Противоположни процеси

Размишление

Какво ще стане с човека, ако отиде сам на бойното поле да воюва? Ще бъде убит. За да не го убият, той трябва да отстъпи по всички правила на военното изкуство. Значи човек сам не може да воюва: воюването е процес на колективно съзнание. Следователно щом става въпрос за воюване, човек трябва да се свърже с хората и така да предприеме войната. Докато не е разбрал какво представлява воюването, човек мисли, че е силен, умен, способен, вследствие на което е готов всеки момент да воюва. Първоначално той е самонадеян, но като срещне големи препятствия, постепенно започва да отстъпва не само по теоретически, но и по практически съображения.

Сега например вие четете Посланията на апостолите, но не разбирате техния вътрешен смисъл. Ако четете Посланието на Павел към римляните, 8. гл., в стиховете 28-31. е казано:

Знаете пък, че на тези, които любят Бога,

които са призвани според Неговото предопределение,

всичкото към добро им съдейства.

Защото които предузна,

тях е и предопределил да бъдат

съобразни с образа на Сина Му,

за да е Той първороден между многото братя;

а които предопредели, тях и призва;

а които призва, тях и оправда;

а които оправда, тях и прослави.

Мнозина четат Евангелието, Посланията, но като не разбират вътрешния смисъл на думите, чудят се защо всичко е така писано. Питам: ти защо отиваш сам на бойното поле? Не знаеш ли, че който отива сам на бойното поле, той отстъпва? Ако воюва с много хора, ще отстъпи ли? Следователно ако цялото човечество воюва за една велика идея, ще отстъпи ли? Няма да отстъпи.

Съвременните хора четат Свещената книга, както и ред книги, в които се описва животът и страданията на великите хора, но като дойдат страданията до тях, бягат, не искат да губят разположението и спокойствието си. За колко време човек може да бъде разположен? Срещате един човек: весел, разположен – мисли, че нищо не е в състояние да го смути. Кажете му една обидна дума и вижте какво става с неговото разположение; дайте му няколко грама рициново масло и вижте къде отива неговото спокойствие. Преди да е взел рициновото масло, той не иска да го безпокоят, да развалят спокойствието му: той иска да чете само, да се занимава с научни въпроси. Обаче като изпие рициновото масло и се прочисти, той се усеща облекчен, подмладен, подвижен. Докато рициновото масло действа в стомаха и червата, човек не се чувства добре – в него става голяма реакция. Рициновото масло е подвижна течност, която се бунтува в стомаха на човека, иска да излезе вън. Щом раздвижи известни енергии, които са застояли в стомаха и в червата на човека, рициновото масло излиза навън; излезе ли навън, човек се успокоява и се чувства облекчен и подмладен. Има мисли, попаднали в ума на човека, които действат като рициновото масло: те произвеждат реакция в човешкия ум, защото искат да излязат вън от него. Тази реакция ние наричаме борба. Човек се бори, докато се освободи от тия мисли; освободи ли се от тях, той се облекчава и подмладява. В резултат на тази борба в него се явява някаква светла, възвишена мисъл. Както след рициновото масло апетитът на човека се усилва, така и след всяка отрицателна мисъл се усилва желанието на човека да учи, да придобива нещо ново. Който лекар и да извикате при някакво физическо неразположение, той непременно ще ви препоръча рициново масло.

Като ученици вие трябва да разбирате процесите в Природата правилно, за да се ползвате от тях. Например някой се оплаква, че му казали една лоша дума. Лоша дума е само онази, която не е в хармония с човека, до когото се отнася. В това отношение вие трябва да знаете какви сили крие всяка дума в себе си, за да можете предварително да разбирате ефекта, който тя би произвела; вие трябва да знаете какви сили се крият в мислите и в чувствата, с които си служите, за да разбирате какъв ефект могат да произведат върху човека. Ако поставят някой човек в магнетически сън и чрез внушение му кажат, че на ръката си има рана от изгоряло, като се събуди от този сън, той ще изпитва на ръката си болка от изгоряло. Това показва, че докато човек е ограничен, докато се поддава на влиянието на чужди мисли, той никога няма да бъде свободен. Свободата е процес на съзнанието: свободен човек е онзи, съзнанието на когото действа в рядка, ефирна материя. Потъне ли съзнанието на човека ниско вътре, в гъстата материя, той изгубва свободата си. Гъстата материя представлява сбор от същества, подобни на разбойници, които имат единствена цел – да оберат човека. „Вярно ли е това? Как може да се провери Истината?“ Много просто: всички хора, които говорят Истината, имат приблизително еднакъв строеж на думите. Какви и кои са тия думи, вие не можете да знаете – Истината сама избира думите, с които си служи. Турите ли една от нейните думи, дето не трябва, тя ще предизвика изгаряне в съзнанието. Човек може да бъде изгорен от една дума, от един поглед, от една мисъл или от едно чувство. Всяко изгаряне не е нищо друго освен дисонанс в съзнанието.

И тъй, за да се справи с процесите, които стават в съзнанието, човек трябва да има знания. Някой се страхува от влияния, друг се страхува да не изгуби любовта си, трети се страхува да не го отделят от идеала му. Кога се страхува човек? Когато няма знания. Апостол Павел казва: „Кой ще ме отдели от Любовта Христова?“. Който е възлюбил Бога, той не може да бъде отделен от Него; който не е възлюбил Бога, той сам по себе си е отделен. Каква е разликата между този, който не е отделен от Бога, и онзи, който е отделен? Разликата между двамата е такава, как¬вато между благородния и неблагородния метал – благородният метал не се окислява, а неблагородният се окислява. Каквато е разликата между праведния и грешния, такава е и между онзи, който люби Бога, и този, който не Го люби. Тялото на праведния е устроено по един начин, а на грешния – по друг: това зависи от техните мисли и чувства. Добрите мисли и чувства строят по един начин, а лошите – по друг. Това, което човек гради с помощта на добри мисли и чувства, е устойчиво и никога не се губи; съграденото обаче с лоши мисли и чувства не е устойчиво и лесно се губи.

Казва се, че човек трябва да пази това, което е съградил в себе си. Това се отнася до връзката му с Бога. Следователно човек трябва да пази свещено връзката, създадена между Бога и неговата душа. Никоя външна сила не е в състояние да скъса тази връзка, освен самият човек. Никакви страдания, нещастия, изпитания, мъчнотии не са в състояние да скъсат връзката между човешката душа и Бога. Човешките връзки обаче лесно се късат: достатъчно е да кажете нещо обидно за някой човек, за да го накарате да се отдалечи от вас. Някой върви и се оглежда насам-натам какво ще кажат хората за него. Какво ще кажат хората? Каквото виждат. Ако виждат, че не си облечен, както трябва, ще кажат, че не си облечен; ако намерят, че си прост или учен, непременно ще си кажат мнението. Когато хората дават мнението си, дай и ти своето. Ако намериш, че говорят истината, нищо друго не ти остава, освен да потвърдиш думите им; ако намираш, че не говорят истината, ще се опиташ да ги коригираш. Кажат ли за тебе, че си учен човек, ще им кажеш, че не са прави, защото има много неща, които не знаеш. Пазете се да не скъсате връзката си с Бога; що се отнася до човешките връзки, те лесно се късат, лесно се завързват.

Като ученици вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички мисли и чувства, които като рициновото масло идат да отнемат разположението на духа ви. Какво можете да кажете за човек, който от всичко се плаши? Ако всяка мисъл може да го застави да се откаже от убежденията си, този човек не заслужава да бъде свободен – той е роб на условията, на злото в света. Ще кажете, че Бог е Любов и прощава на всички. Бог е Любов, но за разумните; Бог е Мъдрост за мъдрите, Бог е Истина за истинолюбивите. Какво е Бог за грешните, те сами знаят; ако аз отговоря на този въпрос, ще предизвикам изгаряне в съзнанието ви. Какво е отношението на Бога към грешните, не ме интересува – аз се интересувам само от отношението на Бога към праведните, които вършат Неговата воля. От две хиляди години насам християните се занимават с отношението на Бога към грешните, но светът още не е оправен. Те говорят за страшния съд, за ада, но хората още продължават да грешат. Защо? Защото се занимават с неразрешими въпроси. Не разрешавайте неразрешимите въпроси! Защо хората грешат, защо говорят лошо едни за други – това са въпроси, които днес не могат да се разрешат; оставете тия въпроси настрани, за далечното бъдеще. Какво мислят хората за вас, не е важно – интересувайте се от това, какво Бог мисли за вас, какви са Неговите отношения към вас. „Къде е Бог?“ Той е извън времето и пространството. Като хора, дошли на Земята да се учат, вие живеете в ограничен свят, във време и пространство. Дойдете ли до Вечността, вие трябва да излезете от ограничения свят и да влезете в области извън времето и пространството.

Следователно искате ли да знаете какво представлява Бог във времето и пространството, изучавайте себе си. Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в съзнанието си. Някой се оплаква, че съзнанието му било обхванато от някое чуждо същество, което внасяло в него мрак. Това чуждо същество му нашепвало отрицателни мисли с цел да го отклони от правия път, то му казвало, че е заблуден, че не трябва да се занимава с философски въпроси, че от него нищо няма да излезе и т.н. Изпаднете ли в такова положение, ще знаете, че това е злото в света, което се изразява чрез същества, които имат за цел да спъват хората. Значи човек може съзнателно или несъзнателно да даде ход на тия същества в себе си. Ако това е възможно за злото в света, колко повече човек трябва да даде път на доброто в себе си, колко повече човек трябва да бъде готов да изпълнява Волята Божия!

Като наблюдавам лицата на хората, виждам какви са страданията им. Те се мъчат, страдат, но въпреки това не могат да разрешат задачите на своя живот: те искат да ги разрешат механически. Механическото разрешаване на задачите е намиране на неизвестните X и У – това не е истинско разрешаване на задачите. Да се наяде човек днес, това не е разрешение на въпроса – това е временна помощ само. Докато живее на физическия свят при преходни условия, човек се нуждае от храна, за да извади живота, който е вложен в нея. Днес хората дъвчат храната си; ще дойде ден, когато те ще се хранят по друг начин.

Сега, както изучавате влиянието на различните храни върху организъма си, така трябва да изучавате влиянието на мислите върху ума си и на чувствата върху сърцето си. Да може човек да се справя със своите мисли и чувства, това значи да е постигнал нещо положително. Външно човек може да се показва тих и спокоен, като че нищо не е изгубил, а вътрешно да се усеща отмалял, неразположен. Това е състояние на обиране: този човек е изгубил всичкото си богатство. Силен човек е онзи, който може да запази докрай събраното богатство, което Бог му е дал. Ако Бог е във вас, кой може да вземе богатството ви?!

Като ученици вие трябва да пазите своето вътрешно богатство. Всеки човек е изложен на изпитания, на изкушения, с единствената цел да го оберат. За да запази своето богатство, човек минава през ред вътрешни борби. Всеки чувства, че нещо го дебне. Това дебнене съществува навсякъде в Природата: лисицата дебне кокошката, вълкът – агнето, крадецът – богатия, съдията – престъпника. Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата – той винаги разчита на Божественото в себе си и му дава път да се прояви. Човек трябва да знае как да се справя с мъчнотиите си; не знае ли, той ще бъде победен. Вземете пример от борците: години наред те се упражняват, за да могат да се противопоставят на всеки, който ги напада отвън или отвътре. Българите се нападат едни други с тояга, с кривак. Иска ли някой да си отмъсти, той дига кривака си и не гледа къде удря; англичаните пък се боксират. Обаче злото не се побеждава нито с кривак, нито с юмруци, нито с боксиране. Човек трябва да знае как да постъпва със злото; не знае ли, злото ще го повали на земята. Като се бори дълго време с мъчнотиите си, както и със злото, човек изгубва най-после своя вътрешен мир, вследствие на което животът му се обезсмисля.

Съвременните хора постоянно се оплакват, че са изгубили нещо. Някой се оплаква, че е изгубил мира си, друг – любовта си, трети – някоя светла мисъл или благородно чувство. Ако отидете в някое село, ще чуете, че селянинът плаче за изгубената си кокошка или овца. При това хората губят най-породистите си кокошки и овце, най-красивите си мисли и чувства. Къде отиват те? В някой чужд курник или в някое чуждо стадо, или в устата на някой звяр – вълк, лисица и т.н. Какво трябва да прави човек, за да не губи своите красиви неща? Трябва да се огради със здрав бодлив тел или с будно съзнание. За разумния човек по-добра ограда от силната мисъл няма; за военния по-добра ограда от револвера няма; за овчаря по-добра ограда от бодливия тел няма. Слаб ли е човек, още при първото сражение отстъпва. Той трябва да се кали, да издържа в борбата с тъмните сили. Съществата, които работят с тъмните сили, познават всичкото изкуство на отбрана и нападение, разполагат с всички методи: те убиват, крадат, кощунстват, палят, горят – те са майстори във всички области.

Силата на духовния човек седи в познаването на Истината. Познава ли Истината, той никога няма да бъде излъган. Ако в борбата си с някое тъмно същество не бъдете излъгани, победата е на ваша страна. Победите ли го, всичкото негово богатство е на ваше разположение. Духовният човек пък употребява Любовта като бойна сила при сражението. Мощна сила е Любовта: достатъчно е тя да огради човека, за да го победи. Като се намери в обръча на Любовта, и най-лошият престъпник отстъпва – той предава оръжието си и тръгва след нея. И при това положение обаче човек трябва да бъде буден, да се пази от хитрините на тъмните същества.

И тъй, който попадне в обръча на Любовта, той трябва да знае, че е неин пленник. Докога? Докато дойдат да го откупят. Черното братство плаща скъпо за всеки свой човек, попаднал в плен. Любовта не иска да го задържи завинаги при себе си, но само докато му предаде един урок; след това тя го изпраща доволна, разположена и кани и втори адепт да я посети. Обаче така може да постъпва само адептът – обикновеният човек не може още да воюва със злото. Той не трябва да му се противи, защото като породиста кокошка или овца злото ще го изяде. Един ден, когато се въоръжи с Любовта, той ще воюва със злото и сигурно ще го победи. Днес всеки човек може да стане жертва на злото, но не трябва да се страхува от него. Когато човек изпълнява Волята Божия, Бог воюва заради него. Как? Той го превръща от овца в лъв, от лъв в лъвица. Ако сте овца и вълкът дойде да ви нападне, вие веднага ще се превърнете на лъв: вълкът лъв не напада; ако сте лъв и дойде друг лъв срещу вас, веднага ще се превърнете в лъвица: лъв лъвица никога не напада.

Мнозина се смеят на тия думи, защото не са се спирали да изучават проявите на всички живи същества. Като изучават живота на животните и растенията, хората ще дойдат и до познаване на себе си; и обратно: като познава себе си, човек ще познава и другите. Срещате например някого, който маха с ръка около главата си. Който не разбира състоянието му, ще го нарече смахнат. Не е смахнат човекът – той маха с ръката си, за да се освободи от някоя лоша мисъл, която е налегнала съзнанието му. Иска ли човек да се освободи от някаква тежка, отрицателна мисъл, няма защо да маха с ръка – нека вземе една лъжица рициново масло да се прочисти. В психическия живот влиянието на рициновото масло можем да уподобим на влиянието на добрите мисли.

В прочетената глава от Евангелието се казва, че човек не трябва да къса връзката си с Бога, с Любовта. Запази ли тази връзка, той ще има правилна обхода към хората. Как да се отнася човек към хората, това не може да се учи: правилната обхода произтича от човека. Който има Любов в себе си, той знае как да се отнася с хората, с всички живи същества. Ако три дена е жадувал и намери една чаша вода, той ще бъде готов да раздели водата си с всеки, който би му поискал. Няма ли Любов в себе си, той ще каже: „Аз съм жадувал три дена, следователно първо аз трябва да задоволя жаждата си“. За свое оправдание той ще каже: „Човек не може да обича другиго повече от себе си. Трябва ли да режа от месото си, за да дам на другите да се хранят?“. За човека, който не носи Любовта в сърцето си, е оправдано първо да мисли за себе си, а после за другите; обаче има хора, които са готови да режат месо от себе си, за да дадат на някого, който умира от глад.

Един пример из английския живот илюстрира добре какво се крие в човешкото естество и на какво е способен човек при критични моменти. При една катастрофа по море един английски параход пострадал, само десет души от екипажа могли да се спасят. Те се качили на една лодка и се понесли по бурните вълни на морето. Така прекарали осем дни без троха хляб в устата си. Огладнели, отслабнали, те започнали да се поглеждат какво да направят, за да не умрат от глад; най-после, по силата на атавизма, те единодушно решили да нападнат едного от тях и да го изядат – въпросът се решил с жребий. Като пътували още няколко дни и не могли да стигнат някое пристанище, под напора на глада те били принудени да изядат още един от групата си. В дългото си пътешествие, лишени от хляб, от всякаква храна и от изглед за скоро спасяване, те изяли още шестима от своите другари. В деня, в който стигнали до едно пристанище, в лодката останали само двама души.

Този пример очертава слабостта на човека. Щом се намери в критично положение, той се натъква на известни атавистически състояния. Това е едно разрешаване на въпроса, обаче има и друг начин за разрешаването му. Ако предстои на някого да умре от глад, това ни най-малко не му дава право да изяде друг някой, за да спаси себе си. Това нещо става и в съзнанието на човека и това именно представлява драмата в човешкия живот. Когато се намери в трудно положение като тия англичани, човек сам не забелязва как посяга даже върху някоя своя добра мисъл или върху някое благородно чувство и го изяжда. Това говори за неустойчивост на човешкото естество. Животът подлага човека на ред изпитания, за да познае той себе си и да се кали.

Днес всички хора се намират пред този изпит и трябва правилно да го решат. Ако не може да го реши правилно, човек се чуди какво е станало с него, че е сгрешил. „Трябваше ли да сгреша?“ Това не е важно – важно е като си сгрешил, да изправиш погрешката си. Щом си подписал една полица, нищо друго не ти остава, освен да я платиш. „Ами ако сгреша втори път?“ Пак ще платиш: колкото пъти прегрешиш, толкова пъти ще плащаш – важното е да изправяш погрешките си и да се учиш от тях. Изправяй погрешките си и напред върви! Докато не изправи погрешките си, човек не може да бъде свободен. С други думи казано: докато не стане приятел с доброто, човек не може да се освободи от злото. Щом се сприятели с доброто, човек напуща вече бойното поле. Не е ли свързан с доброто, той непременно ще бъде бит; свърже ли се с доброто, това значи да се яви добре въоръжен срещу злото.

Мнозина казват, че като вярват в Бога и Го обичат, лесно могат да се справят със злото, с мъчнотиите си. Важно е как обичат Бога и каква е вярата им в Него. Един млад момък тръгнал със своята възлюбена на разходка в една гъста красива гора. Той Ă казал: „Цонке, докато си с мен, не се страхувай от нищо, имай пълна вяра в мен! При каквато опасност и да се намерим, аз ще стрелям с револвер...“ „Напълно вярвам в тебе“, отговорила момата. По едно време те чули пред себе си тежки стъпки и някакво шумолене. Момъкът пръв зърнал мечка пред тях и моментално, без да разсъждава, се качил на една дива круша и гледал оттам какво става долу. Момата, останала сама с мечката, започнала да вика и да плаче, обаче мечката спокойно минала и заминала покрай нея, без да я засегне. След това момъкът слязъл от крушата и казал на момата: „Както виждаш, Цонке, мечката се уплаши от моя револвер и нищо не ти направи“. Не, с такива заблуждения не се живее. Аз бих казал на момата: „Цонке, много ще плачеш, докато ходиш по ума на своя възлюбен“.

И тъй, ако човек вярва и уповава на нещо, това е Божественото в него, а не човешкото; докато вярва на човешкото, всякога ще има плач и ридание. За да не плаче, от човека се иска абсолютна вяра в Божественото. Ако е въпрос за вяра, днес всички хора вярват, но не в едно и също нещо. Едни вярват в силата на човека и казват, че човек може да направи всичко – това са тъй наречените светски хора; другите, тъй наречени религиозни, вярват в духовете – те казват, че духовете могат да направят всичко. И едните, и другите се заблуждават – така не се проповядва. Искате ли да проповядвате на хората, говорете им за Любов и за вяра в Бога: ако всички хора дойдат до Любовта към Бога, те ще имат еднакви резултати в работите си, те влизат в областта на вечната хармония. Най-малкият дисонанс в живота на човека показва, че той е влязъл в религиозния материализъм. Нито светският материализъм, нито религиозният материализъм могат да спасят човека; нито човек е всесилен, нито пък духовете и светиите, на които религиозните се кланят. Единственият, Който може всичко да направи, това е Бог – дръжте в ума си тази свещена идея за Него. Не е лошо да изучава човек светския и религиозния материализъм, но той трябва да ги постави на определените за тях места: човека ще постави на неговото място; духовете и светиите – на тяхното; дойдете ли до Бога, и Него ще поставите на мястото Му. Най-хубавото, красиво и чисто място в човешката душа се пада на Бога – Той е слънцето на човешкия живот; Той огрява и най-забутаните ъгли на неговото естество и го прави добър, силен и красив. „Къде е Бог, накъде да Го търсим? На коя страна да се молим?“ Ако обичате Бога, вие ще знаете къде е Той: Любовта открива всички неща.

Дали Бог е на Земята, или на Небето, вие ще Го намерите по пътя на Любовта. Казвам: дето е Бог, там е изток; противоположната страна на изток е запад, т.е. човешкото. Значи Бог е на изток и отпред, а човек – на запад и отзад; злото – отляво, доброто – отдясно. Това са четирите посоки на съзнанието, които определят движението на човека.

 

Размишление

 

33. лекция, 3 април 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube