Отношение между числата

Размишление върху упованието.

Хората са дошли на Земята да учат, но след дълго учене те казват: „През целия си живот човек се учи и все ненаучен остава“. Не е право да се казва, че човек остава ненаучен. Той научава много неща, но все остава нещо в съзнанието му, което не е научил. Всички хора се стремят да бъдат добри, учени, силни, но в края на краищата виждат, че добродетелите, знанията, силата не се придобиват лесно. Колкото по-добродетелен, по-силен и по-учен е човек, толкова по-лесно се справя с мъчнотиите си.

Сега ще напиша няколко реда числа. Първият отвесен ред съдържа числата от единица до 10; вторият – от 10 до 100; третият – от 100 до 1000.

Който погледне тия числа, ще каже, че това е детинска работа. Наистина, детинска работа е тази, но същевременно тя е и философска работа. Тя е детинска работа, но и децата не се занимават с нея; тя е философска работа, но и философите не я разбират. Какво означава единицата и какво – двойката? Като съберете две единици, те дават числото 2. Като съберете единицата и двойката, образува се числото 3. Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката; двойката пък съдържа качествата на единицата. Двойката е закон на противоречие; ако напишете две единици една до друга, без никакъв знак между тях, получавате числото 11 – закон на противоречие. Който разбира значението на числата, той може да превръща енергиите, които те съдържат в себе си: положителните енергии в отрицателни и отрицателните – в положителни.

Какво значи да превърнете енергията на числата в себе си от положителна в отрицателна? Представете си, че някой човек засегне вашата чест, вашето достойнство, вследствие на което силно се разгневите – гневът е положителна енергия. Същевременно вие имате желание да станете богат човек – желанието да забогатеете също представлява положителна енергия. Тия енергии като положителни взаимно се отблъскват. Как ще ги примирите? Да примирите тия енергии в себе си, това значи да ги превърнете: едната да стане положителна, а другата – отрицателна. Да примирите тия енергии, ще рече да ожените един мъж за една жена. Забелязано е, че когато родителите искат да оправят сина си, да го поставят в правия път, те решават да го оженят: значи жената ще го оправи. Как може жената да оправи мъжа? Чрез качествата, които носи в себе си. Жената представлява числото две. Двойката съдържа качествата и на едното, и на двете, но тя съдържа в себе си едно особено качество – примирение. Значи жената има сила да примирява нещата: тя проявява силата си, когато дойде числото 3 – солта.

Следователно ако човек иска да запази достойнството си, да си пробие път, всички да го почитат и уважават, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможност да си пробие път, да влезе в правата насока на живота. Човек трябва да избере едно от двете положения: или правия път, или богатството. Ако някой бяга от бойното поле или напада неприятеля си, той трябва да избере правия път пред богатството; обаче ако влезе в някое общество да работи за неговото материално и духовно повдигане, той трябва да бъде богат. Парите не обичат правия път: отивате ли някъде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, няма да бъдете съвсем прав. Тъй щото човек трябва да знае кога да търси правия път и кога – богатството. Когато отстъпва от бойната линия или когато напада неприятеля си, войникът търси правия път? Когато създава отношения с хората, човек се огъва – тогава той разчита на материални придобивки, на някакво забогатяване. Обаче и двете положения – проправянето на пътя, както и забогатяването, са еднакви. Защо? Защото и в двата случая няма никакъв морал: човек трябва да избере трето положение, което да се диктува от висок морал. За да се домогне до това положение, човек трябва да има познания, да знае как да постъпва.

И тъй, като ученици вие трябва да изучавате числата, да придобиете гъвкавост като тях. Ако ученикът не изучава математика и музика, той не може да води морален живот. Когато единицата, двойката, тройката, четворката... до деветорката се поставят пред нулата, те се увеличават десет пъти; обаче поставени след нулата, те се намаляват десет пъти. Това показва, че не е безразлично дали едно число се намира пред нулата, или след нулата. Ако тия числа бяха живи, разумни същества, нямаше да бъде безразлично дали мястото им е пред или след нулата. Числата представляват разумни същества, но не и морални, защото обикновеният морал е нещо, което се налага отвън. Например човек се жертва за отечеството си по принуждение: хората, обществото, държавата налагат на човека да се жертва за отечеството. Казват например, че човек трябва да умре за отечеството си. Къде е писано това? Никъде. Хората казват, че човек трябва да се жертва за отечеството си, за жена си, за децата си и т.н. Това не е морал! Морал, който се налага на хората, е безморалие; морал, който изхожда от обикновения физически живот на хората, създава ред противоречия.

Истинският морал произтича от Божествения живот – той е носител на голяма светлина. Обикновеният морал обаче издава такава малка светлина, на която не може да се чете. Какво може да направи човек с такава малка светлина? Ако обикновеният морал представлява капка вода в морето, какво може да се направи с тази капка вода? Ако десетки капки се съберат на едно място, все може да се направи нещо, но с една капка нищо не се постига. Ето защо всеки трябва да се стреми към морал, който да е поне шише, пълно с вода от извора на Великия живот. Мисълта пък представлява мярка, с която черпим вода от извора и я наливаме в съдове. Мисълта има възможност да сипва вода и да я прелива от едно място на друго: в това именно седи силата на мисълта. Но и мисълта черпи силата си от великия извор, т.е. от Живота. Ако искате да се ползвате от живота, никога не си съставяйте план как да живеете, нито определяйте посоката на движението си. Който се опитва сам да определя посоката на своето движение, без да иска той поддържа в себе си идеята, че е създател на живота. Който е създал живота, той сам е определил посоката на неговото движение, както и тази на своя живот.

Водата сама може да намери своя път: щом изтича от някой извор, тя сама ще намери пътя си; изворът сам намира своя път. Като тече надясно и наляво, нагоре и надолу, водата си пробива път и отива към морето. Дето и да отива, тя все избира правия път; даже и да спре за известно време или да направи някакъв завой, тя пак не е в лош път. В това отношение човек мяза на извор: като намери Бога, той се радва, върви в правия път и мисли, че може да направи всичко; като се натъкне на известни препятствия, той започва да криволичи надясно-наляво и ако не намери лесно пътя си, казва, че работата му няма да върви. Вие мислите, че работите ви трябва да вървят по права линия, без никакво криволичене, и като срещнете първото препятствие, веднага се обезсърчавате и намирате, че животът няма смисъл. Това е неразбиране на живота: човек може да криволичи, да извива надясно-наляво, но всякога да държи в съзнанието си правата насока на своето движение. Докато държи в съзнанието си правата насока на своето движение, човек е в правия път; изгуби ли тази насока в съзнанието си, той сам се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубил насоката на своето движение.

Съвременните хора често губят насоката на своето движение, т.е. прекъсват връзката си с Бога по много причини – една от причините е богатството. Богатството представлява бент, който спира движението на водата. Когато човек се подпуши, той изпада в заблуждения. Ето защо той трябва да знае, че богатството, към което се стреми, може да бъде само средство, но не и цел, нито кумир в живота му. Човек е създал парите, следователно те не могат и не трябва да седят по-високо от него. Като средство за взаимна услуга, като разменна монета, парите имат смисъл, но не и като кумир, като божество, на което да се кланят. Ще кажете, че без пари не може да се живее. Да, без пари не може да се живее, както и без мост не могат да се минават големите реки: Дунав например не може да се минава без мост. Обаче мостът, който е нужен за човека, не е нужен нито за птицата, нито за рибата; това показва, че морал е само онова, което е задължително за всички. Морал, който не обхваща Целокупния Живот, е относителен – той не е валиден за всички живи същества.

Често хората се оплакват, че никой не ги обича, че и Бог даже ги е изоставил. Как разбират те обичта? Да обичаш човека, това не значи да го туриш на първо място; да обичаш човека, това не значи да го облечеш с най-хубави дрехи, според последната мода – обичта по такъв начин не се изказва. Да се стреми човек към първо място, към големи служби, към разкошно и богато облекло, това говори за неговите големи, ненаситни желания. Ако всички хора се стремят към големи служби и първи места в обществото, кой ще заеме малките служби и последните места? Всеки човек има желание да заповядва, да разполага със слуги, които да му се подчиняват. Който има желание да заповядва, той представлява числото 10: следователно той може да заповядва на 10 души. Махне ли се нулата от него, той изгубва възможността да заповядва, защото остава сам, единица. Единицата е мъж, който има власт да заповядва, само когато нулата стои зад него; двойката пък е жена. Докато е сама, тя няма никаква власт да заповядва; тури ли се нула зад нея, тя придобива власт и може да заповядва на 20 души. Жена, която заповядва на 20 души, това показва, че тя е директорка на някой пансион или на някой приют, дето има 20 подчинени. Тази жена не излиза от частен дом, но от някакво учреждение, защото в един дом може да има най-много две-три слугини, но по никой начин двадесет. Числото 3 представлява дете. Турите ли нула след тройката, получавате 30: това число показва, че детето е ученик, че влиза в клас, в който има 30 ученици. За да може това дете да заповядва на своите другарчета, предполага се, че то е по-възрастно от тях или поне най-способно. За да заповядва, човек трябва да има някакво качество, с което да се налага на другите. Значи единицата представлява мъжа, двойката – жената, а тройката – детето.

Като ученици от вас се иска съзнателно отнасяне към числата не само като към количествени отношения, но и като към живи, разумни същества. Всяко число представлява живо, разумно същество, което разполага с известна енергия в себе си. Ако напишете числото 5674, вие имате известен брой енергии, които се различават не само по количество, но и по качество. Размените ли местата на цифрите в това число, изменят се и значенията им. В числото 5674 петорката е от най-голямо значение. Турите ли я на последно място, тя става по-маловажна, т.е. тя губи цената си. Не е все едно да има човек пет хиляди лева или пет лева. По-рано числото 5 е заемало висок пост, а като пет единици заема долно положение. Обаче както и да местите числата, те никога не се оплакват: на каквото място и да ги турите, на първо или на последно, те винаги изпълняват службата си с радост. Приложете тяхната философия във вашия живот при самовъзпитанието; дето и да ви турят, кажете си: „И при това положение аз ще изпълня задачата си, както трябва“. Важността на службата не седи в големината Ă, но в съзнателното Ă изпълняване и използване. Ако някой има пет хиляди лева на разположение и не знае как да ги използва, той не е разумен човек; ако има само пет лева на разположение и ги използва намясто, той е разумен човек: с пет лева човек може да си купи една хубава книга за четене. Силата на човека не седи в положението, което заема, но в разумното му използване. Човек трябва да има такова смирение, че дето и да го поставят, да бъде доволен. Смирен е онзи, който има качествата на числата: да бъде винаги доволен от мястото, което му е дадено; дали ще бъде единица, или една стомилионна част от единицата, човек еднакво трябва да бъде доволен. И в двата случая той трябва да работи: за него е важно да реши задачата си правилно, а от кое място я решава, това не е важно.

Като ученици вие трябва да бъдете готови на всичко: дето и да ви поставят – на високо или на ниско място, вие трябва да бъдете доволни. Ако днес сте професор, държите лекции на студентите за създаването на света, за Слънцето, утре могат да ви отнемат тази служба и да ви направят фурнаджия, да продавате хляб. Ще кажете, че това положение е обидно за вас: според мене правенето на хляб е пак преподаване – от това преподаване хората ще разберат повече, отколкото от лекциите, които сте им държали като професор. Каквото и да се преподава на хората за създаването на Земята, за състоянието на Слънцето, един ден те сами ще проверят това. Първо ще се дават свободни билети на учените – сами да отиват до Слънцето и да проверят своите теории. Като стигнат на Слънцето, те ще започнат да се смеят на теориите си, ще намерят, че не са съгласни с това, което сами виждат: нито разстоянието от Слънцето до Земята е такова, каквото те са изчислили, нито съставът на Слънцето е такъв, какъвто те са изследвали, нито състоянието на Слънцето е огнено, каквото те са предполагали. Напротив, те виждат, че на Слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на Земята, но там всичко е съвършено като в рай; и там има училища, университети, в които жителите на Слънцето се учат. Обясненията, които учените на Земята дават за слънчевите петна, не излизат верни: това показва, че още много неща има, които човек трябва да изучава, за да ги разбере в тяхната същина. За да дойде до абсолютната наука, до реалността на нещата, човек трябва да се справи с желанията си, да знае кои желания са съществени и кои не са. Младият например желае да се ожени: като се ожени, разочарова се. Момата мечтае да се ожени за княжески син, а момъкът – за княжеска дъщеря. Всеки търси нещо необикновено, но като го намери и постигне, и от него се разочарова. Не е лошо нещо женитбата, но човек трябва да знае кога и как да се жени: всяка женитба, станала чрез насилие, води към страдания и нещастия.

Що е женитбата? Разумно отношение между души. Женитбата подразбира такова съчетание между душите, което никой не е в сила да разлъчи – такова съчетание прави само Бог. Така съчетани, душите се събират, за да извършат Волята Божия, а не за щастие; които се събират, за да бъдат щастливи, те не разбират законите. Какво щастие може да очаква човек на бойното поле? Той отива на бойното поле здрав, силен, а се връща ранен, безпомощен. „Поне ще се прославя!“ Каква слава е тази – да се осакати човек? Вие трябва да ликвидирате с тия разбирания: те са стари разбирания, които не носят нищо добро. Старите разбирания правят човека нещастен: при тези разбирания хората се оплакват, че никой не ги обича, никой не ги посещава. Това е най-лесната работа: сложете трапеза и ще видите как ще започнат да ви посещават; или вземете от няколко места пари назаем и вижте няма ли да ви посещават. Ако пък сте майка на две-три красиви моми, домът ви ще бъде пълен с гости. Достатъчно е търговецът да разполага със стока, за да има клиенти. Обаче това са външни отношения, но не и отношения между души. В Божествения свят нещата коренно се различават от тези на Земята. Каквито важни работи да имат хората на Земята в сравнение с тия в Божествения свят, те не са нищо друго освен детински работи. Ако човек е неразумен, как¬вато работа и да му се даде, тя все е детинска, защото и той сам е дете. Обаче разумният човек всякога свършва работата си добре: той работи и от всичко се учи, не очаква на други наготово да получи нещо. Който не обича да учи, той иска наготово да му се каже Истината.

Да кажеш Истината на човек, който не е готов за нея, това значи или да го умъртвиш, или да му дадеш да опи¬та благата на живота. Истината не може да се обясни с думи; също така и реалността не се обяснява. Някой иска да разбере какво представлява реалността. Давам на този човек ключа от касата си и му казвам: „Аз заминавам за странство. Вземи този ключ и когато имаш нужда от пари, отвори касата ми и вземи, колкото искаш...“ „Ама пълна ли е касата с пари? Какви са парите – сребърни или златни?“ „Не питай: отвори касата и сам ще видиш какво има в нея“. Едно трябва да знаете: само онзи има право да се ползва от ключа на Реалността, който е добил доверието на Бога. Всеки трябва да се стреми да добие това доверие, да получи свободен билет до Слънцето, да получи ключа от касата на Реалността, както и еликсира на живота, за да се превърне от стар дядо в млад красив момък. Който го види, ще се чуди къде е останал дядото и кой е този млад момък вместо него. Младият момък минава за наследник на дядото, а всъщност той е самият дядо.

„Можем ли и ние да получим еликсира на живота?“ Всеки може да го получи, но при условие да има готовността на числата – дето го турят, да бъде доволен от положението си. Дали сте едно от числата 5000, 600, 70, 4 или нула, да ви е все едно. За вас е важно да изпълните работата си, както трябва, а на кое място сте, това не е важно. Нулата означава връщане на човека в миналото: да прегледа живота си, да разбере на какво се дължи някоя негова добродетел и на какво се дължи някой негов недъг. Недъзите на хората могат да се намерят най-много в четири поколения на миналото: това показва, че грехът няма дълъг живот. Често грехът произтича от желанието на човека да придобие известно знание, вследствие на което може да направи крив избор и да сгреши. И като прави добро, човек пак има възможност да направи някаква грешка; в придобиване на известни добродетели човек пак има възможност да греши. „Не може ли да се избегне грехът?“ Не може! В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати – през едната се влиза, а през другата се излиза. Същото виждаме и в човешкия нос: въздухът влиза през едната ноздра, а излиза през другата. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра на носа си и поемете въздуха през лявата ноздра; след това затворете и лявата ноздра, като задържате въздуха известно време в дробовете си; после отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане, като се свързвате с Божественото съзнание.

Следователно теченията на живота трябва да влизат през лявата ноздра, а да излизат през дясната. При това положение теченията на живота ще влизат в човешкия ум и ще отиват към душата му: това значи да възстанови човек своето вътрешно равновесие. Ще възразите, че може да се диша едновременно и през двете ноздри на носа. Не е така: ако двете врати на човешкия нос не функционират самостоятелно, човек е осъден на страдания. Този закон има отношение и към човешките уши: с лявото ухо ще изучавате Любовта, а с дясното – Мъдростта. Същото можем да кажем и за ръцете: каквото и да прави, човек трябва да сменя ръцете си – ту дясната, ту лявата. Когато ходи, човек пак сменя краката си. Това показва, че колкото е важен десният крак, толкова е важен и левият: с един крак не може да се ходи. Числото 2 работи навсякъде в Природата. В ума винаги се пораждат две мисли, а в сърцето – две чувства: това са полюси, между които човек се движи. Интелигентността и разумността са други два полюса на човешкия живот: чрез интелигентността си човек се свързва с животинския свят, а чрез разумността – с ангелския свят. Обаче за да се развива правилно, човек трябва да постави живота си върху Божествените закони – при това положение човек не само ще се развива правилно, но каквото придобие и изработи, ще го задържи в себе си. Няма същество, което би се осмелило в Божие присъствие да отнеме от човека онова, което той сам е придобил и изработил.

В заключение на всичко, говорено досега, казвам: бъдете пъргави, пластични и подвижни като числата, че дето и да ви поставят, да бъдете доволни от мястото си и всякога да сте готови да сменяте мястото и службата си. Вие трябва да знаете, че местата, на които се намирате, са временни, затова каквито мъчнотии и страдания да ви дойдат, бъдете доволни. Знайте, че само тялото страда, а не и душата; физическият човек страда, но не и духовният. Ако страданията на човека станат непосилни и той реши да се самоубие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре: щом се нахрани, той непременно ще се откаже от решението си да се самоубива.

При един богат и учен човек се явил един млад момък, отчаян и обезсърчен от живота. Той казал на учения: „Господин професоре, преди да изпълня решението си да се самоубия, искам да чуя вашето мнение – как вие гледате на живота“. Професорът погледнал към младия момък и разбрал, че каквото и да му говори, ще бъде безпредметно, затова му казал: „Добре сте намислили да заминете за другия свят. Аз ще ви дам препоръчително писмо до моя дядо – да ви приеме, както трябва. Но преди да ви изпратя, бих желал да останете у нас на обяд, да се запознаете с жена ми и с двете ми дъщери“. Момъкът се съгласил да остане на обяд заедно с любезния професор. Във време на обяда той поглеждал ту към едната, ту към другата дъщеря на професора, които били много красиви. Като свършили обяда, момъкът казал на професора: „Господин професоре, аз се отказвам от намерението си да се убивам. Разбрах, че животът има смисъл“. Да, животът има смисъл, но човек трябва да знае как да живее и как да реализира желанията си. Човек неизбежно ще мине през обезсърчения, но той трябва да има силна мисъл, с която да реагира на всички отрицателни влияния, които идат отвън. Ако във време на война хората се въоръжават с маски срещу задушливите газове, не трябва ли ние да се ползваме от такива маски срещу отровното действие на отрицателните мисли и чувства, които идат от външния свят?

Сега за 30 дни ще ви дам едно упражнение за дишане: ще поемате въздух през лявата ноздра; в това време дясната ноздра ще бъде затворена. При поемане на въздуха мислено ще произнасяте формулата: „Само Божията Любов е любов“. Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпущате въздуха навън, като произнасяте същата формула; в това време лявата ноздра ще бъде затворена. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време. При всяко упражнение ще правите три или десет пъти вдишвания и издишвания; значи ще правите упражнението или три пъти на ден по три пъти, или три пъти на ден по десет пъти. Това упражнение трябва да се прави от всички, без изключение: то ще ви отнеме най-много 15 минути на ден. От всички се иска послушание: без послушание ученикът не може да влезе в Божествената школа.

 

Тайна молитва

 

28. лекция, 27 февруари 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube