Закон на отношения

Размишление върху благостта.

В Природата съществува закон на отношенията: отношения между формите и между силите или енергиите. Когато се говори за правилно отношение на нещата, в съзнанието на човека изпъква идеята за вътрешна връзка между тия неща. Отношенията могат да бъдат разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични. Когато отношенията са неразумни и дисхармонични, в живота се явява разрушаване; когато отношенията са разумни и хармонични, навсякъде в живота виждаме растеж. Хармоничните отношения произвеждат живот, а дисхармоничните – смърт. Колкото и да философства човек, животът и отношенията му към Бога могат да бъдат хармонични или дисхармонични. Ако отношенията му са хармонични, той ще се радва на живота, т.е. Бог ще живее в него и той в Бога; не са ли хармонични отношенията му, смърт го очаква.

„Защо един човек трябва да живее, а друг да умре?“ Такъв е законът на Земята: за да живее един човек, друг трябва непременно да умре. Ако този закон не се спазва, физическият живот не би се проявил. Много кокошки, прасета и агнета умират, за да живеят хората; много мушици умират, за да живеят птиците; много скали се разрушават, за да поддържат живота на растенията. Значи за да се поддържа животът на едни същества, други трябва да умрат. Тези същества, които умират на физическия свят, създават условия за живот в духовния свят; и обрат¬но: тези, които умират в духовния свят, създават условия за живот на физическия свят. Оттук виждаме, че има два вида смърт: духовна и физическа. Който иска да живее в духовния свят, той трябва да умре за физическия; който иска да живее на физическия свят, той трябва да умре за духовния. Смъртта във физическия свят ражда живот в духовния свят, смъртта в духовния свят ражда живот във физическия свят.

В умовете на съвременните хора идеите раждане и смърт имат съвсем друг смисъл от този, който всъщност трябва да се разбира. По отношение на смъртта хората имат криво разбиране: те гледат на смъртта като на неприятел, който ги разделя от близките им, от техните възлюбени. Наистина, смъртта лишава човека от близките му, от неговите приятели, но същевременно го освобождава и от неприятелите му. Следователно смъртта причинява на хората толкова злини, колкото и добрини: смъртта едновременно е плюс и минус. Ако кокошката умира, вие имате плюс, т.е. някаква придобивка; ако човек умира, вие имате минус, т.е. някаква загуба. Това са временни отношения: излезете ли вън от тия отношения, вие нито ще умирате, нито ще живеете. Това състояние учените наричат състояние на покой.

Мнозина се стремят към състоянието на покой, но те не са опитали какво значи покой. Една точка може да бъде в покой, когато от всички страни я налягат сили, равни една на друга. Когато всички сили се съсредоточат към тази точка, тя ги уравновесява и остава в покой – тя съсредоточава в себе си тежестта на всички сили, които са отправени към нея. В Природата това състояние е известно под името зреене на плода. В този смисъл плодът не е нищо друго освен събирателна точка на сили. Обикновено плодът е в покой: всички сили, които действат в плода, се събират в един център, в една точка, която е в пълен покой. Когато изпадне в такова положение, човек казва: „Какво ли ще излезе от моята работа? Никаква перспектива, никакъв изходен път не виждам пред себе си“. Когато всичките пътища пред човека се затворят, когато всички проходи в Природата се запушат за него, той се намира в едно успокоително състояние на ума и на сърцето си с цел да не се разсейва, докато дойде до вътрешно, правилно разбиране на живота.

Като изучавате живота на човека, вие виждате неговите различни стремежи. Докато живее само на физическия свят, той иска да бъде голям, силен; ако живее в духовния свят, той иска да бъде обичан от всички; ако живее в умствения свят, той иска да бъде свободен, независим, да прави, каквото желае; ако живее в Божествения свят, той се движи безпрепятствено навсякъде. Обаче не е достатъчно човек да иска само, но той трябва да отговаря на всяко свое искане. Иска ли да бъде голям и силен, той трябва да си изработи правилни отношения към окръжаващите; иска ли да бъде обичан от всички, и той трябва да обича всички; иска ли да бъде свободен, и той трябва да дава свобода на всички живи същества; иска ли да се движи без никакви препятствия в света, и той не трябва да поставя препятствия на другите. Спазва ли всички тези правила и закони, всички сили ще се съсредоточат към него като към общ център, който може да ги уравновеси. Тази точка е подобна на банка, в която хората внасят капиталите си. Внесените капитали сформират банката, след което тя започва да функционира, както Слънцето функционира и изпраща навсякъде своите лъчи. Като изпраща лъчите си по целия свят, по този начин Слънцето уравновесява всички природни сили.

И тъй, времето, през което едно тяло се оформя, е наречено от науката състояние на покой. Обаче човек не трябва да мисли, че ще остане завинаги в състояние на покой, когато всички хора му дават: щом вземе, каквото му е нужно, колелото на живота ще се завърти и той ще влезе в друга фаза на живота, когато ще дава. Каквото е взел, човек трябва да го върне назад, но обработено. Който не разбира закона на даването, той ще попадне под закона на пръскането: който не иска доброволно да дава, той ще се пръсне като бомба. Смъртта не е нищо друго освен пръскане. Има естествена смърт, има и неестествена смърт, т.е. смърт на бомбите. Казано е, че Писанието иде в помощ на праведните хора – да ги предпази от неестествената смърт. Тази смърт не иде случайно – тя произлиза от самия човек. Който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, той може да се спъне в своите мисли и да попадне в ноктите на неестествената смърт. „Ама защо светът е създаден така?“ Това не е ваша работа! Никой няма право да се меси в Божиите работи: ако признавате, че Бог е създал света, вие нямате право да се произнасяте дали е създаден добре, или не. Който си позволи да съди Божиите работи, той ще опита Неговия крак. Стъпи ли Божият крак върху него, хиляди години ще минат, докато се съвземе отново и заживее правилен живот. От човека се иска да живее добре, а що се отнася до въпроса как е създаден светът, това не е негова работа.

Следователно който се е опитвал да влезе в Божественото съзнание като трън, той е бил изхвърлян навън. „Ама защо така грубо?“ Как трябва другояче да се постъпи с тръна? Какво правите вие, когато в крака ви се забие трън? Вземате игла, обгаряте я малко, изваждате с нея тръна и го хвърляте навън. От единия до другия край животът на Земята е пълен с грубости. За да надникне само за един момент в живота на ангелите, и най-добрият човек трябва да стои хиляди години пред вратата им. Светлината, която излиза от човешките очи, от човешкия ум, е толкова груба, че за да не се опетни, Небето е затворило всичките си прозорци за нея. „В какво седи грубостта на светлината, която излиза от човека?“ В цвета Ă: тази светлина няма още онзи цвят, който човек сам желае. Когато казваме, че човек работи върху себе си, ние разбираме, че той работи за смекчаване на своята светлина.

Като гледате образа на човека върху фотографическо стъкло, вие не го харесвате. Какво не харесвате в него? Черния цвят. Ще кажете, че някой човек е красив. Красотата на човека се заключава главно в линиите. Дойдем ли до черния цвят, ние го наричаме цвят на падане, на отрицание на нещата, на гъстота на материята. Когато казваме черна светлина, черна душа, подразбираме нещо грозно. Който иска да се освободи от черната светлина в себе си, той трябва да работи хармонично и съзнателно върху своя ум, върху своето сърце и своя организъм. Като работи по този начин, човек ще дойде до обединяване с всички души, които работят по същия начин. Тези души имат общ идеал, стремят се към общ център, към Слънцето на Великия живот. Времето и пространството не представляват никаква пречка за тях. Когато това слънце стане обект, към който всички хора се стремят, тогава само може да се говори за съгласие и разбирателство между тях; нямат ли за обект на своите стремежи това слънце, никакво съгласие не може да съществува.

Сега се явява въпросът: защо е трябвало човек да излезе от Бога и след време пак да се върне при Него? Това е един отвлечен въпрос. Всъщност човек нито излиза от Бога, нито се връща при Него – никакво излизане и връщане не съществува; това са човешки понятия. Кой налива водата в шише и кой я излива: водата сама ли се налива и излива от шишето? Човек сам налива водата в шише и после сам я излива и въпреки това казва, че водата се налива и излива. Не, водата сама не може нито да се налива, нито да се излива. И като се налива, и като се излива, тя не придобива някакви качества; и като се събира на едно място, и като се разпръсва, водата не придобива някакви особени свойства – човек я заставя да прави и едното, и другото. Кои са съществените свойства на водата? Съществените свойства на водата са нейната способност да разтваря твърдите тела, да смекчава коравите и да утолява жаждата. Значи задачата на водата в живота е да смекчава коравото човешко сърце и да овлажнява изсъхналия човешки ум. Когато сипете няколко капки жива вода върху коравото човешко сърце, то веднага ще се смекчи, ще затрепти, ще се повдигне нагоре, както се повдигат листенцата на изсъхнало цвете, полято с вода.

Водата съществува във всички светове, но навсякъде носи различни имена. От който свят и да иде, водата смекчава коравите неща. Мнозина мислят, че благата на живота идат само от физическия свят. Не, физическият свят носи само една трета от благата, които човек търси. Физическият свят може да се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета от стъкло, от порцелан: колкото и да са хубави, те представляват благо, което не може да задоволи човека напълно. Колко ще го ползва празното шише? Обаче като влезе в духовния свят, човек ще напълни шишето с някакво съдържание: така напълнено, шишето придобива смисъл. С това шише човек влиза в умствения свят и опитва съдържанието му – значи в умствения свят човек проверява идеите. Щом съдържанието на шишето се изпразни, отново го изпращат във фабриките да се напълни.

Когато хората се запитват какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: смъртта не е нищо друго освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета. При всяко раждане човек носи със себе си ново съдържание. Щом шишето се пълни и празни, т.е. щом човек се ражда и умира, все има някакъв смисъл в тия процеси. Когато домакинята напълни едно шише със зехтин, тя знае защо трябва да го напълни; и като го изпразва, тя пак знае защо прави това. Трябва ли шишето да се запитва защо го пълнят и празнят? Щом са го напълнили, непременно ще го изпразнят – то не може да остане всякога пълно. Шише, което не се пълни и празни, е безпредметно – домакинята го изхвърля навън. Същото се отнася и за човека – докато не се пълни и празни, човек не може да живее. Ако приема Божественото знание, без да го предава навън, човек сам приготвя условия за своята смърт. Един от законите на Божествения свят гласи: човек е длъжен да дава от благата, които приема, и на другите. След като задържи за себе си толкова, колкото му е нужно, останалата част, колкото и малка да е, той трябва да я даде на своите ближни; задържи ли всичко за себе си, той приготвя условия за собствената си смърт. Тъй щото кажем ли, че човек трябва да живее безкористно, ние подразбираме спазването на този закон. Всяко нещо, което Бог е вложил в човека, трябва да излезе навън, да се употреби за благото на самия човек, както и за благото на неговите ближни. Не постъпва ли така, той изгражда своето нещастие, своята смърт. Върху тия отношения именно се съграждат ред философски учения, теории, системи. Една от тия теории е теорията за кармата.

Какво представлява кармата? Каквито обяснения и да се дават за кармата, те нищо не допринасят за благото на човека. Кармата не обяснява фактите и явленията в живота, но само ги констатира. Например някой взема от приятеля си една голяма сума назаем и обещава, че след две години ще ги върне. Още като обещава, той не говори истината: не само че след две години не може да ги върне, но и до края на живота си не ги връща. Като е услужил, приятелят му се е лишил от едно необходимо условие за своя живот, вследствие на което изпада в големи лишения и затруднения. Не се минава много време, по силата на кармическия закон онзи, който е взел тия пари назаем и не ги е върнал, ще се намери в същото затруднение. Той сам ще се чуди отде му е дошло това затруднение. Който признава закона на кармата, ще разбере, че и той някога е постъпил по същия начин. За да излезе от трудното положение, в което е изпаднал, той трябва да изправи погрешката си. Кармата изключва всякакво неизпълнение на обещанията. Който иска да избегне закона на кармата, той трябва да е внимателен в обещанията си: обещае ли нещо, той трябва да го изпълни; не може ли да го изпълни, по-добре да не обещава. Някой казва: „Аз ще бъда добър“. Ако днес не си добър, никога не можеш да станеш добър. „Аз ще изправя живота си.“ Кога? „В бъдеще.“ Ако днес, когато се намираш под благодатните лъчи на Слънцето, под благодатта на Бога, ти не можеш да изправиш живота си, в бъдеще още повече няма да го изправиш. В отлагането на нещата няма никаква наука, никаква философия – отлагането представлява философия на празните гърнета. „Ама аз съм лош човек.“ Дали си лош, или добър, това не е важно – от тебе се иска да изправиш отношенията си към Бога, към своя ближен, към себе си. Божественото в тебе ще те съди, а не хората – следователно ти трябва да спазваш Божествените закони, да не ги нарушаваш; нарушиш ли ги, ти изгубваш своя мир, своето здраве, своите дарби и способности.

Щом е дошъл на Земята, човек трябва да изправя живота си и да изпълнява Волята Божия. Обаче да изпълниш Волята Божия, това не значи да ти се дадат всички материални блага, да те осигурят. Да имаш всички материални блага на разположение, това още не значи, че ти си разрешил задачите на живота: всяко благо има смисъл дотолкова, доколкото човек може да го използва разумно. Какво ще се ползва бръмбарът, ако го поставите да живее в светла, голяма стая? Каквато стая и да му се даде, бръмбарът не може да я използва и пак бръмбар ще си остане. Същото може да се каже и за човека: каквито блага и да му се дадат, ако той не е готов за тях, те ще останат неизползвани. Смисълът на живота не седи в материалните блага, външните условия не съдържат живота. Животът носи всички блага в себе си – той е подобен на турист, който носи всички блага в раницата си. Туристът знае, че ако не носи благата си в своята раница, ще остане гладен: в гората, на планината, дето отива, няма нищо за ядене. Иска ли да яде, да подкрепи силите си, туристът трябва да слезе в долината, при благата на живота, и като напълни раницата си, отново да се качи на високия планински връх.

Човек трябва да има правилни разбирания за живота, да различава обикновения от възвишения живот. Да водите чист и свят живот, това значи да имате правилни, съвършени отношения към всички живи същества. Да бъде човек съвършен, това значи между Бога и неговата душа да съществува пълна хармония. Тази хармония се поддържа от три велики сили в света: от Любовта, от Мъдростта и от Истината. Любовта е достъпна за всички, но не може да се изясни; тя регулира външните и вътрешните отношения на човека. Мъдростта пък иде в услуга на Любовта – тя обработва всички неща, с които Любовта си е служила, и ги поставя на техните места във времето и пространството. Истината определя вътрешните стремежи на човека, като му показва какво трябва да реализира. Има съществени постижения, но има и несъществени. Когато постигне нещо несъществено, човек изгубва своята вътрешна свобода и своя вътрешен мир. Реално е само това, което човек се стреми да постигне, но не може да го постигне. Да ядеш, без да се наядеш напълно – това значи да живееш; да ядеш и да се наяждаш напълно – това значи да приготвяш условия за смъртта си. Да постигне човек нещо, това значи да направи връзка с Първата Причина на нещата. Да се свърже човек с Първата Причина, това не значи, че напълно е разбрал нейните прояви: достатъчно е човек да върви напред, а въпросът за разбиране и познание на Божественото е въпрос на бъдещето. Човек трябва да е доволен от най-малкото постижение – то е необходимо като стимул в живота му да върви напред. Който разбира смисъла на малките величини, той ще разбере смисъла и на големите; който може да използва едно житно зрънце разумно, той ще използва и многото житни зърна. И най-малката мисъл може да избави човека от едно голямо нещастие.

Като не разбират законите на живота, хората се запитват защо страдат. Човек страда, за да намери щастието; човек умира, за да намери живота; човек е невежа, за да придобие знание. „Защо хората мразят?“ За да намерят Любовта. „Защо лъжат?“ За да намерят Истината. „Защо хората са недоволни?“ За да намерят доволството. Следователно за да дойде до положителното в живота, човек неизбежно ще мине през отрицателното. Колкото и да се пази, човек все ще мине през закона на контрастите: ако в един момент е щастлив, на другия ще бъде нещастен. Този закон има отношение не само към отделния човек, но и към всички хора на Земята – той е закон на единство и закон на общност. Например ако тук някъде някой човек е болен, на противоположния полюс на Земята някой се радва на голямо здраве; ако тук някой е богат, другаде някъде някой е сиромах; ако тук някой е учен, другаде някой живее в пълно невежество. Следователно при каквото и тежко положение да се намира, човек все има възможност да излезе от това положение, но трябва да знае как да мине от единия полюс на живота в другия. Като минава през мъчнотии и трудности, човек влиза в ретортата на живота, дето се подлага на действието на киселини, на основи, на огъвания, на масажи. Като мине през тия изпитания, като мине през огъня на живота, човек излиза чист, обновен и отива на другата страна на живота, дето цари радост и светлина, простор и свобода.

Христос казва на едно място, че е дошъл на Земята да запали огън. За да се запали този огън, нужно е огнище, горивен материал и мех, който да раздухва огъня. „Кой ще бъде горивният материал?“ Нечистите гърнета. Христовите последователи, които минаха през големи гонения, бяха нечисти гърнета: те трябваше да минат през огън, да се очистят, да се обновят, и така да влязат в новия живот. Такова е положението на всички съвременни хора. Материята, от която са направени техните гърнета, е чиста, но от дългото стоене на открито е прашасала. Те трябва да се очистят от наслоения върху тях прах. Като е дошъл на Земята, въпреки желанието си, човек е изложен на оцапване. Човек постоянно се цапа от своите мисли, чувства и действия, както и от храната, която употребява, затова трябва постоянно да се чисти. Чрез хляба, чрез храната човек възприема онова, което фурнаджията или търговецът е вложил. Праведният и здрав фурнаджия внася нещо хубаво в човека; грешникът ще внесе нещо болезнено в своите клиенти. Идеите и светлите мисли влизат в ума на човека чрез докосване на някое светло същество до неговия ум; без докосване нищо не става. Милиони слънчеви лъчи трябва да се докоснат до плода, за да узрее; при това всеки лъч предава на плода нещо специфично. Милиони разумни същества са се докоснали до човешката душа, за да Ă предадат това, което тя днес съдържа; и още милиони същества трябва да се докоснат до човешката душа, за да Ă предадат онова, което ще Ă бъде нужно за далечните времена и епохи. Затова е казано в Писанието, че никой не живее за себе си.

Сега какви са вашите възгледи за живота, за човешката душа, това не е важно. Ако знанието, добротата, силата, свободата и богатството на човека представляват здрава основа, на която той може да се държи при всички условия на живота, те са онази основна валута, която се приема във всички държави. Не се ли приема навсякъде, тази валута не може да бъде основа на живота му. Когато влиза в общество на учени, на добри хора, човек трябва да има такава обхода, заради която да бъде приет; не знае ли как да се обхожда с тях, те веднага ще го изпратят навън. Когато минава през широка врата, човек ще върви свободно, без никакви ограничения; минава ли през тесен проход, той ще се огъне на една, на друга страна, за да излезе на другия край неповреден.

Какво представлява широкият път, кой може да минава през този път? Широкият път е за мъдреците, за великите адепти в света; за грешниците, за слабите е тесният път. Защо е така? Защото ако слабият, грешният прави погрешки, той още повече ще се оплете и не може да се оправи; обаче когато ученият, светият човек прави погрешки, той сам ги изправя. Ако синът е глупав, а бащата е умен, последният трябва да предпазва сина си от погрешки – той не трябва да му дава условия да греши. Ако синът обича да пие, бащата не трябва да му дава пари, та да задоволява желанието му за пиене. В такъв случай за предпочитане е този син да стане работник, да впрегне енергиите си на работа, отколкото да отиде в странство да учи и да даде възможност на своята слабост да се развива. На пиян човек пари в ръцете не давай.

Днес мнозина търсят лесния път: те искат с малко труд големи постижения и се оплакват, че им е дадена много работа. Докато човек не познае себе си и не знае какви възможности и сили се крият в него, той все ще се намира под опеката на Разумната Природа. Тя ще го тури на такава работа, чрез която той да се опита и познае. Само разумният човек е измерил силите и способностите си и знае с какво разполага. Този човек има будно съзнание, той живее не само с външно, но и с вътрешно съзнание. Рече ли някой да преувеличи способностите си, Божественото съзнание веднага му представя хора, които разполагат с по-големи способности и дарби от неговите: то има предвид да го застави да гледа правилно на нещата. Божественото съзнание съпоставя фактите. Ще каже някой, че върши Волята Божия. И това може да се провери лесно: който върши Волята Божия, той носи светлина и за себе си, и за другите; не върши ли Волята Божия, той сам живее в тъмнина. Когато Божественото начало в хората е взело надмощие над човешкото, те светят еднакво и светлината им се прелива от един в друг. Това подразбира равенство между хората: те са равни по проявите на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Щом хората престанат да живеят по законите на Любовта, на Мъдростта и на Истината, равенството между тях се нарушава и те започват да живеят в неравенството.

Спазвайте законите на Великия живот, спазвайте законите на хармоничните отношения, за да се движите в равенството на живота.

Божията Любов носи пълния живот.

 

48. лекция, 24 юли 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube