В Мое име

Двама или трима, събрани в мое име

От Матея 18: 20

„В мое име.“ Христос не казва: „Дето са събрани един или двама в Мое име“, но казва: „Дето са събрани двама или трима в мое име.“ Значи Той изключва едното.

Учениците изучават числата, работят с тях, но смисъла им не знаят. Христос си служи с числата и знае тяхното значение и смисъл. Това се вижда от стиха, че Бог присъства там, дето са събрани двама или трима в Негово име. За единицата нищо не се казва. Когато е сам, човек влиза в къщата или в стаята си, затваря прозорците и по този начин не дава възможност на светлината да проникне в стаята – вън има светлина, но вътре няма. Щом дойде един приятел, тогава той отваря прозорците си и дава възможност на светлината да влезе вътре – в присъствието на двама, събрани в Божието име, Бог се изявява сред тях. Каже ли някой, че Бог не съществува, това показва, че той е затворил прозорците си за външната светлина. За да се убеди в съществуването на Бога, той трябва да отвори прозорците си. Влезе ли външната светлина в стаята му, философският въпрос е разрешен. Следователно, който казва, че Бог не съществува, той е затворил прозорците си; каже ли, че Бог съществува, той е отворил прозорците си.

Обръщам се към онези от вас, на които прозорците са затворени, с молба да се върнат в домовете си – защо? Да отворят прозорците си. Така постъпва и Бог, когато изпраща страдание на някой човек. Чрез страданията и изпитанията Той заставя всички хора да отворят прозорците си, за да влезе отвън необходимата Светлина за живота им.

Казано е в Писанието: „В начало бе Словото.“ Аз казвам: отначало излезе Словото и Словото бе у Бога. Защо Словото беше у Бога? Защото Неговите прозорци са всякога отворени.

„И Словото бе Бог... В Него бе живот и животът бе виделината на человеците. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“

Ако Виделината се поддаде на тъмнината, това показва, че или тъмнината е по-голяма, или прозорците й са затворени. Всъщност тъмнината не обзе Виделината.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име.“ В този стих знакът за събиране – плюсът – ще бъде заместен с думите в Мое име или в Името Божие. Знакът за събирането е плюс, за изваждането – минус, за умножението – полегат кръст, а за делението – две точки; без тези знаци не може да се определи какво действие трябва да се извърши между числата. Когато Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани (следва знакът в мое име), там съм и аз сред тях.“ Плюсът при събирането означава страдание, минусът при изваждането означава недоволство, полегатият кръст при умножението означава илюзиите в живота, двете точки при делението означават разединяване.

„Там съм и аз сред тях.“ Защо се събират двама или трима заедно? Да намерят Истината, която ще внесе спокойствие и Мир в душата им. За тази цел прозорците им трябва да бъдат отворени. Светът, в който живеем, не се основава на произволи и случайности, той се основава на абсолютната Мъдрост – на закон, без който косъм от главата ви не може да падне. Ще кажете, че в света съществуват големи страдания и нещастия; те са неизбежни – докога? Докато разберем великите закони на Битието. Съзнателно или несъзнателно, човек работи чрез страданията, както с математическите действия, и се развива правилно. Ангелите не страдат, защото разбират законите. А всяко неразбиране на нещата причинява страдания. Как няма да страда човек, който постоянно преяжда? Днес се наяде с печена кокошка, пие шампанско, утре също преяжда; после се оплаква от разстройство на стомаха, от страдания и болки. Един ден, когато разбере, че не трябва да преяжда, ще се освободи от страданията. Храненето има смисъл дотолкова, доколкото доставя необходимите елементи за поддържане на организма. Вложете в огнището си толкова въглища, колкото са нужни за свършването на една работа; щом ги свършите, пак ще си набавите.

„Дето са двама или трима.“ Кои са двамата или тримата? Това са умът, сърцето и волята на човека. Когато умът е пълен с възвишени мисли, сърцето – с движеща се творческа сила, а волята – бременна с велики Божии Добродетели, Аз Съм там. Кой е този Аз? Единният, от когото всичко произлиза. Нека всеки се запита: „Бременен ли е умът ми с възвишени и светли мисли, сърцето – с творческите енергии на Доброто, и волята – с прояви на Доброто?“ Когато казваме, че Бог създаде света, разбираме Доброто, защото творчество има само в Доброто. Когато отнемете живота на човека, вие му причинявате зло; когато му върнете живота, причинявате му Добро.

Когато Христос изказа мисълта „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз“, Бог говореше чрез Него. Когато Бог говори, всякога имаме творчески процес. Как различаваме Божествените неща от човешките? Ако отидете на някаква проповед или на концерт, на театър и след това изпитате стремеж или импулс към възвишеното, вие сте слушали нещо Божествено; ако не почувствате никакъв стремеж към възвишеното, вие сте попаднали на нещо човешко. Ще кажете, че сте правоверни, разбирате нещата. Какво е вашето верую, това не ме интересува; колко е голяма вашата градина, и това не ме интересува. За мен е важно да зная какви плодове ражда вашата градина. Градината ви може да е с километри голяма, и това е добро, но ако нищо не ражда, това не е добро. Всеки трябва да се стреми да ражда. Човек е дошъл на Земята с велика мисия, която трябва да изпълни. Всеки човек изразява една Божествена мисъл, изпратена на Земята да принесе своето благословение и да се върне пак при Бога.

Следователно човек се движи на Земята, докато излее своето съдържание, т.е. докато се прояви. Това не става изведнъж: някой се проявява в началото на живота си, друг – към средата, а трети – на края. Много години ще тъпчеш земята, докато някой се сети да извади запушалката на твоето шише и да излее съдържанието ти. Като се изпразни, пак по същото колело се качва горе, да се напълни отново. Някой пита ще дойде ли втори път на Земята. Много пъти си дохождал и още много пъти ще дохождаш. Животът е колело, по което всички хора се качват и слизат: слизат да нагребат вода, качват се, изливат водата и отново слизат. Някой казва, че не иска да се ражда втори път; това не зависи от него. Щом се движи колелото, ти непременно ще слизаш и ще се качваш. Ако не искаш да се раждаш, твоето колело ще спре движението си и ти си осъден на израждане. Това наричаме ретроградство, т.е. отстъпление от закона на Божественото движение.

„Дето са двама или трима.“ Двамата са духовникът и учителят, а тримата – народът. Ако духовенството е бременно със Словото Божие, ако учителите са бременни с идеята за движението на Божественото колело и ако народът е бременен с плодовете на Духа, Бог ще бъде сред тях. Този народ е благословен, той ще бъде силен и велик. Това учение може да се приложи и в домовете: бащата е духовникът, майката е учителят, а синът – народът. Този закон, т.е. това отношение съществува навсякъде в Живота. Като дойдете до човека, имате същото отношение: духовникът е човешкият ум, учителят – човешкото сърце, народът – тялото му. Когато умът, сърцето и тялото ни са бременни с Божествени идеи, Бог ще бъде сред нас и каквато работа започнем, тя ще се благослови.

Ще кажете, че човешкият живот е пълен с нещастия и с приключения. Драма е това, все ще се случи нещо – така е писал Авторът. Той е писал колко действащи лица трябва да участват в драмата, как да бъдат облечени, къде да стават действията, какви роли да се играят и както е писал, точно така се изпълнява. Какъв ще бъде животът на действащите лица? Ще минат през огън, ще страдат и най-после ще се спасят – така е писал Авторът, така става. Днес ние присъстваме като зрители на една велика Божествена драма. Какво ще стане с действащите лица? Каквото Авторът е написал. Героите ще минат през големи мъчнотии и страдания, ще разрешат мъчнотиите си правилно и ще се спасят. След това публиката ще им ръкопляска. Защо се дава една драма в света? За възпитание на хората. Драматическите моменти не са нищо друго освен последствия на някакви неправилности в човешкия живот. Страданията на действащите лица се дължат на интриги и на лоши постъпки между самите тях.

Момък и мома искат да се оженят, но се явяват интриги около тях. Майката и бащата се разделят във възгледите си: майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка. И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка. Като дойде краят, въпросът се решава така, както Бог иска. Като дойде краят на драмата, всички казват: „Авторът е написал драмата си точно според законите на живота.“ Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата и всички си отиват по домовете. Едни от присъстващите използват добре това, което са чули и видели; други нищо не използват, те гледат на действията като на картини. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. Животът е драма, а не трагедия. Героите могат да бъдат изпъдени от отечеството си, да изгубят имането си, да бъдат опозорени, да страдат с години, но в края на краищата съдбата им се подобрява и те отново придобиват всичко изгубено.

Сега вие сте сгодени за Господа, за Христа, искате да се ожените за Него, но светът не е съгласен, не позволява. Момата настоява, майката и бащата се противопоставят и казват: „Не може, не позволяваме да стане тази връзка. По-скоро ти ще умреш или ние, но няма да дадем съгласието си.“ Едната страна настоява, другата се противопоставя, докато най-после работата се нарежда така, както Бог иска. Едните казват може, другите – не може, докато най-после въпросът се разрешава с може.

Една милионерска дъщеря се влюбила в един млад, красив момък, и двамата искали да се оженят. Бащата на момъка не бил съгласен за тази женитба, обаче момъкът и момата решили и без него да се венчаят. Те се качили на велосипед, за да стигнат по-скоро в съседния град, дето да се венчаят. По целия път те хвърляли малки, остри гвоздейчета с цел да препятстват на онзи, който тръгне след тях да ги гони. Като се научил за бягството им, бащата тръгнал след тях също с велосипед, за да ги стигне и попречи на решението им, обаче гвоздейчетата започнали да се забиват в гумите на велосипеда и му пречили. Гумите се пробили и той тръгнал пеш – гвоздейчетата се забивали и в обувките. Той спирал често да чисти обувките си и това го забавило. Най-после бащата стигнал в съседния град, дето младите го посрещнали радостни и щастливи, че реализирали желанието си. Като се намерил пред свършения факт, бащата се принудил да даде благословението си и тримата се върнали у дома си доволни.

Сега Христос се обръща към всички народи и казва, че това, което днес става в света, е глас Божи. Няма да остане човек и народ, които да не разберат този глас – рано или късно всички ще го разберат. Може да се съмнявате, да се безпокоите за последствията, но търпение се иска от всички. Резултатът на това, което днес става, ще се види в бъдеще. Като дойдете втори път на Земята, ще четете историята на народите, ще видите какви са последствията на днешните времена. Който има търпение, ще дочака края на събитията; който няма търпение, ще се отегчи и ще пожелае да си отиде у дома. Драмата, която днес се разиграва, е в четири действия: някои ще видят само първото действие и ще си заминат, други ще останат до края на второто действие, трети ще останат до края на третото действие; малцина ще имат търпение да останат до края на драмата, за да видят и четвъртото действие, да видят последствията на драмата.

Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз сред тях.“ Числото 2 е производителен принцип – то е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Някои я наричат творческа, но всъщност не е такава. Художникът, който рисува картини от Природата, и музикантът, който възпроизвежда песента на Природата, не са творци – те копират Природата, т.е. репродуцират я. Репродукцията означава преповтаряне на явленията: художникът преповтаря това, което вижда в Природата; музикантът преповтаря това, което чува в Природата; възлюбеният говори на възлюбената си това, което Бог е казал. Казвате на някого, че го обичате – как ще изразите обичта си? Ако е гладен, ще го нахраните; ако е жаден, ще го напоите; ако е бос и окъсан, ще го облечете; ако е невежа, ще го научите на нещо. Аз вярвам само в Любов, която дава. Аз не вярвам в Любов, която се изразява в чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ. Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се чукат и ще пият за доброто на България – това не е нито Любов, нито Обич. България се нуждае от герои, от хора с характер, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия.

Сега иде неприятелят. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури, да живее само за себе си трябва да се премахне. Няма защо да се осигурявате – още със слизането си на Земята човек се е осигурил. Всеки добър, честен и справедлив човек трябва да извади ножа си и да отиде на фронта. – „Отсега нататък ли ще воюваме? Ние очакваме всички да се върнат оттам, а сега ни се говори да излизаме на фронта.“ Това, което ставаше досега, аз наричам междуособица, а не война; досега се биха брат с брата – това не е война. Истинската война подразбира да воюваш със злото, с кражбата, с лъжата и да ги победиш. Само така могат да се създадат велики народи, добри общества и семейства. Всички духовници, учители, управници, съдии трябва да извадят ножа си и да кажат: „На фронта!“ Против кого? Против общия враг, който е тъпкал и тъпче всички хора. Колко ваши братя и сестри е отправил той на онзи свят! Колко ваши деца, ваши възвишени мисли и чувства е поробил и потъпкал! Христос казва, че за да победите общия враг, трябва да прощавате на всички, които са ви обидили и напакостили, трябва да изпъдите злото вън от себе си. Казвам: отворете прозорците си, за да влезе Божествената светлина във вашия дом. Който не ги отвори, ще понесе последствията на непослушанието – това значи, че Бог ще въздаде на всекиго заслуженото. Великият Баща на човечеството гледа еднакво към всички хора и на всички говори като на съзнателни, мислещи същества, които имат условия да се повдигнат. Нека всички бъдем свободни и работим дотогава, докато се подобри животът на хората, на всички живи същества на Земята.

Казвате: „Добре, че войната е към своя край.“ Не е така, войната сега започва и се развива във ваша полза. Ние ще спечелим войната – коя война? Божествената война, която ще повдигне народите. Българският народ ще бъде велик не както мислят българите, но велик пред Бога. Искам всички хора, всички народи да станат велики и така да се явят пред лицето на Бога – своя Баща.

Две течения съществуват в света – на злото и на Доброто. Едни хора са поданици на злото, а други – на Доброто. Злото отстъпва вече своята власт и място на Доброто. Да му мислят неговите поданици. Като се явите пред вашия Баща, Той ще ви пита: „Коя кауза поддържахте на Земята?“ Поддържайте Божията кауза, защото на Него дължите всичко – Той работи навсякъде в света. Нищо не става случайно, всички народи в своето развитие вървят по директивата на Божията мисъл, всичко се подчинява на Божиите заповеди. Как ще се докаже това? Лесно се доказва – достатъчно е да ви кажа: „Бият се хората на фронта.“ – „Докажи това.“ – Който иска да се увери в думите ми, ще го изпратя на фронта, другояче не мога да го докажа. Оръжията, с които Небето воюва, са толкова съвършени, войниците – толкова силни и войнствени, че никаква тъмна сила не може да им противостои. И най-голямата земна сила отстъпва на Небесните сили. Онези, които не могат да устоят на Божията сила, копаят скривалища надолу, там да се крият.

Когато Христос се яви пред човечеството, което днес воюва, всички демони ще излязат от хората и ще влязат в утробата на свинете. Който се освободи от беса в себе си, ще се обърне към Бога с думите: „Господи, искам да бъда Твой ученик.“ Господ ще му каже: „Иди първо да разкажеш на ближните си какво направих за теб.“ И сега Бог се обръща към европейските народи и им казва: „Вие сте болни, опиянени, трябва да се свестите.“ Бог вдига ръката си над тях, за да ги свести, да отрезнеят – това означава, че мирът иде. Божията ръка се движи бавно, планомерно и като направи един полукръг, в цяла Европа ще настане мир. След това Той ще каже на всеки народ поотделно: „Повърни горчивото и отровното, с което си се хранил досега!“ – и той ще повърне. – „Извади кесията си!“ – и той ще я извади. – „Разкажи какво си правил досега!“ – и той ще разкаже. С едно махане на ръката си Бог ще се разправи с всички народи и ще им каже: „Земята е Моя, всички сте Мои деца и отсега нататък никой няма право да бие брата си!“ Това е Новото учение, така говори Господ. Който не вярва, нека погледне вън, там ще види Бога. Вън е Господ, аз Го виждам. Отворете прозорците си, и вие ще Го видите. Щом влезе у вас, вие ще почувствате вътрешна Радост и лекота, вътрешен Мир и Веселие.

В един рудник в Америка едно магаре прекарало десет години на тъмно – то пренасяло въглища от една галерия в друга, без да види слънчев лъч. На десетата година пуснали магарето за един ден да излезе от рудника, да подиша чист въздух, да види светлия Божи ден. Като се видяло свободно на въздух и светлина, магарето не знаело какво да прави от радост: хвърляло се на земята, обръщало се на гръб, на корем, ревало – не знаело как да изрази радостта си. Такова е състоянието на всеки човек, който е отворил прозорците си за Божията светлина и топлина. Голяма е радостта на човека, в когото Бог живее. Който се радва и весели от дълбочината на душата си, ще знае, че Бог го е посетил и като магарето го е извадил от дълбокия рудник на чист въздух, на Божията светлина, за да се радва и весели на Свободата.

„Дето са двама или трима.“ Двамата са умът и сърцето. Умът е макарата, която се изкачва нагоре; сърцето – макарата, която слиза долу. С помощта на тези макари човек издига волята си, която е паднала долу, и я поставя на мястото й. Тримата са умът, сърцето и волята, които всякога трябва да бъдат в съгласие. Когато двамата и тримата са в хармония, Бог е сред тях и работите им се нареждат добре. Чуете ли думите: „Аз Съм сред вас“, ще знаете, че Бог ви говори. Илия чу тихия Божи глас в себе си, който го запита: „Какво направи, Илия?“ Той закри очите си със своята дреха и отговори: „Господи, от ревност към Тебе направих това престъпление.“ Бог му каза: „Не е този пътят, по който можеш да ми служиш. Не е този пътят, по който Царството Божие може да дойде на Земята.“ След тези думи дойде огнена колесница, която вдигна Илия и го занесе над облаците. Духът на Илия влезе в Елисея, който беше миролюбив, и той продължи неговата работа.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз сред тях.“ Този стих, преведен на ваш език, означава: ако умът и сърцето ви са събрани в Мое име, и Аз ще бъда между вас; ако умът, сърцето и волята ви са събрани в Мое име, и Аз ще бъда между вас. Каквато работа започнете, като духовници, учители, управници, съдии, ще бъде благословена, защото всички богатства са в Бога.

Един евангелски проповедник ми разправяше какво видял в живота си. Един ден, като се разхождал по улиците, случайно погледнал към един от прозорците на една къща. Той видял една красива мома с такова свежо лице, че останал учуден – никога в живота си не бил срещал толкова хубава мома. Вгледал се той внимателно в нея и забелязал, че пред лицето й имало някаква червена завеса, от която падали лъчи, които се отразявали върху лицето на младата мома и й придавали особена красота и свежест.

Не можете ли и вие, като младата мома, да турите такава завеса пред лицето си, за да стане красиво и свежо? Можете – това е завесата на Божествения живот. Всички имате тази завеса на прозорците си, но трябва да я използвате. Всеки носи Божественото в себе си, но едни го признават, а други не го признават. Който се осмели да признае, че Бог живее в него, че всичко, което му е дадено, принадлежи на Бога, наричат го еретик, отстъпник от вярата и т.н. Странно е това. Ще излезе, че който вижда Слънцето и признава Бога за свой Баща, е еретик; слепият, понеже не вижда Слънцето, не вижда света, който Бог е създал, е правоверен. Аз признавам, че всичко принадлежи на Бога, следователно и аз съм човек на Бога. В това отношение всички търговци биха ме приели за слуга, защото не крада и не лъжа; мога да стана и касиер, за да пазя и да раздавам пари на хората – касиерът трябва да бъде честен и справедлив.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.“ От тези двама или трима Бог ще избере касиер, за да пази Божествената каса и с Мъдрост да раздава от нея на всички, които се нуждаят. Мнозина отиват при Господа да искат честен касиер, който да пази касите им; отговаря им се, че няма двама или трима, събрани в Името на Бога, за да изберат оттам човек. Възразяват, че всички са правоверни, събират се в Името на Бога, правят молитви – такова събиране още не е истинско. Така кацарят събира обръчите на кацата: той вземе чук в ръка и един след друг ги сглобява. Това събиране не става по ваша воля, но по волята на кацаря. Ако вашите умове, сърца и воля се съберат доброволно в Името Божие, там е Бог сред вас – този е пътят, по който можете да изправите живота си.

Това, което става с вас, става и с целия свят – светът представлява велика, колективна душа. Каквато е участта на великата душа, такава е участта и на малката душа, и обратно – каквато е участта на малката душа, такава е и на голямата. Малката душа може да спре голямата в пътя й; и голямата може да спре малката – това е закон в Природата. Всеки човек може да спре движението на трена – как? Като извади една релса от пътя му. Всеки може да подвижи спрелия се трен, като тури извадената релса на мястото й. Човек може да направи и едното, и другото, понеже е фактор в света. На човека е дадена свобода да прави каквото иска, но той не може да бъде свободен от отговорност за своите дела. По отношение на Вселената човек е малък, но често малката причина произвежда големи резултати и последствия.

В 1875 г. град Чикаго изгорял по невниманието на един човек. Той имал крава и влязъл в обора вечер със свещ в ръка, за да я дои. Кравата ритнала свещта и сламата се запалила; човекът не забелязал това и продължил работата си. След малко затворил обора и се прибрал вкъщи. Среднощ той се събудил от страшен вик – целият град бил в пламъци. Една малка причина произвела големи и лоши последствия. След това Чикаго бил възстановен и станал по-хубав, отколкото бил първоначално. Кой е виновен за пожара? Онзи, който доил кравата си вечер и държал свещта отзад, за да му свети по-добре. Човек трябва да държи свещта пред лицето си, а не зад лицето си.

Днес Христос говори на всички хора, както едно време им е говорил. Ще кажете, че не помните кога ви е говорил Христос. Наистина, забравили сте кога ви е говорил и какво ви е говорил, забравили сте и гласа Му. Христос казва: „Това, което сте направили на едного от малките, направили сте го и на Мене. Ако нищо не сте направили на малките, и на Мене нищо не сте направили.“ Помните ли това? И това не помните. Всички сте дошли от Небето, там сте се познавали, но тук, понеже сте с маски, не се познавате.

Сегашните хора са маскирани като на бал маске. Като маскирани, те си позволяват такива неща, каквито без маски никога не биха направили. Християнството съветва всички хора да хвърлят маските си – времето на бал маске е отживяло века си. Снемете маските си, за да започнете новия живот на опознаване. Страданията се дължат на ританиците, подигравките, мушкането, смеха, които стават на бал маске. Като боледува, човек се обърква и казва: „Не зная вече кое е Добро и кое лошо, какво да правя и какво да не правя.“ Това показва, че мислите и чувствата на човека се маскират – той се намира на бал маске. Казвам: спри бала! Свали маските от мислите и чувствата си и ще познаеш себе си, ще познаеш кой какъв е! Долу маските! Да започнем нов, естествен живот на творчество, на производителност. Време е вече да се рисува, да се свири, да се оре и копае, да се обработват градини, ниви, лозя, да се създават и подхранват нови мисли и желания. Колко мисли и желания са убити! – „Как да се справяме с мъжете и с децата си?“ – Като снемете маските си.

Турете в ума си мисълта: „В Името Божие.“ Бог ще дойде у вас и ще ви научи как да пресъздадете своя дом. Не е мъчно да подобри човек живота си и живота на своето семейство, но той трябва да се освободи от съмнението. Един е пътят за посяване на добри мисли и желания – да работите в Името Божие. Постигнете ли това, Бог е сред вашите мисли и желания. Лошите мисли не могат да се обработват в Името Божие – който се опита да направи това, ще плати скъпо. Никой няма право да малтретира майка си, която е посветила здравето, силите си, живота си за него; позволи ли си да се отнася грубо и жестоко с нея, скъпо ще плати. Ако бащата и майката не изпълняват с Любов задълженията си към своите деца, ще платят четирикратно. Болестите на съвременните хора не са нищо друго освен полици, които те изплащат за неизпълнен дълг към децата си, когато са били родители, или към родителите си, когато са били техни деца. – „Какво да правим, за да се излекуваме?“ – Да обичаме родителите си, да обичаме своите братя и сестри.

Ние имаме една Небесна майка и един Небесен баща, една Небесна сестра и един Небесен брат. Който съгрешава против тях, ще носи последствията на своите прегрешения. В който ден измените отношенията си към своята майка, баща, брат и сестра, Божието благословение ще дойде върху вас и Христос ще ви се изяви. Христос означава Син Человечески. Синът включва в себе си братята и сестрите, които ще дойдат да подготвят пътя, по който майката и бащата идат при вас. Които се съмняват в това, което говоря, нека направят опит да възлюбят Небесните майка, баща, брат и сестра; след това нека пожелаят да се реализира едно тяхно добро желание, за което от години работят. Ако за една седмица не го реализират, нека дойдат при мен да кажат, че думите ми не са верни. Ако можете да приложите Любовта си, даже на смъртно легло да сте, за една седмица положението ви ще се подобри и ще оздравете. Това е Божествен закон, който можете да приложите.

Какво трябва да направи българският народ в тези трудни времена, които преживява? Едно се иска от всички: да възлюбите вашите Божествени баща, майка, брат и сестра. Това значи да се обърнете към Бога. Така ще се спаси българският народ, така ще се спасят всички българи – свещеници, учители, управници, съдии, майки и бащи. Готов съм да стана слуга на всички, само вие да се спасите и повдигнете.

Преди две хиляди години дойде Христос на Земята и вие Го разпнахте; и до днес още продължавате да Го разпъвате на кръста, да роптаете против Бога. Колко души са готови да направят опит, да приложат Любовта? Ако можете да направите опита, следната година ще има голямо плодородие – Бог ще върне всички загуби на хората от войната. Всички ще бъдете свидетели на това, което говоря, но да възлюбите Божествените майка, баща, брат и сестра. Сега са времена за опити – да опитаме Господа. Не говоря само думи, но неща, които могат да станат. Не говоря, за да печеля последователи. Искам всички да възлюбим Господа, който се проявява чрез нашите майка, баща, брат и сестра. Що се отнася до последователи, ето, Христос има петстотин милиона последователи, които са разделени според своето верую. Те и до днес още спорят Син Божи ли е Христос, или не е – не знаят какво място да Му определят. Христос е сит от такива последователи.

Казвам: Христос е Син Божи, Негов Баща е Бог, Неговата Майка е Господ, Неговата сестра и брат е Дух Свети. Той слиза на Земята, за да утеши всички страдащи, като им казва: „Не се страхувайте, Аз ще ви помогна.“ Когато сте скръбни, ще дойде вашият голям Брат да ви утеши. Ако сте паднали, ще ви повдигне. Обичайте своите братя и сестри, за да чуете чрез тях тихия глас на Бога, който казва: „Аз Съм с вас.“ Това означава стихът, в който се казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.“ Всеки може да чуе тихия глас на Бога отвътре или отвън, до ухото или до слепоочната област, отгоре на главата или отпред. Каже ли някой, че Бог му е проговорил, важно е да се знае откъде, от коя посока – от изток, запад, север или юг. Давид казва: „Видях Господа отпред, на лицето си.“ На друго място в Писанието е казано: „Господ ще ти бъде задна стража“ – това показва, че се намираш в опасност. Когато гледаме Господа пред лицето си, това е ден на Спасение; когато Го гледаме отгоре, това е час за молитва; когато е вътре в нас, това е ден на Любовта – тогава трябва да слушаме какво ни говори.

Всяко нещо, което слушаме, има свой вътрешен смисъл. При това всякога ни се говори нещо определено и от определено място. Казваме, че е дошъл някой посланик; веднага искаме да знаем отде иде той – от Англия, от Америка, от Русия, от Германия или от Франция. Ако знаем отде иде, ще знаем и неговата мисия. Божият поклонник носи със себе си Божията Правда и се обръща към всички народи с думите: „Народи, въдворете Божията Правда на Земята!“ Ако иде от север, Той проповядва на хората Истината. Ако иде от юг, Той проповядва за Добродетелите и казва: „Гладния ще нахраниш, жадния ще напоиш, натъжения ще утешиш.“ Ако иде от изток, ще проповядва на хората за Любовта. Иде ли от запад, ще проповядва за прощението; казано е в Писанието: „Преди да е залязло Слънцето, трябва да си простил на брата си.“

Много неща са писани в Светото Писание. Много време са писали, но и много хора са взели участие в написването му – пребройте колко пророци, колко евангелисти и апостоли са писали. Не се пише лесно Свещена книга – това не е да напишеш една обикновена книга, да вземеш оттук-оттам няколко мисли и стихове, да ги съчетаеш по свой начин и да кажеш, че си написал нова книга; след това да се подпишеш, за да знаят всички кой е писал книгата. Казват, че някой написал отличен роман; не се пише лесно роман. Ако не бяха момъкът и момата, кой щеше да го създаде? Те създават романа, авторът само го пише. В това отношение авторът е стенографът, който схваща бързо онова, което момъкът и момата преживяват, и го описва. И с това авторът принася известна полза на човечеството, но сам той не е действащо лице.

Бог пише една велика книга, на която листите са хората. Значи всяка душа, в която са вложени тайните от създаването на света до сега, е лист на великата Божествена книга. Понеже много листи на тази книга са откъснати и забутани някъде, моята задача е да ги намеря, изчистя и занеса на Бога, за да ги постави на местата им. Съветвам ви и вие да събирате изгубените листа на Божествената книга. Ако намерите само един лист и го занесете горе, ще получите такава награда, каквато никой цар на Земята не може да ви даде. В този смисъл, стихът „Дето са двама или трима, събрани в мое име“ се превежда с думите: „Ако съберете два или три листа от тази книга в Мое име, Аз ще бъда с вас.“ Живи са листата на Божествената книга – те се наричат още листа на Дървото на Живота. Хората са листа на Живото дърво, светиите са цветовете, Ангелите – завързалите, но още неузрели плодове, а Херувимите и Серафимите – узрелите и сладки вече плодове. Всички живи същества, от най-малките до най-големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените сокове. Цялото Дърво пък живее в Бога. Чрез Дървото се изявява Животът като Виделина.

Казано е в Евангелието: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Виделината е Христос, проявен в света. Щом се проявява Христос, всички трябва да Го познават. Той е говорил на всички – няма човек, който да е лишен от тази опитност. Някои хора не обичат да говорят за своите опитности и минават за безверници; други говорят повече, отколкото трябва, и минават за лъжци, не им вярват. Добре е човек да говори малко и да знае къде да говори. Всеки трябва да съзнава, че е душа, излязла от Бога. Като направиш някаква погрешка, кажи: „Аз съм син (или аз съм дъщеря) на Бога; сгреших, но Той няма да се откаже от мен.“

Следвайте Христовото учение, за да се справите с мъчнотиите си. Прилагайте Любовта, за да изправите погрешките си. Каже ли някой, че ви обича, отговорете му:

– Нахрани ме тогава.

– Обичам те, искам да те държа близо до сърцето си.

– Дай ми вода да уталожа жаждата си.

– Искам да живееш в мен.

– Преди да вляза в теб, ела да ме видиш в тъмницата и да ме освободиш оттам.

Някои религиозни хора славят на думи Името на Бога и на Христа, а като излязат от черква, веднага започват да роптаят и да протестират. С това изказват недоволството си от живота. После дойде някой да ме пита вярвам ли в иконите, в кръста, паля ли свещи; отговарям: Обичам иконите, обичам и кръстовете, но живите; паля свещи, но изгасналите; като видя някоя изцапана икона, изчиствам я добре и я турям на мястото й. – „Кланяш ли се на иконите?“ – Кланям се, защото те са листи на Божествената книга – ако изчезнат те, книгата не може да се напише. Как може човек да се кланя на иконите? Питам как се кланяте на изворите? Както се покланяте на извора, така ще се покланяте на живата икона, т.е. на човека. Като отивате да пиете вода от някой планински извор, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си.

И тъй, както не може черква без икони, така не може и Живот без живи икони. На живите икони ще помагате, няма защо да им се кланяте и да ги целувате – целуването на иконите е идолопоклонство. Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му; като се върне жив и здрав, тя пак се кара с него, сърди му се, недоволна е от нещо – това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: „Обичам Господа в теб.“ Така постъпват съвременните религиозни с Христа: докато работите им вървят добре, те казват: „Господи, Исусе Христе, обичаме Те.“ След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали. Обаче дойде ли им някое изпитание или страдание, започват да роптаят против Бога, искат да знаят защо им е изпратил тези страдания и когато не могат да си дадат отговор, отричат се от Бога. Това не е истинско християнство.

Иде радостната вест – с музика и песни ни съобщават, че Мирът иде вече. Великото Божествено войнство слиза отгоре, пръсва се между всички народи – германци, французи, руси, англичани, италианци, българи, сърби, всички заедно пеят: „Мирът иде вече! Всички сме братя.“ Христос казва: „И Аз Съм сред тях.“ Той е възседнал бял кон, с бяло знаме в ръка и казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз.“

Бог иде на Земята. Който не вярва, ще го провери. След десет Божествени години, т.е. след хиляда човешки години това ще се сбъдне. Запишете си това и ако след хиляда години не се сбъднат думите ми, готов съм да платя глоба от десет милиона лева. Тогава ще бъдете красиви, ще се прегърнем и целунем със свето целувание. Сега не се позволяват целувки; целувката има смисъл само когато може да вдигне болния от леглото, да възкреси мъртвия. Какъв смисъл има целувка, която прави здравия болен? Какъв смисъл има целувка, която умъртвява? Аз вярвам само в целувки, които правят човека умен, добър, здрав, но не и в такива, които го правят сляп, глух, сакат. Ако става въпрос за целувка между хората, нека се целуват въздушно, както децата – докато се целуват въздушно, те запазват добрите си отношения. Щом се целуват физически, отношенията им се развалят – нечисти са днес човешките целувки, затова хората се срамуват от тях. Да целунете умиращия, това е на място, защото той е пречистен; целунете го, изпратете му своите добри мисли и чувства и пожелайте му добър път.

„Дето са двама или трима, събрани в мое име.“ Числото 2 е закон на Обичта, а числото 3 – закон на самопожертване, т.е. закон на равновесие в Природата. Числото 2 е още закон на производителност, на плодородие, на изобилие. Числата 2 и 3, 5 и 6, 8 и 9 са щастливи числа, те помагат на хората. Ако не научите смисъла на числата 2 и 3, не можете да влезете в числата 5 и 6; ако не научите смисъла на 5 и 6, не можете да влезете в числата 8 и 9. Науката за числата показва отношенията, които съществуват между всички одушевени и неодушевени тела. Като напишем или изговорим числото 2, веднага изпъкват в ума ни две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия в устата – едното води към белия дроб, а другото – към хранопровода. Оттук виждаме, че числото 2 играе важна роля в човешката глава.

Сега, като се върнете по домовете си, нека всеки в себе си каже: „От днес започвам да обичам своите Божествени майка, баща, брат и сестра.“ Кажете ли си така, всички мъчнотии и неразположения ще отстъпят мястото си на Радостта и на Веселието. Нова струя на Живот ще се влее във вас, нова Сила ще бликне, каквато никога не сте изпитвали. Този е пътят, по който ще стане отварянето на вашите очи и уши. Този е начинът за познаване на Христа, на вашите майка, баща, брат и сестра, които сте забравили.

Днес България има нужда от герои на фронта срещу злото, които да проявят търпение – носете тази мисъл навсякъде. Помнете: няма зло за България. Българският народ ще се повдигне. Бог ще даде на България толкова земя, колкото й е необходима, даже и повече, отколкото очаква. След хиляда години България ще бъде голяма, ще разполага с толкова земя, колкото не е предполагала, ще я управлява един от най-добрите царе. Ще има и добри поданици: добри свещеници и учители, добри съдии и управници, разумни майки и бащи, безкористни търговци, трудолюбиви земеделци. България ще се превърне на райска градина, а българите ще бъдат облечени в празнични премени. Това ще се сбъдне след хиляда години.

 

29 септември 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube