Двете съзнания

Размишление върху въздържанието.

Нека съберем следните числа:

Само ония числа могат да се събират, които имат еднакъв стремеж. Знакът плюс, с който си служат при събирането, е знак на противоречие. При събиране на тия числа се получава един и същ резултат – десет. Дали ще съберем 9+1, или 1+9, получаваме един и същ резултат. Обаче елементите, с които си служим, не са еднакви. Това показва, че ние можем да получим един и същ резултат от различни елементи.

Простият човек казва: „Девет гроша и един грош правят десет гроша; или един грош и девет гроша правят десет гроша“. Той събира тия числа и повече не мисли върху тях. Обаче онзи, който се занимава с отвлечената мисъл, той разглежда тия числа като живи и вижда, че те разменят местата си: в първия случай числото 9 беше на първо място, а после единицата зае това място. Оттук вадим заключението: когато една сила действа в човешкия ум или в човешкото сърце, тя може да произведе или еднакви, или различни действия. Който се занимава с кабалата, той може да обясни тези действия кабалистически. Кабалата представлява сбор от закони, които работят в материалния свят. Като знаете тия закони, вие сами ще ги прилагате в материалния живот. От гледището на тия закони числата биват щастливи, или благоприятни, и нещастни, или неблагоприятни.

Когато попадне на някое щастливо число, човек започва да печели. Впусне ли се с това число в някоя хазартна игра, печалбата му е осигурена; щом спечели в първата игра, човек може да се впусне и втори, и трети път – печалбата е осигурена. Ако първия път още изгуби, повече не трябва да играе: надеждата, че втори път може да спечели, е празна работа. Ако съдбата ощастливи човека в началото на живота му, тя ще го ощастливи и накрая; ако в началото не го ощастливи, и накрая няма да го ощастливи. Ако работата, която човек започва, му се отдава още в началото, това показва, че съдбата го е ощастливила и той ще има успех. Не върви ли работата му още в началото, по-нататък да не продължава: всички опити в това направление ще бъдат безуспешни. Ако приятелството ви с даден човек не върви още в началото, по-нататък не насилвайте: излъже ли ви веднъж, не разчитайте на неговото приятелство. Защо? Защото в него не е развит центърът на приятелството, на дружбата. Ако в момъка и в момата не е развит центърът на любовта към ближния, те не са един за друг.

Като не разбират този закон, някои от съвременните хора насилват Природата, като мислят, че ако между двама души днес няма любов, утре ще има. Да се мисли така, това значи да вярвате, че сакатият, който има само една ръка, може да свърши работа, каквато здравият върши. Не, за работа се изисква здрав, умен, положителен човек. Не започвайте работа със сакат, с недъгав човек. „Ама Бог ще свърши работата.“ Какво Бог ще направи, това е Негова работа: важно е какво човек може да направи в дадения случай. Когато става въпрос за Божиите работи, там човек трябва да мълчи. Нека вземе цигулката, кавала или гайдата си и да свири: какво ще стане със Земята, как ще се оправи светът, това не е негова работа. Каквото и да разправят учените за движението на Земята, на Слънцето, на различните планети, те все още не са се домогнали до същинските причини на тия явления. Има тела в пространството, които се въртят от изток към запад; други – от север към юг; трети – от юг към север; едни тела пък се движат от горе на долу и т.н. Истинските учени, които знаят тайните на Природата, виждат с каква бързина се движат, и т.н. Всяко явление, което се извършва в Природата и живота, има свой външен израз. За онзи, който разбира явленията, няма нищо скрито-покрито. Например невъзможно е човек да яде кисело и да се усмихва: щом яде кисело, мускулите на лицето му непременно ще се свият. Киселините винаги отнемат светлината и топ¬лината на човешкия организъм; при такива случаи, за да запази топлината си, човек неволно свива мускулите си. Като знаят действието на киселините, лекарите ги препоръчват като средство за отнемане на възпалението от някой орган на тялото.

Всички хора се стремят към живота, но не знаят как трябва да живеят. Изкуство е да знае човек да живее. Да живее човек правилно, това значи да има предвид двата принципа на добро и на зло и да се съобразява с тях. Някои хора казват, че зло не съществува в света; други пък казват, че добро не съществува. Наистина, за умрелите хора на Земята няма нито добро, нито зло; за живите хора обаче съществува и добро, и зло. Разликата между човешкия и ангелския живот се заключава в това, че в човешкия живот злото е отвътре, а в ангелския – отвън. Понеже злото е вътре в човека, той има да се бори с враг, който е завладял половината от неговия свят. Мъчно се пъди този враг. Някой човек още със ставането си от сън се чувства неразположен и се чуди на кого да отмъсти, на кого да излее гнева си. Той се озърта натук-натам, дано намери някаква причина да се кара, да се отпуши по някакъв начин. Най-после вижда, че една чиния е счупена или че печката не е запалена, както трябва. Щом започне да вика, да се кара, той се освобождава от гнева си, т.е. отпушва се. Не е лошо нещо гневът, но човек трябва да знае защо гневът иде и защо си отива. Когато подсъдимият отива при съдията, последният иска да знае защо е дошъл. Когато някой ученик отива при един учител, последният се интересува какво иска ученикът от него; като разбере защо го търси, учителят иска да знае какви са способностите на ученика.

Дойдем ли до гневенето на хората, ние виждаме нещо изопачено в тях. Гневът е енергия, която, разумно впрегната, дава добри резултати. Който не знае как да използва тази енергия, той хвърля този или онзи предмет, става, сяда, разхожда се в стаята, вика, сърди се на този, на онзи, докато се отпуши. Щом изразходва тази енергия, той утихва, лицето му приема спокоен израз, след това той се залавя за работа. Обаче който разбира гнева като творчес¬ка енергия, а не като разрушителна, той веднага започва да работи нещо: реже дърва, пише, чете, свири на някакъв инструмент и т.н. Ще кажете, че човек е грешен, че не може да не се гневи. Ако грешният само се гневи, както и да е, но какво ще кажете, когато праведният се гневи? Казано е в Писанието: „Гневете се, но не съгрешавайте“. Значи човек може да се гневи, без да греши. „Нужен ли е гневът в Природата?“ Без гняв не може: гневът е огън; да се гневиш, това значи да кладеш огън. Има същества, които много се гневят: за тях се казва, че огънят им гори цял ден. На химически език гневът се обяснява със силния афинитет или със силното стремление на елементите да се съединяват едни с други, вследствие на което между тях се образува голяма топлина, голям огън. Произходът на гнева не е Божествен, но въпреки това той съществува в Природата. Това не значи, че гневът трябва да се премахне: като природна сила гневът трябва да се впрегне на работа, но не да се премахне.

Сега, като събирате числата от 1 до 10, вие трябва по някакъв начин да ги оживите. Например 1+9=10 можете да го оживите, като си представите, че единицата е бащата, а деветорката – деветте му синове. Всички заедно правят десет, всички заедно харчат десет хиляди лева. Действието 2+8=10 можем да го представим по следния начин: двойката е женената дъщеря, а осморката – старата майка, която живее при зетя си: и те харчат десет хиляди лева. Като съберем 3+7, пак получаваме десет. Числото 3 е внукът, а числото 7 е дядото, който живее при внука си: и те харчат по десет хиляди лева. Като съберете 4+6, пак получавате числото 10: и 4 е мъжко число, а шесторката представлява търговец. Както се нареждат числата в гами, така се нареждат мислите, чувствата и желанията на хората. Числото 9 е резултат: само по себе си то не действа. Изобщо числата 9, 6 и 3 не вземат никакво участие в живота. Когато се намира в пълна индиферентност, в пълно безучастие, човек е в положението на 9, 6 и 3. Каквито болести и страдания да му дойдат, той размишлява, философства, не губи мира си: той е съвършено тих и спокоен. Когато става активен, когато иска да се прояви, човек се намира в положението на числата 2, 5 и 8: той е бременен, иска час по-скоро да роди, да се освободи от мъчнотията си. Момче ли ще роди, или момиче, не е важно, обаче той непременно трябва да роди нещо: това е съдба.

Произволно нещо ли е съдбата? Съдбата не е произволна, но е строга, а понякога безпощадна. Когато човек нарушава Божествените закони, съдбата го преследва до девети род: тя иска да му даде добър урок, да го научи как да постъпва с великите закони на Битието. Временно тя може да отложи урока, който е предвиждала за даден човек, но никога няма да го забрави. Гледате: някой човек учи, занимава се – и тъкмо се готви да заеме някоя добра служба, съдбата излиза срещу него и му препятства. Като види, че работите му не вървят добре и загази материално, той се впуща в лотария, дано тук успее: взема един, втори, трети билет, но и тук съдбата го преследва. За да успее в предприятията си, човек трябва да се обърне към съдбата си с молба да не го преследва, като обещае, че ще работи съзнателно, за да изправи погрешките си; иначе каквото и да прави, все няма да успява. Колко художници има в света, картините на които стоят непродадени; колко музиканти има в света, които няма на кого да свирят; колко поети и писатели има в света, чиито произведения не се оценяват. Защо? Съдбата ги преследва.

Време е вече хората да пристъпят към новото разбиране на Божиите пътища. За да дойде новото разбиране на живота, човек трябва да бъде чист, той трябва да ликвидира със своите погрешки и престъпления; не ликвидира ли с тях, съдбата непременно ще го преследва. Никой не може да избегне от ръцете на съдбата си: какъвто и да е човек – прост или учен, цар или обикновен, съдбата ще му даде нужния урок. „Ама ние сме ученици, искаме да учим, да се развиваме.“ И ученици да сте, пак няма да избегнете от ръката на съдбата. „Ние се молим по три пъти на ден.“ Съдбата ще ви хване в момента, когато не се молите. „Ние се стремим.“ Колкото и както да се стремите, съдбата ще ви посети със своята пръчица. Какъвто и да е стремежът ви, преди всичко вие трябва да изправите погрешките на своя минал живот. Миналият ви живот се изявява в сегашния: страданията, нещастията, неприятностите, които сега ви се случват, се дължат на миналия ви живот – те са резултат на погрешки, правени в миналото.

В това отношение съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много същества, които пазят човека от нейните тежки удари: достатъчно е човек да върви в Божествения път, за да се ползва от помощта на тия светли същества. Например някой добър човек мисли да пътува по море, нещо го подбутва да тръгне още на другия ден, да се ползва с половин билет. Кое е това, което го подтиква? Съдбата му: този ден именно е предвидена някаква катастрофа, от която той трябва да загине. Добрите същества обаче, неговите приятели, го съветват да не пътува утре, да отложи за друг ден. „Ама с половин билет ще пътувам!“ Отложи пътуването си, макар да платиш и цял билет. Друг някой иска да заеме някаква добра служба, за която му обещават десет хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му нашепва да вземе тази служба, но приятелите му нашепват: „Откажи се от тази работа! Наистина, парите са много, но господарят е лош човек, ще одере кожата ти“.

Като ученици вие трябва да различавате тия два гласа в себе си. Трябва да знаете при това, че непременно ще минете през своя минал живот и ще платите за всички свои погрешки. Докато не се справите с миналото си, вие няма да се освободите от страданията. Както Христос пострада за греховете на човечеството, така и вие ще страдате за своите грехове: сега става развързване на кармата. Човек трябва да се върне в своето минало, да дойде до онзи живот, дето се е отклонил от правия път, да коригира грешките си и да продължи живота си. При това положение работите на човека се нареждат добре и той може да бъде щастлив. Щастливият, колкото и да иска да помогне на ближните си със своето щастие, не може. За да се ползва човек от щастието на другите, това трябва да е определено: има причини, които не позволяват на човека да се ползва от благата на другите.

Един цар, като правел разходките си в гората, често срещал един беден стар човек, който събирал дръвчета и ги носел на гърба си. Като го виждал как се мъчи, царят решил да му помогне, да го извади от трудното му положение: той заповядал на един от слугите си да тури една торба с пари на моста, през който старецът минавал, за да ги вземе и да подобри положението си. Слугата направил, както царят му заповядал, и се скрил да види какво ще стане с торбата. Този ден обаче се случило голямо наводнение, вследствие на което реката доста придошла. Като наближил моста и погледнал към придошлата река, старецът се уплашил и си казал: „Сега ще мина моста със затворени очи, да не гледам буйната река“. Той затворил очите си, минал моста, без да забележи, че точно на пътя му имало торба с пари. Значи старецът затворил очите си пред щастието и го отминал. Слугата взел торбата с парите назад и разказал на царя за случката със стареца.

Христос казва: „Аз и Отец Ми едно сме“. Така може да каже Христос, но не и всеки обикновен човек. За да бъдете едно с Бога, вие трябва да сте платили дълговете си. Ако отивате при Бога, за да ви плати дълговете, вие сте на крив път. Не отивайте при Бога като грешник, но като човек, който е изплатил дълговете си, който е изправил своя живот. Който не разбира това, той казва: „Днес, докато съм млад, ще си поживея. Един ден, като остарея, като се наживея, ще служа на Господа“. Значи той ще отиде при Господа като остарее, като изхарчи всичката си енергия, като натрупа дългове и никой не го иска. Не, тогава и Бог няма да го приеме: Той не се нуждае от стари хора, от инвалиди. Човек трябва да служи на Бога още от млади години, докато е пълен със сила, с живот. Дядото вика внука си и започва да му разказва своя живот: „Синко, бъди внимателен в живота си, гледай да не правиш грехове. Едно време, като бях млад, направих много грехове. Тази мома любих, онази мома любих, но после разбрах грешката си, изправих живота си и започнах да служа на Бога“. Каквото и да му е разправял, внукът е мислел за момите, които дядото е обичал, и е подражавал на него: тук задирял една мома, там друга, докато най-после се върне у дома си ранен, като че е бил на фронта. Внукът пак сяда до дядото и го моли да му разправя нещо от своя живот. Дядото започва да разправя, а внукът слуша. Това е забавление, но не е истински живот.

Историята на дядовците е подобна на романите, които се пишат, но за да се използват разумно, те трябва да се четат от 60–70-годишни хора. И младите хора могат да четат романи, но те трябва да вземат само положителната им страна. Когато разправя своите опитности или опитностите на други хора, човек трябва да знае какво да разправя и на кого да разправя. Има хора, които са положителни в доброто, а отрицателни в злото; има и такива, които са положителни в злото, а отрицателни в доброто: във всеки човек съществуват и двата типа. Като знаете това, вие сами трябва да се пазите. Човек трябва да бъде буден, защото не знае откъде какво може да получи. Например срещате един човек, който влиза в положението ви, вижда, че вие имате нужда от една голяма сума, но външно изглежда суров, груб. Той ви казва: „Знаете ли какво мога да направя с вас?“. Вие веднага започвате да треперите. Той изважда една кесия, пълна с пари, и казва: „Заповядайте, услужете си с тия пари“. При друг случай срещате човек, който е готов на всички жертви заради вас. Считате, че той ви е приятел. Той знае, че вие се нуждаете от пари и ви донася една торба с диаманти, като казва: „Вземете тия диаманти и си услужете с тях“. Вие вземате диамантите, но веднага стражата влиза в дома ви да ви обискира. Защо? Тия диаманти били крадени: приятелят ви, за да се освободи от преследването на полицията, дава диамантите на вас. Това е привидно добро: за да се освободи от злото, той прави добро на вас. С крадени пари, с крадени вещи човек нищо не може да постигне.

Сега от всички се изисква будност, да знаете как да постъпвате със съдбата си. Когато съдбата дойде при тебе и започне да те съди, ти мълчи, нищо не казвай. Кажеш ли една дума против нея или в твоя защита, тя веднага ще те хване и ще каже: „Добре, че те намерих. От много време те търсех, но сега си вече в ръцете ми“. Ако съдбата мине покрай тебе и не те докосне, мълчи и благодари, че не те е видяла. Пред съдбата и мъдрецът мълчи: съдят ли, убиват ли, бесят ли някого, мълчи. Представете си, че някой се дави. Наблизо минава една лодка. Ако турите давещия се в лодката, последната ще потъне. Какво трябва да направите? Който иска да го спаси, той трябва да излезе от лодката, да се бори с вълните, а давещият се да отиде на негово място. Ако спасите давещия се, а вие се удавите, оправдана ли е вашата жертва? Ако е оправдана, тя има смисъл, но ако не е оправдана, вие се натоварвате с чужди грехове.

Следователно има случаи в живота, когато и като прави добро, човек може да носи лоши последствия. Той трябва да знае кога да прави добро и кога да не прави. В правенето на доброто човек трябва да бъде умен, да се вслушва в Божественото начало в себе си – то всякога носи светлина. Божественото не се занимава с големи величини, с големи цифри. Ако в дома ви дойде някой беден, дайте му един обяд: за втори обяд вие не трябва да се задължавате. Остане ли бедният и за втори обяд при вас, съдбата ще го хване; щом се нахрани добре, той трябва да благодари и да продължи пътя си. Когато отивате в някой дом да се повеселите, направете същото – останете само един ден. На другия ден си заминете: станете рано сутринта, натоварете камилите и продължете пътуването си; останете ли повече от един ден, вие ще развалите работата. Отивате на религиозно събрание: молите се, пеете, дохождате до голямо въодушевление и пожелавате да продължите събранието. Щом продължите събранието, вие минавате границата, а с това заедно разваляте цялата работа. Никога не се стремете да стигнете върха на нещата.

Този закон действа навсякъде в живота. Връщате се у дома си за обяд, на пътя срещате един свой приятел и започвате да се разговаряте. Говорите пет-десет минути, но разговорът е интересен и вие не искате да се разделите. Прекъснете разговора, оставете нещо и за друг път. Ако не прекъснете разговора си, вие ще закъснеете за обяда и ще се принудите да ядете бързо; при бързото ядене има опасност да се задавите. При всяко ядене животът на човека е изложен на опасност – съдбата дебне човека всеки момент. Като знаете това, бъдете постоянно в молитва, без молитва не сядайте да ядете. Молете се на Бога да ви пази от лошата съдба, която всеки момент ви преследва. Това не значи, че трябва да се страхувате, но всякога бъдете будни сами да се пазите. За да се пазите, вие трябва да имате знания.

Следователно яжте бавно, съсредоточено, без да преяждате, но всякога бъдете свързани с Първата Причина. Щом сте свързани с Първата Причина, лошата съдба няма да ви преследва. Дето ходите, с когото и да говорите, бъдете всякога в молитва. Като говори, неусетно човек може да каже една дума или някаква шега, която да обиди околните и да предизвика спор, недоразумение и т.н. Помнете, че лошата съдба, или както индусите я наричат – карма, всякога преследва човека. Понякога тя е глуха: минава и отминава човека и нищо не му казва; но чуе ли една дума, която не Ă харесва, тя веднага го хваща. Някой седи и си дава отчет за живота, за постъпките си: той намира, че е живял добре, не е вършил грехове, на никого лоша дума не е казал. Щом започне да мисли така, съдбата веднага поставя на пътя му изкушения и го заставя да греши: с това тя иска да му каже, че като е толкова праведен, нека плаща. Ако някой казва за себе си, че е грешен, съдбата още повече го товари, като му казва: „И така дължиш много, можеш да задлъжнееш още повече“.

Мнозина мислят, че като влязат в Божествения път, Небето ще гледа на тях като на царски синове и няма да смее да ги бутне. Някой от вас се изправи пред съдбата си и казва: „Знаеш ли кой съм аз?“ „Кой си ти?“ „Аз съм член на Бялото Братство!“ „Член на Бялото Братство ли? Чакай да видиш аз коя съм!“. Хване те и те разтърси: след това ти се връщаш с пукната глава. Тази съдба хвана даже и Христа – този Велик Учител на човечеството. Тя хвана и мъченика Стефан14, и апостол Павел15, и други. Няма пророк в света, който да е проповядвал новите идеи и да не е бил в ръцете на съдбата. Като чуе, че някой проповядва новите идеи, съдбата казва: „Ти ли си този, който проповядваш? Чакай и аз да те опитам!“. Като знаете това, не мислете, че вие можете да избегнете от съдбата си.

Няма човек в света, който да не е страдал от ударите на съдбата. Ще кажете, че само глупавите страдат: и глупавите, и умните страдат; понякога умните страдат повече от глупавите. Съдбата е безпощадна – тя има свои дълбоки причини, поради които се налага; тя не е механически закон. Има случаи, когато човек може да мине без страдания, но не всякога. Защо трябваше апостол Павел да страда? Когато някои искаха да му принесат жертва като на боговете, той започна да ги разубеждава, да им казва, че и той е човек като тях. Той трябваше да мълчи, да ги остави свободни, да правят, каквото искат: те трябваше да му принесат жертва, а той щеше да продължи пътя си; затова съдбата остави да го бият. След като го биха няколко пъти, той каза: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие“. С други думи казано: с голямо разбиране ще влезем в Царството Божие, ще се научим да не се бъркаме в Божиите работи. Стане ли въпрос за вашите постъпки, не се произнасяйте дали те са добри, или лоши. Когато хората се произнасят за вашите постъпки, вие трябва да мълчите: нито те са меродавни да се произнасят върху вашите постъпки, нито вие сте меродавни да се произнасяте за техните или за своите постъпки. Помолете се да влезете в Светлината на Бога, в Неговото съзнание, и оттам да разгледате постъпките си, да се произнесете върху тях и да ги коригирате. Днес всички хора грешат, защото бързат: без да проверяват нещата, те се произнасят. Проверката трябва да става в Божественото съзнание: там има плодове, които смело можете да изнесете на пазара или да дадете на вашите ближни. От това, от което вие се ползвате, могат да се ползват и другите; това, което е вредно за вас, ще бъде вредно и за другите.

И тъй, помнете: животът на човека се движи между две съзнания. Едното съзнание е неспокойно, постоянно се тревожи; другото съзнание всякога е тихо и спокойно. Самият човек не е нито в едното, нито в другото съзнание: човек е онзи, който съзнава и едното, и другото положение. Човек е свободен да участва и в едното, и в другото съзнание. Ако не иска да остане в едното съзнание, може да отиде в другото. В което съзнание и да участва, той все ще има известни резултати. Човек трябва да изучава проявите и на двете съзнания в себе си, за да се кали, да си създаде характер, да организира своето тяло.

Тайна молитва

 

25. лекция, 6 февруари 1929 г., София, Изгрев

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube