Смяна на състоянията

Размишление върху радостта.

Сега ще прочета 140. псалом, върху който да размишлявате цяла седмица. Спирайте се на вътрешната, а не на външната страна на псалома; ако го изучавате по буква, нищо няма да научите.

Представете си, че ви се даде темата да определите конкретно какво нещо е Истината. Какво ще кажете, какво може всеки ученик да каже или да напише за Истината? Като ученици вие трябва да дойдете до най-простото разбиране на Истината, както и на всички важни въпроси в живота: само по този начин можете правилно да се развивате. Да се развива човек, това значи умът му да укрепва, той да дойде до положение да разбере Истината в нейната пълнота.

Следователно човек трябва да работи, да развива ума и сърцето си, да разбира Истината и да я прилага. Например какво ще разберете, ако ви се каже, че човек някога е живял в огъня, както днес живее във въздуха? Някога човек е живял във водата, както рибата живее днес във водата. Какво ще разберете от тези твърдения? Човек постепенно е променял средата, в която е живял, докато е слязъл най-после на твърдата материя, на земята. Да си на твърдата почва и да живееш в нея, това са две различни положения. Как ще разберете това? За да разберете тия неща, вие трябва да имате ум, да сте дошли до високо разбиране на нещата: тези въпроси не са за деца, те са за възрастни хора, които имат зрял ум. Това не подразбира, че децата трябва да се откажат от тази философия. Не мислете, че всичко изведнъж ще ви стане ясно – това е неестествен процес. То е все едно да изисквате от окото си да възприеме всичката слънчева светлина. Това е невъзможно: за вас е важно два-три лъча да влязат в очите ви и да се ползвате от тях.

Сега, като ви наблюдавам, виждам, че някои от вас са недоволни, защото не са учени. Те мислят, че за да бъдат учени, непременно трябва да са завършили гимназия и университет. Всеки може да бъде учен, ако се стреми към знанието с радост. Докато учението радва човека, то е постижимо за него; престане ли той да му се радва, то се отдръпва от него – за този човек знанието е непостижимо. Този закон се отнася и до здравето на човека: докато човек се радва на здравето и го цени, то е постижимо за него; щом престане да се радва и не го цени, здравето го напуща. Дето здравето отсъства, там болестта присъства. Следователно човек се движи между две състояния, които постоянно се сменят: радост и скръб. Докато се радваш и се надяваш, че можеш да станеш учен човек, радостта ти е намясто – при това положение ти всеки ден ще придобиваш по нещо. Щом се усъмниш в придобиването на знанието, ти започваш да се обезсърчаваш; щом дойде обезсърчението, с него заедно иде и скръбта – тогава и знанието се отдръпва. При радостта и вярата в постижението на нещата човек печели, придобива нещо; при обезсърчението и скръбта той губи. Като дадете ябълка на детето, то се радва; щом отнемете ябълката му, то скърби.

На какво се дължи недоволството? На непостигнатото желание. Искате ли да помогнете на човека, да го освободите от недоволството, насърчете го, дайте му възможност да постигне своето желание. Някой се е обезсърчил, че не може да свърши училище – кажете му, че след няколко години ще завърши благополучно: нека посещава училището, нека учи, той сам да види какви препятствия има вътре и вън от себе си, да познае своите сили и способности. Кажете ли му, че няма да завърши, той предварително ще спре развитието си. Стремежът е важен в човека: като се стреми към известна цел, която не може да постигне, човек придобива други неща, които го ползват. Казвайте на човека, че може да постигне желанието си; никога обаче не му казвайте, че това или онова негово желание е непостижимо. Виждате как един грешен човек пада и става: не му казвайте, че не може да стане праведен човек. Правдата, светостта са постижими неща – от съзнанието на човека зависи в един ден да стане праведен и свят човек и в един ден да се огреши.

Съвременните хора говорят за реалността и казват, че реални неща са тия, които могат да се постигнат. Не, всяко постигнато нещо не представлява още самата реалност. Когато постигне нещо, човек се радва – радостта внася разширение в съзнанието. Щом постигне нещо, човек става доволен: докато се надяват, че могат да постигнат нещо, хората са доволни, радостни; в който ден се усъмнят в постигането на своите желания, те стават недоволни и скръбни. За да не дойдат до това положение, хората не трябва да поставят никакви прегради на своите идеали. Не се противопоставяйте на великия ред и порядък на Природата! Като говоря за този процес, имам предвид човешката съвест. Съвестта е особен инструмент, особена мярка, с която точно се измерва същината на нещата – от тази мярка зависи степента на човешката радост, както и количеството на неговите придобивки. Колкото по-развита е съвестта на човека, толкова по-ясни са неговите мисли, чувства и действия. От развитието на човешката съвест зависят правилните или неправилните отношения на човека към Първата Причина. Когато съвестта измерва нещата и човек разбере, че е постъпил право, той става недоволен. Външно недоволният е навъсен, кисел, обаче недоволството няма нищо общо с песимизма: песимиз¬мът е патологично състояние в човека, което се лекува по особен начин.

Светските хора изучават живота, както и религиозните го изучават, обаче време е вече последните да се простят със старите форми на религията. Религията представлява крайният предел на материалния живот. Когато са уреждали материалния си живот, хората са създали религията. Казват, че религията свързва хората с Бога. Как става това свързване, не знаем. Преди всичко свързването е чисто материален процес. Не е лошо да бъде човек свързан с Първата Причина, с хората, но той не може да се ползва от тази връзка. Защо? Защото вързаният не може да мисли. Божествено нещо ли е религията, или човешко? Религията е човешко нещо, понеже се изменя. Тя се изменя така, както мени думата си и не устоява на нея онзи, който е взел пари назаем със задължение да ги изплати след три месеца. При това задължение има две вероятности за неустояване на думата: или длъжникът не внася парите на банкера навреме, или банкерът иска парите си преди изтичане на срока.

Когато казвам, че някога човек е живял в огъня, вие се запитвате как е възможно това. Възможно е: тогава светлината е била среда за човека, както въздухът е днес негова среда. Светлината е била гъста като вода: следователно каквото водата представлява днес за рибата, такова нещо светлината е представлявала за човека. В стремежа да намери своята среда, човек е минал през всички среди: през светлината, през водата, през въздуха. Като е слизал на Земята, той е вървял по инволюционен път; сега минава по обратния път – по пътя на еволюцията. Тази е причината, поради която това, което някога е било среда за човека, днес е станало условие. Човек е излязъл от твърдата материя, но не е останал да живее в нея: днес той използва твърдата материя като условие – той копае, оре, разработва земята. Някога водата е била среда за човека, но днес е условие. Когато водата престане да бъде условие за човека, той ще придобие вечния Живот: при това положение водата ще бъде реалност за човека, тя ще извира от него. Тъй щото, когато казваме, че някой човек е извор, имаме предвид, че водата е влязла вече в него и извира навън. Да живееш във водата като в среда, да я използваш като условие за живот и да я приемеш в себе си, за да изтича вън от тебе във вид на извор, това са три различни състояния, през които човек минава. Това са отвлечени мисли, върху които трябва да размишлявате, за да обясните състоянията си, през които минавате.

Казвате: „Като отидем на онзи свят, тогава ще си обясним всичко“. Това е материално разбиране на онзи свят. Като отидете на онзи свят, вие ще бъдете като дете, което е свършило първо отделение и минава за второ: по-горе от второ отделение обаче не можете да отидете. Такъв е законът на развитието. Колкото и да е учил човек на Земята, неговото знание се равнява на знанието на дете, което е завършило първо отделение. Като отидете на онзи свят, ще постъпите във второ отделение; щом завършите второ отделение, отново ще ви пратят на Земята да следвате трето отделение. Като свършите трето отделение, ще отидете на онзи свят да следвате четвърто отделение. Първо и второ отделение съставят един завършен кръг, трето и четвърто отделение съставят друг завършен кръг. Докато е на Земята, човек е мъж, следва в първо отделение; като отиде на онзи свят, той става жена, следва второ отделение. Като слезе на Земята, той пак става мъж, следва трето отделение; щом замине за другия свят, става жена, следва четвърто отделение. Значи в първо отделение човек развива своя ум, своите умствени способности и сили; във второ отделение той развива своето сърце. Обаче в Природата съществува обратен процес, според който влезе ли в невидимия свят, човек постъпва в първо отделение и става жена; щом слезе на Земята, той постъпва във второ отделение и става мъж.

Сега това са мисли за разсъждение, за да си обясните състоянията на доволство и недоволство, през които минавате. Когато се чувстваш доволен, разположен, господар на положението, ти си мъж. Това не значи, че ти си във формата на мъжа, но минаваш през неговото състояние: мъж е всеки, който мисли и разбира нещата – това прави мъжа свободен. Когато се чувстваш недоволен, неразположен, ти минаваш през състоянието на жената. Недоволният всякога иска да се жени, само недоволният иска да се жени. Следователно женитбата се дължи на недоволството на човека. Когато човек е лишен от нещо, когато му липсва нещо съществено, той иска да се жени – в този смисъл, когато жената и мъжът искат да се женят, те са все жени.

Като изнасям тия положения, ни най-малко не казвам, че трябва или не трябва да се жените. Когато е недоволен, човек естествено търси нещо, което да осмисли живота му, да запълни празнотата на неговата душа. Човек все търси някакъв идеал в живота си. Докато е млад, той мечтае, фантазира, че ще намери своя възлюбен, който ще осмисли живота му; щом намери възлюбения си, той започва да му пише любовни писма, да му носи цветя, подаръци, докато един ден се разочарова в него и види, че не е намерил това, което търси. Като мисли, че е намерил своя идеал, човек първо се очарова, а после се разочарова и изпада в положението на Йоан Веслей9, виден реформатор в областта на религията, който се оженил за една англичанка, но три дена след това казал на приятеля си: „Не струва човек да се жени – не намерих тази, която търсих“. Един млад момък отишъл при него и му казал, че се влюбил в една красива, благородна мома, благочестива християнка, и желае да се ожени за нея. Йоан Веслей му отговорил: „Момата е добра, красива, ревностна християнка; тя може добре да живее с Христа, но не и с тебе“.

И тъй, каквото е отношението на човека към външните хора, такова е отношението му и към себе си. Тази е причината, поради която понякога човек е недоволен от известни свои постижения: след като дълго време се е стремил да постигне нещо, щом го постигне, той става недоволен. Какво трябва да прави човек, ако е недоволен от своя възлюбен, за когото се е оженил? В живота този въпрос се разрешава чрез развод. Хората могат да се развеждат и от идеите си. В Евангелието този въпрос се решава по следния начин: човек има право да се разведе от една идея само тогава, когато тя го отдалечава от Бога. На същото основание казвам: мъжът има право да се разведе с жена си само тогава, когато тя го отдалечава от Бога; и жената има право да се разведе с мъжа си само тогава, когато той я отдалечава от Бога. В широк смисъл на думата подразбирам: отхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, които те ограничават, които спъват твоето развитие, които те отдалечават от Бога.

Сега всички говорят за любов към отечеството, както и към цялото човечество. Какво представлява Любовта? Любовта представлява отношения между души, които живеят във видимия и в невидимия свят. Когато изразява Любовта в нейната пълнота, човек изпитва голямо доволство. Всяко нещо, което повдига душата към Бога, е Любов; всяка идея, която повдига човека и хвърля светлина в неговия ум, е плод на Любовта. Любовта преобразява човека, тя може да измени и най-големия пияница: щом Любовта го посети, той веднага се отказва от пиенето и тръгва след нея; той се отказва от виното, от месото и се обявява за въздържател. Каквито теории да му проповядват за ползата от виното и от месото, той никого вече не слуша: веднъж е опитал тия неща, той не иска да се връща към тях; той знае, че по-добра храна от хляба и по-добро питие от водата не съществуват. Всички храни произлизат от житото: житото представлява първичната материя, която е дала подтик на органическия свят. Този подтик е Божествен, следователно който иска да приема този подтик в себе си, той трябва да се храни с жито. Който се оплаква, че е объркал сметките си и не може да намери правия път в живота, той трябва да се храни с жито: житото е в състояние да му помогне, да му покаже начина, по който може да уреди всичките си работи. „Вярно ли е това?“ Опитайте и ще се убедите. Преди да се съмнява и да отрича нещата, човек трябва да ги опита, иначе той ще се натъква на противоречия, които не го ползват. Има противоречия в живота, които са необходими.

Като е дошъл на Земята, човек все трябва да бъде лишен от нещо, да му не достига нещо: това, което му не достига, ще бъде подтик в живота му. Недоволството е необходим елемент в човешкия живот, както и в цялата Природа. Окото е недоволно, че вижда само, а не може да слуша; ухото е недоволно, че слуша само, а не вижда; носът е недоволен, че не може да вижда, да слуша, а само мирише нещата; езикът се оплаква, че само вкусва нещата, а не може да мисли, да чувства. Кое положение трябва да заеме човек: положението на око, на ухо, на нос, на език, на мозък или на сърце? При каквото положение и да се намира, човек трябва да бъде смел. Смел човек е онзи, който мисли право; който обича Истината и мисли за нея, той е смел, безстрашлив човек. Искате ли да бъдете свободни, напуснете всичко, което ви свързва: напуснете онази религия, онази наука, които ви свързват. „Какво трябва да правя?“ Люби Бога! Който иска да люби Бога, а е свързан с нещо, той не може да прояви любовта си. Щом иска да прояви любовта си, той трябва да разкъса всички свои връзки. Кога майката обича детето си? Когато се освободи от него, т.е. когато се скъса връзката, с която детето е било свързано в утробата Ă. Докато не го е родила, майката е изпитвала повече страх за себе си, отколкото любов към детето. Ако не разберете положението на бременната жена, на бащата, който се грижи за прехраната на дома си, вие не можете да разберете и себе си. Като ученици вие трябва да разбирате състоянията на майката, на бащата, на детето, за да разбирате и своите състояния.

Ще кажете, че това не се отнася до вас. Именно до вас се отнася! За вас е важно какво трябва да правите сега. Ще учите! Ако сте на Земята, ще бъдете мъж или жена в първо отделение; ако сте в невидимия свят, ще бъдете мъж или жена във второ отделение. Дали човек е горе, или долу, той ще бъде или мъж, или жена, или дете. Мнозина казват, че не искат да бъдат нито жени, нито деца – те искат да бъдат мъже. От човека зависи какъв да бъде: според това, което носи в себе си, човек може да бъде мъж, жена или дете. Други пък не искат да бъдат мъже... Слушате някой мъж да казва, че втори път иска да се роди жена, да седи вкъщи на топло, да посреща и изпраща мъжа си – дотегнало му цял ден да тича нагоре-надолу да се грижи за прехраната, дотегнало му да ходи по бойните полета да воюва. Друг пък иска да бъде дете: да му се радват, да го милват и на ръце да го носят. И това положение е добро, но какъв щеше да бъде светът без майки и бащи, а навсякъде само с деца: дето и да се обърнете, само плачове ще чувате. Красотата на живота седи в разнообразието: красив е животът, когато срещаме бащи, майки и деца. Когато има майка и баща, детето е доволно, не плаче; щом изгуби майка си, то започва да плаче с едното си око – с лявото; като изгуби и баща си, то плаче и с двете си очи. Да изгуби човек баща си и майка си, това значи да изгуби условията на живота си. Щом изгуби всички условия на живота си, човек се превръща в суха чешма и престава да тече. Детето е символ на живота, то съдържа ред условия и възможности за развитието си. Затова Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Детето носи в себе си велика, Божествена идея.

Като говоря за мъже и жени, някои ме разбират криво: под мъже и жени ние разбираме отношения на души, каквито са били в първичния живот, според Божествения порядък на нещата. Според този порядък на нещата отношенията между хората са съвсем различни от сегашните. Например ако отидете при някой банкер и му поискате 20 000 лева назаем със срок 20 дена, той веднага ще ви услужи, без да записва в книгите си. Защо? Той има пълно доверие в човека. Обаче вие, които вземате парите, записвате в тефтера си сумата и деня, в който трябва да я изплатите. Като дойде определеният ден, вие отивате при банкера, внасяте парите и благодарите за услугата. Сега банкерът отваря книжата си и пише, че е получил сумата 20 000 лева: той пише в книжата си само суми, които получава, а не и ония, които дава. В дадения случай и двамата благодарят, че са могли да се запознаят, да си услужат и да станат добри приятели. Следователно нуждите, лишенията на хората са условия те да се срещнат, да познаят характерите си, всеки да види докъде е дошъл в развитието си. Как постъпват съвременните хора? Ако отидете при някой банкер да искате пари назаем, той ще мисли, ще ви разпитва какво е положението ви, и най-после ще каже, че може да ви кредитира, ако представите трима поръчители; след това веднага ще подпишете полица и ще вземете парите.

Каква култура, какво християнство може да съществува при такива отношения? Когато хората уреждат отношенията си, своите вземания и давания при подписа на трима души, това не са истински отношения, това не е никаква любов. Правилните отношения имат за основа Любовта: дето отсъства любовта и доверието между хората, там никакви отношения не съществуват. Съвременните хора са дошли до положение за всяко нещо да искат по трима поръчители. Тримата поръчители – това са бащата, майката и детето. Ако детето отиде при някой банкер да иска 20 000 лева назаем, последният му казва: „Извикай баща си и майка си да се подпишат като поръчители. Аз искам да зная имаш ли баща и майка“. Като види бащата и майката, банкерът дава на детето сумата 20 000 лева, написва една полица, дава я да се подпишат и я задържа в себе си. Не, полицата трябва да бъде в ръцете на бащата и майката: банкерът е хванал вече в ръцете си бащата и майката като поръчители – за него те са достатъчни. Щом забравят изплащането на полицата, банкерът веднага хваща бащата, майката и детето и казва: „Плащайте сега!“.

Питам: какво щастие може да съществува при такива отношения? Това е порядъкът на човешкия свят. В Божествения свят обаче такъв порядък не съществува – там всички банки са отворени и всеки може да си вземе, колкото и каквото му е нужно. Божествените банки представляват чешми, които всякога са отворени: кой колкото вода иска, толкова може да си налее, но всичко се пише – там нищо не се дава даром, там всичко се плаща. С какво? С добър живот: не живеете ли добре, веднага полицата излиза налице. Водата, въздухът, светлината са Божествени банки, от които човек свободно може да черпи, колкото иска. Добрият живот определя кредита на човека. Някога, когато хората са живели добре в далечното минало, житото е ставало голямо като дърво: то се е отличавало по състав от сегашното, било е по-едро, по хранително и по-вкусно. Обаче след грехопадението житото е изгубило и от големината, и от вкуса, и от хранителността си. В последно време се забелязва подобряване на житото – подобряването на житото е във връзка с подобряване живота на хората.

Този закон има отношение и към живота на отделния човек. Щом възстанови отношенията си с Първата Причина, човек се подмладява и започва да мисли, да чувства и да действа. При това положение човек става отзивчив към страданията на хората, вслушва се в техните болки и се стреми да им помогне. Ако разбира законите на водата, той може да лекува с нея. Водата е носителка на живот, на жизнена прана: който знае да се ползва от тази прана, той може лесно да се лекува; чрез водата човек може да лекува всички органически болести. Някой е работил цели 20 години по отрицателен път, докато създаде известна болест в себе си, а очаква да я излекува за няколко дни. Това е невъзможно – такъв закон в Природата не съществува! За да не създава условия в себе си за органически болести, човек трябва да живее добре. Лошите условия, вън и вътре в човека, наричаме съдба. За да се справи със съдбата си, човек не трябва да се бори с нея; който се е борил със съдбата си, той всякога е бил побеждаван. Някой се хвали, че се бори със себе си. Бори ли се със себе си, човек попада в ръцете на съдбата, която го тъпче и мачка, докато го победи; щом престане да се бори със себе си, съдбата му се подчинява и той излиза победител. Защо трябва човек да се бори със себе си?!

Казано е в Писанието: „Възложете товара си на Господа“. Това значи: не се борете със себе си, със своята съдба; дойде ли някакво страдание, не се борете с него, нито се отчайвайте, но хванете го, помилвайте го, поносете го малко на ръце, докато се примирите с него. Щом се примирите със страданието си, във вас настава дълбок вътрешен мир. Защо трябва човек да се примирява със страданието? За да стане велик. Христос е велик, защото се примири със страданието: Той знаеше, че страданието Му е изпратено от Бога и трябва да го приеме с радост. Така са постъпвали всички хора на миналото, които считаме за велики. Много начини имаше, чрез които Христос можеше да избегне страданията, но Той знаеше, че ако се откаже от страданията Си, цялото човечество ще страда. Той прие страданията, за да облекчи положението на човечеството. Следователно, ако чрез страданията си човек облекчава страданията на цялото човечество, заслужава да страда. От Божествено гледище има страдания, които са необходими за човека – те крият в себе си известни блага.

Всички хора искат да бъдат щастливи. Естествено е това желание, но трябва да се знае, че за придобиване на щастието са необходими известни условия. Като е дошъл на Земята, човек ще получава известен дял и от страданията. Каква е разликата между щастието и нещастието? От какво зависи човек да бъде щастлив или нещастен? Срещате някой беден човек, но той е доволен, щастлив от положението си; срещате един богат, но той е недоволен, нещастен, нещо му не достига. Значи разбиранията на човека определят неговото щастие или нещастие; щастието и нещастието на човека се определят от неговото съзнание. Понякога и най-добрите условия, и най-светлите идеи могат да направят човека нещастен, да му причинят болезнени състояния: при болен стомах и най-хубавата храна причинява страдания. Обаче всяко днешно страдание на човека носи в себе си бъдещо щастие. За да провери това, човек трябва да има търпение, да дочака това време – такъв е законът. Ако спазваме великите Божии закони, ще видим, че всяко страдание, всяко изпитание, всяко нещастие носи след себе си велики блага. В Божествения свят, в Бога страдания няма: следователно Бог е в сила да превърне страданията на хората в радости. Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва в живота на онзи, който люби Бога, ще се превърне на добро“. Това е закон за смяна на състоянията.

Като ученици вие трябва да държите в ума си положителни мисли. Който може всякога да държи положителни мисли в себе си, той е ученик и може да учи. Истински човек е онзи, който никога не се обезсърчава. Като се обезсърчи, човек казва: „Свърши се моята работа!“. Не, тя едва сега започва! „Пари нямам...“ Ще дойдат! „Здраве нямам...“ Ще дойде! „Приятели нямам...“ И приятели ще имаш! „Кога ще дойде всичко това?“ Когато издържите изпитите си, когато се справите с противоречията на живота. Имайте вяра в положителното в живота. Да имате вяра във великото и красивото, в положителното в света, това не е религия – това е истинската философия на живота.

Сега, като говоря по този начин, целта ми не е да ви заставя да мислите като мене – това е невъзможно! Моята цел е да събудя красивото, мощното, което е вложено във вас от памтивека. Когато красивото и великото в човека изникне и започне да расте, тогава всички хора ще се разберат. Във вашата градина ще започнат да растат круши, ябълки, сливи, грозде, портокали, мандарини и вие ще продавате от тях. Като дойда в градината ви, ще пожелая да си купя от вашите плодове: ако килограмът на някои плодове струва 50 лева, аз ще ви дам 100. Така ще се създадат приятелски, любовни отношения – един на друг ще имаме вяра. Такива трябва да бъдат истинските отношения между хората. „Кога ще бъде това?“ Един ден: този ден може да бъде още днес, а може да бъде след хиляди и милиони години – от вас зависи. Каквото човек мисли, това става. Мислете положително, за да дойдат положителни, красиви неща. Мислете за красотата, ако искате да станете красив; мислете за доброто, ако искате да станете добър; мислете за Любовта, ако искате тя да ви посети. Мислете право, мислете красиво и положително за всичко: правата и положителна мисъл е път за постигане на всички блага в живота.

Сега някои ще кажат, че тия работи им са познати, няма защо да се говорят. Не е въпрос дали ги знаят, или не, важно е правят ли ги. Каква полза, че знаеш нещо, а не го правиш? Каква полза, че знаеш една песен, а не можеш да я изпееш? Не, има неща, които човек не знае и трябва да ги учи, да ги прилага. Да пее човек, това значи да има добри външни и вътрешни условия. Певецът пее, защото има разработен глас; той пее, защото има публика, която го слуша; той пее, защото салонът е добре отоплен и осветен. Нека да излезе да пее пред умрели хора, в студен тъмен салон – и вижте ще пее ли този певец. За всяко нещо се искат условия. Следователно за да пее, да учи, да работи, човек трябва да има права, положителна, велика мисъл. Мисълта е условие, без което човек не може да живее, тя отваря пътя му към великия свят, отдето идат всички блага.

И тъй, от ученика се иска знание, за да различава положителните мисли от отрицателните и да може да ги сменя. Той трябва непрестанно да учи, да не спира развитието си. Учете непрестанно, любете непрестанно! Любов¬та с Любов се храни, мъдростта – с Мъдрост, доброто – с Добро. Като се обезсърчи, човек казва: „Няма вече да правя добро“. Колкото повече правиш добро, толкова повече душата ти се разширява, толкова повече умът ти закрепва и става по-мощен, толкова повече сърцето ти се облагородява. Друг пък казва: „Не искам да мисля повече – главата ми ще се пръсне от мислене“. Чудно нещо! Когато стомна, пълна с вода, се изложи на студа и се пръсне, от мисъл ли се е пръснала? Главата на човека се пръска от тревоги, от безпокойствия, но никога от мисъл. Чистата, права мисъл повдига човека и му помага – и в най-трудните моменти той излиза на прав път. Тя има за основа онова знание, което може да помогне на човека във всички случаи на неговия живот.

Сега, като говоря за страданието, аз имам предвид великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Така разбрани, страданията представляват път към познаване на великото, красивото, възвишеното в света, те водят към познаване и придобиване на Любовта. Заслужава човек хиляди години да страда, за да опита един момент на Любовта. Дойде ли Любовта в човека, тя заличава всички страдания, всички мъчнотии и нещастия на вековете: един момент на Любовта заличава вековните страдания. Любовта ще покаже, че и най-големите страдания на човека са били все Любов, но неразбрана. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония между всички души.

Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.

Бог е Любов, Бог е Мъдрост.

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина

носят всичкото щастие.

 

16. лекция, 5 декември 1928 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube