Непреривно движение

Размишление

Сега ще прочета 90. псалом. Опитайте се да направите превод на този псалом според сегашните си разбирания. Ще кажете, че лесно се превежда от един нов език на друг, но мъчно се прави превод на смисъла на известно произведение. Като четете 7. стих от 90. псалом, вие изпадате в противоречие. Защо? Вижда ви се чудно как може Бог да се гневи и да проявява ярост. Стихът е следният:

Защото изчезваме от гнева Ти

и от яростта Ти смаяни сме.

На мнозина думите гняв и ярост се виждат странни. Според мене няма по-разбрани думи от думите гняв и яро¬ст: разгневи ли се човек, прояви ли яростта си, всички разбират смисъла на тия думи. Обаче кажете ли думата любов, всички я считат отвлечена дума. Като не могат направо да я разберат, те започват да тълкуват смисъла и съдържанието Ă.

Като ученици от вас се иска правилно разбиране на философията на живота. Ако напишете последователно числата от 1 до 10, без да турите запетая между всяко едно от тия числа, това представлява незавършена работа; турите ли запетая между всички числа, това показва завършена работа. Който не употребява в живота си препинателни знаци, той минава за прост човек. Който изучава графологията, той разбира смисъла на препинателните знаци и ги употребява намясто. Много писатели и учени поставят препинателни знаци, дето не трябва, а дето трябва, поставят повече, отколкото са нужни. В граматиката има ред правила, които се подчиняват на специални за тях закони: който иска да спазва правилата, той трябва да познава законите, по които те се създават.

Представете си, че имате числото 1567. Това число е предметно, т.е. означава някакъв предмет, взет в специално количество. Например ние можем да имаме 1567 кг вода, жито, пясък, прашинки или друго нещо. Превърнете ли това число в някаква жива величина, психологически то представлява число с особено значение, като дадена формула. Всяка формула има приложение в живота. За какво и къде се прилага формулата: 5 грама сакъз, 6 грама дървено масло, 7 грама катран и 1 грам вода. Значи имате формулата или числото 1567, което се употребява за лекуване на циреи. В тази формула водата е взета в най-малко количество, понеже тя крие в себе си най-голяма динамическа сила. Всяко число съдържа известна сила, известна интензивност. В това отношение числата приличат на семена. Обаче по интензивност те се различават така, както и семената. Като изучавате числата и семената, ще видите, че всяко едно от тях съдържа различно количество жизнена сила. Онези, които са се занимавали с динамиката на ботаниката, те разбират всички процеси, които стават в развитието им: покълване, растене, цъфтене, завързване на плод и узряване.

Следователно докато човек не разбира силата, която Природата е вложила в числата, той няма да разбере вътрешния им смисъл и отношението, което те имат към него. Като измервате дължината на пръстите си, виждате, че те не са еднакво дълги: първият пръст, показалецът, може да бъде дълъг 9, 10, 11 см; средният – 9.5, 10.5, 11.5 см; безименният – между показалеца и средния; малкият – 6, 7, 8 см. Това са числа, които представляват приблизителната дължина на пръстите. Който разбира динамическата сила на числата, той може да ги приведе в известен ред. Числото 9 е резултат, завършено число: по-далече от себе си това число не може да отиде. Ако срещнете човек, който се движи в реда и порядъка на това число, ще знаете, че каквото ви обещае, ще го изпълни: външните условия го заставят да го направи, понеже няма време за отлагане на нещата. Този човек обича живота: заболее ли, той веднага ще отиде при лекар; той никога не отлага нещата. Има числа, които съдържат в себе си противоположни сили на числото 9. Човек, който включва в себе си порядъка на тия числа, обещава, но никога не изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той казва: „Исках да направя това нещо, но нямах благоприятни външни и вътрешни условия“. Силите в този човек са отрицателни.

Мнозина изучават динамиката на небесните тела и си представят, че те се движат около някакъв център, подобен на нашето Слънце, като описват около него окръжност. Всъщност нито едно тяло при движението си не образува окръжност: орбитата на тия тела е или елипсовидна, или спирална – според близостта или далечината, на която отстоят от даден център. Ще кажете, че това е в динамиката само: каквото е в динамиката, това е и в самия живот. Често виждате, че бащата в един дом обича сина си повече от дъщеря си. Защо? Той е по-близо до него. Друг пък обича повече дъщеря си. Защо? Тя е по-близо до неговата орбита. Колкото повече хората приближават орбитите си в своето движение, толкова повече те се обичат; започнат ли да се отдалечават, те по-малко се обичат. Някой казва: „Не зная защо, но този човек по-рано ме обичаше повече: днес е поизстинал малко в любовта си към мене“. Много естествено: този човек по-рано е бил по-близо до тебе, а сега се е отдалечил.

И тъй, ще знаете, че каквито са отношенията на небесните тела помежду им, такива са отношенията и на хората един към друг. Както съзнанието на хората се ръководи от едно Разумно начало, така и физическите явления, които хората считат за механически, неразумни, се ръководят от същото Висше съзнание. Зад механическите процеси в Природата се крие разумна сила, която малцина познават. Като не разбират разумността в Природата, хората казват, че както в Природата има приливи и отливи, такива съществуват и в живота, но в тях няма никаква разумност. Който разбира и познава разумността, която действа и в Природата, и в живота, той вижда, че навсякъде съществува пълно уравновесяване на силите. Дето има равновесие на нещата, там съществува разумност. Например някъде има прилив – точно на противоположното място става отлив; ако някъде става отлив, на друго място има прилив. Като изучавате съзнателно процесите в Природата, ще дойдете до дълбокото разбиране да видите, че всеки процес има свой вътрешен смисъл.

Учените казват, че всичко в Природата е в движение; въпреки това мнозина считат, че техният живот е спрял вече. Това е криво твърдение. Когато отива на гарата да се качи на някой трен, човек е в движение. Щом влезе в един от вагоните, видимо той спира движението си, но тренът се движи. Ако стане някаква повреда с трена, движението му спира, но веднага телеграфите и телефоните започват усилена дейност – веднага вземат мерки да махнат причината, която е спряла движението на трена. Значи движението в Природата е непреривно и се предава от едно място на друго.

Следователно когато тренът на някой човек спре, веднага всички разумни същества, на които съзнанието е свързано с неговото, т.е. всички същества, които влизат в неговата система, проявяват усилена деятелност. По този начин силите в Природата се уравновесяват. Някой казва, че не иска да върви по пътя, по който всички хора вървят. Ако не върви по същия път, по друг път ще върви, но не може да спре. Който сам не иска да върви, други ще го носят. Защо умират хората? Защото не искат да се движат. Като се разсърди на близките си, човек започва да се инати и казва: „Не искам да работя – ще седя вкъщи и няма да работя, няма да се движа“. Като остане дълго време вкъщи, дохождат най-после с кола и с попове и го изнасят вън; като го опеят, заравят го в земята. Не се минава много време, и на гроба му виждате изникнали трева, цветенца; те казват: „Като не искаш доброволно да излезеш навън, ние насила ще те заставим“. Хората мислят, че тялото на умрелия гние и се загубва. Не, тялото му не гние, но се разлага, за да могат семенцата да вземат някои елементи от него и на части да го изнесат вън.

Едно трябва да знаете за Природата, а именно: колкото е строга и взискателна, толкова е мека и снизходителна – види ли, че някой се противопоставя на нейните закони, тя го оставя свободен. Не иска ли той да излезе вън от къщата си, да се движи, тя казва: „Щом не искаш сам да излезеш, други ще дойдат да те изнесат“. Ако съвременните хора нямат резултати във възпитанието и самовъзпитанието си, това се дължи на факта, че те се противопоставят на Природата, понеже мислят, че са свободни да правят, каквото искат: те считат себе си фактори в Природата. При сегашното положение, в което се намира, човек нито е свободен, нито е фактор. Според разбиранията на сегашния човек свободата му седи в това – да прави, каквото иска, да не се подчинява на никакви закони. Това е невъзможно: Природата никога няма да остави човека да нарушава нейния ред и порядък, да нарушава нейната хармония. Силният никога няма да се остави в ръцете на слабия, да разполага с него, както иска; умният никога няма да се остави в ръцете на глупавия, добрият никога няма да се остави в ръцете на злия.

Днес всички се питат съществува ли добро и зло в света. Който отрича доброто и злото като сили в Природата, той лесно може да отрече и задълженията си. Обаче да отричаш задълженията си, това не значи, че няма да ги плащаш. Ако откажеш, веднага ще ти представят полицата, която сам си подписал; след това ще извикат свидетели, пред които си получил парите – при това положение, искаш или не, ще признаеш дълга си и ще платиш. Каквото и да прави човек, колкото да се отказва от дълга си и каквато лъжлива клетва да даде, задължението не се маха. Докато не изплати задълженията си, човек не може да бъде свободен. Природата пише всичко, което дава; това, което Природата е написала върху човека, никой не може да го заличи.

Следователно, като върши нещо, човек трябва да знае кои са причините, които го заставят да го върши. Например някой върши Волята Божия доброволно, от любов към Бога; друг пък отказва да върши Волята Божия. За него ще дойде остенът: като го боднат няколко пъти, човек започва да върши Волята Божия от страх, а не по свобода. Който не иска да излезе от къщата си доброволно, насила ще го заставят; ако и при това положение не иска да излезе, ще го вземат на ръце и пак ще го изнесат. „Аз не вярвам в нищо.“ Ще те заставят да вярваш. Като дойдат в дома ти и те изнесат на ръце, тогава ще повярваш; тогава умът ти ще започне да работи – от последствията да намира причините на нещата.

И тъй, каквото и да прави човек, по-далече от числото девет не може да отиде. Ако девет пъти е вземал пари назаем и не ги е връщал, на десетия път вече няма да му дадат; ако пък девет пъти е вземал пари назаем и всякога ги е връщал, и на десетия път ще му дадат. Когато говорим за числата, за динамическите сили, които те съдържат, ние трябва да бъдем абсолютно свободни. Който не е свободен, той ще се смущава, ще се безпокои защо пръстите му например са къси или дълги; при това, ако започне да ги мери, няма да знае как и отде да мери и ще изпадне в погрешки. Това вече не е наука: прави ли човек погрешки, и заключенията му ще бъдат неверни. Като знаете значението на дългите и на късите пръсти, вие можете точно да определите какви добродетели се крият в човека – и тогава, ако някой дойде при вас да ви иска пари назаем, вие ще погледнете пръстите му, ще ги измерите и ще знаете можете ли да му дадете, или не. По-добри поръчители за човека от ръката му, както и от неговите пръсти, няма – те определят кредита, с който човек може да се ползва.

Искате ли да се ползвате от числата, вие трябва да знаете какви сили се крият в тях и какво действие оказват върху човека. Има случаи, когато банкер дава известна сума назаем, обаче съчетанието на силите, които действат в дадената сума, се отразява фатално върху него и той умира. Затова казваме, че има благословени пари, но има и нещастни пари: благословението и нещастието им се дължи на съчетанието на силите, които се крият в тия числа. Например никога не давайте пет стотинки на просяк. Число, в което петорката е в началото, като 5, 50, 500, 5000, 50 000 и т.н., не е благословено. Ако някой ви даде 50 000 лв., откажете се от тази сума. За предпочитане е да вземете само дванадесет лева за един обяд, отколкото да вземете цялата сума – с дванадесетте лева вие ще се свържете с разумни същества, които ще ви помагат.

Като ученици вие трябва да знаете, че всички числа не съдържат благоприятни сили в себе си. Следователно вие не можете всякога да се ползвате от числата, както не можете на всяко време да правите добро. Има моменти в живота, когато доброто, което човек прави, е намясто. Човек не може да прави добро непрекъснато и безразборно: прави ли непрекъснато добро, това значи да се изтощи, както се изтощава майка, която едновременно кърми няколко деца. Може ли малкото изворче едновременно да напои хиляда души? В един и същи момент малкото изворче може да задоволи жаждата на няколко души само, но по никой начин не и на хиляда. Това показва, че има неща, които и Природата в даден момент не може да направи. Та когато казваме, че някои дни, седмици, месеци или години са неблагоприятни за човека, разбираме, че енергията на Природата през това време е ограничена: тази енергия се използва на друго място.

Сега да се върнем към числото девет. Ако показалецът на човека е дълъг 9 сантиметра, това говори за отстъпчив характер: този човек е внимателен, добре разположен към хората; ако същият пръст е дълъг 11 см, този човек е упорит, своенравен, вечна опозиция на хората – кой каквото каже, той всякога ще се обяви на противно мнение. Този пръст е свързан с личността на човека: когато е много дълъг, човек има особено мнение за себе си и поставя личността си над всичко. Като заповядва, човек всякога сочи с показалеца си; средният пръст е свързан с правото. Обаче в живота само слугата търси правото си – господарят не търси никакво право, защото го има. Дали съзнателно човек повдига показалеца си, или несъзнателно, това означава заповед. Хора, които обичат да заповядват, често повдигат показалеца си; ако искат да не заповядват, те трябва да наблюдават движенията си, да се контролират. Повдигането на показалеца може да спаси човека, а някога може да го окачи на въжето. Ето защо, каквито движения и да прави човек, съзнанието му трябва да бъде будно.

И тъй, като се стреми към добър живот, човек иска да се свърже с едно по-високо съзнание от своето, което да оказва благотворно влияние върху него – това високо съзнание е Божественото. Как може човек да се свърже с Бога? Ще кажете, че за това е нужна вяра, обаче да вярва човек или да не вярва, това не зависи от него. Да вярва човек, това не значи по цели дни да се моли и да очаква наготово да му се донесе всичко, което му е нужно: вярата изисква работа. Земеделецът трябва цял ден да дига и слага мотиката, за да роди лозето му добро грозде; като работи по този начин, той ще вярва в добрите резултати.

Ще каже някой, че не е свикнал на работа, че обича само да се моли. Молитвата и работата вървят заедно. Молитвата не изисква специална обстановка и място: човек може всякога и навсякъде да се моли – той може да се моли и като ходи, и като работи. Ама времето не благоприятствало за молитва... Човек може да се моли по всяко време. Ама съдбата му била тежка, препятствала му във всички работи... Какво нещо е съдбата? Казват хората, че съдбата била добра и лоша. Добрата или лошата съдба на човека се определя от съотношението на числата на неговите пръсти. Ако отношението между числата, които получавате при измерване на пръстите на някой човек, е хармонично, съдбата на този човек е добра: ако е беден, в скоро време той ще обърне внимание на някои добри, богати и разумни хора и те веднага ще му се притекат на помощ. Не е ли хармонично отношението между тия числа, и богат да е, той всичко ще изгуби – това значи да има човек лоша съдба.

За добрата или лошата съдба на човека има значение не само отношението на числата, които отговарят на дължината на неговите пръсти, но и отношението между числата, получени при измерване на лицето, на ръцете, на краката, на цялото тяло. Даже и простите хора разбират от красивото и хармоничното в човека. Като имат един красив образ в ума си, когото видят, все с него го сравняват. Например ако харесва майка си или сестра си, момъкът търси мома, която да прилича на майка му или на сестра му. Това показва, че в Природата съществуват постоянни величини, към които човек се стреми – те са мярка, която ръководи човека. Като знаят, че има постоянни величини в Природата, учените превръщат тия числа в геометрически форми, геометрическите – в органически, а органическите – в психически, които проникват в човешкото съзнание. Това преминаване на формите от една в друга подразбира вътрешна хармония в живота.

Всички хора се стремят към вътрешната хармония на живота. Дойдат ли до тази хармония, те са придобили вече онзи вътрешен мир в себе си, който регулира всичките им отношения. По своя вътрешен мир те познават ще успеят ли в работата, която са предприели, или няма да успеят. Назначават ви на някаква служба, но вие сте раздвоени, нямате мир в себе си: ще знаете, че работата ви няма да върви. Отивате на изпит, но сте раздвоени. Защо? Няма да издържите изпита си. Обаче ако сте тихи и спокойни в себе си, каквато работа да започнете, ще имате успех. Природата е строго определила мястото, както и работата на всеки човек. Попадне ли човек точно на мястото и на работата, които Природата му е определила, той всякога е доволен; не попадне ли на мястото и на работата, които са определени за него, той е недоволен и всякога роптае. Въпреки всичко това повечето хора се стремят към големи работи, към първи места. Първото място, първото число е опасно; последното място, последното число е спасително.

Числата играят важна роля в живота на отделния човек. Има числа, които помагат на човека; има числа, които му препятстват. Човек трябва да знае за себе си кои числа му помагат и кои му противодействат. За да познаете кои числа ви помагат, напишете едно след друго числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н. Като пишете тия числа, спирайте се за известно време пред всяко едно от тях и следете какво чувствате. Числото, което ви харесва, което внася радост и спокойствие във вас, е числото, което ви помага. Като дойдете до познаване на силите, които действат в числата, вие ще можете да определите кой лотариен билет печели и него именно да вземете. Каквото представляват числата в живота, такова нещо е животът на всеки човек. Животът на човека не е нищо друго, освен лотариен билет, на който е точно написано ще спечели или не, ще има ли страдания, или няма да има.

Който разбира законите на числата, той може да измени съдбата си, т.е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, ден или месец не ви благоприятстват, изменете ги и наблюдавайте какви резултати имате при новите числа. Ако строите къща, спазвайте числата; каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Някой казва: „За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно“. Не, от размерите на къщата, на стаите, зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3 или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човек се домогва до положителните числа в живота и се ползва разумно от тях – това е една от задачите на всеки човек.

Божията Любов носи пълния живот.

 

31. лекция, 20 март 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube