Промени в света

Размишление върху доброто.

Какво нещо е човекът? Човекът е мислещо същество; значи и детето, и възрастният, и старият мислят. Още със ставането си от сън всички хора на всички възрасти започват да мислят. Разликата седи само в това – кой какво мисли. Детето мисли едно, възрастният – друго, а старият – трето. Всяка мисъл има свое специфично налягане, тежест и напрежение. Според тежестта, налягането и напрежението тя произвежда съответната депресия върху човешкия ум, както различно тежките чували произвеждат различна депресия върху гърба на човека. Иска ли да се освободи от депресията на известна мисъл върху своя ум, човек трябва да потърси някакъв правилен метод за мислене, чрез който да извоюва свободата си. От младини до старини човек работи за своето освобождаване. Докато се безпокои в каквото и да е направление, човек не може да бъде свободен; щом се справи с безпокойството, той се освобождава. Освобождаването на човека показва, че е влязъл в една хармонична среда – тази хармонична среда наричат Вечно начало или Божественото начало в човека.

Съвременните хора се безпокоят от много неща, те се смущават от ред обикновени мисли. Например влизате в един дом и виждате, че синът е смутен: той се възмущава от постъпките на баща си, той не одобрява неговото поведение в известна посока. Обаче постави ли се на мястото на баща си, и той ще постъпи по същия начин – в този случай той не се възмущава, не осъжда поведението си; значи неговото възмущение не е било намясто. Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и също. За какво се възмущава този син? Той се възмущава, че баща му не е турил намясто някакъв глагол, съществително или местоимение: синът изисква от баща си да говори по всички граматически правила. Да се говори точно по граматическите правила, определени от хората, това значи да се спазва известна мода при говоренето. И в модата има нещо съществено, но много неща са несъществени. Разумният човек спазва съществените неща на модата, а несъществените туря настрана.

В цялата Природа има мода: в растенията, в птиците, в животните и в хората – всички живи същества са облечени по някаква мода. Сега вече иде нова мода в света, която ще изненада всички хора. Които са готови, те няма да се изненадат, обаче които не са готови, те ще бъдат изненадани. Изненадата не подразбира смущение: смущенията произтичат от човешките работи, а изненадите – от Божествените. Разумният човек никога не се изненадва – той постепенно се готви за онова, което предстои да дойде; той съпоставя всички свои възгледи според законите на Истината.

Какво представлява Истината? Истината е това, което нито се ограничава, нито се завладява. Това, от което не можете нито да отнемете, нито да придадете нещо, наричаме Истина. Казват за някого, че бил много учен, можел да снема Истината от Небето. Не, никой не може да снеме Истината от Небето: който търси Истината, той трябва да отиде при нея. Истината никога не слиза от своето високо място, за да отиде при човека, тъй щото това, което хората наричат истина, е относителна истина, а не абсолютна. Някой казва, че ви обича, и мисли, че говори Истината. За да познаете доколко този човек ви обича, вие го поставяте на изпит. Най-добрият учител е животът – той изпитва хората. Човек се изпитва за всяка дума, която излиза от устата му. Каже ли някой, че е готов да се жертва за човечеството, веднага го поставят на изпит: още този момент на вратата му похлопва един просяк, иска да му даде нещо. Този човек, който говори за жертва към цялото човечество, в дадения момент отделя само един лев за просяка; за децата си обаче той е готов да даде всичко, каквото има. Значи това, което човек не може да направи за другите, за децата си може да го направи – това показва, че понятията му за човечеството се ограничават само до неговия дом.

Съвременните хора искат да постигнат своите желания по лесен начин. Те мислят, че като се помолят на Бога, веднага ще постигнат желанията си. Те гледат на Бога като на човек, подобен на себе си. Не, Бог не е подобен на човека: Той не е нито млад, нито стар; Той не е нито в религиите, нито в теориите на хората; Той е Бог на живите, а не на мъртвите. Това значи: Бог е Бог на съвършените, на разумните души, които Го познават, които Го разбират и изпълняват Неговата воля. Обикновените хора, които не познават Бога, си създават свои богове, на които приписват качества, подобни на своите. Като изпаднат в някакво затруднение, те казват: „Бог знае всичко – Той ще оправи работите ни“. Да, Бог знае всичко, но вие не знаете всичко; Бог е силен, но вие сте безсилни; Бог е всемъдър, дълготърпелив, но вие не сте придобили още тези качества. Тъй щото не е достатъчно човек само да говори, но той трябва да има ясна представа за себе си; не е достатъчно човек само да желае свобода, но той трябва да знае, че външната свобода се обуславя от вътрешната свобода на неговите чувства, мисли и постъпки. Свободна постъпка е тази, която е минала през съзнанието; не е ли минала през съзнанието, тя не може да има такива резултати, каквито очаквате. Външно тази постъпка може да е права, може да е истинна, но ако не е минала през съзнанието, хората не я приемат.

Защо всички хора не могат да приемат Истината? Защото не разполагат със средства – вътрешни и външни. Истината е скъпоценен камък, който може да се притежава само от богатите или от ония, които силно го желаят. Наистина, ако всички хора могат да си доставят скъпоценни камъни, в скоро време тия камъни щяха да се обезценят. Ако човек би постигнал всичко, каквото пожелае, сами по себе си желанията му биха се обезценили. Има неща, които не могат да се постигнат лесно. Само онзи човек може да си купи скъпоценен камък, който го оценява и който има пари. Като види скъпоценния камък, той е готов да даде за него всичко, каквото има; който има пари, но не ги дава за скъпоценния камък, той не го е оценил, както трябва. В разбиранията си този човек стои по-ниско от бедния, който е готов и живота си да заложи, но да придобие скъпоценния камък. Същото може да се каже и за Истината: само онзи човек може да придобие Истината, който е готов да пожертва всичко за нея. Този човек е богат и външно, и вътрешно – за Истината той не се спира пред нищо. Човекът на Истината се движи свободно всред бурите и вълните на живота, без да потъва. Той има тежест, подобна на тези, които турят в параходите, за да ги държат в равновесие. Изгуби ли тази тежест, параходът започва да се клатушка на една и на друга страна, а може и да потъне. Тежестта на човека представлява устойчивостта на неговите възгледи. Докато е на Земята, човек се нуждае от известна тежест, т.е. от устой на неговите възгледи.

Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Кой човек е готов да възприеме Истината? Който не се влияе от никакви външни форми. Представете си, че срещате млада красива мома, която ви предава Истината. Ако възприемете Истината от младата мома заради красотата Ă, вие не сте готови още за Истината; ако пък не възприемете Истината от някоя грозна мома само заради грозотата Ă – и в този случай вие не сте готови за Истината. За да възприеме човек Истината заради самата Истина, той не трябва да се влияе нито от грозотата, нито от красотата. Истината е неподкупна: никой нищо не може да Ă придаде, нито да Ă отнеме. Истината стои над всички външни форми: грозотата не я опетнява, но и красотата не може да Ă придаде нещо особено. Онзи, който при възприемане на Истината се влияе от външните форми на нещата, той е лишен от онова дълбоко вътрешно разбиране, което му препятства да вижда нещата ясно. Ако вярваш, че богатият може да ти даде голяма сума назаем само защото е богат, ти не си готов още за Истината; и ако не вярваш, че бедният може да ти даде същата сума назаем само защото е беден, и в този случай не си готов за Истината. Истината се изявява еднакво и чрез богатия, и чрез сиромаха. Хората не могат да възприемат Истината благодарение на заблужденията и противоречията, които имат в себе си. За свое оправдание те казват: „Какво да правим, когато животът е такъв?“. Не, животът, през който сегашните хора минават, е относителна действителност. Ако животът на сегашните хора беше идеален, те трябваше да бъдат свободни външно и вътрешно, да се разбират добре, да имат правилни отношения помежду си като между здрави организми.

И тъй, докато между хората не съществуват правилни отношения, те са далече от идеалния живот, те не са още здрави хора. Истински здрав човек е онзи, който от сутрин до вечер е подвижен, лек, готов за работа; истински здрав е онзи, който не знае какво е болест. Той не се оплаква от нищо, не страда физически от никаква болест, той е готов да помага на всички. Има ли най-малка болка в себе си, човек губи своето разположение. „Какво трябва да прави тогава?“ Да работи! Всяка болка, колкото и малка да е, има свои духовни причини – тя показва, че човек е направил някакво отклонение в живота си, макар и микроскопическо, което трябва да изправи. Като намери причината на своята болка, човек трябва да работи върху себе си, за да я отстрани; щом отстрани причината на своята болка, болестта ще изчезне. Като не знаят това, при най-малкото заболяване хората търсят лекари. Ако имат пари, добре е да търсят лекари; какво ще правят обаче, ако нямат пари? Има болести, които с пари не се лекуват, има болести, на които обикновеният лекар не може да помогне. Например как се лекуват обезсърчението, хипохондрията на човека?

Здравият човек се отличава по това, че познава добре проявите на Природата и лесно се справя с тях. Както на физическия свят стават депресии, така и в духовния, т.е. в психическия свят на човека, стават депресии. Който разбира законите на физическия свят, той познава законите и на духовния свят и лесно се справя със своите вът¬решни състояния. Понеже знае, че между явленията на физическия и на духовния свят има известна зависимост, той може да си обяснява причините на всички промени в своя живот. Щом е дошъл на Земята, човек не може да се освободи от влияния: физическият му живот се влияе от духовния, а духовният – от физическия. Колкото да се пази от влияние, човек все ще се поддаде на влиянието на чужди мисли и чувства.

Като знае това, човек се стреми да придобие вътрешна свобода, да не се поддава на чужди влияния. Стремежът на човека към освобождаване показва, че съществува вът¬решна хигиена, която той трябва да придобие. Ще кажете, че за да дойде до вътрешната хигиена в себе си, човек трябва да има прави възгледи. Кои възгледи са прави? Според мене прави възгледи са ония, които не се ръководят от никакви моди. Мисли, чувства и постъпки, които се диктуват от някаква мода, не са прави – те са временни, преходни положения. Неща, които се ръководят от модата, са мъртви, обаче всички неща, които стават по законите на Природата, са живи и постоянни. Ако хвърлите върху човека някаква боя, направена от самия него, тя непременно ще го оцапа; обаче ако Природата хвърли някоя от своите бои, тя няма да го оцапа. Подвижните, живите цветове никога не цапат; подвижните идеи никога не губят своята цена – те имат живот в себе си. Иска ли да придобие вътрешна свобода, човек трябва всеки ден да внася по нещо ново в своите възгледи. Докато не освободи ума, сърцето и волята си от угнетителните условия, при които се намира, човек не може да придобие своята вътрешна свобода. Една от задачите на човека е да извоюва своята свобода: човек сам се е заробил, сам трябва да се освободи. Бог може да даде на човека методи за освобождаването му, но по никой начин Той сам няма да го освободи. Който сам се е заробил, той сам трябва да извоюва свободата си – Бог може да му помогне само тогава, когато види готовността му да пожертва всичко за придобиване на свободата си.

Някои хора казват, че не трябва да правят жертви за една гола Свобода, за една гола Истина. Който мисли, че Свободата и Истината са голи неща, той не разбира нито Свободата, нито Истината: Истината и Свободата никога не могат да бъдат голи. Истината е вечното начало в живота, което не може да се сравнява с нищо. Който не е готов да пожертва всичко за Истината, той не може да познае Бога, не може да види Неговото лице. Като не искат да използват разумно условията на физическия свят, мнозина си въобразяват, че могат да видят Божието лице след смъртта си. Наистина, след смъртта си човек може да види много неща, но всичко, каквото види, няма да го ползва. Докато е на Земята, човек вижда Слънцето, но той не знае нищо за него. Преди всичко Слънцето, което човек вижда, нито е такова, каквото е в действителност, нито е на това място, на което е всъщност. Какво нещо е Слънцето в действителност, къде е неговото място в Природата, това малцина знаят. В пътя на развитието си човек постепенно се домогва до Истината, до онези положителни знания, които представляват стремеж на неговата душа.

Истината ще ви направи свободни. Коя Истина може да направи човека свободен? Само онази, която не се влияе от никакви външни форми и положения. Казват за някой човек, че е честен: той е честен, защото е богат, няма нужда от пари. Казват за друг някой, че не е честен, защото е беден, лишен от хляб – и като се намери пред изкушение, позволява си да бърка в чужди каси. Ако богатият е честен по причина на богатството си, което задоволява всичките му материални нужди, къде е Истината тогава? И ако сиромахът не е честен по причина на сиромашията си, която го заставя да лъже и да краде, къде е Истината? Богатството скрива греха на човека, а сиромашията го разкрива. От гледището на Истината и богатият, и сиромахът са грешни, само че грехът на богатия не е проявен, а на сиромаха е проявен. Като видите, че някой коленичи, вдига ръцете си нагоре и се моли, ще знаете, че той е богат човек – моли се за богатството си. Видите ли, че някой върви недоволен, от нищо не се интересува, ще знаете, че той е крайно беден човек – няма за какво да се моли. И богатият, и бедният са еднакво религиозни: и двамата не признават Бога, всеки мисли само за себе си. По отношение на Бога и двамата се ръководят от правилата на модата: единият се води по правилото, че е модно човек да се моли; другият казва, че не е модно човек да се моли. Първия наричат вярващ човек, набожен, втория наричат безверник. Истинската молитва изисква от човека работа. И богатият, и бедният трябва да работят във всички области: в областта на своите мисли, чувства и постъпки.

Казвате, че трябва да се живее добре. Въз основа на този възглед, като отидете някъде на гости и не ви прие¬мат добре, вие казвате, че тези хора не живеят разумно. Не, това не е истина – Истината изключва личните разположения на човека. Може да чуете много истинни неща от някого, които да не ви харесват, но това не значи, че те не съдържат Истината в себе си. Само онзи може да разбере Истината, който не се спъва от външните, от преходните положения на нещата; спъва ли се от външните неща, човек не се е домогнал още до Истината. Когато по отношение на другите човек постъпва, както към себе си, той е дошъл до правилно разбиране на Истината. Който е придобил Истината и живее в нея, той трябва да бъде образец във всичко. Докато сравнява една религия с друга, едно учение с друго и се произнася за правотата им, човек не е дошъл още до Истината. Иска ли да намери Истината, той трябва да бъде абсолютно чист в мислите, в чувствата и в проявите си. И като намери Истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може да се прибави нещо, нито може да Ă се отнеме.

Мнозина се стремят към Истината, но малцина се интересуват от нея. Които не търсят Истината, казват, че не може да се живее без грехове. Да живее човек в грехове и престъпления, това значи да живее в робство. Дето има робство, там Истината отсъства. Както не може без грехове за някои хора, така може и без грехове за други. Аз говоря за първичния грях, който е начало на всички грехове. Като е дошъл на Земята, човек не може без погрешки, но може без грехове. Който държи тази мисъл в ума си, той е радостен и весел, готов е за всякаква работа; той е доволен от живота, от проявите на всички живи същества, във всичко той вижда Бога. Този човек може да каже за себе си, че молитвата му е чута. Онзи, който е недоволен от живота, който постоянно критикува Бога, че не е създал света, както трябва, той е изложен на ред нещастия и болести: като знае много, като не одобрява това, което Бог е създал, нека сам си помогне. Щом се намери в безизходно положение, той започва да се моли на Бога. Като се моли, или ще получи отговор на молитвата си, или няма да получи. Ако не получи веднага отговор на молитвата си, това не значи, че Бог не иска да му отговори – не е дошло още времето да му се отговори. Рано или късно Бог все ще отговори на човека. Фактът, че при всички трудности, на които се натъква, човек продължава да живее, да се радва и скърби, показва, че молитвите му са приети.

Едно трябва да знае човек: иска ли да уреди работите си, да изправи външния си живот, преди всичко той трябва да изправи отношенията си към Истината. Не изправи ли отношенията си към Истината, човек никога не може да уреди работите си на физическия свят. Колкото и да урежда работите си, без Истината човек нищо не може да уреди. Казват: „Богат е този човек“. Богатството не урежда работите. „Учен е той.“ И учеността не разрешава въпросите на живота. „Силен е.“ И силата не разрешава въпросите. Човек може да е сиромах, неучен, но има ли Истината в себе си, той правилно разрешава всички житейски въпроси. Истината прави човека богат, силен, учен и красив.

Едно дете среща една мома, която носи на рамото си кошница, пълна с червени зрели череши. Детето поглежда към черешите, после – към момата, и казва: „Како, много си красива“. Момата поглежда към детето и се усмихва – тя знае защо е красива. Това, което носи на рамото си, я прави по-красива, отколкото е в действителност: без кошницата на рамо детето не би спряло вниманието си върху момата. Кошницата с череши може да се уподоби на Истината в човека, която го прави силен, красив, учен, добър.

И тъй, когато човек дойде до Бога, в Който е Абсолютната истина, той казва, че Бог е всеблаг, всемъдър, всесилен, дълготърпелив и т.н. Наистина, такъв е Бог, но хората виждат това само когато Го срещнат с кошница, пълна с череши. Понякога материалните блага отварят очите на хората, но понякога ги затварят. Истината не се влияе от материалните блага: тя раздава от себе си, но никога не взема. Истината е богата, от нищо не се нуждае – тя носи на рамото си пълна кошница с блага. Среща я един и казва: „Много си красива“. Тя бърка в кошницата и дава. „Много си добра.“ Пак бърка в кошницата и дава. „Много си учена.“ Пак дава нещо от кошницата си. Вечерта, като се върне у дома си с празна кошница, Истината отново я напълва, без да каже дума за това, което е направила.

Днес всички хора се стремят към нещо: момата иска да се влюби, затова търси момък; момъкът също иска да се влюби; старата баба и старият дядо искат да имат внуци, да им услужват. Любещият трябва да помага, да служи, а онзи, когото обичат, трябва да дава нещо от себе си за услугите, които му правят. Каквито и стремежи да има човек, те водят към придобиване на Истината. За да реализират желанията си, младите се нуждаят от подкрепата на възрастните; и възрастните се нуждаят от помощта на младите. Едни други като се подкрепят, те вървят към постигане на Истината. Когато говоря за Любовта, аз я вземам в нейната първична проява, присъща на душата. Когато мъжът и жената искат да имат дете, това подразбира стремежа им към придобиване на Истината. Детето в дома е Истината – тази е причината, поради която всички членове в дома се грижат и радват на детето. Животът има смисъл, докато Истината е в човека. Когато Истината живее в човека, той има дом, той е безсмъртен; щом Истината го напусне, и родът се прекратява; при това положение човек става смъртен. Следователно домът се крепи върху Истината.

Истината ще ви направи свободни. Ако махнете веригите от ръцете и краката на затворника, това не значи още, че той е свободен – той е още в затвора. Излезе ли от затвора, той е съвършено свободен. Да излезе човек от затвора, това значи да се освободи от ограничителните условия на живота. Човек сам е създал ограничителните условия на своя живот, следователно той трябва сам да се освободи от тях. За да се освободи от болестта, болният трябва да отвори прозорците на стаята си, да влиза през тях чист въздух. Скъперникът трябва да отвори кесията си, да се храни с чиста, здрава храна. Щом се отнася за здравето, човек трябва да бъде щедър – чиста, здрава храна е нужна на човека.

Истината ще ви направи свободни. Като намери Истината, богатият се освобождава от товара си, както параходът стоваря стоката си от едно пристанище на друго и се облекчава. Като се освободи от мъчнотиите на живота, човек придобива крила и като ангел започва да обикаля световете. Като се движи в тия възвишени светове, той придобива такава светлина, с която влиза в Божествения свят. Като минава от физическия в духовния и в Божествения свят, човек трябва непрестанно да се чисти – чистенето е непреривен процес. Както домакинята всеки ден чисти къщата си, така и човек трябва постоянно да чисти своя ум и своето сърце. Като живее, човек трябва да знае, че има неща, които той сам трябва да свърши, но има неща, които другите хора трябва да направят. Не спазвате ли тия правила, нищо не можете да постигнете; спазвате ли ги, вие ще бъдете свободни.

Следователно, докато сте здрави, разчитайте на себе си; изгубите ли здравето си, без да искате, ще очаквате помощта на другите хора. Как може да ви утеши един човек, дошъл отвън? Вие най-добре познавате състоянието си, вследствие на което сами можете да си помогнете. Когато човек е недоволен, трябва да се запита коя е причината за недоволството му. Щом има здрави очи, уши, език, ръце и крака, човек трябва да е доволен. Ако изгуби едно от тия блага, той има право да бъде недоволен и да роптае. Някой става сутрин, но е недоволен – сънувал е някакъв сън, който е внесъл лошо предчувствие в сърцето му. Като се страхува от това предчувствие, той започва да плаче. Плачът е зов на човека към Природата. Каквото е отношението на детето към майката, такова е отношението на всеки човек към Природата. Човек плаче, защото иска нещо от Природата: детето плаче, когато е гладно и когато е нечисто; и възрастният плаче по същите причини. Затова, когато е гладен, трябва да го нахранят; когато е нечист, ще го окъпят и ще го облекат с нови чисти дрехи.

Ето защо, иска ли да бъде свободен, човек трябва да се чисти и да се къпе, да поддържа чистотата на своя ум и на своето сърце. Всеки ден човек трябва да храни душата си с чиста, възвишена храна, както майката редовно храни своето дете с чиста, здравословна храна.

Желая на всички да възприемате Истината и от грозната, и от красивата мома, и след това да изработите свое разбиране. Този е пътят за постигане на Истината.

Само Истината носи свобода за човешката душа.

 

50. лекция, 7 август 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube