Планински върхове

Размишление

Сега начертайте два триъгълника, които представляват два планински върха, покрити със сняг и лед. Между тях се образува една долина. Снегът, който се е натрупал по върховете, показва, че температурата там е ниска. Ако беше топло, снегът щеше да се стопи и като вода щеше да потече надолу. Според съвременната наука всички тела, колкото и да са студени, съдържат в себе си известно количество скрита, вътрешна топлина. Ако вътрешната топлина се изяви навън, телата започват да се разширяват.

Какво нещо е разширяването? Проява на топлина. Следователно, когато някой каже, че се е разширил, това подразбира, че се е стопил. Обаче разширяването се подчинява на известни закони, то не може да бъде неограничено. Лете, когато Слънцето грее силно, телата постепенно се топят, дебели пластове лед и сняг се топят от силните слънчеви лъчи. Ако тези ледове и снегове покриват планински върхове, от тях започват да се спускат малки и по-големи вадички, които напояват долините. Колкото по-силно грее Слънцето, толкова по-широки стават вадичките, докато се слеят в една широка, обилна река. Когато децата наблюдават разширяването на реката, те питат учителя си за причината на това разширяване. Учителят им дава обяснения: той казва, че причината за разширяване на реките лятно време, особено напролет, се дължи на Слънцето, което започва силно да грее. Колкото повече се разширява реката, толкова повече снегове се топят. Към края на лятото, в големите горещини, реката започва да намалява вследствие намаляването на снеговете и силното изпаряване на водите.

Каквито явления стават в Природата, такива се извършват и в човешкия организъм. В човешкия мозък също така има високи планински върхове, покрити със сняг и лед; там има долини, обработени и необработени, полета и т.н. Когато се гневи, човек се сгорещява. В този смисъл гневът не е нищо друго освен топлина, която стопява ледовете и снеговете в човешкия мозък, вследствие на което водите, т.е. енергиите на мозъка, потичат надолу. Където мине, тази енергия руши, събаря, влачи камъни. Като видите такъв човек, казвате, че се е разгневил. Не, снеговете на неговите планини са се стопили, вследствие на което образуваната вода буйно слиза надолу и влече със себе си всичко, което среща на пътя си. Значи колкото е по-голям гневът на човека, толкова по-голяма енергия развива той. Докога ще се развива тази енергия? Докато се стопят всички снегове и ледове по върховете на планините. Това е просто, но научно обяснение на гнева. Колкото повече гневът в човека се намалява, толкова повече и енергията, която той предизвиква, се намалява: водите се събират в коритата си, започват да текат тихо и спокойно, без шум, без разширявания, без търкаляне на камъни – навсякъде настава мир и съгласие.

Проявата на енергиите, на силите в Природата се отличава по това, че докато едни от тях рушат и събарят, други градят, живот носят навсякъде. Например докато буйната вода от една страна руши и събаря, от друга тя напоява, освежава растителността, в резултат на което се явяват зрели, вкусни плодове. Значи от гневната вода, която руши и събаря, каквото срещне на пътя си, се напояват долини и поляни, растителност и плодни дървета. „Може ли водата да бъде гневна?“ Не, водата, която слиза от планините, е буйна. Когато снегът се топи, превръща се във вода, която има стремеж да слиза в долините, да пои дървета и цветя. Запитвате се: „Каква е целта на моето слизане на Земята?“. Целта на слизането ти на Земята е такава, каквато е целта на водата, получена при разтопяването на снега. Целта на тази вода е да слиза надолу, да пои растителността: следователно и твоята цел е да слезеш от някой висок връх и да изучаваш живота.

„Какво представлява животът?“ За да разберете живота в неговата целокупност, първо трябва да разберете вашия живот. Това значи да разберете онова, което досега е станало, и това, което в дадения момент става. Например как ще си обясните глада? Или как ще си обясните нуждата от ядене? Ставате сутрин и започвате да мислите за ядене, казвате, че сте гладни. Задавали ли сте си въпроса кога и как е произлязъл гладът? Гладът е първичен процес, който съществува в Природата; стопяването на снега, на леда и превръщането им във вода е също така първичен процес. Обаче разумните същества вземат участие в този процес и продължават по-нататък: те прокопават канали, през които прекарват водата; по този начин те я впрягат на работа според нуждите на времето и на местните условия. От буйната вода могат да се образуват няколко реки, които да текат в противоположни направления – така става втичане и изтичане на водата. Учените хора се интересуват от природните явления, за причините на които често съдят от самите явления: те ги изучават, наблюдават ги и вадят верни заключения. За да дойдат до прави заключения, учените си служат с ред уреди и инструменти: например със спектроскопа те определят какви елементи има в Слънцето. Всеки елемент дава специална цветна линия на тъмното поле на спектроскопа. Също така и различните звезди имат свой собствен спектър. Спектрите на различните звезди се различават едни от други по цвета, по широчината си. Ако един и същ спектър ту се разширява, ту се смалява, това показва, че дадена звезда се приближава или отдалечава от Земята; колкото по-широк става спектърът, толкова по-близо идва звездата до Земята. Такива заключения учените вадят и за реките: щом водата на някоя река се увеличава, това показва, че снеговете се топят; намалява ли се водата, и топенето на снеговете се намалява. Стопи ли се окончателно снегът, реката може съвършено да пресъхне. При това положение учените няма какво повече да разсъждават: те не могат вече да вадят никакви заключения.

Сега, като дойдем до науката, ние лесно си обясняваме нещата. Виждаме, че воденици работят, градини се напояват, мотори се движат и т.н. – всичко това е ясно на учения, той знае откъде идва тази вода, как е впрегната на работа. Обаче простият воденичар, който не знае тия неща, един ден забелязва, че водата намалява и воденицата му спира. Той казва: „Навярно водата е отбита“. Това не е знание: той трябва положително да знае къде е отишла водата. Ето защо, колкото по-мъчно човек си изяснява известен процес, толкова по-сложен е този процес. Първичните процеси са по-достъпни за човека. Щом процесът е сложен, това показва, че по-голям брой разумни същества са взели участие в него. За да се домогне до сложните процеси в Природата, човек трябва да влезе във връзка с разумните същества, които са работили в тях. Много има човек да учи, за да разбере смисъла на живота, да разбере защо е слязъл на Земята.

Съвременните хора се оплакват от различни заболявания, от неразположения на духа и т.н. Те могат лесно да си помогнат. Аз ви дадох един метод срещу болезнените ви състояния и неразположения: казах ви, че трябва да се изпотявате, да се подложите на щателно пречистване. Теренът, почвата, т.е. вашите земни пластове, са претърпели големи сътресения, вследствие на което тръбите на канализицията ви са огънати, пречупени и не могат да пропускат водата през тях – те са запушени с пясък. Изпотяването ще предизвика голям напор, ще изтласка пясъка навън и ще даде възможност на водата да тече през тръбите. Не е достатъчно само да констатирате, че воденицата ви е спряла по нямане на вода или че градината и зеленчуците в нея са изсъхнали. Човек трябва да знае причината на тия явления и да потърси начин да я премахне. Каква полза, ако човек философства върху въпроса защо се е развалила канализацията, а не се заеме да я поправи?

Някои учени философстват върху въпроса защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него. Тези философи приличат на овчарите, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос; ако вълкът живееше някъде в горите, без да напада стадата им, те никога нямаше да се интересуват от него. Нападне ли обаче стадото и вземе ли най-тлъстата им овца, те веднага започват да разискват върху въпроса защо е създаден вълкът. Много просто – вълкът е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално. Щом пострада веднъж, овчарят започва да се моли. На другата вечер вълкът задига още една овца. „Защо, нали се е молил?“ Втората овца му я задигат, за да го научат да се моли усърдно. Въпреки това всяка вечер му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата. Ето защо, като разисквате върху въпроса защо Господ е създал вълка, ще знаете, че той е създаден, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голямо внимание и будност на съзнанието. Като види, че една от овцете му липсва, нека той проследи откъде е влязъл вълкът; като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага да я запуши, за да не идва вълкът и втори, и трети път. Ако се окаже, че няма никаква дупка в кошарата, тогава овчарят трябва да провери да не би вълкът да е прескочил през оградата; като се увери в това, нека направи по-висока ограда, за да не може вълкът да я прескача. Овчарят трябва да вземе всички мерки: да запуши дупките в кошарата, да направи висока ограда, да запази стадото си от нападения на вълци.

И тъй, каквото и да се случва в живота на човека, Природата има предвид неговото възпитание. Да се възпитава или да се самовъзпитава човек, това значи да запуши добре дупките на своята кошара, за да не се промъква вълкът през тях; или да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкът да я прескача. Когато ученият човек мине покрай такава ограда, той разбира, че в тази околност има вълци. Същевременно той разбира, че овчарят, който е оградил добре кошарата си, е патил от вълци – опитността му го е направила внимателен и предвидлив: като види висока ограда, вълкът не може да прескача. Не само вълкът, но и човекът може да прескача оградите на хората – той е научил това изкуство от вълка. Понеже в градовете и селата няма вълци, хората прилагат тяхното изкуство – те са създали хорото. Следователно хорото не е нищо друго, освен прескачане през оградата на хората и влизане в кошарата им да грабят овце. Щом грабне една овца, човек прескача оградата и с нея заедно излиза навън. Значи ако нямаше вълци в света, и хората нямаше да знаят изкуството да скачат и прескачат.

Казвате: „Вярно ли е това заключение?“. То е толкова вярно, колкото е вярно заключението на детето, че реката се е разширила. Вярно е, че реката се е разширила, но защо е станало това, детето не знае: то вижда последствията на нещата, но причините на явленията не знае. Ученият обаче всякога казва: „Реката се е разширила, защото снегът на планината се е стопил“. Ако кажете това нещо на детето, то ще пита: „Защо се топи снегът?“. Каквото обяснение и да се даде на нещата, детето винаги ще задава въпроса защо. Ето защо дали нещата са верни, или не, това зависи от разбиранията на човека. Ако дадете известно обяснение на възрастния, той веднага разбира и нищо по-нататък не пита; детето обаче всякога пита. „Защо пита?“ Много неща не са му ясни. Възрастният знае, че когато реката се разширява повече, отколкото коритото Ă събира, може да стане наводнение. Стане ли наводнение, много къщи ще пострадат. „Какво трябва да се прави тогава?“ Вие трябва да изнесете дрехите си навън и да напуснете къщата си временно, докато водата се оттегли. Щом водата се прибере в коритото си, и вие можете да се приберете в къщата си. След всичко това ще дойде някой да пита защо трябва да излезе от къщата си. Много просто: ти непременно трябва да бягаш далече от къщата си, защото си я поставил близо до реката. Когато си я строил, тогава още трябваше да мислиш къде и как да я построиш; сега не остава нищо друго, освен да носиш последствията на своето невежество. Щом реката се подчинява на известни закони, и човек трябва да спазва същите закони. Реката казва: „Водата, която е в мене, има свойство да се разширява и стеснява. Когато иде в голямо количество и със сила, тя завлича всичко, каквото срещне на пътя си.“

Тъй щото който иска да живее приятелски с реката, той трябва да съгради къщата си на такова разстояние от нея, че и като се разширява, и като се смалява, тя винаги да запазва еднакви отношения. Не вземе ли човек това нещо предвид, приятелските отношения помежду им лесно могат да се развалят: при пръв случай на разширяване ще стане нужда да бягате от къщата си. Реката не може да измени на естеството си, а ти като разумен човек можеш да предвидиш всичко.

Този закон съществува и в отношенията на хората. Когато двама души не живеят добре помежду си, това показва, че те са построили къщите си близо една до друга. „Какво трябва да направят, за да живеят добре?“ Те трябва да раздалечат къщите си. Ако единият построи къщата си на един връх, другият трябва да я построи на друг връх: къщите им трябва да бъдат разделени една от друга посредством долина. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в отношенията си не само към външния свят, но и към всичко онова, което става в ума, в сърцето и във волята му. Ако две мисли, две чувства и две постъпки в човека се сблъскат поради близкото разстояние, на което се намират, той трябва да вземе мерки да ги отдалечи. Всяка мисъл, всяко чувство и желание в човека се нуждаят от простор, за да могат свободно да растат и да се развиват. Голямата близост между тях може да предизвика силно течение, порой, който да завлече всичко, каквото срещне на пътя си. Като се намери пред такава опасност, човек започва да бяга. Защо? Защото не може да разсъждава – единственото му спасение е в бягането. Мине ли опасността, той започва да мисли вече и не бяга. Следователно видите ли, че някой бяга, ще знаете, че той се намира пред някаква опасност и се страхува да не пострада. Значи бягането е в зависимост от страха: колкото е по-голям страхът, толкова и бягането е по-силно. Учените казват, че някога движението на Земята е било по-голямо от сегашното. Оттук може да се извади заключение, че някога, в далечното минало, Земята е преживяла голям страх, от който днес се е освободила. Колкото по-голям е страхът на някое тяло, толкова по-голямо е неговото движение. Обаче движението на това тяло не може да бъде безпределно: ще дойде момент, когато силата, енергията, която кара тялото да се движи, ще се преустанови и то ще спре. Колкото е по-голям страхът, толкова по-малко работи разсъдъкът в човека; щом разсъдъкът се увеличава, страхът се намалява.

И тъй, нещастията, катастрофите в живота на хората се дължат на обстоятелството, че те са построили къщите си близо до реката: едни са по-близо, други – по-далече. В случай на наводнение първите ще пострадат повече, а вторите – по-малко. Щом се стопят снеговете, и наводнението престава, но разрушенията не могат веднага да се поправят. Едва се поправят разрушенията, следващата година иде ново наводнение. „Какво трябва да се направи, за да се избегнат тия нещастия?“ Много просто: или трябва да строите къщите си далече от реката, или да съборите върховете, от които се стичат водите. Има и трета възможност да се избегнат нещастията в живота на хората, но тя е мъчно приложима. Първата и най-лесно приложима възможност е да построи човек къщата си далече от реката; втората възможност е да срине върховете, от които водите се стичат; третата и най-мъчно приложима възможност е човек да спре действието на топлината. От трите възможности човек може да се ползва от първата: да построи къщата си на солидна, здрава основа и далече от реката. За да постъпи по този начин, той трябва да бъде умен, да разсъждава.

Като не разсъждават много, съвременните хора търсят причината за своите нещастия в произхода си, в това, което са наследили от деди и прадеди, от майка си и от баща си. Отчасти това е вярно, но не е абсолютно вярно. Някой се гневи много, без да е наследил тази черта от родителите си. Гневът се дължи на това, че той има високи върхове в себе си, по които се натрупват много снегове. Щом снеговете започнат да се топят, гневът се проявява: при това колкото по-високи и по-големи са тия върхове, и гневът е по-голям; колкото по-малки са върховете, и гневът е по-малък. Един ден, когато тия върхове се сринат, и гневът ще изчезне. „Възможно ли е свят без върхове?“ Възможно е, но при други условия на живота. Докато дойде този ден, човек трябва разумно да използва енергията на гнева. Който може разумно да използва тази енергия, той ще се благослови; който не може разумно да я използва, той ще носи последствията и ще търпи ред пакости и нещастия от нея.

Като ученици вие трябва да изучавате всички енергии в себе си: като движения, които имат определена сила и посока. Докато гледате на гнева като на сила, която гради, той не е опасен; не можете ли да го впрегнете на работа, не можете ли да го канализирате, той е опасен. Колкото повече се гневи човек, толкова по-голямо е движението в него. Разумните, възвишените същества използват гнева на хората на място: когато им трябва тази енергия, те слизат на Земята със своите мехове и започват да духат тук-там между хората, за да ги разгневяват. Гневът произвежда топлина, която започва да топи снега по върховете. Щом водата започне да се стича по върховете, хората се залавят усилено на работа: воденичарите мелят брашно, градинарите поливат градините и бостаните си и т.н. Като приемат нужното количество енергия, възвишените същества затварят меховете си и топенето на снега спира. Значи възвишените същества се ползват от енергията на по-нискостоящите от тях същества.

По същия начин и хората могат да използват енергията на по-нискостоящите от тях същества, без да питат защо светът е създаден по този, а не по-друг начин. Вие трябва да приемете, че така, както светът е създаден, е най-правилният начин на създаване. Приемете това като аксиома. Ето защо, дойдете ли до въпроса що е светът, що е животът, ще знаете, че това са аксиоми, които не се доказват. Че живее човек, това е аксиома. „Кой може да докаже, че човек живее?“ Никой друг освен самият човек. Някой учен доказва, че човек живее, друг учен доказва, че човек умира. Първият учен, който доказва, че човек живее, е опитал нещата: той знае, че човек живее и на този, и на онзи свят. Вторият учен, който доказва, че човек умира, няма опитност, не разбира живота в неговата целокупност: от това, че умрелият не се движи, не говори, той съди, че е умрял. Всъщност това, което умира, не е истинският човек – това е временното, преходното в човека – неговата дреха, която може да се облича и съблича. В доказателствата си тия двама учени приличат на хора, които спорят дали дадена круша е сладка, или не. Първият е вкусил крушата и доказва, че тя е сладка и породиста; вторият не е вкусил крушата и не вярва на първия, той казва: „Виждам формата, големината, цвета на крушата, но не мога да кажа, че е сладка“.

„Как могат да се разрешават спорните въпроси в живота?“ Много лесно. Щом става спор за крушата, дали е сладка, или не, тя трябва да се раздели на две половини: първият ще опита едната половина, вторият ще опита втората половина. След това и двамата ще доказват едно и също нещо, а именно, че крушата е сладка и доброкачествена. Следователно не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че човек умира, но запитайте се що е смъртта. И по аналогия на посаденото житно зърно ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на човека в земята: да покълне, да възрасте и отново да възкръсне. Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка, човек или някое животно могат да го изядат. Заровите ли го в земята, след време то възкръсва, започва нов живот. И човека го заравят в земята, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне. Жената пита: „Къде е мъжът ми?“ „Израснал е, подал е главата си над гроба, който е добре обрасъл наоколо с трева.“ „Защо не говори тогава?“ „Защото се смущава...“ „Ще проговори ли някога?“ „Да, в скоро време ще проговори“. Някои учени казват, че като умре, човек отива при Бога, при ангелите. Възможно е, но аз го виждам в тревата: седи спокойно и чака. Като казват, че той е между ангелите, те имат предвид цветята и тревата като деца на ангелите: мъртвите се занимават с тях и ги изучават. Ето защо, който иска да влезе в ангелския свят, той трябва да мине по пътя на тревата, на цветята и на дърветата: той няма да стане като тях, но ще мине през техния път. И водата не става тръба, но минава през тръби. Това са ред разсъждения, които водят човека до правата мисъл. Има ли права мисъл, човек е спокоен и добре разположен; изгуби ли правата мисъл, с нея заедно той губи своя мир и разположение.

Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва, малко земя: при тези условия желанията им не могат да растат, нито да се реализират. За да израсте, да даде плод, растението се нуждае от земя. Посадите ли много цветя на малко земя, ако по някакъв начин израстат, те няма да дадат плод. Следователно искате ли желанията ви да се реализират, посаждайте ги на големи пространства, далече едно от друго, за да могат да растат и добре да се развиват. Нямате ли много земя, не хранете много желания. Човек трябва да има малко желания, но силни, добре отгледани. Щом желанията на човека са силни и добре отхранени, и мислите му ще се развиват добре. Зад всяка силна мисъл живее едно силно желание; и обратно: силното желание изразява силна мисъл. Прекъснете ли мисълта в човека, желанията му не могат правилно да се подхранват. Човек със силни желания, но без мисъл, става разсеян: и да мисли нещо, мисълта на разсеяния е без връзка, разхвърляна, неопределена. Когато желанията на човека се развиват естествено, мислите в него текат правилно. Силните, но естествени желания развиват ума, те внасят разширяване, движение в човека. Силните желания внасят разширяване в човека, а силните страсти – движение, интензивност. Значи всяка мисъл има за основа желание и страст: желанието внася разширяване на мисълта, а страстта – сила, движение. За да се реализира една мисъл, тя трябва да има широчина, сила и движение. Възвишените чувства пък придават на мисълта дълбочина. Обаче желанията, чувствата и страстите на човека трябва да бъдат канализирани: канализират ли се те, мисълта на човека се изправя. Само правата мисъл е в състояние да изправи света – правата мисъл е Божествена. Когато всички енергии в човека се канализират правилно, той се радва на един уреден свят в себе си.

Съвременните хора се стремят, от една страна, към самовъзпитание, а от друга – към възпитание на обществото. Това може да се постигне само тогава, когато хората разполагат с положителна философия за живота, когато имат една свещена идея в себе си. Каква е идеята на съвременните хора, когато те всеки момент се колебаят има ли Господ, или няма? Един ден вярват в Бога, а друг ден не вярват; един ден одобряват живота, а друг ден не го одобряват. Това не е никаква философия: какво убеждение е това, всеки ден да доказвате на човека съществуването на Бога? Бог е величина, за която нищо не може да се говори, нито може да се доказва. И за живота нищо не може да се говори. Единственото доказателство за живота е това, че човек живее: щом живее, щом съществува, няма какво повече да му се говори. Когато животът на човека е приятен, това показва, че той е умен; щом животът му не е приятен, той не е умен. Човек се намира в различни положения в живота, вследствие на което се раждат различни възгледи за нещата. Например той може да прекара с години в хамбара, а може и да бъде посаден в почвата. Тия две положения създават различните гледища за човека: в хамбара няма страдания, няма противоречия, но и растене няма; в почвата има страдания, има противоречия, но същевременно има богати условия за растене.

Какво представляват противоречията? Противоречията са нещо фиктивно, недействително, те не представляват никаква реалност. Причината за противоречията в живота се крие в самия човек. Някой носи тежка раница на гърба си и пъшка под тежестта Ă, настига го друг един добър, услужлив човек и му предлага да носи известно време раницата му, докато си почине. Умореният пътник дава раницата си и се чувства доволен, че може да си почине, обаче скоро след това той започва да се съмнява в добрия човек, да го подозира да не би да задигне раницата му. Подозрението му става причина за явяване на известни противоречия. Ако е искрен, той ще каже на добрия човек, че се е усъмнил, и ще го помоли да върви близо до него, да не се отдалечава от пътя си. Ако не е искрен, нищо няма да му каже, но ще се смущава и безпокои, докато най-после поиска раницата си назад. След всичко това казват, че съвременната култура е много напреднала, че хората са прогресирали в развитието си и т.н. Какъв прогрес е този, когато ще дадеш няколко хиляди лева назаем на човека, а същевременно ще му представиш ред условия: гаранция, полица, падеж на полицата и т.н.? И този човек мисли, че като вземе парите, ще спечели нещо. С тези пари той ще намери нещастието си – парите не носят щастие.

Който мисли, че с пари, с богатство може да влезе в духовния път, той не е разбрал Истината. За да влезе в духовния свят, в Царството Божие, човек се нуждае от добродетели, а не от пари. При това там се изискват такива добродетели, които да отговарят на милиарди златни лева. Добродетелният човек може само да надзърне през вратата на Царството Божие, да види какво има там, и пак да слезе на Земята да работи. Следователно човек е дошъл и дохожда на Земята да работи, да придобива богатство, изразено в добродетели, за да може някога да влезе в Царството Божие. С други думи казано: никой не може да влезе в Царството Божие, докато Бог не го обича. Бог обича само ценните неща: значи за да бъде обичан от Бога, човек трябва да бъде ценен.

И тъй, когато Бог се проявява между две души, това показва, че те са ценни, т.е. отношенията между тях са правилни. Човек трябва да се научи правилно да разсъждава. Когато погледне към изгряващото Слънце, човек не трябва да пита защо Господ създаде Слънцето, но да се замисли как да използва неговата енергия. Като отиде при някоя река, той трябва да се запита откъде извира тази река, а не защо е създадена. Така именно той може да се добере до великата Истина на живота, до Онзи, Който е създал нещата. Като мисли правилно, човек може да използва своята висша енергия, своите морални чувства за преработване на низшите енергии и чувства в себе си: така той ще се справи със своя гняв, със своите неразположения и мрачни състояния. Като се натъкнете на известни противоречия в себе си, които не можете да разрешите правилно, не питайте защо ви са дадени умът и сърцето, но старайте се да възстановите правилни отношения между ума и сърцето си, т.е. между мислите и чувствата си. Щом постигнете това, вие имате възможност вече да изучавате звездите, небето, природните сили и да се ползвате от тях.

Като ученици вие трябва да изучавате планетите, както и тяхното влияние върху човека. За тази цел човек може сам да си направи хороскоп, да предвиди всичко, което предстои да му се случи. По този начин той ще знае каква работа да предприеме и с какво да се занимава. Ако човек не попадне на работа, която му отговаря, той ще си създаде ред нещастия и неприятности. От астрологическо гледище на човека се препоръчва да започне първо с най-силната си способност или добродетел, за да предизвика движение в себе си. Ако в някой човек вярата е най-силна, той трябва да започне с нея; ако в друг някой надеждата или любовта е най-силна, той трябва да започне с тях – с надеждата или с любовта в себе си.

Едно трябва да знаете: като сте дошли на Земята, вие можете всичко да постигнете, но за това се изискват работа и условия. Щом е така, вие можете да постигнете онова, което при дадени условия е възможно. Например човек може и трябва да приложи своя ум в живота си, да съобрази къде да постави къщата си – далече или близо до реката, далече или близо до планината. Обаче по никой начин той не може да намали или увеличи топлината на Слънцето, за да се топят или да не се топят снеговете. Като ученици вие трябва да се отличавате със своята разумност, със своя живот. Вие не сте дошли още до границата на Божествения живот, по което именно ученикът се отличава. За ученика Божественият живот е камертон, по който той се нагласява. Този живот тече и прониква в неговия ум и в неговото сърце. По този камертон именно и вие ще нагласявате живота си. Като ставате сутрин, първата ви работа е да се нагласите според този камертон и ако сте сам, ще изпълните едно соло; ако сте двама в дома си: мъж и жена – ще изпълните един дует; ако сте трима, ще изпълните едно трио; ако сте четирима: мъж, жена, дъщеря и син – ще изпълните един квартет; ако сте повече от петима и шестима, ще образувате оркестър. Всеки трябва да свири, да владее своя инструмент и добре да изнася своята част. Щом му се представи случай да свири, той трябва да бъде готов да изпълни своя номер; никога обаче той не трябва да се извинява, че не му се свири – хората плащат и искат да слушат музика. Който не свири, той нищо няма да получи. Всяка разумна работа се възнаграждава. Какво ще бъде възнаграждението, това зависи от хората, които ще оценяват работата. Вие трябва да знаете, че живеете между разумни, между добродетелни същества.

„Как се придобиват добродетели?“ За да придобие някаква добродетел, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това подразбира човек да върви по пътищата, които Бог е начертал. Който се отрече от тези пътища, той създава злото в себе си. Злото не е нищо друго освен отклоняване на човека от първичния план на живота. Доброто и злото всякога са в стълкновение помежду си. Като резултат на това стълкновение всякога може да стане следното: или маслото да се отдели от млякото, т.е. доброто да възтържествува, или съдът да се счупи – злото да вземе връх над доброто. Казват за някой човек, че се блъска много в себе си. Какво ще стане с него? Едно от двете: или съдът му ще се счупи и той ще умре, или маслото му ще се избие. Цената и смисълът на живота се заключава в Доброто, което показва правия път на човека; Доброто създава истинската култура на живота. Обаче ако Доброто не се приложи в живота, новата култура няма да дойде. За да дойде тази култура на Земята, мъже и жени, всички трябва да мислят, да чувстват и да постъпват по новия начин. Мъжът – това е умът в човека; жената – това е неговото сърце. Умът не може без сърце, но и сърцето не може без ум: ако сърцето спре да работи, и мозъкът спира своята деятелност; ако мозъкът спре да работи, и сърцето спира. И обратното е вярно: ако мозъкът работи добре, и сърцето няма да престане. Между мозъка и сърцето на човека трябва да съществува правилно отношение.

Казано е в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие“. Мнозина са говорили върху този стих, но не са го изяснили правилно. При сегашните условия на живота плътта е необходима на човека: без плът на Земята той не може да расте, не може да се развива. Плътта и духът в човека са в постоянна борба: докато тази борба съществува, човек има условия за развиване. Духът е разумното начало в човека: като се бори с плътта, духът докарва енергията Ă в движение и по този начин я възпитава. Движението, което духът предава на плътта, е хармонично – това хармонично движение прави плътта разумна. Ето защо стихът „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие“ се отнася до неразумната плът, разумната плът обаче ще наследи Царството Божие. Разумната плът представлява Доброто, а неразумната – злото. Значи злото няма да наследи Царството Божие. Разумната плът, Доброто, е дрехата, с която духът се облича, за да влезе в Царството Божие.

И тъй, за да превърне неразумната плът в разумна, човек трябва да вярва в Бога. Да вярва човек, това значи да има интуиция, да предвижда нещата. Който няма интуиция, той не може да вярва. Вярата подразбира процес на единство, знанието подразбира процес на множество. За да придобие знание, за да придобие вяра, човек трябва да бъде умен. Когато работи, умният никога не причинява пришки на ръцете си; когато пътува по планини, той никога не ранява краката си. Пришките на ръцете не показват, че човек е работил много – те са рани, причинени от неразумността на човека. Раните, причинени на ръцете или на краката на човека, не го правят по-добър, отколкото е бил по-рано. Раните, недъзите са създадени от самия човек, а не от Бога: Той е създал човека за добър, за разумен живот. Кой баща не иска децата му да живеят добре? Значи ако хората не живеят добре и страдат, причината за това са техните криви разбирания: те не разбират законите на Разумната Природа, вследствие на което не ги изпълняват. Когато не изпълняват тия закони, страданията неизбежно ги следват.

Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, за да извадите навън и доброто, и злото. Като мислите правилно, вие ще разберете, че доброто и злото са в самия човек – те са резултат на неговия живот. Като се натъквате на изпитания, на изкушения, вие трябва да работите върху въздържанието. Дали боледувате, дали ви обиждат – вие трябва да се въздържате. Някой отива на планината, но случайно се спъва, пада и удря крака си – това е един случай да се прояви въздържание. Вместо да започне да плаче и да вика, той трябва да се спре, да хване между ръцете си удареното място и да започне да размишлява върху причината на падането. Щом започне да размишлява, болката му постепенно минава и той продължава пътя си.

Велика сила е човешката мисъл – тя може да върши чудеса. Упражнявайте мисълта си за добро. Например срещате един банкер, който ви разправя, че има да взема няколко хиляди лева от двама души. Той ви показва полиците на тия хора и им се заканва, че ако навреме не платят дълга си, ще ги даде под съд; при това той допълва, че тия хора са бедни, но въпреки това ще им даде добър урок, да го помнят. Вие вървите заедно с него, но по едно време банкерът се спъва, пада и счупва крака си. Веднага го завеждате в дома му, викате лекар и го оставяте домашните му да се грижат за него. Той започва да вика един, втори лекар да му помогнат по-скоро – и по този начин изхарчва повече пари, отколкото му дължат двамата бедни хора. Защо банкерът падна и счупи крака си? Като започне да размишлява и си направи сметка за похарчените за лекуване пари, той ще разбере, че причината за това се дължи на нежеланието му да прости дълга на бедните хора. Когато длъжниците ви са богати хора, вие можете да искате от тях да си платят дълга; щом са бедни, трябва да бъдете готови да им простите. Не сте ли готови да простите дълга на бедните хора, Природата ще ви постави на легло и ще ви накара да похарчите същата сума за лекари.

Съвременните хора са дошли до положение да се иска от тях да живеят разумно. На богатия не се позволява да отсрочва дълговете си, нито да не ги плаща; на бедния обаче се позволява да отсрочва плащането на дълга си, докато се улесни, а в краен случай може съвсем да му се прости. В постъпките си човек може да бъде разумен – новият живот се отличава по своята разумност. Ето защо, когато богатият се удари, нека прояви готовност да прости дълга на бедния. Той трябва да извади от джоба си полицата на бедния, да я скъса и да каже: „Прощавам дълга му“, после да се обърне към Господа с думите: „Господи, благодаря Ти, че ми даде добър урок – да зная как да постъпя с полицата на бедния“. Като постъпвате по този начин, болестта ви моментално ще мине. За да постъпвате по този начин, от вас се иска будно съзнание.

Кое е отличителното качество на стария живот и кое – на новия? Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право. Той изважда полиците от джоба си и казва: „Имам законно право да получа парите си. Дал съм пари и трябва да ги получа“. Новият живот обаче се отличава по това, че и при законното право да иска парите си, човек казва: „От мене да мине: не искам и не търся правото си“. Който постъпва според духа на новия живот, той получава Божието благословение. Следователно новият живот подразбира свободна и права мисъл, свободни чувства и свободни постъпки. Който е придобил тази свобода в себе си, той свободно може да си каже: „Аз живея и се радвам на Божия свят, на всичко, което Той е създал“. Когато някой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Бог е създал, ще го хвана за ръка и ще го заведа в градината си, в библиотеката си, в кабинета си, където правя своите научни изследвания, и ще поставя пред очите му един телескоп, който увеличава десет милиона пъти, после – друг, който увеличава няколко милиарда пъти, и ще го заставя да наблюдава звездите. След това той може да говори за онова, което и аз зная. А сега, като влезете в някой дом, не намирате нито микроскоп, нито телескоп – и каквото и да говорите, нищо не остава в главата на човека.

Съвременните хора говорят за доброто, за ангелите, за Бога, но нищо не са приложили; те говорят за идеен живот, но не са го още приложили; говорят за добър живот, но и него не са приложили. Човек трябва да се стреми да учи, а не да бъде учен. Силата на ученика не се състои в желанието, в стремежа му да бъде учен – силата на ученика е в стремежа му да учи и прилага. Всички хора могат да учат, но всички не могат да бъдат учени. Силата е в знаенето, а не в знанието. Всички хора трябва да учат! Те мислят, че са придобили голяма наука, но се самозаблуждават. Науката е капитал, който принадлежи само на банкерите. В света има много злато, но то е достъпно само за богатите, за банкерите. Обаче истинската звонкова монета, с която работният може да изкара своята прехрана, това е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Тази монета струва повече от всичко друго. Всеки ден човек трябва да благодари за този малък капитал, за да може чрез своята форма, в която е поставен, да придобие щастлив живот – в това седи щастието на човека. Който няма това щастие, той не разбира живота. Щастието се състои в правилното разбиране на Божиите закони – то е постижимо само при разумния живот на човека. Ако човек е щастлив в един момент само, а във втория не е щастлив, той не е придобил истинското щастие. Казвате: „Защо Бог създаде вълка?“. Оставете този въпрос настрани – не е ваша работа да знаете защо Бог е създал вълка. Знайте, че щастието е постижимо! „Откъде влезе вълкът: отдолу или отгоре?“ И това не е важно – може да е влязъл отдолу. „Ама дупка няма.“ Тогава може да е прескочил отгоре. Щом си нещастен, вълкът е влязъл или отдолу, или отгоре. Ако е влязъл отдолу, трябва да запушиш дупката; ако е прескочил отгоре, трябва да направиш оградата си по-висока. Тогава овцете ти ще бъдат здрави: ще вземете вълната, млякото им и ще се веселите, ще бъдете щастливи.

И тъй, щастието е реалност, към която хората се стремят. Те трябва да се стремят към щастието! Всички хора на Земята търсят щастието и трябва да вкусят от него. Ако не вкусят от щастието, всички мъчнотии и страдания, които са преживели, остават безпредметни. Който е претърпял всичко заради щастието, той заслужава да вкуси от неговите плодове. Ето защо и вие като ученици трябва да бъдете разумни, че като ви дадат от плодовете на щастието, да вкусите от тях, без да философствате защо са създадени и как са създадени. Благодарете за тия плодове, бъдете доволни от тях и не питайте дали щастието ще остане при вас за дълго време. Щастието остава завинаги с човека при условие Любовта, Мъдростта и Истината да царят в него.

 

3. лекция, 5 септември 1928 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube