Знайно и незнайно

Размишление за Сина Божий.

Чете се темата Отношение между мир и радост.

Често се говори за знайни и за незнайни неща. Кои неща са знайни и кои незнайни? Всичко, което се учи, е знайно; всичко, което не се учи, остава незнайно. Всяко нещо, което се проявява, е знайно. Дето има проява на нещата, там разумността присъства; без разумност няма проява. Прояви, в които разумността отсъства, ние ги наричаме механически или физически. Например изгонването на богомилите е неразумен процес: той се е извършил под влияние на антипода на България, който се намира някъде на Запад. Всяка държава, всеки човек има свой антипод, който оказва две влияния върху него: отрицателно и положително. По това време върху България са оказвали силно влияние отрицателните сили на нейния антипод, вследствие на което богомилите били прогонени из цяла Европа. Това отрицателно влияние върху България е било много силно: то е предизвикано от кривото разбиране, от диващината в човека. За да се изправи тази грешка, е трябвало да дойде по-голяма култура между народите. Днес обаче върху България действат положителните, разумните сили на нейния антипод и тя се стреми да изправи погрешката си.

Законът на антиподите е такъв, че ако единият полюс е активен, другият е пасивен; ако единият създава, другият твори; ако единият воюва, другият е в мир. В този закон действат контрастите. Следователно ако човек иска да побеждава, да се справя с мъчнотиите в живота си, като антипод на себе си той трябва да постави Божественото, разумното начало; постави ли неразумното, човешкото начало като антипод на себе си, той непременно ще бъде бит. Да поставиш Бога за свой антипод, това значи Бог да ти бъде задна стража: при това положение каквото предприемеш, ще успееш. Положението на България и в миналото, и днес е зависело и зависи от нейния антипод: той крие в себе си големи сили, голяма енергия.

Това, което се изучава, е знайно; това, което не се изучава, е незнайно, тайно. Например ако изучавате Слънцето, то е знайно за вас, не го ли изучавате, то е незнайно; ако изучавате небето, то е знайно за вас, не го ли изучавате, то е незнайно. Човек има два полюса, два антипода, към които се стреми: единият е центърът на Слънцето, другият – центърът на Земята. Умът на човека трябва да бъде свързан с центъра на Слънцето – само при това положение човек може да има светла, възвишена мисъл. Свързан ли е умът на човека с центъра на Земята, мисълта му е низходяща. Низходящата мисъл е причина за нещастията на хората. Ако Слънцето със своето влияние би се отдалечило от човека, всякаква деятелност в него би престанала.

Като говорим за антиподите, трябва да знаете, че те съществуват не само на физическия свят, но и в човешкия свят – в организма на човека. Например ако линията АВ (фиг.1) представлява дължината на човешкия мозък, мерена от едното до другото ухо, и прекараме височина от средата С на правата АВ, можем да намерим антипода на точка С. Той ще бъде горе, в точката D на мозъка, дето е мястото на моралните чувства. Колкото по-развити са моралните чувства в човека, толкова по-издигната и закръглена е главата на това място. Горната част на главата на змията е съвършено плоска и срасната с гръбначния стълб в права линия, което показва, че моралните чувства у нея отсъстват. В кучето горната част на главата е малко издигната, което говори за начало на морални сили в него. Които изучават тази наука, те се намират пред знайни работи; които не я изучават, те се намират пред незнайното, пред тайното, и са принудени да предполагат. Те казват: „От този човек може да излезе музикант или художник“, обаче нито музикант излиза от него, нито художник. Те казват: „Този човек може да бъде щастлив, но може да бъде и нещастен“. Така не се говори: щастието почива на нещо определено, на нещо знайно. Не е достатъчно човек да каже, че нещо е станало случайно или някакво съвпадение се е явило, или че щастието на човека е проработило. Всичко в света се управлява от закони: това, което за едного е случайност, за другиго е закономерност, разумност.

Трима души се срещат на едно и също място; единият от тях казва, че случайно са се срещнали. Двамата знаят положително, че не са се срещнали случайно, защото те предварително са уговорили срещата си, определили са деня, мястото и часа, когато трябва да се срещнат: за тях срещата е знайна, а за третия е тайна. Когато естественикът изучава развитието на семената, на растенията, той постепенно върви от незнайното към знайното, започва да разбира как и защо клончетата вървят нагоре, защо до едно място спазват едно положение, а после – друго и т.н. Те виждат влиянието на външните условия върху растенията и ги изучават. Който не се занимава с растенията, той се намира в областта на незнайното: за него всичко е тайна, гадание.

Срещате млад момък и млада мома и чувате за какво мечтаят. Момъкът мечтае да се ожени за царска дъщеря, момата мечтае да се ожени за царски син. Това е възможно, но те не знаят при какви условия ще попаднат. Преди всичко в живота им ще настъпи голямо ограничение в храненето, в обличането, в обходата: те не могат да ядат, да се обличат, да се обхождат свободно, както би правил един обикновен човек. Ще кажете, че и без това нещата се нуждаят от граници, от известно ограничаване; същевременно казвате, че Бог е безграничен, Вселената е безгранична. Не се ли запитвате защо Бог, Който е безграничен, е създал един граничен свят? Бог е създал граничния свят, понеже е знаел, че съществата, които живеят в него, няма да спазват законите Му, ще ги нарушават, ще причиняват големи пакости. Бог ги е ограничил и тогава ги е пратил да живеят в ограничения свят. Разбиранията на ограничените същества коренно се различават от тия на Бога като неограничено същество. Например когато стомната тече, човек е недоволен. Защо човек е недоволен, че стомната тече? Защото била пукната. Че и земните пластове са пукнати някъде и водата изтича през тях. Значи има случаи, когато някои пукнати неща ни радват, а някои ни причиняват неприятност. Има случаи, когато някои неща трябва да изтичат от човека, а някои не трябва да изтичат. Човек трябва да има неограничени разбирания, да знае кога да се радва и кога да скърби.

Човек трябва да разбира закона на съответствието, да знае на всяко нещо кое е антипод. Например антипод на Доброто е злото, на Любовта – омразата, на Истината – лъжата, и т.н. Когато изучава антиподите в своя живот, човек трябва да знае кога коя врата да отваря. Ако не затваря вратата на злото, на омразата, на лъжата, той е изложен на страдания. От време на време човек трябва да отваря тия врати, само когато са нужни като условия за смяна на известни състояния. Казвате: „Какво да правя, като не обичам еди-кой си човек?“. Ти трябва да го обичаш, да му отправиш един мил поглед и да си заминеш. В това отношение ти си назначен на служба „раздавач на писма“ и дали си разположен към някого, или не, трябва да предадеш писмото му, иначе ще те уволнят от службата. Уволняването от служба не е нищо друго освен заминаване за онзи свят – смърт.

Следователно човек трябва да разбира и прилага закона за съответствието на нещата, да знае своите антиподи, за да направи живота си добър и разумен. Антипод на разумното в живота е неразумното. Неразумно е например да копаеш кладенец с игла, неразумно е да събираш стотинка по стотинка, да ги връзваш в кърпа и вечер да ги броиш една по една. Неразумно е да се налагаш на човека с любов¬та си, да искаш непременно да те обича: настояваш ли да те обича, той ще ти даде гръб. Защо? Защото между тебе и него няма нужното съответствие. Съответствие между двама души съществува само тогава, когато те взаимно са туряли пари в своите банки и днес има какво да теглят: човек първо ще внася, а после ще изнася. Някой казва, че не иска да вярва. Как ще вярваш, когато още нищо не си внесъл в банката? Ако си внесъл нещо, има какво да теглиш; щом теглиш, ти си от вярващите. Да вярва човек, това значи да внася капитала си в Божествената банка. Като внася известно време, касиерът на банката ще му каже: „Достатъчно си внасял“. Продължаваш ли още да внасяш, има опасност да станеш безверник; щом престанеш да внасяш, ще започнеш да теглиш.

Днес всички говорят за вяра и за безверие, за омраза и за любов, но не ги разбират. Да вярваш, значи да внасяш, да не вярваш, значи да теглиш, да вземаш; да обичаш, значи да внасяш нещо в Божествената банка; да мразиш, значи да вземаш от това, което си внесъл. Когато влезе в закона на Любовта, човек не трябва да се състезава с нея, но да се остави доброволно в нейните ръце. Тя може да го направи голям, тя може да го направи и малък – от нея зависи; тя може да го повдигне, може и да го унищожи. Искате ли Любовта да ви повдигне, не Ă туряйте никакви граници: бъдете доволни и на малкото, което Любовта ви дава. Който обича, той трябва да служи: щом научи и приложи закона на служенето, човек може да постигне всичко, каквото желае. Служенето подразбира учене: ще учиш, както учат децата в училището, и постепенно ще вървиш към по-висока наука. Като ученици вие се нуждаете от ново разбиране. Това разбиране именно ще ви даде възможност да разбирате закона на съответствието и да се ползвате от него; не го ли разбирате, вие ще се натъквате на ред противоречия.

Сега, като говорим за закона на съответствието, ние имаме предвид две величини или двама души, които си отговарят. Казват, че еди-кои си са активни хора. Че са активни, това подразбира, че и двамата са готови за работа. Ако единият само заповядва, а другият изпълнява, между тях няма съответствие. И двамата трябва да са готови самостоятелно да свършат дадена работа: рекат ли да викат този или онзи да свърши работата, те не са активни. Двама души си отговарят в доброто, ако и двамата могат самостоятелно да правят добро; двама души си отговарят в учеността си, ако и двамата самостоятелно могат да правят научни изследвания.

За да разбира и прилага закона на съответствието, човек трябва да носи в себе си положително знание. Положително знание е това, което изключва всякакво съмнение: за науката съмнението е особен род болезнено състояние, по-страшно от проказата. За да дойде до положителната, до Божествената наука, човек трябва да мине през човешката еволюция, която обхваща числата от 100 до 1000; през ангелската, която обхваща числата от 10 до 100; най-после той ще дойде до Божествената еволюция, която обхваща числата от 1 до 10. За да стигне до последната еволюция, човек от всичко трябва да се учи. Дали ще среща учени, или невежи, богати или бедни, щастливи или нещастни, човек трябва да гледа на всичко като на предметно учение. Иска ли да бъде щастлив, човек трябва да започне да работи от вътре на вън, да коригира своите мисли, чувства и постъпки, да разбира отде идат неговите мисли и чувства и накъде отиват. Ако през ума ви мине някаква мрачна мисъл, вие трябва да знаете ваша ли е, или не е. Може би в антиподите на вашите мисли с тия на някой ваш ближен е станало преплитане, вследствие на което сте приели някоя негова мисъл, а мислите, че е ваша. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да се пази от такова преплитане. Ако е разумен и внимателен, човек може да подобри линиите на съдбата си.

Което се изучава, е знайно; което не се изучава, е незнайно. Някой накривил шапка: седи, мечтае, мисли, че всичките му работи са наредени. Той не знае, че след половин час ще плаче. Този човек се намира в областта на незнайното: той не е предвидлив, не знае какво ще му се случи, вследствие на което не може да вземе мерки да предотврати известно нещастие. За да предотврати известно нещастие, човек трябва да се свърже с щастливи хора, които имат сила да изменят неговата лоша съдба. Изобщо искате ли да станете учен човек, свържете се с общество на учени хора, отдето ще потекат умствени енергии към вас. Искате ли да станете добър човек, свържете се с общество на добри хора, които ще бъдат благоприятна среда за вас – с каквито дружиш, такъв ставаш. Искате ли да развивате вярата си, свържете се с вярващи хора, които имат жива вяра. Вярата на такива хора почива на ред опитности. Правете опити, за да видите силата на живата вяра. Представете си, че цял ден пътувате през една дълга гъста гора, без парче хляб в ръката си. От дългото пътуване огладнявате и започвате да мислите отде да намерите хляб. Турете в ума си мисълта, като стигнете до някой камък, да намерите един килограм хляб, приготвен от прясно хубаво жито. Съсредоточете се в себе си, вложете вяра в мисълта си и не мислете повече дали е възможно да получите хляб, или не. Никаква философия, никакво съмнение не допущайте в себе си. Вложите ли вяра в ума си, ще видите, че като стигнете до определения камък, там ви чака хляб, какъвто сте пожелали.

Възможно ли е наистина това? За онези, които са имали такава опитност, това е знайно и възможно. Каквото и да ви говорят, след тази опитност вие не можете да се разколебаете. Вие носите в ума си килограм хляб като магическа тояжка – с тази тояжка можете да разрешавате всички въпроси. Вие можете да направите този опит у дома си, но все ще влезе в ума ви съмнение, че някой ваш близък ви е донесъл хляба. Ако го направите в гората, съмнението е изключено, защото сте сам, няма хора около вас. Ако опитът ви излезе несполучлив, не се смущавайте – нищо няма да изгубите; имате ли успех в опита, ще придобиете магическата тояжка.

Като ученици на окултна школа вие трябва да изучавате закона на съответствието навсякъде. Например този закон ще го намерите и в ръката си, като изучавате линиите на съдбата, на живота, на ума и на сърцето. Ще видите, че има живи и мъртви линии на щастието, на живота, на ума и т.н. Между едните и другите линии има известно съответствие, което трябва да се изучава. Когато има съответствие между линиите на ръката, животът на човека се нарежда добре. Дойдат ли няколко такива хора в контакт, те започват да живеят в хармония помежду си: те се обичат, готови са да се жертват едни за други. Такова хармонично съчетание на линиите на ръцете се явява не само между хора, които живеят на Земята, но и между техните заминали, както и между същества от други системи, от други слънца и планети.

Като ученици стремете се да прилагате закона на антиподите, т.е. закона на съответствието. Например ако една мисъл ви безпокои, турете веднага съответната Ă, т.е. нейния антипод. Ако мисълта, която ви измъчва, е човешка, срещу нея поставете антипода Ă – съответната Божествена мисъл. Няма да мине много време и мъчнотията ще изчезне. Достатъчно е Бог да отправи мисълта си към едно същество, за да дойдат всички да му помагат. Следователно всяко място, към което Бог отправя мисълта Си, става център на култура: така са се създали всички учени, всички велики хора в света; затова казваме, че учените, великите хора не са от света. Който не мисли така, той не разбира закона на съответствието. Културата е плод на невидимия свят: всеки подтик в областта на науката, на музиката, на изкуството е дошъл от невидимия свят, а не от Земята. Всеки подтик, който иде от Земята, е внесъл изопачаване и в науката, и в религията, и в изкуствата. Истинска наука е тази, която може да въведе човека от областта на незнайното в областта на знайното. Изучавайте човека от първичната му клетка до формата, в която го виждаме днес. Интересен е животът на клетката, защото тя е безсмъртна. Голямата форма, човекът изчезва, но клетката не изчезва: тя се размножава, видоизменя, докато множество клетки отново се групират в едно цяло и образуват нов организъм; тогава казваме, че човек се ражда, явява се в нова форма. Човек живее, докато разумно използва енергиите на своя организъм. Не може ли да ги използва разумно, клетките се отделят една от друга и той умира. Цялата компания или сдружение умира, но членовете му не умират – те минават в друго сдружение.

Сега, като размишлявате върху лекцията, ще отделите важните мисли от второстепенните, т.е. от вметнатите. Вметнатите мисли са подобни на линии, безразборно наредени. Например ако вземем един триъгълник, с него можем да изразим чело на китаец. Който има такова чело, е голям материалист: духовното е слабо развито в него; чувствата на този човек се намират на върха на триъгълника. Ако обърнете този триъгълник с върха надолу, животът ви ще стане възходящ: тази форма на челото говори за отличен ум. Колкото повече линията на челото се закръглява и разширява, вие имате идеалист човек – той е напълно безопасен, не може да прави зло. Злото е наклонена плоскост, по която планинската вода слиза буйно и с голяма бързина; щом слезе в равнината, водата се разлива нашироко и става съвсем безопасна.

Следователно искате ли да сте вън от всякаква опасност, турете Бога като антипод в живота си. Само при това положение вие ще имате вътрешен мир, ще бъдете радостни и весели и ще проявявате добродетелите си; как¬вато работа започнете, ще имате успех.

И тъй, поставете Божествените мисли и чувства като антипод на своите мисли и чувства и не се смущавайте: каквото пожелаете, всичко ще постигнете.

Божията Любов носи щастие.

Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина

носят всичкото щастие.

 

24. лекция, 30 януари 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube