Да наеме работници

Царството небесно е подобно на человек домовит, който излезе, щом съмна, да наеме работници за лозето си.

От Матея 20: 1

Думата подобно има отношение към хармонията – само подобните неща могат да си хармонират. Подобието във вибрациите, което създава хармонията, се изчислява математически като отношение между обема и разширяването на телата.

„Царството небесно е подобно на домовит человек.“ Домовит човек подразбира богат човек. Той излязъл рано сутринта да наеме работници за лозето си. В случая лозето представлява света, а в тесен смисъл – личния живот на човека. Който има лозе, радва се, доволен е, защото има какво да си хапва. Като обикаля лозето си, той хапне оттук, хапне оттам и се връща вкъщи доволен. Като изстиска гроздовия сок и го остави да ферментира, получава вино, което развеселява човека. И най-големият песимист, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимист; и страхливият, като пие половин килограм вино, става смел и решителен.

Думите, с които Христос си служи, представляват символи, принципи за изяснение на някои идеи. Трябва да разбирате езика на Христа – той е Божествен език. Както думите, с които си служим, представляват символи, образи на речта, така и положенията, през които минава човек, символизират нещо. Казваме слуга и господар; слугата заема едно положение, господарят – друго. Като слуга, човек заема ниско положение: господарите му говорят по негов адрес лошо, турят му различни епитети и той е длъжен да търпи. Като господар, човек заема високо положение, всички му се кланят. На слугата заповядват, а на господаря се подчиняват. Дали си слуга, или господар, това са временни положения, временни служби – това са роли на актьор. Докато си на сцената, ще бъдеш и слуга, и господар; щом слезеш от сцената, влизаш в истинската си роля. Каквато роля и да играе човек в живота, тя определя неговия характер. Значи, докато е на сцената, човек е необикновен; щом слезе от сцената, става обикновен. Следователно необикновени хора са тези, които работят, а които си почиват, те са обикновени. Актьорите са необикновени хора, а които наблюдават работниците, са обикновени.

Домовитият човек е необикновен, защото излязъл на пазара да намери свободни хора без работа, за да ги направи необикновени. Той излязъл рано сутринта, на разсъмване, около 7 ч. наше време, и колкото работници намерил, пазарил ги по един пеняз на ден, около три гроша и трийсет пари. Ще кажете, че е невъзможно днес човек да работи за един пеняз на ден. Един пеняз е символ на нещо; който научи значението на това число, ще стане обикновен човек и ще си почива. Домовитият човек излизал няколко пъти на пазара да търси работници, а именно в 3, 6, 9 и 11 ч., които на наше време са 9 и 12 ч. до обед и 3 и 5 ч. след обед. Колкото работници намерил по това време, на всички платил по един пеняз. Знае се колко е платил, но числото на работниците не е известно.

Кой е господарят, който отишъл да спазарява работници? Бог, Създателят на света – Той изпратил всички хора на Земята да работят. Господарят спазарява работници на пет пъти, в различни часове на деня, които отговарят на пет категории хора. Те се срещат не само в живота, но и във всеки човек. Първата категория представлява човешкия разум, втората категория – човешкия интелект, третата категория – човешката душа, четвъртата – човешкото сърце, петата – човешкия ум, т.е. силите, които работят в човека. Защо господарят платил на всички работници поравно – все по един пеняз? Числото 1, единицата е мярка, с която отмерваме своите действия. Който иска два пеняза, той не разбира основния закон на Живота. Не можеш да яздиш едновременно два коня; ако имаш два коня, единия ще яздиш, а другия ще водиш подир себе си. Ако отиваш на лозето, ще носиш една мотика; ако отиваш в гората да сечеш дърва, нужна ти е една брадва; ако си писар, ще пишеш с една писалка; старият се подпира с една тояга; човек носи на главата си една шапка и т.н. Дето и да се обърнете в живота, виждате, че числото 1 играе важна роля.

Както за плащането на една работа е определено колко трябва да се даде, така е определено времето и за свършването й. Соломон казва: „Всяко нещо си има своето време.“ Значи определено е времето за проява на човешкия ум, на човешката душа и на човешкото сърце. Като говорим за душата, разбираме моралните, съзнателните, висшите прояви в човека. Сърцето е проводник на чувствата, а в по-висок смисъл – на Любовта. Кога ще се прояви сърцето на човека – и за това има определено време. Право ли е двайсет и една годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, за да покаже силата на сърцето си? Тогава нищо няма да покаже. Има време, когато човек трябва да прояви силата си, няма защо да смесва времето. Времето за Любовта е едно, за Мъдростта – друго, за Силата – трето. За да опитате силата на избухливите вещества, не е нужно да ги палите с часове – достатъчно е да доближите до тях запалена клечка кибрит, за да се възпламенят изведнъж и да избухнат; те проявяват силата си в един момент. Същото е и с работниците, които дошли на работа в единадесетия час – те свършили работата си за един час. Някои работници копаят дупки цял ден, а други достатъчно е да турят само единия си пръст в дупката и да свършат цялата работа.

Хората на единадесетия час са особено нужни, те се наричат майки. Като съберете двете единици в числото 11, получавате 2 – майката. Значи единицата е бащата, двойката – майката. Ако не съберете единицата и двойката, тези числа ще бъдат всякога в противоречие; щом ги съберете, получавате числото 3 – детето. Тройката е резултат, число на равновесие. Числата 6 и 9 също са резултат. Числото 3 означава различието между индивидите, 6 – различието между домовете, 9 – различието между народите, а 11 е число на раздорите.

Като четете притчата за домовития човек, запитвате защо господарят платил и на последните работници, колкото на първите. Питам на кое дете майката дава най-много? На плачливото – защо? За да има мир вкъщи. Следователно, когато питате защо Бог дава и на лошите толкова, колкото и на добрите, ще знаете, че Той постъпва така, за да има мир в света. Когато имат къщи, ниви, лозя, пари, лошите хора се укротяват; ако им отнемете богатствата, те стават размирници, вдигат шум, правят крамоли. Искате ли мир в света, задоволете първо лошите хора, дайте им колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението в ръцете на лошите хора, за да видите как ще постъпват. Ако оставите добрите да управляват, нищо няма да направят – защо? Защото искат да наредят всичко по Божествен начин. Те могат да свършат работата добре само ако са умни и съвършени; тогава тяхната работа ще надмине тази, която лошите са свършили.

– „Да живеем според Божиите закони!“ – И това е добре, но за да знаеш кога да наемеш работници, трябва да излезеш навреме. Господарят на лозето излязъл рано сутринта да пазари първите работници. След това излязъл още четири пъти, за да пазари и останалите работници. Ако остане на някого от съвременните господари да търси работници, той ще отиде само един път и ще каже: „Повече не излизам.“ Домовитият господар излязъл пет пъти на пазара, за да намери пет категории работници. Първите били работници на човешкия разум. Като видял, че са свободни, той ги изпратил в главата – там да работят. Работниците, които пазарил в третия час, са тези на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно – те планират само, като инженери. Работниците, които пазарил на шестия час, са на душата – те дошли предиобед; те представляват моралните чувства в човека, които трябва до слязат от своето високо място и да изпълнят службата си. Така поне ще знаете кога е обед в Духовния свят: когато човек минава през големи мъчнотии и страдания, това е обед в Духовния свят; за да си помогне, той трябва да извика на помощ моралните чувства. Като излязъл в 9 ч., господарят пазарил работниците на сърцето – забелязано е, че сърцето обича сенките. Работниците, които дошли в 5 ч. следобед, са хората на физическия свят, които мислят за ядене и пиене; те прекарват живота си повече в удоволствия, в ядене и пиене, и към края на живота си казват: „Както и да е, прекарахме дните си, сега остава да си починем.“

Различните категории работници имат отношение и към обществения живот на хората. Първата категория работници, които господарят пазарил рано сутринта, са свещениците; след тях идат учителите, съдиите, търговците и най-после – земеделците. Когато господарят платил на всички работници по един пеняз, работниците от по-високото звание протестирали: „Как е възможно да ни приравняват с по-долните работници? Ние работихме толкова много, а на всички плащат еднакво – това е несправедливо!“ И проповедници, и учители, и съдии протестират. Добре е човек да бъде задоволен, но понякога не е добре.

В Англия имало един знаменит проповедник, който се отличавал с голямото си красноречие. На проповедите му се стичал хиляден народ, често го посещавал и кралят. Един ден кралят казал на първия си министър: „Трябва да се увеличи заплатата на този проповедник, да бъде улеснен в живота, да не се грижи за прехраната си – така той ще има повече време за работа.“ Министърът изпълнил заповедта на краля. След две-три години гласът на проповедника заглъхнал, не се чували вече хубавите проповеди. Кралят запитал министъра: „Защо проповедникът престана да държи своите красноречиви беседи?“ Министърът отговорил: „Когато затлъстее, петелът престава да пее.“

Ако майката иска детето й да пее добре, не трябва да дава ухо на неговите желания. Колко хубаво пее детето, когато иска нещо от майка си! Щом се задоволи желанието му, то престава да пее и излиза вън да играе с другарчетата си. Защо певецът пее толкова хубаво на сцената, защо цигуларят свири толкова хубаво? Защото са гладни – за хляб пеят те. Защо работят свещениците, учителите, съдиите? За хляб. Ще кажете, че те работят идейно – за хляб работят всички. Има неумолими закони в Живота. Гладът е един неумолим закон – без хляб не може да се живее.

Аз вземам хляба в широк смисъл на думата, а не както обикновено го разбират. Ако можеше без хляб, Бог щеше да създаде друг свят, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хляб на хората, за да бъдат всички сити и доволни. Като се храни, човек преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т.е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувства, като прави добри дела, човек пак се храни. При това хранене той усеща нужда от ближния си, да сподели с него своите мисли, чувства и постъпки. Споделяйте тогава и материалната си храна със своя ближен, за да става правилно обмяната.

„Да наеме работници за лозето си.“ Копането е специална работа. Дълго време човек трябва да посещава Божествения университет, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва ха. Какво означава това ха? Усилие, труд.

Един турчин, кафеджия чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина:

– Приятелю, хайде да станем съдружници – ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха.

Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал:

– Съгласен съм.

Започнали заедно да работят. Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ха. Така свършили чукането на кафето. Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал:

– Приятелю, трябва да дадеш и на мен половината печалба.

Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията. Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата. Съдията пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите. Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите:

– Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата.

Днес много хора обикалят работниците, за да наблюдават какво правят. Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват ха; чуят, че някъде се вършат добри дела, пак казват ха. Тук ха, там ха и след това се чудят защо никой не им плаща, защо работите им не вървят – тин ще бъде тяхната заплата. В този пример се крие велик закон.

Велики закони, велики принципи се крият в Христовото учение, които и до днес още остават затворени – защо? Защото не са приложени. Мнозина казват, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповядват. Приложимо е учението на Христа. То трябва да се приложи и в училищата. Всеки морален принцип е приложим. От числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че в човешкия живот има благоприятни и неблагоприятни дни. В благоприятните дни ще работиш, в неблагоприятните няма да работиш. Това е закон, а не суеверие, както някои мислят. Ако не си разположен и работата ти не върви, остави я временно, или я промени. Това се отнася до всички работници, проповедници, учители, съдии, адвокати, търговци: ако днес не сте разположени, отложете работата си. Много дела на адвокати са пропаднали по причина на тяхното неразположение; много проповеди са оставали безплодни пак по причина на неразположение на проповедника. И майката не трябва да милва и целува детето си при неразположение; тогава и да го целуне, детето не получава нищо. Човек се ползва от благословението на ближния си, когато последният е в добро разположение по ум, по сърце и по дух. Започвайте работата си с разположение; явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени; посещавайте болни, когато сте разположени – ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния. Който приложи този закон, ще избегне деветдесет и девет на сто от мъчнотиите и противоречията си.

Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трябва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбок, вътрешен смисъл. Християнството не се заключава само в молитви, в палене на свещи и кандила. Ако светът можеше да се спаси с палене на свещи, кандила и с молитви, досега щеше да бъде спасен. Трябва да се палят свещи, но не от восък; трябва да горят кандила, но не със зехтин. Под свещ разбираме човешкия ум, а под кандило – човешкото сърце. Хората са палили свещи и кандила още преди Христа, но са знаели защо ги палят. Всяко явление, което става в Природата, става и в нас – затова трябва да разбираме смисъла на всички явления в Природата и да се ползваме от тях.

Като наблюдавам падането на листата през есента, не изпитвам тъга, но размишлявам върху този процес и го търся в човешкия живот – така правя аналогия между явленията в Природата и в човека. Поетът наблюдава падането на листата на дърветата и го описва в поетична форма – тъга има в тази поезия. Обаче, като види паднал плод от дървото, не тъжи – защо не тъжи за плода? Защото е узрял. Той мисли, че плодът е завършил своето развитие, а листото има още да се развива. Не се разсъждава така – и листото е завършило развитието си като листо. От листото не може да стане плод, но може да стане по-красиво и по-съвършено листо. То пада през есента, оставя своето благо на земята, за да се яви отново напролет. Съществуването на съвременната култура се дължи на милионите листа, които падат на земята и носят своето послание от Бога.

И човекът като листо слиза на Земята, за да донесе Божието послание за онези души, които го очакват. Слизането на човека на Земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата през иглените уши, за които се говори в Писанието. Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият – в Царството Божие.“ Наистина, преди да влезе в Царството Божие, и бедният, и богатият минават много пъти през гроба – през иглените уши, дето оставят всичко земно. Каквото е спечелил човек на Земята, на Земята го оставя. Единственото нещо, което взема със себе си, това е мотиката, т.е. оръжието, с което ще копае – мотиката символизира работа. Значи работа има и на Небето, и на Земята. Докато е на Земята, човек трябва да благодари за тялото си – най-голямото богатство, с което може да разполага. В него са вложени дарби и способности, които трябва да развива. Така той придобива духовно богатство, което занася със себе си.

„Человек домовит излезе, щом се съмна, да наеме работници за лозето си.“ Кой е домовитият човек? Господ. Той слиза на Земята да наеме работници за лозето си. Колкото европейски народи намери, Той ги нае за работници на своето лозе. Те работиха пет години и войната се свърши. Сега се връщат от работа и Бог им плаща. Българите се питат помежду си: „По колко ли ще ни се плати?“ – По един пеняз. – „На англичаните?“ – По един пеняз. – „На германците, на сърбите, на французите, на руснаците?“ – На всички по един пеняз. – „Някои се биха повече.“ – Нищо от това, на всички ще се плати по един пеняз. И на вас, които ме слушате днес, пак ще се плати по един пеняз. Такъв е законът на Божествената справедливост – той трябва да се постави за основа на съвременното общество. Работата на всички хора не е еднаква, въпреки това домовитият господар платил на всички поравно – по един пеняз. Ако обичаш, обичай с един пеняз. – „С колко ме обичаш?“ – С един пеняз или с три гроша и трийсет пари. На колко пари се равняват три гроша? На сто и двадесет пари. Числото 120 е резултат, то играе роля във Вселената. И 12 е резултат, но в човешкия живот. Като прибавите още тридесет пари към сто и двадесет, получавате 150 – число, при което злото излиза навън. В 1915 г. българите се намесиха в Общоевропейската война, което показва, че ще минат през чистене. Между 1913 и 1918 г. има известно отношение – 1918 г. е продължение от 1913 г. И този път те ще минат през огън, за да се пречистят; след това няма да помислят вече за война.

Всяко нещо, което става в света, има свое определено време. Всеки човек се ражда на определено за него време, затова хората се различават помежду си. Забелязано е, че онези, които се раждат от 9 март нататък, са повече идеалисти, умът в тях работи повече от сърцето и страдат главно от главоболие. Каже ли някой, че страда от главоболие, аз зная, че той е роден през март, когато Слънцето е в зодиакалния знак Овен. Овенът е кротък, но когато се срещнат два овена, удрят главите си. Който се бори с материята, осакатява ума си. Това явление се забелязва особено в живота на поета: започне ли той да се грижи за материалната си прехрана, поезията му изчезва. Ето защо, като дойде в ума ви една светла, Божествена мисъл или в сърцето ви – красив импулс, красиво желание, веднага ги приложете; отложите ли ги, вие сами се осакатявате. Кажете ли, че тази мисъл е неприложима, вие се спъвате; ако беше неприложима, тя нямаше да дойде в ума ви. Не я ли приложите вие, друг ще я приеме. Така хлопа Бог на човешките умове и сърца. Който не Го приеме, ще ходи от човек на човек да се предлага за съдружник, да вземе участие поне в изговарянето на звука ха. Може да вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бъде тин – звук, който се чува при пускане на десетачетата в тенекиената кутия. Ако на Земята не се научите да работите и да свирите, на Небето никога няма да се научите. Ако отидете неподготвен на Небето, веднага ще ви върнат на Земята – това е закон на прераждането.

Човек е дошъл на Земята да мине през мъчението, през труда и през работата. Като човек, ще се мъчиш; като Ангел, ще се трудиш; дойдеш ли до работата, ще работиш като Бога. С други думи казано, ще се мъчиш със стомаха си, докато смелиш храната; после ще се трудиш с ръцете си, най-после ще работиш с главата си. Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма не мога. Как могат да вършат отрицателни работи? Както могат да се проявяват в отрицателното, така могат и в положителното. – „Ще правя погрешки.“ – Прави погрешки и върви напред! За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. Сегашният разсипник един ден ще стане добър пестовник. Кое е Добро? Което е в хармония с великите Божествени закони. Всяко действие, което взема участие в повдигането на цялото човечество, е Добро. Постъпките на човека се определят от резултатите, които те произвеждат. Човек определя някои свои постъпки като лоши, обаче като види резултатите им, тогава може да определи добри ли са били, или лоши. Резултатът на човешкия живот определя неговото бъдеще.

Бъдете справедливи в живота си, не ощетявайте никого, както е бил справедлив домовитият човек. Той даде на първите работници това, което им се падаше, не ги ощети; но и последните не ощети. Ако хората продължават да прилагат стария морал, светът съвсем ще се изопачи. Прилагайте Божествения морал в живота си, за да задоволите нуждите на всички хора. Който не съдейства за задоволяване необходимите нужди на ума, на сърцето и на душата си, той върши зло и престъпление. Всеки човек трябва да има на първо място необходимото, после – потребното, и най-после – излишното (то се дава по благодат). Благата, от които ние се ползваме, идат от Ангелите – от своите излишъци те пращат на нас. Ако Ангелите бяха скъперници като хората, животът на Земята щеше да се прекрати. Благодарение на тяхната щедрост ние живеем в изобилие. Да бъдем щедри – и ние да изпращаме от своите излишъци на съществата, които живеят под нас. За нас техният живот е ад, за тях нашият живот е Рай. Каквото е отношението между нас и нисшите същества, такова е отношението между Ангелите и нас – за Ангелите нашият свят е ад, за нас техният свят е Рай. Значи за едни същества Раят е на Земята, а за други – горе.

Прилагайте Божествените закони и не се съмнявайте в тях. Вярвайте в душата си като проява на Божественото Начало. Ще каже някой, че вярва само в това, което вижда. Ако го питам, вярва ли в ума и в сърцето си, казва, че вярва; вярва ли в мислите и в чувствата си, казва, че вярва. Как вярва в тях, щом не ги е пипал? Кой може да пипа ума и сърцето, мислите и чувствата си? Пипането е външно сетиво, с което си служат и животните; след пипането идат вкусът, обонянието, слухът и зрението. Следователно, за да има ясна представа за нещата, човек трябва да ги е проверил с петте си сетива, а не само с едно. Каже ли някой, че вярва само в това, което може да пипне и да чуе, той не е влязъл в Реалността. Който вярва само във вкуса и в пипането, той е на южното полукълбо, защото устата и чувствата са долу; който вярва само в слуха и в зрението, той е в северното полукълбо, защото ушите и очите са на главата. Кой е на екватора? Който минава от едното полукълбо в другото. Екваторът е неутрална зона. Коя област от човешкия ум отговаря на екватора? Интелектът. Защо трябва да мисли човек? За да има равновесие. Само уравновесеният може да си избере такива работници, каквито му са нужни. Кои са работниците в човека? Неговите мисли, чувства и постъпки. Човек трябва да си избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати.

Христос казал притчата за домовития човек преди две хиляди години. Днес и вие слушате същата притча – каква разлика има между вас и тогавашните слушатели? Вие сте по-възрастни от тях. Това е по-добре за вас – като по-възрастни, по-добре възприемате. Някой казва: „Ако се женя, млад да се женя.“ Какво лошо има в това, че някой се оженил на четиридесет години, вместо на двадесет години? Един момък се влюбил в една мома, но тя обичала друг, за когото се оженила. За да не го огорчи, тя му казала: „Аз дадох къщата си на друг, но ще направя нова къща, която ще дам на теб.“ Тя родила дъщеря, която след двадесет години се оженила за него. Женитбата има смисъл само когато приближава човека до Бога, когато възлюбените си помагат взаимно. Обаче каква женитба е тази, която отдалечава хората от Бога и разваля отношенията помежду им?

Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че някъде членовете постоянно удрят главите си, разправят се, спорят. В това отношение главите на мъжа и на жената са като чутури, в които чукат кафе; децата им само ги обикалят и казват ха, но в края на краищата нищо не излиза от това съдружие. В други семейства всички членове имат стремежа на тиквеното семе – да обсебят колкото може повече земя, едни да се разширят за сметка на други; и като сплетат стъблата си, объркат се и нямат никакъв резултат. Поживеят така няколко месеца, докато дойде господарят на нивата и обере всичките плодове. За предпочитане е да дадеш по-малък плод и да живееш повече, отколкото да имаш голям плод, а кратък живот.

Какъв свят щеше да бъде този, ако главите на всички хора бяха големи като тиква? Светът всеки ден се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентност. Те постепенно се развиват, облагородяват и започват да се жертват: дърветата – за горивен и градивен материал, а цветята със своето благоухание и красиви багри въздействат върху човешката мисъл. Човек започва да ги изучава и размишлява защо едни от тях миришат приятно, а други – не; защо едни от тях са жълти, а други червени; защо едни имат по пет венечни листа и пет тичинки, а други – по-малко или повече. Всеки човек може да се уподоби на известно растение със специфичен стремеж и развитие. Някой има стремежа на черешата – иска да стане като нея кръгъл и червен. Не е лошо това желание, но той трябва да подбира мислите и чувствата си, защото те влизат в него като работници, които си създават свой дом. Дали този дом е добре, или зле построен, това не е безразлично за вас. Като влезете в един дом, дето мъжът и жената се карат, вие не можете да се отнесете безразлично към тях – все ще кажете нещо да им помогнете. Колко повече не сте безразлични към себе си, дето вашите мисли и чувства строят своите домове. Ето защо човек трябва да се самовъзпитава, да обработва мислите и чувствата си. Като работи върху себе си, той работи и за своите ближни. Затова казвам: като срещнеш гладен човек, нахрани го; ако е жаден, дай му вода да утоли жаждата си. Както работи във физическия свят, така човек може да работи и в Умствения свят.

Страшно е положението на човек, който живее само за себе си. Само Бог има право да живее за Себе Си, защото Той включва всичко в Себе Си. Човек да живее за Бога, а Бог – за Себе Си. – „Искам да живея за себе си.“ – Обърни се тогава към Бога, Той да дойде в теб, да живее за теб, а ти – за другите.

Дошло е времето, когато всички хора трябва да излязат на пазара: свещениците със своите кадилници, учителите със своите буквари, съдиите със своите законници, търговците със своите крини, пълни с жито, земеделците със своите рала. Христос ще излезе рано сутринта на пазара да наеме тези работници и да ги изпрати на лозето Си. В дадения случай лозето на Христа е българският народ. Каквито и да сте по положение – свещеници, учители, съдии, търговци или земеделци, всички трябва да сте готови за работа. Този е пътят, по който българският народ може да се повдигне. За да стане един народ велик, Бог на разума, на интелекта, на сърцето, на душата, на силата трябва да живее сред него и всички да бъдат доволни от труда и от работата си.

Отворете очите си, за да видите, че живият Господ се изявява на Земята. Всеки да Го види в себе си и да направи разлика между своя Бог и Бога на другите. Важно е всеки да Го разбира, познава и възприема според степента на своето развитие. Ако си музикант, ще намериш Бога в музиката; ако си поет, ще Го намериш в Природата; ако си търговец – в парите. Всеки ще Го намери някъде, макар и отвън проявен. Външните предмети събуждат мисъл и чувства, които водят към Бога. Например, ако получите един букет от красиви цветя, вие мислите за цветята, за човека, който изпратил букета, и във вас се събужда топло, приятно чувство и към Онзи, който е създал цветята. Познайте Бога като Справедливост, който дава на всеки по нещо – най-малко по един пеняз. Един час да работите на ден, пак ще получите един пеняз, върху който ще работите и сега, и в бъдеще. Върху този пеняз ще се съгради бъдещият ви живот.

Подарявам ви по един букет с пет различни цветя – петте категории работници. Вашият приятел – Господ – ви изпраща този букет. Изучавайте го, докато проникнете в неговия вътрешен смисъл и съдържание.

 

10 ноември 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube