Дали може

Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води?

От Лука 6: 39

Христос задава въпроса: „Дали може сляп сляпаго да води?“ Какво се разбира под думата слепота? Съществуват три вида слепота – физическа, духовна и умствена. Физически сляп е онзи, който е лишен от органа на зрението, необходим за този свят. За да се справи с условията на живота, слепият трябва да бъде воден от някого; той не може свободно да се движи от едно място на друго, не може сам да върши работите си.

„Дали може сляп сляпаго да води?“ Този въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? Кой може да води физически слепият? Само онзи, който вижда. Същият закон има отношение и към Духовния, и Умствения свят. На физическия свят лесно се познава кой е сляп и кой не, обаче опитайте се да кажете на някого, че е духовно или умствено сляп – колкото и да го убеждавате в това, даже и да е сляп, мъчно ще го убедите. Защо не се убеждава той? Защото не съзнава положението, в което се намира. В този смисъл различаваме три категории хора: в първата категория са тези, които не знаят, че не знаят; във втората категория – които знаят, че не знаят, а в третата – които знаят, че знаят. Как и къде се познават тези хора? В обществото, когато се стълкновят с окръжаващите, и от самите себе си, когато се натъкнат на своето аз. Има ученици, които мислят, че знаят много, че са способни, че лесно решават задачите си. Като виждат невежеството им, учителите им се карат, изобличават ги, но те не отстъпват от мнението, което имат за себе си. И като не са съгласни с думите на учителите си, между тях произлизат големи неприятности. Вместо да убеждава ученика си, че не знае, учителят трябва да му даде една трудна задача и да стои настрана. Задачата ще покаже знае ли ученикът, или не знае, способен ли е, или не е способен.

„Дали може сляп сляпаго да води?“ Що се отнася до физическото зрение на човека, лесно можем да кажем, че той е сляп. Като се има предвид колко малко вижда и колко още трябва да развива зрението си, смело можем да говорим за физическа слепота – човек не вижда даже и една десетомилионна част от това, което е пред него. Може ли тогава да мислите, че всичко виждате и всичко знаете? Същото се отнася до виждането на човека в Умствения и в Духовния свят: знанията, които човек има за Духовния свят, не съставят даже една стомилионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва десет души на Земята, а на Небето има само двадесет и четири Старци, наречени Мъдреци. Казано е в Евангелието, че те седят около престола на Бога. Кой ги е видял? Ще кажете, че за тях е писал Йоан. Какво правят около престола на Бога? Кланят се и служат. Ще кажете, че не е правилно човек да седи на едно място и да се кланя. Тук думата кланяне е употребена в смисъл на служене. Само мъдрият и любещият могат да се кланят, т.е. да служат на Бога в Дух и Истина.

Щом е дошъл на Земята, човек трябва да работи, да развива зрението си в широк смисъл – и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, която трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи да виждаш смисъла на нещата. Обаче човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане.

И тъй, органът на зрението, т.е. окото има отношение към човешкия ум. Човек трябва да има здрави очи, за да се радва на здрав и добре организиран мозък. Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен – колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6–7 см, а на широчина – 16–17 см; в тези размери се движи умът на българина. Обаче важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко, важно е мозъкът да бъде организиран. Малка е плоскостта на човешкото чело, но чрез нея се проявяват три свята – умът на физическия свят, умът на Духовния свят и умът на Божествения свят. Тези светове се проявяват във всеки човек различно, поради което хората не се разбират. Затова казваме: колкото хора има на Земята, толкова различни разбирания съществуват. Някои окултисти делят ума на висш и нисш, т.е. висш и нисш Манас. Висшият ум се дели на висш наблюдателен, който заема горната част на челото – той разглежда нещата отвън и отвътре. Средната част на челото се заема от т.нар. ретентивен ум – той възприема външните и вътрешните впечатления и ги складира в себе си. Долната част на челото, над веждите, представлява нисшия ум, който наричаме наблюдателен, предметен или обективен; той възприема впечатления от близките предмети и събития. Трите области на челото се допълват взаимно. Те представляват областта на човешкия разум.

„Може ли сляп сляпаго да води?“ Слепотата в кое и да е поле създава нещастия и мъчнотии на човека. Физически слепият може да бръкне там, дето не трябва, и сам да си причини нещастие; духовно слепият може да си причини някакво нещастие в Сърдечния свят, а умствено слепият – в Умствения свят. Човек не е създаден сляп, но впоследствие е станал такъв. Много причини има за неговата слепота – или поради непорядъчния му и лош живот в младини, или поради лошия живот на неговите деди и прадеди. От лошия и изопачен живот нервите губят своята пластичност, кръвообращението не става правилно и върху зрителния нерв се наслагат утайки, които пречат за правилното пречупване на слънчевите лъчи в окото. При физическата слепота се образуват утайки в зрителния нерв на окото, при умствената слепота се образуват утайки в мозъка и пречат на правилното възприемане на мисълта. Когато мисълта не е ясна, човек усеща известно стягане в мозъка, т.е. в умствената област.

Както за освобождаване на човека от физическа слепота се препоръчва добър и чист живот, също така се препоръчва чист живот и за освобождаването му от умствена слепота. Слепият трябва да пречисти абсолютно тялото, ума и сърцето си, да не останат никакви утайки върху нервите му. Като задава въпроса, може ли сляп сляпаго да води, Христос иска да знае кой трябва да ръководи и лекува слепите. Не е достатъчно само да водиш слепия – друго нещо се крие в зададения въпрос от Христа. Да водиш някого, значи да го упътваш. Който не разбира законите на Разумната Природа, може ли да упътва и ръководи другите?

Наблюденията, които учените правят върху човешкия мозък, показват, че много от недоразуменията между хората могат да се избягнат. Ако двама души, мъж и жена, образуват семейство, те или ще живеят добре, или няма да живеят – това зависи от устройството на черепите им. Ако на единия черепът отзад е сплеснат, а на другия – силно развит, те няма да живеят добре. Единият ще чувства и мисли по един начин, вторият – по друг начин. Това разногласие в чувствата и в мислите им създава недоразумения и противоречия между тях. Ако жената е широка в чувствата си и разположена към хората, мъжът ще бъде недоволен и постоянно ще й приписва слабости, които всъщност тя не притежава. Ако мъжът е любвеобилен и с широки възгледи, жената няма да бъде доволна. Жената казва, че мъжът е ненормален; мъжът казва, че жената е ненормална и вместо да се опознават, те се отдалечават един от друг. Жената казва, че мъжът е пощурял; мъжът казва същото за жената. Всъщност никой не е пощурял, но те не се разбират – мъжът мисли и чувства по един начин, а жената – по друг. Защо? Мозъчните им центрове не са еднакво развити.

Кой човек наричаме пощурял? Който се е хванал за нещо, което другите хора не виждат. Ако жената е сляпа и не вижда какво държи мъжът й, тя го нарича пощурял. Ако мъжът е сляп, той нарича жена си пощуряла. Единият от тях, който е сляп, мъжът или жената, започва да приписва на възлюбения си неща, за които той не е мислил – ще се обвиняват в изневеряване, в охлаждане на чувствата и т.н. Така те сами създават нещастието си, сами стават причина за раздори и недоразумения помежду си. Жената казва, че мислела мъжа си за порядъчен човек, а той се увлякъл в друга жена; и мъжът не вярва на жена си. Има ли нещо вярно в тяхното подозрение? Може да има нещо вярно, но може и нищо да няма. Ако мъжът е разположен към някоя жена, тя може да е неговата майка, сестра, приятелка – той им желае доброто и се радва на техните успехи. Има ли нещо лошо в това? Да желаеш доброто на своите ближни и да им се радваш, това значи да имаш истински отношения към тях, съгласни и с морала, и с религията. Ако някой е развил ясновидството си, ще вижда неща, които другите не виждат – какво ще бъде тогава неговото положение? Той има право да говори за слепотата на хората. Но какво ще кажете, ако слепият говори за слепотата на хората?

За слепите Христос казва: „Може ли сляп сляпаго да води?“ Следователно слепият не може да има правилни и широки схващания за Живота. Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда едва една десетомилионна част от това, което съществува в Духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една стомилионна част от това, което съществува в Умствения свят. Тъй щото, в който свят и да влезе сегашният човек, неговото зрение е ограничено. Радвайте се, че още не виждате всичко, защото пред вас се открива широк свят, с големи възможности за изучаване на необятното и великото. Като минавате от един свят в друг, вие постепенно отивате от незнайното към знайното. Хиляди и милиони години предстоят на човека да се учи и да придобива знания. Не се обезсърчавайте, но се насърчавайте и търсете смисъла на Живота. А Животът има смисъл.

Учените правят изчисления и намират, че в човешкия мозък има три билиона и шестстотин милиона клетки, които работят в областта на неговата умствена дейност. Те са изчислили, че всичкото световно знание може да се напечата върху човешкия мозък в деветдесет книги, големи като Библията, и ще остане свободно място за още деветстотин такива книги. Това показва, че на човека предстои още много да мисли и да учи. Ако мисли, че всичко е научил, той се самоизлъгва, той е в пътя на своите заблуждения.

Да се самозаблуждава човек, това значи да бъде в положението на мишка, която стои пред капан с пастърмица и мисли как да вземе пастърмицата, без да хлопне вратата на капана, и тя да остане вън, свободна, с пастърмицата в уста. След много обикаляния, след дълга стратегия тя решава да пъхне муцунката си в капана, отдалеч да хване пастърмата. Влиза предпазливо вътре, хваща пастърмата, но капанът бързо се затваря след нея. Ние говорим за мишката, че не е свободна, че лесно влиза в капана, но и човек не е свободен. Няма абсолютно свободни хора на Земята – всички са в капана, всички са съблазнени от пастърмицата. Като влезе в капана и си хапне от пастърмата, мишката започва да разсъждава и да се пита: „Какво стана с мен? Ще се опитам сега да изляза от капана.“ Бутне оттук, бутне оттам, навсякъде затворено.

В същото положение се намират и хората: докато нямат мъчнотии, те не мислят много; щом се натъкнат на мъчнотии и на страдания, тогава започват да мислят, да търсят начин как да се освободят от тях. Затова казваме, че мъчнотиите и страданията подбуждат ума към дейност – чрез тях човек придобива опитности и правилни схващания за живота. За да не влиза в капана или, ако е влязла, да излезе от него, мишката не трябва да бъде мишка. Докато е мишка, всякога ще има капан за нея.

Сега се явява въпросът кой поставя капан на мишката. Хората. Ще кажете, че щом поставят капан на мишките, те са лоши. Не са лоши, но лошото в мишката ги заставя да турят капани на пътя й. За да не става нужда да турят капани на мишката, тя трябва да измени формата си и начина на своите разсъждения. Значи, докато има мишки, ще има и капани. Това заключение е общо с философията на Шопенхауер, който казва: „Докато съществува една зла воля в света, всякога светът ще бъде лош и хората в него ще бъдат лоши.“ Шопенхауер е прав за себе си, но отде вади той своите заключения? Ще кажете, че философията му е резултат на неговите опитности. Мъж, който е патил от своята жена, казва: „Познавам жените, лоши са те.“ Отде ги знае той? От своята жена – една жена видял и мисли, че познава всички жени. Ако един мъж познава няколко жени, това не значи, че познава всички. Има лоши жени наистина, но има и добри. Всички жени не са подобни на мишките.

Какво означава думата мишка в широк смисъл? Същество, което обича да чопли, да гризе. Защо гризе мишката? За да изхаби предните си зъби, които бързо растат. За да не пораснат много и да не й пречат, тя гризе и по този начин постепенно ги изтрива. Защо растат бързо зъбите й? Понеже е крайно алчно същество – алчността я заставя да изяде всичко, което намери в капана. Има хора, които притежават някои от чертите на мишката. Като влязат в сандък, дето младата мома е наредила новите си дрехи, мишките правят дупки, изгризват дрехите и най-после излизат навън. Като ги питат защо правят пакости на хората, те казват, че така ги е създал Бог – както са създадени, така постъпват. За да изтъпяват зъбите си, те непременно трябва да гризат. Според мен мишката може да постъпва и по друг начин, но трябва да се откаже от своята алчност. Ако от мишката се изисква друг живот, други прояви, колко повече се изисква това от човека.

Всеки човек се проявява според степента на своето развитие – тази е причината за голямото разнообразие между хората. Разправят за генерал Вашингтон (преди да стане председател на Съединените щати) следния случай: във време на англо-американската война2, като обикалял войниците, видял как един младши подофицер командвал десет войници да вдигнат на раменете си една дълга, тежка греда. Войниците повдигали гредата оттук-оттам, но не могли да я турят на раменете си – трябвало им една малка помощ отвън, за да изпълнят заповедта на началника си. Подофицерът викал, настоявал да вдигнат гредата. Вашингтон, който бил скромно облечен, се приближил до подофицера и го запитал:

– Защо не помогнеш на войниците?

– Аз съм подофицер! – с достойнство отгово-рил той.

Като разбрал, че никой не го познава, Вашингтон се приближил към войниците и с тях заедно подложил рамото си под гредата и така помогнал да я вдигнат. След това той се обърнал към техния началник и казал:

– Аз съм генерал Вашингтон – и спокойно продължил пътя си.

Ще кажете, че освен между военните, друга-де не се срещат подофицери. Навсякъде има под-офицери – и в семействата, и в обществата. Аз вземам думата подофицер в широк смисъл – човек, който маха с пръчицата си и заповядва на другите. След освобождението на България един българин решил да иска някаква лека служба, за да си почине малко от тежкото робство. Мислел си каква служба да иска. Един ден, като се разхождал из града, видял как един човек стои пред няколко музиканти и маха с някаква пръчица – той вдигал и слагал пръчицата, а те свирили. – „Ето една лека служба за мене – казал си българинът. Ще отида при някой началник и ще поискам такава служба.“ Като се явил при началника, последният го запитал:

– Какво искаш, байо?

– Служба.

– Каква?

– Да вдигам и слагам пръчицата, а музикантите да свирят.3

Мнозина от сегашните хора, мъже и жени, учени и прости, искат да махат с пръчицата си, т.е. да бъдат капелмайстори. Това става не само в материалния живот на хората, но и в умствения. Много писатели, учени и философи търсят лек начин за прославяне. Те искат да се прочуят в света за чужда сметка – други да свирят, да носят товара, а те да застанат пред тях и да махат с пръчицата си, да минават за капелмайстори.

Преди години един знаменит американски пропо-ведник държал една отлична проповед, която особено се харесала на един от посредствените проповедници. Той успял да се домогне до тази проповед, преписал я и в скоро време я държал на пасомите си като своя собствена. Пасомите му останали крайно доволни и казвали помежду си: „Такава проповед не е държал никой проповедник досега. Единствен нашият проповедник може да изнесе такава проповед.“ В скоро време тази проповед се разнесла по цяла Америка. Един след друг проповедниците я преписвали и всеки я говорил пред слушателите си като своя.

Едно трябва да знаете: чуждото нещо е всякога чуждо. Не мислете с чужд ум и не гледайте с чужди очи на нещата – всеки да мисли със своя ум и да гледа със своите очи. Умът на всеки човек трябва да бъде по възможност по-трезв, по-буден и ясен, да схваща вярно и правилно всичко, което минава през него. Трябва ли да отречем ума на великите хора? Не отричайте великите умове, но прилагайте техните мисли, подражавайте ги в трудолюбието и постоянството им. Майка или баща, които могат да възпитат добре децата си, са в състояние да възпитат цял народ – те минават за велики хора и заслужават подражание. Те имат очи, виждат добре и могат да водят онези, които не виждат и объркват пътя си.

„Може ли сляп сляпаго да води ?“ Като излиза от физическата слепота, Христос засяга вътрешната, духовната слепота. Страшна е физическата слепота, но по-страшна е духовната, тя създава големи нещастия на човека. Който няма вътрешна Светлина, е изложен на постоянни промени; като не знае и не вижда причината на тези промени, той се блъска в себе си като затворена птичка и се осакатява. Ако някой чувствителен човек влезе в затвор между престъпници, ще излезе оттам с тежко настроение, с объркани мисли, без да може сам да си помогне. Той се чуди какво му е станало, защо се е изменило настроението му, но като вътрешно сляп не разбира, че причината за лошото му настроение се дължи на мислите на престъпниците, с които е бил в контакт. Всеки човек е подобен на батерия, от която излизат особени лъчи, по-гъсти или по-редки Който не може да ги асимилира, възприема ги в организма си като мъчносмилаема храна, която произвежда главоболие или друго някакво разстройство. В такъв случай българите казват, че този човек е урочасан. Това не е никакво урочасване, но той се е натъкнал на две течения с противоположни енергии, които не си хармонизират. Който вижда добре и външно, и вътрешно, лесно се справя с такива течения – отдалеч още той ги вижда и усеща, и може да ги избегне. Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия.

Като е дошъл на Земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, за да могат да плуват като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха. Ако се е научил да плува, той ще мине благополучно от единия бряг на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе на Земята.

Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат Светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плуват и да хвърчат, т.е. да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плува, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител – си признае, че е сляп – той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледнат. Оставени на себе си, те по-скоро ще прогледнат, отколкото в ръцете на слепия водител. Нека всеки сам търси Светлината.

Ако майката е глупава, дъщерята не трябва да остане на същия уровен; ако бащата е глупав, синът трябва да бъде умен. Ако синът е умен, и бащата ще стане умен – това е въпрос на време, но се подчинява на закона за прераждането. Невъзможно е умен баща да роди глупав син. Синът трябва да работи върху себе си, да развива онези мозъчни центрове, които не са развити. Това се постига с мисъл, с усилена умствена работа. Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: „Аз искам да стана умен“ – тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: „Аз мога да мисля като умен човек.“ Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната – руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за Живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно Живота, това значи да се радваш на всичко, което те заобикаля.

Мнозина искат да станат духовни, да придобият вътрешни знания – никой не може да стане духовен, преди да е развил ума си. Някой иска преждевременно да разбере духовните работи; това е невъзможно – защо? Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука. Човешкият ум се движи в три свята – във физическия, в Духовния и в Умствения. Някой се затворил само във физическия свят, а иска да разбира духовните работи. Излез от физическия свят, разшири своя кръгозор до Духовния и до Умствения свят – тогава ще разбереш всичко, което те интересува. – „Не мога ли да вляза в друга къща и оттам да проникна в по-високите светове?“ – Не можеш. Българската поговорка казва: „Чуждото нещо и на Великден се взема.“

Като не може да реализира желанията си, някой мисли, че съдбата го преследва. Не го преследва съдбата, но той не мисли и остава сляп в Живота. Човек трябва да мисли за Доброто, за Правдата, за Любовта, за Красотата. Какво представлява Красотата? Цвете, което само отдалеч се гледа и помирисва. Откъсне ли го някой, то веднага изсъхва. Докато момъкът се радва отдалеч на красотата на момата, тя цъфти и добре се развива; щом се приближи до нея, тя постепенно изсъхва. В този случай момъкът постъпва с красотата, както паякът с мухата – достатъчно е тя да попадне в мрежата му, за да я изсмуче. След това паякът я изхвърля навън. Опитайте се да хвърлите една сламка в мрежата на паяка, за да видите какво ще направи – той веднага ще скъса нишките на паяжината, ще извади сламката и ще изправи паяжината си. С това той иска да каже, че не търпи непотребни неща. Каква поука можете да извадите от паяка? Да не допускате в ума си непотребни мисли. Ако някой подхвърли една непотребна мисъл в ума ви, веднага я изхвърлете навън. Ще кажете, че паякът е лишен от всякаква интелигентност. Фактът, че той може да тъче тънка мрежа, каквато хората не могат, показва, че той е интелигентен, че и в него има някаква разумност. Ако за паяжината се изисква известна разумност, колко по-голяма разумност се изисква за тъкането на човешките мисли.

Човешката мисъл трябва да бъде свободна от заблуждения, в които се ловят хора, както мишките се ловят в капани. Не е позволено на човека нито себе си да заблуждава, нито другите. Всеки момент той се намира пред лицето на Бога и носи отговорност за всичко, което прави. За да се освободи от заблуждения, човек трябва да работи върху развитието на своя мозък, да изучава устройството му, както и съотношението, които съществуват между различните мозъчни центрове. Ако между мозъка на мъжа и жената няма хармония, те не могат да живеят добре. За да се разбират и хармонират, между тях трябва да има три допирни точки – на физическия свят, на Духовния и на Умствения. С други думи казано, те трябва да имат еднакво устроени тела, еднакви мисли и еднакви чувства. Това не значи, че трябва да се подчиняват напълно един на друг. Всеки от тях може да бъде самостоятелен, да мисли и чувства свободно, но да се разбират, да има помежду им единство и хармония. Мъжът трябва да се насърчава от жената, а жената – от мъжа, но всеки да запази своята самостоятелност. Велик може да стане само онзи, който се импулсира от някоя разумна, повдигната жена, т.е. от Любовта. Всеки, който се е ръководил и импулсирал от Любовта, е станал велик. Четете живота на великите хора и ще се убедите в това. Например Гьоте, Милтън, Байрон и други са станали велики благодарение на въздействието, което им е оказала някоя жена. Има жени, които са действали на мъжа по отрицателен път, а други – по положителен. Първите са го отблъсквали, но с това повече са събуждали в него амбиция да работи, да стане велик човек, за да заслужи Любовта и вниманието на тази, която не се интересува от него. Вторите пък са го насърчавали и подтиквали към работа и дейност. Понякога една малка причина може да подтикне човека към усилена дейност, за да постигне това, което желае.

Преди години в Америка се прочул един атлет със своята сила. Един ден, като правел своите упражнения, край него минал един студент и казал нещо по негов адрес. Това обидило атлета и за да си отмъсти, той ударил една плесница на студента и го търколил на земята. Студентът бързо скочил на краката си, недоволен и засрамен, и се върнал у дома си. По пътя той си мислел как да отмъсти на атлета. Най-после в него се зародила идеята да проследи живота му, да разбере какви методи е приложил да развие такава сила. Той се домогнал до тези сведения и започнал да работи усилено за физическото си развитие. След пет години той могъл вече да вдига с едната си ръка кон с едно конче. Отишъл той при атлета и с едната си ръка го вдигнал високо във въздуха. След това го запитал:

– Познаваш ли кой съм?

– Не те познавам.

– Аз съм онзи, на когото преди пет години ти удари плесница и ме търкули на земята.

– Спомням си, но сега те признавам за мой учител.

Като изпадат в слабости, хората се оправдават с Бога – те казват, че така са създадени. Не са създадени така, но работа се иска от всички – да станат силни, за да се справят със своите слабости. Всеки може като студента да работи пет-десет години усилено, да развие силата си, да стане герой. Не е нужно човек да става атлет, достатъчно е да станете толкова силни, че да преодолявате мъчнотиите, които денят ви носи. Работете върху себе си, за да приложите Божественото учение в домовете си, за да постигнете всичко, каквото желаете.

Защо днес синовете и дъщерите не уважават родителите си? Защото повечето родители са пренебрегнали своя ум. Те малко работят върху ума си и остават назад в умствено отношение. Майката и бащата трябва да стоят високо в умствено отношение. Който е развил добре ума си, той има условия за проява на своето висше съзнание. Дето умът, сърцето и душата на човека са добре развити, там вече може да се говори за висше съзнание, за Причинен свят. Това се постига постепенно, чрез последователна работа върху физическото тяло, върху сърцето и ума, върху висшия разум и най-после – върху душата и Духа. Така стават хората велики и знатни. И обикновеният човек може да стане велик, но ако работи върху себе си с прилежание и постоянство. Ще кажете, че за това се изисква слушане, посещаване на хубави и съдържателни сказки и лекции. И това е добре, но не е достатъчно. Като слуша, човек трябва да прилага всичко, което е чул и разбрал. Ако слушате само, без сами да учите и прилагате, вие ще познаете Бога такъв, какъвто не е. За онези, които работят и прилагат, Бог е добър, любещ – към тях Той отправя Своята светла страна. Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя тъмната Си страна – без да иска, Той ги наказва, оставя ги да носят последствията на своята леност. Не е ли същото и в училищата? Учител наказва ленивите ученици, а на способните и прилежните се радва. Ленивият ученик казва, че такъв е създаден. Ако работи и учи уроците си редовно, той ще види, че не е създаден така. Всеки сам може да изправи слабостите и погрешките си.

И аз не желая да проповядвам на ученици, които само слушат, без да учат и прилагат. Който е готов да прилага, да бъде полезен за себе си и за своя народ, и аз съм готов да работя за него; който не е готов да прилага, и аз се отказвам от него. – „Отде и как ще се учим?“ – Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите.

Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път – да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко – в себе си. Има известна вина и вън от него, но всъщност главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите.

Работете върху себе си съзнателно, с Любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена – градете бавно, но здраво. Не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на Доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи – при каквито условия и да се намира, той трябва да учи, да придобива знания.

„Може ли сляп сляпаго да води?“ Този стих има отношение както към отделния човек, така и към държавите и техните управници. Всеки управляващ трябва да познава разумните природни закони, за да знае накъде води държавния кораб. Защо погина Титаник? Защото капитанът му искаше да съкрати пътя и взе посока, която носеше за него изненада. Ако беше взел познатия път, макар и с повече обикаляния, щеше да стигне благополучно до определената цел. Той мислеше, че Титаник не може да потъне, но остана излъган. Някой иска да напредва бързо, да съкрати пътя на развитието си; и това може, но ако съкратеният път е прочистен – тогава не му носи изненади. Обаче не е ли прочистен, по-добре да обиколи, да продължи времето.

Докато пътят на някого е прав, свободен от препятствия, той върви напред и за нищо не мисли; щом пътят се изкриви, той започва да мисли коя посока да хване. Измени ли се посоката на движението, ти трябва да се спреш за малко, да изучиш новите условия и тогава да продължиш. Величието на художника се заключава в кривите линии. Ако може да рисува криви линии, да ги поставя на място, той минава за велик художник. Който си служи само с прави линии, той е чертожник, а не художник. Какво означават кривите линии? Пластичност, огъваемост. Светлината се движи по криви, вълнообразни линии – значи и Природата си служи с криви линии.

Някой казва за себе си, че е прям, праволинеен човек, не обича да се отклонява от пътя си; изпитал ли се е той, знае ли как би постъпил във всички случаи на живота? Какво би направил, ако пред него се изпречи една каса, пълна със злато? Най-напред той ще се огледа да няма хора около него и като види, че е сам и никой не го следи, ще бръкне в касата и ще продължи пътя си. Той вървял по права линия, докато не е бил сам; щом останал сам, веднага изкривил пътя си. Да бъдеш праволинеен от страх, това не е висок морал – страхът нищо не допринася. Не можете да накарате детето насила да мисли – както и да го заплашвате, страхът не може да го направи умен човек. Само Любовта като вътрешен подтик може да застави човека да мисли и да работи. Изкуство е да се научи човек да люби и да обича. Затова именно Христос задава въпроса: „Може ли сляп сляпаго да води?“ Само любещият може да води хората.

Време е вече сегашните хора да възлюбят Божията Мъдрост и Божественото знание, за да се хармонизират. Без това Знание те всякога ще имат различни разбирания и желания, както и различни възгледи за Живота. Като не живеят добре, мъжете и жените се оправдават с различните си разбирания. Това не ги оправдава – от тях зависи да възприемат новото, Божественото разбиране за нещата. Мъжът казва, че жената не може да мисли като него, затова я туря на по-ниско стъпало от себе си. Досега жената е работила повече с нисшия си ум, но тя започва да работи вече наравно с мъжа и може да възприеме новото и да бъде негова носителка. Тя има условия за бързо развитие. И от мъжа, и от жената се изисква работа – да държат в равновесие своите мисли и чувства. Щом изгубят равновесието си, те губят всичко, което са изработили и придобили. Задачата на съвременните хора е да работят върху своя ум, да организират силите му, да ги поставят в хармония. Когато умът се развива правилно, мислите и чувствата на човека са хармонични, той се чувства бодър, силен, готов за работа. Най-малкото нарушаване в дейността на човешкия ум създава известна дисхармония между мислите и чувствата на човека. Той е постоянно уморен и дето седне, веднага заспива.

Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден. Това е невъзможно. Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава – „Къщата ми изгоря!“ – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат. Колко бедни и разумни деца са отгледани, възпитани и образовани все от богати хора. Колко богатски деца са пропаднали в живота. Велики духове, велики души има в света, които са се заели със задачата да помагат на бедни, сираци и страдащи.

Като се говори за духове, хората се страхуват от тях, не искат да чуят думата дух. Някои пък отричат съществуването им. Ако искате да видите духове, наблюдавайте момите и момците и вижте какви промени стават с тях – по лицата им ще видите как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица; щом се събуди това желание, лицата им се изменят и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди – те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на Земята, за да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях – те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват и те се успокояват, радват се на вътрешен мир. Следователно всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него – значи духовете се борят в човека.

„Може ли сляп сляпаго да води?“ Като не разбират живота на духовете, хората казват, че онези, които вярват в съществуването им и които много знаят, са опасни, защото те развалят света. Не е така, светът се нуждае от истински учени. Глупавите хора развалят света, а не учените. Опасни хора са онези, които се мислят за учени, без да са такива. Истински ученият е издържан във всичките си прояви – каквото обещание даде, изпълнява го навреме. Той държи на обещанията си и всякога говори това, което мисли и чувства. Каже ли на някого, че го обича, той е почувствал това, не говори празни думи. Някой казва на едного, че го обича, без да е почувствал обич към него; казва, че трябва да бъде религиозен, без да е почувствал и разбрал какво представлява религиозното чувство. Чудни са религиозните хора – те говорят за неща, които сами не разбират. При мен са дохождали религиозни хора с различни намерения. Един искаше да ме обърне към Бога, а сам той не беше се обърнал; друг иде при мен да ме изпитва – иска да знае какво разбирам под думата спасение. Само онзи може да говори за спасение, който е слизал до дъното на ада, между грешните и паднали хора, за да види как живеят те. Спасява се гладният, жадният, болният, страдащият, умиращият и т.н. Смешно е човек да говори за неща, които сам не е изпитал. Като ражда детето си, майката го спасява – без нея то би било захвърлено някъде. Колко майки са хвърляли децата си! Когато износи детето си докрай, майката го спасява.

Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, който греши, не е роден от Бога. С това се обяснява защо някои хора са добри, а други – лоши; едни са умни, а други – глупави. Първоначално хората са излезли от Бога и са били добри и умни. Някои от тях са паднали и започнали да грешат, поради което са изгубили добротата си – те минават днес за лоши и неразумни. Днес от всички хора се изисква да бъдат умни и добри, да съзнават, че са дошли на Земята да работят, от една страна, за развитието на своя ум, на своето сърце и на своята воля; от друга страна, да работят за проявяване на своята душа и за укрепване на своя Дух. Не се ли развива така, никой човек не може да води слепия.

Който иска да бъде полезен на себе си, както и на своя ближен, трябва да си каже: „Днес Бог оправя света.“ Той отдавна го е оправил, но ние трябва да бъдем разумни, да не разваляме това, което е създадено вече – само така ще дойде естественият ред на нещата. Ако кожата на ръката ви се олющи, оставете я да засъхне, да хване корица – Природата сама лекува. Ако я разчесвате постоянно, коричката ще се изкърти и отдолу ще остане прясно месо, до което всяко допиране причинява болка. Не чоплете нещата, но ги оставяйте да зараснат. Ще се учите на търпение. Бог пръв дава пример на търпение – Той търпи хората, чака да се пробудят, защото знае, че има нещо в тях от Божествен произход. Заради Божественото в човека Той търпи. И вие трябва да търпите за същото, за да си помогнете сами в пътя на своето развитие.

Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви.“ Ако ви смущава нещо, мислете върху него няколко часа или няколко дена, докато дойде в ума ви една светла мисъл. Приложете тази мисъл и благодарете, че ви е посетила. Ако ви посещават светли мисли, без да ги прилагате, вие не можете да подобрите живота си, нито отношенията си с хората. Тогава от Разумния свят ще издадат заповед да ви вземат горе, там да научите урока си. Докато не го научите, няма да слезете на Земята. Който иска да живее дълго на Земята, трябва да решава задачите си правилно.

„Може ли сляп сляпаго да води?“ – Не може. Така трябва да си отговори всеки сам за себе си и да работи за своето проглеждане. Докато не прогледне ясно и външно, и вътрешно, човек не може да постигне нищо, никаква култура. Днес ви се проповядва как да орете, как да корените, а в бъдеще ще ви се проповядва онази култура, която Христос донесе на човечеството – културата на Сина Божи, културата на Любовта. За тази култура са нужни хора с отворени очи, с отворени умове и сърца. Дойде ли тази култура на Земята, висшето съзнание на хората ще се прояви, Христос ще се всели между тях и всички ще живеят като братя, като разумни хора.

Днес Христос не може да дойде между хората. Ако иска да дойде, трябва да приготви гърба си за нови камшици. Рече ли да проповядва, всяка проповед трябва да бъде предварително прегледана и одобрена. Той чака други времена, когато хората станат разумни и започнат да виждат, да чуват и да разбират правилно. Христос не е далеч от хората, но те не Го виждат. Той е зад облаците; като се махнат те, ще стане светло и всички ще видят Христа, облечен в слава и великолепие.

„Може ли сляп сляпаго да води?“ Докато сляп сляпаго води, никакво развитие не може да се очаква. Мислете за развитието на вашия ум, за културата на Любовта. Радвайте се, че ви очаква светло бъдеще и велика работа. Светът се нуждае от добри майки, бащи, учители, проповедници, съдии, техници и други. Светът се нуждае от всички занаяти, но не и от гробокопачи.

Направете следния опит: всяка сутрин, като ставате от сън, задавайте си въпроса: „Добър ли съм, или не съм? Умен ли съм, или не съм?” Ако си отговорите положително, пожелайте да проявите Доброто и Разумността в своята пълнота. Ако си отговорите отрицателно, не се самоосъждайте, но започнете да работите върху себе си, за да проявите това, което Бог е вложил във вас.

Сега аз ви задавам въпроса: виждате ли ме, или не ме виждате? Ако кажете, че ме виждате, пожелавам ви до година да прогледнете, да ме видите още по-добре. Да се отворят очите и ушите ви, да виждате и чувате добре, за да разберете кое е право и кое не е, и да поставите всяко нещо на своето място в своя ум и в своето сърце. Това изисква Новата култура, която иде вече на Земята.

 

10 юни 1917 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube