Вкъщи

И вкъщи пак учениците му попитаха го за същото.

От Марка 10: 10

„И вкъщи.“ В дадения случай думата къща е важна. Понятието къща е обикновено – и съвременните хора гледат на къщата като на обикновено нещо. Какво представлява къщата? Постройка, направена от четири или повече стени, отгоре покрити. Тя има един или повече прозореца и една или повече врати – зависи от средствата на човека и от целта, за която е правена. Повечето къщи външно и вътрешно отговарят на хората, които са ги строили и живеят в тях – от направата и строежа на къщата съдим за степента на умственото и духовното развитие на обитателите й.

Евреите направиха своята скиния по образец и подобие на тази, която Мойсей видя в Духовния свят. Следователно трябва да се предположи, че и хората правят къщите си по образец на тези, които някога са видели в Духовния свят – каквото са запомнили от тези образци, това свалят на Земята. Понеже хората идат от различни светове, те са представители на различни култури, затова земните им къщи се различават. Какво заключаваме, когато видим, че някой човек си строи къща? Строенето на къща подразбира женитба или встъпване в брак. Значи, който строи къща, иска да се жени, да встъпи в брак. Ако е млад, той строи къщата за себе си; ако е стар – за своите деца, внуци и други.

„И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото.“ Този стих сам по себе си няма особено значение. Христос е говорил за много неща, а за какво именно Го запитали учениците Му вкъщи, не е известно. В математиката, когато искат да определят едно неизвестно, вземат известни числа или прави линии и решават задачата. В случая и аз вземам една права линия, за да определя неизвестната.

И тъй, строенето на къща подразбира встъпване в брак. Думата брак в различните езици има различно значение: на български език тя означава съчетание, на турски значи да оставиш нещо, а на английски brеак – да счупиш нещо. Тъй щото, когато говорим за брака, трябва да приемем едно от трите понятия: значи хората се женят или за да се съчетаят, или за да се оставят, или за да счупят главите си. В заключение ще кажем, че в къщата, дето бил Христос с учениците си, се разисквало върху брака – един от най-важните социални въпроси. Запитаха Христа: „Защо човек трябва да се жени и какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената и на жената към мъжа?“

Един американски професор отивал да се жени. Запитали го: „Къде отиваш?“ Вместо да отговори, че отива да се жени, той отговорил: „Отивам да се жежа.“ Какво означава глаголът жежа, жежене? Печене. Значи американският професор отивал да се пече. Когато пече хляб, жената нагорещява пещта; ако я нагорещи повече, отколкото трябва, тя ще изгори хляба. Когато готви, тя пак нагорещява пещта; нагорещи ли я повече, отколкото трябва, яденето ще прегори или ще изгори. Думата женитба има съвсем друго значение, а не печене, жежене, както някои я разбират. Днес тази дума е изопачена. Първоначално тази дума означавала съчетание, съединяване, но това не е нито брак, нито женитба. Думата женитба е превод на истинската дума съчетание, но преводът не е сполучлив. Думата женитба произлиза от жена, която означава добра жетва – това значи да извадиш семето на нещо, което е узряло добре, и да го изядеш. Истинското съединяване или съчетание не става на Земята – тук не стават никакви бракове, никакви женитби. Това, което хората наричат брак, женитба, е друго нещо, по-скоро сделка, поставена на известни условия и интереси. Покажете ми един мъж или една жена женени, които никога да не са си казвали горчива дума, никога да не са отправили помежду си крив поглед. Нека всеки си отговори какъв е неговият брак – съединяване, оставяне или строшаване на главата. Повечето бракове са оставяне или строшаване на глави; малко бракове представляват съединяване или съчетание.

Къде се крие причината за разваляне на човешките бракове? В неустойчивостта на човешкото естество, в проявите на самия човек. Много мисли, чувства и желания на човека оставят след себе си тор, нечистотии, в които нежните коренчета на човешкия ум и човешкото сърце изсъхват. Горко на това сърце и на този ум, които са попаднали в торищата на изопачените човешки мисли и желания!

Важен е въпросът за брака, затова учениците на Христа са разисквали върху него. Съединяват се не само мъже и жени, но всички хора. С кого се съединяват хората? С Бога. Каквото е отношението на мъжа към жената и на жената към мъжа, такова е отношението на всички хора, като души, към Бога. Някои се присъединяват към една или към друга църква и мислят, че с това са разрешили въпроса – те не знаят, че всяка църква, всяко общество също така са съединени или свързани с Бога. Значи не само отделният индивид, но всички църкви, общества и народи имат отношение към Бога.

„И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото.“ Те искаха от Христа принципен отговор по този въпрос, затова и вкъщи Го запитаха за същото, за да им даде повече обяснения. Човек не може да се просвети върху даден въпрос, докато не го разреши принципно. Докато търсите щастието на Земята, никога не можете да го намерите. Земята е велика Божествена работилница – тя е място за работа, а не за щастие. Който влезе в тази работилница, трябва да се облече в мъжки или в женски дрехи и да изучава дълбокия смисъл на това, което е вложено в неговата къща – в собственото му тяло. Как са направени къщите на Земята, знаем: едни са направени повече от камъни, други – повече от тухли, трети – само от дъски. И духовните къщи са направени по същия начин, но материалите им са фини – материали на добродетелите: на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието, на Вярата и други. Любовта например представлява обширен свят, в който участват множество разумни и възвишени Същества със специална задача и предназначение.

Когато слезе на Земята като работник в Божествената работилница човек трябва да запита Учителя си може ли мъж да напуска жена си и жена – мъжа си. На този въпрос Христос отговаря: „Мъжът и жената са в една плът.“ Под думата мъж и жена Той разбирал Духа и душата, ума и сърцето на човека – те живеят в една къща, в една плът. На Земята мъжът и жената живеят в две къщи, отделно един от друг, поради което се явява спор в коя от двете къщи да живеят. Обикновено мъжът иска да бъде господар и заповядва да живеят в неговата къща; понякога жената иска да бъде господарка, да живеят в нейната къща – тази е причината за спора между мъжа и жената на Земята. Спорът лесно се решава: дайте едната къща под наем на вашите деца, а в другата останете да живеете вие двамата.

Христос казва: мъжът, т.е. Духът може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи от Бога. Само при това положение връзката между човешката душа и Бога се прекъсва и настава това, което се нарича втора смърт. Да се отдалечиш от Бога и да отидеш в света да се удоволстваш, да водиш порочен живот, това е грях, който не се прощава – защо? Защото връзката е прекъсната. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа, с когото сте свързани.“ Ако жената има низши наклонности, а мъжът е духовен, но се увлече по желанията на жена си, той поробва душата си; ако жената е благородна, с духовни стремежи и се увлече по низшите желания на мъжа си, тя поробва душата си. Христос казва на учениците си: „За този грях именно Духът напуска душата.“ За да не изпаднат в грях, на всички се препоръчва чист и свят живот. Човек не може да се развива правилно, ако животът му не е чист и свят.

Чистият и свят човек е всякога доволен от живота си, той е готов на всякакви услуги и жертви за благото на своята душа и на своите ближни. Който прелюбодейства, той е опетнил душата си, той е готов на всички престъпления. Като прелюбодейства, човек служи на плътта си – тя взема надмощие в човешкия живот. Този принцип наричаме хопити – той руши, разединява, умъртвява. В Евангелието този принцип е наречен грях, змия. Той беше проникнал и в Рая, качил се беше на забраненото дърво и оттам се разговаряше с Ева. Човек е дошъл на Земята да изпълнява Божията воля, а не да служи на низшия принцип. Той е влязъл в работилницата на Живота – в света, и трябва да определи отношенията си към него.

„И вкъщи пак учениците Му попитаха Го за същото.“ Този стих показва, че има въпроси, на които човек може да намери отговора в себе си, в своя ум. Там той ще намери разрешението на въпроса за отношенията между мъжа и жената. Здравето и щастието на човека зависят от връзката между Духа и душата, от една страна, както и между ума, сърцето и волята, от друга страна. Ако връзката между тях се разкъса, човек изгубва здравето си. Щом започне да боледува, той става недоволен, нещастен. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това в неправилните отношения между Духа и душата, както и между ума и сърцето.

Божиите закони са много строги. Когато Духът посети някого и той измени на Божиите закони, последствията са лоши – никой не може да избегне тези последствия. Каквото и да прави, човек не може да измени на правилните отношения. Рече ли да измени на тях, това е все едно да размени местата на струните в цигулката и да ги разгласи – при това положение никаква мелодия не може да излезе. Как ще свирите на цигулка, на която четирите струни са еднакво настроени? Може да свирите на цигулката само когато струните й са нагласени според законите, които отговарят на самия инструмент. Умът е нагласен в една гама, сърцето – в друга, душата – в трета, Духът – в четвърта. Обаче между всички гами има известно съотношение. Хармоничният Живот подразбира спазване на това съотношение.

Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията на ученика към Учителя. Някои казват, че ако били на мястото на Христовите ученици, щели да имат други отношения към Христа. Какви отношения щяха да имат? И те като Заведеевите синове щяха да искат първите места. Такова желание поражда недоразумение и несъгласие между хората. Христос каза на богатия да продаде всичкото си имане, да даде парите на бедните и да Го последва, но той не разбра думите Му и не Го послуша. Това показва, че и навремето, и днес не всички хора разбират учението на Христа. Да се отречеш от себе си, това значи отричане от всичко лично, човешко и временно. Който се отрече от себе си, той не казва, че това или онова е негово – той е готов на всички жертви. Каже ли: „Това е мое“, грехът е турил вече крачето си, дето не трябва. Започнат ли майката и бащата да спорят кое дете обича повече майката и кое – бащата, грехът е на прага на този дом. Любовта не се дели, нито се продава. Христос обяснява на учениците си какви трябва да бъдат отношенията между хората.

Като изучават устройството на своето тяло, някои се запитват защо човек има две очи, две уши, две ноздри, две отвърстия на устата, две половини на мозъка? Защо главата му отзад и горе е покрита с косми, а лицето – гладко? Всяко нещо си има значение. Покритата част на главата с косми означава мъжкия принцип, а голата, гладката част – женския принцип. Долната част на крака е противоположна на горната част на главата, затова тя представлява лицето на тази част – между тези части има известно съотношение. Ето защо, ако някой страда от подагра в краката, това показва, че в горната част на главата има нещо дисхармонично, и обратно – ако има болка в горната част на главата, това показва, че в долната част на крака съществува някаква аномалия. Като разглеждате ръката на човека, виждате, че горната част е космата – мъжки принцип, а долната е гладка – женски принцип. Характерът на човека се познава по долната част на ръката, т.е. по жената, как тя се проявява вкъщи.

Думата мъж, мъжки принцип подразбира свят, в който се събира потенциалната енергия. Оттук тя се изпраща в женския или негативния принцип, за да се обработва и пресъздава. Затова се казва, че идеите трябва да влизат в сърцето като благоприятна почва за тяхното обработване. Умът трябва да бъде богат с мисли и идеи, които да слизат в сърцето. Който иска да се жени, да избере богат мъж или богата жена. Тук думата богат е употребена в широк смисъл – богат по ум, по сърце и по душа. Богатият не трябва да злоупотребява със своето богатство, защото ще си причини такова нещастие, каквото съвременните хора си причиняват с изсичането на горите. Да злоупотребяваш с богатството на ума си, това значи да се изложиш на крайна сухота и безплодие, което води към обезсмисляне на Живота.

Фарисеите запитаха Христа: „Защо Мойсей позволи на мъжа да напише разводно писмо на жена си и да я напусне?“ Христос отговори: „За жестокосърдечието ваше е писал тази заповед.“ Хората пишат закони, които не са съгласни с Божиите; даже и в Природата има закони, които не са съгласни с Божиите. Но и едните, и другите са временни. Несъзнателно майката и бащата пишат закони на своите деца, за които те носят последствията им, добри или лоши. Когато майката е бременна и даде място на някакво низше чувство, страст или желание, то ще се предаде на детето. Също така и бащата предава своите чувства и желания на детето си: ако е пожелал да извърши някакво убийство, а не го е извършил, детето ще го направи. Казано е в Писанието: „Няма нищо скрито, което да не се разкрие.“ Като знаят това, родителите трябва да бъдат внимателни, да не предават на децата си своите лоши желания. Христос казва: „Само за прелюбодеяние има право човек да напусне жена си.“ Предавайте на децата си своите добри мисли, чувства и желания, за да се радвате на Живота и вие, и децата ви. Като дойдете следния път на Земята, спазвайте Божиите закони – това е първата задача, която всеки трябва да разреши в себе си, в своя дом. Така именно ще можете лесно да се справяте със своите мъчнотии. Това подразбира ликвидиране с кармата или смекчаване на съдбата.

Като слушате да се говори за изпълнение на Божиите закони, не трябва да се плашите. Вярно е, че всяко нарушаване на тези закони носи своите лоши последствия, но трябва да бъдете разумни, смели и решителни – светът се нуждае от герои. Казано е, че страхливият няма да наследи Царството Божие. – „Как да изменим греха?“ – Грехът не може да се измени, той всякога си остава грях. Също така Доброто си е всякога Добро, Любовта – Любов, омразата – омраза, лъжата – лъжа. Нищо не е в състояние да ги измени, нито оправдае. Последствията на отрицателните сили са разрушителни: те действат зле върху ума, сърцето, тялото на човека. Следователно не се мъчете да ги измените, но стремете се да ги избягвате, да не попадате под тяхното влияние. Ако мразите някого, вие се свързвате с всички, които мразят, а с това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: „За благото на моя ум, на моето сърце, на моята душа и на моя Дух няма да лъжа и да мразя.“

Прилагайте глаголите мога и будя. Събуждайте Доброто в себе си. Събудете Христа в себе си, в своята къща. – „У нас ли е Христос?“ – На това сами можете да си отговорите. Има празни и пълни къщи: ако къщата ви е празна, Христос не е у вас; ако къщата ви е пълна, Христос е у вас. Мъж, на когото жената е умряла, е сам вкъщи, неговият Христос е заминал някъде; и жената е сама, ако мъжът й е умрял – нейният Христос е заминал. Търсите ли друг Христос, ще намерите някой антихрист. Същото се отнася и до църквите: църква, която Христос е напуснал, остава сама; вторият, който дойде, ще бъде антихрист. Страшно е положението на човека, когото Христос е напуснал – той е в състояние хопити, т.е. надмощие на плътта. Този човек е осъден на втора смърт.

Като се отегчи от живота, човек иска да умре. Лесно е умирането, но страшно е, когато дойде втората смърт. Има смисъл да умре човек, но ако се освободи от греха. Значи има смърт за добро, с добри последствия; има и смърт с лоши последствия. Смърт, която носи лоши последствия, има разрушително влияние върху човека – тази смърт наричаме втора смърт. За да се избавите от нея, дръжте в ума си мисълта, че Христос е във вас, учениците Му – също, и вие сте един от Неговите ученици. Вложите ли тази мисъл в ума си, дръжте я постоянно, за да запазите доброто си разположение. Загубите ли разположението си, вие приличате на младите моми и момци, които в първо време се възхищават едни от други, но скоро се насищат и губят възхищението си.

Един млад момък срещнал една мома и толкова я харесал, че пожелал да се ожени за нея. От сутрин до вечер все за нея мислил – не можел нито да работи, нито да спи, измъчвал се, мислел, че не може да живее без тази мома. Един ден той отишъл при един добър, благочестив човек и му разказал мъката си. Той го изслушал и му казал:

– Не бързай да се жениш, може тази мома да не е за теб.

– За мен е, без нея ще полудея, нямам смисъл в живота си.

Добрият човек го успокоил малко, казал му да я проследи, да види как живее. След две седмици младият момък отишъл пак при добрия човек и му казал:

– Право казваш, тази мома не е за мен. Срещам я постоянно с един млад господин.

Значи момъкът се влюбил в момата, но любовта му не е трайна. Изведнъж се запалил, изведнъж изгаснал – това не е Любов.

Много хора приличат на младия момък: днес се влюбят в Христа, искат да се оженят за Него, но в скоро време Любовта изгасва – надеждите и очакванията им не се оправдават. Човек се жени или за Христа, или за младия момък. Който се ожени за Христа, завинаги верен Му остава; който се ожени за младия момък, в скоро време ще се развенчае.

На Земята женитба не съществува. Който иска да се жени, да отиде в Духовния свят – женитбата е духовен процес. Момък и мома се обичат и казват, че ще си бъдат верни до гроба – това не е Любов. Любовта следва човека и зад гроба. Христос казва: „Вие сте гробища варосани“ – това показва, че Той въстава против гроба. Въпреки това, хората вземат гроба като предел между два свята или за край на Живота. Човек не трябва да мисли за гроб, но да работи върху себе си, да се кали, да понася мъчнотиите и страданията с търпение и Любов. Така той ще възпита своето животинско естество, за сметка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че в най-красивите моменти на живота му в него проговаря животното. Това показва, че той не се е справил с него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало в себе си, за да бъдете силни, да се справяте с животинското.

Умът и сърцето на човека трябва да бъдат в постоянна връзка, да си останат завинаги верни. Човек ще бъде дотолкова верен на другите, доколкото е верен на себе си. Който изневерява на себе си, изневерява на ближния си – това е закон, в който няма изключение. Ще кажете, че се стремите към Духовния свят. За да разберете Духовния свят, трябва да разбирате физическия и обратно – познаването на физическия свят води към познаване на Духовния. Както за познаването на физическия свят имаш нужда от сетива и органи, така и за познаването на Духовния свят са нужни съответни органи. Цветето познаваме чрез зрението и обонянието. Как познаваме чувствата? И за тях има съответни органи. Ето защо от всички хора се иска работа, за да развият духовните си органи и сетива така, както са развити физическите.

На физическия свят някои неща се изразяват в цветове, багри, бои и по тях ги различаваме. Как различаваме нещата в Духовния свят? Чрез проявите на характера – всяка проява на характера има свой специфичен цвят и тон. Цветовете, багрите са имунитет срещу греха – дето има цветове, там грехът е изключен. Грехът се върши всякога на тъмни места, значи цветовете прогонват греха или го изкупват. С други думи казано, музиката, цветята и животните спасяват човека от греха, затова спирайте вниманието си върху тях. Който не им обръща внимание, той е сляп, глух и без обоняние; той се е развел с жена си, затова не трябва да се приема в никакво общество – нито между хората на Земята, нито между Съществата на Небето.

Единственото нещо, което спасява човека от греха, е разкаянието. Що е разкаянието? Тониране, което има за цел да хармонизира всички тонове, чрез които човек може да свири по Божествен начин. Разкаянието е нагласяване на душата според тоновете на Божествената хармония. Затова именно са дошли хората на Земята. Като се тонират във великата работилница – Земята, те ще се върнат отново на Небето. Това, което човек прави на Земята, добро или зло, не може да го направи на Небето – там няма съответни условия. Ако отидете на Небето и допуснете една лоша мисъл, ще ви изпъдят вън за хиляди години. – „Там не прощават ли?“ – Не е въпрос за прощаване, но там изобщо не приемат грешници. Човек ще живее на Земята хиляди години, докато научи Божествените закони и престане да греши.

Ще кажете, че животът на Земята е лош. Има по-лош живот от земния. Казано е, че който напусне жена си без причина, ще мине през втората смърт. За да се избегне тази смърт, мъжът и жената трябва да живеят в една къща, т.е. в едно тяло. Двойствеността в човека – двете очи, уши, ноздри, двете половини на мозъка – показват това именно, че едното от тях е за мъжа, т.е. за ума, а другото – за жената, т.е. за сърцето. Жената е онзи полюс, в който се събира нужната енергия за оплодяване, за обработване. Ето защо сърцето трябва да бъде всякога топло, а умът – енергичен, да не се поддава на никакви съблазни и лъжи.

Едно време Сатаната изкушаваше Христа, казваше Му: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всичките царства световни.“ Ако дяволът дойде при вас и ви иска целувка, ще му дадете ли? Не му давайте, защото той носи проказа и смърт. Той ще отдалечи душата ви от Бога, ще изгубите всичко ценно в себе си и ще минете през втората смърт. Пазете се от лъжливите учения, които много обещават, нищо не дават. Мислете право и поставяйте всичко на критика. Ще дойде някой да ви разубеждава в съществуването на Бога. В кого да вярвате? Ще ви говорят за различни философи – за Кант, за Спенсър9 и други; в хората ще вярвате, а няма да вярвате в Бога. Душата, с която облагородяваш нещата, не е ли твоят Бог? Умът, с който мислиш, и сърцето, с което чувстваш, не са ли удове на Божественото Начало в теб? Всеки човек е проекция на Бога – ако човек съществува, и Бог съществува. Като последствие на това твърдение излиза, че щом човек умира, и Бог умира – вярно ли е това? В едно отношение е вярно: понеже човек е частица от Бога, като умре частицата, заедно с нея умира и частицата от Бога, която е била в човека.

Ако съдите за нещата по аналогия, ще дойдете до криви разбирания за Бога. Преди всичко смърт не съществува – човек не умира, но минава от едно състояние в друго. Ако търсите Бога, ще Го намерите в ума, в сърцето, в душата и в Духа си, но само когато сте особено разположени – когато сте отворени за всички живи същества и готови да се жертвате за целия свят. В този момент вашият Бог се е пробудил и ви говори. Усъмните ли се в Него, вие хвърляте кал в лицето Му и Го затъмнявате. Трябва ли да се съмнявате в Онзи, който ви е направил хиляди добрини и не престава да ги прави? Велики са делата Божии. – „Няма ли поне едно изключение в Неговите дела?“ – В сто милиона движения има едно изключение – резултат на човека, който се съмнява в Божиите закони. В хиляда добри прояви на Бога има една лоша, която принадлежи на човека. С това ние създаваме мъчнотии на Бога и Го заставяме да слезе на Земята, да изправи сторената погрешка. Значи изключението в законите на Бога е човекът. В Битие, дето се говори за създаването на света, Бог бил доволен от всички дни, но за втория ден не се казва нищо – защо? В този ден е създадена материята, от която е направен човекът – изключението. И за човека има един лош ден – вторият. Ако през този ден се опитате да философствате, философията ви ще бъде мъртва.

Христос казва на учениците си: „Не е позволено на човек да напуска жена си без причина.“ За предпочитане е да носи страдания, отколкото да пожертва душата си за едно моментно удоволствие. Добре ли постъпва пияницата, който за чаша вино жертва благото на своите деца, жена и на целия си дом? Ние се намираме пред дилемата да изхвърлим ли втория ден, изключението, от себе си, или да го оставим. Първият човек – Духът в човека – е направен по образ и подобие на Бога; вторият човек – плътта – е направен от кал. Обаче в Писанието е казано, че вторият човек е направен в шестия ден. Шест е число на илюзии, на слизане и на качване. Човек е своенравно същество, затова му са дадени играчки да се забавлява. В игрите си той е отишъл далеч: започнал е да коли, да реже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора. Днес го виждаме на бойните полета, дето реже глави, ръце, крака, вади очи и т.н. Защо се бият хората? Защото са направени от кал. Кога ще престанат да се бият? Когато се родят от вода и Дух.

Христос обръща вниманието на учениците си към причините и последствията на страданията в човешкия живот. Той казва, че задачата на човечеството е да преработи и организира материята, от която е създаден човекът. Кога ще се преработи тя? Когато мъжът и жената не се напускат, когато всички хора се обединят в едно цяло и живеят без грехове и престъпления. В бъдеще хората ще живеят в чистота и святост. Никой няма да казва като Давида: „В грях ме зачена майка ми.“ Ако майката е живяла в грях, и дъщерята ще живее в грях. Понеже майката не се е въодушевявала от възвишеното, и дъщерята ще следва нейния път; майката е мислила само за ядене и пиене, за облекла и украшения – и дъщерята ще мисли за същото, и тя ще се кичи с панделки и цветя. Добро нещо е панделката, тя е знаме на Правдата, но не е истинска. Бъдещите хора ще живеят с велики идеи.

Мнозина казват, че Христовото учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура. Не е приложимо Христовото учение за онези, които са направени от кал, обаче за онези, които са направени от Дух и вода, то е приложимо. Те го прилагат и живеят в Мир, в съгласие и Любов. Те ще бъдат верни в Любовта си и зад гроба, а не както сегашните хора – само до гроба (в повечето случаи верността им не стига и до гроба).

Двама приятели пътували през една гъста гора и се разговаряли любовно за верността и трайността на своите чувства. По едно време те чули някакво шумолене и видели, че мечка иде срещу тях. Единият от тях бил по-сръчен, веднага се качил на едно дърво. Вторият не успял да го последва и съобразил да легне на земята и да се престори на умрял – той бил чувал, че мечката не яде мърша. Като приближила до него, мечката започнала да го души и понеже помислила, че е мъртъв, продължила пътя си. Онзи, който бил на дървото, веднага слязъл и запитал приятеля си:

– Какво ти каза мечката?

– Каза ми друг път да не тръгвам на път с такива приятели.

Какво представлява мечката? Мъчнотиите в живота. Как разрешават хората мъчнотиите си? Едни ги разрешават отвисоко – качват се на високи дървета и казват, че там се мисли добре. Те не говорят Истината – от страх се качват на дървета, те не са смели. Други пък лягат на земята и се преструват на умрели – и те са страхливи. Христос казва и на едните, и на другите: „Аз нямам нужда от приятели, които се качват на дърво или лягат на земята, като видят мечка. Аз нямам нужда от ученици, направени от кал.“

Сега и аз желая да срещна българи, които не са направени от кал. Има вече такива българи. Какво ще стане с България и с българите? Онези, които са направени от кал, ще се стопят; онези, които са родени от чиста вода и от Светлината на Духа, ще имат велико бъдеще. Това е казал Христос на своите ученици. Това и аз казвам днес на вас.

 

1 септември 1918 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube