Ключът на живота

 

Ще прочета 20. глава от Откровение. Няма да дам никакви тълкувания по нея – нека всеки я разбира тъй, както може. Обаче има един основен закон, който гласи: всяко същество използва храната, която му се дава, според степента на своето развитие.

Обърнете внимание на четвъртия стих:

И видях престоли, и насядаха на тях,

и даде се тям съдба; и видях душите на закланите

за свидетелството Исусово и за Словото Божие;

и които не се поклониха на звяра,

нито на образа му, и не приеха белега

на челото и на ръката си,

оживяха и царуваха с Христос тисящата години.

Днес всички хора искат да царуват на Земята. Както виждате, има разлика между техните разбирания за мястото на царуването и това, за което се говори в стиха. Къде трябва да бъде това царуване: на Земята, на Небето или във въздуха?

Често хората, от каквото общество и да са, приличат на малки деца, които очакват от баща си да им донесе нещо за ядене. Любителите на забавления и удоволствия, като отиват на театър, също тъй очакват какво ще изнесат актьорите на сцената. Земеделецът, като посее нивата си, очаква какъв плод ще даде тази нива; лозарят, като насади лозето си, очаква какво грозде ще роди неговото лозе. Всички хора все очакват нещо. Когато се даде очакваното, хората се радват. Когато представлението излезе хубаво, всички казват: „Добре се изнесоха ролите, добре се игра!“. Когато нивата даде добър плод, казват: „Добре роди тази нива“. Когато лозето даде хубав плод, казват: „Добро е гроздето“. Когато бащата донесе нещо вкъщи, децата се радват и казват: „Добър е нашият баща“. Обаче това представлява едната страна на живота, настоящото разбиране на хората.

Другата страна на живота е, че някога бащата нищо не донася вкъщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плод, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква, и т.н. Тогава у хората настава пълно разочарование от живота. Първото положение, когато отвсякъде се дава, напълно съответства на изискванията им – и тогава всички хора са доволни. Даже и крадецът се радва, след като успее да открадне това, което иска; не може ли да открадне това, което иска, и той тъгува. И праведният се радва, когато добие това, което иска, а тъгува, когато не може да добие това, което иска. Питам: по какво се различават радостта и скръбта на праведния от радостта и скръбта на крадеца? И единият иска, и другият иска. Вие трябва да правите различие дали радостта ви е като тази на праведния, или като тази на крадеца, на грешника; и дали скръбта ви е като тази на праведния, или като тази на крадеца, на грешника. Това са две различни положения, върху които трябва да мислите. Може някой да каже: „Аз се радвам“. Ще се запитате дали вашата радост е като радостта на праведния, или като тази на грешника. Ако скърбите, пак ще се запитате същото нещо: вашата скръб като тази на праведния ли е, или като тази на грешника.

Казвам: вие не трябва да живеете с илюзии, не трябва да имате илюзиите на онези българи шопи, които ходили някога да превземат Цариград със своите големи овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопите им, натрупали ги накуп, а тях разпръснали и върнали назад. Питам: може ли град като Цариград да се превзема със сопи? Не може. Ако вашите вярвания, ако вашите убеждения, ако вашите молитви и ако вашите сълзи приличат на тия овчарски сопи, по-силните от вас ще ги вземат, ще ги натрупат накуп и вие нищо няма да свършите. Когато човек отива да превзема нещо, той трябва да бъде силно въоръжен. С какво? Ако светските хора, за да постигнат своята цел, се въоръжават с най-добри и силни оръжия, питам тогава: какви трябва да бъдат оръжията на един праведен, на един духовен човек?

Ще ви приведа едно сравнение, за да видите на какво трябва да уповавате в живота си. Заекът застава пред вас с два кобура и ви казва: „Докато аз съм с вас, косъм няма да падне от главата ви, на мен уповавайте, в мене вяра имайте!“. След заека идва мечката, също с два кобура, застава пред вас и ви казва: „Докато аз съм с вас, никой не може да ви докосне, на мене уповавайте!“. Питам: на кого трябва да уповавате – на заека или на мечката? Вие ще кажете, че трябва да уповавате на мечката. Наистина, ако уповавате на заека, още при първия гърмеж, дошла не дошла опасността, той ще избяга. Заекът ще бъде пръв, а вие – последни. Уповавате ли на мечката, като се намери пред опасността, като види по-голяма мечка пред себе си, тя няма да избяга. Тогава вие ще бъдете първи, а тя – последна. Питам: какво се постига в първия и във втория случай, ако уповавате било на заека, било на мечката? Мислите ли, че един заек или една мечка могат да ви защитят в живота, вие сте в заблуждение. Заекът и мечката – това са символи, които изразяват известни външни прояви на човешкия живот. Вие може да преведете тези символи. Да уповава човек на заека, значи да уповава на удоволствията в живота. И в такъв случай, както заекът бяга от най-малката опасност, така и човекът на удоволствията отпада духом и от най-малките страдания и изпитания. Най-лесното положение е, когато човек иска да се удоволства, всичко да му е по угода в живота. Но краката на удоволствието са дълги като на заека, и то бяга като него. Мечката пък изразява грубия живот, който аз наричам черноземен труд. Обаче нито животът на удоволствията, нито животът на черноземния труд са в състояние да спасят света. Който се удоволства, стомаха си разваля; който прекалено работи, ръцете си разваля. Какъв смисъл има в това – човек да развали стомаха или ръцете си? Това е външната страна на въпроса. Мислете върху вътрешната страна, върху дълбокия смисъл на този въпрос.

Днес всички хора се нуждаят от истинско схващане, от истинско разбиране на живота, който Бог им е дал. Към какво трябва да се стреми човек? Яденето и пиенето не са цел в живота; науката не е цел в живота, домът не е цел в живота; синовете и дъщерите не са цел в живота, богатството не е цел в живота. Тогава какъв е вътрешният смисъл на живота? Ако при сегашните условия искате да разрешите една от великите задачи на своя живот, преди всичко трябва да знаете какъв е смисълът на Целокупния живот. Някои казват: „Може ли без ядене и пиене?“. Не разисквайте по този въпрос: яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота, а условията са вън от нас, за тях няма какво да говорим. Всяко нещо, което е извън нас, нищо не ни ползва. Разсъждавайте върху тази мисъл, докато ви стане ясна.

Представете си един човек, който има хиляда килограма жито в хамбара си и ги държи заключени, не ги продава, нито ги смила за хляб, а сам пости, гладува, като казва: „За черни дни трябва житото, нека седи в хамбара, няма да го ям“. Друг човек има само един килограм жито в хамбара си, но го изважда оттам, смила го на воденицата, прави си от него хляб, опича го, хапва си и казва: „Ще ям, каквото Господ ми е дал“. Питам: у кого е силата – в онзи, който има едно кило жито и го употребява, или в онзи, който има хиляда кила жито и ги затваря в хамбара си и не яде? В този, който има едно кило жито и яде.

Някой казва: „Аз искам да стана за в бъдеще учен човек, светия“. Това са празни работи – това е човекът, който има хиляда килограма жито в хамбара си и пости. Силата на човека седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание. Бог се проявява в съзнанието на всеки един: вън от човека, вън от неговото съзнание, Бог не съществува. Даже и да съществува Бог вън от съзнанието ни, ние не Го познаваме, не знаем какъв ще е този Бог. Ние знаем за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в нашето съзнание.

Често вие казвате: „Бог може всичко да направи“. Вярно е, че Бог всичко може, но това зависи от възможностите, които са вложени в нас. Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си кофа, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва десет килограма вода. Аз съм силен човек, мога да извадя със своето въже не десет, а сто килограма вода, и ви наблюдавам какво правите. Вие пускате вашата кофа с тънкото въже и изваждате само десет килограма вода. Въжето е съзнателно, живо и остава недоволно от това малко количество вода и казва: „Не мога ли и аз да извадя сто килограма вода?“. Казвам: опитайте! Вие вземате друга кофа, която може да събере сто килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца; теглите кофата нагоре, но въжето се скъсва и кофата остава в кладенеца. Вие се чудите защо става така и казвате: „Господ не можа ли да изкара с това въже сто килограма вода?“. С това въже Господ не може да извади сто килограма вода, с него може да извади само десет килограма. Ако мислите, че с това въже можете да извадите сто килограма вода, това показва, че във вашето съзнание има едно погрешно логическо заключение. Като казвате, че Бог е всемогъщ, това подразбира проява на Бога в Неговата целокупност, а не Бог в Своите части. Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може да Го приеме, да Го разбере и прояви. Следователно разумният човек, за да извърши една работа, по-тежка от неговите сили и възможности, се нуждае от време. Той трябва да пусне кофата десет пъти в кладенеца, за да извади сто килограма вода; пък ако иска да свърши тази работа изведнъж, да съкрати времето, трябва да търси друг изходен път, иначе въжето ще се скъса.

Често хората правят грешки в живота си, понеже бързат – искат да съкратят времето. Някой пита: „Защо Господ не ми даде богатство, защо не ме направи богат?“. Въжето ти е тънко. Бог сам за Себе Си може да извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца да извадите с него повече от десет килограма вода, то ще се скъса. Тогава настава вторият процес. Вие запитвате: „Не може ли този въпрос да се разреши по друг начин? Има друг, изходен път“. Това, което ви говоря, е философия, която има приложение в сегашния живот, в сегашното ви съзнание, с което живеете. Изходният път седи в следното: разумният човек взема десет тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда сто килограма вода. Резултатите тук ще бъдат еднакви, както ако тънкото въже само слизаше десет пъти в кладенеца, но придобивката ще бъде различна. Като извършвате работата си сами, радостта ви ще бъде по-голяма, отколкото ако се ползвате от чужда помощ. Всички въжета, които вземат участие във вадене на вода, са съзнателни, и всяко от тях ще иска своя дял – плод на извършената работа. Вие, като изтеглите водата, ще искате да задържите всичко за себе си, но въжетата ще се скарат помежду си за дял от придобивката. Едното въже ще каже: „Ако аз не бях, вие нищо нямаше да свършите“. И второто въже ще каже: „Ако аз не бях, вие нищо нямаше да свършите“. И останалите въжета ще кажат същото. Да, всички въжета са участвали, за да извадят стоте килограма вода, но нито едно от тях не е в състояние само да извади тия килограми вода. Значи десетте въжета заедно, както и едното въже отделно, ще получат една и съща печалба, само че в първия случай печалбата ще се дели на десет – на всяко въже ще се падне по десет килограма вода.

Сега вие казвате: „Хайде да се съберем няколко души заедно, за да свършим някаква работа: да извадим заедно вода или да работим на нивата“. От придобивките всеки ще получи толкова, колкото ако той е работил сам за същото време. Питам: всъщност има ли някаква придобивка във взаимната работа? Има: истинската печалба се състои в насърчението, което ще си давате взаимно. Всички ще бъдете радостни и весели, ще работите усърдно и ще се върнете с песни – това ще бъде малкият плюс в печалбата. Ако си сам на работа, ще прекараш един мълчалив ден. Ето защо, когато добрите хора работят, трябва да работят по няколко души заедно; когато лошите хора работят, всеки сам трябва да работи, за да му е мирна главата. Някой казва: „Аз искам сам да работя“. Аз подразбирам, че хората около този човек са лоши, пък и той сам е лош. Когато всички хора искат сами за себе си да работят, значи между тях има нещо лошо – сговор няма. Това показва, че разбиранията на тия хора не са правилни.

Често между хората се явява критика. Казват, че еди-кои си не живеят добре, не живеят по Бога. Питам: коя е мярката, по която познавате кое нещо в света е добро и кое – зло; коя работа се върши по Бога и коя – не? Казват: „Никой не може да извърши една работа по Бога!“. Защо? Човек сам не върши своята работа. Когато работиш нещо, кажи: „Господи, свърши моята работа тъй, както Ти разбираш!“. Защо? Всяка работа, която Бог върши, е много добра. След това кажи: „Господи, сега пък аз в Тебе ще свърша своята работа; и като свърша своята работа в Тебе, Ти, Господи, ще се произнесеш за нея“. Когато аз върша своя работа сам, не се произнасям за нея – оставям Бог да се произнесе как е извършена. Щом дойде въпрос до Божиите работи, аз имам само едно мнение, а не две мнения, и се произнасям за тях, като казвам: Божиите работи са всякога добри. Могат да се съберат всички философи, всички учени хора в света, за да ме разубеждават в това, но няма да успеят – аз зная положително, че всички Божии работи са добри. Както и да разглеждате Неговите работи, от която и да е страна да ги гледате, казвам: Божиите работи са съвършени. Разумното в човека, Божественото начало в него, може да се произнася за Божиите работи, а за човешките работи Бог се произнася. Ако искате да знаете какво аз мога да направя, питайте Господа, а не мене, нито пък другите хора. Следователно не се спирайте върху това, какво хората мислят за вас – важно е да се спрете върху въпроса какво Бог мисли за вас. Закон е: ако сами себе си съдите, т.е. ако Бог във вас се произнася за вашите работи, вие сте блажени.

Днес много хора имат известна философия, известни убеждения, и за да угодят на света, казват: „Ние ще излезем пред света да му покажем какви сме“. Питам: от толкова години насам какво ново е казал светът за добрите хора? Не, само Бог има право да се произнася за човешките постъпки, а разумният човек има право да се произнася за Божиите работи. Защо? Защото в Божиите работи човек не е заинтересован лично, а в човешките е намесена личността. Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко това, което вършим за Бога, единствено Той е капацитет да се произнася. Както аз не се безпокоя какво ще кажа за Божиите работи, така също не се безпокоя за това, какво Бог ще каже за моите работи. За Божиите работи аз имам само едно мнение. Оттам заключавам, че и Бог ще се произнесе за мене така, както аз се произнасям за Него. Дойде ли съмнението у вас, вие казвате: „Господ може да се произнесе другояче за нас“. Да, ако Бог се произнесе другояче за вас, значи и вие сте се произнесли така за Него – имали сте две мнения за Бога: законът е същият.

Казвам: най-първо ще възстановите вашите първични понятия за онова, което Бог върши във вашата душа. Величието на душата, величието на гения, на способния, на даровития, на праведния човек седи в това – да осъзнае, че всичко, което става вътре в него във всеки даден момент, се дължи на Бога, Който работи. Христос казва: „Отец Ми работи“. Къде? В мене: в душата ми, в съзнанието ми, в сърцето ми, в ума ми – на различни места работи Той. Вследствие на тази работа у всички хора има копнеж да направят нещо хубаво. Мнозина питат: „Какво трябва да направим сега?“. Има един велик закон, според който вие не можете да направите най-малкото добро дело, ако не любите Бога. Първото важно нещо за вас е да любите Бога. Любите ли Го, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане едно с Неговата.

Сега ще ви дам следното правило: работете с положителните закони на Мъдростта и с положителните методи на Любовта! Досега вие сте имали отрицателни резултати в работата си, защото сте работили с отрицателните закони на Мъдростта и с отрицателните методи на Любовта. В Божията Любов няма закони – тя е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Живеете ли по някакви закони на Любовта, вие ще изпаднете в ред погрешки, в заблуждения. В Любовта има методи, и то най-хубави. Значи в живота на Мъдростта има закони, а в живота на Любовта – методи. Сега ще започнат нескончаемите въпроси: „Какви са тия закони на Мъдростта и тия методи на Любовта?“. Те са написани във вашата душа: потърсете ги там и ще ги намерите. Питате ли така, аз допущам, че вие имате едно кило жито в хамбара си и сте започнали да го ядете, но искате да спечелите хиляда кила. Стремите ли се към хилядата кила, вие сте от постниците. Някои казват, че са постили много. Питам: какво печели Господ от това, че вие постите? Той губи. И когато много ядете, Господ пак губи. Ядете ли умерено, вие вършите Божията работа. Ако се храните и благодарите за храната, и Господ е доволен от вас; преяждате ли, и вие се мъчите, и Господ във вас се мъчи. Казвате: „Засъхна ми гърлото!“. Бог ви казва: „Дал съм ви много вода, пийте от най-чистата вода, за да не засъхва гърлото ви!“.

Ще ви дам един закон с два метода на приложение: единият е отрицателен метод, а другият – положителен. Представете си, че имате пред себе си човек, по рождение пияница. Вие искате да го вкарате в правия път и му казвате: „Не пий вино!“. Той ви казва: „Не мога да не пия вино. Аз съм наследил тази слабост от майка си и от баща си – не е лесно да се откажа изведнъж!“. И продължава този човек да пие. Вие постъпвате в този случай с отрицателния метод. След това вие прилагате положителния метод към този човек, като му казвате: „Пий от най-чистата нектарна вода, която съществува в света!“. В този метод седи спасението на пияницата: не му казвайте да не пие вино, но му кажете да пие от най-чистата нектарна вода. Пие ли от нея, той никога няма да пие от виното. Често казвате: „Ние не трябва да мразим!“. Това е негативният метод в света. То е все едно да казвате на пияницата да не пие. Какво може да се придобие с този метод? Нищо, т.е. той дава отрицателни резултати. Приложете положителния метод в живота си: не казвайте, че не трябва да мразите, но вложете в душата си най-хубавата любов, която възвишените и благородни души са приложили на Земята. Казвате: „Трябва да вярваме!“. Не, приложи вярата! Приложете онази възвишена и благородна вяра, с която са живели светии, праведници и добри хора, с която гори и планини се местят. Приложете тази вяра – идете с нея при някоя планина и кажете: „Тръгни!“. Кажете ли на Витоша да се помести, тръгнете към нея! Отначало ще ви се вижда, че тя никак не се е помръднала, но стигнете ли до нея, ще видите, че тя малко се е преместила. Вие правили ли сте такъв опит, за да проверите силата на вашата вяра и на вашата мисъл? Всъщност най-голямата планина е човекът, който трябва да се мести: щом аз се преместя, и Витоша ще се премести. Ако Витоша не се премести, значи аз съм мъртъв човек: живият, разумният човек всякога се мести. В този случай Витоша – това съм аз!

Ако ме разбирате буквално, ще имате един резултат, ако разбирате същността на нещата, ще имате съвсем друг резултат. Ако вярата и мисълта ви са силни, ще проверите този закон и ще видите, че Витоша се е поместила; не се ли помести, това е по единствената причина, че вашата вяра е слаба. Щом Витоша не се е поместила, въжето, което спущате в кладенеца, е слабо. Това не говори, че Бог е слаб, но вашето въже е слабо. Затова ще намерите онова здраво въже, което, като го пуснете в кладенеца, да не се къса и Витоша да помести. Имате ли тази здрава вяра, не само Витоша ще местите, но ще накарате Слънцето да изгрява от запад, а не от изток, както досега. Ако Слънцето изгрява от запад, порядъкът на нещата няма да се наруши; напротив, светът ще бъде по-добър, по-хармоничен. Каква философия има в това, че Слънцето днес изгрява от изток, а залязва на запад? Ако изтокът е образ на всичко добро в света, а западът – образ на всичко лошо в света, тогава какво е допринесло Слънцето, като е изгрявало от доброто и е залязвало към злото? Тогава не ще ли бъде добре Слънцето да изгрява от запад и да залязва на изток: така то ще води света от лошото към доброто. Де е човекът, който може да накара Слънцето да изгрява от запад?!

Като ви говоря така, ако ме разбирате буквално, ще кажете: „За физическия свят ли се отнася това?“. Физическите прояви са отражение на проявите, които съществуват в духовния свят. Когато Христос казва, че силната вяра може планини да премества, в това се крие същността на вярата. И Витоша съществува в духовния свят. Ако мястото на Витоша или на кой да е предмет се промени в духовния свят, ще се промени и мястото на тяхната сянка: щом се премести един предмет, премества се и неговата сянка. Обаче искаме ли да преместим сянката на предмета, това е мъчна работа: сянката се мести по друг закон. Само Слънцето е в състояние да мести сянката на предметите; обаче ако аз разбирам закона, мога да вдигна ръката си и да преместя сянката, дето искам. Дигнете ли Витоша, можете да преместите сянката Ă, където искате.

И тъй, от вас се иска приложение. От вас се иска вътрешна, дълбока мисъл. Имате ли тази мисъл, за един ден, за една минута можете да завършите вашето развитие. Казвате: „Като завършим развитието си, какво ще стане с нас?“. Ще се върнете отново на Земята и ще работите за другите. И тогава, ако сте имали на разположение 40 дни, за да ожънете всичките си ниви, вие ще направите това нещо само за един ден, а останалите 39 дена ще употребите да помагате на вашите ближни. Един ден ще работите за Иван, друг – за Драган, трети – за Стоян, и т.н. Ще отидете при Иван и ще му кажете: „Иване, ти още ли не си пожънал?“ „Не съм!“ „Хайде, аз ще ти помогна“. За един ден свършвате работата и отивате при Драган: „Драгане, още ли не си свършил работата си?“ „Не съм!“ „Хайде да я свършим заедно“. Запретвате се двамата и за един ден свършвате всичко. На третия ден отивате при Стоян – помагате и на него: за 39 дена свършвате работата на всички; по същия начин и те отиват да помагат на другите. Работа се иска от всинца ви и на този, и на онзи свят. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, там ще ги посрещнат с венци и с песни, ще седнат при ангелите и с китари ще свирят. Не, и там предстои работа!

Мнозина казват, че са завършили своето развитие, че Бог Саваот им говорил направо, и т.н. Завършили са своето развитие, а десет килограма вода не могат да извадят от кладенеца… Бог Саваот им говорил, а никой не иска парче хляб да им даде… Как е възможно това? Не си правете никакви илюзии – това е заблуждение! Такова е положението на пияния човек, който се напива и казва: „Знаете ли кой съм аз?“. Бум! – счупва прозореца. За да се освободи от тия състояния, човек трябва да се добере до Истината, която ще го направи свободен. Вие не знаете още какво нещо е Свободата. Писанието казва: „Не бивайте роби на человеци!“. Това значи: не бивайте роби на такива вярвания, които заблуждават; прославете Господа и бъдете свободни! Който иска свобода, трябва да освобождава хората.

Често хората се спират върху отрицателните прояви на живота. Наистина, животът има отрицателни страни, които са резултат на кармата, на закона за причините и последствията на нещата, но той има и свои положителни страни. Кармата подразбира съдба, но хората трябва да се освободят от тази съдба. Господ казва: „Ще залича греховете ви, ще залича вашия минал живот, вашите престъпления – помен няма да остане от тях! И след туй ще внеса новото във вас“. Ето защо, за да реализирате живота в неговата положителна страна, нужна ви е свобода. Какво трябва да се прави със света? Ще знаете, че вън от вас светът не съществува. Бог, Който живее в мене, Той е създател на света, и затова не трябва да Го търсите вън от света, вън от себе си. Бог, Който е създал света, само Той знае истинските методи и начини за изправянето му. Следователно няма защо да се безпокоите за света и за неговото спасение: спасението на хората, както и на целия свят, не е ваше дело – само силният може да изправи и спаси света.

Хората задават въпроса: „Какви ще бъдат последствията на нашия живот?“. Ако сте живели с отрицателните методи на живота, ще имате отрицателни последствия; ако цял живот сте се мъчили и нищо не сте разбрали от тия мъчения, такива ще бъдат и резултатите на вашия живот. Някой човек е постил десет дена и казва, че се е измъчил от този пост, че нищо не е разбрал от него. Да, ако сте постили и сте се измъчвали, без да научите нещо, този пост не е на мястото си. Постът не е лошо нещо, той е потребен, но когато се използва разумно и даде добри резултати. Смисълът на живота не е в поста, но той е необходим като съзнателен опит. И Христос пости 40 дена: Той отиде в пустинята, дето прекара 40 дена в пост и молитва. Като свърши този опит, Христос доби голямо прозрение. Щом се върна при учениците Си, те Го запитаха: „Какво трябва да направим сега?“. Христос им отговори: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко слово, което излиза от Бога“. Значи има и друг начин на хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин – със Словото Божие. В този начин на хранене седи новият живот.

Ще направя един паралел между храненето по стария начин и това по новия начин. Вземете един богат човек – гастроном, който обича пищна храна. Той сяда на обяд и веднага на трапезата се слагат печени кокошки, гъски, патици, разни видове плодове и ред други закуски и питиета. Какво ли не е ял богатият през живота си! Той казва: „Така трябва да се живее!“. Това е хранене по стария начин. Обаче един ден стомахът на този човек ще се разстрои и той постепенно ще почне да слабее и ще вика лекари да го преглеждат. Лекарите казват: „От днес всички гъски, патици, кокошки, агънца, прасета се уволняват и ще се храните само с оризова чорбица, и то по две чаени лъжички на два часа. Само по този начин ще се излекувате“. Щом види, че жена му влиза в стаята, той я запитва: „Жена, колко е часът? Време ли е за супицата?“. Точен е той, гледа да не пропусне времето, иска да се спаси. Той знае, че спасението му е в оризовата чорбица. Като дойдат някои близки да го посетят, те го запитват: „Как си със здравето?“ „Благодаря, по-добре съм сега. Лекарите ми казаха, че ако продължавам да се храня по стария начин, ще отида на другия свят“. Оризовата чорбица представлява символ на новото хранене: тя представлява чиста, идейна храна.

Сегашният човек пости и се ограничава в храненето само когато е болен. Той казва, че лекарят му е заповядал да употребява на всеки два часа по две чаени лъжички оризова чорбица. Това не е разумен пост, нито нов начин на хранене – този човек се храни така по необходимост. Не ме разбирайте буквално: само здравият, разумният, идейният човек може да се храни по новия начин. Храните ли се по новия начин, вие ще придобиете мир и сила в душата си. Какво може да направите в този свят, ако нямате мир и сила? Мнозина казват: „Бог да бъде на наша страна!“. Казват ли така, те изключват Бога от себе си. Господ не е вън от нас! Някой казва: „Аз имам мъчна задача за разрешаване“. Писанието казва: „Бог постоянно работи в нас“. Щом Бог постоянно работи в нас, нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдава как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи. Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте: започнете да размишлявате и проследете как Бог във вас ще я разреши. Няма да минат пет минути, и ще видите, че задачата ви е решена. След това ще ме запитате правилно ли е решена тази задача. Само едно мнение имам за Бога и сега пак го потвърждавам: всички Божии работи са съвършени!

Казвате: „На теория е така, но не и на практика“. Не, и на практика е същото! Ще ви приведа един действителен пример от живота, за да видите, че за онзи, който слуша и изпълнява това, което Бог му говори отвътре, теория и практика са едно и също нещо. Двама братя се карали помежду си за наследство, оставено от баща им. Големият брат взел повече, малкият – по малко. Цели 15 години те се карали помежду си, не искали да се видят – и всеки от тях говорел лошо за другия. Един ден Божественото се пробудило в големия брат и му казало, че това, което той прави с брата си, не е добро: „Иди, примири се с брата си, дай всичко на него, а ти работи и се прехранвай с труда си“. Той послушал този глас и тръгнал към дома на брата си. В това време Божественото проговорило и на малкия брат; той си казал: „Дотегна ми вече тази свада! От толкова години съм скаран с брат си: какво спечелих от това? Я да отида при него – да се помирим и да му кажа, че всичко бащино давам на него. За мене е достатъчно това, което имам“. Казано – свършено. Запътил се към брат си да се помирят – и двамата се срещат на пътя. Големият казал: „Братко, ида да се помирим. Всичко, което взех от баща си, давам на тебе – аз ще се прехранвам от собствения си труд!“ „И аз от своя страна реших да направя същото“ – казал малкият брат. „Тогава хайде и двамата да работим заедно!“ Събират се двамата братя, помиряват се и започват обща работа.

Ето начина, по който и вие трябва да решавате всички мъчнотии и недоразумения в себе си. Питам: трябва ли да делим Божието благо в нас, трябва ли да се караме за него? Не, ние трябва да осветим името на Бога, Който живее в нас, да поставим Бога високо в нашето съзнание, дето Той работи. Мнозина искат да знаят какво нещо е новото, Божественото учение. Божественото учение седи в следното: да оставим Бога да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Него. В какво седи Новото учение? Бог да работи в мене и аз да работя в Него. Как ще разберете това? Като го опитате: вие не можете да определите какво е Новото учение, докато не го опитате. „Ама аз съм правил опит.“ Колко опита си направил? Ако си направил само един опит, нищо не си научил: в Божественото учение опитът е непреривен, без прекъсване, Божественото се проявява непреривно.

Каква е разликата между Божественото и човешкото? Божественото се проявява и за вечно остава, човешкото се проявява и за ден остава. Това, което е непреривно и вечно, е Божествено; това, което е кратковременно, е човешко. Щастие и радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие и радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любов, която скоро се явява и изгаря, е човешка; Любов, която при всички условия не изгаря, но постоянно се увеличава и за вечни времена остава, е Божествена. Знание, което може да разрешава всички мъчнотии в живота, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване – то е великото, което работи в душите. Само чрез Божественото можете да постигнете вашите идеали и стремежи.

Казвам: онези, които искат да следват Божествения път, нека турят торбичките на гърба си и да вървят напред. Не се обръщайте да гледате какво става назад, със старото не се занимавайте! Бог, Който живее в нас, ще създаде нов свят – ново Небе и нова Земя. Казва се в Писанието: „Земята и небето побегнаха от Неговото лице“. За коя Земя и за кое Небе се говори? За старата Земя и за старото Небе, т.е. за старите вярвания и разбирания. Сега се създават ново Небе и нова Земя – нови вярвания и разбирания. Когато старата сцена пада, нова се вдига; когато старото слънце залязва, денят не свършва – ново слънце изгрява. Днешното слънце ще залезе – утре ще дойде ново слънце: всеки ден Господ създава ново слънце. Вярвате ли в това? Всяко вярване, което залязва, не е истинска вяра – то умира и се погребва.

Съвременните хора казват: „Какви времена доживяхме! Едно време, в младини, как се обичахме, как живеехме помежду си, а днес не остана нищо от тази любов“. Ще ви приведа един пример за някой си дядо Стоян от с. Голяма могила, който често се хвалел със своето голямо юначество в младините си. Когато станал на 90 години, той взел тоягата си, дошъл до един голям трап и си казал: „Едно време, когато бях млад, лесно прескачах и най-големите трапове. Чакай да се опитам мога ли и сега да прескоча този трап?“. Затичва се – и хоп в трапа! Като се видял в това положение, той си казал: „Чудно нещо, на млади години не беше така! Като остарее, човек става за посмешище на хората“. Като излязъл от трапа, поогледал се наоколо да види няма ли някой да го слуша и си казал: „Каквото беше на младини, това е и на старини“. Така е: силният човек не може да стане слаб; и слабият човек не може да стане силен – сам по себе си слабият човек е слаб. Слаб е онзи човек, в когото човешкото е силно; силен е онзи човек, в когото Божественото е силно.

Оттук можем да извадим заключението: ако вашата любов е човешка, тя е слаба; ако любовта ви е Божествена, тя е силна и непреривна. Божествената любов и на младини, и на старини е една и съща; човешката любов на младини е гореща, на старини – студена. Божествената любов – обратно: в началото е слаба, в края – силна. Само любовта на майката към детето е еднаква през всичките му възрасти – като започнете от времето, когато детето е било още в утробата на майка си, и свършите до неговата крайна възраст. Един 90-годишен свещеник често се обръщал към своя 60-годишен син с думите „моето момченце“ и го потупвал по гърба. Той не виждал пред себе си възрастен човек с побелели брада и мустаци, но виждал малко момченце. Същите отношения съществуват и в Божествената любов. Тя нежно се обръща към своите деца с думите: „Синко, моето момченце!“. Докато хората се заблуждават от външната форма на нещата, животът няма смисъл. Всеки, който остарява в живота на Любовта, върви в човешкия път; всеки, който отслабва в знанието, върви в човешкия път; всеки, който греши в живота си, върви в човешкия път.

Два пътя има в живота: човешки и Божествен. Някой се извинява и казва: „Ще ме извините, аз съм малко рязък, груб, имам слабости“. Няма защо да се извиняваш, но кажи си истината: „Аз вървя в човешкия път.“ Благородството на човека се изразява в неговото постоянно коригиране. Като направи една грешка, благородният човек казва: „Това е човешко“ – и го слага настрани. Като направи някое добро, той казва: „Това е Божествено!“ – и него слага настрани. И видни философи, и учени хора правят грешки: няма човек в света, който да не греши. Един писател написал своя забележителен роман, но пожелал да го напечата безпогрешно. И действително, цялата книга била напечатана без грешки, но в заглавието на романа, в едрите букви се допуснала една грешка. Какво от това, че е имало една грешка? Ще я поправиш! В човешкото грешките са допустими и неизбежни. Ако в човешкото искате да внесете съвършенство, вие сте на крив път: съвършенство съществува само в Божественото; човешкото представлява метод за прилагане на Божественото. Не разбирате ли нещата така, вие сте на крив път и в края на краищата нищо няма да постигнете. Всички велики, всички праведни хора са вървели в Божия път.

В света има два вида хора: едни, които вървят в Божия път, безразлично дали са в някое религиозно общество, или в света; втората категория хора са тия, които вървят в човешкия път – те са вън, безразлично дали са в някое религиозно общество, или в света. Резултатите от човешкия път са едни, а тия от Божествения път – други. Двата пътя трябва да се съединят. Когато слабото, човешкото дойде под контрола на Божественото, то се засилва и изправя. Само Бог в нас е в сила да ни освободи от нашите слабости и само ние сме в състояние да използваме Божията сила за добро. Всеки иска да използва Божията сила и може да я използва, но трябва да има само едно мнение за Бога, а именно: всичко, което Бог върши в него, е добро. Каже ли, че това, което Бог върши, не е добро, всичко се свършва. Каквото и да ви се случи, казвайте: „За добро е това!“.

Някои от съвременните хора се запитват защо нещата стават по един, а не по друг начин. Всичко става според великите закони на Разумната Природа. Други пък се запитват кой е правилният начин на молене, къде трябва да се събират за молитва или за решаване на някои въпроси? Вземете пример от птиците. Къде се събират птиците? Те правят своите срещи и събрания във въздуха. Същият въпрос зададе една жена самарянка на Христа преди две хиляди години. Тя Му каза: „Господине, гледам, че Ти си пророк. Бащите ни в тази гора се покланяха, а Ти казваш, че Йерусалим е мястото, където трябва да се кланяме“. Казва Ă Исус:

Иде час, когато нито в тази гора,

нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца.

Иде време и сега е, когато истинските поклонници

ще се покланят на Отца с Дух и Истина;

защото Отец таквиз иска последователите Си.

Бог е Дух, и които Му се кланят,

с Дух и Истина трябва да Му се кланят.

Истинското служене на Бога не е във външната форма, не е във физическото. По отношение на служенето на Бога ние трябва да бъдем идеални! Които се кланят на Бога, трябва да Му се поклонят с Дух и Истина! При това, ако искате да бъдете щастливи на Земята, не трябва да търсите щастието на пясъка, който някои слагат в шишета с чиста вода и постоянно го бълникат и промиват. В това няма никакво щастие.

И тъй, който иска да служи на Бога, той трябва да знае, че Бог живее и работи във всички хора. Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бъдат правилни. Мнозина казват: „Време се изисква за всичко, еволюция е нужна за всяко нещо“. Да, съгласен съм: време, еволюция трябва, но за кого? За слабия човек. Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния: силният човек еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път. Силни са разумните, великите хора в света. Ако някой човек има едно тънко въже, с което може да извади само десет килограма вода, а трябва да извади хиляда килограма, какво ще направи? Този човек е слаб – за него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца сто пъти, за да извади хиляда килограма вода. Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално да извади хиляда килограма вода от кладенеца. Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния: за силния човек нещата стават моментално. На онзи, който не ме е разбрал, ще кажа: влез в кладенеца от един до сто пъти – като излезеш оттам, ще те питат какво си научил в кладенеца. Ако си научил нещо повече, няма да искаш да влизаш и да излизаш от кладенеца. Това показва, че ти си придобил известна опитност, имаш известни разбирания. Не си ли придобил нужната опитност, нямаш ли необходимите разбирания за живота, ти ще влизаш и ще излизаш от кладенеца. За разумния човек обаче водата няма да се извлича по механически начин, чрез помпа, но тя сама ще извира на повърхността на земята във вид на извор.

И тъй, за разумните хора водата сама иде при тях, няма нужда те да слизат при нея. Каквото е отношението им към водата, такова е отношението им към Бога. Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво, надясно, нагоре, надолу, но няма да Го намерите. И тогава като псалмопевеца ще казвате: „Със сълзи обливам възглавницата си, но няма Те, Господи!“. Коя е причината, че не намирате Господа? Бог е във вас, не Го търсете вън от себе си! Всеки разбира нещата тъй, както са поставени в него. Правилно е да разбирате нещата така, както Бог ги е създал. Наблюдавайте себе си и ще видите, че както вашето съзнание всеки ден се разширява, така и нещата за вас всеки ден придобиват нов израз. Благата на света, както и самият свят, се крият в човешката душа и в човешкия дух.

Сега не мислете, че даден човек е в състояние да изгаси малкото, микроскопическото светило, което грее във вашата душа и във вашия дух – това е Божественият огън в човека, който никога не изгасва. При каквито условия и да изпадне човек, този огън никога не изгасва. Човешкият огън прилича на огън от пъздер: момите от някои села кладят на седенките си огън от пъздер, който се издига високо, но след десетина минути изгасва. Знайте, че всичко онова, което като пъздера се издига високо и скоро изгасва, е човешко – то не остава за дълго време. Ето защо върху човешкото не трябва да полагате своята вяра. Искате ли да бъдете крепки, уповавайте на Божественото в себе си, поставете вярата си на Него. В който момент се разколебаете в Божественото, вие убивате силата си; в който момент повярвате на Божественото в себе си, вие ставате силни. Прекъсвате ли връзката си с Божията мисъл, вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията; свързани ли сте с Божественото, вие влизате в света на Божиите прояви. Човешкият свят е свят на въплътяване, на оплитане в материята, а Божественият свят – на вселяване.

Значи ние познаваме два свята: Божествен и човешки. Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – на слизането в материята. Някой казва, че признава само еволюцията, че само чрез еволюция могат да се постигнат човешките идеали. Така е, но еволюцията е за слабите хора, а не за силните. Божественото трябва да вземе надмощие над човешкото. Не смесвайте тия два свята, а се заемете да очистите съзнанието си от всички странични неща – всеки даден момент да различавате в кой свят живеете.

Коя е най-важната мисъл от всичко, което чухте? Според мене най-важна мисъл за всеки един е тази, която той добре е разбрал и може да приложи в живота си. Тази мисъл представлява за него единия килограм жито, който той може да приготви на хляб и да яде. А всичко онова, което не е разбрал, това са хилядата килограма жито в хамбара. Същият закон съществува в математиката и в другите отрасли на науката: който разбере числата от едно до десет, той ще разбере всички правила и манипулации в математиката; който не е разбрал първите числа, не може да манипулира и с останалите.

Религиозните хора говорят за служене на Бога. Два начина има за служене на Бога: единият начин е служене с вярвания, а другият – служене с онази беззаветна вяра, в която няма никакво съмнение, никакво колебание. Ако при това служене дойдат страдания и изпитания, човек се усмихва само и казва: „Такава е Волята Божия. Всичко е за добро“. Като дойде сиромашията при него, той я запитва: „Кой те изпрати при мене?“ „Господ!“ „Тогава аз ще ти кажа защо си сиромахкиня – ти си сиромахкиня, защото не слушаш Господа“. Като дойде невежеството при него, той го запитва: „Кой те изпрати при мене?“ „Господ!“ „Ти си невежество, понеже не слушаш Господа, не искаш да учиш“. След невежеството иде болестта, той я запитва: „Кой те изпрати при мене?“ „Господ!“ „Ти си болест, понеже не обичаш здравето, изключваш го от себе си: ако искаш да те обичат, здраве носи. Хайде, върви си сега, на добър час, нямам свободно време да се занимавам с тебе“. Най-после и грехът дохожда при него. „Кой те изпрати при мене?“ „Господ!“ „Иди да служиш на Господа, да изпълняваш Неговата воля – в скоро време криле ще ти израснат!“ „Ама аз съм грешник...“ „Иди и не съгрешавай повече – направи това, което не си направил досега!“ „Ама аз имам слабост, пия...“ „Нищо, пий от най-чистата вода“. По този начин именно човекът на беззаветната вяра се справя с всички отрицателни положения в живота си.

Този е правият начин на действие, чрез който всеки може да добие своята свобода. Всеки, който иска да придобие свободата си, нека приложи този начин. Мнозина мислят, че животът им е празен, безсмислен. Не, колкото и да е малък в сравнение с Целокупния живот, човешкият живот има смисъл, но не смисъла на Цялото. Както животът на една мравка не разрешава Целокупния живот на Битието, така и животът на отделния човек не разрешава Целокупния живот на Битието – само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това, да живее човек в Бога! Само тогава той може да разбере какво нещо са Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, милосърдието, кротостта, въздържанието и т.н. Всеки, който срещне такъв човек, ще му се усмихне. Всички същества, които живеят при Бога и с Него, се усмихват.

В една от пустините имало езеро, водата на което била чиста като кристал – всичко се оглеждало в нея. Вечер през големите горещини всички животни – мечки, тигри, лъвове, зайци, змии – отивали да пият вода, но никое от тях не причинявало пакост на другите. Защо? Всяко животно се навеждало да пие вода – и след като се напивало, доволно си отивало на своето място. Голямата жажда изцяло обхващала ума на всички животни и никое от тях не мислело да пакости на другите. Тигри, вълци, мечки, зайци, змии – всички заедно пиели вода. Казвам: има едно място, където всички хора могат да се разбират. „Кое е това място?“ Чистото кристално езеро. Идете всички при това езеро – то е Божествената любов, при която човешките души трябва да отидат да се напият. „Как ще намерим това езеро?“ Идете при животните, те ще ви кажат как намират хубавите извори по планините. Жадната душа сама ще намери този извор; душа, която не е жадна, не може да го намери.

Сега помнете следното: когато Бог започне да работи в съзнанието ви, това е начало на нещата – началото е добро и краят е добър. Каквото е началото, такъв ще бъде и краят, плодът на работата. Бог казва: „Аз съм алфа и омега, начало и край“. Когато човек работи в Бога, той е началото, Бог е краят. В Божественото Бог е началото, а човек – краят; в човешкото човек е началото, Бог – краят. В Писанието е казано: „И Господ ще ти бъде задна стража!“. В Божественото е обратно: ние ще бъдем задна стража, а Бог ще бъде началото. Ако разберете тия мисли и ги приложите, ще имате добри резултати; ако не ги разберете, ще останете в стария живот. Започнете да работите и за стария живот не мислете. Какво е било вашето минало, не питайте – живейте с настоящето и бъдещето, в което се заключава Новият живот. Ако сте разумни и живеете съобразно законите на Разумната Природа, вие можете да измените вашата съдба. Щом Божественото вземе надмощие във вас, животът ви ще се подобри. Умният човек прави нещата красиви, а глупавият хубавите работи ги разваля – всичко зависи от човека. Ако Бог живее в нас, ние ще бъдем силни и всичко можем да направим. Не тръбете пред хората, че Бог живее във вас, но покажете на опит силата си. Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага да разрешиш и най-сложните задачи – Божественото разрешава нещата моментално.

Какъв трябва да бъде ученикът на Новото учение? Ученикът на Новото учение трябва да има сърце, чисто като кристал, ум, светъл като Слънцето, душа благородна, обширна като цялата Вселена, и дух, мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи: „Като ученик аз трябва да имам сърце, чисто като кристал – без никаква нечистотия“. Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: „Аз трябва да имам ум, светъл като Слънцето – без никаква тъмнина“. Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: „Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата Вселена – без никакви дребнавости“. И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: „Аз трябва да имам дух, мощен като Бога и едно с Бога!“. Следователно, като се намериш в затруднение, извади според случая съответното правило и го произнеси няколко пъти наред. Щом кажеш така, злото ще дойде при тебе и ще каже: „Ти можеш да грешиш“. Кажи му: „Не, аз трябва да имам сърце, чисто като кристал!“. Прочети правилото и го сложи в джоба си. Ако злото дойде и започне да влияе върху ума ти и каже: „Тази работа може да се направи и по друг начин“, ти кажи: „Не, аз трябва да имам ум, светъл като Слънцето“. След това злото ще дойде да изкушава душата ти. Ще му кажеш: „Моята душа трябва да бъде необятна като Вселената“. И най-после, като дойде да изкушава и духа ти, ще му кажеш: „Моят дух трябва да бъде мощен като Бога и едно с Бога“. След всички тия опити злото ще се намери в затруднение и ще каже: „Учен е този човек, не мога да го изкуся“.

Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух – това е веригата, с която можете да вържете злото и да бъдете свободни. Аз искам вие да бъдете абсолютно свободни, т.е. свободни в своите възгледи, в своите вярвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че сте живели във времето, когато Христос е бил на Земята и хората около Него са ви убеждавали, че Той именно е Христос, очакваният Месия; други пък ви убеждават в противното. В душата ви се явява смут, вие търсите Христос, смущавате се. Казвам: уповавайте на своето вътрешно верую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христос тук или там – Той е вътре във вас, във вашата душа. Само свободният човек може да намери Бога и да има едно мнение за Него. Следователно, като се срещнем, ние трябва да имаме само едно мнение един за друг. Защо? Защото Бог живее и в двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: „Този брат е отличен, защото Бог работи в него; този учител е отличен, защото Бог работи чрез него“. Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Само Бог в нас може да направи това. Казвате: „Тежък, мъчен е нашият живот“. Престанете да се мъчите! „Ама мъчно е да обичаме.“ Защо се мъчите да обичате? Щом Бог живее във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате, Той ще ви покаже методите на Любовта и законите на Мъдростта. Тогава вие ще обичате и любовта ви ще бъде свещена: благословение ще бъде и за този, когото обичате, и за този, който ви обича.

И тъй, обръщам се към всички млади и стари – към тия, които са започнали, както и към тия, които не са започнали, и казвам: започнете да работите! „Ама нищо не сме научили досега.“ Да, знанието, както и добродетелта, с фуния не могат да се влеят в главата ви. Оставете Божественото да работи във вас и като се прояви, постъпете като двамата братя: пожертвайте вашето лично благо за Божественото в себе си. Не постъпвате ли така, ще се яви спор в самите вас. Мнозина питат: „Трябва ли да бъдем учени?“. Трябва, разбира се! Ние не се задоволяваме с обикновеното знание, с обикновената любов, мъдрост, истина, добродетел и правда. Ако е въпрос за знание, ние се стремим към онова Знание, което Бог има; ако е въпрос за любов, за мъдрост, за истина, за правда и за добродетел, ние се стремим да придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Обикновените неща не съществуват в нашия речник: нашият идеал е към Божественото, към възвишеното, към великото, към реалното, към всичко онова, което създава сенките, без то само да е сянка.

Казвате: „Невежа съм“. Не говорете за невежество. „Грешен съм.“ Не говорете за греха. „Слаб съм.“ Не говорете за слабостта. Павел казва: „Ние, силните, трябва да носим слабите“. Аз подразбирам, че Бог, Който е силен, може да носи нашите слабости. Всеки, в когото Бог живее, може да носи слабите. На слабия казвам: Бог може да живее в тебе и да бъдеш силен. Бог може да живее във всинца ви и да бъдете силни. Следователно дайте свобода на Господа в себе си – не Го ограничавайте, не Му давайте правила как трябва да постъпва. Не искайте от Господа дрехи, обувки, шапки – започнете с основното – с живота. Дрехите, обувките, шапките ще дойдат сами по себе си. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот, той носи свобода за вашите души! Като станеш сутрин радостен, знай, че това е Божието лице в тебе. Няма по-голямо благословение от това, да видиш лицето на Господа радостно и весело.

Мнозина от вас сте заровени в гроба и викате, пъшкате под него. Дигнете плочата на вашия гроб и излезте вън! Като поставиха Христос в гроба, отгоре сложиха плоча и голям камък върху нея. Можа ли Той сам да махне камъка от своя гроб? Не можа. Христос получи 80 000 удара от римските войници и четири големи гвоздея на ръцете и на краката Си, вследствие на което беше слаб сам да отмахне камъка върху плочата на Своя гроб. Ангел дойде от Небето да махне камъка от гроба на Христос и Христос възкръсна. Всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на ръцете и на краката си, обаче между Христос и вас има съществена разлика: Христос умря и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели.

Ще приведа един пример за изяснение на мисълта си. Един проповедник в Америка говорил на своите слушатели за щедростта. Той им разправял, че за да се спаси, човек трябва да се жертва за Бога, т.е. да жертва човешкото за Божественото. Един от присъстващите слушатели, голям богаташ, като слушал тази проповед, казал: „И без жертви, и без голяма щедрост човек може да се спаси. Как се спаси разбойникът, който беше прикован на кръста заедно с Христос, какви жертви беше направил той?“. Проповедникът му отговорил: „Разбойникът на кръста беше умиращ човек, а ти си още жив разбойник“. Същото е и с вас: вие сте разпънати на кръста, но още не сте умрели. „Ама и ние ще умрем.“ Това е друг въпрос. Всичката мъчнотия е, докато сте на кръста: вие сте разпънати на кръста и викате, дигате шум. И Христос, докато беше жив на кръста, викаше: „Господи, защо си Ме оставил за присмех, за поругание на хората?“. Но като разбра Волята Божия, Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа Си“. Като замина Христос за онзи свят, снеха тялото Му от кръста, сложиха Го в гроба, а отгоре поставиха каменна плоча. На третия ден слезе Ангел от Небето, махна камъка, дигна плочата от гроба и Христос възкръсна. Така и вие ще викате от кръста: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил за присмех и поругание на света?“. Господ ще каже: „Свърши се всичко“. След това ще дойде Никодим, ще иска разрешение да снеме тялото ви от кръста, ще ви увие в плащаница, ще ви сложи в гроба, а отгоре ще го затвори с каменна плоча и камък върху нея. Най-после ще дойдат свещеници да запечатат гроба, да не би учениците ви да дойдат и да задигнат тялото ви. След три дни ще слезе ангел от Небето, ще махне камъка, ще отвори каменната плоча и вие ще възкръснете.

Казвам: лесно е, когато ви свалят от кръста, но всичката мъчнотия е, докато сте още живи на кръста. Най-после вие трябва да умрете! Под думата смърт ние разбираме трансформиране на съзнанието. Когато Христос умря на кръста, съзнанието Му се трансформира: Той получи просветление за великия порядък в света, за новото, което иде в живота. Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото си и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието. След това ще слезе ангел от Небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот – във Възкресението. Само така Бог ще влезе да живее във вас и вие ще започнете да работите на Земята. След възкресението Христос прекара между учениците Си цели 40 дни невидим за света, като продължаваше да проповядва. Казва се в Евангелието: „И отвори умовете им да разбират Писанията“. Само възкръсналият придобива реалния, вечния, съществения живот – живота на безсмъртието.

Сега вярвам, че разбрахте всичко, което говорих. Това са думи на освобождаване. Онези от вас, които са разбрали думите ми, трябва да образуват помежду си една Божествена верига на хармония и единство: единство в мисли, в чувства, в действия и стремежи във всички посоки. Ние сме за Великия живот, който се проявява във всички посоки – във физическия, в духовния и в Божествения живот като части на общия Божествен организъм. Бъдете носители на това единство! В това се състои Божественото учение, което всеки ден трябва да прилагате в живота си. Щом го приложите и опитате, тогава можете да разправяте на другите хора как сте намерили този път.

И тъй, работете тази година усилено да приложите Божественото учение. Аз наричам тази година Божествена – година на чистене; миналата година беше година на Любовта. Като роди детето си, майката започва да го чисти. То може да стане в бъдеще гений, светия, велик учен, но докато порасне, майката го чисти по два-три пъти на ден. Чистенето е необходимо и за възрастните хора, докато Божественото укрепне в тях. За възрастния чистенето е така естествено и необходимо, както и за малкото дете. Щом Божественото във вас се усили и вземе надмощие над човешкото, вие ще станете силни и ще живеете възвишен и идеален живот. Докато дойде това време, постоянно се чистете. Всички хора имат слабости. Човешките слабости са условия за проява на душата. Когато душата се намери в ограничителни условия, тя започва да се лута натук-натам, както пчелата се блъска в затворения прозорец на някоя стая, докато се освободи. Препятствията в света са необходими за прогреса на човека. Щом Божественото дойде във вас, то ще освободи душата ви от всички препятствия и ограничения. Всички хора се нуждаят от абсолютна, положителна вяра. Колкото трудно и да изглежда това учение, кажете: „Ние можем да разберем и приложим Божественото учение!“ „Ама слаба ми е вярата...“ Ни помен от това! Не е слаба вярата ви. „Трябва ли да напуснем света, за да служим на Бога?“ Не, в света ще живеете. Който където е, там ще разреши задачата си. „С какви методи?“ С методите на Божественото учение. Всички знаете какво са допринесли методите на миналото: хората на миналото и в горите са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служенето по вътрешна свобода. Нека всеки се вслушва дълбоко в себе си, за да намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи: пробуди ли се Божественото в човека, то ще бъде в състояние да го освободи.

Ще приведа примера за един американски апаш, когото затворили за ред кражби и престъпления. Завързали краката и ръцете му с въжета и така го оставили да лежи на леглото, сигурни, че той е безопасен. Стражарят, който го наглеждал, влязъл една вечер при него със свещ и в бързината си забравил свещта в стаята му. Като се видял сам в стаята, апашът погледнал към свещта и извикал: „Има един начин за спасение!“. Вдигнал краката си към пламъка на свещта и прегорил въжето, след това поставил въжето на ръцете си към пламъка на свещта и то прегоряло. Освободен от въжетата, т.е. от неговите ограничителни условия, той веднага отворил прозореца и избягал навън. Ето защо, ако злото в света е вързало ръцете и краката ви с въжета, а Господ е оставил в стаята ви запалена свещ, трябва ли да питате какво да правите? Прегорете въжето! „Ама позволено ли е?“ Позволено е! Кой е позволил на злото да те връзва? По своя воля всеки може да сложи въжето на свещта, да го прегори и да се освободи. „През прозореца ли да изляза, или през вратата?“ През прозореца. Ако прозорецът е затворен, излез през комина – излез навън, откъдето можеш! Никаква друга философия не ти трябва. Всеки сам трябва да извоюва свободата на своята душа. Това е велик процес: в придобиването на свободата си човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила да свързва ръцете и краката му с въжета. Само по този начин Новият живот ще влезе в света и ще можете да реализирате всичко, което душата и духът ви желаят; само така вие ще бъдете благоугодни на Бога и Бог ще бъде благоугоден на вас; само така вие ще се радвате на Бога и Той ще ви се радва. „Кога ще стане това?“ Когато Бог дойде да живее във вас. Аз вярвам, че ще направите това, защото ви говоря великата Истина. Аз ви предавам своята опитност: по същия начин и аз придобих свободата си.

Помнете следното: човек трябва да има само едно мнение за Бога: всичко, което Бог върши в него, е добро. И Бог има само едно мнение за човека: всичко, каквото човек върши за Бога, е добро и правдиво. Казва Христос: „Отец Ми живее в Мене и Аз живея в Него“. Този е пътят за добиване на вътрешна духовна свобода и за реализиране на всички блага в света, друг път няма. Ако не днес, утре или когато и да е, но само по този път ще придобиете свободата си. Към когото и да се обърнете, ако той знае Истината, ще ви каже същото нещо; ако не знае Истината, той ще ви залъгва. Христос казва:

Аз и Отец едно сме.

Отец Ми живее в Мене и Аз живея в Отца Си.

Бог работи в Мене и Аз работя в Него.

Сега искам и вие да бъдете свободни, защото само тогава ще проявите и разработите вашите дарби и способности. Тогава и любовта, и мъдростта, и истината, и правдата, и добродетелта, които проявявате, ще бъдат на мястото си. Приложите ли това Учение, ще бъдете бодри и весели, ще бъдете дълбоки като морето и необятни като небето. Дълбочина ви е нужна сега! Живеете ли така, каквито страдания и да ви дойдат, в ума ви ще изпъкне мисълта, че Бог е с вас и вие сте с Него. Мислите ли така, Той ще ви снеме от кръста, на който сте разпънати. „Какво трябва да правим за постигане на свободата си? Да се молим ли? Трябва ли човек да се моли за свободата си?“ На работа! Сложете въжето, с което сте вързани, на запалената свещ! „Трябва ли да пеем?“ Кога пее човек? Когато свърши работата си. Кога пеят жътварите? Когато отиват и се връщат от жътва, но не когато работят. Когато отивах¬те на работа, вие пеехте. Сега сте на работа вече – който работи, той не пее. И като свършите работата си, пак ще пеете. Всякога не се пее. Ако в някой горещ летен ден ви накарам да отидете на Витоша за някаква работа, можете ли да пеете? Като се качвате нагоре, можете да пеете в душата си само, но като се качите на Витоша и свършите определената работа, можете свободно да пеете. За всяко нещо има определено време, следователно и за пеенето има определено време.

Днешният ден е ден за работа – първият ден на вашето съзнание, първият ден за Божествена работа. Досега вие не сте работили. Днешната работа определя бъдещето за цялата вечност, той е един от най-красивите дни в живота на Вечността. Христос казва: „Отец Ми работи, и Аз работя“. Аз искам сега всички вие да сте на работа, понеже сте в деня на работата. Не отлагайте работата си за вечерта. Не, този ден няма вечер – той е вечен ден, без вечер, в който Слънцето не залязва; той е ден на вечно зазоряване и изгряване на Слънцето – ден, в който нещата имат начало, а нямат край; той е най-хубавият, вечен ден на радостта и веселието. В Писанието се казва: „Когато видя Лицето Ти, душата ми ще се развесели“. В този стих се говори именно за този хубав работен ден. Само когато човек работи за Бога, той може да види Божието Лице и душата му да се зарадва. Ще кажете: „Добре щеше да бъде, ако днес присъстваха всички братя и сестри от провинцията!“. Всички са тук. „Защо?“ Защото всеки брат или сестра от физическия свят, които са записани в Бялото Братство, имат по двама делегати, които ги представят – един в Божествения свят и един в ангелския свят. Тъй щото, ако тука бяха дошли хиляда души, всъщност те щяха да бъдат 3 000 мощни юнаци: хиляда души на физическия свят, хиляда – в ангелския свят, и хиляда – в Божествения свят. Силата не е във вас, които сте на физическия свят, но в тия 3 000 души, събрани заедно. И те работят, не само хората на физическия свят работят. Знаете ли какво ще направят тия помощници отгоре? Те ще свършат работата на Бога – Той работи чрез тях.

И тъй – без песни, без молитви, без целуване на ръка! Всички на работа! Отгоре следят кой се готви за работа и кой е започнал работата си. Поздравявам ви с великия ден на работата. Бъдете герои и съработници на Божията работа! Дошъл е вече този ден. Започнете Божествената работа, защото тя определя бъдещия ви живот.

 

1. лекция, 22 август 1928 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube