Разумни наредби

Бог е Любов. Божията Любов носи щастие.

Бог е Любов, Бог е Мъдрост.

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина

носят всичкото щастие.

Съвременните хора се подчиняват на ред наредби – външни или вътрешни, както и на известни свои навици. Както в живота на хората съществуват наредби, така съществуват и в Природата. Тя заставя човека да се подчинява на нейните наредби. Например пиенето на вода, яденето на хляб, спането – това са наредби от Природата, без които човек не би могъл да живее на Земята. Правилно е човек да изпълнява наредбите, които Разумната Природа е установила, но той трябва да се запита какво е придобил, след като 60-70 години редовно е изпълнявал тия наредби.

Като ученици на новата култура вие трябва да мислите върху всичко, което правите, за да ликвидирате със старото. Защо яде човек? Вие ще кажете, че човек яде, за да придобива живот и енергия в себе си. За колко време задържате придобитата енергия от яденето? Най-много за три-четири часа; след това пак ядете. Тази е причината, задето човек яде по три или четири пъти на ден, а бол¬ният – по-често. Яденето, пиенето на вода, спането представляват упражнения, без които живият човек не може; само умрелият не прави упражнения. Колкото човек е по-здрав, толкова повече упражнения прави. Мисленето и чувстването на човека са упражнения, които Природата му е определила. Мисълта определя човека: без мисъл той не е човек; чувствата пък определят дали даден човек е благороден, или не. Без мисли и без чувства вие нямате представа за човека. Като мисли и чувства, човек се стреми определено към два центъра: към центъра на Слънцето и към центъра на Земята. Понеже Слънцето е по-голямо от Земята, то я привлича към себе си. Тази е причината, поради която стремежът на Божественото в човека е насочено към Слънцето.

Като наблюдавате явленията в живота и Природата, вие казвате, че малките рекички образуват големите реки, малките морета образуват големите. Това отчасти само е вярно. В действителност обаче не е така: малкото не може да създаде голямото – голямата река и голямото море се разпръсват в малки реки и в малки морета. Малките мисли, чувства и постъпки са получени от големите: когато голямото не може да се обхване изцяло, то се раздробява на малки части и по този начин става достъпно за обикновения човек. Дойде ли една малка мисъл в ума ви, едно малко чувство – в сърцето ви, и една малка постъпка – във волята ви, вие трябва да ги приемете, да им дадете възможност да се проявят: те представляват процес, който е започнал вече и трябва да се завърши. „Защо човек трябва да вярва в Бога?“ За да се стреми към нещо: вярата е стремеж. Който не се стреми към Бога, той е осъден на смърт.

Често хората говорят за вяра и за безверие. Някои от тях казват, че са вярващи, а други – че са безверници. Последните казват, че не вярват в Бога, не вярват в друг свят, освен във физическия: в този смисъл те не са абсолютно безверници, но не вярват в това, в което другите хора вярват. Те обаче вярват в парите, в насилието и др. – те не са безверници, но фанатици. В какви ли не кумири вярват хората! Аз бих желал да срещна човека, който да е абсолютно свободен от заблуждения и който абсолютно да не вярва. Каква вяра е тази, ако човек днес вярва в доброто, а на другия ден вече се съмнява в него? Хората на Новото учение трябва да имат характера на детето, да вярват без съмнение, без никакво колебание. Само при такава вяра те могат да имат добри резултати. Когато дадете на малкото дете чаша с вода и захар и му кажете да сложи захарта във водата да се разтвори, то не философства, не се колебае, но пристъпва направо към опита. Щом захарта се изгуби, детето веднага вдига чашата с вода и пие. След това то казва: „Понеже захарта е сладка, и водата е станала сладка“. Дайте чаша с вода и няколко бучки захар на възрастния човек и му кажете да сложи захарта във водата – той веднага ще започне да философства: ще стане ли водата сладка, какви са свойствата на захарта и т.н. Как трябва човек да вярва? Като детето. Вземи захарта, сложи я във водата и опитай вкуса на получения разтвор.

Човешкият живот представлява верига от малки опити, от наредби, дадени от Природата. Ако всеки ден човек не мисли, не чувства и не действа, той ще дойде до положението на дядото: ще престане да вижда и да чува, докато един ден умре и го опеят. Човек трябва да бъде абсолютно честен, да изпълнява само ония наредби, които Природата е предвидила за неговото растене и усъвършенстване. Това не значи, че той ще допуска само доброто, а ще отблъсква злото: щом е дошъл на Земята, човек ще допуска в живота си и доброто, и злото като възможности, а той сам, като разумно същество, ще седи в средата между доброто и злото и ще работи. Колкото и да се пази от злото, човек все ще се намира под негово влияние, както и под влиянието на доброто. Обаче за да не изпитва разрушителното влияние на злото, човек не трябва да го допуска в ума, в сърцето и във волята си. Вън от човешките мисли, чувства и постъпки злото не е опасно – то е сила, която може да се използва разумно. Докато развалената храна не се приеме и асимилира от организма, тя не е вредна; приеме ли се от организма, тя става вредна. Такова нещо представлява злото за ума, за сърцето и за волята на човека.

Лошите мисли и чувства са отрова за ума и за сърцето на човека. Например някой се моли на Бога да му даде пари, да забогатее. Щом не получи отговор на молитвата си, той се разколебава в съществуването на Бога. Щом човек се разколебава в съществуването на Първата Причина, това показва, че желанието му да забогатее не е било на място. Който иска пари, той трябва да се обърне към онзи, които ги е сякъл, а не към Господа. Едно време, когато поискали пари от Христос да плати данък на държавата, Той не отиде при банкерите да търси пари от тях, нито при Господа, но каза на Петър: „Хвърли мрежата в морето и ще извадиш една риба, в устата на която ще намериш една златна монета заседнала. Извади монетата и плати за Мене и за тебе“. И да не е имало монета в устата на рибата, като се продаде, пак ще се получат пари за нея. Съвременните хора продават говеда, овце и агнета все за пари; те едни други се продават пак за пари.

Сега вие минавате за учени хора, но не си давате отчет за всичко, което преживявате. Съмнявате се – дайте си отчет защо се съмнявате; гневите се – дайте си отчет защо се гневите; боли ви глава, сърце, стомах – трябва да си дадете отчет защо ви боли. Не е достатъчно само да констатирате нещата и да се страхувате да не умрете, но трябва да си давате отчет за всяко нещо, което се случва в живота ви. Всяко малко бодване, всяка болка е резултат на някаква слаба експлозия, която става в нервната система на човека. Това са малки избухвания, причинени от електрически пълнежи, които се пукат като електрически бомби. Някои бомби се пръскат нагоре, а някои – надолу. Има мисли в човека, които са силно електрични, вследствие на което предизвикват големи експлозии в нервната система. Тези експлозии постепенно разрушават човешкия организъм. Пазете се от мисли, които рушат нервната система.

Следователно, за да бъде здрав във физическо, в умствено и в сърдечно отношение, човек трябва да знае как да регулира енергиите на своята мозъчна и симпатична нервна система. Ще кажете, че Господ пази и спасява човека. Веднъж Господ е спасил човека, втори път няма да го спасява: Той му е дал всички условия да пази своето спасение. Кой каквото е заробил в себе си, сам трябва да го освободи. Спасението е външно и вътрешно: външно хората спасяват, а вътрешно – Бог. Ако някой не е спасен вътрешно, външно трябва да се спаси. Като влезе в морето, човек сам трябва да се пази да не се удави: щом има ръце и крака, той ще ги движи според вълните, ще държи главата си над водата и така ще плува; който не знае да плува, той е осъден на удавяне. Светът е море, в което всеки човек трябва да знае да плува, да не очаква на хората да го спасяват. Който не знае да плува, той трябва да стои на брега или да има спасителен пояс. Знанието на човека да плува представлява неговата вяра: вярващият може да плува без пояс и без поддръжката на чужди хора. Добрият плувец и в бурното море е в безопасност – той прави различни движения, гмурка се във водата, излиза на повърхността, прави различни маневри – и в края на краищата излиза неповреден. Някои плувци не смятат да се гмурнат във водата – те се страхуват да изменят положението на главата си. Щом е влязъл в морето, човек ще влиза под водата, ще излиза над водата, но винаги ще пази главата си.

Като е дошъл на Земята, човек все ще влезе да живее в някаква система, но той трябва разумно да използва силите на тази система. Той ще се движи по прави и криви линии в тази система. Що е права и що е крива линия? Според сегашните учени правата линия е най-късото разстояние между две точки; а когато ред точки се намират на еднакво разстояние от една вътрешна, централна точка, образува се крива линия. Когато правата престане да функционира, тя се превръща в крива; и когато кривата престане да функционира, тя се превръща в права. Същото се отнася и до мислите: когато правата мисъл стигне до своя краен предел, тя се превръща в крива линия. Кривата линия се определя от разстоянието на точките, които я образуват, по отношение на вътрешната, централна точка. Ако всички точки на кривата са еднакво отдалечени от централната точка, тогава и постъпките на човека ще бъдат отмерени, правилни. Обаче ако точките не са еднакво отдалечени от централната точка, имаме елипса – тогава казваме, че в постъпките на даден човек има някаква несъразмерност, някакво отклоняване от нормалното положение. Когато се движи по крива линия, човек образува една система. Щом образува система, непременно някой ще се върти около него. Ако някой човек казва за себе си, че се върти около Слънцето, това подразбира, че той представлява Земя; тогава пък Луната ще се върти около него.

Следователно, както планетите се въртят една около друга, така и хората се въртят едни около други. Същият закон се отнася и към мислите на човека: около силните мисли винаги обикалят по-слаби – и по този начин се образуват системи от мисли. Една от великите задачи на човека е така да създаде своя мисловен свят, че да образува един космос, в който мислите да бъдат наредени в планомерни системи. Между системите на външния космос и тия на мисловния свят на човека има известно съотношение. С други думи казано: макрокосмосът съответства на микрокосмоса. Каквото става във външния свят, същото става в мислите, чувствата и постъпките на човека. Учените са опитали тия неща, но и обикновеният човек може да ги провери. За да се домогне до Истината, човек трябва да намери съответствието между външния и вътрешния свят в себе си. Като върви правилно в своя път, човек ще разбере и приложи Божиите закони, както са ги разбирали и прилагали всички наши братя, които са завършили своето развитие.

Какво представлява човек в развитието си? Той представлява десетия кръг на Битието. Значи в пътя на своето развитие човек образува кръг, вътрешно движение по отношение на дадена система. Той още не живее изцяло в този кръг, но някога все ще живее. Засега му предстои грамадна работа. Като не могат още да проникнат във висшите сфери на мисловния свят, хората се занимават с дребнавости. Някои искат по-скоро да умрат, да отидат между ангелите, за да видят как живеят. И да отидат между ангелите, пак нищо няма да научат. Те могат да видят само външната дреха на ангелите, както детето иска да види офицер, облечен в парадни дрехи. Те виждат, че някой ангел прави опити, създава светове, но като не са учени, нищо няма да разберат. Те виждат, че ангелите пишат нещо, правят някакви изчисления, но не разбират какво означават тия изчисления. И ученикът вижда своята тетрадка по български език, нашарена с червено мастило, но всичко не разбира. В процеса на ученето си ученикът все още прави грешки. Той ще греши, а учителят му ще коригира.

Светът, в който хората живеят, допуска грешки. В Божествения свят обаче никакви грешки, никакви дефекти не се допускат. Пише ли някой човек писмо, той трябва да внимава, да не допусне нито една грешка: там правописът е строго определен и не се изменя, вследствие на което всяка буква отива на своето място. Божественият език е сложен, състои се от много думи, затова има ангели, които и досега още не са го научили. Красив е Божественият език! Всички хора се стремят към Божествения език, защото е красив. Момата иска да бъде красива по практически съображения: ако е красива, тя има по-голяма вероятност да се ожени без зестра; щом е красива, тя има по-голяма възможност да се ожени за богат, за учен мъж. Момъкът иска да бъде интелигентен, по-добре да нареди живота си. Значи на физическия свят красотата и интелигентността се използват за користолюбиви цели; в Божествения свят те имат съвършено друго предназначение. На физическия свят всеки гледа да се докосне до красивата дреха на човека, да я пипне, да опита качествата, вследствие на което тя лесно се цапа; в Божествения свят красивата дреха се гледа отдалече, с благоговение. На физическия свят всеки иска да се докосне до ума на интелигентния човек – щом се докосне, все ще го оцапа, ще го развали. В Божествения свят се отнасят особено предпазливо към интелигентността на човека.

Като ученици, които сте слезли на Земята, от вас се изисква голямо смирение: да не се бъркате в работите на своите ближни, да не се осъждате. Че някой не мисли право – това не е ваша работа. „Еди-кой си не постъпва право.“ И това не е ваша работа. Щом осъдите някого, вие веднага се свързвате с неговата отрицателна черта. Който се осмели да осъди някого в духовния свят, той веднага се нагърбва да поеме половината от неговия недостатък и да плати за него като за свой дълг. Минеш ли покрай някой човек, който носи голям товар, и го осъдиш, ти веднага се задължаваш да поемеш половината от товара му. Ако минеш покрай някой човек, който носи малък товар, ти трябва да му дадеш половината от своя товар. Значи от големия товар ще вземате половината, а на малкия товар ще придавате половината от своя. От натоварената кола ще вземеш половината багаж, а на празната кола ще прибавиш половината от своя товар. Такива са отношенията между разумните същества.

И тъй, когато хората казват, че животът е тежък, това подразбира, че те са претоварили колите си и не могат свободно да се движат. И при това положение те ламтят за къщи, за пари, за богатства! Това е неразбиране на живота. Богатият е натоварил къщата си на кола, тегли я и пъшка – стръмен е неговият път. Бедният върви леко, без никакви мъчнотии – той се качва бързо, без запъхтяване. Като стигне на върха, той има и къщи, и пари, и каси. Ако богатият е оставил къщата и парите си долу, той не може да се връща да ги носи нагоре.

Всички хора се запитват какъв е смисълът на живота. Смисълът на живота се заключава в служенето. Да служи на Бога, това е главната задача, която човек трябва да реши. Реши ли тази задача правилно, всичките му работи ще се наредят. Когато човек реши да служи на Бога, сърцето му се изпълва с радост, умът му – със светлина, а волята му – с активност. Истински човек е този, който мисли за Бога. Престане ли да се изпълва от тази мисъл, той не може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Ангелът се отличава от човека по това, че служи на Бога: престане ли да служи, той вече не е ангел. Следователно човек се отличава от животните по това, че мисли: престане ли да мисли, той се превръща в животно. Ангелът се отличава от човека по това, че служи: престане ли да служи, той се превръща в човек. Като човеци вие не трябва да губите човешкото в себе си – мисълта.

Съвременните хора са недоволни от положението, в което се намират. Те се стремят към нещо по-високо. По-високо положение от това, в което човек се намира, е положението на ангела: значи човек иска да стане ангел, да служи на Бога. Докато дойде до ангелското състояние, той трябва да постави мисълта си за основа на своя живот. Ако не може да мисли, човек никога няма да стане ангел: по-долу може да слезе, но по-горе не може да се качи. Мисълта води човека към служене. Може да служи само онзи човек, който живее в пълна хармония със себе си. Ангелският свят е свят на хармония. Казват, че ангелите живеят на небето: значи небето е място на хармония. Погледнете ли към небето, осеяно с безброй светове, слънца и звезди, вие чувствате хармонията между тях: те представляват възвишени, разумни същества. Като гледам къщите, аз зная, че те не са разумни, но в къщите живеят разумни същества. Къщата е построена от разумни същества, но и в нея живеят такива: колкото по-красива е къщата, толкова по-разумни същества живеят в нея. На същото основание всяка звезда е жилище на разумни същества, които изпращат своите светли мисли по целия свят. За тях Земята представлява предметно учение. Понеже разумните същества влизат в системи, създадени от Първата Причина, затова те мислят за всичко, за което и Тя мисли. Някои хора гледат ограничено на живота и казват, че не искат да се интересуват от звездите, но се интересуват само за себе си. Не, синът трябва да се интересува от живота на баща си, на майка си, на сестра си, на брата си, на господаря си, на приятеля си и т.н. Изобщо всеки човек трябва да се интересува от живота на ония, които влизат в неговата система.

Като ученици пазете се от ограничения. Човек сам се ограничава външно или вътрешно. Той казва: „Това не трябва да правя, онова не трябва да правя“. Ден след ден той се ограничава, свързва се с известни постановления и наредби, докато се види напълно заробен. Няма защо да се обвързвате! Вие знаете вече старите наредби, опитали сте резултатите на досегашните си навици: време е да се освободите от старото. Яденето, пиенето, дишането, мисленето, чувстването, волевите действия са все стари наредби, но не може да ги напуснете. Не можете да ги напуснете и не трябва да ги напуснете, но нещо ново трябва да внесете в тях: яж по нов начин, пий по нов начин, дишай по нов начин, мисли, чувствай и работи по нов начин. Човешкият живот е изтъкан от наредби, но те трябва всеки ден да се обновяват. Чиновник ли си, изпълнявай службата си по нов начин; ученик ли си, учи по нов начин. Каквато работа и да предприемеш, работи в духа на новото. Работата е разумно нещо, тя внася радост и веселие в живота на човека – тя го прави щастлив; бездействието го прави нещастен.

Като ученици вие всеки ден трябва да решавате по една малка задача. За решаване на задачите ви са дадени ред условия, които разумно трябва да използвате. Ще дойде някой при мене да му кажа какъв ще бъде краят на живота му. Той иска да знае истината по този въпрос, за да разбере има ли смисъл да работи, да прави усилия. Щом иска да му кажа истината, ето каква е тя: краят на живота ви ще се ознаменува с това, че ще умрете гладен. Такъв ще бъде и вашият край, такъв ще бъде краят и на царя, и на банкера, и на последния сиромах. Всички хора ще заминат от този за онзи свят гладни и жадни. „Какво ще стане с детето, което току-що се ражда?“ Ще живее: новороденото дете подразбира начало на живота. Който се ражда, той слага начало на своя живот. Началото подразбира Истината. Който започва, т.е. слага начало на живота си, той ще живее; който слага край, т.е. свършва с живота, той умира. Докато момата храни в ума си мисъл за женене, тя живее; щом престане да живее с тази мисъл, тя умира. Докато се учи, ученикът живее; щом престане да учи, той умира. Това е закон: човек трябва постоянно да се учи, да придобива знания.

Какво представлява знанието? Знанието е стремеж на душата към нещо. Земята се стреми към Слънцето; момата се стреми към момъка, а момъкът – към момата. Значи като се стреми към Слънцето, Земята може да се уподоби на мома, която се стреми към момъка. Колкото момата може да владее момъка, толкова и Земята може да владее Слънцето. По отношение на Слънцето Земята е бебе: Слънцето е милион и половина пъти по-голямо от Земята. Изобщо никой никого не може да владее: нито момата момъка, нито момъкът момата. Когато говорим за любовта на хората, ние имаме предвид техните вътрешни отношения – отношения на души. Едно от качествата на любовта е, че тя дава живот. Който не може да даде живот, той не обича. Христос казва: „Аз затова дойдох, да им дам живот и да го имат преизобилно“. Ето защо говори ли ви някой за любов, а не ви дава живот, ще знаете, че той не говори истината. Който има любов в себе си, той дава живот на другите и сам не умира. Слънцето всеки ден изпраща живот на Земята: значи Земята живее благодарение на живота, който Слънцето Ă изпраща. Слънцето свети благодарение на любовта, която Земята има към него: ако Земята не го обичаше, Слънцето щеше да потъмнее. С други думи казано: който вярва в Бога и Го люби, той свети; усъмни ли се в Него и престане да Го люби, той веднага потъмнява. Един е Господ, в Когото трябва да вярваме и на Когото трябва да служим – на Него се подчиняват и доброто, и злото.

Какво нещо е доброто и какво злото? В пътя на своето развитие човек е дошъл до положение да познава доброто и злото. От времето на Адам още човек направи първия опит за познаване на доброто и на злото – този опит водеше човека в низходяща посока. Сега човек постепенно се издига, върви във възходяща посока – той прави втория си опит, но не за познаване на доброто и на злото: вторият опит на човека е за познаване на самия живот, който ще го застави да обича живота. Казано е, че човек трябва да се отрече от живота... Той трябва да се отрече от временния живот, а да разбере и обикне вечния живот, носител на Божествената Любов. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго истиннаго Бога“. Да познаем Бога, да познаем Любовта – това е една от великите задачи на човешкия живот. Някой казва, че иска да бъде абсолютно свободен, с нищо да не се занимава. Не, човек не може да бъде абсолютно свободен, все ще се занимава с нещо. Той не може да се откаже от старите наредби, но поне правилно да ги изпълнява: правилно да мисли, да чувства, да действа; правилно да яде, да пие, да диша. Всяка наредба има смисъл дотолкова, доколкото може да се възобнови, да се изпълни по нов начин. Наредбите, наставленията, по които рибите живеят, не се отнасят нито за птиците, нито за млекопитаещите, нито за хората. Сегашният човек се намира в преходно състояние: той върви към нов свят, за който се изискват нови наредби. И Слънчевата система днес не е същата, каквато е била преди хиляди години. Ще дойде ден, когато Слънчевата система ще се намира под влиянието на друга система, която коренно ще измени живота на Земята в положителен смисъл. При новите условия на живот злото съвършено ще изчезне; гняв, обида, огорчение няма да съществуват. Как ще се гневите на огъня, на водата, на хляба, на въздуха, на светлината? Човек не може да се гневи на това, от което има нужда; човек може да се сърди само на това, което не му е необходимо.

Хората се оплакват, че не успяват в живота си. Те не успяват, защото се стремят към големи работи, към велики постижения. Стане ли въпрос да извършат някоя малка работа, те я избягват. Например правили ли сте опит да видите с колко хапки хляб се нахранвате на обяд? Направете този опит за една седмица, за да видите, когато ядете с голям апетит или когато ядете без апетит, колко хапки хляб ще употребите. Добре е човек да прави такива изчисления, да знае средно по колко хапки хляб употребява на обяд. Ще кажете, че това е дребна работа. Може да е дребна работа, но от нея зависи успехът на човека. Ако ученикът преяжда, не може правилно да решава задачите си. Изобщо когато умът или сърцето на човека са заети с някаква работа, той яде малко или никак: първо свършва работата си, а после яде. Когато вярващият, религиозният иска да се моли на Бога, той нищо не яде: при такива случаи стомахът на човека трябва да бъде празен, за да могат умът и сърцето да възприемат правилно.

Казано е в Писанието: „Търсете първо Царството Божие и всичко друго ще ви се приложи“. Като ученици вие трябва да търсите първо Истината, която ще ви направи свободни, и всичко друго ще ви се придаде. Що е свобода? Свободата представлява разумно отношение между всички души. Разумните отношения между душите не предизвикват никакви стълкновения, никакви противоречия, те имат одобрението на всички напреднали, възвишени същества. Разумността подразбира правилни отношения към хората и към ангелите. Дойде ли ви наум някоя малка мисъл, приложете я – тя идва от някой ангел. Давайте път на малките мисли и чувства в себе си – те са Божествени; те идват от някое възвишено същество, от някой ангел. Например отивате на работа, но в това време идва в ума ви мисълта да се спрете малко пред едно бедно момиченце, да му кажете няколко думи и да си заминете. Поглеждате момиченцето, но си казвате: „Работа имам сега, нямам време да се отклонявам от пътя си: не искам нито да дам нещо от себе си, нито да взема“. Постъпите ли по този начин, вие сте отблъснали една Божествена мисъл. Който нито дава, нито взема, той е умрял човек, той е морален инвалид. Човек трябва да дава толкова, колкото взема: ако малко взема, малко ще дава; ако много взема, много ще дава. Бог ни е дал изобилно живот, изобилно мисъл и чувства, Той ни е дал всичко в изобилие. Следователно давайте от изобилието, в което живеете. Не давате ли от изобилието на живота, от изобилието на своите мисли и чувства, вие вършите престъпление. Дайте път на Божествения Дух във вас! Който не се подчинява на този закон, той ще се върне назад в развитието си.

Това е философия, която се отнася до учените хора, до пробудените души, до родените от Бога. Онези, които не са родени още, които не са пробудени, нека спят: на тях не е дадено още да чуят и да разберат Истината. Ето защо искате ли да се повдигнете, да придобиете свободата си, да имате съдействието на разумните същества, обичайте Истината – този е правият път, по който можете да получите отговор на вашите желания. Не вървите ли в този път, колкото и да се молите, ще ви се отговори: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. При това положение ти ще страдаш, ще боледуваш, ще гладуваш, ще изгубиш близките си и т.н. Защо? Защото не си обичал Истината, противодействал си на разумното в света и т.н. Когато човек не изпълнява великите закони на Битието и се отклонява от правия път, лесно може да се предскаже какво ще му се случи. Който разбира това, той може да бъде добър астролог. Когато Бог работи в света, хората трябва да Му се подчиняват; не се ли подчиняват, те ще носят тежките последствия на своето непослушание.

Христос казва: „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го навън. Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли настрана“. Този стих се отнася до глупавите хора, които не изпълняват Волята Божия. Очите на разумния човек обаче гледат едновременно на една и съща страна: следователно няма защо да вади едното от тях. Ръцете на разумния човек работят съобразно Волята Божия: следователно няма защо да отсича едната от тях. Обаче глупавият, който гледа с едното си око там, където не трябва, и пипа с едната си ръка на забранени места, по-добре е да влезе в живота с едно око и с една ръка, отколкото да върши престъпления. Но какъв ще бъде твоят живот, ако влезеш в него с едно око и с една ръка? Не, човек може да живее така, че да не се съблазнява: той трябва да влезе в живота с две очи, с две уши, с две ръце и с два крака.

Първото нещо, което се изисква от вас, е да имате непреодолима любов към Истината. Съзнанието ви трябва да бъде толкова будно, че нищо в света да не ви изкушава; мислите, чувствата, действията ви трябва да бъдат безпогрешни. Направите ли някаква грешка, веднага трябва да я коригирате; не можете ли сами да я изправите, обърнете се към учителя си. Например пишете буквата А, но сте я написали неправилно. Учителят ви ще напише същата буква и като имате красив образец за нея, вие ще можете да изправите грешката си. Човек трябва да се упражнява, да си изработи красив почерк. По почерка се съди за характера на човека: колкото по-красив и правилен е почеркът, толкова човек е по-благороден. Значи характерът на човека се познава по почерка, по лицето, по челото, по носа, по устата. Разумният свят пък определя отношенията си към човека според неговия вътрешен живот: щом човек измени, в смисъл подобри своя вътрешен живот, и разумният свят подобрява отношенията си към него. Това е закон на съответствието, който съществува навсякъде в Природата. Като влезе в затвор, човек се облича в халат; щом излезе от затвора, той съблича халата и облича хубави, нови дрехи.

И тъй, щом сте дошли на Земята, трябва да разберете в какво се състои смисълът и красотата на живота. Човек е дошъл на Земята за две неща: да се научи право да мисли – да се определи като човек, и да служи с любов на Бога – да се определи като ангел, т.е. като човек, който е дал ход на Божественото начало в себе си.

Желая ви да мислите право и да служите на Бога с любов. Радвайте се и за едното, и за другото.

Божията Любов носи пълния живот.

 

5. лекция, 19 септември 1928 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube