Определени движения

Размишление върху добрия живот.

Една от причините за страданията на хората е точността. Природата обича точността, тя наказва всеки, който не е точен в постъпките си. Въпреки това мнозина мислят, че могат да живеят, както искат, и да говорят, каквото искат. Не е така! Който иска да страда, той може да живее, както намира за добре; който иска да страда, той може да говори, каквото му дойде на устата; обаче който не иска да страда, той трябва да живее според разумните закони на Природата и да говори само върху онова, което е съществено. Слънцето има определен път на движение, Земята има определен път на движение и точно определена скорост, растенията се развиват по строго определени закони. В Природата съществува една разумна закономерност, на която всичко се подчинява. Следователно като разумно същество човек трябва да спазва законите на Природата: колкото и да е свободен, той не може да излезе вън от законите на Природата.

Свободата подразбира разумно ограничаване. Докато е на Земята, човек трябва да бъде ограничен; на Небето законът е обратен. На Земята, за да бъде абсолютно свободен, за да не зачита никакви закони, човек трябва да стане лош; на Небето, за да бъде абсолютно свободен, човек трябва да бъде добър. На Земята добрите хора са ограничени, а лошите са свободни; на Небето е точно обратно: добрите са свободни, а лошите са ограничени. Любовта освобождава човека: който живее според законите на Любовта, той е напълно свободен; живее ли в безлюбие, той е ограничен. Следователно човек може да живее на Земята и да бъде свободен – това зависи от законите, на които служи. Той може да бъде на Небето и пак да е ограничен. Човек носи Небето и Земята в себе си: Небето подразбира закона на Любовта, а Земята – закона на безлюбието.

Като говорим за точност, ние разбираме мерките, с които Природата си служи. От човешко гледище това, че някой е стигнал на определеното място една или две секунди по-късно, това не е закъснение, обаче от гледището на Природата той е закъснял много. Ако измервате нещата с мярката на светлината, за две секунди тя е изминала грамадни разстояния и човек е останал много назад. Ако едно разумно същество се движи с бързината на светлината и вие закъснеете само с пет секунди, това същество се намира вече на голямо разстояние от вас: каквито усилия и да правите, вие не можете вече да го стигнете. Ето защо в отношенията си с хората вие трябва да се съобразявате с бързината на движението им. Ако имате отношения със същество, което се движи с бързината на биволска кола, вие можете да закъснеете и цял час; обаче имате ли отношения със същество, което се движи с бързината на светлината, вие трябва да бъдете точен до секунда. Ще кажете, че знаете тия неща, знаете какво нещо е точност. Не е достатъчно човек само да знае, но той трябва да прилага нещата. В първо отделение детето знае всички букви, но дадете ли му някоя книга вън от неговия буквар, то нито може да срича, нито може да образува думи и цели изречения. В това отношение човешките мисли и чувства представляват елементи, азбука на добрия, на разумния живот. Човек трябва да познава елементите на този живот, да знае правилно да ги съчетава, за да живее добре.

Какво представлява добрият живот? Добрият живот не седи само в една или в две добри постъпки, но той е съзнателно отношение на частта към Цялото. Докато мисли как трябва да постъпва с хората, човек не може да подобри живота си. Започне ли да мисли какви трябва да бъдат отношенията му към Цялото, човек е на път да подобри живота си. Личният живот не е отношение на частта към Цялото; животът на ума и на сърцето също не са отношения на частта към Цялото; обаче свърже ли човек живота на своята личност, на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух в едно цяло, той има вече правилни отношения към Цялото. Животът на личността е едно нещо, а този на душата и на духа – друго нещо. Малцина имат ясна представа за душата и за духа, но въпреки това често си служат с израза: „Наболяла е душата ми“. Те си представят душата подобна на тялото – и както тялото страда, така и душата страда. Това е толкова вярно, колкото е вярна мисълта, че добрият човек на Земята е лош на Небето и че лошият на Земята е добър на Небето. В буквален смисъл взето, това изречение внася противоречие в човека, по дух и по смисъл обаче то е вярно. Това значи: който е живял само за себе си и за хората – да им угажда, той е бил добър за тях; отиде ли на Небето, между разумните същества, които живеят за Цялото, той минава за лош човек. Частта трябва да живее за Цялото, а цялото – за частите.

Като изучавате живота на хората, виждате, че те си поставят далечни и близки цели за постигане. Обаче кои неща са съществени и кои несъществени, това зависи от времето, от момента и от условията. Например зимно време запалената печка в стаята е съществено нещо; лятно време обаче, когато Слънцето силно грее, когато цветята цъфтят и плодовете зреят, запалената печка е несъществено нещо. Значи всяко нещо, направено на своето място и време, е съществено; не се ли направи намясто, то е несъществено. Всъщност съществени неща са ония, които са нужни на човека за всяко време и място. Като разглеждаме нещата като съществени и несъществени, ние дохож¬даме до тяхната абсолютност и относителност. Казваме: абсолютен и относителен морал, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т.н.

Като говорим за относителния морал, ние имаме предвид морала на обикновените хора – този морал ограничава и опетнява хората. Всяко нещо, с което обикновеният човек си служи, е опетнено; и всяко нещо, с което светията си служи, е подобно на чиста монета. Например ако 20 души разбойници се сдружат, числото 20 вече е опетнено; ако 20 светии се съберат на едно място, числото 20 е чисто, свещено. Кое е отличителното качество на светията? Свободата, която има в себе си. Въпреки голямата свобода, която е изработил, щом дойде на Земята, светията се ограничава: по-ограничен човек на Земята от светията не съществува. Както бащата, майката и господарят не са свободни, така и светията не е свободен; често слугата е по-свободен от господаря. Изобщо колкото по-големи задължения има даден човек, толкова по-големи са отговорностите му; щом отговорностите му са големи, заедно с това и ограниченията му са големи. Ако не е разумен всеки момент, човек може да опетни живота си. С какво? Със своите лоши мисли и чувства. Разумен ли е, със своите добри мисли и чувства той може да повдигне, да пречисти живота си. Най-малката постъпка може да повдигне или да опетни живота на човека. Като не знае това, той всеки момент се натъква на едното или на другото положение – той живее несъзнателно, а несъзнателният живот не е истински. Дрехите, с които се обличате, не представляват истинския живот; парите, на които разчитате, не представляват същината на живота. Колкото и да пазите тия пари, в края на краищата те ще ви причинят пакости, нещастия: разбойници и крадци ще ви нападнат заради тия пари и дълго време след това вие ще носите раните, които са ви причинили за тях.

Защо трябва човек да страда? За да страда човек, все има някакви причини. Дали човек съзнава това, или не, то е друг въпрос. Факт е обаче, че за да страда човек, има ред причини. Ако мечка ви срещне в гората и ви плюе, и за това има причини. Мечката плюе човека само при един случай – когато има мечета. Щом усети, че някой минава край леговището Ă, тя веднага излиза срещу него и го плюе – с това тя иска да обърне вниманието му, че като умен човек той трябва да знае, че тя има малки, и да не нарушава спокойствието им. Кой обикновен човек не постъпва като мечката? Опитайте се само да кажете една лоша дума на приятеля си за неговата възлюбена и вижте как той ще се нахвърли отгоре ви и ще почне да ви плюе: неговата възлюбена е мечето, което той храни. Днес и мечето, и мечката се страхуват от чужди погледи. Израсне ли мечето и стане ли голяма мечка, никой няма да се страхува. Като знаете това, не се отклонявайте от пътя си, та да плашите малките мечета или да говорите лоши думи за възлюбената на своя приятел.

Сега, като разсъждавате върху този пример, ще видите, че това се случва навсякъде в живота: навсякъде слушате все речено-казано и в края на краищата уплашвате мечето на някоя мечка, за което тя започва да ви плюе. За свое оправдание хората казват, че интересите им налагат да постъпват по един или по друг начин. Дали право, или криво постъпвате, резултатите ще покажат. Ако приложите някоя своя добродетел не намясто, вие ще опорочите и себе си, и своята добродетел; ако употребите един свой порок за добро, вие повдигате и себе си, и своя порок. Например влизате в дома на един милионер и вземате от касата му сто хиляди лева, срещате след това млад способен момък, който отива да се самоубие, защото има силно желание да учи, а няма средства. Вие веднага му давате стоте хиляди лева и го пращате в странство да учи. Ще кажете, че това не е морално! За предпочитане е да изчезнат сто хиляди лева от касата на един богаташ, отколкото да се изгуби един живот. Богатият човек е касиер на Бога – Бог е позволил на крадеца да вземе сто хиляди лева от касата на богатия човек и да ги даде на бедния, но способен момък, който има силно желание да учи. Един ден тия пари пак ще влязат в касата на богатия. Това ни най-малко не дава право на човека да краде. За всяко нещо, което прави, добро или зло, човек отговаря: каквото и да прави, той трябва да мисли за резултатите. Мислете за последствията на делата си, без да се страхувате. Понякога последствията могат да бъдат толкова големи, че да счупят гръбнака на човека.

Коя е причината за счупването на човешкия гръбнак? Представете си, че някой човек си строи здрава, солидна къща: плочата, която дели първия етаж от втория, е поставена на здрави железни греди. Като разчита на здравината им, той поставя върху тях много материал, който всеки ден увеличава. Наистина, гредите са здрави, но е определено колко товар могат да издържат. Не се ли вземе под внимание тяхната издръжливост, един ден господарят на къщата ще се намери пред изненада: вторият етаж се разрушава. Такава погрешка правят всички съвременни хора: като не познават силите си, като не познават издръжливостта на своя гръбнак, те се товарят с непосилни за тях идеи, вследствие на което един ден се виждат разрушени.

Природата не обича натрупвания: идеите са подвижни и трябва да се турят на работа. Колко капитал е нужен на човека? За да работи, човек се нуждае от малък капитал, т.е. от малко идеи. Който има знания, той може да работи с малък капитал; който няма знания, той работи с голям капитал. Силният може да носи големи товари, а слабият – малки: силният е по-умен от слабия. Според човешкия морал обаче глупаво е човек да проявява силата си, за да не го впрегнат на работа; според него по-добре е човек да бъде слаб, отколкото силен. Не е така: на Небето силните хора са умни, а слабите – глупави; на Небето силните хора са лоши, а на Земята силните хора са добри. Привидно това са противоречиви мисли... Силен човек е онзи, който притежава не само физическа сила, но и добродетели; слаб човек пък е онзи, който е лишен от добродетели. Можете ли да обичате човек, който тежи 5-10 хиляди килограма? Обаче ако тежи 50-60 кг, вие ще го обичате. Слонът може да носи цели тонове товар, а човекът, който тежи едва 50-60 кг, не може да вдигне една греда на рамото си; въпреки това вие обичате този слаб, малък човек. Добродетели има този човек, вследствие на което в най-трудните моменти на живота си вие разчитате на него.

Това са символи, които трябва да се преведат в живота; това са истини, на които трябва да се разбере вътрешният смисъл. Като говоря за слона, имам предвид силното в живота. Силното се стреми към слабото, а слабото – към силното. Така е в обикновения живот. Ще кажете, че Бог обича слабите същества. Това, което Бог прави, човек не може да го направи. Бог има две специфични качества, които Го отличават от всички живи същества. Тези качества представляват две неизвестни, които вие сами трябва да намерите. Като изучавате човека, който е излязъл от Бога, виждате, че той иска да бъде голям, учен, силен, богат; никой човек не желае да бъде малък, слаб, сиромах и невежа. Добре е човек да бъде силен, но не чрезмерно – голямата сила втвърдява мускулите. Голямата слабост, както и голямата мекушавост, представляват каша, кал, в която нищо не може да расте. Значи животът не се проявява в голямата сухота, нито в голямата влага: от сушата растенията изсъхват, а от голямата влага изгниват. Животът може да се прояви само там, дето сушата и влагата се допират: щом се допират, между тях става правилна обмяна. Дето обмяната е правилна, там всякога има растене.

Какво ще разберете от изречението: „Грей се на огъня, но не го гаси!“. Не гаси това, което не гасне! Да изгасиш огъня, това значи да изгасиш своя живот. Дойдете ли до водата, вие ще знаете, че водата не трябва да се подпушва: не подпушвайте водата, но оставете я свободно да тече. Водата представлява живота – в този смисъл животът не трябва да се подпушва. Щом се намерите пред живота, вие можете да пиете от него, но по никой начин да не му туряте бентове. Що се отнася до земята, казвам: ходи по земята, без да я тъпчеш. Тъпчеш ли земята, ще вдигаш прах; тъпчеш ли земята, ти ще сгазиш всички треви, цветя и растения и животът ти ще се превърне в пустиня. Следователно, като си дошъл на Земята, ходи по нея, без да тъпчеш на едно и също място. За въздуха пък казвам: пущай въздуха свободно да влиза и да излиза от дробовете ти, без да му препятстваш.

Казвате: „Човек трябва да служи на Бога“. Как ще Му служите, като не знаете какво иска Той от вас? Ако отидете при някой виден учител по музика да му служите, вие трябва да знаете да пеете или да свирите. Нямате ли глас, не можете ли да свирите на някакъв инструмент, той ще ви изпъди: на музиканта могат да служат само добри, способни ученици. Следователно, за да служи на Бога, човек трябва да бъде способен, даровит; не е ли способен, той нищо не може да постигне. И царският син нищо не представлява, ако не е даровит и ако не работи за развиването на своите дарби. Ще служиш на музиканта само ако си способен, ще служиш на художника само ако знаеш да рисуваш.

Съвременният човек е дошъл до механическо разбиране на живота. Срещате млади хора, които казват, че трябва да си поживеят. Да си поживеят, както те разбират, това значи да изразходват силите си напразно и преждевременно да остареят. Като остареят, смъртта ще ги задигне, след това ще ги заровят в земята, дето ще чакат хиляди години да дойдат благоприятни времена за тях. Когато тялото на умрелия съвършено изгние и се разложи, той започва да го мести частица по частица, да брои от колко частици е бил съставен всеки орган. Като го пренесе далече от гроба си, като преброи частиците, които го съставят, той мисли, че разполага с голямо знание. Какво се ползва човек от това знание? Тъкмо броите частиците, които съставят окото ви, дохожда един човек при вас и ви моли да му продадете тия частици, защото е решил да слезе на Земята и се нуждае от съответен материал за съграждане на своето око. Вие продавате частиците, от които окото ви е било направено, и срещу тях получавате известна сума. Вместо частиците на окото си вие започвате да броите парите, като ги туряте от една страна на друга, но виждате, че в духовния свят парите нищо не струват. Така вие започвате да различавате същественото от несъщественото и си съставяте понятие за тях. Съществени неща са тия, които никога не губят своята цена и които могат на всяко време да се използват разумно.

Тъй щото съществено нещо е пеенето, но когато е придружено с мисъл. Може ли да изпее тона до, когато е обхванат от някаква сериозна мисъл, човек е разбрал силата и значението на този тон. Когато някой от близките в един дом умре, никой не пее; обаче роди ли се в този дом дете, всички пеят и се веселят. Майката взема детето си на ръце, потупва го и пее. Защо? Тя има някаква важна мисъл: тя започва да мисли за бъдещето на детето – как ще порасне, ще се изучи, ще стане велик човек. Песента на майката не е класическа, нито модерна, но чрез нея тя изказва своя идеал. Майката пее чисто, безкористно, докато не е излязла на сцената. Всяка певица, която излиза на сцената, крие в себе си нещо користно: тя пее или за пари, или за някой човек – често певицата търси между публиката своя възлюбен. Щом го намери, тя престава да пее – тя пее вече само за него, защото той най-добре я разбира. При това певицата не пее всички свои песни пред публиката – има песни, които тя задържа само за своя възлюбен. Идея има тази певица: щом има идея, тя пее отлично, без никакви правила; гласът Ă звучи меко, естествено, без никакво принуждение.

Какво представлява идейният живот? Идейният живот подразбира живот на вътрешно доволство, на истинско творчество и градеж. Много хора са дошли до положение всеки ден да градят и да събарят съграденото, вследствие на което се натъкват на големи разочарования. Щом дойдат до тия разочарования, те търсят някой да им каже Истината, да ги упъти в живота. Прави са тия хора – все трябва да дойде някой да им каже Истината и да ги упъти; обаче те не се запитват готови ли са да разберат Истината, готови ли са да поемат правия път, който може да им се посочи. Който е създал света, Той е посочил правия път на хората, открил им е Истината, но въпреки това в света съществува голяма дисхармония. Дисхармонията в света се дължи на хората; изчезне ли тази дисхармония, хората ще намерят правия път и ще разберат Истината. Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да работи; като работи, той все ще подобри положението си както материално, така и духовно. Някой седи без работа и се чуди какво да прави. Щом е останал без работа, той трябва да бъде готов на всичко: каквато работа му предложат, той трябва да я приеме. Представете си, че покрай този безработен мине един художник и му предложи да му позира – трябва ли да откаже на това предложение? Колкото и малко да му се плати, той трябва да приеме предложението. Ако за четирикратно позиране получи от 2 до 5 хиляди лева, той трябва да бъде доволен. Пък и художникът от своя страна трябва да бъде щедър, защото има възможност картината му да бъде купена от някой богат човек. Колкото по-щедро човек отваря сърцето си за малките, за слабите и немощни същества, толкова повече и на него се дава. Такова нещо представляват новите идеи: колкото и малка да е новата идея, щом човек я приеме в себе си, тя започва да расте и да се увеличава. Не гледа ли на живота по този начин, човек се намира пред пълно обезсмисляне на нещата.

И тъй, човек трябва да се стреми към същественото, но да не пренебрегва и несъщественото. Мнозина считат някои работи за несъществени и мислят, че и без тях може. Например те казват, че облеклото, яденето, ученето, музиката не са съществени неща и човек не трябва да се спира дълго време върху тях; те казват, че човек трябва да се облича, както намери, да яде, каквото намери, да учи малко, колкото да не е съвсем неграмотен. Всъщност не е така: човек трябва да се облича чисто, хубаво, без да направи облеклото култ в живота си; той трябва да употребява чиста и здрава храна, без да изразходва всичкото си време и сили само за ядене; що се отнася до учението, човек трябва да учи, да просвещава ума и сърцето си. Облеклото, храната и учението са нужди, общи за цялото човечество, макар че всички хора се обличат, ядат и учат по различен начин – в тия процеси има нещо специфично за всеки човек. В яденето например има един абсолютен закон, който напълно трябва да се спазва. Не спазва ли човек този закон, Природата няма да му даде нужното количество храна – той може да яде много, без да използва приетата храна. Природата обича постоянството в човека: на постоянните, на трудолюбивите хора тя лесно намира работа, за тях тя създава даже специални работи. И на непостоянните Природата дава работа, но такава, която не е по угодата им: по този начин тя насила ги заставя да работят, да развиват постоянството в себе си. И червеят е заставен да работи: той не прави това от любов, доброволно, но по принуждение. Всеки човек може да попадне в ограничителните условия на червея, на кърта, на магарето и на много още животни, без да може да излезе от тия условия. За да се освободи човек от ограниченията на живота, в помощ трябва да му дойде някое силно, добро и разумно същество.

Един принц от древността живял лош, разпуснат живот, вследствие на което след смъртта си не могъл да продължи работата си, която му била определена, и трябвало душата му да се скита по Земята, да влиза ту в някой паднал, пиян човек, ту в някое животно. Един ден той влязъл в едно магаре, което често носело дърва на господаря си. Случило се, че един от придворните, в чийто дворец някога живял принцът, купил дърва на пазара и те трябвало да се пренесат със същото магаре, в което принцът често се приютявал. Като дошло до вратата на двореца, магарето се спряло и не искало да направи крачка напред; господарят му го удрял, но то не мърдало от мястото си. В това време минал един дервиш, който се спрял пред магарето и започнал да наблюдава какво ще стане с него. Като видял, че магарето не мърда от мястото си, той разбрал причината за неговото упорство. Дервишът се приближил при магарето и тихо му пошепнал: „Влез вътре, никой не те познава“. Като чуло тия думи, магарето влязло в двореца, дето го разтоварили. Значи принцът, който бил в магарето, не искал да влезе в двореца, за да не го познаят близките му.

Следователно, докато не се справи с ограничителните условия на живота, човек неизбежно ще минава през състояния, подобни на тия, в които се намират и животните. Всяка животинска форма не е нищо друго, освен математическа задача, която трябва правилно да се реши. Затова казват, че докато не стане праведен, човек не може заслужено да носи името си. Всяко противоречие в живота трябва правилно да се разреши. Всяка Божествена идея, влязла в ума на човека, трябва да се реализира, да даде плод; не я ли приеме, разбере и реализира, човек дохожда до индиферентност, до втръсване. Не е достатъчно човек само да казва, че трябва да бъде добър, но той трябва да прилага своята доброта. Ако говори само за доброто, без да го прилага, човек влиза в механическите процеси на живота. Влезе ли доброто в човека по механически начин, неговите обръчи се късат; щом обръчите на нещата се късат, с това заедно се нарушава и единството в живота.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, използвайте разумно и най-малкото, което ви се дава, вложете в обръщение и най-малкия капитал, който ви е даден. Колкото и малки дарби и способности да имате, впрегнете ги на работа за съграждане на вашето велико бъдеще. Каже ли някой, че не е надарен от Природата, това показва, че не е вложил своята дарба в работа или пък не я е приложил намясто. Каквото и да прави, човек не може да измени Божествения ред на нещата. Никой не може да застави водата да тече нагоре. Никой не може да ходи с ръцете си, а с краката си да върши работата на ръцете: това, което ръцете правят, краката не могат по никой начин да го направят; това, което очите виждат, краката никога не могат да го видят. Всеки орган извършва специфична работа, каквато другите не могат да изпълнят. Следователно същото се отнася и до човека: на всеки човек е дадена специфична работа в Макрокосмоса, която само той може да извърши. Ако някой от вас представлява косъм от главата на Космическия човек, той трябва да знае, че голяма задача му е дадена. Някой счита за обида да бъде косъм и да е принуден да изпълни предназначението на косъма. Който разбира, той знае, че службата на косъма е голяма. Всяка служба, колкото и малка да е, щом е изпълнена, както трябва, тя е сериозна. Много нещо е да бъде човек косъм на главата на Космическия човек. Защо? Велико нещо е Космическият човек. Следователно бъдете доволни от службата, която ви е дадена: достатъчно е да бъдете на служба около Космическия човек, а каква ще бъде службата ви, това не е важно. Сега от Космическия човек ще слезем на Земята, дето се изисква работа от всеки човек. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да работи.

Пишете върху темата: Защо трябва да живее човек?

Някой се учи да свири на цигулка и се запитва защо трябва да свири. Случва се, че този човек изпада в живота, остава гладен, бос и се чуди какво да прави, как да изкара прехраната си. Като погладува няколко дена, най-после му дохожда наум да вземе цигулката си и да започне да свири от къща на къща. Сега той разбира защо Природата му е дала тази дарба: чрез изкуството си да свири той изкарва прехраната си; художникът пък чрез четката си изкарва своята прехрана. Музикантът се оплаква, че му е дотег¬нало да свири; художникът се оплаква, че му е дотег¬нало да рисува. Радвайте се на изкуството и на дарбата, която ви е дадена, защото втори път няма да ви се даде. В Природата не съществува еднообразие – ако в един живот сте философ, в следващия ще бъдете музикант, поет, художник и т.н.

Някои се съмняват в прераждането и не искат да го приемат. Ако вярват в това, което им се говори, и на тях ще вярват. Доколкото вярвате на хората, дотолкова ще вярват и на вас; каквото мислите за хората, това ще мислят и за вас. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, каквото ви се случва, е за добро. Това не значи, че зло не съществува в света, но мислете за доброто, за да го привлечете към себе си. Щом доброто влезе във вас, злото веднага излиза навън: значи всеки за себе си може да привлича доброто, а да отблъсква злото. Що се отнася до злото вън от човека или в самия него, трябва да знаете, че всеки отговаря за себе си. Следователно всеки има право да признае и да приеме доброто в себе си, а да отрече злото и да го изпъди вън. Като мислите по този начин, вие ще привлечете доброто към себе си. Каквото мисли човек, това става: ако мисли, че Божите работи не стават, както трябва, човек съди себе си. Ако искате да растете и правилно да се развивате, никога не допущайте подобни мисли в ума си.

Като не разбират законите на Природата, хората се произнасят бързо за нещата и по този начин грешат. Щом чуят някой да говори бързо, високо или нервно, те веднага започват да разправят, че е сприхав, нервен, лош човек. Да говори човек високо или тихо, това зависи от неговия слух; да го слушате с разположение или с неразположение, това зависи от вашите чувства към него. Едно се иска от човека: да говори Истината. Когато някой проповядва Истината, той не може да говори лошо: този човек изнася фактите тъй, както са, без да се спира върху начина, по който ги изнася. Ама внасял противоречие в умовете на хората... Това, което не е в съгласие с живота на Земята, е в съгласие с живота на Небето. Това, което хората наричат безумие, ангелите го наричат Мъдрост; това, което хората считат за нелогично, на Небето го приемат за смислено и разумно; на реч, от която хората се възхищават, ангелите не Ă обръщат никакво внимание. Някой прави усилие да говори красноречиво: щом прави усилие, речта му е обикновена. Прави ли усилие водата да тече? Достатъчно е да отворите крана на чешмата и водата започва да тече изобилно, без да държи сметка какво количество се излива навън – тя знае, че друг се интересува от това и не се меси в неговата работа. Докато някой има желание да се рови в работите на Великия човек, всякога ще бъде бит. Той иска да заеме високо положение, да стане господар, обаче поставят ли го господар, той ще преживее последствията на заблудата, в която е попаднал. След големия бой той ще легне болен и ще му пеят песента Девет години болен лежи. Защо лежи девет години болен? За любовни работи.

Под думите любовни работи подразбираме материални работи, а не истинските отношения между младите. Любовта на младите е абсолютно духовна проява – Любовта няма нищо общо с физическия свят. Любов, която става достояние на всички хора, не е истинска любов. Такава е любовта на всички млекопитаещи, птици, насекоми и т.н. И те се сърдят, обиждат се, флиртуват. Любов, която почива на материални интереси, е търговска сделка – така обичат всички търговци. Истинската любов не се изразява нито с усмивки, нито със сладки думи – тя няма материален характер. Любовта внася живот и сила в човека. Един поглед на Любовта е в състояние да дигне болния от одъра, а умрелия да възкреси. Когато отиде при гроба на Лазар, Христос вдигна очите Си нагоре, отправи Своя любовен поглед първо към Бога, а после към Лазар, и каза: „Лазаре, излез вън!“. Като чу гласа на Христа, Лазар веднага излезе от гроба. Само онзи може да възкресява, който обича и когото обичат: няма ли Любов в себе си, човек нищо не може да направи. Който люби, само той може да върне падналия човек от лошия път и да го напъти към Бога. Кой не би желал да получи любовния поглед на такъв човек?

И тъй, погледът на Любовта е израз на Божественото начало в човека, което не се мени, нито променя. Каквото и да се говори, Божественото не се опетнява. Хвърля ли някой кал върху него, то лесно се измива – върху него не може да се задържи нищо нечисто. Няма сила в света, която е в състояние да опетни Божественото в човека.

Тайна молитва

 

41. лекция, 29 май 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube