват – намират, че времената са тежки, трябва да подобрят положението си, да помогнат за повдигане на отечеството им – в този стремеж те помагат на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видят, че идеите, които поддържат, се разцъфтяват, те спират дотук и започват да се организират в общества и казват: „Да приложим вече идеите си в борба със злото, няма защо да се спираме върху Христовите думи да не се противим на злото“ – тръгват те в борба против злото, но нямат никакъв резултат. Четвъртата категория продължава пътя си към Божественото учение, с търпение дочакват връзване на плода и узряването му. Всички трябва да се въоръжат с търпение да вкусят от плодовете на дървото, което Христос е посадил. Опитайте плодовете на това дърво, за да влезете във връзка с Възвишените духове от различните йерархии.

Някои искат да знаят ще се познават ли, като отидат на онзи свят. Колкото се познавате на Земята, толкова ще се познавате и на онзи свят. Голямо разнообразие съществува и на Земята, и в другия свят. Такова разнообразие съществува и в проявите на хората в приложението на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Всеки човек, всяко живо същество е специфична проява на Любовта. Хората не виждат това разнообразие, но Възвишеният свят се интересува – там всички Същества спират работата си за момент и отправят вниманието си към съществото, което люби. Необятна е Любовта в своите прояви, необятна е и в голямото си разнообразие. Можете ли да изчерпите водата от един извор с пълнене на бутилки? При това, водата във всяка пълна бутилка се различава от водата в бутилката, която се пълни. Водата, която е текла преди десет години, се различава от тази, която тече днес; днешната вода ще се различава от бъдещата. Водата на миналите векове се различава от нашата. Това се отнася и до човешките чувства и мисли, до проявите на Любовта и Мъдростта.

„Ако се не роди някой изново.“ С това Христос иска да каже, че който не се роди от вода и от Дух, не може да разбере проявите на великата Божия Любов и Мъдрост, не може да разбере смисъла на Живота, не може да придобие вътрешна Радост, Доброта и Сила. Да се родиш от вода, това значи да станеш пластичен и подвижен като нея. Няма същество по-силно от водата и няма същество по-слабо от водата. Следователно човек трябва да бъде слаб като водата, за да стане силен като нея. Когато някой пита защо сме слаби, отговарям: за да станем силни. Слабото съдържа в себе си елементите на силното. За да се прояви силното, нужни са условия.

„От вода и дух.“ Духът подразбира разумния принцип, който владее изкуството да превръща малките и слабите неща във велики и силни. Думите на Христа: „Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие“, подразбират: Когато слабото и великото влязат в човека, той може да види Царството Божие. Който не е бил слаб, никога не може да бъде силен. В този смисъл задачата на човека се заключава в използване на най-малките страдания, за да извае от тях нещо велико и ценно. Много от страданията на хората се дължат на неправилното поставяне на нещата. Те са поставили Божествените неща на последно място, а човешките – на първо, с което внасят голяма дисхармония в живота си.

„Ако се не роди някой изново.“ Новораждането е необходимост в Живота, то определя неговия смисъл. Като се стреми към Новораждане, човек се разширява. Който не разбира смисъла на Новораждането, разширява се, без да знае защо, и в края на краищата сам се обременява и отегчава. Той си прави къщи, купува си имоти, дава под наем, но вместо да осмисли живота си, повече се обърква. Наемателите се карат помежду си – и той се кара с тях; те не плащат редовно наемите си, причиняват повреди на къщата и т.н. Тук може да се приложи поговорката: „Нямала си баба белица, купила си прасенце.“ Това значи неразбиране на великия процес на Новораждането. Човек не е дошъл на Земята да си прави къщи, да ги дава под наем, да става рентиер. Той е дошъл да работи с ума, със сърцето и с волята си. Преди да е бил готов за работа, трябвало да мине през мъчението и труда. Казано е, че човек се мъчи, Ангелите се трудят, а Бог работи. Често Бог запитва Ангелите:

– Какво правят хората на Земята?

– Мъчат се – впрегнали сме ги да копаят и орат нивата.

Бог отговаря:

– Нека я изорат и посеят. След това ще дойда Аз да я ожъна. Като събера житото, ще ги извикам и всички заедно ще седнем да си похапнем.

Така Бог работи. Следователно, който прави добро на хората и ги люби, той работи. Да учиш и възпитаваш хората, това е труд; да им готвиш, да чукаш лук и месо, това е мъчение. Не е тежка работата на човека – тежко е, че усилията му остават неоценени. След като е прекарал с часове в кухнята, ще му кажат: „Нищо не струва яденето.“ – „Докога ще се мъчим?“ – Докато разберете смисъла на Живота и се откажете от неестествените желания, които водят към неестествени пътища.

Едно време Бог направил две реки, които пуснал да текат по определен път: едната вървяла надолу, а другата – нагоре. Първата река минавала през чернозем, поради което била мътна; втората минавала през чисти пластове, затова водата й била чиста. До едно място и двете реки текли близо една до друга и спокойно, приятелски се разговаряли. Като дошло ред да се разделят, те решили да направят някъде дупка, да слеят водите си, да се усилят и с това да подобрят положението си. Направили дупка, слели водите си и образували една река, водата на която била мътна – те не постигнали желанието си да придобият чист живот и в края на краищата понесли последствията на своето неблагоразумие. Неестествените пътища всякога носят лоши последствия. Това става и в съвременните общества: вместо да следват пътя, който Бог им е определил, те се отклоняват и тръгват по неестествените пътища на живота. Грешникът да върви по своя път, праведният – по своя, но никога да не смесват пътищата си.

„Ако се не роди някой изново.“ Новораждането не подразбира сливане водите на две реки – и двете да изгубят чистотата си; Новораждането подразбира възприемане на Христовия живот в себе си – чистата вода ще приеме Христовия живот и ще следва своя път. Мътната вода първо ще мине през земните пластове, ще се пречисти и като стане бистра, и тя ще възприеме Христовия път и ще продължи движението си. Пясъчните пластове, през които се пречиства водата, са страданията. Днес и българите минават през земните пластове, т.е. през страданията, за да се пречистят. Един ден всички, които са преминали през страданията, ще благодарят и ще видят какво са придобили. Пазете правилото да не вливате чистата вода в нечистата, чистия живот – в нечистия, но да се стремите към процеса на Новораждането, който носи благоприятни условия за вашето развитие.

Ако ви пита някой какво носи Новораждането, отговорете: „Новораждането носи в себе си условия за запалване на изгасналите свещи на хората, за изправяне недъзите на телата им, за отваряне очите на слепите, ушите на глухите и т.н.“ Само Бог е в състояние да оправи живота на хората, само Той е в състояние да издигне падналите хора и да оправи техния път. Само Той е в състояние да оправи изопачените сърца на майките, изкривените умове на бащите, разстроените жлъчки на синовете и разстроените далаци на дъщерите. Когато се изправят хората, тогава ще се създадат благородни общества и семейства. Докато се оплакват от разстройство на черния дроб, на жлъчката, на бъбреците и на далака, никакво подобрение не може да се очаква. Когато всички удове на човешкия организъм се оправят, тогава и светът ще се оправи.

Постъпвайте и вие като Бога: видите ли, че умът и сърцето на брата ви са изопачени, не го критикувайте, но му помогнете да се изправи – това значи да правите Добро. Как ще направите Добро, не мислете, важно е да имате желание да го правите. Силното желание отваря очите на човека и му дава възможност да помага. Ако си гладен, за предпочитане е да ти дадат черен хляб, отколкото да очакваш с дни и седмици обещания бял хляб. Много време ще чака гладният за бял хляб! За предпочитане е приживе да дадеш нещо на човека от богатството и благата си, отколкото да му оставиш след смъртта си хиляди или милиони лева. Малкото, дадено навреме, струва повече от многото, дадено не навреме. Бог дава всякога навреме и намясто; хората отлагат нещата за далечното или близко бъдеще. Не, Доброто, което си намислил да направиш, направи го още днес – отлагането не разрешава въпросите.

Днес от всички хора се изисква да поставят Доброто за основа на своя Живот – това се иска и от българите. Хората изневеряват на Доброто, когато искат да придобият повече знания, богатства, сила, отколкото могат да носят. Право ли е това? Има ли смисъл богатият да се облече с новите си и скъпи дрехи, да тури на ръцете си златни пръстени, на гърба си – раница, пълна със скъпоценности, и така да мине през гъста гора, дето има разбойници? Те ще го пресрещнат, ще го убият и ще го оберат. За да мине спокойно през гората, той трябва да облече старите си дрехи и на гърба си да носи раница с малко хляб. Животът на съвременните хора е пълен с изненади – на всяка стъпка могат да го срещнат разбойници и да го нападнат. Животът носи и добри условия, и изненади. За всички хора, за всички народи има богати условия за развитие, които и днес могат да се използват. Който е дошъл до състоянието на пеперудата, ще се ползва от добрите условия на Живота; който не е излязъл от състоянието на гъсеницата, ще гризе листата на дърветата и ще се оплаква от условията на Живота.

„Ако се не роди някой изново, не може да види царството Божие.“ С други думи казано, ако не поправите мозъка, белия дроб, стомаха, жлъчката, черния дроб, бъбреците си и ако не раждате, не можете да бъдете добър, силен, разумен и благороден човек – това е учението, което можете да приложите в Живота си. Ако някой се оплаква, че мозъкът му не работи както трябва, нека мисли усилено, да прочисти пътищата, по които текат умствените енергии. – „Големи мъчнотии имам.“ – Приложи волята си, за да се справиш с мъчнотиите си. Прилагайте ума, сърцето и волята си съзнателно, за да живеете добре. Това не значи, че ще избегнете мъчнотиите – много мъчнотии ще имате, но ще ги преодолявате. Много пъти човек ще се излюпва, много пъти ще се добива, докато най-после се роди и види Царството Божие.

Между сегашното виждане и тогавашното ще има голяма разлика. Някой видял Христа, Бога, а като го питат роден ли е от вода и Дух, нищо не може да каже. Който не знае дали е роден от вода и Дух, не може да види нито Бога, нито Христа. Той е видял обикновен човек, с бяла брада и с корона на глава, но това не е Бог. Ако види някой млад момък, това не е Христос. – „Видях Ангел.“ – Въпрос е дали си видял истински Ангел. И малкото дете минава за ангелче, но между него и истинския Ангел има голяма разлика. Да видиш Ангел, това значи да се преобрази целият ти живот – ти ставаш по-добър, разширяваш се, придобиваш по-голяма Светлина. Да видиш Бога, това значи да станеш светия.

„Само чистият по сърце може да види Бога.“ Мойсей, които беше чист и свят човек, само един път видя Бога, и то гърба, а не лицето Му. Животът ви ще се преобрази, ако видите само една частица от Бога. За да видите поне частица от дрехата Му, вие трябва да се освободите от своите отрицателни прояви – злоба, завист, омраза, гняв и др. Защо не изслушвате спокойно вашата сестра или вашия брат, когато ви разправят свои красиви опитности? Не завиждайте на никого – ако днес някой има една хубава опитност, вие ще имате на другия ден. Няма човек в света, на когото да не се дава известно благо. Отворете ума и сърцето си, за да възприемете красиви мисли и чувства. Когато едновременно в ума и в сърцето ви влязат една благородна и възвишена мисъл и едно благородно чувство, вие ще се новородите и ще бъдете готови да се жертвате за тях.

Не гледайте на нещата и на проявите само от външната им страна – често външността лъже хората. Отивате някъде на гости и казвате, че домакинята не била любезна към вас, не ви се усмихнала; каква усмивка искате – както котката се усмихва на мишката или както майката на своето любимо дете? Когато дебне мишката, котката стои неподвижна, със затворени очи, като че не я вижда; щом я хване между лапите си, тогава й се усмихва. Обаче майката се усмихва вътрешно, едва забелязано на своето дете. Помнете: външната усмивка не е всякога искрена и чиста. Не е набожен онзи, който няма Любов в себе си; не е християнин онзи, който говори да правиш Добро, без да прилага Доброто. Човек трябва да различава истинското Добро от привидното, както и истинското зло от привидното. Някой изпразва кесията ви и казва, че направил това с цел да помага на бедните: понеже вие не сте изпълнили задължението си към бедните, той го изпълнява вместо вас. Остави човека свободен, сам да изпълни задълженията си. Това не е християнство, това не е процес на Новораждане.

Всеки трябва да се новороди, за да могат водата и Духът да работят в него, да създадат условия за придобиване на Любовта, на Мъдростта, на Радостта и на Силата. Само така човек може да види Царството Божие. Само Учителят може да помогне на ученика да придобие условията за влизане в Царството Божие. Ако Слънцето не изпраща своята светлина и топлина, Земята сама нищо не може да ни даде. Без учител, ученикът нищо не може да направи.

„Ако се не роди някой изново.“ Това значи: ако не се свържете с Възвишените същества – с Ангелите, Херувимите, Серафимите, Началствата, Престолите, не може да се новородите. Новораждането освобождава човека от смъртта, която го ограничава и лишава от условия за придобиване на всички добродетели. Нека всеки каже в себе си: „Праведният не умира – никой не може да вземе добродетелите му, никой не може да вземе душата му.“ Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема.“

Задачата на всеки човек, на всеки българин е да познае своя Баща и да каже: „Готов съм вече да изпълня първо Волята на Баща си, а след това и на своя ближен.“ Бог ще му отговори: „Да бъде благословен този народ, този човек, който е готов да Ми служи с Любов. Аз ще платя всичките му дългове, ще му направя нова къща, ще му дам добри синове и дъщери.“

Иде Божието благословение върху българския народ, иде Божието благословение за всички народи. Които са готови, ще проверят това след десет години, други някои – след сто години, а най-неподготвените – след хиляда години. Всички ще проверят, че думите ми са истинни, и ще кажат: „Благодарим Ти, Господи, че отвори очите ни да виждаме.“ Тогава всички ще се убедите, че страданията, които днес преживявате, не могат да се сравнят със Славата, която ще дойде след десет, сто или хиляда години.

 

6 октомври 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube