Първата буква

Размишление върху светостта.

Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието: всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука и знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание. Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да счупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате предвид: каквото учите, изучавайте го добре; каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 до 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взема в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т.н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.

И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представляват азбука на Божествената наука: ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата. Всички езици, всички изкуства започват с буквата а. Каква мисъл представлява буквата а? Аз живея. Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни само когато има живот; без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата а за писателя, каквото е числото 1 за математика, такова нещо представлява думата живот за всяко живо същество. Буквата а и единицата съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят обаче първата буква на азбуката е думата живот: който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.

Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват, че животът е добър или лош. Животът не е нито добър, нито лош: когато говорите за доброто или за лошото в живота, това показва, че не сте поставили елементите на живота на техните места. Дали животът е добър, или лош, това зависи от умението на човека да поставя буквите на определените им места. Иска ли да се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва да постави буквата а – живота – на неговото място. Злото и доброто в света съществуват като възможности, като пермутации в математиката. Ако не знае къде кой тон да постави, музикантът може да направи такива погрешки, че да го свалят от сцената. Има известни тонове, от съчетанието на които се образуват хармонични акорди; обаче има тонове, които, както и да ги съчетавате, по никой начин не могат да образуват хармонични акорди: те всякога образуват дисонанси.

Тъй щото, като ученици вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието, живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно само онзи човек живее, който има пробудено съзнание; онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически, механическите процеси обаче са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо, друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро: дали се е качил високо, или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане; и ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си – и животът сам по себе си е неизменен: той представлява една основна буква – буквата а – първата буква на Божествения език.

Като се говори за живота, мнозина се запитват какво представлява той. Животът представлява усилие на Духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно когато Духът се прояви на периферията и започне своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Каквито и определения да се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена. За понятието живот има богата литература. Каквато биография и да четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот. Идеята за живота прониква цялото Битие. Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин да изменят живота си, да внесат известно подобрение в него. Обаче каквото и да правят, те няма да изменят живота. Защо? Защото животът е неизменен. Както и да пишете буквата а, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същи начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея: сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава: Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.

Като окултни ученици вие трябва да имате определени идеи за нещата; нямате ли определени понятия за нещата, вие не сте окултни ученици. Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки. Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните Ă белези, които се групират помежду си в едно ядро, в една ядка. Може ли от тази ядка да извади живот, човек може да се ползва от тази наука. Наистина, докато познава условията, при които яйцето може да прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйцето; не може ли да изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйцето. Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията да прояви живота си, вследствие на което в скоро време то се разваля. Човешките яйца, които могат да се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят: те носят живот в себе си, но нетраен. Божествените яйца обаче са подобни на Божествените идеи, вследствие на което не се развалят и са вечни. Оттук вадим заключението: животът като Божествена проява никога не се разваля. Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни, и животът му не се изменя; измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си, и животът му се изменя, в смисъл, че приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.

И тъй, когато човек приема в себе си по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света; когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане. Приеме ли човек в себе си толкова живот, колкото трябва, явява се Доброто в света; Доброто пък причинява радост за човека, изобилието също причинява радост. Кой дава всичко в изобилие? Природата. Например ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взема от изобилието толкова, колкото му е потребно. Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето си догоре и чакайте да прелее, да се измие отвън, никога не оставяйте шишето си недопълнено. Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат да не прелее навън. Това говори за скъперничеството на човека. Не, наливате ли вода, оставете я свободно да тече, даже и да прелее. Човек трябва да бъде широк във възгледите си, да не се страхува, че водата ще прелее. Ама стомната щяла да се изтърка... Смешна работа! Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете да обръснете едно яйце. Един бръснар се наел да бръсне яйце – това е заблуждение. Каквото върши, човек трябва да мисли може ли да очаква някакъв резултат, или не може.

И тъй, всяка сутрин, като става от леглото си, човек трябва да благодари за първата буква: за живота, който му е даден. Ще кажете: „Коя е втората буква?“. Това не е важно: първата буква е важна. Животът е важен като реалност, която няма нито начало, нито край. Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: „Дотегна ми вече да живея“. Изпадне ли в това положение, човек е на крив път: заради условията той не трябва да се отказва от живота. Например, когато изпадне в общество на хора, които не обича, човек казва, че не му се живее. Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен да напусне това общество, обаче не е право да се отказва от живота си заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал. Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде – по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето; тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек – да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.

Сега каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до Първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания. „Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят?“ Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище – и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея – да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши това, не трябва да го интересува – това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство: каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести. Например хората често страдат от хрема и не могат да си помогнат.

Едно се иска от човека – чиста кръв. Чистата кръв е в състояние да се справи с всички болести, тя не позволява да се развиват в нея никакви бацили. Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея. Може ли да има прах на тъпан, който постоянно се удря? Напуснете ли тъпана, престанете ли да го удряте, прахът веднага се натрупва върху него. Хората искат да бъдат кротки. Какво разбирате под думата кротък? Да бъдеш кротък, това не значи да престанеш да биеш тъпана си. И като спи даже, кроткият трябва да бие тъпана си, но музикално. „Няма ли да се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато?“ Колкото повече биете тъпана си, толкова повече той се развива. Тъпанът представлява човешкия ум. Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите; не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.

Като е дошъл на Земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои; щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата живот на славянски език представлява елипса с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле; щом яйцето се пукне, от него излиза животът.

Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: ж означава пропукване на яйцето и излизане на пилето, буквата и означава посока на движение на самия живот, буквата в означава деление на кръга с един от неговите диаметри, буквата о означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата т. Като изучавате елементите на думата живот,ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени: те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно, за него всяка буква е жива. Като погледне буквата и, той вижда теченията в живота: той вижда как едни течения слизат, а други се качват. Обаче който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия: той гледа, чува, но нищо не разбира.

Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. Животът си служи с фантазии, без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии: то започва да пише буквата а и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си: то задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. „Как ще живеем?“ Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник – от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник; повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят, една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти. Вярата може да се уподоби на Едисоновия електрически кръг18, с който той чистил петната от дрехите си. Следователно изцапате ли дрехата си с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т.е. в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата си: това наричат някои разкаяние. Добре е човек да се разкайва, но трябва да знае как да се кае.

Сега да оставим разкаянието настрани – то се отнася към старите дългове на хората. Кой какво има да плаща, това е негова работа. Приятно нещо е плащането: да плащаш, това значи да даваш нещо от себе си. Даването има двояко значение: човек дава това, което дължи; човек дава и без да дължи. Във втория случай даването е по-приятно – с това даване именно човек си създава условия да го обичат. Който дава, той прави връзки с хората и те започват да го обичат. „Даром сте взели, даром давайте!“

 

Тайна молитва

 

29. лекция, 6 март 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube