Силни и слаби желания

Размишление върху разумността.

Чете се резюме на темата Отношение между мир и радост.

Тема за следния път: Най-малката форма в Природата.

За какво мисли гладният човек? За хляб. За какво мисли болният? За здраве. Оттук можем да извадим заключението, че при известни случаи в живота всички хора си приличат. Ако влезете в салона, в който избират най-красивата мома, всяка от присъстващите моми мисли едно и също нещо – че ще бъде избрана за първа красавица. Интересно е човек да изследва своите желания, като започне от силните и постепенно върви към слабите. Като изучава желанията си, човек се натъква на случаи да желае такива неща, каквито никога не е допущал. Например срещате един образован човек, който търси работа: тук похлопа – не му отварят; там похлопа – не му отварят. Най-после, отчаян и обезсърчен, в него се заражда желание да бръкне в касата на някой банкер и да извади оттам една сума. Той започва да си представя как банкерът седи на стол и брои златни монети. Като ги преброи, той ги туря пак в касата си и я заключва. Това поддържа в него мисълта, че тия пари не са само на банкера, но и той има право да вземе няколко златни монети, за да подобри положението си. Ако извади пари от касата на банкера, в първо време работите му ще се наредят добре, но последствията на тази постъпка ще бъдат лоши. Ако не го хванат, ще дойде ден, когато и с него ще постъпят по същия начин, както той е постъпил с банкера.

В света съществува закон за периодичността, според който каквото човек прави по отношение на другите, след известен период от време същото ще се върне и към него. Това показва, че между силите, които действат в Природата, има известно отношение; тия сили зависят от ред причини. Например ние не знаем защо, след като се заповяда на човека да не прави това или онова, както Бог заповядал на Адам и Ева да не ядат от Дървото за познаване на доброто и на злото, иде изкушението. Защо трябва човек да се подлага на ред изкушения? Докато Адам бил сам в рая, никаква заповед не му е била дадена; щом се яви Ева, веднага заповедта дойде. Въпреки това Бог е знаел, че те няма да устоят, че трябва да напуснат рая и да излязат вън от него, дето ги чакат нещастия и страдания. Защо е станало това, не знаете. Много неща можете да предполагате, но предположението още не е истина. Едно е забелязано в живота: докато е сам, човек не е изложен на изкушения; свърже ли се с някой човек, изкушенията идат едно след друго.

Един млад, добър, морален момък живял със стремеж към красивото. По едно време той срещнал млада красива мома, влюбил се и решил да се ожени за нея, обаче и двамата били бедни. Момата искала да има хубави дрехи, да живее охолно. Момъкът бил готов да Ă достави всичко, каквото желае, само да я вземе за своя жена. Най-после те се оженили. Той започнал да мисли как и откъде да Ă достави средства, да задоволи нейните желания. От любов към нея той започнал да бърка в чуждите каси. Един ден полицията го хванала, турила го в затвор, осъдили го на десет години строг затвор. През това време възлюбената му се отказала от него и се оженила за друг. Като минали десетте години, той излязъл от затвора и се видял сам в живота. Той започнал да разправя историята на живота си, която завършила с лош край.

Съвременните хора са изложени на подобни изпитания. Първоначално те живеят в райската градина, въодушевяват се от велик морал, но по едно време в сърцето им се явява едно малко желание, което разваля всичките им работи. Наистина, една микроба е в състояние да създаде големи страдания на човека. Обаче всички страдания и изпитания са необходими за пробуждане на човешкото съзнание. „Няма ли друг път, по който може да се пробуди човешкото съзнание?“ Засега Природата си служи със страданията като с метод за пробуждане на човешкото съзнание. Няма човек в света, който може да избегне страданията. И светиите, и пророците минават през страдания: техните страдания са по-големи от тия на обикновените хора. Щом е дошъл на Земята, човек неизбежно ще страда: чрез страданията той ще изправи някои отрицателни черти на характера си. Колкото и да са повдигнати, и светиите, и пророците са имали някакви отрицателни черти в характера си, които те са изправили чрез страданията си.

Когато Бог изпратил Йона16 да проповядва в Ниневия, той се отказал да изпълни Волята Му под предлог, че Бог ще се смили, няма да устои на думата Си и ще го изложи пред хората. Затова Йона си взел билет, качил се на един кораб и тръгнал за Испания. Като видял последствията на своето непослушание, той бил принуден да се върне в Ниневия, да проповядва Словото Божие. Пророк Йеремия17 пък казва: „Зарекох се вече да не говоря“. Защо? Защото намира, че хората няма да послушат думите, които Бог говори чрез него. Същевременно хората казват, че Бог може да направи всичко. Как е възможно тогава Бог да праща някой пророк да говори на хората, а те да не го слушат? Други пък казват, че Господ говори и учи хората отвътре. Ако наистина Господ говори само отвътре, защо праща пророци да говорят на хората отвън? И за Христа казваха, че е изпратен от Бога. Тогава защо Господ изпрати Христа при хора, които не Го разбраха? Това са положения, които създават противоречия на хората. Те сами не могат да си обяснят кое е право и кое не е, те сами не знаят в какво да вярват и в какво да не вярват.

Преди години срещам един човек, пишещ медиум. Чрез неговата ръка се изявяваха духове и пишеха. Той сам виждаше това, но не вярваше, че има духове: той мислеше, че пише това, което минава през ума му. Между поетите, които пишат, и между своето писане той намираше следната разлика: „Поетът пише, когато пожелае, а аз пиша под чуждо влияние“. Той вижда, че друг някой му диктува, но не вярва в съществуването на духове. Понякога започва да дращи с перо върху хартията, но след време някакви мисли се оформят в ума му и той пише. Като изучава своите мисли, чувства и желания, човек забелязва, че ония от тях, които са по-силни, се очертават по-ярко, а по-слабите едва се очертават. Силните мисли и желания на човека хвърлят отпечатък върху организма му. Ако от ред поколения насам някой човек е бъркал в чужди каси и джобове, в този живот той ще се роди с дълги ръце и пръсти. Които не разбират значението на дългите ръце, те мислят, че са признак на голяма сръчност. Ученият обаче не се лъже: той знае, че сръчността на този човек се дължи на способността му да бърка в чуждите каси. Достатъчно е ученият да погледне очите на човека, за да се произнесе кога се е родил – сутрин или вечер. Който има големи и отворени очи, той се е родил вечер; който има малки очи, той се е родил през деня, когато Слънцето е греело силно. Това не става само при раждането: и впоследствие човек може да разшири очите си, да ги отвори повече, отколкото първоначално са били отворени. Няма желание в човека, което да не се е отпечатало някъде в човешкия организъм: колкото по-силно е желанието, толкова по-големи следи е оставило върху човека.

Като ученици вие трябва да правите различни опити, за да видите доколко можете да издържате на изкушения. Ако някой от вас е изпаднал материално и няма пет пари в джоба си, нека си представи мислено, че се намира пред отворената каса на някой банкер и всеки момент може да бръкне, да вземе, колкото пари са му нужни. Ако може да издържи на изкушението, той е морален човек. За предпочитане е в това положение човек да си представи, че е богат, облечен със скъпи нови дрехи, отколкото да мисли по какъв начин да се домогне до касата на някой богаташ. Човек трябва да бъде смел, геройски да понася трудностите на живота, а не при най-малкото изпитание да се отчайва и да търси начин да се самоубива.

Един млад търговец фалирал, но понеже не могъл да понесе това положение, решил да се самоубие. Той си купил един револвер, заел една стая в един хотел, дето се затворил с намерение да се убие. Дигнал револвера, доближил го до челото си, но веднага го дръпнал назад: не се решавал да се самоубие; пак дигнал револвера, доближил го до челото си, но пак не се решавал да се самоубие. През един от прозорците на стаята един англичанин го наблюдавал; той бързо влязъл в стаята и го запитал: „Господине, какво правите?“ „Аз съм пропаднал материално, не мога да понеса това положение, искам да се самоубия...“ „Колко пари ви трябват?“ „Хиляда английски стерлинги.“ „Ето, вземете този чек и си услужете. С тези пари аз купувам вашия револвер – искам да го взема за спомен“. Със своята благородна постъпка англичанинът спасил младия търговец.

Изобщо ако разглеждате вътрешния живот на хората, ще видите, че той не е толкова морален, както се представя. Ако вътрешният живот на човека се изнесе на филм, човек би бягал далече от себе си. Някой казва: „Добре, че всичко, което мисля, не го правя“. Той мисли например да убие някого, да вземе парите му, но не е в състояние да го направи. Това са вътрешни изкушения, на които човек се натъква. Ученикът трябва да знае произхода на всяко изкушение и да се предпазва от него.

И тъй, когато се натъквате на изкушения, не съжалявайте, че не знаете защо идат и какъв е произходът им – не само вие, но и много от възвишените същества не знаят това. Вашата задача е да намерите начин как да се справите с дадено изкушение, а защо е дошло, това не е ваша работа. Защо съществува един или друг обществен строй, не е важно: какво ще научите от този строй, това е важно за вас. Човек е дошъл на Земята да се учи от всичко. Казвате, че Бог ще оправи света. Вярно е, че Бог ще оправи света, но от своя страна и вие ще претърпите коренна промяна, ще минете от едно състояние в друго. Човек трябва да дойде до голямо вътрешно самообладание, да понася изпитанията и страданията разумно, иначе той ще изпада в големи противоречия. Слушате някой да казва, че всичко в света се определя от Волята Божия. Същият човек, като не може да издържи едно изпитание, самоубива се: Волята Божия ли е това? Друг пък обича да лъже: Волята Божия ли е това? Не: самоубийствата, кражбите, лъжите, престъпленията стават по човешка воля. Хората се женят, раждат деца, събират се на едно място все по своя воля, по някакъв вътрешен стремеж. За да дойде до положение да върши нещата по Божествен подтик, човек трябва да е минал през големи изпитания: след това само той ще започне да разбира Волята Божия и да я изпълнява. През големи изкушения ще мине човек, докато разбере Волята Божия. Той ще търси красиви моми и момци, но космите на главата му ще изпадат от тях: не е лесно човек да задоволи изискванията на една красива мома.

Един княжески син се оженил за една красива мома. Тя била много взискателна. Князът се чудел как да задоволи нуждите Ă, той се видял в голямо затруднение: колкото пари имал, всички отишли по нея. Най-после му дошло наум да отиде при царя на гномите и да му иска пари назаем. „Какво ще ми дадеш срещу това?“ „Готов съм роб да ти стана.“ „Не искам да ми ставаш роб, но срещу всяка торба злато, която ще ти давам, искам по десет косъма от главата ти.“ „Лесна работа: ето, още сега вземи десет косъма.“ Радостен, той взел торбата със злато и отишъл у дома си. След десетина дена торбата се изпразнила, той пак отишъл при царя на гномите, дал му десет косъма от главата си и се върнал с торба, пълна със злато. Това продължило десетина години. Един ден князът трябвало пак да отиде при царя на гномите да получи торба с пари, но се видял в невъзможност да направи това – нямал нито един косъм на главата си. Както виждате, скъпо струва издръжката на една красавица.

Един американски милиардер се оженил за една красива мома. Като отишъл с нея на разходка в Париж, тя се впуснала в харчене, след което му представила грамадна сметка. Като видял това, той разбрал, че тя ще го съсипе материално, и решил да Ă даде 30 милиона долара, но да се освободи от нея. Наистина, той успял да се освободи от нея, но в скоро време я заместил с друга красавица, която го поставила в същото положение, при което го поставила и първата. Какво заключение можем да извадим от тоя пример? Че това, което става вън от човека, преди всичко става вътре в него. В човека има такива силни желания, които са в състояние да погълнат красивото, възвишеното в него и да го разрушат. Човек трябва да знае, че външната красота, към която се стреми, не се отнася към моралния свят: тя не е резултат на моралното в човека. Да бъде човек само външно красив, това е резултат на човешкото в него: външната красота е най-високото положение, до което човешкото може да се изяви. Не само в хората, но и в животните, и в птиците, и в пеперудите има стремеж към красота. Това чувство, този стремеж към красота е вложен във всички живи същества. Външната красота не подразбира още и вътрешна красота, която почива на нещо високо морално в човека, на голяма устойчивост. Често външната красота служи за примамка.

Едно от отличителните качества на света е неговата външна красота. Външно светът е красив, величествен, вследствие на което изкушава хората. Ако става въпрос за красота, търсете я в света; ако става въпрос за хармония, търсете я на Небето. Обаче красотата на света е повече външна. Ако се вгледате в едно красиво човешко лице, ще забележите в него желания, които нарушават красотата му: в тия желания няма нещо морално. Човек още не е изработил своето лице. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това се отнася до първия човек; впоследствие обаче, след грехопадението, човек е изгубил красивото, онази вътрешна хармония, онази вътрешна симетрия, която Бог първоначално е вложил в него. Истински красива мома е онази, която може да отклони и най-големия крадец от желанието му да краде от чуждите каси. Истинска красота е тази, която е в състояние да отклони човека от желанието му да върши престъпления, да се обижда, да се огорчава и т.н. При вида на тази красота човек трябва да е готов на всякакви жертви. Красота, която подтиква човека към кражби, престъпления, обиди, не е никаква красота.

Съвременните хора се обиждат за нищо и никакво. Това говори за отсъствие на устой в техните постъпки. Човек трябва да бъде честен, морален в отношенията си. Ние наричаме честен човек онзи, който в отношенията си с хората е точен, изправен. Честност и морал не са едно и също нещо. Външно човек може да бъде честен, а вътре в себе си да има някакви користолюбиви желания. Обаче ако човек едновременно е и честен, и морален, той разбира вече Божествените закони и живее съобразно тях. Такъв човек може да се нарече красив. Тази красота задоволява човека и повдига духа му. Истински красивият никога не помрачава лицето си: той знае, че добрите му желания ще се реализират, затова има търпение да чака времето на тяхното реализиране. Моралният човек е доволен от положението си, от това, което му се дава. Ако на всички дадете по една голяма красива ябълка, а на него дадете последната и най-малката ябълка, той ще бъде доволен, ще се радва, както и другите се радват на своите големи ябълки.

Когато иска да възпита човека, Природата го подлага на различни изпитания. Тя ту го лишава от известни блага, ту го поставя да живее при изобилие на блага. Ако при оскъдните условия на живота той ходи бос, окъсан и се оправдава с това, че живее за Бога и не се интересува от външността на нещата, той не говори Истината. Истината седи в това, че този човек или не обича да работи, или няма стремеж към красивото. Ако пък живее в разкош и не използва разумно благата на живота, той не е умен човек. За кого се облича момата? За момците. За кого се облича търговецът? За клиентите си. Човек все трябва да живее за някого. Когато изгуби вътрешния стимул в живота си, човек отпада духом и напуща своята външност, става небрежен към себе си. Когато учени, философи се увличат в мисълта си и станат небрежни към себе си, донякъде са оправдани, но когато обикновените хора подражават на тия философи и учени, те стават смешни. Защо? Защото нямат ума на учените хора. Човек става смешен, когато подражава на другите хора. Външно човек трябва да представлява себе си, т.е. това, което се крие в него. Пазете се от подражание. Често и религиозните хора подражават на други, вследствие на което изпадат в смешно положение.

Човек трябва да се стреми към Божествения живот, който ще го освободи от преходното и ще му даде възможност да се домогне до истинската наука, до положителната наука на живота. Това не се постига с молитви. С честите си молитви, с големите си добрини, с многото искания хората дотягат на Бога. Преди всичко те не знаят доколко техните желания трябва да се реализират. Има желания, които трябва да се реализират, но не всички. Като не разбират на кои от желанията си трябва да дават ход и на кои да не дават, хората изпадат в големи противоречия. Често мислите на хората така се объркват, че те трябва да приложат алхимията, за да отделят потребните от непотребните. Някой се хвали, че молитвата му била приета от Бога. За да познаете дали молитвата ви е приета, вие трябва да се намерите в пустинята, изложени на глад и на жажда. Ако при това положение получите хляб и вода, молитвата ви е приета: хлябът и водата са отговор на вашата молитва. Казано е в Писанието: „Потърсете Ме в ден скръбен“. Кога трябва да потърсите Бога? Когато се изчерпят всички възможности да получите помощ от хората и от обществото. При това положение човек има право да се обърне към Бога. Само така той може да се убеди, че е получил отговор на молитвата си. Следователно докато не е дошъл до критически момент в живота си, човек няма право да безпокои Бога: над човека има редица напреднали същества, които са готови всеки момент да му помагат.

Като ученици вие трябва да се научите да пресявате своите мисли и разбирания, за да дойдете до правата мисъл. Като казвате, че всичко е от Бога, вие трябва да знаете кое е това „всичко“. Като се разболее някой, като греши, като го уволнят или назначат на служба, вие казвате, че това е все Божия работа. Не е така: Бог се проявява в абсолютното, в безграничното, в съвършената хармония, в безсмъртието. Що се отнася до смъртта, казано е: „Бог не благоволява в смъртта на грешника“. Човек трябва да работи върху себе си години и векове наред, за да придобие правилни разбирания за Божествения живот. Придобие ли това разбиране, човек може спокойно да напусне земния живот и да влезе в новия живот, да продължи учението си.

Божията Любов носи щастие.

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина

носят всичкото щастие.

 

26. лекция, 13 февруари 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube