Естествени връзки

 

Размишление върху пътя на светлината.

Две състояния има, през които човек минава: плач и радост, страдание и веселие. Понякога човек плаче и скърби, а понякога се радва. Между тези състояния има още много средни състояния. Лесно е да се зададе въпросът защо човек плаче и защо се радва, но мъчно се отговаря на този въпрос.

Ще ви задам следния въпрос: „Защо колата скърца?“. На този въпрос лесно се отговаря: колата скърца, защото не е мазана. В сегашния живот ние се намираме пред процеси, които са станали преди хиляди години. Ние виждаме последствията на известни процеси, но кои са били причините за тях, нищо не знаем. Например ние виждаме, че лимонът има жълт цвят, но защо е станал жълт, не знаем. Жълтият цвят е във връзка с умствения свят. Характерно свойство на лимона е киселият вкус – значи лимонът се е развивал в такава епоха, когато киселините са имали надмощие. Той е образувал достатъчно киселина в себе си, след което е спрял развитието си: в това отношение той представлява незавършен процес. Лимонът не е разполагал с повече материя, за да завърши процеса на своето развитие: в развитието си той е стигнал до умствения свят. Затова се казва, че който иска да мисли, трябва да яде лимон. Който е апатичен, всяка сутрин трябва да употребява по едно парче лимон, за да се свърже със силите, които действат в него. Киселините в лимона придават активност на човека. Ако разглеждате внимателно формата на ябълката, виждате, че тя е кръгла – това показва, че в пътя на развитието си ябълката се е стремила към красота и удоволствие, вследствие на което е избрала пътя на най-малкото съпротивление. Като вкусите една ябълка, вие оставате доволни от нея и казвате: „Сладка, вкусна е тази ябълка“.

Сега, като изучавате характера и проявите на хората, виждате, че някой от тях има нещо общо с ябълката, друг – с крушата, трети – с лимона. Значи прадядото на първия е имал нещо общо в чувствата си с това, което ябълката съдържа в себе си; прадядото на втория е имал нещо общо в чувствата си с това, което крушата е съдържала в себе си; прадядото на третия е имал нещо общо с лимона. Ябълката се е създавала в астралния свят, а крушата и лимонът – в умствения. Като погледнете формата и цвета на домата, ще забележите, че той е останал назад в развитието си: като е разрешил въпроса за яденето и пиенето, доматът се е спрял в стомаха; по-далече от живота на стомаха той не е отишъл. Доматът казва: „Освен ядене и пиене нищо друго не съществува. Яж, пий, весели се и бъди благодарен! Имаш ли да ядеш и да пиеш, никаква друга философия не ти трябва“. Материалистите са подобни на доматите, те казват: „Ние трябва да уредим материалния си живот, да задоволим материалните си нужди“. От тези идеи нагоре материалистите не могат да отидат, обаче техният живот е незавършен.

Сега, дойдем ли до живота на ябълката, виждаме, че тя представлява обществения живот: ябълката дава образ за устройване на обществения живот. Когото срещнете днес, всеки казва, че трябва да се живее добре. Какво разбирате под думите добър живот? Да живеете добре, това значи да събирате нектара на своя живот в стъклени шишета. Не е достатъчно само да имате нектар, но вие трябва да имате съобразителност, да знаете в какви шишета да го слагате и как да ги пазите да не се счупят. Нектарът е богатството, съкровището, което сте събрали, което трябва внимателно да пазите, понеже ще срещнете в живота си ред препятствия. Представете си, че както вървите по пътя, спъвате се някъде, счупвате шишето си и разсипвате нектара на живота – казвате, че ви се е случило нещастие. Кой е виновен за това нещастие? Ще кажете, че или пътят не е бил равен, или съдбата ви не е била добра, обаче коя е истинската причина, задето се лишавате от благото на живота? За свое оправдание мнозина казват, че всички хора са минавали през същото положение, т.е. всички хора са счупвали шишетата си с нектара поне един път в живота си. Това още нищо не значи. Ако хората са сити, а вие три дни не сте яли, какво се ползвате от това; или какво се ползвате от това, че се движите между гладни хора? За човека е важно да бъде нахранен, да не гладува. Ако човек е гладен, по-добре е за него да живее между хора, които ядат: като ядат, те ще се сетят и за него и ще го нахранят.

Съвременната култура се крепи главно върху въпроса за задоволяване на глада, т.е. върху въпроса за хляба. Разреши ли се въпросът за хляба, след него идат ред материални въпроси. Например синът прави дългове, но в края на краищата разчита на баща си и казва: „Баща ми ще плати“. Докато е жив, бащата може да плаща дълговете на сина си, но умре ли, всички дългове остават на гърба на сина. На същото основание съвременните хора имат много вярвания, на които разчитат така, както синът – на баща си. Обаче какво ще стане с тях, ако умре едно от желанията и вярванията им, на които те разчитат? Днес вярват в Бога, но след десетина години казват: „Аз съм се лъгал, никакъв Бог не съществува“. На какво се дължи промяната във вярванията на хората? На промените, които стават и в самата Природа. Например като знаят положението, формата, големината и мястото на звездите, след години учените ще говорят друго нещо за тях. Защо? Защото и те се менят, както всички неща в Природата. Случва се, че като влезе в идейния свят, човек изгубва някоя идея и после казва: „Не вярвам вече в тази идея“; щом намери идеята си, той казва: „Аз пак повярвах в своята изгубена идея, отново се връщам към нея“. Защо човек губи вяра в идеите си? Защото не е излязъл още от своето детинско състояние.

Апостол Павел казва: „Като бях младенец, по младенчески разсъждавах; като станах голям, напуснах младенческото“. Кои работи са младенчески и кои – на възрастен човек? В алгебрата имате формулата А+В=С. Какво представлява тази формула в живота? Като се казва А+В=С, величината С съдържа ли по количество сумата на енергиите А+В? Математиците знаят това. Онези, които не са математици, намират, че тази формула е проста работа; обаче простите работи същевременно са и сложни. Представете си, че А е дясното око на човека, а В – лявото. Като казваме, че А+В=С, подразбираме, че количеството на светлината, която минава през двете очи, е равна на С. Ако по някакъв начин едното око на човека се затвори, тогава С-В=А. Кой може да бъде причина да се затвори окото на човека? Или докторът чрез някоя несполучлива операция, или той сам. Членовете А и В в бинома А+В могат да се уподобят още на човешкия ум и на човешкото сърце: човешкото сърце е А, човешкият ум – В, а волята – С. Значи силата на човешката воля се обуславя от силите на неговия ум и на неговото сърце – това значи човек да чувства, да обича; щом има ум, той ще мисли; дойде ли до волята, той ще прояви своята любов и мисълта си.

Като се говори за Любовта, ние имаме предвид трите Ă начина на изявление: физическа любов, каквато е любов¬та на домата; любов на сърцето, т.е. на чувствата, каквато е любовта на ябълката; и любов на умствения свят – любовта на лимона. Любовта на физическия свят представлява любовта на стомаха, който мисли за ядене и пиене. Докато тази любов движи хората, всякога ще съществуват отношения между гостилничар и клиенти. Втората любов представлява отношения между мома и момък. Те се обличат по няколко пъти на ден, за да се харесат един на друг – в тази любов играят роля чувствата; такава е любовта на ябълката. Дойдем ли до третата любов, любовта в умствения свят, любовта на лимона, там съществуват отношения между лекар и пациент. Лекарят лекува пациента си, а последният е доволен от него, че му помага; постепенно той започва да обича лекаря за грижите, които полага за него.

Сега аз изнасям факти, които съществуват в самия живот. Някой държи в ума си една светла мисъл и търси случай да я реализира. Красивата мисъл представлява млада мома или млад момък, които се оженват. Оженването им не е нищо друго, освен реализиране на красивата мисъл. Не се минава много време, и разположението на младите се изменя: те започват да плачат, да се оплакват един от друг. Защо? Изменило се е нещо между тях – красивата идея е изчезнала. Кога плаче човек? Когато е болен. За да не плаче, човек трябва да разбира и трите вида любов: на домата, на ябълката и на лимона; разбере ли трите вида любов, това значи да разбира вътрешния смисъл на живота. Понякога ябълката оправя живота на човека, а понякога го разваля; същото може да се каже за домата и за лимона. Докато не свърже съзнанието си с Първата Причина, която е създала ябълката, домата и лимона, човек никога не може да разбере и последствията, произлезли от тази Причина.

Днес мнозина говорят, че трябва да се служи на Бога. По какъв начин? Чрез закона на Любовта. С колко букви се пише думата любов? Най-много с три букви. Първоначално думата любов се е писала с две букви. Кои са тези букви? Умът и сърцето на човека: това са двете букви, с които Любовта постоянно оперира. Когато слиза от Божествения свят към Земята, човек започва от ума и върви към сърцето. И обратно: когато се качва от Земята към Божествения свят, той започва от сърцето и постепенно отива към ума; обаче тези процеси в човека стават едновременно. Това показва, че едната енергия слиза, а другата възлиза нагоре: ако душата е на Земята, духът се качва; щом духът слезе на Земята, душата се качва горе. Едновременно, когато духът слиза, умът се повдига; когато душата слиза, сърцето се повдига; и обратно: когато умът слиза, духът се повдига; когато сърцето слиза, душата се повдига; а когато духът слиза, душата се повдига; когато душата слиза, духът се повдига.

При какви случаи в живота сърцето слиза и при какви – умът? За да помогне на някои паднали, страдащи и нещастни души, човешкото сърце непременно трябва да слезе на Земята. Когато сърцето помага на падналите и грешни души на Земята, по никой начин то не може да запази своята чистота. Когато сърцето се оцапва, душата непременно трябва да бъде чиста; или ако душата се оцапа, сърцето трябва да бъде чисто. Изобщо невъзможно е да работи човек и да не се оцапа. Под думата оцапване разбирам правене на грешки – погрешките са неизбежни в живота. За да се оцапа човек, не е нужно голямо количество материя: човек може да се оцапа с една стотинка, с един лев, с един наполеон или с един милион и т.н. Човек може да се оцапа с една стотинка, може да се оцапа и с един милион, само че за очистването му от едната стотинка се изисква по-малко време, отколкото при един милион.

И тъй, за да се освободи от погрешки, човек трябва да живее в Божественото съзнание. Влезе ли в това съзнание и живее ли по стар начин, той нищо не печели. Положението на човека в това съзнание е подобно на съзнанието на дете, което постоянно се бие с другарчетата си. Децата са в състояние да се карат и да се бият само за една ябълка. Представете си, че с вашето обикновено съзнание влизате в Божествения свят и за една ябълка се скарвате с другарите си: какво ще спечелите? Не само че нищо няма да спечелите, но веднага ще се намерите вън от този свят. Защо трябва да се карате с другарите си? Вие се карате, защото едно от другарчетата ви е взело ябълката, която ви е дадена. Вие го хващате за косата, разтърсвате го и започвате да философствате има ли право това дете да ви взема ябълката. Нито детето има право да взема ябълката ви, нито вие имате право да го дърпате за косата. Човек трябва да дойде до положение да се самоограничава – не се ли ограничава, той не може да остане дълго време в Божествения свят.

Днес от всички хора се изисква будно съзнание. Не е достатъчно да констатира човек нещата, нито да ги тълкува криво, но той трябва да разбира дълбоките причини, които се крият в тях. Някой казва, че еди-кой си човек минал покрай него и не го погледнал добре. Той констатира само един факт, но дали в действителност е така, не се знае. Какво представлява добрият поглед и кой всъщност е добър поглед? За да види човек, че някой не го e погледнал добре, това показва, че и той не е погледнал добре. Какво може да се мисли за човека, който вижда само недостатъците на хората, без да вижда добродетелите им? Кой е по-добър: който първо дава хляб, а после взема пари, или който първо взема парите, а после дава хляб? Има и такива хора, които дават хляб, без да вземат пари: тези хора не са от този свят, нито от сегашната култура, тези хора се отнасят към друг ред и порядък на нещата. Да даваш, без да вземаш – такъв закон не съществува на Земята; да искаш да обичаш само, без да те обичат – и такъв закон не съществува на Земята. Обаче в Божествения свят такъв закон съществува: там дават хляб, без да искат пари, там обичат и не очакват да ги обичат. Животът почива върху Любовта. На Земята всеки иска да бъде обичан: господарят иска слугата му да го обича, учителят иска да бъде обичан от учениците си. Майката иска да бъде обичана от детето си: когато е здраво, тя си играе с него, подхвърля го във въздуха, целува го, но същевременно иска и детето да отговаря на нейните ласки и милувки; не Ă ли отговаря, тя е недоволна.

Съвременните хора разбират Любовта малко егоистично: като обичат и като ги обичат, те искат да не срещат никакво противодействие; те искат, като целунат своя възлюбен, той веднага да им отговори. Не, целувката не е механически процес: има смисъл да целуваш човека, когато той може да ти даде нещо. Чрез целувката се предават известни енергии, от които хората се нуждаят; не може ли човек да предаде от себе си енергия, която да повдигне ближния му, по-добре да не целува. Целувка, която понижава състоянието на човека, води към падение; в този смисъл целувката трябва да внася живот, енергия, здраве в човека. Не внася ли това нещо, тя не е намясто – тя е целувка, която умъртвява човека. Ако целувката може да отпуши запушения извор и водата в него да започне да блика, тя е намясто; ако целувката внася здраве в болния и възкресява мъртвия, тя е намясто.

И тъй, целувката съществува и в Природата като подбудителна причина. Така е било първоначално, но днес тя е изгубила своето значение и е станала навик. От устата, от устните на човека трябва да изтича такъв нектар, какъвто срещаме в Природата. Например цветята съдържат нектар, към който пчелите, насекомите налитат. Пчелите целуват цветята, за да вземат част от техния нектар. Трябва ли цветята да дават своя нектар? Както хлебарят има право да продава своя хляб, както бакалинът има право да продава стоката си, така и цветята имат право да раздават своя нектар на всеки, който може разумно да го използва. Аз засягам въпроса за целувката в неговата чистота – тъй, както е в Природата. Когато нещата стават правилно, както са поставени в Природата, тя възнаграждава всички живи същества; когато не стават правилно, Природата наказва. Следователно каже ли човек, че е недоволен, това показва, че той не е постъпил според Божиите закони. По колко пъти на ден човек трябва да целува? По един път – повече от един път не се позволява; при това всяка целувка, отправена към някого, трябва да е проникната от абсолютна чистота. Така целува Бог, така целуват и ангелите: в това отношение човек трябва да възстанови в себе си вътрешната чистота, която е изгубил.

Съвременните хора се стремят към духовния, към Божествения свят, без да знаят първата дума, която трябва да произнесат при влизане в този свят. Щом знае първата дума, човек ще знае езика, на който се говори в Божествения свят; не знае ли този език, не знае ли поздрава на съществата от този свят, той ще се върне обратно на Земята. Знаете ли какъв е поздравът на Земята? Хората се поздравяват с кланяне на глава или със сваляне на шапка.

Сега за една седмица ще ви дам един нов поздрав: като се срещате, всеки ще вдига ръка, ще вдигате ръката си до известна височина с длан към този, когото поздравявате. Ще се поздравявате само по един път на ден по този начин. Този поздрав се отнася само до ония, които разбират неговия смисъл; ония, които не го разбират, ще се отнесат към него така, както слепите се отнасят към светлината. Вие ще се поздравявате помежду си свободно, без да се стеснявате; какво ще кажат хората, това да не ви смущава. Стеснява ли се онзи, който пуши? Той вади цигарата от джоба си и свободно пуши пред хората. Срещате една дама напудрена, червисана, ходи насам-натам и току си вее с ветрилото – и тя е свободна, от никого не се смущава. Като вдигате ръката си нагоре, вие се свързвате с Божествения свят, с разумни, светли същества: ръката представлява възвишеното, благородното в човека.

Засега ви давам този поздрав само за една седмица; като видя резултатите, мога да го дам за повече време. Като поздравявате близките си по този начин, ще внимавате съзнанието ви да бъде будно.

Божията Любов носи пълния живот.

 

44. лекция, 19 юни 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube