3. Основа на знанието, 4.11.1923


ОСНОВА НА ЗНАНИЕТО


Трета лекция от Учителя
4 ноември 1923 г., София


– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Тайна молитва


Прочете се резюме от темите: „Произход на яйцето и кокошката“.

Прочетоха се и няколко от темите: „Произход на колелото“.

За следния път тема №3: „Отличителните черти на пчелата“.


Ще помислите върху тази тема. Имайте предвид чистотата на пчелата. Тя има образцова чистота, не търпи в кошера си нищо нечисто, нищо хилаво. Същото нещо е и в моралния свят. По отношение на чистотата Небето е много взискателно, то постъпва по същия начин, както и пчелите в своя кошер. Там не може да стъпи кракът на някой хилав, нечист човек. В Небето няма лицеприятие, там не се чува: „Този е наш“ или „Този е ваш“. Само достойните, чистите, умните могат да живеят в такъв кошер.

Да допуснем, че имате пред себе си един учен човек, един естественик, който се занимава специално с изучаване живота на пчелите. След като се е занимавал той целия си живот с проучване тънкостите в живота им, питам: какво е спечелил от пчелите? – Огрубял е, нищо повече. И повечето от съвременните естественици, които изучават Природата по този начин, огрубяват, стават материалисти, не могат да извлекат оная велика мъдрост, която се съдържа в нея. В някои от съвременните естественици се забелязва едно израждане, понеже поглеждат на въпросите материалистично. Вземете например пчелата – по своето благородство тя не седи на тази висота, на каквато е човекът. Нейното благородство е благородство на един по-нисш живот и затова всички хора, които боравят с една по-нисша материя, естествено е, че тази материя ще им въздейства. Тя има свойството да привлича или да смъква човешкия живот към себе си. Вследствие на това всички естественици, с малки изключения, са повече материалисти. Не по този начин трябва да се изучават животните, насекомите, растенията, па дори и минералите! Изучаваш пчелата – трябва да я изучаваш като една фаза от великия Живот на човешката душа; изучаваш мравката – трябва да я изучаваш като една фаза от великия Живот на човешката душа; изучаваш растенията, кристалите – по същия начин трябва да ги изучаваш – те са все фази, през които човешката душа е минала. Това е азбуката, от която е наредена книгата, означена „Миналото на човешката душа“. И всеки човек трябва да чете книгата на своето минало. Когато изучава кристалите, той трябва да знае какви са били тия кристали във времето, когато е живял във фазата на кристал. Като изучава растителното царство, той трябва да разглежда пътя на своето минало и да изведе от този път онази велика поука, която Животът е вложил в него. Само по този начин проучвани, естествените науки имат смисъл, само тогава има в тях философия, само така те имат приложение.

Сега и вие, като ученици в гимназията, като студенти в университета, ако бихте изучавали естествените науки, па и всички други науки от това гледище – като неразривна стадия от вашия живот, вие бихте имали съвсем други разбирания за Живота и за науката. А сега аз често срещам голямо препятствие в работата си поради вашите разбирания. Вие, като ученици в гимназията, като студенти в университета, имате голямо мнение за себе си, мислите, че знаете много. Вярно е това, но аз ще ви запитам: ако вие сте един 100-годишен дядо и ви поканят да играете на хорото, ще ви ползват ли нещо тия сто години за случая? Мислите ли, че в този стар дядо с напредване на възрастта напредва и силата? Казват му: „Дядо, я поиграй малко на хорото!“ – „Не мога, не зная.“

Вие ще разсъждавате с мене, за да разберете мисълта ми. Ще вземем две величини, първата от които означавам с (А с един плюс) – тя представя дете на 10-годишна възраст. Втората величина означавам с ++А (А с два плюса) – тя представя 100-годишен старец, годините на когото значи са десет пъти повече от тия на детето. Имате тогава: – 10 години и ++А – 100 години. И двете величини са две живи същества, които се движат в една и съща посока п. Ако придадем към двадесет години и към ++А – също двадесет години, кой от двамата печели? – Първият. Защо? Нали би трябвало старият човек да печели повече, понеже числото 20 се прибавя към по-голямо число от 10, а именно към 100? Старият човек обаче не печели, понеже той е положителен. В какво седи тази положителност? Той живее с идеята, че е богат, че е осигурен, натрупал си е голямо богатство, на което уповава; той живее още и с идеята, че е учен, че има много опитности от живота, уверен е в себе си и т. н. Но да живееш с такива идеи в Живота, който всеки момент носи нещо ново в себе си, значи да загубиш своята сила, да не печелиш нищо. Тия са причините, задето, като се прибавят двадесет години към живота на стареца, той става по-слаб, а като се прибавят тия години към живота на 10-годишното дете, то става силен човек. От какво произтича тази разлика? Какъв е законът, който определя силите? Защо именно старецът, като расте по ум, не расте едновременно и по сила? Вие ще кажете, че старците придобиват по-късно силата си. Това е вярно петдесет на сто, но и в този процент има изключения. По някой път старецът изгубва не само силата си, но и своите светли мисли. Коя е причината за това? Следователно положителните сили не печелят всякога в света.

Аз искам вие да разбирате добре нещата, да разсъждавате правилно. Някой казва: „Човек трябва да има положителна воля и положителен ум.“ Вярно е това, но тук може да се приложи законът за вероятностите. Не всякога положителната воля печели и не всякога положителният ум печели. Защо? Старецът, който има два плюса, който е дошъл до 120-годишна възраст и живее с положителни мисли, се движи в една по-гъста материя, вследствие на което среща по-големи съпротивления в живота си, отколкото младият човек, който живее в една по-рядка среда, с по-малки съпротивления. Следователно, ако плюсовете се увеличават, съпротивленията се увеличават, но силата се намалява – така е в живота на стареца; ако пък плюсовете се намаляват, съпротивленията се намаляват, но силата се увеличава. Законът, който можем да извадим от тук, е следният: силата в живота ни ще бъде обратнопропорционална на съпротивленията, които срещаме, т. е. голяма сила – малки съпротивления, малка сила – големи съпротивления. И всичко това е в зависимост от гъстотата на средата.

Ето защо ние трябва да минем в живота си по онзи път, който има най-малко съпротивления. Много естествено е това! Защо? Вие как влизате в някоя гостилница, нали първо преглеждате колко пари имате в кесията си и според средствата си разполагате? Като влезете в един магазин, нали по същия начин преглеждате кесията си и според това си купувате по-хубав или по-прост плат? Когато ще си правите къща или когато ще предприемете някое дълго пътешествие, по същия начин ще прегледате състоянието на вашата кесия и възможностите, които се съдържат в нея. Трябва да знаете, че когато влизате в материалния свят, всички тия неща трябва да се вземат предвид, а вие често ги забравяте. В това отношение младите мязат на старите. Знайте обаче, че при тия пропущания в Живота вие затъвате повече в материята, вследствие на което гъстотата на средата се увеличава, съпротивлението – също, а силата ви се намалява.

Ще ви запитам отде идете, колко години откак сте излезли от дома си? – „Не знаем.“ Имате ли писма от вашите заминали, от баща си, от майка си? – „Нямаме.“ И вие сега ще ми кажете, както старите: „Вярваме в Единния Господ...“ Тази вяра не ви ползва. Защо? Ако седя в стаята си и вярвам, че има Слънце, а не излизам да се грея на това Слънце, какво ме ползва то? Ако седя в една изба и изчислявам оттам силата на слънчевата светлина, колко трептения имат най-дългите слънчеви вълни, па зная и за всичките светове, какво ме ползва това? Нищо. Тия знания до известна степен могат да ползват моя ум, но изчисленията за слънчевите лъчи ни най-малко не ползват моята душа. Следователно, когато ние говорим за великите Истини в Живота, трябва да сме в прямо съобщение, не косвено, с лъчите на Слънцето, поне да сме под благотворното влияние на тия лъчи.

Какво се забелязва обаче в живота на младите? – Те остаряват преждевременно. Защо? Във вас, младите, се заражда желание да израстете бързо. Вие бързате и си казвате: „Кога ще израсна голям, да стана на 21 години?“ Бързате да станете избиратели, да гласувате. Някои пък бързат да станат на 30 години, та дано вземат някой министерски пост. Всички бързате. Какво ще спечелите с вашето бързане? Не е въпросът в бързането да израснете по-скоро. За растенето вие не трябва и да мислите, кога ще израснете – това не зависи от вас. Много ученици от Окултната школа се спъват именно в този въпрос. Щом влезете в Школата, вие бързате да станете много учен, много добър. Задачата на Школата не е да ви направи добри, нито да ви направи умни и да придобиете много знания. Знаете ли защо това нещо не е задача на Школата? Каква разлика ще има тогава между богатия, който трупа парите си в касата и всеки ден ламти за все по-голямо и по-голямо богатство, и вие, които искате да трупате все повече и повече знания в главата си като някой банкер? Това знание повече ще увеличи тревогите ви. Богатият всеки ден поглежда към парите си, тревожи се, страхува се. И вие, като придобиете повече знания, ще станете по-чувствителен, по-амбициозен, ще вземете да се мислите за нещо голямо и няма да можете да издържите всичко това. Че как ще може да издържите всичко това? Колко сме смешни ние, хората на Земята! Ние имаме един мозък от 1,5 килограма тежест, турен в един лоб. При една такава малка материя, при един такъв ограничен ум вие искате да обхванете цялата Вселена, да турите всичко под нозете си и да кажете: „Знаете ли кой съм аз?“ Казвам: ти си младият човек, с 1,5 килограма тежест в главата си. Знаете ли какво представлява мозъкът на един Ангел? Мозъкът на един Ангел по интензивност на своите вибрации и по качество представлява съвкупност от мозъците на цялото човечество. Знаете ли какво нещо е написано в мозъка на един Ангел? Ако се намериш пред един Ангел, как ще се почувстваш?

Като ме слушате сега, някои от вас може да се обезсърчат, но ние говорим за насърчение, а не за обезсърчение. Вие трябва да разбирате Живота съществено. Не го ли разбирате така, ще си заминете по същия начин, както и всички други млади и стари. Вие ще растете както онзи стогодишен дядо. Следователно, като станете на сто години, ще почнете да преповтаряте всички ваши минали глупости, защото старите хора не се занимават с нищо друго, освен с преповтаряне колелото на своя живот, както онзи кон, който прекарва колелото в градината. Старият човек все ще казва: „Едно време, като бях млад, тъй беше, иначе беше.“ Не, никакъв смисъл няма в преповтарянето на живота. Вие и без да мислите, без да искате по-скоро да израстете, ще растете. Приятното в живота е да растеш, без да мислиш по това; да ставаш добър, без да мислиш, че си станал добър, но всеки момент да използваш благоприятните условия. Слушал съм някои млади да казват: „Аз не съм толкова добър.“ Че кога си бил добър? Друг път казвате: „Аз съм добър.“ Каква е тази ваша логика, тази философия? Ще разсъждавате правилно! Питам ви как определяте вие Доброто? Може ли един скъпоценен камък днес да е диамант, утре да бъде въглен? Не може. Ако днес вие сте добър, всякога ще сте добър; ако в даден момент сте лош, всякога сте лош. От това правило има едно изключение: въгленът може да се превърне в диамант. Как? Като се подложи на висока температура и голямо налягане. Значи, когато върху въглена действа една разумна сила, той се превръща в диамант. Една разумна сила може да превърне и диаманта във въглен. Може да стане това нещо, но то се отнася до ония диаманти във физическия свят. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното царство. Тя е излязла от Божественото дихание – туй трябва да считате като закон. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! Помнете това, дръжте тази мисъл в себе си, за да не се обезсърчавате! Дойдете ли до някое противоречие, кажете: „Моята душа е чиста. Ако аз се опетних, то е външно, не се отнася до душата.“ Следователно ще мислите, че погрешката ви е в постъпката, а не че вашата душа е станала по-добра или по-лоша. Аз мога да ви кажа, че някой път сте постъпили разумно, а някой път – неразумно, но то не се отнася до вашата душа.

Когато дойдем до вашите разсъждения, питам в какво седи вашата философия? Тя представлява развитието на високите човешки мисли, тяхното съзерцание. Питам кои философи са най-прави в своите разсъждения? Аз не ги критикувам, но казвам: вземете който и да е философ, за когото казвате, че има отлична философия, и постройте вашия живот съобразно неговите теории, за да видите какъв резултат ще имате. Аз искам да разсъждавате по същество, по смисъл. Ако ме запитате: „Тогава защо ни е философията?“, този въпрос е равносилен на въпроса: „Защо ни е светлината?“ На пътника е нужна светлина, за да му осветлява пътя, по който ходи. Защо ни е Знанието? То е светлина на ума – показва пътя, по който човек върви. Защо ни е Любовта? Да осмисли Живота ни. Защо ни е Мъдростта? Да украси този Живот, да му даде смисъл, интензивност. Защо ни е Истината? Да ни даде Свобода – да преобразим Живота си.

И тъй, Знанието, което сега придобивате, трябва да го турите като основа на земната наука. Това са материали, необходими за създаване във вас на правилни разбирания за нещата. Като ви казвам това, аз ни най-малко не подразбирам да тръгнете из света и да разправяте навсякъде своите възгледи за нещата като ученици на Окултната школа. Не, по тия въпроси вие ще говорите с най-учените хора, а с глупавите хора ще говорите за обикновени работи – за лук, за чесън и други. Ако спазвате туй правило, ще имате по-малко страдания, т. е. ще казвате, както Христос казваше: „Доста е на деня неговото зло.“ То значи: в света има толкова страдания, няма защо и ние да притуряме повече. Например някой път може да ви попитат какво мислите за Живота, има ли бъдещ живот. И ти изведнъж се смущаваш и почваш да доказваш философски, че този философ тъй казал, онзи философ иначе казал. Този, като те слуша, казва: „Голям глупак си ти!“ Ти веднага се сгушиш и казваш: „Не ме разбраха.“ Въпрос е кой кого не разбра – дали той не те разбра, или ти не го разбра. Аз мисля, че ти, който говориш, не си разбрал другия.

Мнозина от вас казват: „Откак сме влезли като окултни ученици в Школата, оглупяхме.“ Естествено е, че човек ще оглупее. Кога? Когато не чете, не учи нищо. Има учени хора, които като излязат веднъж от университета, нищо не четат. Какво е казано преди двадесет години, те знаят, но новите теории не знаят. Тия учени, които следят новите теории, ще кажат за тях: „Много сте изостанали назад.“ Животът е движение, затова който иска да не остава назад, не трябва да се спира, а постоянно да се движи. При това вие имате да се борите в света с ред мъчнотии. Вие минавате за окултни ученици, но още не сте истински идеалисти. Питам ви имате ли идея и каква е тя? Аз не искам да ви обезсърчавам, но ви запитвам, за да си уясните в какво положение се намирате засега. Ще ви задам същия въпрос в друга форма: колко пари имаш в джоба си? Казваш: „Хиляда лева.“ Хайде да ги преброим! Изваждаш ги, броиш, излизат сто лева. – „Как тъй, ами аз мислех, че са хиляда лева.“ Проверката обаче показва, че са сто лева. Де е Истината? Мислите ли, че с такива идеи няма да фалирате? Ще фалирате. Вие ще констатирате факта тай, както си е. Имате сто лева, нито пара повече – точно ще определите, няма да си правите никакви илюзии. Това не са мои възражения, това са сбор от закони, които съществуват в Природата. Природата не търпи абсолютно никакъв фалш. Забележете, при всички търкания, сблъсквания, които съществуват в света, колко умно Природата е построила цялата Вселена! Тя е предвидила всички възможности, които могат да се случат между една слънчева система и друга. Между Алфа-Центаурус2, например, има двадесет и пет билиона мили разстояние, в което празно пространство може да се наредят три хиляди слънчеви системи, без най-малките стълкновения помежду им. Защо е това пространство? Природата е предвидила всички възможни търкания, които могат да се явят, и за да се избегнат тия катастрофи, тя е оставила празни пространства. Не само между най-големите тела, но и между вас тя е турила известни прегради. Защо? – Въз основа на същия закон – да не стават търкания, които да създадат катастрофи. Мислите ли, че между двата пола, мъже и жени, няма преграда? Знаете ли какви прегради има! Но махнете ли тия свещени прегради, които Природата е турила, очакват ви катастрофи, нещастия. Между приятелите също има прегради. Когато искаш да се видиш с приятеля си по-отблизо, няма да премахваш преградата, плета, който Природата е поставила, но ще се качиш на този плет и ще кажеш: „Приятелю, ела да се поразговорим по-задушевно!“ Развалите ли тия свещени плетове, ще изгубите вашето щастие. Вие не може да бъдете по-умни от Бога, вие не може да бъдете по-умни от Природата!

Сега тия недоразумения, които изпъкват между вас, се дължат на различните ваши схващания, на различието във вашето развитие. Често вашето приятно разположение се сменя с неприятно. Например вие сте поканени на обед някъде, опекли са специално за вас една кокошка и ви казват: „Отличен обед сме ви приготвили.“ Вие не знаете какъв е обедът, но се приготовлявате за един богат обед. Седнете на трапезата, приготвяте се да ядете, но тъкмо в този момент един ваш приятел идва, задига кокошката от масата и вместо нея ви слага една чиния с хубави ябълки и казва: „Приятелю, аз взех кокошката за себе си, а на тебе оставих една чиния с ябълки.“ Веднага вашето приятно разположение се сменя с неприятно. Понеже бяхте се приготвили за един богат обед, вашето очакване остава незадоволено, вследствие на което във вас се поражда едно горчиво чувство. Питам, има ли някаква неправда в това, че приятелят ви взел кокошката, а оставил за вас ябълките? Примири се с това и кажи: „Много добре направи, че взе кокошката, а ми остави ябълките.“ Това значи да бъдеш разумен, да можеш да примиряваш всички противоречия в живота и да останеш доволен, когато той те лишава от нещо. Взима ти кокошката, дава ти ябълки. Как постъпва неразумният? Той се сърди, недоволен е, казва: „Аз не искам да ям ябълки, искам кокошка, тази кокошка беше опечена за мен.“ Започва тогава по адрес на приятеля си да изпраща разни приказки. Питам: след като се разгневи, след като изпрати по адрес на приятеля си толкова обидни думи, спечели ли кокошката? – Не. Приятелят ти казва: „Извини ме, донесох ябълки вместо кокошката.“ Ти най-после се смекчиш и казваш: „Добре, извинявам те.“ Извиняваш, но кога? След като си изхарчил толкова излишна енергия! И друго нещо може: след като си му простил, пак да заминеш на онзи свят с мисълта: „Простих му, но все пак той изяде кокошката.“ Значи ти заминаваш за онзи свят с една неблагодарност, че не си изял кокошката. Питам, какво спечели тогава? Това са най-големите нещастия, които съвременните ученици претърпяват в Школата. Не, от окултния ученик се изисква едно важно качество – примирение, но разумно примирение. Примирение с условията, примирение с лишенията, изобщо – примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота.

Ще ви дам пример да видите колко лесно се примиряват американските студенти с условията на живота. Много от тях, които нямат средства да следват университет, а имат силно желание, ще ги видите, препасани с престилки, да прислужват в разни гостилници. Като свършат обеда, измиват чиниите, нахранват се и си излизат навън, дето се срещат с другари и заедно с тях играят на крикет, на футбол – няма никаква разлика между богатите и бедните студенти. Тия студенти не се срамуват от работа, не роптаят против условията, разумно се примиряват с тях. И ще ги видите, че след няколко години някои от тях са свършили за доктори, други – за философи, трети – за професори и т. н. В България обаче другояче ще се изтълкува това нещо. В Америка всеки студент иска да бъде донякъде свободен, те са схванали значението на независимостта, на свободата и казват: „Аз мога да изкарам прехраната си с честен труд.“ Тия студенти не прислужват само по гостилниците, но ходят и по богати хора, палят им печки, ходят на пазар и т. н., но след четири-пет години са свободни от тия си задължения.

Какво заключение можем да извлечем от този пример? Някои от вас се намират в безизходно положение и запитват: „Кога ще свършим тази Школа, какво ще ни ползва тя в живота?“ Как, вие в Окултната школа за печалба ли идвате? Не, трябва да знаете, че в Окултната школа вие идвате, за да се научите да живеете разумно. Като се научите да живеете разумно, ще знаете как да използвате науката във всички нейни разклонения, във всички нейни положителни и отрицателни фази, ще знаете как да отстранявате всяка нейна лоша страна и как да приемате всяка добра страна. Всяка наука има своя положителна и отрицателна страна, а окултният ученик трябва да се научи да живее разумно и да използва разумно знанията, които човечеството е придобило досега. Великите Учители на човечеството не позволяват на учените да придобиват много знания изведнъж, защото ако при сегашните условия на живота им се дадат много излишни знания, тия знания няма да принесат такива блестящи резултати, каквито очакват. Защо? Мозъкът на съвременното човечество, неговата нервна система не е тъй нагласена да издържа бързите трептения на тия висши знания. Има известни идеи, които ако се произнесат, на мнозина от вас ще се пресекат краката и ще паднат с лицето си към земята. Това нещо се случва с много хора от обикновения живот, които минават за силни, за смели хора, говорят много, обаче щом излязат пред някой учен човек или пред човек със знатно положение, като цар или друг някакъв, обхваща ги страх, започват да треперят, езикът им се сплита и не могат да говорят. Защо? – Техният мозък не може да трепти съответно с вибрациите на тия учени или високо знатни хора и не може да ги издържа. Между тях не може да става правилна обмяна. Ето защо при сегашното развитие на човечеството всички велики учени хора се крият, не се изявяват на света, а когато трябва да се изявят, вземат най-проста форма, за да не произведат някакво сътресение. Такива факти може да срещнете нейде из Стария Завет – например Исаия, 6-а глава, стихове 5, 6, 7: „Тогаз рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм человек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа Саваота. Тогаз долете при мен един от серафимите и имаше в ръката си разпален въглен, който бе взел с клещи от олтара. И допре го до устата ми и рече: Ето, това се допре до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се очисти.“

Следователно и до вас трябва да се допре този свещен огън на Любовта, в която няма никаква измяна, никаква лъжа, но в която живее свещената Истина. И вашите души като на млади хора, ученици на Великата Школа, трябва да бъдат заквасени с новия квас на Любовта. Вие трябва да имате Любов помежду си. Всички тия съмнения, подозрения, недоразумения, които съществуват в съвременното човечество, представляват останки от едно голямо разрушение и затова трябва да се изхвърлят навън. Имайте предвид, че за всеки едного има условия да се развива, никой не може да му ги вземе, но важното е, че тия условия няма да бъдат всякога. Питам ви: ако сте близо или под някое голямо дърво, какво ще ви ползва то, няма ли да ви засенчва? За пътника, който иска да си почине, е добре, но за едно растение тази сянка на дървото го спира в неговото растене. Ако ти си растение и това дърво те отхвърли на половин километър разстояние от себе си, прави ли ти някакво зло? – Не, добро ти прави. Туй дърво ти казва: „Слушай, синко, под моята сянка ти не можеш да растеш, но аз те отхвърлих вън от себе си под действието на слънчевите лъчи, за да растеш и човек да станеш.“ Ние не искаме да ви засенчваме, искаме всички да бъдете свободни. Вие не трябва да се спъвате от това кой колко знае, не гледайте на онова голямо дърво. Силата на човека не е в големината му. Не казвайте: „Аз искам да бъда голям!“ Колко големи искате да бъдете, колкото слона ли? Каква голяма глава, какъв голям хобот има той! Човешкият ум стои много по-високо от този на слона. Смисълът на нещата не е във външната форма. Помнете едно нещо: всяко гърне, като се направи, трябва да мине през огън, докато се опече добре. И колко пъти трябва да мине през пещта! Ако за опичането на едно гърне се изискват двеста и петдесет-триста градуса температура, знаете ли колко градуса се изискват, за да се опекат вашите чувства? – Изисква се най-малко петдесет хиляди градуса топлина. Знаете ли колко градуса се изискват, за да се опече едно ваше душевно желание? – Най-малко сто милиона градуса. Тази топлина от сто милиона градуса не е онази топлина, която изгаря, която унищожава, но тя е топлина, която внася оня велик Божествен живот. При тази топлина се образуват ония висши трептения в човека, които дават подтик към най-възвишеното и благородното.

Та казвам: ако някои от вас се подлагат на изпит в Живота, трябва да знаете, че тия неща са точно определени. Ние знаем тия закони, които определят изпитите в Живота. Като зная законите, според тях аз зная какво ще ми се случи всеки ден, но никога не правя опити да го отклоня или избегна. Никога досега не съм правил опит да изменя своята съдба. Защо? Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща, сто пъти по-лоши. Природата, заедно с всички Възвишени същества, които работят съобразно нейните закони, като са пратили човека на Земята, те са изчислили всички възможности, предвидили са всички условия, при които неговият ум, неговото сърце и неговата воля могат да се развиват нормално. Следователно условията на вашия живот, в които се намирате, са най-добри за вас. По-добър живот от този, който имате сега, не може да ви се даде. В бъдеще може, но при сегашните условия, при разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. Погрешката, която правите в живота си, е, че вие не сте верни на идеите на вашата душа.

Знаете ли какъв е свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: „Ето една душа, която ме разбира.“ Нежността, благостта, които притежава душата, това са качества на Бога. Един поглед на Бога е в състояние да измени условията ти, да те подигне да растеш. Неговият поглед всякога носи Знание, Мъдрост, Свобода, Живот. И тъй, вие като се въодушевите, като ученици на Великата Школа, няма да мечтаете по-скоро да растете и да остарявате, но ще се учите, ще прилагате Любовта, ще приемате Светлината и ще използвате Божествената свобода.

Аз желая между всинца ви да се установи една вътрешна хармония, при която класът ви да може да расте нормално, другояче ще имате хилави резултати. Този е истинският път, по който, като вървите, ще придобиете един Разумен живот, от който да бъдете доволни и вие, и вашите ближни и приятели. И в Писанието се казва: „На децата е Царството Божие.“ Не се казва, че Царството Божие е на старците, но на децата, на младите, на ония, които растат.

Само върху такава основа може да се добие истинското Знание. Само така може да се развивате правилно. Вън от този принцип вие ще замязате на старци и след сто години всичко ще изгубите, животът ви ще се обезсмисли. Вие, Специалният, Младежкият клас, сте клас, който вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява. В скрита форма аз наричам Младежкия клас „Клас на вечната младост, на Божествената нежност“.

Аз бих желал вие да останете завинаги деца – не по ум, но душите ви да бъдат детски, или ще употребя един свой термин: душите ви да бъдат нежни!


Тайна молитва


– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube