1. Разумният живот, 21.10.1923

РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Първа лекция от Учителя
21 октомври 1923 г., София

Учителя поздрави с формулата: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината.“

Ние отговорихме: „Тя постоянно ни весели.“

 

Тайна молитва

Тази вечер ще ви говоря върху Разумния живот. Съвременната наука определя Живота по разни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като подтик от вътре на вън, т. е. от центъра към периферията. Окултната наука определя Живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова Разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния – състояния на радост и скръб, но не тъй, както вие ги разбирате. Скръбта, това е едно от великите условия в Живота. Няма по-велико благо от скръбта, затова тя предшества Радостта.

ImageТия състояния на скръб и радост графически може да се изразят по следния начин: от точка А нагоре започва едно движение към точка С. Туй движение е възходящо, което изразява възходящото състояние на ума. От точка С към точка В има друго движение надолу, което изразява низходящото състояние на сърцето. Третото движение пък е от точка В към точка А – примирителното състояние, което изразява творческото набиране на волевата енергия. Тъй могат да се класифицират и всичките състояния на радост и скръб в живота. Например, при възходящото състояние от А към С, вие харчите енергия, краката ви отмаляват, но понеже целта ви е високо нагоре, към С, и се приближавате към нея, вие се радвате, защото щом стигнете в точка С, всичките жертви, които сте направили, ще се възнаградят. Дойдете ли в точка С, започва вече слизането към точка В, т. е. започват страданията. Тогава вие казвате: „Всичко се свършва вече, няма надежда, ще се слиза надолу.“ Обаче страните АС и СВ постоянно се движат, а същевременно постоянно се увеличават и скъсяват, вследствие на което вие имате по-големи и по-малки радости и скърби. Засега се спирам само върху тия две състояния – АС и СВ. Друг път ще ви обясня как се свързват двете точки А и В и каква роля играят в Живота. Понякога вие предизвиквате страданията преждевременно, а то става всякога, когато предизвиквате и радостите преждевременно. Следователно, ако вие оставите нещата да текат по своя Божествен, естествен път, по законите, които Природата е определила, страданията и радостите ще идват у вас точно навреме, и животът ви тогава ще бъде приятен и осмислен.

Сега, аз ще ви запитам: как ще ми обясните философски отде произлиза желанието в човека да търси Радостта? Какво е забелязано при радостите и страданията в живота? Всяка радост за едно същество е скръб за друго същество. И обратно – скръбта за едно същество е радост за друго същество. Конят, върху гърба на който язди някой човек, страда, но за човека това е приятност, даже голяма радост. Значи радостта за човека не е радост и за коня. Но ако конят на този човек успее да избяга някъде в гората, той се радва, скача, защото е свободен. В този случай пък човекът скърби. Казвам: когато ти яздеше коня, радваше се, а сега конят се радва – значи състоянията се сменят. Човекът казва: „Отиде ми конят! Как ще пътувам пеш?“ Когато господарят се радва, слугата скърби; когато слугата се радва, господарят скърби. Това не е абсолютен закон, но то е само съотношение на известни сили. При сегашното състояние, в което се намирате, при този преходен живот, който минавате, тъй трябва да гледате на нещата, за да може корабът ви свободно да плува и да не потъне някъде в морето. В бъдеще, когато животът се устрои другояче, тогава едновременно и господарят ще се радва, и слугата ще се радва.

Още от памтивека, от незапомнени времена, децата, които се раждат, идват със свити ръце на юмрук. Какво означава това? С това детето казва: „Аз идвам да завладея този свят.“ То пораства, бори се с живота, пада, става, докато най-после един ден умре, разтвори ръцете си и ги спусне надолу. Какво означават сега разтворените ръце? Този човек казва: „Нищо не можах да уловя в живота си!“ В бъдеще децата ще се раждат с отворени ръце, което ще означава: „Ние сме млади, силни, ще се трудим, ще работим, за да придобием нещо.“ Възрастните хора пък – тия, които са работили в живота, ще умират със свити ръце, което ще означава: „Аз нося една велика идея със себе си и не съжалявам, че напущам този свят. Живях с разбиране на живота и сега зная де отивам.“ Обаче, за сегашното положение, в което се намира човекът, турците казват: „Теле дошъл, вол си отишъл.“

Страданията и съмненията във вас, като ученици, ще се усилят много, но вие трябва да бъдете силни, да издържите. Учениците на Окултната школа трябва да бъдат силни! В Окултната школа не могат да влязат слаби ученици, слабите остават вън. Там най-първо ще изпитат характера ви, да видят по Любов ли живеете, или вършите всичко от страх. Само благородните хора живеят по закона на Любовта, по законите на Разумния живот, а страхливите не признават Любовта, те са жестоки хора. Като влезете в Школата, първо ще ви изпитат за безстрашие. Днес в България има благоприятни условия за изпити на окултните ученици.

Ще ви дам едно правило: гневи се, без да си разгневен! Обезверявай се, но не оставай без вяра!

Всинца вие носите бъклици с вода, но минете покрай някой човек, той ви казва, че еди-къде си има хубав, чист извор, и вие веднага изливате водата от бъклицата си и тръгвате да търсите посочения извор. Вървите час, два, три, пет, десет и едва намирате извора. Не изливайте водата от бъклицата си преждевременно! Когато дойдете до хубавия извор, тогава я излейте! Какво представлява бъклицата с водата? – Това са вашите знания.

Допуснете сега, че у вас се заражда желание да знаете всичко. Имате ли ясна представа, какво значи да знаеш всичко? Аз ще ви отговоря отчасти само на този въпрос: да знаеш всичко значи да можеш да определиш всички възможности и условия около дадена точка, в която се намираш за даден момент. Всяка точка съдържа известни възможности, в които ти можеш да се проявиш. Тези възможности може да са една, две, три, десет или сто, но ако ти можеш да определиш всичките, значи, че знаеш всичко. Съвременните хора не искат да знаят възможностите само на своя живот, те искат да знаят възможностите и в живота на другите, но това няма да ги ползва. Вземете например един съвременен химик, вещ в своята материя, и го запитайте знае ли нещо положително за елементите, с които борави? Действително, той знае техните свойства, знае законите, на които се подчиняват елементите при съединяването един с друг, но за същината на самата материя, за същината на скритите сили в елементите той знае толкова, колкото и този, който никак не е учил химия. Химикът казва, че водородът и кислородът се съединяват и се получава вода, но видял ли е това нещо? Не го е видял, науката твърди това. Философски може да се възрази, че не съществува никакъв водород, никакъв кислород. Това, че водородът и кислородът образуват вода, може да е така, може и да не е така. Образуването на водата може да се обясни и по друг начин. Ние не искаме да разрушим сегашните ви схващания за живота, сегашните ви познания в науката, но казваме, че могат да възникнат различни възражения в умовете на хората. Факт е, че водата съществува в света, знаем нейната цена, нейната полза, но как се е образувала – това е въпрос на бъдещата наука.

Вие още не сте започнали да изучавате истинската наука. Тази наука, която сега изучавате в университета, е само предговор, приготовление за онази велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, необходими за строежа на онова велико здание на бъдещето. Това знание, което всеки от вас придобива в продължение на шестдесет-седемдесетгодишен живот, ще се постави в котлите на бъдещата наука. В тия котли тя ще вари знанията, придобити от всички хора, и ще ги събере в едно малко мускалче, както събират гюловото масло в такива малки мускалчета. Малко, но ценно е това мускалче! Всеки ще го носи в джоба си и ще каже: „Много работих през живота си и едва изкарах това малко мускалче.“ ImageИ Природата по същия начин вари в своите котли нашите опитности, знания, придобивки и изкарва от тях нещо малко, но ценно. За една душа, която отива на Небето, и най-малката игла да й се закачи, е тежка. С тази игла тя едва ще достигне до Второто небе и там ще спре – толкова тежка е тя. И най-малката игла от този свят е в състояние да ви спре във вашия път. Следователно всички желания във вас, които са в низходящо състояние, ще ви спрат и вие ще започнете да слизате надолу. После ще дойде едно възходящо желание и вие ще се качите нагоре. Така постоянно ще се сменяват състоянията ви: вие ще се радвате и ще скърбите, ще се качвате и ще слизате, при което този триъгълник ще се движи и ще се изправя все по-нагоре и по-нагоре в точките С1С2... Ще кажете най-после: „Де е краят на този триъгълник?“ Той е без начало и без край.

И тъй, да се върнем към Живота. Животът е условие за проявяване на разумното. Ето защо ние трябва да се стремим към Живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. Сега, всички вие сте млади – някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след петдесет-шестдесет-седемдесет години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: „Веднъж да свършим университета, че да станем учители.“ Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате двадесет-тридесет години и после ви пенсионират. Питам ви какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла петнадесет хиляди тона жито? Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е Живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? – Защото сме неразумни. Защо се радваме? – Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви. Идиотът не може да се радва.

И тъй, вие не питайте защо идват страданията. Щом дойдат страданията, кажете: „Ние трябва да бъдем разумни!“ Вие обаче казвате: „Защо Господ ми дава тия страдания? Защо Природата ми дава тия страдания?“ С тия страдания Природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш Живота, слушай мене, аз ще те науча!“ Страданието, това е езикът на Природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Всеки ден имате поне по десет случаи да проверите, че това е вярно. Дойде ви някоя неприятност, кажете: „Аз трябва да бъда разумен!“ Дойде ви някоя несполука, кажете: „Аз трябва да бъда разумен!“ Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна Светлина, едно вътрешно доволство.

Другото положение, което трябва да имате предвид е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди Разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за Доброто, са все резултати на тия разумни сили в Живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете Живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Например, ако сте лекар и разбирате Живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението на лекаря при съвременните разбирания на Живота! Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо. Незавидно е положението и на един архитект или на някой агроном, или на какъвто и да е учен изобщо. Защо? Всички тия учени се занимават с известен отрасъл от науката, боравят с известни елементи, които седят по-ниско от тях, и с това им оказват някакво влияние. Лекарят например изучава болезнените състояния на човешкия организъм; агрономът изучава условията, при които растат растенията; биологът изучава състоянията на клетките в организмите – как се развиват те и т. н. Но всичко това още не е наука. То е предговор на онази велика наука, която ще дойде за в бъдеще. Ако съвременните хора биха имали тази нова наука, биха преустроили живота си.

Вие наблюдавали ли сте как се проявяват някои противоположности в самите вас? Забележете, в един окултен клас като този или в някое по-висше учебно заведение между много хубавите работи се явяват и някои отрицателни прояви. Например някои ученици не могат да се търпят помежду си. Вие говорите за морал, за Любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите. Докато не разберете какво нещо е самият Живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – от долу на горе. Животът е резултат на Любовта. Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която Животът произтича.

Като се разсъждава по този начин, съвременните хора изпадат често в догматизъм. Всички хора разбират, че трябва да се живее, но как? Казват: „Трябва да се осигурим!“ При сегашните условия Животът се разбира само като процес на ядене и пиене. Ще посеем нивите, ще изорем, ще съберем зимовището, ще напълним хамбарите – във всичко, което вършим, изучаваме закона на яденето. Запитайте когото и да е: „След като умрете, де ще отидете? Какво има след този живот?“ Всички казват: „Не знаем, да поживеем сега горе-долу, както Господ дал, че за бъдещето няма какво да мислим.“ Това не е Живот, това е само изучаване закона на яденето. Когато вземем втората стъпка в Живота, тогава животът ще представлява преходна стадия към Разумния живот, ще имаме правилно разбиране за нещата и всичко в живота ни ще се осмисли. Не казвам, че не трябва да ядете, но яденето считам само като условие за живота, а животът е условие за проявяване разумното в света.

Сега, като разсъждавате тъй, вие изпадате в една погрешка. В какво седи тази погрешка? Вие мислите, че сте единствените фактори в света и затова казвате, че трябва да се грижите за себе си, че трябва да се осигурите. Това е една велика погрешка. Вие трябва да знаете, че в живота на всеки едного от вас взимат участие както Божественият, така и Ангелският светове. Значи Разумният живот взима живо участие във вашия живот. И често меланхолията, песимизмът, които ви обхващат, че няма да успеете, че няма да постигнете желанията си, че няма да можете да се проявите, това са заблуждения. Всичко ще се реализира във вашия живот, само че ви трябва търпение и постоянство, а вие бързате.

Друга капитална погрешка, която ви спъва, е тази, че вие се стараете да разберете външния живот, без да сте разбрали вашия вътрешен живот. Щом искате да разберете Живота първо отвън, а после отвътре, аз ще ви представя една картина според вашата философия, за да видите в какво положение се намирате. Допуснете, че вие ми дойдете на гости и аз съм наготвил много вкусно ядене в една тенджера, но отварям капака на тенджерата и ви казвам: „Погледнете отгоре яденето и разсъждавайте, произнасяйте се за него, но без да го вкусите.“ Ще може ли да кажете нещо за него? Не, яденето първо трябва да се опита отвътре и тогава ще имаме верни, положителни заключения за него. Някой човек страда; влез вътре в себе си и ти ще разбереш защо страда, а не се старай да разбереш отвън каква е неговата скръб. Някой човек се радва, а ти искаш да разбереш защо се радва; влез вътре в себе си и ще разбереш защо този човек се радва. Вие ще кажете: „Ами как може така – някой човек скърби или се радва, пък аз да вляза в себе си, за да разбера причината на неговата скръб или радост?“ Аз ще ви обясня как може да стане това и защо е необходимо. Допуснете, че отивате в дома на някой ваш приятел и на двора още виждате неговото малко момиченце или момченце, че скача, радва се за нещо. Вие се запитвате защо ли това дете се радва. Аз казвам: влезте в стаята на това дете и ще видите защо се радва. Като влезете в стаята му, ще видите, че баща му купил една хубава кукла, ако то е момиченце, или един хубав кон, ако то е момченце. Тази е причината за радостта му, никоя друга!

Оттук изваждам следния окултен закон: за да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на Светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли Светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли Светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли Светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: Животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, който е цел и смисъл на Разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им. Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте! Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде. Постъпите ли така, в каквото положение и да сте, животът ви ще се осмисли.

Разправяше ми една млада майка своята опитност с нейното 10-годишно детенце: един ден то заболява, и при това много сериозно. От силна простуда то изгубва съзнание и температурата му се увеличава до четиридесет градуса. Майката извиква лекар. Дохожда лекарят и като вижда детето в такова състояние, препоръчва да му се направи студен компрес. Майката започва да приготовлява компреса, но в това време детето се съвзема и едва изговаря: „Не искам студен компрес, искам топъл, с топла вода“ – изказва тия думи и отново се унася, повторно изгубва съзнание. Какво означава това нещо? То значи, че разумното или Божественото в това дете казва за болестта: топло с топло се лекува. Такъв е великият закон. На Любов се действа с Любов, и на омраза се действа с омраза. Оттук вадим заключението: скръбта с Любов не може да се цери. Българите имат за случая една поговорка: „Клин клин избива.“ Как се избива клинът? Клинът се избива, когато се разцепи цялото дърво. Но знаете ли какво нещо е разцепването? Разцепване, от което се ражда Живот, разбирам, но разцепване, което произвежда смърт, не разбирам. Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване и в него се явява силно желание да расте нагоре. Тази силна енергия го отправя към Слънцето. Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават. Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към Живота, към дадена цел. Тази цел може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всякога трябва да давате път на тия енергии, не трябва да ги подпушвате.

И тъй, нека остане у вас съществената мисъл: Животът е едно велико условие за проявяване на разумното, разумното пък осмисля целта, към която се стремим. Имате ли това разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, единаго, истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е Живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност.

Вие трябва да знаете, че всичко, което става в Живота, е разумно. Като казвам, че всичко в Живота е разумно, не подразбирам, че всичко, каквото вие вършите, всичко, което вие разбирате, е разумно, но казвам, че всичко онова, което става в Живата Природа и което ни се налага отвътре по една необходимост, е разумно. Щом е разумно, то е добро. Затова всички трябва да бъдете смели и решителни, да знаете, че няма сила в света, която може да ви спъне и отклони от пътя, освен вие самите.

Сега, във връзка с този въпрос ще ви запитам друг един въпрос: можете ли да познаете един човек, който сам себе си не познава? – Може да се познава само разумното. Ако един човек е неразумен, как ще го познаеш? Онези от вас, които учат философия, нека кажат могат ли да познаят неразумния човек. Ако кажат, че могат да го познаят, това е крива философия. Защо? Допуснете, че аз имам една кесия и вие казвате, че я познавате. Питам ви в какво седи познаването на кесията? Познаването на една кесия седи в парите, които тя съдържа. Ако е празна, какво ще ¢ познавате? Но ако отворите тази кесия и прочетете колко монети съдържа и кажете, че съдържа сто монети, казвам: да, вие сте прави, познавате тази кесия. Тази кесия съществува за парите. Но ако отворя една празна кесия, мога ли да я познавам? Следователно глупавите хора са празни кесии, а умните хора са пълни кесии. Пълната кесия можеш да я познаеш, а празната кесия можеш само да я подритнеш. Според вашата философия вие казвате: „Аз имам нужда от една празна кесия, за да си турям в нея пари, когато имам.“ Тогава се заражда онзи средновековен въпрос: кое е съществувало по-напред – кокошката или яйцето? Кое е съществувало по-напред – кесията или парите? Това е един дълбок въпрос, който засега ще оставим. За следния път ще ви задам тема №1: „Произход на яйцето и кокошката“. Тази тема ще я развиете философски, научно обосновано и доказано.

Важната мисъл, която ви оставям тази вечер във връзка с другите посторонни мисли е, че Животът е едно велико условие за проявление на разумното в света. Радостите – това е пътят нагоре, скърбите – това е пътят надолу. Следователно, когато Разумният живот се прояви в света, той носи със себе си скръбта като необходим указател на пътя. Затова Разумните същества, когато се радват и благуват, всякога отделят половината от своето благо и го дават на онези, които страдат. По такъв начин те разрешават правилно задачите в Живота.

Аз ви говоря сега върху този въпрос, защото забелязвам, че често отпадате духом. Някой път сте въодушевени, подигнати, мислите, че можете да направите всичко, но не се мине много време, виждам ви с оскубани пера и казвате: „Свърши се с нас!“ Казвам: чакайте, не бързайте, сега са ви изпаднали няколко перца, но няма да се мине дълго време и перцата ви пак ще поникнат. След пет-шест месеца наново ще можете да си хвръкнете нависоко, вашето равновесие ще се върне. Когато скърбиш много и когато се радваш много, и двете състояния са приятни. Не се обезсърчавайте! Това е разумното в света. Тъй трябва да постъпвате като ученици на Окултната школа, като ученици на Любовта. Някои мислят, че имат по-голяма Любов от другите. Любовта не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка.

Всички вие трябва да се стремите към здраво разсъждение, а не към обикновеното разсъждение. Щом започнеш да страдаш много, ще разсъждаваш защо страдаш, кои са причините и т. н. Това ви е необходимо, за да извлечете полза от тия страдания. Имайте предвид, че когато ви дойде една голяма радост, зад нея седи една голяма скръб; и когато ви сполети някоя голяма скръб, зад нея седи една голяма радост. Например някой ваш чичо умира и ви оставя едно голямо наследство, от десет милиона лева. Вие се зарадвате, но зад тази радост седят големи нещастия. Какви нещастия ще ви последват например? – Ами че вие дотогава сте имали вяра в Бога, обичали сте своите ближни, но след като забогатеете, вие се отдръпвате от всички хора, започвате да мислите само за себе си, загубвате вяра в ближните си, ставате краен егоист. Всичко това носи вашето нещастие. Но ако при това си богатство можете да запазите вярата си в Бога и обичта си към ближните, това богатство ще бъде за вас едно благо. Ако пък богатството ви донесе едно голямо нещастие, то не ви е потребно. Вие ще ми възразите: „Как ще свършим университет без пари?“ Чудни сте вие! С пари ли се свършва университетът? Туй, което ви помага да свършите университета, това е вашият ум, който Бог ви дал, а парите в този случай са заблуждение за вас. Ако отидете в Америка, ще видите, че там има много бедни студенти и студентки, които свършват университета с успех само като ходят при някои богати хора и им помагат – палят им печки, работят в домовете им, каквото намерят. Някъде пък ще срещнете богати американски синове, бащите на които харчат по четиридесет-петдесет хиляди долара годишно, но те не могат да свършат нищо. Има изключения и за богатските синове, както и за бедните, но искам да кажа, че силата не е в парите. Бедни има и между богатите, бедни има и между бедните. Богатият е беден, когато е неразумен; и бедният е беден, когато има всички условия да бъде разумен, а не ги използва. Тогава неговата беднотия е още по-голяма.

Сега вие трябва да се въодушевите с тия светли идеи, да знаете, че може да си пробиете път към Разумния живот и този път е положителен. Тогава само ще разберете, че този път ви е предопределен и затова всичко разумно ще ви съдейства, за да го постигнете, да тръгнете по този предначертан път. Не оставяйте свещения път, който Бог ви е предначертал! Той е пътят на разумното във вас.

Упражнение: лявата ръка се поставя свободно на коляното, дясната ръка се изнася настрана хоризонтално, след това – напред, нагоре, назад в кръг, надолу. Туй въртене на ръката се повтаря няколко пъти. Същото нещо се прави и с лявата ръка, а после – и с двете ръце заедно. Ръцете спират хоризонтално и се спущат надолу.

Това упражнение ще се прави през седмицата при случаи, когато се забъркат нещо мислите или чувствата ви. Когато се забъркат мислите ви, ще правите упражнението само с дясната ръка, а когато се забъркат чувствата ви, ще правите упражнението само с лявата ръка.

Упражненията, които ви давам, са напълно естествени, тъй както Природата действа. Природата всякога се проявява в човека, без оглед на това дали той съзнава това нещо, или не. Например вървите някога по пътя и махнете с ръката си настрана, направите едно движение. Какво означава това движение? Влязла е в ума ви някаква мисъл, която ви безпокои, и с това движение на ръката вие я изпъждате навън. Това движение изразява един волев акт. Понеже сте във физическия свят, ръцете ви трябва да се движат съзнателно. Ако вие проточите дясната си ръка наляво, всички разумни сили, които направляват това движение, са при вас. Това движение изразява, като че ви дават нещо и вие го взимате. Проточите ли ръката си напред, ще вземете това, което ви дават. Някога ти кажеш на някой свой приятел: „Можеш ли да ми услужиш с една малка сума?“ Той веднага бръква в джоба си, изважда пари и ти услужва; ти взимаш парите и си доволен. Това негово движение е смислено. Щом движенията ви са съзнателни, те са приятни. Ако правите несъзнателни движения, вие напразно харчите енергията си. Всяко движение трябва да бъде осмислено и свещено! Затова всички трябва да се стремите към красивите движения. Всяко движение в една или в друга посока трябва да предизвиква съответстващи разумни сили, с които да можете да влезете във връзка. Само така движенията имат смисъл и полза. Например човек, който се моли, не може да държи ръцете си надолу, той ще вдигне ръцете си нагоре, в положението на фигурата А. Човек, който иска да воюва за възвишеното, за благородното в света, също тъй издига ръцете си нагоре (в положение А).

Растението, което изниква из почвата и отива нагоре към Слънцето, заема същото положение. Онзи човек обаче, който държи с двете си ръце тояга и се готви да воюва в света за низките, за обикновените работи, държи ръцете си надолу и се намира в положението В. Това положение представлява една готова, напрегната стрела, която чака само последния момент за нападение.

Image

Първото положение А и второто положение В са хармонични движения, които са във връзка помежду си. Следователно тия две същества, които правят движенията А и В, според степента на своето развитие, се намират в два различни свята, вследствие на което и техните понятия за Живота са съвсем различни. Но и едното, и другото положение – нагоре и надолу – изразяват полюси на Живота, които трябва да се проучват съзнателно, защото само Животът ще ви доведе във връзка с разумното.

 

Тайна молитва

 

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube