Израз на живота

Размишление върху пълнотата на Божията Любов.

Сега ще прочета 71. псалом.

Като слушате този псалом, вие казвате, че той е писан преди 2500 години. От гледището на едно по-високо съзнание обаче този псалом е писан преди два дена и половина. Значи 2500 години за обикновеното човешко съзнание се равняват на два дена и половина за едно високо съзнание.

Днес ще говоря на тема Израз на живота. Изразът на живота представлява една съзнателна проява. През всички времена и епохи хората са се спирали повече върху несъщественото в живота. Несъщественото, това е външната страна на живота: например да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони – това е външна, несъществена страна на живота. Под думите израз на живота ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: „Трябва да се живее!“. За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот. И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи: няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път и изход в своето движение; стремежът на реката е да влезе в морето.

И тъй, да даде човек израз на живота си, това значи да не очаква на окръжаващите да получи нещо от тях: дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си. Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот; който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си. Който слуша само какво хората говорят, той не може да даде израз на живота си; който сам говори, той дава израз на своя живот. Каквото човек върши с оглед на мнението на Бога, той дава израз на живота си; върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.

Когато се каже думата Бог, мнозина се запитват какво нещо е Бог. За да разберете това понятие, ще си послужа с един пример за реката. За да се увеличи, т.е. за да се засили, реката не отива за помощ към морето, но тя получава силата си отгоре: дъждът, снегът, които идат отгоре, от пространството, правят реката силна, буйна, пълноводна. На същото основание казваме, че Този, от Когото идат всички притоци на живота, е над нас и ние Го наричаме Бог. Всеки дъжд, колкото и да е малък приток, в него се крие Божествено начало. Иска ли да даде израз на своя живот, човек трябва да се запознае с притоците на великия Живот. И най-слабият израз на живота причинява вътрешна радост в човека: да се радваш, това значи да съзнаваш, че прилагаш един велик закон, който обхваща целокупното съзнание на Битието и дава израз на живота. В това се заключава великата хармония на живота. Не може да не се радва онзи, който в най-малка степен даже участва в тази велика хармония. Достатъчно е да отправите мисълта си към този възвишен свят, към разумните същества, за да потекат техните енергии към вас като притоци към реки, за да се увеличи вашият живот, вашата мощ и вашата вътрешна радост. Каквото дъждът представлява за реките, такова нещо представляват възвишените същества за хората на Земята. Като гледат страданията и нещастията на хората, възвишените същества имат желание да слязат близо до тях, да им помогнат: те не мислят, че могат да се огрешат, да се оцапат – те знаят, че който се влива в морето, той не може да се оцапа. Само онази вода може да изгуби чистотата си, която е на тясно или край бреговете, но вода, която се влива във вътрешността на морето, в безпределната широчина и дълбочина, не може да се цапа. Следователно само онзи човек може да се огреши, да се цапа, който живее с тесни, с ограничени възгледи за живота. Тия възгледи ние наричаме кал, грях, който цапа човека, но само отвън: тази кал никога не може да проникне в душата, т.е. в дълбочината и в широчината на морето, да го обхване; калта никога не може да обхване дълбочината на живота.

И тъй, който се спира върху калта, той не разбира смисъла на живота. Наистина, калта изменя условията на живота за съществата, които живеят във водата, но присъствието на калта във водата не е постоянно: водата ту се изчиства, ту се размътва. Хората наричат тия промени лоши и добри условия в живота. Когато човек е лишен от храна, от дрехи, от къща за живеене, условията са лоши за него; има ли всичко, което му е нужно за живота, условията са добри. Кой е виновен за лошите условия в живота на детето? То само е виновно. Всеки дом има свои закони, на които всички членове от дома се подчиняват; щом някой член от дома не се подчинява на тия закони, условията стават лоши за него. Значи който се оплаква от лошите условия, в които е поставен да живее, той е нарушил законите на своя дом; щом изпълни законите на своя дом, едновременно с това и условията му се подобряват.

Съвременните хора страдат, защото са изменили израза на своя живот; като последствие на това те са изгубили насоката на своя вътрешен стремеж. Например срещате един цигулар, който свири добре, но с цел да се прослави в света. Той не само че няма да успее в своето желание, но ще изгуби и това, което е придобил. Като излезе на сцената да свири, той ще разчита на благоволението на присъстващите, които не са на еднакъв уровен в музикално отношение, и ще се свърже с тях. Като се свърже със съзнанията на присъстващите, той ще усети известно неразположение: техните съзнания като притоци ще потекат към неговото като по наклонена площ и ще предизвикат едно вътрешно безпокойство. Законът е такъв: когато някой ви хвали, едновременно с доброто, което внася във вас, той внася и злото, което крие в себе си. Това са изпитали всички хора, това изпитват и младите моми и момци: докато се обичат, те имат определена насока на движение; щом се оженят, любовта между тях изчезва и те се стълкновяват. Докато Любовта действа между хората, те се намират под влиянието на възвишени, разумни същества, които непрекъснато ги хранят със своите чисти и красиви мисли и чувства; щом Любовта ги напусне, те изпадат под влиянието на неразумни, низши същества, които всичко рушат и изкореняват. В първия случай хората минават през рая, а във втория – през ада.

Какво представлява адът? Адът представлява сбор от същества, които искат да създадат своето щастие на гърба на другите. Във всеки човек има същества, които мислят само за себе си: тия същества стават причина да се колят кокошки, агънца – да живеят на тяхна сметка. Като изя¬дат голяма част от кокошките и агънцата, хората казват: „Ще оставим десетина кокошки и агънца за домазлък“. Като съберат десетина наполеона, те казват: „Ще запазим тия пари за черни дни“. Щом домазлъкът се увеличи, хората пак започват да ядат и да пият, да мислят само за себе си.

Като не знаят как да разрешат задачите в живота, си хората казват: „Защо светът е създаден така?“. На този въпрос ние отговаряме: защото в него няма никаква философия. Питате: „Защо това дете не се подчинява на законите на своя дом?“. Много просто: това дете преждевременно е израсло в съзнанието си; то си е въобразило, че представлява нещо особено, че е повече даже и от майка си, и от баща си; то мисли, че неговото присъствие в бащиния му дом е особено щастие за всички и счита, че е свободно от всякакви закони и задължения. Ако майката познава детето си и знае как да му въздейства, тя ще го застави да изпълнява законите на дома, както правят и неговите братя и сестри: тя няма да му казва, че е лошо дете, та да го накара да се гневи, но ще поддържа в него мисълта, че е добро дете – и постепенно ще му влияе.

Какво означават думите добър човек? Да бъде човек добър, това значи да има равновесие между силите на неговия ум и на неговото сърце. Този човек разбира законите, на които се подчиняват силите в неговия организъм. Както лодкарят знае в коя посока да постави платната на своята лодка, за да не се вълнува от вятъра, така и добрият човек знае на коя страна на лодката си да постави платното, за да може по всяко време да уравновесява силите на своя организъм срещу бурите и ветровете, които бушуват навън. Разумният, добрият лодкар не може да измени посоката на вятъра, но може да измени посоката на своята лодка, да я запази от теченията на ветровете. Измени ли посоката на своята лодка, каквито ветрове и да веят, от каквато посока и да идат, той не се смущава. Понякога се случват попътни ветрове: те представляват благоприятни условия за лодкаря; не са ли попътни ветровете, той ги счита за лоши условия при движението му. Щом е разумен и добър, нищо друго не му остава, освен да измени посоката на своето движение, да превърне неблагоприятните условия в благоприятни.

Като ученици вие трябва съзнателно да работите, да разбирате условията, при които живеете, и разумно да се справяте с тях. Докато престане вятърът, вие трябва да обръщате платната на вашата лодка ту на една, ту на друга страна. Ако духа южен вятър, а вие отивате на изток, ще обърнете платното на север; ако духа северен вятър, ще обърнете платното на юг. Ако ви питат защо платното ви е обърнато на юг, ще кажете, че се пазите от северния вятър. Ами защо платното ви е обърнато на север? Защото духа южен вятър. „Може ли лодката да пътува без платно?“ Може. Едно време не е могло, но сега може; някога сегашното положение е било бъдеще, което днес е вече реализирано. Днес параходите пътуват без платна, но без дим не могат още; оттам и къщите не могат без дим. Значи всяка къща представлява особен параход, с който човек пътува. Било е време, когато не е имало дим: например в къщите на рибите, на птиците няма никакъв дим. Един ден и в къщите на хората няма да има никакъв дим. Дето има дим, горенето не е пълно; когато горенето е пълно, никакъв дим, никакви сажди не се образуват.

Учените хора се стремят да заменят въглищата и дървата с електрическата енергия. Внесе ли се електричеството навсякъде, никакъв дим няма да съществува, обаче и при електричеството горенето не е пълно; като се качим в умствения свят, ще видим, че и там горенето не става пълно. Една от причините за неправилното горене се крие в комините, в кюнците. Често и комините в живота на отделния човек не са поставени на мястото си, вследствие на което горенето не става правилно. Какво трябва да прави човек, за да избегне дима? Той трябва да подобри вътрешния израз на своя живот.

И тъй, добрият, разумният човек трябва да се справи с условията на живота. Той е доволен от условията, при които е поставен, и разумно ги използва. Ако обущата му са скъсани, той не изстива; излезе ли с тия обуща на снега, той е доволен, че има възможност така да концентрира мисълта си, че да не се простуди: и с мокри крака да бъде, пак да не се простуди. Всичко зависи от мисълта на човека. Като знае това, човек може да излиза зимно време на снега бос и да тича по него около 5-10 минути, даже и повече, без да се простуди. Когато мисълта на човека е концентрирана към дадено място, простуда не може да има. Като концентрира мисълта си към краката например, човек привлича умствените си енергии към тях и по този начин се предпазва от простуда. Обаче този опит трябва да се прави само от силни хора, които могат да се концентрират. Като потича известно време по снега, човек трябва да влезе на топло, да изтрие краката си с вълнен парцал, докато се стоплят. Следователно никога не допущайте в себе си мисълта, че можете да се простудите; допуснете ли тази мисъл, вие сте поканили вече болестта на гости.

Съвременните хора сами канят болестите в дома си. Разболеят ли се, те се страхуват, че ще умрат. Казано е в Писанието, че Бог не съизволява в смъртта на грешника, но благоволява в живота на праведния. В Бога всички са живи: Той не желае смъртта на хората, но същевременно не поддържа тяхното чрезмерно размножаване. За Дървото за познаване на доброто и злото се казва, че имало 12 плода. Числото 12 е образувано от 1 и 2, от 10 и 2. Числото 10 показва пътя, който е изминала единицата, докато дойде до числото 2. Числото 10 е число на движение. Знаем, че животът е движение: следователно числото 10 е число на живота. Когато радиусът се движи около една точка, образува се окръжност, едно цяло, т.е. единица. Диаметърът дели цялото, т.е. кръга, на две равни части, на две единици. Такова деление съществува между хората, както и в Природата.

Числото 2 показва, че когато е било единица, е образувало един кръг; след това е образувало още един кръг, т.е. то е минало в друга еволюция и се е превърнало в числото 2. От единицата можем да образуваме числата 12 и 21. Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21. Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили, вземат надмощие, е основан върху числото 12; първото дете в този дом ще бъде момче. Ако творческите сили вземат надмощие в дома, т.е. ако женският принцип преодолява, това показва, че този дом е основан върху числото 21; първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче. Следователно, за да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен; за да се роди момиче в някой дом, майката трябва да бъде любеща. Когато Мъдростта има надмощие в даден дом, ражда се момче; когато Любовта има надмощие, ражда се момиче. Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони. Не се ли спазват тия закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива: всъщност те не съдържат качествата на момчето или на момичето.

И тъй, който иска да има добре развит ум, той трябва да дава надмощие на положителните сили в себе си, т.е. на Мъдростта. Иска ли да има добро сърце, той трябва да даде надмощие на творческите сили в себе си, т.е. на Любовта. Който има и добър ум, и добро сърце, той е дал място в себе си и на Любовта, и на Мъдростта, той владее и двете числа – 12 и 21. Когато децата от един дом спадат в системата на своите родители, те остават да живеят при тях; ако не спадат към тяхната система, те напущат бащиния си дом и отиват в друга някоя система. С това се обяснява защо синът на някое семейство, като се ожени, отива да живее при родителите на своята жена и се чувства там по-добре, отколкото при своите родители. Същото става и с дъщерята: тя отива при родителите на своя мъж и понякога там се чувства по-добре, отколкото при своите майка и баща. От гледище на човешките разбирания това е неестествено, от гледище на Божествения порядък на нещата това е естествено. За хората е неестествено синът да влезе в някой дом като приведен зет: майката и бащата страдат за него, искат да бъде при тях. Защо трябва да страдат? Нека родят още един син. „Няма време: кога ще се роди, кога ще порасне и ще стане голям!“ Вечността е пред вас: има време за постигане на всички човешки желания.

Когато говоря за Вечността, аз имам предвид възможностите, които се крият в човешката душа. За реализиране на това, което душата носи в себе си, е нужна цяла вечност; милиони години са нужни за развиване на човека. Като знаете това, не ограничавайте своя живот, не мислете за сегментите на своя живот; не гледайте на живота си като на парче от целия кръг и не мислете, че животът ви е къс. Колкото и малка част да представлява вашият живот от великия Божествен кръг, все пак сте част от него и се сливате с Цялото. Ако разглеждате живота си като нещо отделно, вие няма да му придадете никакъв израз. Вие искате хората да ви почитат, а сами не се почитате. „Лош човек съм.“ В какво седи твоята лошавина? „Мога да убия човек.“ Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? „Добър човек съм.“ В какво седи твоята добрина? „Мога да повдигна човека.“ Какво ще спечелиш с това? Добрината и лошавината на човека се заключават в това, как ще използва силите, които са вложени в него. Ако използва силите си за свое лично благо, той е извършил едно престъпление, той се е отделил от кръга. Всяко клонче, отделено от дървото, е осъдено на изсъхване; всяка мисъл, всяко чувство, отделени от цялото, са осъдени на изсъхване. Човешкият живот, отделен от Божествения, представлява непрекъсната редица от погребения: погребения на мисли, на чувства, на идеали, на любов, на стремежи, на свои близки и т.н. И след всичко това някои казват, че животът им е идеален. Може ли да бъде идеален живот този, който е пълен с мъртъвци? На Земята идеален живот не може да съществува. Здраве, сила, знание, любов не излизат от земята: всичко това иде отгоре, от възвишения свят.

Следователно които ви любят, те са горе; които слугуват, те са долу. Търсите ли слуги, на Земята ще ги намерите; търсите ли онези, които ви любят, на Небето ще ги намерите. Баща ми, който ме обича, ще напълни кесията ми със златни, със звонкови монети. Заради тези монети всички ме уважават: и гостилничарят, и хазяинът, и приятелите ми. Обаче това уважение ми се отдава заради любовта на баща ми: не ме ли обича баща ми, и хората не ме уважават; значи хората обичат и уважават баща ми, а не мен. Човешката душа е ценна за това, което е вложено в нея; кесията е ценна, докато има звонкови монети в нея; сърцето е ценно, докато излива красиви и благородни чувства. Добрият, умният човек представлява пълна кесия, пред която келнерът на живота оказва всичкото си уважение; лошият, глупавият човек представлява празна кесия, на която не се оказва никакво уважение.

И тъй, за да предаде израз на своя живот, човек трябва да има стремеж към нещо велико: той трябва да се стреми да даде израз на Божествения живот в себе си. Когато човек може да даде правилен израз на своя живот, Бог се весели в него. Някой казва, че иска да бъде радостен и весел. Ако Бог се радва и весели в тебе, и ти ще бъдеш радостен и весел; ако Бог не е радостен и весел, и ти няма да бъдеш радостен и весел. Отвори сърцето си да се всели Бог в тебе! „Калугерски ли да живея?“ Калугерският живот не е Божествен. „Сиромашки ли да живея?“ Сиромашкият живот не е Божествен. „Като учен ли да живея?“ Животът на учения не е Божествен. Ще живееш Божествен живот, без да си калугер, без да си учен, без да си сиромах, без да си богат. Ще бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен. Да бъдеш добър, учен, богат, сиромах – това са методи за придобиване на нещо.

Студент по химия прави опити, но един от опитите му излиза несполучлив: ретортата му се пръсва и парченца от нея хвръкват във въздуха и го удрят по главата. Щом го превържат, той започва да мисли и вижда, че е пропуснал нещо: той не е познавал свойствата на някои елементи, вследствие на което опитът му не е излязъл сполучлив. Този студент не е учен човек, той не знае свойствата на всички елементи и не знае, че и те имат свои особени прояви – като своенравни деца на богати родители. Ако не познавате характера и свойствата на тия деца, те ще ви създават пакости, които с години ще помните. Който иска да подчини тия деца на своята воля, той трябва да бъде по-умен от тях; ако е като децата умен, той ще влезе в борба с тях; ако е по-глупав от тях, те ще го подчинят и ще го заставят да им слугува. Някой казва: „Голяма борба имам с хората.“ Като тях си по ум. „Слуга ме направиха хората.“ По-глупав си от тях. „Господар станах на хората.“ По-умен си от тях.

Като ученици вие трябва да знаете как да се отнасяте с хората: това ще научите от числото 2. Числото 2 е добър търговец: като влезе някой клиент в неговия магазин, той не се изпъчва напред, но веднага излиза срещу него, учтиво му се покланя и любезно го запитва: „Какво обичате, господине? На ваше разположение съм“. Клиентите остават доволни от него и го препоръчват на своите близки – така работите на този търговец вървят добре. Прилагате ли неговия метод, и вашите работи ще вървят добре. Искате ли да спечелите сърцата на хората, не се изпъчвайте пред тях, но наведете се малко и учтиво ги приемете. Това са особени линии на поведение, на обхода, които човек трябва да спазва: измени ли една от тия линии, работите му остават назад. Който е тръгнал в Божествения път, той трябва да спазва красивите линии на Природата; изкриви ли една от тия линии, той се натъква и на съответни резултати. Всяко изкривявяне на линиите говори за наследствени черти в човека, с които той разумно трябва да се справя. Тръгне ли по тия линии, той изразява своя живот. Външният израз на неговия живот е израз и на неговата душа; изразът на душата му е израз на неговия ум и на неговото сърце.

Сега, за да даде правилен израз на своя живот, човек трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Да даде човек правилен израз на живота си, това значи да има красиви линии на тялото, на лицето, на движенията си. Това се постига само ако мислите, чувствата и постъпките на човека са красиви. Може ли човек да даде израз на живота си, всичките му работи се нареждат добре. Като става сутрин от сън, той не трябва да бърза: да прочете една-две молитви и да каже, че се е молил, но трябва да се измие, да се облече спокойно и да започне да размишлява, да нагоди нервната си система във възприемателно положение; след това той може да започне да се моли и да следи какво ще му се каже. В това време може да му се яви Небесната майка: тя ще се усмихне и ще му изпрати своето благословение. Това значи да решава човек задачите си правилно. Мнозина се стремят към разумен живот. Щом решават задачите си правилно, те ще дойдат до този живот. За това не се изисква много време: достатъчно е всеки ден да отделяте по 5-10 минути за размишление, за вътрешна работа върху себе си. По този начин човек ще се домогне до красотата в живота, която ще остави неизгладими спомени в него.

Един 70-годишен старец разправял една своя опит¬ност. Някога, в младините си, той видял една млада красива мома, с ангелско лице и ангелски поглед. Тя го погледнала и му се усмихнала: той запечатал погледа и усмивката Ă в себе си и ги носил цял живот. И жена имал, и деца имал: всички измрели и ги забравил, но погледът и усмивката на тази мома останали паметни и живи в съзнанието му завинаги. Красивото, великото, Божественото трябва да остане паметно в съзнанието на човека, както образът на красивата мома е останал завинаги в съзнанието на дядото. Красотата – това е израз на живота. Дядото се чудил каква е била тази мома, която през целия му живот не е излязла от неговото съзнание. Какви ли опити не е правил, за да я забрави, но не могъл: на пост и молитва се подлагал, пред свещеници се изповядвал, наказания си налагал, но красивата мома не излязла от ума му. Тази красива мома не е била нищо друго освен ангел, въплътен в човешка форма, дошъл на Земята да покаже на хората смисъла на живота. Тя имала светъл ум, добро сърце, възвишена душа. Който веднъж срещне тази мома в живота си, той не може да бъде нещастен: тя носи своето благословение. Това, което се запечатва в човешката душа за вечни времена, е красотата, величието на живота – то е Божественото в света, което няма начало, няма край.

И тъй, не се измъчвайте от красивите неща. Дядото, който е видял красивата мома, цял живот се е измъчвал, но не се осмелил да каже на жена си или на някой свой близък, че носи в себе си спомена за красивата мома. Защо трябва да се измъчва? Той е срещнал ангел и не може да го забрави; той носи този ангел в себе си като велика идея. Добре е всички хора да имат такава идея в себе си. Имат ли тази идея, те могат да бъдат поети, писатели, учени, философи, майки, бащи. Тази идея представлява ръководно начало в техния живот; тази идея дава израз, насока на човешкия живот; тази идея представлява река, която се стреми към морето, към великия океан на живота.

Сега от всички хора се изисква чистота: те трябва да пресеят, да филтрират своя живот, да го освободят от неопределените мисли, чувства и желания, които като еднодневки минават и заминават през тях. Като пречистят живота си, в тях ще остане само Божественото. Какво трябва да остане в човека? Числата 12 и 21. Според кабалата числото 12 е израз на разумността, на мъдростта в човека; числото 21 е израз на великата Любов, която осмисля живота: тя внася безсмъртието в живота. Числото 21 се състои от 10+10+1. Това са елементи, живи числа, които показват, че всяко число може да се разлага на своите съставни, живи единици. Двете десетки в числото 21 са от две различни категории. Едната десетка е свързана с един род разумни същества, а другата – с други разумни същества. Едните и другите същества взаимно си помагат, те имат отношение към хората, интересуват се от техния живот. Възвишените същества представляват ангели, красиви моми, които си служат с магическата пръчица: в който дом влязат, те турят всичко в ред и порядък. Ангелите, боговете не са нищо друго освен красивите моми, към които всеки се стреми. С ангелите, които ви посещават, ще говорите по един начин, с боговете – по друг начин. Както и да се разговаряте с тях, те оставят своето благословение. Ангелите изучават и прилагат Любовта, а боговете – служенето. В това отношение човек може да бъде или ангел, или божество: като ангел той ще прилага Любовта, като божество той ще служи. Това значи да даде човек израз на своя живот, в това седи силата на човешкия живот.

Следователно който иска да бъде ангел, той трябва да пази законите и интересите на боговете; който иска да бъде божество, той трябва да пази законите и интересите на ангелите. Между всички разумни и възвишени същества има пълно разбиране; неразбиране съществува само между хората – те искат да бъдат ангели и божества, без да разбират техните закони, без да пазят интересите им. Като знаете смисъла на числата 12 и 21, работете съзнателно с тях. Като работите съзнателно с тия числа, вие ще преодолеете всички препятствия в своя живот. Ако искате да развивате сърцето си, прилагайте Мъдростта, т.е. законите на боговете; ако искате да развивате ума си, да бъдете Синове Божии, прилагайте Любовта като основен принцип в живота си. Като работите по този начин, вие неизбежно ще правите погрешки, но това да не ви спъва. Стремежът на човека е важен. „Готови ли сме за тази работа?“ Готови или не, вие трябва да прилагате; не прилагате ли, ангелът на смъртта ще дойде да ви вземе. „Ще бъдем ли готови за онзи свят?“ И това няма да ви питат: готови ли сте, или не, ще ви вземат. Като умре човек, тогава се определя мястото му: от мястото, в което се намира, той познава доколко е бил готов. Казва се в Писанието: „Умря бедният Лазар и го занесоха в лоното на Авраама. Умря богатият и го занесоха в мястото на мъчението“. Значи едни ще отидат при добри условия, а други – при лоши.

Сега, като ученици, научете се да разлагате нещата на съставните им части. Като ги разложите, непотребното ще турите на една страна, а потребното – на друга. Така ще разложите и живота си, за да отделите своите дарби и да ги развивате. Съвременните хора очакват да дойдат благата отвън някъде. Те казват: „Да дойде Божието благословение върху нас“. Божието благословение се излива върху вас всеки момент, но вие трябва да умеете разумно да го използвате. „Ама не мога да се моля.“ Ще се научиш. Преди да се молиш, застани прав, със свободни, отпуснати мускули на тялото си, като за почивка, и отправи мисълта си нагоре. В това време хората могат да ти се присмиват, да те ругаят, но ако останеш тих и спокоен, без да прекъснеш молитвата си, твоята мисъл е силна. Така са се молили светиите, мъчениците, апостолите: те са били подлагани на мъчения, на изгаряне, но не са прекъсвали връзката си с Бога. Какво са постигнали хората, като са преследвали светиите и апостолите? Ако са изгаряли един християнин, десет нови са се явявали; ако са изгаряли десет, сто нови са се явявали. Хората са се учудвали на държанието, на поведението, на устойчивостта на тия мъченици. Това означава вътрешен израз на живота.

Сега желая ви да бъдете спретнати в своите мисли, чувства и постъпки, да предадете израз на своя живот. И тогава, като дойде Божието благословение върху вас, вие ще го приемете и задържите в себе си за вечни времена.

Божията Любов носи щастие.

Божията Любов и Божията Мъдрост

носят пълното щастие.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина

носят всичкото щастие.

 

18. лекция, 19 декември 1928 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube