16. Елементи в геометрията, 3.02.1924

ЕЛЕМЕНТИ В ГЕОМЕТРИЯТА


Шестнадесета лекция от Учителя
3 февруари 1924 г., София

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.


Размишление


Прочете се резюме от темите „Ползата от въображението“.

 

За следния път ще пишете върху тема №18: „Основните елементи в геометрията“. Този въпрос е малко философски. Ако ви попитат кои са елементите в химията, знаете ги, нали?

Аз бих желал всеки един от вас да си извади на един списък всички теми, задавани досега в продължение на трите години, като си отбележи и датата на всяка тема, за да се види редът, по който вървят. Тия теми влизат като камъни в градежа на едно здание. Така и всеки предмет, върху който се спира вашият ум, ще ви принесе в дадения случай или полза, или вреда. Вие трябва да мислите, но не можете да пренебрегвате законите на мисълта. Ако не вървите по нейните закони, ще мислите неправилно, т. е. в мисълта си ще вървите по крив път. Има само два начина на мислене: единият начин е мислене в тъмнина, другият начин е мислене в бялата светлина, т. е. в Светлината изобщо. При сегашните условия на Живота вие не можете да бъдете неутрални. И всеки, който казва, че може да бъде неутрален, той трябва да бъде божество. Даже и божествата не могат да бъдат неутрални. Тъй че всеки, който мисли, ще има едното или другото положение, или и двете – не в един и същ момент, но ще се сменяват.

Сега някой може да каже: „Нашите умове не могат ли да бъдат заети с някои по-важни въпроси?“ Защо не, можете да се занимавате с каквито искате въпроси, но много посторонни мисли ще дойдат в ума ви и без да ги искате. В ума ви ще дойдат всякакви посторонни теми, но ще се учите да дисциплинирате ума си, затова именно сте ученици. Да дисциплинирате ума си, това е най-голямото изкуство. Недисциплинираният ум може да се уподоби на един див кон, който прескача всички прегради, колкото големи и да са те – баири и планини той прескача. За да го укротиш, трябва да му туриш голям гем. Някой път, като се разбушува, виждаш го – и тебе взел, и гема взел, прескочил планината, а ти се озърташ натук-натам, търсиш го. Затова ще се заемете да работите върху ума си, за да го дисциплинирате. Дисциплинираният ум е велика сила в Природата. Който дисциплинира ума си, създава в себе си и характер. Че минават в ума ви лоши мисли покрай добрите, не трябва да се смущавате за това – считайте туй нещо като едно необходимо явление. Вие не може да изменяте реда на нещата – и злото, и доброто ще дойдат. Те съществуват в света – защо и за какво, вие не можете да знаете, но едно нещо трябва да знаете: че не можете да измените отношенията на Доброто и злото към вас. За да измените тия отношения, трябва да разбирате законите на вашия ум. Като почнете да се справяте с ума си, и то по един най-разумен начин, ще разбирате и отношенията на Доброто и злото към вас. Засега вие мислите, че сте много силни и ще можете да турите на ума си една голяма спирачка. Но знаете ли каква катастрофа може да стане с вас, ако турите на ума си една голяма спирачка? Много малка спирачка ще му турите.

От друга страна, вие трябва да изучавате и законите на вашето сърце. Някои се оплакват от ума си, други – от сърцето си, а трети – от волята си. Няма какво да се оплаквате от ума, сърцето или волята си, те са много добри. Умът ви е много добър, сърцето ви е много добро и волята ви е много добра. И умът ви, и сърцето ви, и волята ви са на местата си, но единственото нещо, което ви спъва, е това, че сте забравили правилата, по които се движи вашият ум, вашето сърце и вашата воля. Та ще знаете: най-главното за учениците от всички окултни школи е да дисциплинират ума си. Там учениците употребяват най-малко по десет-петнадесет-двадесет години за дисциплиниране на ума си. Например, ако бихте могли да се дисциплинирате, както сте сега в този клас, вие бихте дошли до състояние да седите тихо и спокойно, да не ви смущава нищо наоколо, като че сте сами. Гледам, от няколко дни насам е дошло от някое село едно младо момиче, но знаете ли как умее да се концентрира? Умът ѝ е тих и спокоен, мисълта върви правилно, хармонично. Казвам: ако вие още днес бихте имали това концентриране, знаете ли каква сила би представлявало това нещо за вас? И вие някога сте имали способността да се концентрирате и после сте я загубили. Сега отново трябва да я възстановите.

Сега вие мислите, че сте станали много лоши, а по-рано сте били по-добри. Обратно е – едно време бяхте по-лоши, а сега сте по-добри. По-рано сте имали по-малко Светлина, та не се виждахте. Сега, понеже имате повече светлина, виждате какви сте. Значи, дали сте добри или лоши, това зависи от Светлината, която имате. Има наистина една разлика между това, което бяхте по-рано, и това, което сте сега. Тази разлика седи в следното: едно време имахте по-малко разноски в ядене и пиене, имахте по-малко отношения с хората, имахте по-малко изкушения и изпити, а сега имате повече отношения с хората, повече изкушения, изобщо – повече сте изложени. Ще ви дам следния пример: вземете един учен човек, който постоянно говори за морал, и вижте как старателно смекчава своите грешки. Той счупи някоя чаша например и веднага в него се явява мисълта как да се оправдае, как да смекчи погрешката си. Какво трябва да направи? Ако в този човек има повече Светлина, той ще констатира факта тъй, както си е, без да търси причини за оправдание. Често и вие постъпвате така. Някой път правите и други погрешки: даде ви се някоя тема и вие казвате: „Тази тема е маловажна.“ Щом кажете така, веднага още сте направили в ума си една основна погрешка. Вземете за пример днешната тема, която ви дадох: „Основните елементи на геометрията“; това е един доста тежък въпрос. Кой е един от първите елементи на геометрията? (– Точката.) Как ще обясните философски точката като един важен геометрически елемент? Геометрическите точки заемат ли място? (– Не.) Как се е образувала правата линия? (– От движението на точката.) Питам ви тогава: щом точката не заема никакво пространство, как се е образувала правата линия? Как може въображаемите точки, които не заемат никакво пространство, да образуват веществени точки, които заемат пространство? Тук вече се натъкваме на схоластическата философия, при която може да се философства, без да се дойде до едно крайно заключение.

И тъй, точката е първият елемент в геометрията. Кой е вторият елемент? (– Линията.) Третият елемент? (– Плоскостта.) Четвъртият елемент? (– Тялото.) Петият елемент? (– Няма повече от четири.) Сега вие ще размишлявате по-нататък. Ще разгледате понятието елемент тъй, както влиза в геометрията – като нещо, върху което почива геометрията.

Image 

Какво представлява тази крива линия на чертежа? (– Парабола.) Тази крива линия се образува, когато държите палеца и показалеца си разтворени. Кажете ми тогава каква е разликата между парабола и хипербола? (– Хиперболата има два клона, параболата – един.) Добре, ако едно тяло тръгне от центъра на кривата линия на палеца и се движи по нея, отде ще се върне пак в същата точка? Например, ако това тяло тръгне от точка С, ще стигне в точка Д. Каква е била материята при точка С – по-гъста или по-рядка, когато е започнало това движение? Какви са били силите, които са действали при точка С? Следили ли сте как се извършва процесът на мисълта в нашия ум? – Най-първо известна идея седи в ума ви неопределена, т. е. границите ¢ са слабо очертани, но колкото повече мислите, тази идея все повече и повече се определя, докато най-после се материализира вън от вас. Вземете например някой изобретател: в ума му най-първо се явява известна идея в проект – всички колелета, всички части на машината действат, движат се първо в ума му и след това той търси начин как да реализира тази идея навън. Когато известна идея, която се е зародила в ума ви, се проектира на физическия свят, но не може да се реализира, тя се връща назад. И много хора страдат от нереализирани идеи. Всичката опасност седи в това, че тази енергия се връща към своя източник. (– Вредно ли се отразява това връщане на енергията към своя източник?) – В повечето случаи се отразява вредно. Например някой иска да свърши университет, но ако не успее, в него се заражда една тъга, че не е могъл да реализира своята идея. Затова именно всички благородни идеи трябва да се реализират – не в своите крайни предели, но в човешкото съзнание, за да дадат подтик или да отворят място на една нова деятелност. При новото положение, в което се намирате сега, у вас, наместо да се развива умът ви, интелигентността ви, развива се чувствителността ви, и то не чувството на милосърдие, а личните чувства, честолюбието – силно се възбужда във вас енергията на задната част на главата ви. Всеки от вас мисли, че той е най-важната личност в света, че той е някакво божество. Всички хора мислят така, никой не иска да признае Истината. Така е не само с хората, но и с животните. Вземете едно куче, бутнете го само по опашката и то казва: „Господине, как си позволяваш да ме буташ? Ти не трябва да буташ опашката ми!“ Тук именно вие като ученици трябва да бъдете много внимателни – ако не сте внимателни, ще пострадате.

И сега вие, като ученици на Окултната школа, изучавате вътрешната страна на Живота, в която влизат всички сегашни науки. Като изучавате науката за Живота, трябва да знаете, че ако вие не сте деликатни спрямо другите хора, и те ще бъдат със същото поведение по отношение към вас; ако вие обичате да критикувате, и вас ще критикуват. Казвате: „Нищо, нека търпи, той трябва да си знае погрешката.“ Добре, но утре и за вас ще кажат нещо; вие веднага ще кажете: „Как тъй, защо той си позволява да говори по мой адрес така?“ Ами ти как си позволяваш? Ако ти говориш за другите, трябва да имаш мъжество, като говорят за тебе, да кажеш: „Нека говорят, ще нося всичко!“ И ти трябва да изтърпиш погрешката си. Ако един факт е прав, защо да не го признаеш? Казвате за някого: „Ти си нетърпелив, ти си груб в обходата си, ти не си милосърден, не приемаш никого в къщата си и т. н.“ Всичко това не е ли факт? Ако е вярно, признай го и радвай се, че имаш работа върху себе си. – „Ама – възразява той, – аз не съм толкова лош.“ То е друг въпрос. Туй, което е вярно, всеки от вас трябва да бъде доблестен да признае като факт дотолкова, доколкото е верен, а именно седемдесет и пет на сто, петдесет на сто или двадесет и пет на сто. Ако пък някой факт е абсолютно неверен, ще кажеш: „Добре, ще си помисля върху това.“

Аз не съм за този метод при възпитанието – да се критикувате, да си търсите погрешките едни други, но всеки за себе си да има будно съзнание. Някои хора кипват много скоро. Че кипват, това е много хубаво, защото иначе щеше да бъде за тях по-лошо. Но като кипнат, трябва да знаят къде да пратят тази енергия. Човешкият организъм си има свой отдушник, капак, през който може тази енергия да се изпрати навън. Всеки от вас ще отвори отдушника на сърцето, на ума и на волята си, за да може тази енергия при кипването да излиза през тях, там да се вдига шум. Някой човек влезе в дома си, започне да вика, да дига ръце, да скача и казва: „Аз ще направя туй, онуй, хубаво да знаете!“ И после седне на стола си и започва да работи. Много учени хора се лекуват от гнева си с работа. Например някой учен е онеправдан от някого в критиката си и той се разгневи, но веднага взема брадвата, нацепва няколко дърва и се успокоява. Или взима перото, пише, пише, докато се укроти. Добре е и ние да имаме една градина на разположение или едно лозе, та който се обиди или докачи от някого, да вземе мотиката и, хайде на работа. Тъй ще се редувате един след друг. Ще кажете: „Смешно е това нещо.“ Да смешно е, но е приятно. Да отидеш на лозето, да му копаеш и говориш, е хубаво, приятно нещо. Само по този начин ние ще намерим истинския път на възпитанието.

В живота си всички хора срещат мъчнотии. Не мислете, че е лесно да се възпита човек – у човека има нещо необуздано. Някой път ще се разгневиш срещу някого, но после казваш: „Не, аз вече няма да му говоря нищо!“ Размислиш се малко, казваш: „Как да не му говоря, защо да мисли той, че аз съм такъв-онакъв, ще му говоря!“ Разсъждаваш, разсъждаваш, докато се успокоиш. Че е кипнал някой човек, не е лошо – това са сили, които работят вътре в човека. Аз бих писал бележка седем на този човек, който кипва. И за работа бих приел такива коне, които ритат и хапят, но които и работа вършат. Такъв кон рита, хапе, но като го впрегнеш в каруцата, тегли я – отлична работа върши той! Казват: „Много рита този кон.“ Да, такъв кон желая, той върши работа. А кон, който е много кротък отвън, който не рита, не хапе, като го впрегнеш в каруцата, не тегли, работа не върши. По-хубаво е да имаме в себе си една сила, която ще ни кара да работим, отколкото да нямаме нищо. Не се оплаквайте от злото, което е във вас – то е една велика сила, едно велико благо. Аз вземам злото в много широк смисъл. Кипването, гневът, всички отрицателни качества във вас са едно богатство, един специален тор, който трябва да знаете де и как да турите. В бъдеще той ще ви донесе известни блага, но трябва да знаете как да се справите с него.

Вие като влизате в училището, някои от вас мислят, че в този път няма да срещнат никакви изкушения. Не, светът няма да ви посрещне с венци, нито на ръце ще ви държи. Един ден може да дойде това нещо, но засега не е така. Следователно този път, който сега минавате, е още Тесният път. Вие трябва да знаете, че ще срещнете ред мъчнотии и във физическия свят, и в науката, и във вашата собствена етика. При това, колкото повече знаете, толкова повече ще се увеличават мъчнотиите и страданията ви. Но кое е по-хубаво – да знае човек и да страда или да не знаете и пак да страдате? (– Да знае, разбира се.)

Ще ви дам едно упражнение, което трябва да правите в продължение на седем дни (от 3 февруари до 10 февруари). Упражнението се състои в следното: да кажем, че първия ден, понеделник, имате едно неразположение на духа; напишете си веднага една точка, след това една права линия и до нея – триъгълник; отбележете си в тетрадката какво е времето вън. Ще наблюдавате също така какви са състоянията, които ви изменят. Втория ден, вторник, до триъгълника на същия лист ще напишете един квадрат; по същия начин ще отбележите времето и състоянието си. Третия ден, сряда, ще напишете на тетрадката или на листа си до четириъгълника един петоъгълник; петоъгълникът може да има форма на къщичка, но още по-добре е да бъде един правилен геометрически петоъгълник. Четвъртия ден, четвъртък – шестоъгълник; петия ден, петък – седмоъгълник; шестия ден, събота – осмоъгълник; седмия ден, неделя – деветоъгълник. Така в продължение на тия седем дни ще имате следните фигури:

Image

Вие трябва да знаете всички тия фигури. Те са символи, които изразяват живи сили в Природата. Тя познава тия символи. Най-първо вие ще предизвикате умствено тия фигури, а после ще ги начертаете на книга, но много правилно, чисто, красиво. Която фигура напишете през деня, нея ще държите през целия ден в ума си. Каквото разположение и да имате, добро или лошо, всяка сутрин ще написвате определената фигура. Геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен духом, нека се занимава с геометрия или да решава задачи по математика. Математиката обаче е по- отвлечена – по-лесно е да започнете с геометрията, а да свършите с математиката.

И тъй, като напишете точката, ще я проектирате в ума си, ще размишлявате върху смисъла ѝ. Линията пък изразява точка в движение. Като размишлявате върху всяка фигура, те постепенно ще оживеят във вас. По този начин вие ще разберете отде произтичат вашите неразположения. Аз ще ви обясня отде произтичат неразположенията в човека: представете си, че къщата, в която вие живеете, е добре направена, стените ¢ – хубави, здрави, но дойда аз или друг някой и вдигнем покрива на вашата къща. Тук природата на вашата къща се видоизменя, отгоре ¢ остава равнище. Как мислите, какво ще стане с вас, ще бъдете ли спокойни в къщата си, мислите ли, че дъждът ще се церемони с вас? Не, дрехите ви, всичко в къщата ви ще бъде изложено на дъжда, ще бъде в опасност. Тогава отношенията на нещата във вас се изменят; изменят се и вашите чувства. Това нещо става и във вашия ум: често вие вдигате покрива на ума си – вашия триъгълник отгоре, и остава само четириъгълникът – една отворена плоскост, при която се нарушава равновесието на ума ви. Какво трябва да правите? Казвам: турете триъгълника – покрива на вашата къща, отгоре на четириъгълника, покрийте го с керемиди, замажете стените, направете вратите здраво и тогава можете да бъдете спокойни духом. Това не е ли философия?

Image 

На чертежа е представена само основата от триъгълника на една къща (ав). Този триъгълник, макар и в този вид, е турен в действие. Той представлява една лодка, която се движи по водата. Прътът С представлява мачтата, на която са опнати платната. Ако махнете средния прът, т. е. мачтата на вашата лодка, какво ще стане с нея? – Тя ще седи във водата, без да се движи. Мачтата представлява една сила, която може да кара лодката; снемете ли я, вашата лодка остава на произвола на съдбата. След всичко това казвате: „Защо ми дойдоха тия неприятности?“ Казвам: защото вие хвърлихте мачтата във водата. – „Какво да правя тогава?“ – Като излезете на суша, ще турите отново мачтата на лодката си. Лодката представлява сърцето ви; мачтата С, това е един обект на Любовта. Често вие казвате: „Аз не искам да любя, всички хора са лоши.“ Щом кажете, че всички хора са лоши, това подразбира, че вие хвърляте този дирек във водата и вашата лодка остава без обект. Какво трябва да правя? – Ще турите дървото на мястото си – животът ви трябва да има обект! Любовта ви към едного или към всички е все едно и също нещо, законът е един и същ. Някои казват: „Аз не мога да любя всички.“ Ти не си длъжен да любиш всички. Като любиш едного, чрез него можеш да любиш всички – ето как стоят тия положения в Умствения свят. Щом сърцето изгуби своя обект, то загубва триъгълника си отгоре. Следователно казвам: дръжте кормилото на вашата лодка срещу вятъра, който представлява вашите желания. Поставите ли се по този закон на движение, преспокойно може да излезете на брега, към който се стремите. И тогава аз ще ви питам как е покривът на вашата къща или как стои вашият петоъгълник. Ще ви питам още дирекът на вашата лодка седи ли, имате ли хубав комин на парахода си, отворени ли са отдушниците ви, имате ли достатъчно вода, въглища и т. н. И след всичко това, когато бъдете доста силни, когато придобиете нужното самообладание, вие ще бъдете в състояние да се занимавате и със съвременната, и с окултната наука. Ако не станете силни, богатството, което придобиете от тази наука, няма да ви ползва лично вас, а ще ви причини по-големи страдания. Не казвам, че страданията са нещо лошо или безполезно, но казвам, че може да се мине и с по-малко страдания в този свят.

Сега, като махнете триъгълника на вашата къща, какво ще правите само с квадрата от нея? Човек, който продаде къщата си, трябва да си купи една зеленчукова градина, която да обработва, за да придобие нов капитал. Тогава вече той не се нуждае от триъгълник, но трябва да обработва градина. В този случай по-добре къщата му да седи на мястото си. Ако искаш да имаш къща, трябва да любиш! Ако не искаш да любиш, ще имаш градина. Ти можеш да не любиш, но тогава мотика ще имаш и целия ден ще се разправяш със земята, ще отглеждаш краставици, зеле и други зеленчуци. Една краставица може ли да те смущава и да се смущаваш от нея? Не, ти можеш да я наглеждаш, да я садиш, тя няма да ти каже нито една обидна дума, няма да се бунтува против тебе – ти няма защо да я обичаш и тя няма защо да те обича.

Та в света има разни занятия, а в Окултната школа има разни методи. С някои от тия методи ти можеш да превърнеш една по-низша енергия в по-висша. И трябва енергиите да се превръщат! Имаш някакво неразположение на духа; ти можеш да превърнеш това неразположение за пет-десет-петнадесет-двадесет минути. Как? – Иди покопай малко в градината! Следователно ти ще станеш за няколко минути градинар и като копаеш, ще се съсредоточиш тъй интензивно, че ще превърнеш неразположението си в добро разположение. Мисълта ти трябва да бъде тъй интензивна, че да се изпотиш. Някой път може, като седиш, да се съсредоточиш тъй интензивно, че да потече от челото ти пот.

Всички тия методи, които сега ви давам, в бъдеще ще ви бъдат потребни. Когато някой човек е болен или неразположен духом, той може да се лекува чрез трансформиране на енергиите. Той може да си служи с тия линии, с тия геометрически фигури, и по този начин ще прекара мозъчните енергии в белите си дробове. Това трансформиране на енергиите трябва да става правилно. Геометрическите форми са съединителната нишка, чрез която могат да се трансформират енергиите. Разбира се, трудно е да се постигне това нещо изведнъж, много опити трябва да се правят. Практическо приложение трябва! Направете пет-десет опита, за да се убедите в истинността на моите думи. Когато направите един сполучлив опит, не спирайте, продължавайте, направете десет-петнадесет-двадесет-петдесет-деветдесет-деветдесет и девет опита, за да имате едно положително знание, което изключва всички съмнения.

Упражнението, което ви дадох за една седмица, искам да го направите много хубаво. Ще си вземете един хубав лист и ще начертаете фигурите много правилно, чисто, с пергел и с линия. Ако се начертаят тъй, само да мине, това не е геометрия, то е привидна геометрия. Законите на геометрията не позволяват неточност, неправилност.

Упражнение първо: Ръцете се изнасят напред с трептение на китките, после се разтварят настрана пак с трептение на китките (ръцете в лактите – не съвсем обтегнати). Ръцете – пак напред и настрана с движение като хвъркане; издигат се малко нагоре, после – пак надолу със същото движение като хвъркане. Ръцете – напред и съединени пред гърдите, след това пак нагоре, надолу и пред гърдите – трептенията се усилват все повече и повече. Ръцете – пак нагоре, после надолу, опънати напред с движение само на китките, и то много бързо. Движението на китките се усилва все повече и повече, после се намалява и пак се усилва (китките се движат само нагоре и надолу). Ръцете – настрана с движение само на китките нагоре и надолу.

На какво уподобявате това движение? (– Както пчелите проветряват кошера си.)

Упражнение второ: Ръцете с малко превити лакти се движат отпред – едната нагоре, другата надолу – като везни; движението се усилва. Дясната ръка – надолу, лявата – нагоре, най-напред полека, после движението все повече се усилва (движи се само китката от двете страни на главата), движенията постепенно се намаляват, отслабват. Усещате ли около пръстите си едно движение, като че електричество минава? Движение на ръцете пред гърдите нагоре, настрани и надолу – кръгообразни движения много пъти (бавно); после обратното: пред гърдите, надолу, настрана, нагоре и пред гърдите – пак кръгообразни движения (много пъти). Ръцете – пред лицето с бързо махане пак във вид на кръгове; ръцете – напред.

Тайна молитва


– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube